Решение № 51 от 22.6.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 45/2026 г.

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК. С Решение № 39 от 1.12.2025 г. на Окръжен съд Ямбол, постановено по т.д. № 61/ 2023 г., е осъден ЕТ „Интер Универс- Иван Василев“, ЕИК 102004685, със седалище и адрес на управление: с. Стефан Караджово 8725, община Болярово, обл. Ямбол, Стопански двор, да заплати на ЕТ „Агроном- Димитър Д.“, ЕИК 200042250, със седалище и адрес на управление: с. Ружица 8722, община Болярово, обл. Ямбол, Бивше поделение, на основание чл. 232, ал.2, вр. чл. 228 ЗЗД, сумата от 7232,18 лв. представляваща незаплатена наемна цена по сключен между страните Договор от 24.09.2020 г. за наем към споразумение за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ, за стопанската 2020/2021 г. за землище с. Горска поляна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.09.2023 г., до окончателното изплащане. Със същото решение е осъден ЕТ „Интер Универс- Иван Василев“, ЕИК 102004685, със седалище и адрес на управление: с. Стефан Караджово 8725, община Болярово, обл. Ямбол, Стопански двор, да заплати на ЕТ „Агроном- Димитър Д.“, ЕИК 200042250, със седалище и адрес на управление: с. Ружица 8722, община Болярово, обл. Ямбол, Бивше поделение, на основание чл. 232, ал.2, във вр. чл. 228 ЗЗД сумата от 11 609 лв., представляваща незаплатена наемна цена по сключен между страните Договор от 27.09.2020 г. за наем към споразумение за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021 г. за землище с. Стефан Караджово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.09.2023 г,. до окончателното изплащане, като искът за разликата над сумата от 11 609 лв. до предявения размер от 32 500 лв. е отхвърлен. Със същото решение е осъден ЕТ „Интер Универс- Иван Василев“, ЕИК 102004685, със седалище и адрес на управление: с. Стефан Караджово 8725, община Болярово, обл. Ямбол, Стопански двор, да заплати на ЕТ „Агроном- Димитър Д.“, ЕИК 200042250, със седалище и адрес на управление: с. Ружица 8722, община Болярово, обл. Ямбол, Бивше поделение, на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от 1 436,50 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.10.2022 г. до 31.08.2023 г. върху незаплатена наемна цена по сключен между страните Договор от 24.09.2020 г. за наем към споразумение за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021 г. за землище с. Горска поляна. Със същото решение е осъден ЕТ „Интер Универс- Иван Василев“, ЕИК 102004685, със седалище и адрес на управление: с. Стефан Караджово 8725, община Болярово, обл. Ямбол, Стопански двор, да заплати на ЕТ „Агроном- Димитър Д.“, ЕИК 200042250, със седалище и адрес на управление: с. Ружица 8722, община Болярово, обл. Ямбол, Бивше поделение, на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от 2305,82 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.10.2022 г. до 31.08.2023 г. върху незаплатена наемна цена по сключен между страните Договор от 27.09.2020 г. за наем към споразумение за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021 г. за землище с. Стефан Караджово, като искът за разликата над сумата от 2 305,82 лв. до предявения размер от 6 455,36 лв. е отхвърлен. С решението са признати за недоказани, на основание чл.194, ал.3, вр. чл.193 от ГПК, оспорването на истинността на Договор от 24.09.2020 г. за наем към споразумение за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021 г. за землище с. Горска поляна, сключен между ЕТ „Агроном- Димитър Д.“ ЕИК 200042250 като „Наемодател“ и ЕТ „Интер Универс- Иван Василев“ ЕИК 102004685 като „Наемател“, в частта за подписа, положен от Н. Д.Д., с ЕГН •••••••••• като пълномощник на наемателя ЕТ „Интер Универс- Иван Василев“ ЕИК 102004685, и оспорването на истинността на Договор от 27.09.2020 г. за наем към споразумение за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021 г. за землище с. Стефан Караджово, сключен между ЕТ „Агроном- Димитър Д.“ ЕИК 200042250 като „Наемодател“ и ЕТ „Интер Универс- Иван Василев“ ЕИК 102004685 като „Наемател“, в частта за подписа, положен от Н. Д.Д., с ЕГН •••••••••• като пълномощник на наемателя ЕТ „Интер Универс- Иван Василев“ ЕИК 102004685. Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЕТ „Интер Универс- Иван Василев“, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.1, офис № 114 – адв. Н. И., в която същото се обжалва, в частта, с която исковите претенции са уважени, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалните и процесуалните законови разпоредби. Претендира се неговата отмяна. Излагат се съображения, че договорите, на които основава правата си въззивникът – ищец, са недействителни, същите не са били регистрирани в службата по земеделие и всички имоти, включени в процесните договори за наем, са били предложени за включване в процедурата по сключване на доброволни споразумения по чл.37в ЗСПЗЗ за стопанската 2020 - 2021 година за землищата на село Горска поляна и село Стефан Караджово именно от въззивника - ищец. При позоваване на заключението на вещото лице, депозирано пред първата инстанция, се сочи, че въззивникът - ответник не се легитимира като носител на права върху имотите, включени в процесните договори за наем, той не е заявявал земите, обективирани в договорите, за включване в споразумения по чл.37в ЗСПЗЗ и не се е ползвал по никакъв начин от процесните земеделски земи, като въззивникът- ищец е предложил имотите за включването им в споразумения по цитирания текст, което, на практика, изключва възможността същият да предаде тяхното владение на въззивника - ответник. Възразява се, че попадането на имоти от процесните договори в обработваемите от ЕТ „Интер Универс- Иван Василев“ масиви не е вследствие на процесните договори, а е въз основа на издадена заповед по реда на чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ от директора на Областна дирекция „Земеделие“ за разпределение на масивите в процесните землища за процесните години, издадена въз основа на постигнатите доброволни договорки, изцяло по волята на земеделските производители, участвали при договарянето и подписването на доброволните споразумения. Влязлата в сила заповед по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ, с която е одобрено споразумението, е административен акт, който не поражда вещни права за участниците в споразумението върху масивите, респективно върху включените в тях имоти, поради което те нямат правната възможност да заменят тези имоти или да ги отдават под наем, чрез сключване на съответни договори за замяна или наем. Лансира се тезата, че участието на въззивника - ищец в споразумението по чл. 37в ЗСПЗЗ изключва възможността той да сключва договори или да уговаря начин на ползване на неговите земи, различен от договореното в споразумението и издадената въз основа на него заповед, поради което и ответникът не му дължи на договорно основание и никакво възнаграждение за ползване на земите. Поддържа се тезата, че процесните договори не са били достояние на въззивника - ответник преди получаване на исковата молба и, с узнаването на тяхното съществуване, той се противопоставил на действителността им и обвързващата им сила, с изложени аргументи. Оспорва се изводът на съда от първа инстанция за неоснователност на възражението за нарушение по реда на чл.40, вр. чл.26 ЗЗД, като се сочи, че е доказано, че единствената цел за сключване на договорите е нанасяне на вреда на въззивника - ответник и облагодетелстване на ищеца – наемодател, осъществена с намерение за увреждане на последния и пълномощника, действащ от името на ответника, поради тяхната свързаност. По отношение оплакването за накърняване на добрите нрави, неоснователно невъзприето от първоинстанционния съд според въззивника – ответник, се сочи, че в процесния случай пълномощникът е сключил договори, които са в явна вреда на представлявания, договаряйки със свой роднина. В допълнение се заявява, че договорите са с невъзможен предмет, тъй като с предлагане включването на земите в доброволните споразумения, посочени по-горе, въззивникът - ищец се е лишил от възможността свободно да се разпорежда с имотите. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че процесните договори не са антедатирани. Претендират се разноски. В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЕТ „Агроном- Димитър Д.“, в който се изразява позиция за нейната неоснователност и се моли за потвърждаване на решението, в атакуваната част, като правилно и законосъобразно. