Решение № 1222 от 31.3.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 2417/2025 г.

Производството е образувано по жалба на А. Б. И., от [населено място], [улица],ет.*,ап.••,със съдебен адрес [населено място],[улица],ет.*,против Решение № ППН-01-97/2022 от 19.09.2024 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД),с което на основание чл.83,§ 6 от Регламент(ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета е санкциониран с глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лв. за неизпълнение на разпореждане на КЗЛД, обективирано в т.2 от Решение № ППН-01-97/2022 г., издадено на 15.05.2023 г. по жалба с рег. № ППН-01-97/04.02.2022 г., породило правно действие, като на основание чл. 58,§2,б.„г“ от Регламент(ЕС) 2016/679 е разпоредено на А. Б. И., в качеството му на администратор на лични данни, да демонтира камерите в 14-дневен срок от деня на пораждане на правно действие на решението, за което уведоми КЗЛД, и е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),във връзка с чл.38,ал.8 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Производството е по чл.226 от АПК и е образувано след постановяване на Решение № 12539/05.12.2025 г., постановено по адм. дело № 6957/2025 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № 1234/07.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1373/2024 г. по описа на Административен съд-Благоевград и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, съобразно указанията в мотивите на решението. Сочи се в жалбата, че оспореното решение е незаконосъобразно, като издадено без да са налице изискванията на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излагат се и доводи за липса на компетентност КЗЛД да налага глоби. Иска се отмяна на оспореното решение. Становището е доразвито в представени писмени бележки. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата – Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, в приложени писмени бележки излага доводи за неоснователност на жалбата. Иска се отхвърлянето й и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение(л.8). Заинтересованата страна – Г. И. И., в съдебно заседание и в представени писмени бележки,чрез пълномощника си адв. К., поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспореното решение. Претендират се направените по делото разноски. След като анализира събраните доказателства както в производството при първоначалното разглеждане на делото (адм.д.№ 1373/24),така и в настоящото, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: В [населено място] на [улица] изградена жилищна сграда с един вход и седем жилищни етажа. В тази сграда оспорващото лице обитава апартамент на петия етаж, а Г. И. – апартамент на третия етаж. Пред сградата от към [улица]е разположена площадка и затревена площ, обособена като паркинг. Достъпът до жилищната сграда се осъществявал през тунел в сградата, водещ към задната(източната) й страна, от която е имало обособен вътрешен двор с беседка, пейки и детска площадка. Пред КЗЛД от Г. И. постъпила жалба с вх. № ППН-01-97/04.02.2022 г. (л.134,адм.д.№ 1373/24), съдържащи оплакване за неправомерно обработване на лични данни от А. Б. И., в хипотезата на осъществявано видеонаблюдение и противозаконно видеозаснемане, без съгласието на съседите, чрез монтирани на фасадата камери. В рамките на образувано пред КЗЛД производство е извършена проверка, въз основа на която е издадено Решение № ППН-01-97/15.05.2023 г., с което оплакванията на Г. И. са приети за основателни – касаело се за установено обработване на лични данни от А. И. чрез изградената от него система за видеозаснемане на общи части от етажната собственост и външни прилежащи площи, без да са налице условия за допустимост на обработването и в нарушение на член 5,параграф 1,буква “в“ от Регламент 2016/679.С решението, на основание член 58,параграф 2, буква “г“ от Регламента е разпоредено на А. И., като администратор на лични данни, да преустанови видеонаблюдението и да демонтира камерите, като му е даден едномесечен срок от влизане на решението в сила, след което за уведоми за това КЗЛД (л.44,адм.д.