Решение № 5533 от 22.6.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1032/2026 г.

Производството е по реда на чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, във вр. с чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Ж. Ж., [ЕГН], чрез процесуален представител адв. Г. П., против решение № 1309/11.02.2026 г., постановено по административно дело №1535/2025 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът иска решението да бъде отменено и предявения от него иск да бъде уважен изцяло в размер на 40 000 лева (20 451,68 евро). Счита, че първонстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като не се е съобразил с разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. Твърди, че през голяма част от исковия период е разполагал с площ по- малко от изискуемите от закона 4 кв.м. Според него неправилно съдът е изчислил жилищната площ, като е включил и площта на намиращото се в килията сервизно помещение. Позовава се на практика на административни съдилища и на Решение на СЕС по дело С-128/18 Dorobantu от 15 Октомври 2019 г. Отделно посочва липсата на отворяем прозорец в помещенията, в които е бил настаняван, което означава липсата на достатъчна вентилация и липсата на свеж въздух,съгласно чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС. Заявява и че съдът не е отчел наличието на хлебарки и дървеници, като намира действията на затворническата администрация по обезпаразитяване за формални и неефективни. Според него всички тези фактори кумулативно са въздействали върху физическото и психическото му състояние. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗА. В съдебно заседание, касаторът се явява лично и с пълномощника си адв. П.. Адв. П. поддържа жалбата и направените с нея, искания. Счита, че трябва да се обсъди текста на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, според който минималната жилищна площ за лишените от свобода в спалните помещения не може да бъде по-малко от 4 кв.м. Според нея следва тоалетното помещение да бъде извадено от тази жилищната площ. Законът има предвид това, че жилищната площ е място, където са разположени леглата, масите, но не и тоалетното помещение. Иска съдът да приеме, че по отношение на касатора е имало административно нарушение по чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. Добавя, че ответната страна е признала, че това помещение не е имало отваряеми прозорци, т.е. настанените там не са имали достъп до естествено проветрение. Затова иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде определено обезщетение в справедлив размер. Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София не изпраща представител, не изразява становище по същество на спора. Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] счита, че първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен и моли да бъде оставено в сила. Касационната жалба счита за неоснователна. С оглед изложеното от процесуалния представител на касатора обръща внимание, че в законодателството на Република България няма норма, която да изключва санитарните помещения от общата жилищна площ. Същите фигурират в строителната документация и в плановете, с които те се одобряват. Санитарните помещения са част от общата такава. Настоящият състав на съда намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск от М. Ж. Ж., с [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Дебелт“ към Затвора [населено място] против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] за присъждане на обезщетение в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на прекратяване на увреждането – 28.04.2023г., за претърпени от ищеца неимуществени вреди при престоя му в арест – Елхово при РСИН - Ямбол, в периода от 06.04.2022г. до 28.04.2023г. Съдът е постановил акта си, като е приел за установени следните факти: „Мирослав Ж. Желязков е задържан в арест – Елхово на 06.04.2022г. с Постановление на РП – Ямбол № 1413/22 от 06.04.2022г. От представени по делото справки за престоя на ищеца в ареста, същият е пребивавал в помещение № 5 (06.04.2022г. – 27.06.2022г.) с площ 12,46 кв.м. заедно със С. Х. И., в помещение № 4 (27.06.2022г. – 25.08.2022г.) с площ 12,46 кв.м. заедно със С. Х. И., като в периода 20-21.07.2022г. в помещението е бил настанен трети човек - С. З. Ш., а в периода 29.07.-25.08.2022г. в помещението е бил настанен трети човек – Т. Б. Б., пребивавал е в помещение № 12 с площ 12,46 кв.м. в периода от 25.08.2022г. до 28.04.2023г., в което през целия период са пребивавали трима души. В справките е посочено, че помещенията са оборудвани със самостоятелен санитарен възел с площ 1,5 кв.м., която е включена в общата площ на помещението, като е отделен от останалата част в килията със стена, а водата се осигурява от вграден ниско в стената сифон. Течаща вода има и от здраво закрепено в стената метално кранче. Къпането с топла вода се извършва два пъти седмично по график в обща баня, като за осигуряване на топла вода е поставена слънчева инсталация с панел – колектори подсилвани от многолитражни бойлери. Достъп до банята извън графика се осигурява при поискване, ако не се застрашава сигурността на ареста. За отопление и охлаждане е проектирана двутръбна система с вентилаторни конвектори, които обслужват всички помещения – на служители и задържани. При престоя на открито на задържаните, килиите се проветряват допълнително. Дезинфекция и дератизация на помещенията е извършвана по график от дружество „Фаворит ДДД“ ООД, за което по делото са представени копия от протоколи- инспекционни листове за извършване на ДДД обработка. Почистването и дезинфекцията на спалните помещения е задължение на задържаните, за което хигиенни материали се предоставят от дежурните командири. Дейностите се извършват по график и под контрол на служител на ареста. Материали се осигуряват ежедневно, както за почистване, така и за лична хигиена. На лишените от свобода е предоставена възможност, по тяхно желание, сами да закупуват хигиенни материали за лична нужда. А. Е. разполага с място за престой на открито с площ 22,6 кв.м., като на задържаните лица е позволено да носят в себе си разрешени за ползване напитки, а при желание от тяхна страна престоят се прекратява при нужда да се използва тоалетната в спалното помещение. Посочено е, че прозорците в помещенията са с височина 148см и ширина 148 см, външна част – ПВЦ стъклопакет, средна част – армирано стъкло, което на височина 30см продължава в метална решетка. От вътрешната страна на килията има метална решетка. Прозорците са неотваряеми поради разположението на ареста на главна улица в [населено място]. Посочено е и че по време на престоя ищецът не е подавал жалби, свързани с условията в ареста.“. При тези факти съдът е приел иска за неоснователен. Преценил е, че твърденията на ищеца за престой в пространство от по-малко от 2 [жк], тъй като не се установява нарушение на изискването за минимална жилищна площ.