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния и процесуалния закон, като е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи. Застъпва се позиция, че голословно и недоказано е твърдението, че процесните договори са съставени единствено за целите на настоящото производство и не са имали за цел реално ползване, както и не са станали достояние на въззивника - ответник преди образуване на настоящото дело. Подчертава се, че договорите са подписани между страните, като ответникът е бил надлежно представляван, съгласно прието по делото пълномощно, и съдържат всички съществени елементи и изисквания съгласно закона, без да има данни за тяхната симулативност или нищожност на друго основание, като реалното им изпълнение е потвърдено от вещите лица по назначените в първоинстанционното производство експертизи, показанията на свидетелите, както и събраните писмени доказателства. Настоява се, че реалното ползване на имотите от наемателя е правно ирелевантно, когато имотите са били поставени на негово разположение. Сочи се, че в процедурата по чл.37в ЗСПЗЗ издадената заповед от директора на съответната областна дирекция „Земеделие“ не създава, не изменя и не погасява облигационни отношения между частноправни субекти, като дори ползването да е осъществено въз основа на заповедта, това не изключва съществуването на договорно правоотношение, нито освобождава наемателя от задължението за заплащане на наем, ако вещта е поставена на негово разположение. Оспорват се доводите за сключване на договора в нарушение на чл.40 ЗЗД и в сочените хипотези на нищожност. Изтъква се, че споразумението допуска един ползвател да заяви участието си в него, а след това да прехвърли с договор ползването на заявените имоти, каквато е и практиката. Претендират се разноски. Постъпила е и насрещна въззивна жалба от ЕТ „Агроном- Димитър Д.“, с адрес за връчване: гр. Ямбол, ул. „Страхил войвода“ № 4, вх.Б, ет.1 – адв. Ирина С., против частите от решението, с които претенциите са отхвърлени: по иска с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД по договора от 27.09.2020 г. - над размера на 11 609 лв. до пълния предявен размер от 32 500 лв., и по иска с правно основание чл.86 ЗЗД - над размера на 2305,82 лв. до пълния предявен размер от 6455,36 лв., като се изтъква, че решението в обжалваната част е материално незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие със събраните доказателства, както е и вътрешно логически противоречиво. Оспорва се изводът на съда за недоказаност дължимостта на уговорената наемна цена, като се сочи, че той е несъвместим с приетите за установени факти по делото, а именно, че договорът е валиден, породил е действие и е неизпълнен от наемателя, поради което липсва правно основание за редукция на договореното възнаграждение. Акцентира се, че договорът за наем е консенсуален и за неговата валидност не оказва влияние реалното предаване на вещта, като е достатъчно поставянето на вещта на разположение на наемателя, без липсата на фактическо ползване да го освобождава от задължението за плащане и, доколкото първоинстанционният съд е приел, че вещта е поставена на разположение, задължението за плащане е възникнало в пълния уговорен размер, като административната процедура по чл.37в ЗСПЗЗ няма за последица изменение на частноправното договорено възнаграждение. Изтъкват се доводи, че констатациите по делото сочат, че въззивникът - ответник е разполагал с процесните площи, описани като част от масивите в регистъра по чл.74 ЗСПЗЗ, което потвърждава фактическото им ползване. Сочи се, че при уважаване на иска за главницата в пълен размер, следва да бъде уважен в пълен размер и акцесорният иск за присъждане на претендираната лихва. Претендират се разноски. В постъпилия отговор на насрещната въззивна жалба от ЕТ „Интер Универс- Иван Василев“ същата се оспорва и се пледира за оставяне на първоинстанционното решение, в обжалваната му част, в сила, при неоснователност на подадената въззивна жалба. Релевира се становище, че дори и да се приеме, че процесните договори за наем са действителни, то наемодателят по тях не е предал реално държането на имотите на наемателя и не е осигурил необезпокояваното им ползване за наемния период, като по делото безспорно е установено, че самият наемодател е използвал една част от имотите, а друга е използвана от трети лица. За безспорен се сочи фактът, че въззивникът - ответник не е използвал част от процесните имоти, като те реално не са му били предавани за ползване, а за друга част ползването е установено, че се основава на постигнато в процедурата по комасация доброволно споразумение по чл.37в ЗСПЗЗ, а в издадената по делото фактура липсва отбелязване, че тя се издава във връзка с договор за наем. Изтъква се, че веднага след получаването на фактурата въззивникът - ответник е изпратил възражение до ЕТ „Агроном- Димитър Д.