№ 1373/24). От обстоятелствената част на Решение № ППН-01-97/15.05.2023 г. се установява, че изградената от А. И. система за видеонаблюдение се състояла от 5 броя камери, монтирани на различни места из жилищната сграда, както следва: камера № 1 - заснема подстъпа към апартамента на заинтересованата страна И., подстъпа към апартамента на неговите съседи, асансьорната врата,етажната площадка, както и стълбището между етажите, камера № 2 - монтирана на западната (предна) фасада на сградата, до тераса на съседен апартамент и заснема площадката и затревената площ пред сградата с обособените в тях паркоместа, както и подстъпа към тунела, водещ към входа на блока, камера № 3 - монтирана на междуетажната площадка във входа на сградата (между четвърти и пети етаж) и заснема вратата на обособен килер, ползван от семейството на жалбоподателя, както и стълбището между двата етажа, камера № 4 - монтирана на терасата на жалбоподателя, от западната (предна) страна на сградата, и заснема друга част от площадката и затревената площ пред сградата с обособените в тях паркоместа,както и подстъпа към тунела,водещ към входа на блока и камера № 5 - монтирана на друга тераса от жилището на жалбоподателя, от източната (задна) страна на сградата и заснема част от обособения вътрешен двор, както и вратата на гаража на жалбоподателя и подстъпа към него. С писмо с изх.№ ППН-01-97(2022)#13 от 15.05.2022 г. Решение № ППН-01-97/15.05.2023 г. на КЗЛД е връчено на А. И. с известие за доставяне на 18.05.2023 г. (л.43 и л.53).Решението не е оспорено и е влязло в сила на 02.06.2023 г. На 05.06.2023 г. в КЗЛД е постъпило писмо с вх.№ ППН-01-97(22)#14,с което А. И. уведомил органа, че в изпълнение на издаденото решение е преустановил дейността по видеозаснемането, като е демонтирал ДВР-устройството, съхраняващо данните от заснемането, но без да е демонтирал камерите (л.44,адм.д.№ 1373/24). На 16.06.2023 г. Г. И. е депозирал пред КЗЛД жалба с вх.№ 01-97(22)#15 с оплакване, че И. не е демонтирал процесните камери. По последната е извършена проверка от служители при административния орган на 12.12.2023 г., резултатите от която са отразени в Констативен протокол и докладна записка (л.31 и л.26,адм.д.№ 1373/24). Установява се, че при проверка от проверяващия екип на сградата, намираща се в Б., [улица],констатирал,че А. И. не е демонтирал петте камери, които били установени при предходната проверка, като те се намирали на местата, на които са посочени в Решение № ППН-01-97/15.05.2023 г. на КЗЛД. С Решение № ППН-01-97/2022 от 19.09.2024 г. на КЗЛД на основание член 83, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 е наложила на А. И. глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева за неизпълнение на влязло в сила разпореждане на КЗЛД, обективирано в т.2 от Решение № ППН-01-97/15.05.2023 г. на КЗЛД (т.1),като на основание член 58, параграф 2, буква „г“ от същия регламент повторно е разпоредено на И., като администратор на лични данни, да демонтира камерите, като му е даден 14-дневен срок от влизане на решението в сила да изпълни последното, след което за уведоми за това КЗЛД, като представи доказателства за демонтажа (л.14,адм.д.№ 1373/24). С Писмо с изх.№ ППН-01-97(2022)#22 от 19.09.2024 г. Решение № ППН-01-97/2022 от 19.09.2024 г. на КЗЛД е връчено на жалбоподателя с известие за доставяне на 25.09.2024 г. (л.184 и л.185,адм.д.№ 1373/24). На 07.10.2024 г. А. И. депозирал жалба срещу решението в КЗЛД, която била входирана под № ППН-01-97(2022)#23,препратена по компетентност на Административен съд-Благоевград на 18.10.2024 г., въз основа на която е образувано настоящото производство (л.3 и л.1,адм.д.№ 1373/24). В хода на настоящото производство в съдебно заседание, проведено на 18.03.2026 г. по искане на оспорващата и на заинтересованата страна съдът е разпитал съответно свидетелите Л. С. и И. Ч.. В показанията си св. С. посочва, че при гостуванията си в дома на А. И. през м. ноември 2023 г. узнала от жалбоподателя, че камерите за видеонаблюдение не работели. Това тя установила и от факта, че като пристигнала пред входа на сградата, в която живеел И., се наложило да звъни на домофона, за да й бъде отворена входната врата за стълбището, за разлика от други случаи на гостуване преди това, когато е била виждана на камерата на входа и вратата й е била отваряна без да се налага да звъни. Посочва, че оспорващото лице монтирало няколко камери, които, въпреки че не работели, се намирали по местата, на които са били монтирани. В показанията си св. Ч. посочва, че познава заинтересованата страна от дълги години и често му гостува. Посочва,че и към момента монтираните от А. И. камери са налични. Посочва тяхното месторазпорожение, като твърди, че функционират, което той разбира от светещите диоди от обектива на камерите нощно време. Последният път, когато св. Ч. е забелязал работещите камери, е преди 5-6 дни, вечерта, като посочва, че „камерите светеха в червено – и на терасата, и на прозореца и пред входа светеха. Като паркирам колата, то се вижда…“. Горната фактическа обстановка съдът установи въз основа на свидетелските показания и въз основа на приетата административна преписка, като документите, съдържащи се в нея, представляват годни доказателства и като неоспорени от страните се възприемат изцяло и въз основа на тях се следва преценката за законосъобразност на акта. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице и в срока по чл.149,ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С Решение № ППН-01-97/2022 от 19.09.2024 г. на КЗЛД е наложила глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева на А. И. за неизпълнение на влязло в сила разпореждане на КЗЛД, обективирано в т.2 от Решение № ППН-01-97/15.05.2023 г. на КЗЛД, като на основание член 58, параграф 2, буква „г“ от Регламента повторно е разпоредено на И., като администратор на лични данни, да демонтира камерите, като му е даден 14-дневен срок от влизане на решението в сила, да изпълни последното, след което за уведоми за това КЗЛД, като представи доказателства за демонтажа (л.14,адм.д.№ 1373/24).В случая не се касае за решение по същество, с което се установява нарушение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) (т.е. на предполагаемо нарушение на защитени от закона лични данни),а за неизпълнение на влязло в сила решение на контролен орган при осъществяване на задачи по Регламент (ЕС) 2016/679.Същото е осъществено на 12.12.2023 г. и удостоверено с констативен протокол. Предвид изложеното и съобразявайки изцяло указанията на ВАС по тълкуването на закона, дадени в Решение № 12539/05.12.2025 г. по адм.д. № 6957/25, които са задължителни за настоящата инстанция, съдът счита, че КЗЛД е компетентен административен орган, съгласно чл.10а,ал.1 от ЗЗЛД, във вр. с член 58, параграф 1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, поради което възражението за нищожност на оспорения акт, които съдът извлича от жалбата, се явява лишено от основание. Според определението на чл.6, ал.1 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни (Комисията) е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на ЗЗЛД. Тази своя функция Комисията осъществява, упражнявайки предоставени от закона правомощия, посочени в чл.10,ал.1 от ЗЗЛД, съответно чл.57 от Регламента. Комисията анализира и осъществява цялостен надзор и осигурява спазването на Регламент (ЕС) 2016/679, на ЗЗЛД и на нормативните актове в областта на защитата на лични данни – чл.10,ал.2,т.1 от ЗЗЛД. Този административен орган е оправомощен и да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица, във връзка с правата им по този закон – чл.38 и чл.79,ал.1,т.5 от ЗЗЛД.С разпоредбата на чл.12 от ЗЗЛД на председателя и членове на Комисията или на упълномощени от тях лица от администрацията са възложени правомощия за осъществяване на контрол чрез извършване на проверки (ал.4),които съгласно чл.12,ал.7 от ЗЗЛД завършват с констативен акт, като в случаите, когато в хода на проверката се установи административно нарушение, се образува административнонаказателно производство по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).От анализа на посочените законови разпоредби се стига до извода, че органите, които осъществяват контрол за спазване на ЗЗЛД са: 1. Комисията – на основание чл.10,ал.2 по реда на чл.38 и чл.39 от ЗЗЛД и 2.Председателят на КЗЛД и членовете на комисията или упълномощени от тях лица от администрацията – на основание чл.12 от ЗЗЛД. Редът, по който се осъществяват двата вида контрол, е различен. Когато Комисията е сезирана с жалба от физическо лице, което твърди, че са му нарушени правата по ЗЗЛД, тя се произнася с решение съгласно чл.38,ал.3 от ЗЗЛД. Съгласно дадените от закона в този случай правомощия тя постановява решение, с което може да приложи мерките по член 58, параграф 2, букви „а“-„з“ и „й“ от Регламент (ЕС) 2016/679 или по член 80, алинея 1, точки 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с член 83 от Регламент (ЕС) 2016/679,както и по глава Девета. Видът и размерът на наказанието зависят от това дали администраторът е юридическо или физическо лице и какво е извършеното нарушение. На основание чл.9,ал.4,във връзка с ал.3 от ЗЗЛД решенията на