Решение № 14016 от 13.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 17702/2025 г.

Софийски районен съд13.07.2026reporting judge РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА

Ruling

ОСЪЖДА ответника „Д.З.“ АД, ЕИК •••••••••••, седалище и адрес на управление в •••••••••••••, представлявано от Ж.Д., Ю.К., Р.Д. и Н.С. да заплати на ЗД “Б.И.” АД, ЕИК •••••••••, седалище и адрес на управление в ••••••••••••, представлявано от С.П. и К.К. на основание чл. 411 КЗ сумата от 2 745,98 лв. (две хиляди седемстотин четиридесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки) с еврова равностойност от 1 404 € (хиляда четиристотин и четири евро), представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка Каско на МПС, обективирана в застрахователна полица № •••••••••••, във връзка Щета № •••••••••••/28.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.07.2025 г., до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА ответника „Д.З.“ АД, ЕИК •••••••••••, седалище и адрес на управление в •••••••••••••, представлявано от Ж.Д., Ю.К., Р.Д. и Н.С. да заплати на ЗД “Б.И.” АД, ЕИК •••••••••, седалище и адрес на управление в ••••••••••••, представлявано от С.П. и К.К., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 329,77 € (триста двадесет и девет евро и седемдесет и седем евроцента), представляваща сторените разноски в настоящото производство. Решението е постановено при участие на третото лице – помагач на ответника А. „П.и.“, БУЛСТАТ ••••••••••, с адрес в гр. •••••••••••. Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от деня на връчването му. Съдия при Софийски районен съд: _______________________

