Решение № 8896 от 7.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2495/2025 г.

Съдебното производство е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4 от 25.10.2024 г. за реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за сключване и изменение на административни договори, за налагане на административни санкции за интервенциите по чл. 73, 74, 75, чл. 77, параграф 1, букви „а“, „в“ – „е“ и чл. 78 от Регламент (ЕС) 2021/2115, за условията и реда за изплащане, за отказ за изплащане и намаления на плащанията, и за оттегляне на изплатената финансова помощ за интервенциите по чл. 73, 74, 75, 77 и 78 от същия регламент /Наредба № 4 от 25.10.2024 г./. Образувано е по жалба от И. М. И., [ЕГН], от [населено място], [улица], против Решение № 13-265-РД/152 от 10.10.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, с което е постановен отказ от финансиране по заявление за подпомагане № 300125/801550/112781/93398 по интервенция „II.Д.3. „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 година. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Твърди, че към датата на извършената от контролните органи проверка – 25.09.2025 г., втората култура /спанак/ все още не е поникнала, но ясно се вижда, че е извършена обработка на редове на земеделския блок. Посочва, че е подал възражение срещу констативния протокол, но въпреки това повторна проверка не е извършена, а направо е постановено решението за отказ. Оспорва извода, че за стопанската 2024/2025 г. няма как да се получат приходи от реализацията на тази култура, изтъквайки че реализация на продукцията към 30.09.2025 г. реално няма как да бъде получена, при положение че същата е с план на засяване до 13.09.2025 г., като при добри климатични условия готова продукция се очаква в началото на месец ноември. Твърди, че към датата на подаване на възражението в системата на СЕУ – 07.10.2025 г., спанакът е поникнал. Поради това счита, че стриктно е изпълнил заложеното в бизнес плана по интервенция „II.Д.3. „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 година. В открито съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, жалбата се поддържа изцяло по изложените в нея съображения като се моли за отмяна на оспореното решение и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ответната страна – Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък. В депозирани писмени бележки е развита правна теза за законосъобразност на оспореното решение. Административният съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: На 30.01.2025 г. от И. М. И. с УРН 801550 е подадено заявление за подпомагане с рег. № 300125/801550/112781/93398 в СЕУ и ИД № 15/Д.3/01/000198 в ИСАК по интервенция „II.Д.3. „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ от Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 година. В представения бизнес план началният икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем /СПО/ е 6144,71 евро и се доказва със следните култури: пъпеши – 1 дка, дини – 4,998 дка, с период на засаждане 01.05.2025 г. – 30.05.2025 г., и втора култура – спанак – 5,998 дка, с период за сеитба 15.08.2025 г. – 13.09.2025 година. На основание т. 25 от подраздел I „Критерии за допустимост на кандидатите“ от раздел 7 „Допустими кандидати/бенефициенти“ от Условията за кандидатстване, на кандидата са извършени две посещения на място с цел удостоверяване изпълнението на заложените в заявлението за подпомагане намерения за засяване/засаждане на земеделски култури през текущата към датата на подаване на заявлението за подпомагане стопанска година и за установяване на началния икономически размер на стопанството. Първото посещение на място е извършено на 05.05.2025 г. съгласно Заповед № Х-03-150-РД/498 от 30.04.2025 година. От проверяващите А. И. А. и Р. Й. Д. е установено, че площите, декларирани с пъпеши и дини, са засети, но растенията още не са поникнали, като по информация на кандидата са засети машинно от семка на 03.05.2025 година. Констатирано е, че има втора култура – спанак, поради което е необходимо извършването на втора проверка на място. При второто посещение на място на 25.09.2025 г., извършено от експертите А. М. М. и И. Б. М. на основание Заповед № Х-03-150-РД/1544 от 23.09.2025 г., е установено, че спанакът, който по данни на кандидата е засят на 05.09.2025 г., все още не е поникнал. Поради това е прието, че през стопанската 2024/2025 г., която е настоящата за проектното предложение, кандидатът няма как да получи приходи от реализацията на тази култура. Посещението е извършено в присъствие на кандидата, като контролният лист е подписан от него със забележка, че спанакът, който е засят на 05.09.2025 г., още не е поникнал поради голяма суша. Резултатите от посещението на място са изпратени до кандидата на 30.09.2025 г. през СЕУ, като му е предоставен 7-дневен срок за депозиране на възражение. На 07.10.2025 г. през СЕУ е получено възражение с приложени към него фактура и фискален бон за закупени семена от спанак на 04.09.2025 година. Във възражението е посочено, че спанакът е засят на 05.09.2025 г., т.