Същият извод е формирал и по отношение на твърденията на ищеца за липса на хигиенни условия, свързани с липса на тоалетно казанче и течаща вода, като е посочил, че видно от приложените справки всяко от помещенията, в които е пребивавал ищецът разполага със самостоятелен санитарен възел, отделен от останалата част в килията със стена, а водата се осигурява от вграден ниско в стената сифон. Течаща вода има и от здраво закрепено в стената метално кранче. Според съда, щецът не е ангажирал в хода на съдебното производство доказателства в противоречие с установеното, поради което не може да бъде прието, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 20 ал. 3 от ППЗИНЗС. Намерил е, че показанията на св. И. М. не следва да бъдат кредитирани, тъй като са противоречиви, като е изложил и съображенията си за това. Преценил е като недоказани и твърденията за липса на хигиенни препарати, липса на топла вода. Отчел е и че на ищеца са предоставени условия за престой на открито. С оглед неоснователността на главния иск, съдът е приел за неоснователна и претенцията за присъждане на законната лихва, считано от датата на прекратяване на увреждането. Настоящият състав намира, че решението на Административен съд - Бургас е валидно, допустимо, но неправилно. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл.3 от закона, настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция и връзка между тях. Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, така и при други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл.3, ал.2). Според настоящия състав на съда, в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от поставянето на ищеца в спални помещения с недостатъчна жилищна площ и при липсата на естествено проветрение на тези помещения. Според разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" поддържа актуална база данни за капацитета на местата за лишаване от свобода. По делото няма спор, че за периода 20-21.07. 2022 г.; 29.07.-25.08.2022 г. и 25.08. 2022 г.- 28.04.2023 г. ищецът е пребивавал в помещения с обща площ от 12, 46 кв.м., в която площ се включва и такава от 1, 5 [жк], заедно с още две лица. Неправилно съдът е формирал извод за наличие на достатъчна жилищна площ на база общата квадратура на помещенията. Практиката на административните съдилища по подобни случаи е категорична, че в жилищната площ не следва да бъде включвана квадратурата на сервизното помещение. Тази практика е съобразена и с посоченото от касатора решение на СЕС, според чиято т.77, ако за изчисляване на разполагаемата площ в такава килия не трябва да се включва площта на санитарните инфраструктури, то изчислението трябва да включва заетото от мебелите пространство, като все пак следва да се уточни, че задържаните лица трябва да запазят възможността да се движат нормално в килията, като тази теза е застъпена и в диспозитива на решението . При това положение следва да се приеме, че е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, тъй като за посочения период касаторът е разполагал с лична жилищна площ от 3, 65 кв. м., което под изискуемия от закона минимум. Този факт е достатъчен, за да се направи извод, че ответникът, чрез неговите служители, не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на лишените от свобода и в частност на касатора минимална свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди като спане, преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага. Наред с това е доказано и нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗИНЗС, според която, в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Не е спорно, че и в трите спални помещения, в които е бил настаняван Желязков прозорците са били неотваряеми, т.е. не е била налице възможност за естествено проветряване. Според съда, местоположението на сградата, в която се помещава ареста, не е от естество да дерогира приложението на посочената правна норма. Посоченото нарушение на закона, също предпоставя извод за нарушаване на забраната, въведена с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС. При това положение, след като по делото е доказано нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, приложение следва да намери и презумпцията на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, която в случая не е оборена. Вярно е, че по делото не е проведено доказване на емоционалните преживявания, които липсата на достатъчна жилищна площ и липсата на естествено проветрение са произвели у касатора, но съдът счита, че тези факти обосновават извод, че при всяко психично здраво човешко същество липсата на минимално пространство и на чист въздух, което да му позволява спокойно биологично съществуване би произвела негативните емоционални преживявания, заявени с исковата молба и би основал извод за наличие на унизително отнасяне. Поставянето на ксатора в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, каквото условие е доказано поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти – в едно помещение несъответно по площ на броя на обитателите, в което същите са длъжни да спят, да пребивават през деня, при това при липса на достъп на свеж въздух, само по себе си представлява третиране, способно да породи физическо, емоционално и морално страдание. Затова съдът приема, че претърпените от касатора страдания подлежат на обезщетяване. Според чл.52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост. В конкретния случай, предвид характера на деянието, извършено от служителите на ответника, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, при отчитане периода, през който ищецът е бил поставен под влияние на установените неблагоприятни условия- 9 месеца при недостатъчна жилищна площ и за целия исков период без достъп до свеж въздух, настоящия състав намира, че справедливото обезщетение следва да бъде определено в размер на 300 евро, за която сума иска следва да бъде уважен. Същият следва да бъде отхвърлен в останалата му част за периода от 06.04.2022 г. до 28.04.2023 г. до пълния претендиран размер от 20 451,68 евро. При частичното уважаване на предявения иск следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на лихва, считано от датата на преустановяване на нарушението- 28.04.2023 г. Съдът отбелязва, че споделя изцяло съображенията на първоинстанционния съд, досежно останалите оплаквания, направени с исковата молба. Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати на М. Ж. Ж. обезщетение в размер на 300 евро, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2023 г., като иска бъде отхвърлен в останалата му част. С оглед изхода на спора, съобразно уважената част на иска, следва да бъде уважено искането на пълномощника на касатора адв. Г. П. за присъждане на адвокатско възнаграждение при хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 29 евро. Тъй като не е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции, възнаграждение се присъжда само за касационната. Затова и на основание чл.221 от АПК, във вр. чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, тричленен състав на Административен съд гр. Бургас,