Решение № 279 от 6.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 2820/2024 г.

Производството е по чл. 258 – 273 от ГПК. Инициирано е с въззивна жалба на Министерството на правосъдието срещу решение № 260655 от 26.04.2023 г. по гр.д. № 16634/2019г. на Софийския градски съд, с което е уважен изцяло искът на Ц. Ц. Д., ЕГН •••••••••• срещу Министерството на правосъдието, БУЛСТАТ 000695349 за заплащане на основание чл. 441, ал. 1, изр. второ ГПК във връзка с чл. 49 ЗЗД на сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2019 г. до окончателното й изплащане - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно бездействие на държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело 20132/2011 г. по описа на Плевенския районен съд, дължимо за периода 12.06.2014г. - 22.02.2019г. Със същото решение искът в частта, в която обезщетението се претендира до предявяването на исковата молба на 10.06.2019 г., както и искът за имуществените вреди, претендирани в размер на 30 000 лв. са отхвърлени. С обжалвания акт е осъдено привлеченото третото лице помагач Ц. Д. Ц. да заплати на Министерството на правосъдието сумата от 2623,04 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2021 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно бездействие на държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело 20132/2011 г. по описа на Плевенския районен съд, при условие, че Министерство на правосъдието изпълни задължението си към Ц. Ц. Д., ЕГН •••••••••• за сумата от 3 000 лв. Въззивникът е останал недоволен от осъдителната част на решението, по отношение на която иска да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което искът за неимуществени вреди да бъде отхвърлен като неоснователен. В жалбата са изложени подробни доводи за това, че вредите са обезщетени с плащането на определената сума по споразумение, сключено между ищеца и Министерския съвет в производство пред ЕСПЧ, образувано по негова жалба с №17203/13, поради което счита, че ще се стигне до обезщетяване два пъти на едни и същи вреди. Поддържа се в жалбата, че за Д. не са настъпили неимуществени вреди от действията на ДСИ, защото последният е имал задължение да налага глоби на ОСЗ – гр. Долни Дъбник, а не да издаде позитивното решение за възстановяване на земеделските имоти, предмет на решението по адм.д. №989/2009г. на Административен съд – Плевен. В този контекст възразява, че ищецът не е получил такова решение, поради пасивност от негова страна и поради това, че не е обжалвал пред съд отказа на ДСИ да изпълни свое задължение. Ето защо, възразява че ищецът е съпричинил 100% вредите си, поради което исковете му следва да бъдат отхвърлени. Въз основа на горните оплаквания, на изложения анализ на доказателствата и на самостоятелните правни изводи направени в жалбата от процесуалния представител на ответника, е заявено искане за отмяна на осъдителната част на съдебния акт. Препис от ВЖ е връчен на наследниците на ищеца, починал след приключване на съдебното дирене в първоинстанционния съд, които не са депозирали отговор на същата. Не се явяват и в откритото с.з. пред настоящата инстанция и не изпращат писмено становище. На основание чл. 227 от ГПК с Определение №264133/17.07.2023г. по гр.д. №16634/2019г. по описа на СГС като правоприемници на ищеца Ц. Ц. Д. са конституирани наследниците му по закон И. Ц. Д. и Р. Ц. Д.. В производството пред САС не са приети нови доказателства, а и анализът им, направен от СГС е правилен, поради което следва да бъде споделена изложената от него фактическа обстановка, както следва : С решение № 433/01.07.2010 г. по адм. дело № 989/2009 г. на Административен съд гр. Плевен, е оставена без разглеждане жалбата на първоначалния ищец Ц. Ц. Д. в частта срещу мълчалив отказ на Общинска служба по земеделие - гр. Долни Дъбник, Плевенска област, да издаде решение по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността в нови реални граници с план за земеразделяне на земеделски земи в селището на гр. Долни Дъбник, Плевенска област, в съответствие с решение № 2790/24.02.2003 г. по гр. дело № 610/1996 г. на Плевенски районен съд, но е осъдена службата да проведе заседание, на което да разгледа и реши въпроса за издаване на решение по подадено от Ц. Ц. Д. заявление с вх.