Решение № 3944 от 30.3.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2378/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 118 от КСО. Образувано е по жалба на търговско дружество „ТИМ“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изп. директор Е. Р. Н., срещу Решение № 2153-03-179/18.09.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, с което е отхвърлена жалба с вх.№ 5104-03-158#1/21.08.2025 г. От „ТИМ“ ЕАД срещу разпореждане [номер]-03-158/06.08.2025 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-Варна , с което настъпилата на 14.03.2025 г. злополука с Т. Д. Т. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. В жалбата се излагат доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при неправилно установена фактическа обстановка. Поддържа се, че административният орган е кредитирал единствено обясненията на пострадалото лице без да обсъди доказателствата и обясненията на другите служители. Твърди се наличието на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради непълно събиране и анализ на доказателствата. Оспорва се изводът, че злополуката е настъпила при или по повод на изпълнение на трудови задължения като се сочи, че пострадалият е напуснал самоволно работното си място. Поддържа се, че действията на пострадалия са извън длъжностната му характеристика и в нарушение на изрични инструкции за безопасност. Излага се теза, че инцидентът е настъпил при качване върху движещ се камион, което представлявало грубо нарушение на правилата за безопасност. Навежда се довод за евентуален умисъл или най-малкото груба небрежност от страна на пострадалия. Оспорва се наличието на функционална връзка между увреждането и трудовата дейност. Твърди се, че злополуката следва да бъде квалифицирана като битова, а не трудова. Алтернативно се иска признаване на груба небрежност на пострадалия при настъпване на инцидента. С тези доводи се иска от съда да отмени решението на директора на ТП на НОИ – Варна. Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощения адв. С. Н. от АК-Плевен, която поддържа жалбата. По същество на спора и в представената писмена защита с.д. 5147/12.03.2026 г. допълва, че от събраните в съдебното производство свидетелски показания се установявала липса на каквато и да е обективна необходимост пострадалият да се намира на рампата, както и че действията му са били изцяло самоволни и в противоречие с изрични инструкции за безопасност. Акцентира върху съществени противоречия в обясненията на пострадалия въвеждайки аргумент, че неговото поведение представлявало съзнателно поемане на риск, обосноваващ извод за евентуален умисъл или най-малкото за груба небрежност. С тези доводи моли съдът да отмени решението на Директора на ТП на НОИ-Варна, като претендира и присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ-Варна, редовно призован се представлява от упълномощения ст.юриск. М. К., който счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена като такава. В писмен отговор по жалбата, в съдебно заседание и по същество поддържа, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, тъй като са налице всички елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 КСО – внезапно увреждане на здравето, причинна връзка и настъпване на увреждането през време и във връзка с извършваната работа. Посочва, че пострадалият е извършвал действия свързани с трудовите му функции като охранител, поради което съществува функционална връзка между увреждането и работата. Изтъква още, че за да се приеме една злополука за трудова не е необходимо тя да е настъпила при точно изпълнение на възложените задължения, а е достатъчно дейността да е извършена в интерес на предприятието. Поради това се иска съдът да потвърди административния акт и да отхвърли жалбата, като присъди в полза на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Т. Д. Т., [ЕГН], с адрес: [населено място] *, м-ст „••, чрез процесуалните си представители адв. Н. Д. и адв. Г. Р. от АК-София, оспорва жалбата като неоснователна и отправя искане за отхвърлянето й като такава. В писмена молба по съществото на спора се дава становище за недоказаност на твърдените от жалбоподателя основания за отмяна на административният акт , във връзка с което се претендира и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адв. Г. Р. по реда на чл.38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното : С трудов договор № 1582/25.07.2024 г. , Т. Д. Т. е назначен на длъжност „охранител“ в „ТИМ“ ЕАД – физическа охрана – Лидл [населено място] поле. На същата дата , Т. се е подписал , че е получил екземпляр от длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност „охранител“ , в която е отразено следното обобщено описание на работата : „ осъществява пропускателния режим и контролира влизането и излизането в предприятието на работници и служители , външни лица и МПС , като изисква и проверява пропуските или други необходими документи . С подадена от осигурителя „ТИМ“ ЕАД декларация за трудова злополука с вх.