Решение № 116 от 6.4.2026 г. на Районен съд - Дупница по дело № 25/2026 г.

наказателно дело № 20261510200025 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „СМ Колекшън 01“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ж.к. „Дупница“, вх. Б, ет. 3, ап. 14, представлявано от управителя С. М., чрез адвокат А. Д. от Адвокатска колегия - София, срещу Наказателно постановление № 008068 от 10.11.2025 г., издадено от Директора на дирекция „Защита на потребителите при продажби от разстояние“ в Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение по чл. 50 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на основание чл. 207 във вр. с чл. 50 от Закона за защита на потребителите, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева. С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата, като допълва в хода на съдебните прения основания за отмяна на атакуваното НП, като счита че неправилно е посочена датата на извършване на нарушението. Претендира деловодни разноски. Въззиваемата страна не се представлява в процеса. Представено е писмено становище по жалбата от гл. юрк. П., в което е изразено становище за неоснавателност на жалбата, като моли НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконултско възнаграждение. Дупнишкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното: Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14 – ет дневен срок и от лице, което има правен интерес. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното: В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 008068 от 09.07.2025 г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице –главен експерт в Дирекция „ЗППР“, като по делото не е приложена заповед, издадена Председателя на Комисията за защита на потребителите, като оспорване относно материалната компетентност е направена в хода на съдебните прения от процесуалния представител на жалбоподателя, и при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и в присъствието на двама свидетели, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено от ръководителя на контролния орган, съгласно чл. 233, ал. 2 от ЗЗП и Решение № 639/11.09.2025 г., издадено от Министър- председателя на РБългария. За пълнота на изложението, както и за яснота, съдът намира за нужно да отбележи следното: Видно от покана за управителя на дружството -жалбоподател, приложена на л. 55 от делото НАХ № 35/25 г. по описа на ДнРС, изпратена с писмо изх. № Ц-03- 7331/27.06.2025 г. представляващият „СМ Колекшън 01“ ЕООД- С. М. е била поканена да се яви в Комисия за защита на потребителите - гр. София, ул. „Врабча“ № 1, ет. 3, на 09.07.2025 г. в 11:00 ч. за съставяне на АУАН. Поканата е била получена на 02.07.2025 г. от Тошко Тонев, служител в дружеството, което обстоятелство е било удостоверено посредством подписа му (известие за доставяне - л. 54 от НАХ дело № 35/25 г. по описа на ДнРС). Поради неявяването на представляващия или упълномощено от него лице, АУАН е бил съставен в негово отсъствие на 09.07.2025 г., съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. С писмо изх. № Ц-7331/10.07.29025 г. АУАН е изпратен по пощата с обратна разписка до кмета на община Дупница за връчване. АУАН е връчен на управителя на дружеството на 21.07.205 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган входирани във въззиваемата страна с вх. № Ц-03- 7331/28.07.2025 г. Съобразно дадените му правомощия, наказващият орган е извършил проверка на спорните обстоятелства, като е оставил възраженията на жалбоподателя без уважение, приемайки, че АУАН е законосъобразен и правилен. Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 233, ал. 2 от ЗЗП и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на санкционираното юридическо лице. Следва да се отбележи, че нарушението както в акта, така и в наказателното постановление е изписано текстово съобразно съдържанието на съответния текст от Закона за защита на потребителите, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект. По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното: В КЗП гр. София е постъпила жалба с вх. № Ц-03-7331/16.06.2025 г., в която потребителката е посочила, че е направила поръчка на рокля на 09.05.2025г., която пристигнала на 16.05.2025г. Пратката е заплатена с наложен платеж, приета е и у дома, след тестване на роклята, потребителката установила, че роклята й е голяма и решила да я върне. След като отворила сайта на дружеството -жалбоподател -СМ „Колекшън 01“ ЕООД и се запознала с възможностите за връщане установила, че търговеца е предоставил само Инстаграм и Вайбър, на които може да се свърже и в рамките на 24 часа търговеца да предостави информация за връщане. На 26 май, в 14 –ет дневния законов срок, потребителката се свързала с търговеца и попитала какво да направи за връщане на стоката. Търговецът й отговорил, че срокът й е изтекъл, тъй като срокът за връщане на стоката е 7-мо дневен, който те са намалили, поради съображения, че много от потребителите връщат носени дрехи, които в последствие връщат. След кореспонденция по вайбър страните не постигнали консенсус за връщане на стоката, тъй като потребителката е настоявала, че срокът по закон е 14-ет дневен, а дружеството-жалбоподател, че срокът е 7 -мо –дневен и й направили окончателен отказ за връщане на стоката на 28.05.2025 г., на която дата потребителката направила последен опит, като е помолила дружеството-жалбоподател да посочат адрес, на който да върне стоката, но й е отказан посочването на такъв под предлог, че срока за връщане е изтекъл и няма как стоката да бъде върната, с което възпрепятствали нейното право на отказ по чл. 50 от ЗЗД. След постъпването на жалбата актосъставителя В. Д., в присъствие на свидетеля С. С., направили