Решение № 9529 от 20.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1367/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Производството е образувано по жалбата на С. Г. С., чрез адв. А. Т. А., ВАК срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка GPAM- 1334396/19.04.2026г. издадена от мл. автоконтрольор към РУ Горна Оряховица, ОДМВР Велико Търново, упълномощен със заповед № 366з-3249/04.09.2025г. на Директора на ОДМВР Велико Търново. Жалбоподателят оспорва заповедта и релевира доводи, че след проверката е направил застраховка ГО на автомобила. Не оспорва обстоятелството, че към момента на проверката МПС е било без сключена ЗГО. Намира санкцията за непропорционална на извършеното нарушение. Моли за отмяната на заповедта. Иска присъждането на сторените разноски. В открито съдебно заседание лично и чрез процесуален представител поддържа жалбата. Ответната страна мл. автоконтрольор към Горна Оряховица, ОДМВР Велико Търново, упълномощен със заповед № 366з-3249/04.09.2025г. на Директора на ОДМВР Велико Търново не изразява становище по жалбата. Съдът намира за установено от фактическа страна следното: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка GPAM- 1334396/19.04.2026г. е издадена от мл. автоконтрольор към РУ Горна Оряховица, ОДМВР Велико Търново, упълномощен със заповед № 366з-3249/04.09.2025г. на Директора на ОДМВР Велико Търново на С. Г. С. на следните констатации: на ПП І-4 км. (София- Варна) км.154 с посока на движение към гр. Варна, управлява собственият си товарен автомобил „Пежо Експерт“ с рег.№ [рег. номер], като при извършената проверка е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП от 07.10.2025г. Направен е извод, че С. Г. С. управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС, с което виновно е нарушил чл.140 ал.1, пр.1 от ЗДвП и му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на издадения индивидуален административен акт, и пред надлежния да я разгледа съдебен орган, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно представената в административната преписка заповед № 366з-3249/04.09.2025г. на Директора на ОДМВР Велико Търново, при упражняване на предоставените му съгласно заповедта за упълномощаване правомощия. Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа необходимите реквизити изискуеми от разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна мярка по чл.22 от ЗАНН, поради което е валиден и годен за съдебна проверка. Не се установяват съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало при извършването на проверка на водач управляващ пътно превозно средство. По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното: Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл.59, ал.2 от АПК. Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на административно нарушение - касае се за фактически обстоятелства, установени в хода на административнонаказателната проверка, възприети от органа при произнасянето му. При спазване на чл.170, ал.1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е установил наличието на обстоятелствата, които изискват налагането на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи фактите, от които черпи права като обори констатациите на административния орган. В този аспект съдът констатира, че жалбоподателят не оспорва фактите, констатирани от административния орган в обстоятелствената част на заповедта. Релевираните твърдения са за неправилност на изводите на административния орган, за наличието на предпоставките за издаването на заповедта, поради липса на субективна съставомерност на деянието и за непропорционалност на наложената санкция. Фактите установени от административния орган се констатират от приложените към административната преписка доказателства, поради което съдът ги възприема. Спорът се свежда до това: законосъобразно ли е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка GPAM- 1334396/19.04.2026г. от мл. автоконтрольор към РУ Горна Оряховица, ОДМВР Велико Търново, упълномощен със заповед № 366з-3249/04.09.2025г. на Директора на ОДМВР Велико Търново, с която по отношение на С. Г. С. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.3)гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца, при условие че водачът е собственик на МПС с прекратена регистрация и към момента на проверката МПС има регистрационни номера и за МПС има заплатени винетка? За да отговори на този спорен въпрос, съдът съобрази разпоредбата на чл.171, т.1, б.3) гг) от ЗДвП, съгласно която принудителна административна мярка "временно отнемане на СУМПС" се налага на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца. Съгласно чл.175, ал.3 от ЗДвП „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“ От анализът на последната цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа две хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на административния орган да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Едната от предвидените в разпоредбата на чл.171, т.1, б.3) гг) от ЗДвП вр. чл.175, ал.3 от ЗДвП хипотези за налагане на ПАМ е на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Тези факти са констатирани от административния орган в оспорената заповед. Установено е също, че г-н С. е собственик на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, по-конкретно е със служебно прекратена регистрация, поради липса на валиден договор за ЗГО. От представените в административната преписка доказателства се констатира, че МПС е с прекратена регистрация от 07.10.2025г., поради липса на валидна ЗГО. От данните по административната преписка се констатира, че към момента на управлението на МПС от г-н С., за автомобила не е имало валидно сключен договор за ЗГО. За наличието на валиден договор за ЗГО водачът на МПС следи, веднъж предвид разпоредбата на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП и втори път на сайта за проверка на договорите за ЗГО. За служебно прекратената регистрация на МПС административният орган не е длъжен да уведоми собственикът на автомобила и няма предвиден друг начин за проверка на това обстоятелство, освен на място при контролния орган или в хода на проверка от контролния орган, поради което на г-н С. не е имало как да му стане известно, че МПС е с прекратена регистрация. Не е предвидена възможност за проверка в регистър, който да е публично достъпен и който да съдържа данни за МПС с прекратена регистрация, поради това не следва водачът на МПС да носи отговорност за това, че не е наясно с факти, които не е било нормативно предвидено да му станат известни. От една страна, при спазване на чл.70, ал.1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагането на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.3)гг) от ЗДвП вр. чл.175, ал.3 от ЗДвП, т.е. към момента на издаването на заповедта за прилагане на ПАМ са били налице материалноправните предпоставки за издаването й – г-н С. е управлявал МПС, което е било със служебно прекратена регистрацията. От друга страна, в предвидените изпълнителни деяния по чл.171, т.1, б.3)гг) от ЗДвП вр. чл.175, ал.3 от ЗДвП подлежат на установяване факти, които могат да бъдат обективно възприети само от контролния орган – прекратена служебно регистрация на МПС, но тези факти не могат да бъдат проверени от водачите на МПС, преди проверката на контролния орган. Нормативната уредба не е прецизирана, като мярката по чл.171, т.1, б.3)гг) от ЗДвП вр. чл.175, ал.3 от ЗДвП се налага на водач, който не е в състояние да провери дали автомобилът е дерегистриран, във всички случаи на управление на нерегистриран автомобил, без да са обсъдени и взети предвид фактите, свързани с липсата на регистрация и субективното отношение на водача към тях. Предвид това приложената ПАМ се явява непропорционална на общите и специалните цели на административната принуда, доколкото лишава правоспособен водач от възможността законосъобразно да управлява не само автомобила с прекратена и впоследствие възстановена регистрация, но и други автомобили. Предвидената ПАМ, при факти, като констатираните се явява несъразмерна и накърняваща в по-голяма степен от необходимото конституционните права на гражданите, като напр. правото на труд и на осъществяване на стопанска дейност, поради което жалбата се явява основателна и обжалваната заповед следва да бъде отменена. Направено е искане за присъждане на сторените разноски от жалбоподателя, което е доказано в размер от 605.11 евро, поради което е основателно до този размер. Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,