“, че не признава обективираните във фактурата вземания и не е задължен по тях. Противопоставят се доводи, че в съдържанието на договора липсват записани уговорки, които да кореспондират с тълкуванията на въззивника - ищец, от които да може да се извлече, че договорът е сключен поради необходимост за ответника, свързана с процедурата по споразуменията по чл.37в ЗСПЗЗ. Преповтарят се доводите, поддържани във въззивната жалба на тази страна. Претендират се разноски. Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу актове, подлежащи на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Пред първоинстанционния съд са били предявени в обективно съединение искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, за заплащане на наемна цена на отдадени за временно ползване земеделски имоти, предмет на два договора за наем, сключени между страните на 24.09.2020 г. и 27.09.2020 г. Претенциите за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, в размера на законната лихва, намират правното си основание в чл.86 ЗЗД. Приет като доказателство по делото е наемен договор от 24.09.2020 г., по силата на който ЕТ „Агроном- Димитър Д.“, като наемодател, е предоставил на ЕТ „Интер Универс- Иван Василев“, като наемател, ползването на тринадесет земеделски имота, с обща квадратура 289,287 дка, намиращи се в землището на с. Горска поляна, община Болярово, индивидуализирани в договора, за стопанската 2020 /2021 г., при наемна цена, уговорена в размер на 25 лв./ декар, платима до 30.10. на всяка стопанска година. С идентичен като съдържание контракт, датиращ към 27.09.2020 г. са предоставени още 105 имота, с обща квадратура 1300 дка, находящи се в землището на с. Стефан Караджово, община Болярово. Твърди се от въззивника – ищец, че наемната цена по двете съглашения не е заплатена. Била е издадена Фактура № 305 от 29.06.2022 г., осчетоводена при наемодателя, неосчетоводена при наемателя, която не е платена. За да се установи основателност на претенцията за заплащане на наемна цена по процесните договори следва, на първо място, да се докаже правомерното възникване на наемните правоотношения, на базата на валидни договори, а на следващо място – изпълнение на задълженията на наемодателя да предостави уговорените имоти за ползване. Не е спорно, че за землищата, в които процесните недвижимости се намират, са били одобрени доброволни споразумения за разпределение на масивите за ползване на земеделските земи, на основание чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ, вр.чл.75а, ал.1, т.1 ППЗСПЗЗ, респективно със Заповед № РД-07-040/ 6.11.2020 г. за землището на с. Стефан Караджово и Заповед № РД-07-054/ 18.11.2020 г. за землището на с. Горска поляна, издадени от директора на областна дирекция (ОД) „Земеделие“ Ямбол. Повдигнати от въззивника – ответник и поддържани и пред настоящата инстанция са възражения, че наемните договори са недействителни поради накърняване на добрите нрави, при сключването им, както и поради нарушение по смисъла на чл.40, вр.чл.26 ЗЗД, поради договаряне на пълномощника на тази страна, при учредяване на договорната връзка, в ущърб на упълномощителя. Въведеното за първи път във въззивната жалба основание за нищожност невъзможен предмет не следва да бъде обсъждано, поради настъпила процесуална преклузия за релевирането му пред въззивната инстанция, доколкото в конкретния случай соченото основание за невъзможност на предмета, а именно – включването на процесните земеделски земи в горепосочените доброволни споразумения не би могло да се квалифицира като правна невъзможност, произтичаща директно от договора, за която съдът има задължение да следи служебно – Тълкувателно решение № 1/2020 от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от данните по делото, при сключване на договорите за наем, посочени по-горе, търговецът – наемател е бил представляван от пълномощник – Н. Д.