№ 164/17.06.2009г., като е определен 14-дневен срок за извършване на действието, считано от влизане на решението в сила. То е влязло в сила на 10.03.2011 г. и въз основа на решението е издаден изпълнителен лист от 27.10.2011 г., материализиращ осъдителния диспозитив. В мотивите е изложено, че Ц. Ц. Д. е подал пред ОСЗ - гр. Долни Дъбник заявление с вх.№164/17.06.2009 г., с което е поискал възстановяване на собствеността върху земеделските земи на правоимащите наследници на И. Н. П., един от които е и той, на основание влязло в сила решение № 2790/24.02.2003 г. по гр. дело № 610/1996 г. на PC - гр. Плевен. Съдът е приел, че ОСЗ дължи да постанови решение по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ по искането на жалбоподателя след провеждане на заседание, на което да разгледа заявлението и да реши въпроса за издаване на акта. Съдът посочва, че неоснователното бездействие е свързано с непровеждане на заседание, на което да се разгледа и реши въпросът за издаване на акт. Въз основа на изпълнителния лист, издаден по адм. дело № 989/2009 г. на АС Плевен, е образувано изпълнително дело №20132/2011 г. по описа на Плевенския районен съд срещу Общинска служба земеделие - гр. Долни Дъбник, на която е изпратена покана за доброволно изпълнение. Същата е получена от длъжника на 28.11.2011 г., който е отговорил с писмо от 01.12.2011 г., че не може да се произнесе с решение по подаденото заявление. Видно е от доказателствата, че ОСЗ - гр. Долни Дъбник е изискала от Д. да представи актуално удостоверение за наследници на И. П. в оригинал и оригинално заверен препис на решение № 2790/24.02.2003 г. на ПлРС по гр. дело № 610/1996 г., с което му е признато право на собственост. Искане в същия смисъл е повторено и с дати 03.01.2011 г., като е отразено, че за периода м. декември 2008 г. - 01.09.2010 г. ОСЗ – гр. Долни Дъбник не би могла да се произнесе с решение, тъй като за това време няма титулярначалник, както и защото Д. не е представил документите, според изискванията на службата и така е възпрепятствал произнасянето. Ищецът в качеството си на взискател е депозирал в изп.дело молба за предприемане на действие по изпълнение на 23.12.2011 г., резолирана от ДСИ при РС – Плевен на 10.01.2012 г. за изискване на отговор по нея от длъжника, постъпил на 12.03.2012 г. Следващо запитване е отпратено от ДСИ Д. на 30.05.2012 г. Последваща молба за предприемане на принудителни действия е подадена от взискателя на 23.05.2012 г., на която органът по земеделската реституция е отговорил на 05.06.2012г., че не може да се произнесе, тъй като не са му представени документите в оригинал. Предвид гореописаното неизпълнение, е инициирано от Ц. Д. съдебно производство, в което е постановено решение № 436 от 29.06.2012 г. по адм. дело № 447/2012 г. на Административен съд - гр. Плевен, с което органът по изпълнението - държавен съдебен изпълнител при PC - гр. Плевен по изпълнително дело № 20132/2011 г., е осъден да наложи последователни глоби по чл. 290, ал. 1 от АПК на ответника по изпълнението - ОСЗ Долни Дъбник, до получаване на изпълнение по решение № 433/2010 г., постановено по адм. дело № 989/2009 г. на АС - гр. Плевен. Определен е срок за изпълнение от страна на органа по изпълнението - 7 дни. Изложено е в мотивите, че ОСЗ следва да се произнесе въз основа на вече подаденото заявление, а не да изисква от молителя попълването на ново, както и да вземе предвид приложените към заявлението доказателства, освен ако в мотивите на съдебното решение не е посочено изрично да се съберат допълнителни доказателства за факти и обстоятелства. Съдът е обосновал в мотивите си констатация, че указания в този смисъл не са давани, поради което е налице бездействие на ответника по изпълнителното дело да извърши действията, за които е осъден, както и че това бездействие не е отчетено от органа по изпълнението, което е довело и до негово бездействие да пристъпи към принудително изпълнение до постигане на пълно и точно