комисията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й (чл.7,ал.1 от ЗЗЛД – председател и 4 членове; чл.4,ал.1 от Правилника) при проведено открито заседание. Същото следва да бъде подписано от всички членове, участвали в гласуването, като следва да се съобрази и специалната норма на чл.12 от Правилника, регламентираща валидността на решението, когато то може да се вземе и неприсъствено, ако председателят и всички членове на комисията са съгласни и го подпишат. Съгласно чл.11,ал.4 от ПДКЗЛДНА „председателят или член на комисията, който не е съгласен с решение, го подписва с особено мнение“. Видно от Протокол № 13/03.04.2024 г. на проведено открито заседание присъствали трима членове на Комисията (л.15,адм.д.№ 1374/24). Последните са положили подписите си под оспорваното решение, взето с изискуемото мнозинство (л.14). Предвид изложеното, съдът приема, че актът е постановен от компетентен орган и не е налице основание за отмяната му по чл.146,т.1 АПК. Предвид липсата на изрична разпоредба в ЗЗЛД относно формата и съдържанието на решението, приложение следва да намерят изискванията на чл.59,ал.2 от АПК. Съдът намира, че оспореният акт съдържа задължителните по чл.59,ал.2 от АПК реквизити, както и подписите на лицата, участвали в гласуването (чл.7,ал.1 от ЗЗЛД, във връзка с чл.4,ал.1 от Правилника).При това не е налице основание за отмяната му по смисъла на чл.168,ал.1,във връзка с чл.146,т.2 от АПК. Съдът счита, че не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предпоставка за отмяна на решението на основание чл.168,ал.1,във връзка с чл.146,т.3 от АПК. По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби на закона по смисъла на чл.146,т.4 от АПК, съдът излага следното: Установява се от Констативен протокол от 12.12.2024 г., както и от изготвената Докладната записка от 04.01.2024 г., че служителите на КЗЛД – старши инспектор Я. В. и държавен инспектор Л. М., на 12.12.2022 г. са извършили оглед на сградата, в която живеят жалбоподателят и заинтересованата страна в [населено място], [улица],че А. И. не е демонтирал петте камери, които били установени при предходната проверка, като те се намирали на местата, на които са посочени в Решение № ППН-01-97/15.05.2023 г. на КЗЛД. И Констативният протокол, и Докладната записка от 04.01.2024 г. са официални свидетелстващи документи, чиято необорена в производството материална доказателствена сила неминуемо задължава съда да приеме, че действително са се осъществили отразените факти – изявления и действия, които са удостоверени в доклад за извършена проверка, издаден от служителите на КЗЛД, в качеството им на длъжностни лица в кръга на службата им, по установените в закона форма и ред. По силата на това правило следва да се приеме, че на 12.12.2024 г. петте броя камери са били по местата си по сградата, в която живее И., с което не е изпълнил в цялост обективираното в т.2 от Решение № ППН-01-97/15.05.2023 г. на КЗЛД разпореждане, което освен преустановяване на видеонаблюдението включвало и демонтирането на всички камери, с които то е осъществявано. Наличието на камерите по процесната сграда след издаването на решението за премахването им се установява и от показанията на свидетелите С. и Ч.. Стриктното изпълнение на решението, освен преустановяването на видеонаблюдението, е изисквало и премахването на камерите. За това и дали последните са работили, или не, е ирелевантен факт, след като решението за демонтаж не е изпълнено. Последното впрочем е посочено от жалбоподателя още на 05.06.2023 г. с изпратеното от него писмо с вх.№ ППН-01-97(22)#14 до КЗЛД, с което А. И. уведомил органа, че в изпълнение на издаденото решение е преустановил дейността по видеозаснемането, като е демонтирал ДВР-устройството, съхраняващо данните от заснемането, но без да е демонтирал камерите (л.44,адм.д.№ 1373/24).