е. в посочения в бизнес плана срок, който е от 15.08.2025 г. до 13.09.2025 г., като при извършване на проверката на 25.09.2025 г., т.е. 20 дни след засяването спанакът не е поникнал поради голямата суша в този период. На 10.10.2025 г. от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е издадено оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 13-265-РД/152, с което е постановен пълен отказ от финансиране по подаденото от И. М. И. заявление за подпомагане № 300125/801550/112781/93398 по интервенция „II.Д.3. „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 година. Изложени са мотиви, че вследствие на резултата от второто посещение на място е извършено преизчисление на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО, като заявените с проектното предложение 5,998 дка спанак не се вземат предвид. В резултат на преизчислението началният икономически размер на стопанството, измерен в СПО, от 6144,71 евро се променя на 3105,58 евро, при което кандидатът не отговаря на изискванията от т. 2.3. от подраздел I „Критерии за допустимост на кандидатите“ от раздел 7 „Допустими кандидати/бенефициенти“ от Условията за кандидатстване. Подаденото от кандидата възражение от 07.10.2025 г. е обсъдено, като същото не е прието, тъй като от приложената към него фактура за закупени семена не се доказва реализация на декларираната култура, въз основа на която се изчислява СПО на стопанството на кандидата. Счетено е, че не са представени доказателства за това, че констатираните несъответствия в размера на отглежданите насаждения се дължат на суша. Посочено е, че липсват и доказателства за настъпване на невиновна невъзможност за изпълнение на бизнес плана или за настъпване на непреодолима сила по смисъла на чл. 3 от Регламент (ЕС) 2021/2116, поради което е направен извод, че констатираното неизпълнение се дължи на виновно поведение на кандидата. В хода на съдебното производство от жалбоподателя са представени фактури с приложени към тях фискални бонове и приходни касови ордери за продажба на спанак /л. 5-6 и л. 115-127 от делото/. По искане на ответника по делото е назначена съдебно- икономическа експертиза /СИЕ/, от чието заключение /л. 106-108 от делото/ се установява, че началният икономически размер на стопанството, заложен в представения бизнес план, измерен в стандартния производствен обем /СПО/, е в размер на 12018,01 лева /6144,71 евро/ с начало стопанската 2024/2025 година. Вещото лице М. И. дава заключение, че началният икономически размер на стопанството, заложен в представения бизнес план, измерен в стандартния производствен обем /СПО/, без заявените с проектното предложение 5,998 дка спанак, е в размер на 3105,58 евро. Посочено е, че при изчисляването на СПО са използвани критериите, които са заложени в Условията за кандидатстване със заявление за подпомагане по интервенция към Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 година. В процесуалното качество на свидетел по делото е разпитана П. П. И. – съпруга на жалбоподателя, от чиито показания се установява, че спанакът, който е втора култура, е засят на 05.09.2025 г., но заради голямата суша е поникнал по-късно. Твърди, че в началото на месец октомври 2025 г. всичкият спанак бил поникнал. Посочва, че има реализация на продукцията, но тя не е голяма, тъй като е трудно да се намери пазар. Заявява, че допълнителното поливане е много трудно, тъй като парцелът е на полето, не е в поливен район, поради което се разчита само на природата. Дава показания, че спанакът не се съхранява, а когато се обере, се слага в пакети. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена против акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице, което има правен интерес от оспорването, и в законоустановения срок, което обуславя нейната допустимост. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – изпълнителния директор на ДФЗ, който по силата на чл. 20, т. 2 и т. 3 от ЗПЗП организира и ръководи дейността му, и представлява фонда, а в чл. 12, ал. 1, т. 5 от Наредба № 4 от 25.10.2024 г. е регламентирано правомощието на ДФЗ, за интервенциите, делегирани с договора по чл. 50, ал. 4 от ЗПЗП, да отказва заявленията за подпомагане, които не отговарят на условията за кандидатстване. Оспореното решение е постановено в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, предвидени за спазване при издаването му, в т.