изпълнение. Гореобсъденото решение е постъпило на 02.07.2012 г. при ДСИ Д., която е съставила протокол от 15.10.2012 г. и в него е отразила, че отказва да наложи глоба, тъй като не е посочено на кои длъжностни лица да наложи глобата. Във връзка с този отказ Ц. Ц. Д. е инициирал процедура по тълкуване на решение № 675/03.12.2012 г. по адм. дело № 447/2012 г. на Адм. съд Плевен. Молбата за тълкуване на решението е отхвърлена с мотив, че не може персонално да се определи на кои лица следва да се налага глоба по реда на чл. 290 от АПК. Със същото на съдебния изпълнител е разяснено, че той дължи изследване на въпроса кои конкретно длъжностни лица възпрепятстват изпълнението на влязлото в сила съдебно решение и именно на тях да наложи съответните санкции до получаване на дължимото изпълнение. Липсват твърдения и доказателства в настоящото производство, че ДСИ е изпълнил това указание. Установява се от негов протокол от 08.08.2012 г., че е отказал да изпълни решението, тъй като в същото е посочено като основание за налагане на глоба чл. 290, ал. 1 от ГПК. Във връзка с този отказ е допусната поправка на очевидна фактическа грешка като е постановено, че в диспозитива на решението вместо ГПК следва да се чете АПК. По запитване от ДСИ до ОЗС – гр. Долни Дъбник за персоналния й състав, службата е отговорила с писмо от 14.06.2013 г., че съставът й е променян многократно, като са приложени заповеди за това, съответно от 06.10.2010 г., 06.10.2008 г., 03.09.2012 г. Нова молба за изпълнение на решението по адм.д. №989/2009г. на АС – гр. Плевен е депозирана от взискателя Д. на 09.12.2013 г., като на 12.12.2013 г. ДСИ е изискало справка от началника на ОСЗ – гр. Долни Дъбник проведено ли е заседание за разглеждане и постановяване на решение. В протокол № 2/20.02.2014 г. за проведено заседание на ОСЗ – гр. Долни Дъбник е отразено, че комисията не е била страна по адм. дело № 989/2009 г. по описа на АС - гр. Плевен, а също и че имотите са възстановени на наследниците на И. И. Н., за които е съставен констативен нотариален акт и е подписан договор за доброволна делба. Службата е посочила, че не е ясно дали делбата се отменя и кои от въпросните имоти би следвало да се възстановят на наследниците на И. Н. П.. Приела е също, че съдебното решение може да бъде изпълнено след като заинтересованата страна поиска от съответния съд коригирането му, с цел прогласяване на договора за доброволна делба за нищожен. Отговор в същия смисъл е депозиран на 26.03.2015 г. от длъжника до ДСИ, препратен на взискателя за отговор на 01.04.2015 г. Протокол №2/20.02.2014г. е атакуван по съдебен ред, в резултат на което е постановено решение № 1749/18.10.2017 г. по гр. дело № 3669/2017 г. на PC - гр. Плевен, с което е прогласена нищожността му на основание чл. 172, ал. 2 АПК и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне. Решението е потвърдено от АС - гр. Плевен по КАД № 345/2018 г. на АС Плевен, влязло в сила на 12.06.2018 г. ДСИ при РС – гр. Плевен е изпратил ново запитване на 14.02.2017 г. по молба на взискателя от 07.02.2017 г. В отговор от 13.03.2017 г. ОСЗ – гр. Долни Дъбник сочи, че комисията е заседавала във връзка с преписката на Ц. Д. на 02.10.2012г. и на 20.02.2014г., като към момента на съставяне на отговора се чака решението по адм. дело № 162/2017 г. на АС – гр. Плевен. Предмет на това дело е решение №2142/20.12.2016г. по гр.д. №5456/2016г. на РС – гр. Плевен, което ОСЗ обжалва. Общинската служба е отговорила, че след постановяването на решението по делото, тя ще насрочи ново заседание и ще разгледа и реши окончателно въпроса на Ц. Д.. Копие от отговора е изпратен на взискателя от ДСИ на 23.03.2017г. Молба за продължаване на изпълнителните действия е подадена от взискателя на 05.06.2017 г., в отговор на която от 23.06.2017 г. ДСИ Д. е посочила, че взискателят не е конкретизирал изпълнителен способ, а диспозитивът на съдебното решение е изпълнен още с образуване на изпълнителното дело. Взискателят е депозирал нова молба заявление от 14.08.2018г. с искане за изпълнение, съобразно диспозитива на съдебното решение. С разпореждане от 25.08.2018 г., обективирано върху нея, съдебният изпълнител е отбелязал, че изпълнителният титул е изпълнен, като въпросът по изпълнителния лист е разглеждан и решаван многократно. Следваща молба с искане за изпълнение взискателят е депозирал на 09.01.2019г. На 14.01.2019 г. държавният съдебен изпълнител при РС – Плевен Ц. Д. е постановила разпореждане за отвод, след което са се самоотвели и държавни съдебни изпълнители Т. Г.