Д., за когото в производството се установи, че е син на търговеца – наемодател по съглашенията. От представеното пълномощно става ясно, че още през 2012 г. едноличният търговец Василев е предоставил на Н. Д. безсрочна максимално широка представителна власт да действа от негово име, като извършва правни сделки и действия с непосредствен ефект за представлявания, в това число правомощието да сключва от негово име договори за наем и аренда на земеделска земя. От анализа на свидетелските показания на свидетелката Д., депозирани по делото пред първата инстанция, стават ясни отношенията на доверие между страните, изразяващи се във взаимно упълномощаване за действия пред различни институции. Вещото лице по изпълнената при първоинстанционното разглеждане на делото съдебно – техническа експертиза е установило, че за земите, предоставени му по силата на споразуменията по чл.37в ЗСПЗЗ за стопанската 2021 – 2022 г., въззивникът – ответник е бил подпомаган със субсидии, предоставяни от ДФ „Земеделие“, съгласно предоставената официално информация от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Само по себе си, договарянето по процесните наемни договори от пълномощника на търговеца – ответника, който е син на насрещната страна, не може да се третира като неоспоримо доказателство за сговаряне във вреда на упълномощителя. Съдебната практика по въпроса относно визирания порок последователно приема, че преценката дали договорът е сключен в ущърб на упълномощителя следва да се извърши при отчитане на всички обстоятелства по делото. По разбирането изложено в Тълкувателно решение № 5/2014 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, фактическият състав на чл.40 ЗЗД включва два елемента – обективен и субективен. Обективният елемент изисква договорът, сключен от представителя и насрещната страна по него, да уврежда интересите на представлявания и това увреждане да не е незначително, съобразно обстоятелствата на всеки отделен случай, а субективният елемент – „споразумяване“ се свежда до недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания, при което споразумяването по смисъла на чл.40 ЗЗД не съставлява отделна, различна правна сделка между представителя и насрещната страна по договора, а е обективирано в самия договор. В съобразителната част на цитираното тълкувателно решение са примерно посочени различни проявни форми на обективния елемент, като договор, сключен при неизгодни условия, неоправдано обременяване с уговорени тежести на имуществото на представлявания, допълнителни модалитети, нетипични за конкретния тип договори, превратно упражняване на права от пълномощника, макар и в рамките на представителната власт. По отношение на субективния елемент следва да се посочи, че практиката приема, че близките родствени отношения между пълномощника и третото лице – съдоговорител могат да са индиция за недобросъвестност на третото лице и, оттам, за намерението за увреждане – Решение № 841 от 19.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 3530/2008 г., но при всички случаи съвкупната преценка на доказателствата по делото следва да създава сигурно убеждение за осъществяване на факта на увреждане на представлявания, при сговаряне между пълномощника и третото лице. От анализа на установените по делото при доказването обстоятелства става ясно, че процесните договори за наем са сключени не във вреда, а в полза на ответника, тъй като са му дали възможност да допълни, при необходимост, обработваемата от него земеделска земя, за която получава субсидиране. Свидетелката Д. потвърждава утвърдената практика за сключване на подобен тип договори между ползвателите, при изготвяне на споразуменията по чл.37в ЗСПЗЗ, при недостиг на земя от някого от тях. Горното се потвърждава и от вещото лице по техническата експертиза, която пояснява, че преотдаването на площи от един ползвател на друг, по време на споразуменията, е станало практика. С категоричност е изведено в заключението, че за земеделските земи, предмет договорите за наем, включени в споразумението по чл.74 ППЗСПЗЗ, въззивникът – ответник е бил подпомаган от ДФ „Земеделие“. В аспект на изложеното, апелативния състав приема, че представителят по наемните съглашения не е престъпил задължението си да действа в интерес на упълномощителя, което е принцип в института на доброволното представителство. Ето защо, наведените доводи за недействителност на тази база са неоснователни. Аналогични са съображенията, които обосновават неоснователност на възраженията за нищожност на договорите, поради накърняване на добрите нрави, въведени на същите фактически основания – договаряне от пълномощник, свързано лице с наемодателя. Не се доказа договорните връзки по съглашенията да са учредени след оттегляне на представителната власт от търговеца - упълномощител, доколкото декларацията за оттегляне на пълномощното датира след сключването на процесните договори, а и няма убедителни данни тя да е доведена до знанието на представителя. Съгласно разпоредбата