Grounds

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ЗД “Б.И.” АД, ЕИК •••••••••, седалище и адрес на управление в ••••••••••••, представлявано от С.П. и К.К., чрез пълномощника им адв. М. Г., със съдебен адрес в ••••••••• против „Д.З.“ АД, ЕИК •••••••••••, седалище и адрес на управление в •••••••••••••, представлявано от Ж.Д., Ю.К., Р.Д. и Н.С., чрез пълномощника юрк. К.Р., с която е предявен осъдителен иск по чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата от 2 460.04 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение и 25 лева ликвидационни разноски, която ответникът дължи в качеството си на застраховател по риска „Гражданската отговорност” на виновния водач причинил ПТП на 27.02.2022 г. при управление на л.а. „Ф.Г.” с per. № СТ 8624 РН в района на АМ „Т.“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Твърди се в исковата молба, че на 27.02.2022 г. в района на АМ „Т.“ при хотел „И.“ е реализирано ПТП с участието на МПС марка “Ф.Г.”, с per. № •••••••••••, собственост на Р. И.а и управлявано от И. И. и МПС марка “БМВ Х5”, с peг. № ••••••••••, собственост на „Г.“ ЕООД. За пътно-транспортното произшествие е съставен констативен протокол от 27.02.2022 г., според съдържанието на който причините за произшествието се дължат на противоправно поведение от страна на водача на МПС марка “Ф.Г.”, с peг. № ••••••••••• - И. И.. Към датата на ПТП увреденият лек автомобил марка “БМВ Х5”, с peг. № •••••••••• бил имуществено застрахован в ЗД “Б.И.” АД със застрахователна полица №: ••••••••••• валидна към момента на събитието. По заявление на представител на застрахованото лице в ЗД “Б.И.” АД е заведена щета № •••••••••••, по която е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 2460.04 лв. След плащане на обезщетението ищецът е изпратил до ответното дружество регресна покана, за възстановяване на сумата от 2475.04 лв., включваща платеното обезщетение и 25 лева ликвидационни разноски по определянето му. В отговор на отправената покана с писмо вх. № ОИ-513288/26.07.2022г. „Д.З.“ АД отказва плащане по щетата по съображения за недоказаност на механизма на ПТП. С исковата молба, ищецът представя писмени доказателства и моли да бъде да бъде допусната съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на посочени в исковата молба въпроси във връзка механизма на ПТП, вида и степен на процесните вреди, причинноследствена връзка на последните с твърдяното в исковата молба ПТП, и определяне стойността по пазарни цени на имуществените вреди. Прави искане да бъде допуснат един свидетел при режим на призоваване, който да установи обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. В открито съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа иска. Не прави нови искания. Моли за присъждане на разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва като неоснователен предявения осъдителен иск. Процесуалният представител на ответното дружество не оспорва обстоятелството, че между „Д.З.“ АД и собственика на л.а. “Ф.Г.”, с peг. № ••••••••••• е имало валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на процесното произшествие. Твърди обаче, че липсват каквито и да било доказателства, че вината за настъпване на пътно – транспортното произшествие е на водача на “Ф.Г.”, с peг. № ••••••••••• – И. И.. Оспорва механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие и твърди, че вината за настъпването му е поради непочистване на пътя от снега и леда, неопесъчаването и необозначаването му като опасен такъв. Оспорва размера на имуществените вреди. Ответникът не се противопоставя на доказателствените искания, направени в исковата молба. Моли за събирането на гласни доказателства – разпит на свидетел при режим на призоваване. Иска свидетелските показания да бъдат изслушани преди разпита на вещото лице. В открито съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си поддържа направените в отговора възражения и искания. Не прави нови доказателствени искания. С проколно определение от 07.10.2025 г. като трето лице – помагач на ответника е конституирана А. „П.и.“. Подпомагащата страна представя писмено становище, с което изразява съображения за неоснователност на иска. Не прави доказателствени искания и не изпраща законен или договорен представител в откритите съдебни заседания. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция е указано на ищцовата страна да установи наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В тежест на ответника е указано да установи положителния факт на плащане на претендираните суми. С оглед твърденията за съпричиняване – в тежест на ответника е да докаже твърдените от него действия/ бездействия, с които застрахованият при ищеца водач е допринесъл за настъпване на вредите. Между страните не се спори, а с доклада по делото, приет за окончателен в о.с.з. от 11.11.2025 г., са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на ПТП за МПС марка „БМВ Х5“, peг. № ••••••••••, е имало сключена валидна имуществена застраховка „Автокаско“ на МПС, обективирана в полица № •••••••••••., при ищцовото дружество; изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 2460.04 лв. от ищеца в полза на застрахованото при него лице; наличието на валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника с водача на МПС марка „Фолскваген Голф“, peг. № ••••••••••. За пътно – транспортното произшествие е изготвен двустранен констативен протокол от 27.02.2022 г., в който е посочено, че за МПС марка „БМВ Х5“, peг. ••••••••••, според съдържанието на който причините за произшествието се дължат на противоправно поведение от страна на водача на МПС марка “Ф.Г.”, с peг. № ••••••••••• - И. И.. За обезщетяване на причинените вреди на застрахования при ищеца лек автомобил е заведена Щета № •••••••••••/28.02.2022 г. По експертна оценка на застрахователя въз основа на представена фактура, стойността на ремонта възлиза на 16 128,96 лв. С доклад на застрахователя е одобрена за изплащане сумата от 2460.04 лв. и същата е била изплатена за ремонтно-възстановителните дейности по отстраняване на вредите от МПС марка „БМВ Х5“, peг. ••••••••••. По делото е допуснато, изслушано и прието заключение на съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че на 27.02.2022 г., около 16:40часа, лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № •••••••••• се движи по АМ „Т.“ с посока към гр. С. и в района на Мотел „И.“, водачът реализира ПТП с намиращия се пред него лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ••••••••••, с ремарке, с рег. № ••••••••••. Също така се установява, че описаните в двустранен констативен протокол от 27.02.2022 г. вреди по лек автомобил „БМВ Х5“, peг. № ••••••••••, са в причинноследствена връзка от процесното ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на вредите по лек автомобил „БМВ Х5“, peг. ••••••••••, изчислена на база средни пазарни цени, към датата на ПТП е в размер на 2745,98 лв. По делото са изслушани свидетелски показания на П. П. Т.. От същите се установява, че на датата на ПТП е валяло сняг, имало е сняг на магистралата, като същата не е била добре почистена. Имало е задръстване и се е налагало да спира до нула. При едно от спиранията автомобилът зад него не е могъл да спре и го е ударил отзад. Тъй като не е имало спор за вината са написали двустранен протокол. По делото са изслушани и свидетелските показания на И. Н. И.. От същите се установява, че на датата на ПТП е управлявал лек автомобил „Ф.Г.“ по АМ „Т.“. Имало е доста сняг по платното за движение и се е образувала колона. Колата му се е плъзнала на снега и е чукнал автомобила пред него. Написали са двустранен протокол. Установява се, че на 27.02.2022 г., около 16:40часа, лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № •••••••••• се движи по АМ „Т.“ с посока към гр. С. и в района на Мотел „И.“, водачът реализира ПТП с намиращия се пред него лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ••••••••••, с ремарке, с рег. № ••••••••••. В резултат на произшествието на товарния автомобил „БМВ Х5“ с рег. № •••••••••• са причинени значителни имуществени вреди. С оглед изложеното съдът счита, че изключителна вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на МПС марка „Ф.Г.“ с рег. № ••••••••••, чиято отговорност към датата на ПТП е била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, като последното обстоятелство е признато от ответника. Следва да се отбележи, че при определяне размера на вредите в случая не следва да се прилага Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, въведена с чл.1, ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане, приета на основание чл.273, ал.2, изр.2 КЗ (отм.), вр. пар.3, ал.3 ПЗР от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, приета на основание чл.504 КЗ, тъй като изрично в чл.4 от Наредба № 24/08.03.2006г. е посочено, че тя се прилага само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Като се вземе предвид че по настоящото дело са представени доказателства за платена сума за ремонт в сервиз, тази методика не намира приложение. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил марка „БМВ Х5“ с рег. № ••••••••••, следва да бъде изчислена на база средни пазарни цени, според заключението на САТЕ. Съгласно заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на вредите, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 2745, 98 лв., която сума надвишава заплатената от ищцовото дружество сума в полза на сервиза, отремонтирал вредите. Следва да се отбележи, че при определяне размера на вредите в случая не следва да се прилага Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, въведена с чл.1, ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане, приета на основание чл.273, ал.2, изр.2 КЗ (отм.), вр. пар.3, ал.3 ПЗР от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, приета на основание чл.504 КЗ, тъй като изрично в чл.4 от Наредба № 24/08.03.2006г. е посочено, че тя се прилага само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Като се вземе предвид че по настоящото дело са представени доказателства за платена сума за ремонт в сервиз, тази методика не намира приложение. С оглед гореизложеното съдът счита, че искът за главницата по регресното вземане е доказан изцяло и следва да бъде уважен в пълен размер за сумата от 2 745,98 лв. По разноските: Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има единствено ищецът. В настоящото производство същият е сторил разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице, разноски за свидетел и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 329,77 €. Воден от горното, съдът

Cited provisions

10