-П., З. Н., М. П. (ДСИ при P C - Никопол), С. М. (ДСИ при PC - Кнежа). Изп.дело е било разпределено на ДСИ при P C – Левски, който с разпореждане от 22.02.2019г. е изискал от длъжника да представи в тридневен срок протокол от заседание и решение по заявлението на взискателя. В отговор комисията по чл. 33, ал.6 от ЗСПЗЗ към ОСЗ – гр. Долни Дъбник е изпратила протокол № 1/18.03.2019 г., удостоверяващ проведеното заседание от същата дата и приемането на решение по т.1 от дневния ред, а именно да постанови решение за признаване правото на собственост на наследниците на И. Н. П. върху земеделска земя, съгласно решение №2790/24.02.2003г. по гр.д. №610/1996г. на РС – Плевен, като е отразено, че е налице техническа невъзможност за издаване на решение, поради неотразяване на заповед РД 09- 261/15.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите в система FERMA III, от която се издават решенията за признаване и възстановяване на собствеността върху земеделските земи и след отразяването й комисията следва незабавно да се събере и да постанови решение. Такова е постановено с протокол 566С/30.05.2019 г. на ОСЗ – гр. Долни Дъбник, с което на осн. чл. 18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне на 50.800 дка при условията на чл. 15, ал. 2 от ЗСПЗЗ на наследниците на И. Н. П. въз основа на преписка, образувана по заявление вх. № 164/17.06.2009 г. и представени писмени доказателства от Ц. Ц. Д.. В мотивите се сочи, че имотите са с признато право за възстановяване на собственост съгласно решение № 2790/24.02.2003 г. по гр. дело № 610/1996 г. на PC Плевен. Въз основа на горното решение е издадено постановление от 11.06.2019 г. от ДСИ при РС – Левски, с което изпълнителното производство по изпълнително дело № 20132/2011 г. по описа на СИС при P C – гр. Плевен е прекратено. По жалба №17203/13 (D. v. Bulgaria) е сключено приятелско споразумение, като на жалбоподателя - ищец по настоящото дело, е изплатено обезщетение в размер на 1 200 евро, покриващо всички имуществени и неимуществени вреди и разходи, вкл. данъци, които жалбоподателят би заплатил. Подписаната декларация е с дата 29.10.2014 г. С решение № 493/03.07.2015 г. на Министерски съвет е прието предложението за сключване на приятелско споразумение и изплащане на договореното обезщетение. Преводът е нареден в полза на Д. на 19.07.2016 г. и той не оспорва получаването му. При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно и допустимо. Неоснователно е възражението на Министерството на правосъдието, че уваженият осъдителен иск е недопустим, поради репариране на претендираните вреди от ищеца в производството пред ЕСПЧ. Вредите признати с Решение на Пето отделение на Европейския съд по правата на човека по жалба №17203/13 на Ц. Ц. Д. срещу България са за времето от 01.07.2010г. до 31.01.2013г., т.е. касаят период, предхождащ процесния. Това означава, че обезщетените вреди с приятелското споразумение са различни от обсъжданите в настоящото производство. Гражданския съд не е сезиран със спор, по отношение на който е формирана сила на пресъдено нещо с влязъл в сила друг съдебен акт или равностоен на него, каквото е споразумението. При преценката на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от оплакванията в жалбата, след обсъждането на който се налага извод, че е неправилно в обжалваната му част. Съображения : От предявените искове, предмет на делото – за имуществени и за неимуществени вреди, е уважен изцяло вторият. Ето защо ответникът Министерството на правосъдието обжалва решението в частта, в която е осъдено по този иска да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно бездействие на държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело 20132/2011 г. по описа на Плевенския районен съд, дължимо за периода 12.06.2014г. - 22.02.2019г. Правното основание на този иск е в разпоредбата на чл. 441, ал. 1, изр. второ от ГПК във вр. с чл. 49 от ЗЗД, т.