№ 5101-03-53/18.03.2025 г. е обявена пред ТП на НОИ – Варна злополука с лицето Т. Д. Т.. В декларацията осигурителят е посочил, че пострадалото при злополуката лице е постъпило на работа в предприятието на 26.07.2024 г. на длъжност „охранител“. Като административната единица в която лицето е назначено за физическа охрана е посочен магазин „Лидл“ в [населено място] поле. Посочено е време на злополуката - 14.03.2025 г. в 22 часа и 30 минути. Работно време за деня на злополуката - от 19:30 ч. до 07:30 ч. Като място на злополуката е посочено - на рампа за доставка на стоки на складова база „Лидл-България“, [населено място] поле ; адрес на мястото, където е станала злополуката – област София, общ. Елин Пелин, [населено място] поле, [улица]. Осигурителят е посочил също и че злополуката е станала на обичайното стационарно работно място. Като вид работа е посочено - „охрана на складова база и проверка на стоки при доставка“. Като специфично действие, извършвано от пострадалия и свързания с това действие материален фактор е отразено : „Охранителят е стоял на рампа за доставки на стоки. Той решава да се качи в камиона отзад за оглед преди окончателното му паркиране. Водачът на камиона прави последна маневра (като няма видимост отзад), в следствие на което охранителят пада между рампата и камиона“. Като отклонение от нормалните действия /условия/ и материален фактор свързан с това отклонение е посочено - „прибързано действие от страна на охранителя, преди окончателното спиране на камиона, в нарушение на инструкцията да не се качват в камионите, а да следят процесите от рампата“. Под начин на увреждането и материален фактор причинил увреждането е записано – „падане от височина на рампата на земята“. Отразено е, че пострадалия е имал необходимата квалификация. В декларацията е отбелязано от осигурителя също така, че злополуката е по чл. 55, ал. 1 от КСО. Като набелязани мерки е посочено – „извънреден инструктаж по БЗР“. Като вид на уврежданията и увредени части на тялото е записано – „счупване на бедрена кост и таз“. Като последици е записано „временна неработоспособност“. Декларацията на осигурителя „ТИМ“ ЕАД е подадена на базата на съставен Протокол за трудова злополука № 1 от 18.03.2025 г. за организираното от него разследване на обстоятелствата на злополуката съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ) , в който е посочено : пострадалият е Т. Д. Т.- [ЕГН] ; Злополуката е станала на 14.03.2025 г. в 22,30 часа в складова база на Лидл на рампата за зареждане на стока от доставчик , охранителят е избързал да се качи в камиона преди окончателното му паркиране , при последната маневра на камиона охранителят пада между рампата и камиона за доставка ; Свидетел на злополуката - уведомен по телефона К. Ж. Т. – ССО , оказана медицинска помощ на пострадалото лице от екип на Спешна помощ , откаран е в болница, където се установява счупено бедро и таз , приет е в болница за последващо лечение ; Допуснати нарушения на нормативните актове и Правилника за вътрешния ред на фирмата - няма такива ; Заключение : Комисията приема, че е необходимо да се подаде Декларация за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. От Клиника по ортопедия и травматология“ при Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ АД - София е издадена епикриза И.З. № 7083/2025 г. , в която е посочено , че Т. Д. Т. е постъпил на 15.03.2025 г. в 02:09 ч. Съгласно снетата анамнеза е паднал от около 2 м. по време на работа. Поставена му е окончателна диагноза: S72.10 Петрохантерно счупване, закрито. Издаден е първичен болничен лист № Е20251031337 за периода от 15.03.2025 г. до 23.04.2025 год. Като диагноза е посочено - Петрохантерно счупване, закрито S72.10. Като причина е посочено - Злополука трудова по чл.55, ал. 1. С разпореждане [номер]-03-73 / 01.04.2025 г., декларираната от осигурителя „ТИМ“ ЕАД злополука вх. № 5101-03-53 / 18.03.2025 г. , станала на 14.03.2025 г. с Т. Д. Т. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. В разпореждането е посочено, че : „Злополуката е станала през работно време и при изпълнение на трудовите задължения като охранител складова база. Т. Д. Т. прави опит да се качи от рампата на склада на паркиращ камион, за да запише необходимата информация, при което камионът прави маневра , той не успява да стъпи и пада на земята между рампата и камиона от височина около метър и половина. Вследствие на това получава - петрохантерно счупване, закрито в дясно“ , довело до неговата временна неработоспособност. Горепосоченото разпореждане е обжалвано от „ТИМ“ ЕАД с жалба № 5104-03-73#1/14.04.2025 г. и допълнение към нея с вх.