Решение № 11218 от 9.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 23858/2025 г.

Образувано е по искова молба от Ю Б срещу К. А. К.. Ищецът твърди, че между него и ответника като съдлъжник са били сключени четири договора за кредит: 1. Договор за кредит овърдрафт № ••••• г.; 2.Договор за предоставяне на кредитна линия № •••• г.;3.Договор за предоставяне на стандартен кредит без право на усвояване на погасените суми № •••• г.;4.Договор за кредит овърдрафт № ••••• г. Посочва, че кредитиполучателят и ответникът изпаднали в забава, поради което вземанията по договорите били обявени за предсрочно изискуеми. Впоследствие срещу ответника били образувани четири заповедни производства, по които били издадени четири заповеди за незабавно изпълнение, като въз основа на тях било образувано изпълнително дело № 711/2024 г. по описа на ЧСИ Т. К., peг. № •• КЧСИ, с р-н на действие: ОС П. Сочи, че в хода на изпълнителното производство е било установено, че ответникът притежава по наследство 1/3 идеална част от ПИ с идентификатор •••••• с площ от 785 кв.м., находящ се в обл. П, ••••, както и две сгради попадащи в имота. Твърди, че на 01.07.2024 г. по молба на ЧСИ, в Служба по вписвания, Н., е била вписана възбрана върху гореописаните имоти. На 21.01.2025 г. ответникът внесъл молба по ИД № •••• г. по описа на ЧСИ Т. К. за вдигане на възбраната, вписана върху имотите, с оглед направен от него отказ от наследство на баща си - А.К.П., починал на 05.07.2011 г. В подкрепа на искането си за вдигане на възбраната, представил Удостоверение № ••••• г. на Р. с. Н., за отказ от наследство, вписан в специалната книга на съда под № ••• г. Твърди, че общият размер на вземанията по изпълнителното дело спрямо ответника към 28.02.2025 г. възлиза на 1 368 788,41 лв., а от образуване на делото, до датата 28.02.2025 г. от ответника е събрана единствено сума в размер на 306,95 лв. С оглед гореизложеното моли за унищожаването в негова полза на отказа на ответника К. А. К., ЕГН •••••••••• от наследството на баща си - А.К.П., ЕГН ••••••••••, починал на 05.07.2011 г., вписан в специалната книга за наследства на Р. с. Н. под № ••• г., както и за присъждането на сторените по делото разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че ищецът не разполага с интерес от така предявения иск. Твърди, че ищецът не е доказал, че е собственик по наследство на посочения в исковата молба имот, както и съответно, че е собственик на твърдяната идеална част. Посочва, че дори да собственик на твърдения имот, той е единствено негово жилище, поради което е несекверестируем. Моли за отхвърлянето на иска и присъждането на сторените по делото разноски. Съдът намира следното от фактическа и правна страна: Правна квалификация: Предявен е конститутивен иск с правна квалификация чл. 56, ал. 1 ЗН. ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно следните обстоятелства: 1) че е кредитор на ответника по договори за кредит и размера на вземанията по тях; 2) че ответникът е вписал отказ от наследството на А.К.П.; 3) че ответникът е наследник на починалото лице. В доказателствена тежест на ответната страна е да докаже наличието на достатъчно секвестируемо имущество за удовлетворяване на кредиторовата претенция. Съдът е указал на ответника, че не сочи доказателства за този факт. По основателността на иска: Предявеният иск по чл. 56, ал. 1 ЗН е специален конститутивен иск и с него ищецът може да иска унищожаване на отказа от наследство на длъжника по съдебен ред. За да бъде реализирано това право, в чл. 56, ал. 2 ЗН са установени два срока, в рамките на които то може да бъде предявено. Сроковете са преклузивни, поради което съдът следи служебно за изтичането им. Първият срок е по-краткият едногодишен срок, който започва да тече от узнаването от кредитора за отказа от наследство, а по-дългият тригодишен срок тече от извършване на отказа от наследство. В настоящия случай безспорно е установено, че атакуваният отказ от наследство е извършен на 23.12.2024, като ищецът е узнал за отказа в хода на изпълнително дело. Между отказа от наследство и подаване на исковата молба е изтекла по-малко от една година, поради което съдът приема, че към датата на предявяване на иска, визираните преклузивни срокове не са изтекли. След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че обективните елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗН са налице. На първо място безспорно се установи, че ищецът има качеството кредитор, което е възникнало въз основа на сключени договори за кредит: между „Ю.Б." АД (като кредитор), „С." ЕООД (като кредитополучател) и К. А. К. (като солидарен длъжник) са сключени следните четири договора за кредит: Договор за кредит овърдрафт № ••••• г., ведно с 3 броя допълнителни споразумения. Договор за предоставяне на кредитна линия № •••• от 19.06.2020 г., ведно с 3 броя допълнителни споразумения. Договор за предоставяне на стандартен кредит без право на усвояване на погасените суми № •••••• г.. Договор за кредит овърдрафт № ••••• г., ведно с 3 броя допълнителни споразумения. Поради настъпила забава в обслужването на задълженията, вземанията по четирите договора са обявени от банката за изцяло предсрочно изискуеми с отделни писмени уведомления, връчени на кредитополучателя и на солидарния длъжник К. А. К.. Въз въз основа на подадени заявления от „Ю.Б." АД срещу солидарните длъжници, в Районен съд - П са образувани следните четири частни граждански дела : ЧГД № ••••• по описа на РС - П. ЧГД № ••••• по описа на РС - П. ЧГД № •••••••• по описа на РС - П. ЧГД № •••••• по описа на РС - П. Заявленията са уважени изцяло, като по всяко от делата са издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове срещу длъжниците. Данни за починалото лице и отказ от наследство: Наследодател: А.К.