е. законодателят е уредил деликтна отговорност за възложителя на определена работа за вредите, причинени виновно от лицето, на което е възложена, при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на Министерството на правосъдието произтича от качеството му на работодател по смисъла на чл. 265 от ЗСВ и с оглед на това възложител на работата на държавен съдебен изпълнител Ц. Д.. Държавните съдебни изпълнители са в трудови правоотношения с Министерството на правосъдието, макар че организационно са към районните съдилища и дейността им се финансира от бюджета на съдебната власт. Не е спорно в казуса, а е постановена и тълкувателна практика, че по своя характер отговорността на съдебния изпълнител е деликтна и се реализира при наличие на негово незаконосъобразно процесуално действие или бездействие при изпълнение на дейността му. Съдебният изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането(виж Тълкувателно постановление 2/2014 от 19.05.2015г. по тълкувателно дело № 2/ 2014 г. по описа на ВКС Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС). Деликтната отговорност предполага наличието на следните елементи от фактическия състав, а именно : вреди, причинени на ищеца; те да са причинени от лице, на което ответникът е възложил работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; между вредите и действието и/или бездействието на лицето, изпълняващо възложената работа, да има пряка и непосредствена причинно – следствена връзка и работникът да има вина за причинените вреди. Безспорно е също, че елементите следва да са дадени в съвкупност и липсата на един от тях прави иска неоснователен, без да е необходимо да се обосновава наличието на останалите. Действително в случая ДСИ Д. е лице, което осъществява съдебно изпълнение по АПК на основание трудово правоотношение между него и Министерството на правосъдието, което ангажира отговорността на последното за вреди от незаконосъобразни действия и/или бездействия на този ДСИ. Установено е в делото, че с влязло в сила решение № 436 от 29.06.2012 г. по адм. дело № 447/2012 г. на Административен съд - гр. Плевен, органът по изпълнението - държавен съдебен изпълнител при PC - гр. Плевен по изпълнително дело № 20132/2011 г., е осъден да наложи последователни глоби по чл. 290, ал. 1 от АПК на длъжника по изпълнението - ОСЗ Долни Дъбник, до получаване на изпълнение по решение № 433/2010 г., постановено по адм. дело № 989/2009 г. на АС - гр. Плевен. Доказателствата сочат също, че ДСИ не е наложил глоба на длъжностни лица, натоварени с изпълнението на решение № 433/2010г., постановено по адм. дело № 989/2009 г. на АС - гр. Плевен. Ц. Д. сочи, че поради неналагане на глоби на ОСЗ – гр. Долни Дъбник не му е възстановено правото на собственост върху земеделски земи, за които това право му е признато, в резултат на което се чувства безпомощен да постигне изпълнение по молбите си. Твърди също, че поради неналагането на глоби от ДСИ не е решен въпросът, поставен от него в заявление за възстановяване на земеделски земи №164/2009г. Въззивният съд приема, че вреда - безпомощност от неизпълнение на решение № 433/2010г., постановено по адм. дело № 989/2009 г. на АС - гр. Плевен, му е причинена от ДСИ косвено, чрез бездействието на последния да налага глоби на членовете на ОСЗ – гр. Долни Дъбник, чрез които те да бъдат принудени да постановят свое решение по заявление с вх.№ 164/17.06.2009г. от Ц. Ц. Д., така както са задължени от Решение №433/01.07.2010г. по адм.