№ 5104-03-73#2/17.04.2025 г., към които са приложени допълнителни обяснения и документи, вкл. и Протокол за трудова злополука № 2 от 14.04.2025 г. на осигурителя ТИМ“ ЕАД [населено място] за организираното от него разследване на обстоятелствата на злополуката, съгласно чл. 2, ал. 2 от НУРРОТЗ. В така приложеният протокол от 14.04.2025 г. на осигурителя ТИМ“ ЕАД за допълнително разследване на злополуката на база събрани допълнителни обяснения и документи е посочено заключение на Комисията извършила разследването , според което злополуката не е трудова. По жалбата на „ТИМ“ ЕАД е постановено Решение № 2153-03-98/14.05.2025 г. на Директора на ТП - Варна на НОИ, с което горепосоченото разпореждане е отменено. Прието е, че разпореждането е постановено при неизяснена фактическа обстановка , поради което преписката е върната на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП - Варна на НОИ за последващи действия по събиране на допълнителни доказателства с цел изясняване на спорното обстоятелство - дали увреждането е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, или в интерес на предприятието, както и налице ли са факти от правната действителност , които да сочат на хипотеза на умишлено причинено увреждане. Решение № 2153-03-98/14.05.2025 г. на директора на ТП - Варна на НОИ е обжалвано пред Адм. съд - Варна от пострадалото при злополуката лице - Т. Д. Т., като с Определение № 6761 от 19.06.2025 г. (влязло в сила на 09.07.2025 г.) по адм. д. №1157/2025 г. жалбата е оставена без разглеждане , а производството по делото е прекратено. В изпълнение на Решение № 2153-03-98 / 14.05.2025 г. на директора на ТП - Варна на НОИ , длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП - Варна на НОИ е събрало допълнителни писмени обяснения от пострадалото лице , в които Т. Д. Т. посочва, че всичко което е правил е част от рутинната му работа в рамките на възложените му задължения. Пояснява, че складовата база където работи само нощна смяна , пристигат камиони с върната стока от магазини на „Лидл“. Работното му място в склада е срещу рампите на бюро и стол. Когато идва камион се вижда от прозореца на вратата, или когато щората е вдигната (отворена). В деня на злополуката било отворено. Работата му се състои в това да запише номера на ремаркето и наличието на стоката. Посочва , че шофьорът сам разтоварва камиона с количка в склада , при което Т. Д. Т. отбелязва наличието във формуляр. Ремаркетата обикновено били пълни със стока. В нощта на инцидента 14.03.2025 г. , когато видял идващия камион , станал и отишъл до рампата за да запише номера на ремаркето , като уточнява , че прави това , когато е на разстояние 5-6 метра от рампата , защото когато приближи не се вижда номера. Номерата записват предварително за да са сигурни , че номерът е правилен, защото след това шофьорите когато трябвало да им ги кажат, често не ги знаели, тъй като към камионите се закачат различни ремаркета. Докато записвал номера , камиона се приближил до ръба на халето (рампата) и спрял. Т. Д. Т. решил , че е паркирал окончателно , но той потеглил рязко, вероятно за да паркира по-добре. Пострадалият информира , че вероятно е изгубил равновесие и е паднал на земята. С издаденото от длъжностното лице старши инспектор по осигуряването М. К. разпореждане [номер]-03-158/06.08.2025 г. , декларираната от осигурителя „ТИМ“ ЕАД злополука с вх.№ 5101-03-53/18.03.2025 г, станала на 14.03.2025 г. с Т. Д. Т. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. В разпореждането е посочено , че : „Злополуката е станала през работно време и при изпълнение на трудовите задължения като охранител складова база. Т. Д. Т. става от работното си място (бюро и стол) в склада и отива до рампата за да запише номера на приближаващия се за разтоварване на стока камион. Докато записва номера във формуляр , камионът се приближава до ръба на халето (рампа) и спира , след което потегля рязко , вероятно за да паркира по-добре. В този момент Т. Д. Т. загубва равновесие и пада от рампата от височина 1,5 м. Вследствие на това получава - петрохантерно счупване на дясна бедрена кост , закрито , довело до неговата временна неработоспособност. С. Р. е постъпила жалба от „ТИМ“ ЕАД с вх.№ 5104-03-158#1/21.08.2025 г. от „ТИМ“ ЕАД , която е отхвърлена с оспореното понастоящем Решение № 2153-03-179/18.09.