на чл.37в ЗСПЗЗ, в редакция към момента на сключване на процесните наемни договори, масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите, като сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на общината, определена със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“ в срок до пети август на съответната година. При изготвянето на проекта на разпределение в работата на комисията участват и собствениците и/или ползвателите на земеделски имоти в съответното землище, заявили изричното си желание за участие в процедурата за създаване на масиви за ползване по чл. 37б, ал. 3. По смисъла на ал.2 на текста, споразумението се сключва по образец, утвърден от министъра на земеделието, храните и горите, и съдържа данни за комисията, участниците, разпределените им имоти или части от имоти, включително по ал. 3, и дължимото за тях рентно плащане. Неразделна част от споразумението е картата за разпределение на масивите за ползване. Споразумението и картата се подписват от участниците и се предоставят на председателя на комисията по ал. 1. Споразумението се сключва и актуализира всяка година до 30 август за следващата стопанска година, по смисъла на § 2, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за арендата в земеделието. В него не могат да се включват имоти, декларирани за обработване в реалните им граници, както и имоти с начин на трайно ползване пасища, мери и ливади. Споразумението влиза в сила, при условие че обхваща не по-малко от две трети от общата площ на масивите за ползване в съответното землище. Чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ предвижда, че Комисията изготвя доклад до директора на областната дирекция „Земеделие“, който съдържа сключеното споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директорът на областна дирекция „Земеделие“ издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до първи октомври на съответната година. Заповедта се обявява в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция „Земеделие“ в срок до десети октомври. Тя може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс, без обжалването да спира изпълнението й. В третата алинея на текста е предвидено площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б, т.нар. „бели петна“, да се разпредели между ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище, като ползвателят на този тип земя следва да внесе, съгласно ал.7, по сметка за чужди средства на съответната областна дирекция „Земеделие“ сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището, в срок до три месеца от публикуване на заповедта по ал. 4. Сумите са депозитни и се изплащат от областната дирекция „Земеделие“ на правоимащите лица, въз основа на заповедта на директора на областната дирекция „Земеделие“ по ал. 4 в десетгодишен срок. За ползвателите, които не са заплатили сумите за ползваните земи по ал. 3, т. 2 съгласно заповедта по ал.4, директорът на областната дирекция „Земеделие“ издава заповед за заплащане на трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището. В седемдневен срок от получаване на заповедта, ползвателите превеждат сумите по сметка на съответната областна дирекция „Земеделие“. Съгласно чл.37в, ал.14 ЗСПЗЗ, споразумението за създаване на масиви за ползване или разпределението на масивите за ползване се смята за правно основание, по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители, а в частта за земите по ал. 3 се смята за правно основание, при условие че е извършено плащане за тях. Процедурата по съставяне на масивите за ползване е подробно развита в Глава седма на ППЗСПЗЗ. Собствениците на земеделски земи декларират по чл.69 от Правилника желанието си да предоставят свои земи за включване в масивите за ползване, а ползвателите подават заявление по чл.70 за желанието си да участват в споразумение за ползване по чл.37в ЗСПЗЗ, в което посочват ползваните от тях на правно основание имоти. По силата на чл.72 ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие до първи август изготвя предварителен регистър на имотите, който се оповестява. Промени в предварителните регистри могат да се правят до петнадесети август, като, съгласно ал.7, до двадесети август комисията по чл.37в, ал.1 ЗСПЗЗ определя територията, в която се създават масивите за ползване, дефинирани, съгласно §2 ж от ДР на ППЗСПЗЗ, като непрекъсната земеделска площ, ограничена от съществуващи на терена трайни елементи, съгласно картата на възстановената собственост или кадастралната карта, и/или цифровата орто фото карта, с еднакъв начин на трайно ползване; определя границите на масивите за ползване; изготвя карта, съдържаща данни за имотите, заявени за участие в споразумението, и за имотите по чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ, т.