проверка на интернет страницата https//smcollectionbg.com/, на която установили, че дружеството-жалбоподател „СМ Колекшън 01“ ЕООД, предлага стоки за закупуване, чрез сключване на договор за продажба от разстояние, регламентиран в глава IV, раздел I от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). При направения преглед на началната страница, където се намират секциите: „Контакт“, „Връзка с нас“, „Общи условия“, в нито една от тях, освен в секцията „Връзка с нас“, не са открити условията на връщане на закупена стока и право на отказ, когато потребителят има право на отказ или когато е приложимо, се посочват обстоятелствата, при които потребителят губи правото си на отказ от договора. Единствено в секцията „Често задавани въпроси“ имало текст, който гласял, че при връщане на стоката потребителя трябва да се свърже с търговеца на Инстаграм или на Вайбър и номера посочен в сайта. Също така, при проверката, не е установена и бланката, която е формуляр за право на отказ, тъй като дружеството е нямало налична такава в сайта. Актосъставителят не е установил наличие на наименование на търговеца, ЕИК, седалище и адрес на управление, и никъде в сайта не е бил описан 7-мо дневния или 14-ет дневния срок за право на отказ, тоест няма посочена информация, къде потребителя може или не може да върне стоката. В хода на проверката актосъставителя е направил контролна покупка, с цел установяване на търговеца опериращ на страницата, като на случаен принцип е избрала рокля, поръчана, потвърдена, получено е потвърждение за номер на поръчка и на следващия ден е получила номера на товарителница от куриерска фирма ЕКОНТ, като подател на пратката е посочен „СМ Колекшън 01“ ЕООД, с което е утвърдила, че това е търговеца, който оперира на въпросната страница, на която потребителката е направила поръчка, както и в предоставените от нея документи предоставила е номер на поръчка, също страница с общите условия на които липсва информацията посочена по - горе и товарителница с видим подател „СМ Колекшън 01“ ЕООД. В случая търговеца е поканен по надлежния ред за съставяне и връчване на АУАН, като поканата е изпратена с Български пощи до адресната регистрация на търговското дружество взета от търговския регистър. Поканата е получена от дружеството на 02.07.2025г. от служител на „СМ Колекшън 01“ ЕООД -Тошко Тонев, в която е било упоменато да се яви представител на дружеството на 09.07.2025г. Актът е съставен в отсъствие на представител, тъй като не се е явил представител или пълномощник на дружеството. Св. С. С. е свидетел при установяването на нарушението, а свидетелката В. П. е свидетел при съставянето на АУАН. Прието е, че датата на нарушението е 28.05.2025г., когато търговеца категорично е отказал да предостави на потребителката адрес, на който да бъде върната поръчката, като както при първият й опит на 26.05.2025г., така и при втория й опит за връщане на стоката - 28.05.2025 г. потребителката е спазила, и в двата случая, предвидения в закона 14-ет дневен срок. С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че с невъзможността, поради липса на информация за условията и правото на отказ от договора, както и непредоставен формуляр за упражняване правото на отказ за връщането на продукта, търговецът е възпрепятствал правото на потребителя да се откаже от договора, с което е нарушил чл. 50 от ЗЗП. След получаване на АУАН дружеството –жалбоподател е упражнило правото си на писмено възражение, като същото е приложено по преписката. Посочено е, че при съставянето на АУАН не са спазени императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, което не е уважено от АНО. За така описаното нарушение, на основание чл. 207 във вр. с чл. 50 от Закона за защита на потребителите, на „СМ Колекшън 01“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева. Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на гласните доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните по делото свидетели В. Д., С. С. и В. П. както и от приложените и приети по делото писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: АУАН и НП са издадени от при спазване на императивните норми предвидени в ЗАНН. Описано е нарушението, обстоятелствата, при които същото е било извършено, датата на извършване на нарушението, като е възприета втората дата, когато потребителката прави втори опит да й бъдат предоставени адрес за връщане на закупената стока и е получила отказ, като по този начин, чрез вписването на една дата на извършване на нарушението, настоящия съдебен състав счита, че не е нарушено правото на защита на дружествотожалбоподател. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това органи в сроковете предвидени в чл. 34 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, с което да е ограничено правото на защита на нарушителя. Приложен е правилно материалноправния закон. Съображенията за това са следните: Съгласно нормата на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗЗП, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя - при договор за продажба. В конкретния случай срокът за потребителя е започнал да тече от момента на приемане на стоката – 16.05.2025г г., доколкото се касае за договор за продажба от разстояние. Впоследствие потребителят е упражнил правото си на отказ от договора на 26.05.2025 г., последвал е и втори, окончателен отказ на 28.05.2025 г. за предоставяне на информация като наименование на търговеца, ЕИК и седалище и адрес на управление, както и описание в какъв срок от получаването на стоката потребителят има право на отказ, тоест потребителят е упражнил правото си в предвидения от закона 14- дневен срок, което обстоятелство се оспорва. Съгласно чл. 52, ал. 1 и 2 от ЗЗП, търговецът