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Варна. Решението е съобщено на „ТИМ“ ЕАД на 23.09.2025 г. , а подадената до АС- Варна жалба срещу него е приета в ТП на НОИ-Варна с вх. № 2153-03-179/3.10.2025 год. Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства съдържащи се в пълната административна преписка по обжалвания административен акт , получена с вх.№ 16486/13.10.2025 г. на Административен съд – Варна , както и от представените от жалбоподателя такива – книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа , започната на 27.09.2024 г. и служебна бележка № 104/25.07.2024 г. на „ТИМ“ ЕАД (л.64 и 65 от делото) , като представените от страните попълнени от охранителя формуляри за прием на стоки нямат съществено значение за изясняване на спорните обстоятелства. По делото са разпитани в качеството на свидетели по искане на жалбоподателя лицата К. Ж. Т. (служител в „ТИМ“ ЕАД на длъжност „ръководител охрана, комендант, старши сътрудник“) и А. С. С. (служител в „Лидл България“ ООД на длъжност „групов ръководител“), а по искане на ответника лицето А. Х. П. (шофьорът на камиона, с който е станала процесната злополука). При разпита си в съдебно заседание свид. К. Т. излага данни относно организацията на работа и задълженията на охранителите в складовата база. Посочва , че всеки служител преминава първоначален и ежедневен инструктаж удостоверяван с подпис , като съществува изрична писмена инструкция поставена на видно място, включваща забрана за качване в камиони и приближаване до рампата. Обяснява , че работното място на охранителя е обособено в склада – на бюро , разположено на безопасно разстояние от рампата , като дейността му се състои в записване на информация предоставена от шофьора (номер на камион , вид и количество амбалаж), след като последният започне разтоварване. Охранителят няма задължение да влиза в камиона , да преброява стоката на рампата или да извършва физическа проверка , а само евентуално визуално да съпостави данните. Свидетелят подчертава , че в зоната на рампата и в самия камион осветлението е недостатъчно , поради което не е възможно да се извършват дейности като записване или проверка на данни там. Посочва също , че регистрационният номер на превозното средство не се вижда при паркиране и се съобщава от шофьора , който се подписва за верността на данните. Относно инцидента , свидетелят възпроизвежда разговор с пострадалия непосредствено след настъпването му , при който последният е заявил , че се е опитал да се качи на маневриращ камион , като сам е определил поведението си като „глупост“ и е посочил , че това било последната му смяна. При разпита си свидетелят А. С. посочва , че ежедневно наблюдава процесите в амбалажното отделение , включително дейността на охранителите , макар да не е бил пряк очевидец на самия момент на инцидента. Той описва , че е пристигнал на място непосредствено след случилото се и е заварил пострадалия паднал на земята в близост до рампата , като същият му е обяснил , че е направил опит да се качи в камиона по време на маневра и вследствие на това е паднал. Свидетелят възпроизвежда и изявления на пострадалия , че не може да обясни поведението си и че „беля е станала“. По отношение на обичайната организация на работа, свидетелят сочи, че охранителите извършват дейността си на разстояние от рампата (между 5 и 10 метра) , където преброяват амбалажа и записват информацията подавана от шофьора , без да се качват в камиона или да се намират на рампата. В показанията си свид. А. П. подробно описва действията си при пристигането му в складовата база – първоначално паркиране на рампата, последвано от необходимост да изтегли камиона напред с около 2–3 метра с цел корекция на позицията , тъй като не бил правилно подравнен спрямо буферите. Посочва , че при извършване на тази маневра не е имал видимост към зоната зад камиона и не е възприел действията на пострадалия. За инцидента е разбрал едва след като е чул викове , след което е спрял и е слязъл от превозното средство. При слизането си е установил пострадалия паднал на земята под рампата , като по негови думи самият пострадал е заявил, че е направил опит да се качи в камиона , като единият му крак е бил на рампата, а другият – на ремаркето и така е паднал. Свидетелят сочи , че пострадалият е заявил пред него , че шофьорът не носи вина за случилото се. Свидетелят обяснява още , че обичайно охранителят получава информация за товара и регистрационните номера директно от шофьора , записва ги и не е необходимо да се качва в камиона , като тези действия се извършват преди разтоварването. При така установените факти, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима , като видно от дата на съобщаване на обжалваното решение и датата на входящия номер при приемането й в ТП на НОИ-Варна , тя е подадена в 14-дневния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО от лице разполагащо с правен интерес от съдебно оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество , жалбата е неоснователна поради следните съображения : Обжалваното решение е издадено от директора на ТП на НОИ- Варна, който е компетентният административен орган , притежаващ законовото правомощие да издава актове от вида на процесния по силата на разпоредбата на чл. 117, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 , б. "г" от КСО. Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 1 от АПК – изложени са мотиви, в които са посочени фактическото и правното основание за издаването му , както и са посочени и обсъдени всички налични доказателства. Не са налице допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила – няма непълнота на доказателствата , доколкото събраните нови такива в съдебната фаза на процеса не водят до различно приложение на материалния закон. Обжалваният административен акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона : От събраните по делото доказателства безспорно се установява , че към датата на приетата от административния орган трудова злополука , Т. Т. е имал качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 4 от КСО. Съгласно даденото в чл. 55, ал. 1 от КСО легално определение на понятието "трудова злополука" , такава е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа , както и при всяка работа , извършена в интерес на предприятието , когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Според този регламент , фактическият състав на злополуката включва: 1.внезапно увреждане на здравето на работник , имащо за последица временна неработоспособност , трайна неработоспособност или смърт ; 2.причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат ; 3.функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа или условията на труд. По отношение на последният елемент следва да се отбележи , че за да се приеме дадено увреждане за трудова злополука е необходимо наличието на две кумулативно предвидени обективни условия : първо - да е настъпило през време на извършваната работа и второ - да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от КСО определя като трудова и злополуката , настъпила с осигурено лице по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а от Кодекса по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до : 1.) основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер ; 2.) мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден ; 3.) мястото за получаване на възнаграждение. Видно от съдържанието на изброените елементи на относимия към случая фактически състав на чл. 55, ал. 1 от КСО , законодателят е установил само обективни обстоятелства , които длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е задължено да изследва , без да е предвидено изясняване на субективното отношение на пострадалото лице. Релевантно за придаване качеството трудова злополука на едно внезапно (травматично или нетравматично) увреждане на здравето е връзката му с работата, което разграничава трудовата злополука от всяко друго внезапно увреждане на здравето на човека. Това е все извършвана по трудовото правоотношение работа по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО , като включва и "всяка работа, извършена в интерес на предприятието". Като професионален риск , трудовата злополука винаги се характеризира с това , че увреждането на здравето е във връзка с изпълнението на работата по трудово правоотношение. Тази връзка има функционален характер - увреждането настъпва при изпълнението на работата , макар и да не се предизвиква от нея. За изясняване на този въпрос се съобразяват както фактическата обстановка при която е настъпило увреждането , така и какви са били задълженията на пострадалия съобразно трудовата функция , която той е имал. Две са формите , в които може да се прояви връзката между внезапното увреждане и изпълняваната по трудовото правоотношение работа. В първата , увреждането настъпва през време на работа и във връзка с работата. Приема се, че изискването увреждането да е настъпило през време на работа е осъществено , когато то е станало през работното време на работника , а изискването увреждането да е настъпило във връзка с изпълняваната работа се приема за осъществено, когато увреждането е станало при непосредствено изпълнение на работата. Функционална връзка съществува и при втората форма , когато увреждането настъпва по повод на работата. В тази хипотеза не е необходимо внезапното увреждане да е настъпило през работното време на работника , нито пък при непосредствено изпълнение на работата му по трудово правоотношение. Връзката по повод на работата се изразява в осъществяване на действия и извън непосредственото изпълнение на трудовата функция , но в интерес на предприятието. По делото не е спорно , че на 14.03.2025 г. около 22:30 ч. , т.