П., ЕГН •••••••••• (баща на ответника). Дата на смъртта: Починал на 05.07.2011 г.. Отказ от наследство: Ответникът К. А. К. е направил отказ от наследството на своя баща, вписан в специалната книга за наследства на Р. с. Н. от 23.12.2024 г., за което е издадено Удостоверение № ••••• г. на РС - Н. Съдът намира, че възникването на вземането предхожда по време датата на направения отказ от наследство от ответника. Достатъчно условие да се приеме, че е налице обективна предпоставка за иска по чл. 56 от ЗН е наличието на вземане, възникнало преди извършването на увреждащото действие от дължника и съществуващо при извършването на правното действие, без значение дали е изискуемо и ликвидно към момента на действието. В случая е налице и следващата обективна предпоставка на иска по чл. 56 от ЗН - увреждане на кредитора. Съдът намира, че с отказът от наследство намалява имуществото, от което кредиторът би могъл да се удовлетвори. Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, като същият отговаря за всяко свое задължение с всичките си секвестируеми имуществени права, които притежава към момента на принудителното изпълнение. Всяко едно намаляване или обременяване на имуществото на длъжника застрашава удовлетворяването на кредиторите и поради тази причина са предвидени редица институти за запазването му, какъвто се явява и искът по чл. 56 от ЗН. Искът по чл. 56 ЗН за унищожаване на отказ от наследството е специална хипотеза на конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на увреждаща кредитора сделка. При успешно проведен иск по чл. 135 ЗЗД, респ. чл. 56 ЗН, разпоредителното действие /увреждащата сделка/, респ. отказът от наследство, са недействителни в отношенията между кредитора и длъжника. С уважаването на всеки от двата иска се счита, че действието не е извършено от длъжника и кредиторът разполага с правото да се удовлетвори от имуществото, предмет на увреждащото действие, респ. от наследствения имот. Това означава, че кредиторът може да насочи принудително изпълнение срещу имота и след осъществяване на публичната продан - да се удовлетвори от сумата, получена от проданта до размера на своето вземане. Съдебната практика се е ориентирала около разбирането, че страната, поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД, респ. унищожаването по чл. 56 ЗН, има за задача да установи само качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес, т. е. качеството кредитор е налице, ако ищецът по иска твърди и съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба, като за действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение. Извод за несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на присъдено нещо. Доколкото искът по чл. 56 ЗН е частен случай на общия. иск по чл. 135 от ЗЗД, допускащ възможността да се обявят за относително недействителни по отношение на кредитора сделките, с които длъжникът го уврежда, като за разлика от него при иска по чл. 56 от ЗН субективния елемент /знание за увреждането/ не се изисква /решение № 34/10.05.2023 г. по гр. д. № 3531/2022 г. на ІІ г. о., ГК на ВКС; решение № 43/15.05.2020 г. по гр. д. № 1761/2019 г. на ІІІ г. о., ГК на ВКС/. Предвид горното установената константа съдебна практика по иска по чл. 135 от ЗЗД относно статута на вземането на оправомощения кредитор намира приложение и при иска на основание чл. 56, ал. 1 от ЗН. Законът не съдържа условие вземането на кредитора да е установено по своя размер и да е вече изискуемо преди увреждащото действие на длъжника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника при. ия иск е предпоставено от наличието на действително вземане, което не е погасено, като вземането може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила решение /така мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № •••• г. по тълк. д. № •••• г. на ОСГТК на ВКС, решение № •••••• г. по т. д. № ••••• г. на І т. о., ТК на ВКС и други цитирани в последното решения/. Горните постановки важат с пълна сила и при иска по чл. 56, ал. 1 от ЗН, който е частен случай на. ия иск. Следваща предпоставка за уважаване на иска по чл. 56 от ЗН е невъзможността вземането на кредитора да бъде покрито от личното имущество на длъжника. Съгласно постановеното с Решение № •••••• г. на ВКС по гр. д. № •••••• г., II г. о., ГК, ищецът не би могъл да знае със сигурност какъв е активът на имуществото на неговия длъжник, за да може по категоричен начин да докаже пред съда, че той е недостатъчен. Обратно, ответникът може да възразява, че притежава достатъчно имущество за удовлетворяване на кредитора, поради което не следва да се уважава предявеният срещу него иск по чл. 56 от ЗН. Тези твърдения са в негова полза и той следва да ги установи пред съда. Нещо повече, дори да е уважен иск по чл. 56 от ЗН, в рамките на самия изпълнителен процес длъжникът може да направи избор кое от имуществата си да предложи за удовлетворяване на кредитора. С други думи, при наличие на достатъчно друго имущество, изпълнението може да се насочи върху него, а не непременно върху наследственото имущество по унищожения отказ от наследство. Съдът намира, че не са ангажирани по делото доказателства от които да може да се направи извод, че ответника има имущество, което е достатъчно за удовлетворяване на кредитора. С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че в случая са налице всички предвидени в закона предпоставки за уважаване на предявения иск за унищожаване на отказа от наследство на ответника и на ищеца следва да се предостави възможност да събере вземането си от наследственото й имущество. Унищожаването на отказа е относително – само по отношение на ищеца/кредитор, който го е поискал, и само доколкото е необходимо за удовлетворяване на визираното в иска вземане. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се дължат на ищеца, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в общ размер от 151,02 евро, по списъка с разноски (л.157). По изложените мотиви, съдът