От последното се извлича извод за наличието на умисъл в действията на И. при неизпълнение на разпореждането – съзнавал е, че с поведението си не изпълнява разпореждането за демонтаж на камерите и е искал настъпването на тази последица. При тези данни нарушението, изразяващо се в неизпълнение на влязло в сила разпореждане на КЗЛД, обективирано в т.2 от Решение № ППН-01-97/15.05.2023 г. на КЗЛД, е доказано по несъмнен начин. Изложените обстоятелства са необходими и достатъчни, за да се ангажира отговорността на жалбоподателя. Предвид изложеното и след като е констатирано неизпълнение на влязло в сила разпореждане на КЗЛД, то надзорният орган има възможност да упражни правомощието си по член 83, параграф 6 от Регламент (ЕС)216/679. Съгласно последната неспазването на разпореждане на надзорния орган подлежи на административно наказание глоба или имуществена санкция до 20 000 000 евро. В случая Комисията е приела, че следва да наложи административно наказание „глоба“ в размер близък до минималния, който има за цел да санкционира неправомерното поведение и да дисциплинира ответната страна да изпълни отправеното му разпореждане. Административният орган ясно и отчетливо е отчел смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и е наложил наказание от 2000 лв., чийто размер е ориентиран към минимума. Точно от органа е отчетен факта, че неизпълнението на разпореждането за демонтирането на камерите не е изпълнено в продължение на повече от пет месеца от влизане на решението в сила. Впрочем това неизпълнение, видно от показанията на свидетелите С. и Ч., е налице и към момента, т.е. разпореждането за демонтаж на камерите не се изпълнява повече от две години и половина. С оглед на този факт, определената санкция в посочения размер очевидно не допринася за постигане целта на закона – да има възпитателна, възпираща и предупредителна функция, след като тя не е в състояние да въздейства върху личността на А. И. да демонтира камерите, но в производството положението на жалбоподателя не може да бъде отежнявано, каквото би се постигнало при евентуално завишаване размера на санкцията. За това наложената санкция, така както е определена, следва да бъде потвърдена (т.1 от решението). Обосновани се явяват и разпорежданията по т.2 и т.3 от Решение № ППН-01-97/2022 от 19.09.2024 г. на КЗЛД, направени на основание член 58, параграф 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679, с които А. И. е задължен да демонтира камерите за видеонаблюдение, като за това е даден и подходящ срок. Изложеното показва, че оспореното решение на КЗЛД по т.1,т.2 и т.3 е законосъобразно, постановено при правилното приложение на материалния закон и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и то следва да бъде оставено в сила, а жалбата следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски пред всички инстанции за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143,ал.3,във вр.чл.226,ал.3 от АПК на ответната страна,при своевременно направено искане,следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение при първоначалното разглеждане на спора в Административен съд-Благоевград,пред касационната инстанция и при повторното разглеждане в настоящото производство.За административните дела е приложима нормата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като ограничението по чл.78,ал. 8 от ГПК е размерът на юрисконсултско възнаграждение да не надхвърля предвидения в тази норма максимум,който с оглед наличието на материален интерес,формиран от наложената на оспорващия санкция е в размер на 340 лева за една инстанция.Съобразявайки изложеното,размерът на материалния интерес и че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност,намира,че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,орирентиан към минимума на посочения в разпоредбата на чл.24,ал.1,пр.2-ро от чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ размер,а именнио от по 200 (двеста) лв. – за първата инстанция 200 лв.,за ВАС – 200 лв. и за настоящата инстанция 200 лв.,или общо 600 (шестстотин) лева), равняващи се на 306,78 евро. На основание чл.143,ал.4,във вр.чл.226,ал.3 от АПК на заинтересованата страна, при своевременно направено искане,следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение,както за пред първата инстанция – 700 лв.,представляващи адвокатско възнаграждение в производството по адм.дело № 1373/24 по описа на Административен съд-Благоевград,съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и доказателствата за заплащането им (л.164 и л.166,адм. дело № 1373/24),така и в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение в производство по адм.дело № 6957/25 по описа на ВАС (в настоящото производство заинтересованата страна не е представила доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение).Така общо направените разноски пред всички инстанции възлизат общо на 1 200 лв., равняващи се на 613,56 евро. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, във вр. с чл.143, ал.3 и ал.4, във вр. с чл.226, ал.3 от АПК, Административен съд-Благоевград