е. в рамките на работната смяна на Т. е настъпило внезапно увреждане на здравето му, довело до временна неработоспособност , което в медицинската документация е описано като петрохантерно счупване на дясна бедрена кост. Спорът е съсредоточен върху това дали увреждането е настъпило „ във връзка или по повод на извършваната работа“, респективно дали е налице хипотезата на чл. 55, ал. 3 КСО за умишлено самопричиняване на увреждането, както и дали поведението на пострадалия изключва трудовия характер на злополуката. От събраните по административната преписка доказателства се установява , че инцидентът е настъпил в рамките на работното време и на територията на обекта на който пострадалият е изпълнявал трудовите си функции като охранител. В първоначалната декларация за трудова злополука, работодателят сам е декларирал , че злополуката е станала на обичайното стационарно работно място , в хода на дейност по охрана на складовата база и проверка на стоки при доставка , като е описал механизъм свързан с действията на охранителя около пристигащия камион. Това първоначално поведение на осигурителя има значение при преценката на фактическата обстановка , тъй като представлява изходно описание на инцидента , дадено непосредствено след настъпването му. Жалбоподателят поддържа , че пострадалият е напуснал самоволно работното си място , че се е намирал на рампата в нарушение на вътрешните правила и че действията му не са били част от трудовите му задължения , поради което злополуката не следвало да се счита за трудова. Тези възражения не се споделят от съда. Представената адм. преписка , която е приобщена към доказателствения материал по делото, съдържа длъжностна характеристика за длъжността „охранител“ , от която се установява , че основното задължение на заемащия тази длъжност е да осъществява пропускателен режим и контрол върху влизането и излизането на работници и служители , външни лица и моторни превозни средства в обекта , като изисква и проверява пропуските или други необходими документи , контролира движението на МПС на паркинга , следи за недопускане на кражби, злоупотреби и разхищения. Наред с това в характеристиката е предвидено и задължение за изпълнение на „други задачи, възложени от ръководството“, а като отговорност на длъжността е посочена такава за опазване на имуществото в контролирания обект и отговорност за допуснати вреди от неправилно изпълнение на постовата служба. От така очертания обем на трудовите функции следва , че дейността на охранителя не се изчерпва единствено с престой на фиксирано работно място по описания от жалбоподателя начин , а включва осъществяване на значително по-широка по обем контролна дейност съобразно възложените с длъжностната характеристика задължения и отговорности. В този смисъл, придвижването на пострадалия в зоната на рампата във връзка с пристигнал товарен автомобил, не може да се приеме като поведение откъснато от изпълнението на възложените му трудови задължения. Събраните по искане на жалбоподателя гласни доказателства за съществуването на вътрешни правила за безопасност, според които охранителят следвало да извършва дейността си от определено разстояние и не следвало да се намира на рампата за разтоварване на камиона, не са подкрепени от каквито и да било надлежни писмени доказателства - приети в съответствие със Закона за здравословни и безопасни условия на труд такива Вътрешни правила за безопасна работа или например Правилник за вътрешен трудов ред. В този смисъл , показанията на посочените от жалбоподателя свидетели , съдът намира за заинтересовани и неубедителни в тази им част. Същевременно , тези свидетелските показания така както са дадени, съвсем не навеждат на извод за липса на функционална връзка между инцидента и работния процес. Така, свидетелят К. Т. - ръководител охрана при работодателя обяснява , че охранителят има ангажимент да записва информацията за съответния амбалаж , камион и съдържание предоставяна от шофьора, както и визуално да следи разтоварването. Макар свидетелят да подчертава , че това следвало да става от безопасно разстояние и че охранителят нямал работа да се качва в камиона или да се приближава непосредствено до рампата , то от неговите показания ясно следва, че дейността на пострадалия е била свързана с обработването на данни за