Решение № 524 от 15.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16192/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Производството е образувано по подадена жалба от Х. Д. С. срещу Наказателно постановление (НП) № СОА25-РД29-995/07.10.2025 г., издаденo от кмета на Столична община и с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева за извършено административно нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП и на основание чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА, вр. чл. 178е от ЗДвП, вр. чл. 15, ал. 7 от ЗДвП и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. В подадената жалба са изложени оплаквания, че издаденото НП е незаконосъобразно и необосновано. В НП бил посочен регистрационен номер на процесното МПС с марка „,,•••''“ – „,,•••''“, а управляваният от жалбоподателя автомобил бил с регистрационен номер „,,•••''“. Твърди се, че пропускът представлява съществено процесуално нарушение, доколкото възпрепятствал установяването на извършителя на нарушението. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се е явил и не е бил представляван. В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган – кмета на Столична община, е бил представляван от юрист. На етап съдебни прения е направено искане за потвърждаване на наказателното постановление по вече изложени от страната доводи. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В придружителното писмо, с което са постъпили жалбата и административнонаказателната преписка, е изразено становище по същество на делото. Твърди се, че нарушението е констатирано по надлежен начин – с АУАН, в който е направена пълна индивидуализация на нарушителя и МПС- то, с което нарушението е било извършено. Твърди се, че е достатъчно да се посочи адресът, на който нарушението е установено, като в случая това била зелена площ, намираща се непосредствено до имот с адрес ул. •••. Поддържа се, че не е необходимо да се посочва идентификаторът на поземления имот, а служителите на Столичен инспекторат не разполагали с техническата възможност за установяване на същия. Твърди се, че конкретният имот бил определен с няколко акта за озеленена площ за широко обществено ползване – общинска собственост. За установяване на нарушението било достатъчно да се установи фактът на навлизането и престоя на МПС в зелена площ. Посочва се, че АУАН и НП били издадени съобразно изискванията на закона, а административнонаказващият орган се бил произнесъл дали случаят е маловажен. Относно възраженията за неправилно изписан регистрационен номер на МПС, се посочва, че в докладна записка и АУАН номерът бил правилно записан, като ставало въпрос за очевидна фактическа грешка, доколкото нарушението било установено и жалбоподателят не оспорвал обстоятелството, че е управлявал автомобила. Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от докладна записка № 3401/16.04.2025 г. на същата дата било разпоредено от служител на Столичен инспекторат към Столична община принудителното преместване на лек автомобил с марка „,,•••''“, паркиран до ул. „Велчо Атанасов“ № 17. Изписаният в докладната записка регистрационен номер на автомобила е нечетлив, доколкото не е ясна коя е последната буква от същия. Изписването на номера е четливо до „,,•••''“. На жалбоподателя бил съставен АУАН № 25-ЗС-326/16.04.2025 г. за това, че на 16.04.2025 г. около 9,25 часа в гр. София, район Слатина, ул. „Велчо Атанасов“ № 17, е паркирал автомобил марка „,,•••''“, в зелена площ в разрез с чл. 15, ал. 7 от ЗДвП. Регистрационният номер на автомобила в АУАН също е нечетливо изписан, доколкото по еднозначен начин не може да се установи дали става въпрос за „,,•••''“ или „,,•••''В“. С писмо от Столична община – район „Слатина“ от 20.06.2025 г. постъпила информация, че тревната площ на ул. „Велчо Атанасов“ до № 17 попада в поземлен имот с идентификатор 68134.702.2008 до поземлен имот с идентификатор 68134.702.1691, като имотът е общинска собственост и попада на кръстовище. На 07.10.2025 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят бил наказан с административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева за това, че на 16.04.2025 г. около 9,25 часа в гр. София, район Слатина, до ул. „Велчо Атанасов“ № 17 е паркирал в зелена площ автомобил марка „,,•••''“, с рег. № ,,•••'', с което е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, установяваща забрана за преминаване и паркиране на МПС в паркове, градини и детски площадки в населени места, извън обозначените за това места, т.е. на зелени площи, какъвто бил поземлен имот 68134.702.2008 по смисъла на чл. 10, ал. 2, т. 3 и чл. 6 от ЗУЗСО. От представено свидетелство за регистрация на МПС – част I се установява, че МПС с марка „,,•••''“ с рег. № ,,•••''В е собственост на трето лице за производството. От представена на съда справка се установява, че МПС с рег. № ,,•••'' е собственост на трето лице за производството. Горепосочената фактическа обстановка съдът прие въз основа на кредитираните по делото и непротиворечиви помежду си писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – съставени актове, решение № 1094-МИ/06.11.2023 г., докладна записка, справка от ОДМВР – Варна, свидетелство за регистрация на МПС – част I, писмото от Столична община – район „Слатина“. С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. След служебно извършена проверка съдът счита, че при издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. След изрично дадени указания от съда, административнонаказващият орган е представил