Решение № 2041 от 17.6.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 201/2024 г.

Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на П. Т. З. от гр.Димитровград, ул.•••против чл.67, ал.1, т.3 и чл.67в, т.1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново. В жалбата се твърди нищожност на оспорения административен акт в посочените части поради липсата на компетентност на издалия го орган с оглед разпоредбата на чл.187, ал.2 от Закона за културното наследство. Моли за обявяване на нищожността на наредбата в посочените части и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът Общински съвет – гр.Велико Търново, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на прокуратурата дава заключение за основателност на жалбата. Предмет на настоящото съдебно производство e чл.67, ал.1, т.3 и чл.67в, т.1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното: По предложение на кмета на община Велико Търново от Общински съвет Велико Търново е приета през 2011г. Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново. В глава трета „Цени на други услуги, предоставяни от общината на физически и юридически лица“ на наредбата се определят цените на услугите в Регионален исторически музей – град Велико Търново. През 2020г. наредбата е изменена и допълнена от общинския съвет, като е приета и разпоредбата на чл.67в за определяне на цените на услугите, предоставяни от Регионален исторически музей - град Велико Търново в обектите - АМР "Царевец", както и находящите се в с. Арбанаси църкви - "Рождество Христово" и "Св. Св. Архангели Михаил и Г.", и музей "Констанцалиева къща". Основното възражение на жалбоподателя е за липсата на компетентност на общинския съвет да определя цените на входните билети на Регионалния исторически музей, като се позовава на разпоредбата на чл.187, ал.2 от ЗКН. Настоящият състав намира това възражение за основателно. Действително Законът за културното наследство предвижда изрична компетентност на административния орган, който следва да определи цена на входните билети за държавните и общинските музеи и това е техния директор. В конкретния случай между страните липсва спор, че Регионален исторически музей е общински музей, поради което и единствено неговия директор разполага с правомощията да определя цената на билетите за вход. Становището на процесуалния представител на ответника, че цените са изготвени от директора на музея, видно от предложението на кмета, показват превратно тълкуване на закона. При приемане на цените за вход на музей е необходимо съгласуване, но то не е с директора на музея, а с финансиращия орган. Или казано иначе директорът на Регионалния исторически музей Велико Търново следва да предложи цени на билети за вход, които общинския съвет /финансиращ орган/ единствено да одобри, а след това директорът на музея с нарочен акт да определи цените за вход, при съобразяване с правилата на чл.187, ал.5 от ЗКН. Общинският съвет разполага с компетентност да освободи от заплащане на входни билети определени категории лица или безплатен вход за всички посетители при определени случаи. Следователно законодателят предвижда директорът на музея да определя правилото /цена за вход/, а общинския съвет като финансиращ орган да приеме изключението /намалена цена или безплатен вход/. Дали този начин за разпределение на компетентности е целесъобразен или не, не е в правомощията на състава да преценява. Налице е действаща правна норма определяща компетентния орган за издаване на административен акт с оспореното от лицето съдържание, в конкретния случай този акт е издаден от друг административен орган, поради което и наредбата в тази й част е издадена от некомпетентен орган и представлява нищожен административен акт. При тези данни настоящият състав намира, че следва да обяви нищожността на чл.67, ал.1, т.3 и чл.67в, т.1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново. Предвид установената нищожност на административния акт в оспорената част, съдът намира, че не следва да бъдат разглеждани доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на същия. Предвид изхода на спора основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представения списък с разноските и доказателствата за действителното им извършване. Водим от горното, съдът,