пристигащия товарен автомобил и съпътстващия го процес на разтоварване. Другият свидетел А. С. - групов ръководител в „Лидл България“, също сочи , че в ежедневната си практика охранителите преброяват амбалажната стока и записват подаваните им данни , каквато е и извършваната от Т. дейност при настъпилия инцидент. Свидетелят А. П. - шофьорът на камиона заявява, че при пристигането си е предприел обичайна маневра за правилно позициониране на ремаркето към рампата , че не е имал видимост назад и че след като е чул викове и е слязъл от кабината пострадалият му е казал , че е тръгнал да се качва в камиона за да описва амбалажа , като е заявил че шофьорът няма вина. Тези показания са съществени , защото потвърждават , че действията на Т. не са били продиктувани от лична , несвързана с работата цел , а са били обвързани именно с възприеман от него служебен ангажимент по отношение на пристигналия товар. Следователно , дори въпреки липсата на представени от жалбоподателя убедителни доказателства , да се приеме , че пострадалият е излязъл извън най-стриктно очертания от работодателя ред за безопасно осъществяване на трудовата му дейност , то един такъв факт съвсем не е достатъчен за да се отрече функционалната връзка между настъпилото увреждане и работата на Т.. Съгласно трайното тълкуване на чл. 55, ал. 1 КСО , от значение е не толкова дали всяко отделно действие е било безупречно съобразено с вътрешните инструкции , а дали увреждането е настъпило в рамките на работния процес и по повод дейност , която служи на предприятието. В тази връзка , съдът съобрази също , че съгласно трайната съдебна практика на Върховния административен съд понятието „във връзка или по повод на извършваната работа“ следва да се тълкува разширително. В този смисъл е прието , че трудова е и злополуката настъпила при извършване на дейност , която не е изрично възложена , но е в интерес на предприятието и е функционално свързана с работния процес , в какъвто смисъл е съществуващата съдебната практика - Решение № 2972 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8991/2025 г., VI о. на ВАС; Решение № 11506 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5901/2025 г., VI о. на ВАС; Решение № 4464 от 24.04.2014 г. по адм. д. № 1493/2014 г., VI о. на ВАС. В този смисъл, съдът намира за неоснователна тезата на жалбоподателя, че щом работното място на пострадалия било на бюро в склада, то всяко придвижване до рампата автоматично прекъсвало връзката с трудовите му функции. Подобно разбиране би било прекомерно формалистично и несъответно на естеството на трудовия процес , тъй като същественото е , че пострадалият не е напускал обекта, не е предприемал действие несвързано изобщо с работата му , а е останал в зоната на изпълнение на трудовите му функции и е действал по повод обработката на пристигащ камион и амбалаж, т.е. въпросите за това дали е следвало да извърши това от по-голямо разстояние , дали е допуснал неправилна преценка и дали е нарушил инструкциите , са такива относими към неговото поведение , но не и към отпадането на трудовия характер на злополуката. Съдът не споделя и поддържаното от жалбоподателя становище , че инцидентът следва да бъде квалифициран като битов. За да се приеме една злополука за битова следва да липсва връзка с изпълняваната работа. В случая такава липса не се установява. Напротив , всички доказателства сочат , че инцидентът е настъпил в работно време , на мястото на работа и при проверка на камион пристигнал за дейности по обслужвания от пострадалия обект, т.е. при действия , които са свързани с изпълнение или поне с възприемано от работника изпълнение на служебна задача. Неоснователно е и възражението за умисъл по чл. 55, ал. 3 КСО. Жалбоподателят извежда съмнения за евентуален умисъл от това , че датата на инцидента съвпадала с последната работна смяна на пострадалия и че преди това той бил подал молба за освобождаване. Тези обстоятелства дори да са доказани, не установяват по несъмнен начин наличието на умисъл за самонараняване. За да се приложи чл. 55, ал. 3 КСО, необходимо е да бъде установено , че пострадалият съзнателно е целял или най-малкото е допускал настъпването на конкретния увреждащ резултат. Установяването на такъв факт е в доказателствена тежест на жалбоподателя по делото , но такива доказателства не са представени от него - няма данни за предварителна подготовка , за изразено намерение за самонараняване , за лични мотиви насочени към причиняване на увреждането или за друго поведение , от което такъв умисъл да може да се извлече пряко и несъмнено. Показанията на свидетелите на които се позовава жалбоподателят, не доказват умисъл. Те установяват