д. №989/2009г. на Плевенския административен съд. Вредите от бездействието на ДСИ са косвени, защото налагането на глоби не замества издаването на акт за възстановява на правото на собственост по ЗСПЗЗ. Налагането на глоба е прилагане на санкция спрямо бездействащата ОСЗ, чрез която да се постига изпълнението на съдебното решение. Несъстоятелно е неизпълнението на задължението на ДСИ при РС – Плевен по Решение №436/29.06.2012г. да налага глоби, да се приеме за обосновано и правилно, породи това, че не са били посочени длъжностните лица, които да бъдат санкционирани. Както е указал Плевенският административен съд, който е отказал да тълкува решението си, в правомощията на ДСИ е да установи тези лица, както съдебния изпълнител е изискал да му бъдат посочени от ОСЗ. Въпреки, че към писмо от 14.06.2013г., съдържащо информация, че съставът й е променян многократно, са приложени заповеди за това, съответно от 06.10.2010 г., 06.10.2008 г., 03.09.2012 г. за този състав, той не предприел действия по налагане на глоби. Въззивният състав приема, че макар да е налице бездействие на ДСИ да наложи глоби, то не е причинило пряки вреди. Директна и непосредствена причина за последните е бездействието на членовете на ОСЗ, компетентни да издадат решение по чл. 18 ж от ППЗСПЗЗ. Тези вреди са търпени от Д. от постановяването на Протокол №1 от 02.10.2012г. до 20.02.2014г., когато е постановен Протокол №2 от същата дата на ОСЗ – гр. Долни Дъбник. Вторият има характер на отказ по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ и е произнасяне по заявление с вх.№ 164/17.06.2009г. от Ц. Ц. Д., съгласно задължението по диспозитива на решение № 433/2010 г., постановено по адм. дело № 989/2009 г. на АС - гр. Плевен. С този акт на ОСЗ е прекъсната причинно – следствената връзка между бездействието на ДСИ, изразяващо се в неналагане на глоби, и непостановяването на решение по процесното заявление по ЗСПЗЗ. С решението на ОСЗ – гр. Долни Дъбник, обективирано в Протокол №2 от 20.02.2014г. е било изпълнено задължението от ОСЗ за произнасяне по заявление с вх.№ 164/17.06.2009г. Без значение е дали това решение е законосъобразно, тъй като ДСИ не може да проверява законосъобразността на решенията на ОСЗ. Поради това ОСЗ формално е изпълнила решение №433/2010г. по адм.д. №989/2009г. на АС – гр. Плевен. Ето защо, неналагането на глоби след 20.02.2014г. от ДСИ на членовете на последната не е бездействие от страна на същия, тъй като не е съществувало фактическо основание за това. По изложените съображения, САС приема, че в процесния времеви отрязък, не са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на Министерството на правосъдието, защото не е налице елемента от фактическия състав на отговорността за вреди от бездействие на ДСИ, а именно причинна следствена връзка между вредата и бездействието. Обосновано е да се заключи, че като не са доказани кумулативните предпоставки за отговорност за неимуществените вреди спрямо ищеца Д., искът му срещу ответника е неоснователен. Ето защо, първоинстанционното решение, в атакуваната част на което е прието обратното, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. По обратния иск с правно основание чл. 203 от КТ във вр. с чл. 54 от ЗЗД : Обратният иск винаги има за предмет регресно притезание на една от страните срещу подпомагащата страна и правото предмет на първоначалния иск е преюдициално спрямо регресното. В казуса разпоредбата на чл. 203 от КТ във вр. с чл. 206, ал. 1 т. 1 от КТ регламентира, че отговорността на работника за причинената вреда при и по повод изпълнение на служебните задължения е ограничена до размера на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. Тъй като съдът прие, че претенцията срещу ответника по главния иск е неоснователна, недопустим е обратният иск на последния срещу третото лице помагач. Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в осъдителната част, касаеща уважаването на обратния иск до размера от 2 623, 04лв. С оглед изхода от въззивната проверка, обжалваният акт следва да бъде отменен в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца, а в полза на ответника, в качеството му на ищцова страна по обратния иск, актът за разноските следва да бъде обезсилен като недопустим. Заедно с това, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на МП още 2, 30евро(4,50лв.) разноски за първоинстанционното производство, разноски в размер на 30, 68 евро(60лв.) за въззивното производство и юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 51, 13евро(100лв.). Така мотивиран, Софийският апелативен съд