ч. фактически и правни основания за отказа, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си, поради което следва да се приеме, че от формална гледна точка е удовлетворено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. От правна страна актът е обоснован с чл. 13, ал. 1, т. 1 и 5 от Наредба № 4 от 25.10.2024 г. и т. 2.3. от Раздел 7 от Условията за кандидатстване със заявление за подпомагане по интервенция „II.Д.3. „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“, а от фактическа страна в него са описани обстоятелства, относими към визираните в тези разпоредби материалноправни предпоставки за отказ за финансиране в случай на несъответствие на заявлението за подпомагане с критерии за допустимост. Следователно в конкретния случай не е налице порокът по чл. 146, т. 2 от АПК – неспазване на установената форма. От ответния административен орган са спазени общите правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК, доколкото оспореното решение е издадено, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и са събрани относимите доказателства. Съгласно чл. 1, т. 1, буква „а“ от Наредба № 4 от 25.10.2024 г. със същата се урежда редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за интервенциите по чл. 73, 74, 75, чл. 77, параграф 1, букви „а“, „в“ – „е“ и чл. 78 от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета, между които е и процесната интервенция „II.Д.3. „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“. Съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 25.10.2024 г., доколкото с приложената на л. 58 от делото Заповед № РД09-1224/29.11.2024 г., издадена от Ръководителя на Управляващия орган на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г., се утвърждават Насоки за кандидатстване по интервенция „II.Д.3. „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“, определящи условията за кандидатстване със заявления за подпомагане по интервенцията и условията за изпълнение на одобрени заявления за подпомагане по интервенцията, както и приложенията към тях. Със заповедта е определен период на прием на заявления за подпомагане по интервенцията с начална дата 29.11.2024 г. и крайна дата 14.02.2025 г., 23:59 часа. Установява се от събраните по делото доказателства и не се спори между страните, че заявлението за подпомагане в случая е подадено в указания в заповедта срок и е разгледано. Извършени са и две посещения на място за установяване на фактическото съответствие с представените документи, резултатите от които са отразени в приложени по административната преписка контролни листове. Не се спори, че посещенията на място са извършени в присъствие на кандидата, който на съответните дати е подписал контролните листове. Предвид установените при второто посещение на място обстоятелства, на кандидата е изпратено уведомление чрез СЕУ за установените липси/нередовности и е определен срок за тяхното отстраняване, съответно е изискано представяне на документи и обяснения, като постъпилото в отговор възражение е разгледано и обсъдено в обжалваното решение, като мотивирано е счетено за неоснователно. С оглед изложеното, съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, поради което не е налице основание за отмяна на обжалваното решение на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Относно съответствието на оспорения акт с приложимите материалноправни разпоредби съдът приема следното: На л. 68-80 от делото са приложени Условията за кандидатстване със заявления за подпомагане по интервенция II.Д.3. „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г., представляващи Приложение № 1 към Заповед № РД09-1224/29.11.2024 година. В т. 2.3 от подраздел I „Критерии за допустимост на кандидатите“ от Раздел 7 „Допустими кандидати/бенефициенти“ е предвидено, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане кандидатите трябва да имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем /СПО/ не по-малко от 4000 евро СПО. Това означава, че преди да изпълни бизнес плана, стандартният производствен обем /СПО/ на стопанството на кандидата трябва да бъде минимум 4000 евро. В подаденото от И. М. И. заявление за подпомагане по интервенцията, е декларирано, че началният размер на стопанството се формира от 1 дка пъпеши и 4,998 дка дини с период на засаждане 01.05.2025 г. – 