единствено , че пострадалият е предприел рисково и неправилно според тях действие като се е приближил до маневриращото ремарке и вероятно е направил опит да се качи. Това поведение може да обоснове извод за невнимание , но не и за умишлено самонараняване. Самопризнанията възпроизведени от свидетелите , че Т. е „направил глупост“ или че шофьорът не е виновен , също не съставляват признание за умисъл , а само сочат осъзнаване след инцидента за допусната от него неправилна преценка. Що се отнася до евентуалното наличие на груба небрежност, съдът приема, че дори хипотетично такава да е налице, тя не изключва трудовия характер на злополуката. Режимът на КСО прави разграничение между умисъл, който изключва приложението на чл. 55 и небрежност включително груба такава , наличието на която не води автоматично до отпадане на квалификацията „трудова злополука“. Същевременно , съдът по гореизложените съображения за недоказаност от страна на жалбоподателя на сочения от него ред за изпълнение от Т. на трудовите му задължения, намира за недоказана и тезата за груба небрежност като причина за настъпилата злополука. Не е в състояние да промени този извод и тезата на жалбоподателя , че регистрационният номер на ремаркето не би могъл да бъде възприет от рампата и че по тази причина обясненията на пострадалия били нелогични. Едни такива факти не променят решаващия извод , тъй като от значение за настоящия спор не е дали пострадалият е избрал най-рационалния или технически възможен начин да изпълни задачата си , а дали към момента на инцидента е действал във връзка с работния процес. Отговора на този въпрос е положителен - преценката на работника да се придвижи до рампата независимо дали е била погрешна е била продиктувана от обслужването на пристигналия камион , а не от лична и несвързана с работата негова дейност. По тази причина, противоречията в отделните обяснения на Т. не са от такова естество , че да разрушат изводите за функционална връзка между злополуката и полагания от него труд. По делото няма доказателства , които да опровергават горепосочените изводи - различните показания на сочените от жалбоподателя свидетели са за това как следва да се извършва работата и дали пострадалият е нарушил правилата , но не и по отношение на това , че инцидентът е настъпил в пряка връзка с трудовия процес. По изложените съображения съдът приема , че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 КСО , а именно : внезапно увреждане на здравето настъпило през време и във връзка с извършваната работа , причинило временна неработоспособност на осигурено за този риск лице, при отсъствието на хипотезата на чл. 55, ал. 3 КСО за умишлено увреждане на здравето на пострадалия Т.. В този смисъл, като е отхвърлил жалбата на „ТИМ“ ЕАД срещу имащото същият правен резултат оспореното разпореждане на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО , директорът на ТП на НОИ – Варна е постановил своето решение при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. По тези съображения за отсъствието на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК , жалбата на „ТИМ“ ЕАД срещу оспореното решение № 2153-03-179/18.09.2025 г. на директора на ТП-Варна на НОИ се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. При този изход на спора , сторените от жалбоподателя разноски следва да останат за негова сметка , а в полза на ТП на НОИ – Варна за осъществената юрисконсултска защита следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 102,26 евро , съгласно чл. 143, ал.3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24, пр. І от Наредбата за заплащането на правната помощ. По делото от процесуалния представител на заинтересованата страна Т. Т. адв. Г. Г. Р. от АК-София е направено искане да му бъде присъдено заплащане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ – л. 35 от делото. Предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие , според който процесуалното представителство се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, на адвокат Г. Г. Р. от АК-София, следва да бъде присъдена сумата от 306,77 евро , представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС за процесуално представителство и защита при условията на предоставена безплатна правна помощ , определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от същият закон във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 3 и чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа , при съобразяване на конкретно осъществения обем процесуално представителство и фактическата и правна сложност на казуса. Разноските следва да се възложат в тежест на жалбоподателя. По изложените съображения , Съдът