Решение № 753 от 22.7.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2042/2026 г.

наказателно дело № 20262120202042 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на С. Н. М. с ЕГН: ••••••••••, чрез пълномощник – адв. С.К. – БАК, против заповед за задържане на лице № 434зз-168/27.05.2026г. С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва процесуалната законосъобразност на същата, като се твърди, че не са налице и материалноправните предпоставки за задържане на лицето, поради липсата на достатъчно данни за извършено престъпление. В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. К. – БАК, който поддържа и доразвива, изложените в жалбата доводи. Претендира за разноски. Жалбоподателя, редовно уведомен не се явява, като чрез процесуалния си представител заявява, че желае делото да се гледа в негово отсъствие. Ответникът по жалбата – Р. Т. – старши полицай в 02 РУ-Бургас, редовно уведомен, се явява лично, като посочва посочва конкретни факти по задържането на М.. Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Видно от приложените официални справки в АНП, оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта. Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Настоящия състав на БРС намира, че не са били налице предпоставки за задържането на М.. Няма нито едно пряко или верига от косвени доказателства, които да обосноват извода, че той е държал наркотични вещества. Такива не са били намерени нито у него нито в дома му, поради което преждевременна се явява преценката на издателя на заповедта за задържане на жалбоподателя. Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, в преписката не са се съдържали доказателства относно наличието на данни, че същият е евентуален извършител на престъпление, каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед. Като всяка ПАМ - задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в случая не е оправдано, с оглед наличните данни. Предвид това неправилен е бил изводът на полицейските служители, че лицето следва да се задържи само за да се извърши проверка. Настоящият състав намира, че в случая е налице и нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" не е оправдано, тъй като в случая не са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и същата следва да бъде отменена. В полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 5,11 евро, представляваща ДТ и 358 евро за платено адвокатско възнаграждение.. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд