Решение № 534 от 24.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1738/2025 г.

В исковата молба ищецът КТБ АД (н) твърди, че с р ешение № 690 от 19.05.2025 г. по т. дело 188/2024 г. на СГС, VI-3 състав е, е открито производството по несъстоятелност на МТ Риъл Пропъртис АД, ЕИК 175127176, като решението било вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20250519115436.

Твърди се, че на 07.07.2025 г. в ТР по партидата на длъжника е обявен списък на приетите вземания на кредитори на дружеството, предявени в срока по чл. 686 от ТЗ, в конто са включени предявените с молба от 18.06.2025 г. вземания на ищцовата банка по три броя договори за кредит - по договор за банков кредит от 06.03.2014 г. в размер на 78 386,23 лева, включващи 15 292.26 лева – просрочена главница за периода 20.03.2020 г. до 20.03.2020 г., 22 416,79 лева - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25..03.2014 – 25.03.2020 г., 14 810.24 лева - просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.03.2020 г. - 25.04.2025 г., 193,70 лева - текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.04.2025 г. до 19.05.2025 г.; 25 369,66 лева - неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.11.2014 г. до 19.05.2025 г., 303,58 лева - такси и разноски за периода от 14.03.2018 г. до 19.05.2025 г. за подновяване действието на обезпеченията; по договор за банков кредит от 03.04.2013 г. в общ размер на 13 976.42 лева към 19.05.2025 г. - 6 681,83 лева - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.11.2014 г. до 25.11.2014 г., 6 991.03 лева - неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.11.2014 г. до 19.05.2025 г., 303.56 лева - такси и разноски за периода от 14.03.2018 г. до 19.05.2025 г. подновяване действието на обезпечения; по договор за банков кредит от 08.05.2013 г. общо в размер на 7 583.68 лева – вземания към 19.05.2025 г., както следва: 3 554,17 лева - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.11.2014 г. до 25.11.2014 г., 3 725,95 лева - неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.11.2014 г. до 19.05.2025 г., 303,56 лева - дължими такси и разноски за периода от 14.03.2018 г. до 19.05.2025 г. за подновяване действието на обезпечения.

По повод възражение по чл. 690 от ТЗ на длъжника МТ Риъл Пропъртис АД, с определение № 3388/25.08.2025 г. по т.д.№ 188 по описа за 2024 г. на СГС. VI-3 състав, обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество на 25.08.2025 г., съдът по несъстоятелността е уважил подаденото от длъжника възражение и е изключил вземанията на КТБ АД (н) от списъка на приетите вземания и е постановил включване в Списъка на неприетите вземания.

Поради това и се предявява настоящия установителен иск за признаване за установено, че КТБ АД (н) има вземания по трите описани договора за банков кредит, предявени с молбата за предявяване на вземания от 18.06.2025 година.

Ответникът МТ Риъл Пропъртис АД, (н) оспорва иска. Прави възражение за погасяване по давност на задълженията и по трите договора за банков кредит.

Становище за неоснователност на иска е депозирал и назначеният синдик на длъжника в несъстоятелност К. Б.. Излага се, че задълженията и по трите договора са погасени по давност, и синдикът ги е включил в списъка с приетите вземания, тъй като давността не се прилага служебно. Сочи се, че давността започва да тече най-късно от датата на последната вноска за всеки договор, ако се приеме, че вземанията по договорите не са обявени за предсрочно изискуеми.

В ДИМ ищецът поддържа исковете.

Излага се, че по делото не се спори относно фактите - сключване на трите договори за банков кредит, размерите на непогасените от кредитополучателя задължения по договорите, вкл. и размерите на лихвите и неустойките и разноските за подновяване на обезпечения, по обявяване на ищцовото дружество в несъстоятелност, предявяване на вземанията на ищцовото дружество в срока по чл. 686 от ТЗ, включването им в списъка с приетите вземания със съответния ред на удовлетворяване, и постановяване на определение по чл. 692 от ТЗ, с което вземанията на ищеца са изключени от списъка с приетите вземания.

Оспорват се твърденията за погасяване по давност на вземания, като се позовава на чл. 17, ал.3 от ЗБН и чл. 3,т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 ги преодоляване на последиците.

В становище по ДИМ синдикът Б. сочи, че част от исковете са основателни – относно главницата по договора от 06.03.2014 година. Останалите вземания се твърди, че са погасени по давност.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ от КТБ АД (н) за установяване съществуване на вземания на ищеца по три договора за банков кредит – за главница и вземания за лихви и разноски.

Ответникът - дружеството в несъстоятелност прави възражение за погасяване по давност на вземанията по трите кредита.

Искът е предявен в срока по чл. 694, ал. 6 от ТЗ, след като от длъжника е било направено възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, и съдът по несъстоятелността е изключил вземанията на кредитора КТБ АД (н) от списъка с приетите вземания с определението по чл. 692, ал.4 от ТЗ от 25.08.2025 година.

Поради това исковете са ДОПУСТИМИ.

Разгледани по същество, исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

По делото не се спори относно фактите.

Установява се от вписванията в ТР по партидата на ответното дружество, че с решение № 690/19.05.2025 г. по т. дело 188/2024 г. по описа на СГС, ТО, е обявена неплатежоспособността на МТ РИЪЛ ПРОПЪРТИС АД, ЕИК 175127176, определена е началната й дата - 31.12.2020 година и е открито производство по несъстоятелност на длъжника МТ РИЪЛ

ПРОПЪРТИС АД, ЕИК 175127176.

С молба от 18.06.20265 г. КТБ АД (н) предявява следните вземания по три броя договори за кредит - по договор за банков кредит от 06.03.2014 г. в размер на 78 386,23 лева, включващи 15 292.26 лева – просрочена главница за периода 20.03.2020 г. до 20.03.2020 г., 22 416,79 лева - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25..03.2014 – 25.03.2020 г., 14 810.24 лева - просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.03.2020 г. - 25.04.2025 г., 193,70 лева - текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.04.2025 г. до 19.05.2025 г.; 25 369,66 лева - неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.11.2014 г. до 19.05.2025 г., 303,58 лева - такси и разноски за периода от 14.03.2018 г. до 19.05.2025 г. за подновяване действието на обезпеченията; по договор за банков кредит от 03.04.2013 г. в общ размер на 13 976.42 лева към 19.05.2025 г. - 6 681,83 лева - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.11.2014 г. до 25.11.2014 г., 6 991.03 лева - неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.11.2014 г. до 19.05.2025 г., 303.56 лева - такси и разноски за периода от 14.03.2018 г. до 19.05.2025 г. подновяване действието на обезпечения; по договор за банков кредит от 08.05.2013 г. общо в размер на 7 583.68 лева – вземания към 19.05.2025 г., както следва: 3 554,17 лева - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.11.2014 г. до 25.11.2014 г., 3 725,95 лева - неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.11.2014 г. до 19.05.2025 г., 303,56 лева - дължими такси и разноски за периода от 14.03.2018 г. до 19.05.2025 г. за подновяване действието на обезпечения.

Тези вземания са включени в списък 1 на приетите вземания на кредитори на дружеството, предявени в срока по чл. 686 от ТЗ, обявен в ТР на 07.07.2025 година.

По повод възражение по чл. 690 от ТЗ на длъжника МТ Риъл Пропъртис АД, с определение № 3388/25.08.2025 г. по т.д.№ 188 по описа за 2024 г. на СГС. VI-3 състав, обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество на 25.08.2025 г., съдът по несъстоятелността уважава подаденото от длъжника възражение и изключва вземанията на КТБ АД (н) от списъка на приетите вземания и е постановил включване в Списъка на неприетите вземания.

По делото са представени трите договора за кредит, извлечения от счетоводството на ищцовата банка, и за безспорни са приети по делото фактите, свързани с размерите на усвоените суми по трите договора за кредит, уговорените срокове за плащане, наличието на уговорки за лихва, погасяването на част от задълженията за главница и лихви с прихващане, извършено от длъжника на посочените от ищеца дати.

Установява се, че падежа на последните вноски по главницата по договора от 06.03.2014 г. е 20.03.2020 година, на задълженията по договора от 03.04.2013 г. е 20.02.2019 г., а на задълженията по договора от 08.05.2013 г. е 20.03.2017 година.

По нито един от договорите задълженията за главница на ответника като кредитополучател не са обявявани за предсрочно изискуеми.

По същество спорът се свежда до въпроса дали посочените вземания, предявени с молбата от 18.06.2025 г. са погасени по давност, каквото възражение прави длъжникът в несъстоятелност.

Правилата за погасяване на задълженията по давност са

регламентирани в чл.110 - чл.116 от ЗЗД.

Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според чл. 111 от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, както и вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, като давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като при искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката (чл. 114 от ЗЗД).

Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

Относно вземанията по договора от 03.04.2013 г. и по договора от 08.05.2013 г., установява се, че крайният срок за погасяване на последното задължение за вноска по главница е съответно 20.02.2019 г., и 20.03.2017 година (вземането за главница по договора от 08.05.2013 г. е разсрочено за плащане на отделни вноски – чл. 17 от договора, и чл. 17 от договора от 03.04.2013 г.), съгласно разясненията и приетото по Тълкувателно решение от 21.11.2024г. на ВКС, постановено по тълкувателно дело No 3/2023г. на ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 от ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.

Задължения за отделните вноски, се погасяват с общата петгодишна давност (връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части - арг. чл. 66 от ЗЗД - решение № 132/13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г., I ТО, ВКС, решение № 45/17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г., II ТО, ВКС и др., с които се приема, че отделните погасителни вноски по заем представляват частични плащания по договора, по отношение на които приложим е общият 5-годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД), а задълженията за възнаградителна лихва, неустойки и пр. – в кратката тригодишна давност.