нар. „бели петна“. Действията по разпределението за ползване се ръководят от комисия по чл.37в, ал.1 ЗСПЗЗ, с правомощия по чл.72б, ал.2 ППЗСПЗЗ. Комисията изготвя доклад, в който посочва включването на всички заинтересовани лица по данните от декларациите по чл.69 и заявленията по чл.70, както и посочва определени ли са в партидите на ползвателите по споразумението „белите петна“, които ще се ползват без правно основание; спазени ли са условията и реда за формиране и разпределение на масивите за ползване. Ако „белите петна“ не са обхванати от споразумението, те се разпределят служебно от комисията – чл.72в, ал.3, т.3 ППЗСПЗЗ. Споразумението се сключва със срок на действие не по-кратък от една стопанска година – чл.73, ал.4 ППСЗПЗЗ. Въз основа на него се изготвя проект на картата на масивите за ползване и регистър към нея – чл.74 ППЗСПЗЗ, съдържащ данни за масивите за ползване, ползвателите и номерата на имотите по картата на възстановената собственост, респективно кадастралната карта, площта, категорията, начинът на трайно ползване, правното основание на ползването, съответно ползване като имот по чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ. По силата на ал.4 на текста, промени в проектите на регистъра и картата могат да се правят в срок до 25 септември по инициатива на комисията или заинтересованите лица. В срок до първи октомври директорът на областна дирекция „Земеделие“ издава заповед, която може да се обжалва, с която одобрява споразумението по чл.72в, ал.2, включително имотите „бели петна“, разпределени в границите на масивите, съобразно споразумението; служебно разпределените масиви за ползване, в случаите по чл. 72в, ал. 3 – чл.75а ППЗСПЗЗ. С горепосочените заповеди са били одобрени споразуменията за ползване, касаещи землищата в които процесните имоти се намират. Вещото лице по съдебно – техническата експертиза е установило за спорните имоти, предмет на договорите за наем, че макар да не фигурират в подадените от въззивника – ответник декларации по чл.69 ЗСПЗЗ и заявления по чл.70 ЗСПЗЗ, всичките тринадесет имота в землището на с. Горска поляна попадат в разпределените за ползване от ответника масиви по споразумението по чл.74, ал.1 ППЗСПЗЗ и регистъра към него. Същото се отнася и за 32 от имотите в землището на с. Стефан Караджово, които, без за тях да са подадени декларации и заявления от въззивника – ответник, са му разпределени в масивите за ползване, по одобреното споразумение. При изследванията си експертът е констатирал, че сборът на заявените като собствени, като наети или арендовани земи, както и разпределените „бели петна“ на ответника за землището на с. Горска поляна – 3123,11 дка, се разминава с обективираните в регистъра по чл.74, ал.1 ППЗСПЗЗ ползвани от него земеделски земи – 3570,644 дка, т.е. разпределените за ползване надхвърлят заявените на правно основание или като „бели петна“ земи с 447,532 дка, респективно за землището на с. Стефан Караджово тази разлика е 3339,757 дка – при заявени като собствени, наети или арендовани земи, както и разпределени „бели петна“– 2484,674 дка, реално ползвани са 5824,431 дка. При така установените обстоятелства може да се предположи, че в споразумението и регистъра на разпределените за ползване имоти са били нанесени корекции, преди окончателното им одобряване, довели до увеличаване на предоставената за обработване площ на ответника. Настоящият апелативен състав акцентира на обстоятелството, че видно от горепосочената нормативна уредба, попълването на масивите за ползване става по два способа: със земи, ползвани на правно основание – собствени, наети или арендовани, и земи, предоставени по разпределение като „бели петна“. В настоящия процес, макар да е инвокирал възражение, че спорните недвижимости са му били предоставени по силата на споразумението по чл.37в ЗСПЗЗ, ответникът не е навел доводи, че това са предоставени му „бели петна“, нито е ангажирал доказателства, че е внесъл по посочената сметка на съответната областна дирекция „Земеделие“ за ползването им сума, в размер на средното годишно рентно плащане за землището – чл.37в, ал.7, вр.