е длъжен да предостави на потребителя и стандартния формуляр за упражняване правото на отказ съгласно приложение № 6. Когато не е предвидено право на отказ съгласно чл. 57, търговецът уведомява потребителя, че няма право на отказ или когато е приложимо, са посочват обстоятелствата, при които потребителят губи правото си на отказ от договора. В настоящия случай потребителят не е бил информира за по-краткия срок на връщане на стоката и е бил подведен е препятстван да извърши връщането на стоката. Съгласно чл. 55, ал. 4 от ЗЗП потребителят носи отговорност само за намалената стойност на стоките, причинени от изпробването им, различно от необходимото, за да се установи естеството, характеристиките и доброто им функциониране. В случая закупения артикул не попада в нормите на чл. 50 – 56 от ЗЗП, според които правото на отказ на потребителя от договора от разстояние не се прилагат за договори за доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето. Съгласно публикуваните в Официален вестник на Европейския съюз от 29.12.2021 г. „Насоки за тълкуване и прилагане на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно правата на потребителите", изключението от правото на отказ по чл. 16, алинея „първа“, буква „д“ (транспонирано в чл. 57, т. 5 от ЗЗП), се прилага само ако след разпечатване на опаковката, съдържащата се в нея стока вече е окончателно негодна за продажба поради съображения, непосредствено свързани със защитата на здравето или с хигиената, тъй като самото естество на стоката прави невъзможно или прекомерно трудно за търговеца да вземе мерки, позволяващи отново да я пусне в продажба, без да наруши едното или другото от тези изисквания. Във връзка с посоченото изключение примерно и неизчерпателно са изброени стоки, а именно: козметични продукти, например червила, четки за зъби, самобръсначки и други подобни средства за лична хигиена. Отделно от изложеното, т. 37 от преамбюла на Директива 2011/83/ЕС от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета посочва, че „тъй като при продажбите от разстояние потребителят не може да види стоките преди сключването на договора, той следва да има право на отказ от договора. По същата причина на потребителя следва да се даде възможност да изпита и провери стоките, които е закупил, до степен, необходима, за да се увери в естеството, характеристиките и доброто функциониране на стоките. Що се отнася до договорите извън търговския обект, потребителят следва да има право на отказ от договора поради потенциалния елемент на изненада и/или психологически натиск. Упражняването на правото на отказ от договора следва да прекрати задълженията на страните по договора за изпълнение на договора“. А според т. 47 от преамбюла „Някои потребители упражняват правото си на отказ, след като са използвали стоките до степен, която превишава необходимото за установяване естеството, характеристиките и доброто функционирането на стоките. В този случай потребителят следва да не губи правото си на отказ от договора, но следва да отговоря за евентуално намалената стойност на стоките. С цел да установи естеството, характеристиките и доброто функционирането на стоките потребителят следва да борави със стоките и да ги изпробва така, както това би му било разрешено в магазин. Например потребителят следва само да пробва дадена дреха, но не и да я носи. Следователно по време на срока, в който може да се откаже от договора, потребителят следва да борави със стоките и да ги изпробва, като полага необходимата грижа. Задълженията на потребителя в случай на отказ от договора не следва да го разколебават да упражни своето право на отказ от договора“. Съгласно т. 47 от Директива 2011/83, по време на срока, в който може да се откаже от договора, потребителят следва да борави със стоките и да ги изпробва, като полага необходимата грижа. Според чл. 55, ал. 4 от ЗЗП потребителят би могъл да носи отговорност само за намалената стойност на стоките, причинена от изпробването им, различно от необходимото, за да установи естеството, характеристиките и доброто им функциониране. Предвид изложеното, съдът намира, че от обективна страна дружеството е извършило нарушение по чл. 50 от Закона за защита на потребителите, което е основание за реализиране на административнонаказателната му отговорност. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. Същото е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви. Законосъобразно, на основание чл. 207, ал. 1 от ЗЗП, административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на търговеца. По отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена санкция по чл. 207, ал. 1 от ЗЗП е в размер от 2000 до 5000 лв. Наложената от административнонаказващият орган имуществена санкция е в минималния, предвиден в закона размер, а именно – 2000 лева и не подлежи на преразглеждане от съда. В настоящия случай, съдът изцяло споделя становището на наказващия орган, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно, съобразно чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице смекчаващи обстоятелства, с оглед на които извършеното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на въззиваемата страна – Директора на дирекция „Защита на потребителите при продажби от разстояние“ в Комисия за защита на потребителите искане, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г., изм., бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.) предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото е проведено в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой свидетели - трима, поради което следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80.00 (осемдесет) лева. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, съдът