С оглед срока на погасяване на последната вноска от всеки по двата договора, задълженията по тези договори за главници са погасени най-късно на 20.09.2022 г. и на 20.02.2024 година, а за лихви, неустойки и пр. – още преди това.

Дори да се споделят доводите на ищеца КТБ АД (н) за прилагане в случая на чл. 17, ал.3 от ЗБН и на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и преодоляването на последиците, общият период, в който давностните срокове не биха текли е 6 месеца, плюс 69 дни, т.е крайният срок на изтичане на давността за вземането за главница по договора от 03.04.2013 г. е 20.11.2024 г., а по договора от 08.05.2013 г. е най-късно на 20.12.2022 година.

Следователно, както вземанията за непогасените главници, така и съгласно чл. 119 от ЗЗД и за акцесорните вземания по тези два договора, са погасени много преди датата на постановяване на решение № 690/19.05.2025 г. по т. дело 188/2024 г. по описа на СГС, ТО, с което е обявена неплатежоспособността на МТ РИЪЛ ПРОПЪРТИС АД, ЕИК 175127176, определена е началната й дата - 31.12.2020 година и е открито производство по несъстоятелност на длъжника МТ РИЪЛ ПРОПЪРТИС АД, ЕИК

175127176.

Относно вземанията по договора от 06.03.2014 г., с падеж на последната вноска по главницата 20.03.2020 година, Съдът намира следното:

На първо място, установява се по делото, с оглед приетото за безспорно, че след сключване на договора от 06.03.2014 г. за сумата от 20 000 000 лева, с изявление за прихващане от 30.10.2014 г., ответното дружество е погасило чрез прихващане част от главницата в размер на 19 984 707,74 лева, като е останала непогасена част от дължимата главница за последната вноска в размер на 15 292,26 лева, с падеж 20.03.2020 г. (така молба – уточнение от 23.02.2026 г. – стр. 562 и 563 по делото, и справка на стр. 308 по делото).

Поради това и позоваването на нормата на чл. 17, ал.3 от ЗБН е неотносимо към спора, тъй като Съдът намира, че давностните срокове съгласно чл. 17, ал.3 от ЗБН са спрели да текат само относно вноски, с вече настъпил падеж, или вноски, чийто падеж настъпва в периода от 6 месеца след 22.04.2015 г. – датата на обявяване на КТБ АД (н) в несъстоятелност, доколкото нормата е насочена към даване на възможност на синдиците на банката да се запознаят с финансите на банката в несъстоятелност и да предприемат съответните действия за събирането на вземанията, без липсата на действия за събиране на вземанията в този период да се приема като срок на бездействие на носителя на едно субективно право, с определена в закона продължителност, в течение на който при неупражняването му се погасява. Периодът от 6 месеца по чл. 17, ал.3 от ЗБН е ирелевантен относно вземания на банката в несъстоятелност, чийто падеж настъпва след изтичането му.

Съдът споделя доводите на ищеца, че относно вземанията за главница, чиято давност не е изтекла преди 13.03.2020 г. (с оглед погасяването с прихващане на 30.10.2014 г. на задължението главницата в размер на 19 984 707,74 лева, това е непогасена част от дължимата главница за последната вноска в размер на 15 292,26 лева, с падеж 20.03.2020 г.), се прилагат правилата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ бр. 28/24.03.2020 г. в сила от 13.03.2020 г., изм. и доп. обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. и доп., бр.. 34 от 09.04.2020 г. в сила от 9.04.2020 г., доп., бр. 38 от 24.04.2020 г., в сила от 24.04.2020 г., изм. и. доп., бр. 4. от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), т.е за периода от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение давността спира да тече. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗМДВИП, с един месец от отмяната на извънредното положение е удължен срокът, а по силата на § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на 13.03.2020 г., и за преодоляване последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.).

Така, давностните срокове са спрели да текат за период от общо 69 дни - от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 година.

Следователно, относно задължението за главница в размер на 15 292,26 лева, с падеж 20.03.2020 г., погасителната давност е започнала да тече на 21.05.2020 г., т.е е изтелка на 21.05.2025 година.

В конкретния случай обаче вземането на кредитора КТБ АД (н) е предявено с молба в производството по несъстоятелност на длъжника от 8.06.2025 г., т.е след изтичане на петгодишната давност.

Не е приложима хипотезата на чл. 628а от ТЗ от ТЗ, тъй като не се установява КТБ АД (н) да е кредиторът, които е инициирал производството по чл. 625 от ТЗ, заявявайки това вземане.

По тези съображения, към 18.06.2025 г. вземането на кредитора КТБ АД (н) за главницата по договора за банков кредит от 06.03.2014 г. също е погасено по давност.

Погасени по давност са и останалите акцесорни вземания по договора от 06.04.2014 г. по аргумент от чл. 119 от ЗЗД, и с оглед кратката тригодишна погасителна давност.

По тези съображения, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

Относно разноските:

На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по отхвърлените искове в размер на 511,01 евро по сметка на СГС.

Водим от горното, Софийски градски съд