доказателства за компетентността само на наказаващия орган, но не и на актосъставителя, макар още дори с административнонаказателната преписка органът да е имал задължението за това. Съдът е счел за безпредметно да дава за пореден път указания за представяне на доказателства в тази насока, доколкото административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение в процедурата по търсене на отговорност на жалбоподателя при издаване на АУАН и НП, които не отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В съставения АУАН описанието на нарушението е лаконично и недостатъчно ясно. Доколкото наказващият орган твърди, че нарушението касае паркиране на МПС в тревни площи е следвало за ясното задаване на фактическите параметри на нарушението по точен и недвусмислен начин, при ясно и четливо изписване, да бъдат посочени номерът на МПС-то, паркирано в нарушение, доколкото именно той е уникалният индивидуализиращ белег на всеки автомобил, и мястото, където се твърди, че автомобилът е бил спрян. В настоящия случай се забелязва неясно изписване на пълния номер на автомобила. Впоследствие в издаденото НП е бил изписан друг номер на МПС – ,,•••'', различаващ се от този в АУАН. С оглед доводите на административнонаказващия орган следва да се подчертае, че в докладната също е изписан неясно регистрационният номер на автомобила, който е бил преместен. Дори да не беше така, отбелязването в докладната записка е ирелевантно, доколкото за надлежна процедура по ангажиране на администативнонаказателна отговорност законодателят държи сметка за ясно описание на нарушението в АУАН и НП, а не в други съставени и съпровождащи процедурата документи. Доколкото марката на МПС-то не е достатъчно уникален белег, регистрационният номер е следвало да бъде правилно и последователно еднакво описан и в двата акта. Признанието на дадени обстоятелства от жалбоподателя е ирелевантно, доколкото същото не може да отстрани съществени пропуски в задължителните реквизити на акта, които рефлектират върху приетото като фактически положения за нарушението, а оттам - създават пропуск в установяването на нарушението и доказването му. Пропуск от категорията на съществените се констатира и при описанието в АУАН и НП на мястото на нарушението – относно това къде е бил паркиран автомобилът, за да се стигне до заключението, че става въпрос за паркиране в разрез с посочената като нарушена разпоредба. В АУАН мястото е индивидуализирано само с посочване на адреса ул. „Велчо Атанасов № 17“ в зелена площ. В НП е посочено „до улица Велчо Атанасов № 17“. Следователно в АУАН се твърди, че процесните залени площи са се намирали на № 17 от посочената улица, а в НП – в съседство на визирания адрес. Обстоятелството, че в НП зелените площи вече са визирани и с идентификатора на поземления имот не води до отстраняване на порока, доколкото след съставяне на АУАН жалбоподателят, знаейки само описанието на нарушението по АУАН, не е могъл надлежно да упражни правото си на защита, подавайки възражение срещу надлежно формулирани фактически постановки в АУАН. Предвид събраните по делото доказателства и двете формулировки на мястото на нарушението са недостатъчно ясни за недвусмисленото приемане на мястото на нарушението и позиционирането на зелените площи. От предоставената от Столична община – район „Слатина“ се установява, че са налице зелени площи на ул. „Велчо Атанасов“, които попадат в поземлен имот с идентификатор 68134.702.2008, но те са до № 17, а не на № 17, както е посочено в АУАН, като поземленият имот се намира на кръстовище, предвид което в НП е следвало да има описание зелените площи между кои улици се явяват „заключени“, доколкото същите са само част от поземления имот. Горепосочените пропуски в описанието на нарушението в АУАН и НП, състоящо се както в празнота на съществени фактически положения, така и в противоречия между актовете, са довели до накърняване на императивни законови разпоредби и ограничаване на правата на нарушителя да упражни ефективно правото си на защита като възрази по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите констатации на контролните органи. Посочените недостатъци на развилата се административнонаказателна процедура представлява съществено нарушение на процесуалните правила, опорочило изначално административнонаказателното производство и съставляващо основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Съдът не счита, че може да намери приложение на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. В настоящия случай е налице неясна воля на актосъставителя относно възприетото, което не може да бъде отстранено с простото посочване на нарушената законова разпоредба. Приемането на извода, че горепосочените неточности и празноти в АУАН са отстранени в НП, който също „страда“ от пропуски, би означавало, че лицето се явява санкционирано с непълно проведена административнонаказателна процедура, а именно такава, включваща единствено издаване на наказателно постановление, което също не отговаря на изискванията на закона. Доколкото в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неспазване на процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност и предвид гореизложените пороци, съдът счита, че е налице основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, без да е необходимо спорът да се разглежда допълнително по същество. При този изход на делото право на присъждане на разноски има жалбоподателят. Същият не е претендирал такива, поради което разноски не следва да се присъждат. Така мотивиран, съдът