ал.3, т.2 ЗСПЗЗ. Следователно, имотите са били включени в споразумението на правно основание – процесните договори за наем на земеделски земи. По отношение възражението в жалбата на ответника, че процесните наемни договори не са били регистрирани в службата по земеделие, съдът посочва, че действително, по смисъла на чл.37б, ал.1 ЗСПЗЗ, ползвателите на земеделски земи имат задължението да представят, в срок до 30 юни, в общинската служба по земеделие копие от договорите за наем, аренда или съвместна обработка, с които ще участват в споразумението, а заявлението на ползвателите за участие следва да почива на регистрираните по този ред договори – чл.37б, ал.3 ЗСПЗЗ. В случая, обаче, при установеното безсъмнено включване на горепосочените имоти в масивите, разпределени за ползване от ответника, по силата на споразумението, е без правно значение отсъствието на предварителна регистрация на наемните договори. Колкото до довода, че част от имотите са заявени за включването им в масиви от въззивника – ищец и, следователно, не могат да се отдават под наем, то следва да се посочи, че се изясни, че при подаване на декларациите по чл.69 ППЗСПЗЗ, собствениците декларират желанието си определени имоти да бъдат предоставени за включване в масивите за разпределениe, без това да е равнозначно със заявяване, че самият собственик ще ползва имота. Процедурата е замислена и се прилага за насърчаване уедреното обработване на земеделските земи и окончателното разпределение на имотите за ползване от определено лице се извършва именно с одобреното споразумение, картата и регистъра към него. Повдигнато е в жалбата на ответника възражение, че е узнал за представените договори за наем едва при получаване на исковата молба и незабавно се е противопоставил. Възражението е неоснователно. Може по делото с висока степен на вероятност да се заключи, че ответникът е бил наясно с наемните отношения, доколкото е подписал споразумението за създаване на масивите за ползване, в които фигурира като ползвател на спорните имоти – чл.37в, ал.2, изр.3 ЗСПЗЗ, а в регистъра към това споразумение ясно следва да е посочено правното основание на това ползване – чл.72, ал.3, т.1 ППЗСПЗЗ, като за имотите, както се каза, не се установи да са му били предоставени за ползване като „бели петна“. Предвид всичко гореизложено, апелативният състав заключава, че по силата на валидни наемни договори на въззивника – ответник са били предоставени от въззивника – ищец земеделски имоти, като за тринадесет имота в землището на с. Горска поляна, на обща площ от 289,287 дка, и 32 имота в землището на с. Стефан Караджово, на обща площ от 464,360 дка, е доказано изпълнението на задълженията на наемодателя да ги предостави на наемателя, доколкото се доказа, че имотите са били разпределени за ползване на ответника с влязла в сила заповед на директора на Областна дирекция „Земеделие“ Ямбол и ответникът е получил субсидиране, като земеделски стопанин, за тези земи. В разрез с поддържаното във въззивната жалба на ищеца, предоставянето на фактическата власт върху останалите 73 имота в землището на с. Стефан Караджово от ищеца на ответника не е доказано, предвид което, поради неизпълнение на основното задължение по договора за наем, претенцията за получаване насрещната престация за тези имоти е лишена от състоятелност. При прилагане уговорената между страните наемна цена от 25 лв. на декар, дължимото плащане за едногодишен наем за ползваните имоти възлиза на 18 841,18 лв., в какъвто размер предявеният иск е основателен, като се присъди и лихвата за забава от завеждането на иска. Съвпадането на крайните изводите на този съд с тези на първоинстанционния обосновава потвърждаване на постановения съдебен акт. Следва да се потвърди и решението в частта относно присъдената лихва за забава, считано от падежа на вземанията – 31.10.2021 г. до 31.08.2023 г., както е претендирано, тъй като дължимостта на законната лихва е функционално обусловена от основателността на иска по основната претенция. При този изход от делото, на всяка от страните се следва заплащане от насрещната страна разноските за адвокат, пропорционално на успешно осъществената пред апелативния съд защита. На въззивника – ищец, при отправеното искане и налични доказателства за плащане, следва да се присъди адвокатско възнаграждение, в размер на 1707,12 €, представляващи 47,42 % от платеното 3600 € с ДДС, а на въззивника – ответник – 1051,60 %, представляващи 52,58 % от платеното 2000 €.