30.05.2025 г., и 5,998 дка спанак /втора култура/ с период за сеитба 15.08.2025 г. – 13.09.2025 г., съответно е посочен начален икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем /СПО/ – 6144,71 евро. От събраните по делото доказателства обаче се установява, че не е спазено изискването за изпълнение на заложените в заявлението за подпомагане намерения за засяване/засаждане на земеделски култури – спанак /като втора култура/ – 5,998 дка със срок на засяване 15.08.2025 г. – 13.09.2025 г., през текущата към датата на подаване на заявлението за подпомагане стопанска година. При извършеното на 25.09.2025 г. посещение на място е установено, че 20 дни след твърдяното от кандидата засяване на 05.09.2025 г. спанакът не е поникнал. Действително, и оспорващия, и разпитаният по делото свидетел твърдят, че на 05.09.2025 г. в посочения в заявлението имот е засят спанак, но единственото представено в тази насока доказателство е приложената към жалбата фактура от 04.09.2025 г. с предмет „7 КГ СПАНАК МАТАДОР“. Следва да се има предвид ниската доказателствена стойност на показанията на свид. И., която е съпруга на жалбоподателя, които следва да се преценяват с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната нейна заинтересованост /арг. от чл. 172 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК/. При извършена такава проверка съдът констатира, че това гласно доказателство не кореспондира с останалите доказателства и с установените по делото факти. Не са налице данни за извършени обработки на земята във връзка със засяването на семената, за направени разходи за транспорт, гориво и т.н., нито се установява и доказва каква точно площ е била засята, особено предвид релевираното от процесуалния представител на ответника възражение, че закупеното по фактурата количество семена не е достатъчно за засяване на цялата декларирана в заявлението площ. Дори твърденията, че спанакът е засят на 05.09.2025 г., да се приемат за достоверни, същите не опровергават констатираната липса на предназначената за засяване култура към момента на извършеното посещение на място в имота на 25.09.2025 г., още повече че това обстоятелство се доказва от приложените към контролния лист от проверката снимки и не се оспорва от жалбоподателя. В същата насока са и показанията на свид. И., която заявява, че заради голямата суша спанакът е поникнал по-късно – в началото на месец октомври 2025 година. Поради липса на данни за мястото и датата на извършеното заснемане представеният от жалбоподателя снимков материал не доказва наличието на засят и поникнал спанак в заявения имот, нито пък момента, в който това се е случило. Недоказани са и твърденията, че поникването на културата е забавено поради неблагоприятни климатични условия – суша. В случай че семената не са поникнали или е било налице засушаване, довело до ограничаване растежа и развитието на спанака, каквито твърдения навеждат оспорващия и разпитания по делото свидетел, то е следвало своевременно, т.е. още преди извършване на проверката, да бъде уведомен ДФЗ. Съгласно т. 8.2. и т. 8.4. от Условията за изпълнение на одобрени заявления за подпомагане по интервенция II.Д.3. „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г., представляващи Приложение № 2 към Заповед № РД09-1224/29.11.2024 г., в срок до изтичане на пет години от датата на подаване на заявление за подпомагане и бизнес плана бенефициентът е длъжен да поддържа съответствие с всеки критерий за подбор, по който заявлението за подпомагане е било оценено, съответно да уведомява своевременно ДФЗ – РА за всички обстоятелства от значение за изпълнение на нормативните и договорните му задължения. Неизпълнението на това задължение, с което несъмнено кандидатът е запознат, както и липсата на доказателства за настъпване на непреодолима сила по смисъла на чл. 3, § 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2021/2116, обосновават извод за неоснователност на възражението, че неизпълнението на т. 2.3 от подраздел I „Критерии за допустимост на кандидатите“ от Раздел 7 „Допустими кандидати/бенефициенти“ от Условията за кандидатстване за наличие към датата на подаване на заявлението за подпомагане на икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем /СПО/, не по-малко от 4000 евро СПО, се дължи на засушаване. При това положение не е установено наличието на съответствие с поставените изисквания. Процедурата, така, както е регламентирана в чл. 12 от Наредба № 4 от 25.10.2024 г., изисква проверките /в случая – посещение на място/ да установят дали кандидатът отговаря на изискванията за финансирането, а за да отговаря на изискванията, то това, което той е заложил, следва да се установи, и по-конкретно в случая, че предвиденият СПО е не по-малко от 4000 евро, съгласно т. 2.3. от Раздел 7 „Допустими кандидати/бенефициенти“, подраздел I „Критерии за допустимост на кандидатите“. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към 25.09.2025 г., когато е извършено второто посещение на място с цел установяване на фактическото съответствие с представените документи, в декларирания имот е липсвала културата, предназначена за засяване – спанак, т.е. било е налице несъответствие между декларираните и установените данни относно заявената култура спанак в декларирания от жалбоподателя имот с площ 5,998 дка, с период на засяване, посочен в заявлението за подпомагане, от 15.08.2025 г. до 13.09.2025 г., като на място е установена липса на поникнал спанак. По този начин оспорващият не е отговорил на изискването по т. 2.3. от Раздел 7 „Допустими кандидати/бенефициенти“, подраздел I „Критерии за допустимост на кандидатите“, икономическият размер на стопанството, измерен в СПО, да е не по-малко от 4000 евро СПО. Представените по делото фактури за продажба на спанак през периода 28.11.2025 г. – 26.03.2026 г. касаят следващата стопанска година /съгласно § 2, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за арендата в земеделието „стопанска година“ е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година/, като освен това количеството и стойността на продадения спанак не са големи и не могат да обусловят достигане на необходимия размер СПО /4000 евро/, определен в т. 2.3. от подраздел I „Критерии за допустимост на кандидатите“ от Раздел 7 „Допустими кандидати/бенефициенти“ от Условията за кандидатстване. След като при извършеното на 25.09.2025 г. второ посещение на място, е установена липсата на втората заявена от кандидата култура /спанак/, дори впоследствие тя да бъде засята и да поникне, т.е. стопанството да бъде налично в заявения размер, то административният орган не може да допусне до финансиране стопанство, което при извършване на проверките не отговаря на изискванията за стопанската година, за която се кандидатства с подаденото заявление за подпомагане. Вследствие на извършената на 25.09.2025 г., на основание т. 25 от подраздел I „Критерии за допустимост на кандидатите“ от Раздел 7 „Допустими кандидати/бенефициенти“, втора проверка на място и констатираната липса на заявената от кандидата втора култура /спанак/, прилагайки критериите, заложени в Условията за кандидатстване, контролните органи към ДФЗ са установили нов начален икономически размер на стопанството на И. М. И., а именно: 3105,58 евро. Същият е правилно определен, което се установява и от приетото без оспорване от страните заключение на СИО, което съдът кредитира като компетентно и обосновано дадено и безпристрастно изготвено, кореспондиращо с останалите доказателства по делото. Налага се извод за наличие на посоченото в оспорения административен акт основание по чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 25.10.2024 г., формирало отказа за финансиране на заявлението за подпомагане. Съгласно посочената разпоредба заявлението за подпомагане получава пълен или частичен отказ за финансиране в случай на несъответствие с критерии за допустимост, ангажименти и други задължения по отношение на интервенцията, както и на условията, при които се предоставя подпомагане и/или освобождаване от задължения. Предвид горното правилно и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби изпълнителният директор на ДФЗ е постановил обжалваното решение за отказ от финансиране. Обжалваният административен акт е постановен и в съответствие с целта на закона, която е предоставяне на безвъзмездни средства по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г. единствено на кандидати, които са доказали по съответния ред и в предвидените срокове, че отговарят на изискванията за крайни получатели, при стриктно спазване на предварително обявените условия. По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или унищожаемост, същото представлява валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на правния спор и предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на Държавен фонд „Земеделие“ следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 402,26 евро, от които 300 евро – заплатен депозит за вещо лице, и 102,26 евро – юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правна сложност на делото, както и при спазване на правилата на чл. 11, ал. 2 вр. чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът