Решение № 51 от 21.4.2026 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 224/2026 г.

Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, раздел І - „Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК. Образувано е по предложение на Началника на Затвора - Самораново за допускане на условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от изтърпяваното наказание ЛС по отношение на лицето Г. М. Л.. Представителят на затворническата администрация-юрисконсулт Г., упълномощена с пълномощно № 102-20-23841/02.03.2026 г. на Началника на Затвора- Самораново, изразява становище за основателност на молбата и иска допускане на УПО по отношение на осъденото лице. Същото становище се изразява от представителя на КнОП. Лишеният от свобода Г. М. Л. моли да бъде предсрочно условно освободен. Кюстендилският окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и правна страна и след преценка на доводите на страните, приема за установено следното: Лишеният от свобода Г. М. Л. е постъпил в Затвора гр. София на 01.02.2023г., преведен в затвора гр. Бобов дол на 21.10.2025 г., преведен в затвора Самораново на 02.03.2026 г. Понастоящем изтърпява наказание по НЧД № 900/2023г. на СГС, с което се приема за изпълнение Присъда от 22.10.2019г. /влязла в сила на 23.11.2019г./ на Петроградски Районен съд на Санкт Петербург по дело №1- 301/19, с която е осъден за извършено на 31.08.2018г. престъпление по чл. 3, чл. 30, ч. 5, чл. 228.1 на НК на Руската Федерация на наказание 10 години „лишаване от свобода“, съответстващо на престъпление по чл. 354а, ал. 2. изр. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК на РБългария. Наказанието, което следва да се изтърпи на територията на Р България, е 10 години „лишаване от свобода“ ври първоначален „строг“ режим. Зачетено е и времето задържането му с мярка за процесуална принуда и времето, през което е търпял наказание „лишаване от свобода“. Определението е влязло в законна сила на 09.03.2023 г. Със Заповед № 3/06.01.2025г. на Началника на затвора гр. София режима на изтърпяване на наказанието му е заменен от първоначален „строг“ на „общ“ режим. Със Заповед № 50/26.08.2025г. на Началника на затвора гр. София е преместен в ЗООТ Казичене за доизтърпяване на наказанието. Начало на наказанието: 31.08.2018г. Към 21.04.2026г. е изтърпял изтърпял фактически – 7 години 7 месеца и 20 дни; от работа- 7 месеца и 29 дни; всичко- 8 години, 3 месеца и 19 дни; остатък – 1 година 8 месеца и 11 дни. При постъпване в затвора на лишения от свобода е изготвен първоначален план за изпълнение на присъдата и схема за оценяване на вероятностите за ново осъждане, както и експресно психологическо становище. Първоначалната оценка на риска от рецидив е в средните стойности - 24 точки, с дефицитни зони- отношение към правонарушението и умения за мислене. Вследствие на провежданата корекционно-възпитателна дейност в затвора и в ЗООТ оценката на риска от рецидив е намалявана поетапно от първоначалните 24 точки до 18 точки - нисък риск от рецидив. Отчетени са положителни промени в дефицитните зони. Лишеният от свобода Л. е за първи път в пенитенциарна изолация, като през целия период на престой в Затвора София, ЗООТ Казичене и ЗООТ Самораново е показал последователно, добро и устойчиво поведение, насочено към безпроблемно изтърпяване на присъдата. В ЗООТ „Самораново“ е настанен на 20.10.2025г. на основание Заповед №Л-03- 623#1/20.10.2025 г. на главния директор на ГДИН с цел включване в трудова дейност на новооткрит работен обект в с. Блатино към „Национален археологически институт с музей - БАН“. Цялостната оценка на поведението му през целия период на изтърпяване на наказанието, както в условията на затвора, така и след облекчаване на режима и настаняването му в общежитие от открит тип, показва устойчива и последователна положителна промяна. От началото на изтърпяване на наказанието той е спазвал установения ред и дисциплина, не е проявявал конфликтно или агресивно поведение и е демонстрирал добро ниво на самоконтрол и адаптивност. Трудовата му ангажираност е постоянна, когато е била обективно възможна и обхваща както периода на престой в затвора София, така и времето в общежитието от открит тип, като възложените задължения са изпълнявани отговорно и съвестно. Наградите и поощренията са резултат от последователно добро поведение, а не инцидентни прояви. Облекчаването на режима и последващото настаняване в общежитие от открит тип са извършени след положителна оценка на поведението, като и при по-ниска степен на контрол лишеният от свобода продължава да спазва правилата, без констатирани нарушения. Същият е бил с чисто съдебно минало и е констатирано отсъствие на трайно формирани нагласи за нарушаване на социалните норми и ред. Уважителен е към администрацията, непретенциозен, спазва и изпълнява дадени задачи. Не страда от социална тревожност, няма етнически и културни особености, които да бъдат сериозна пречка пред реинтеграцията и ресоциализацията в социума. Няма зависимости от наркотични вещества, алкохол, хазарт, липсва история на противозаконни прояви. Като цяло рискът от вреди е определен като среден. В условията на затворническото общежитие от открит тип няма данни за прояви на безразсъдно или рисково поведение. Рискът от вреди към настоящия момент е нисък спрямо обществото, нисък за самия него, за пенитенциарния състав и останалите лишени от свобода Отношението на Л. към плана за изтърпяване на присъдата е положително, полага усилия за реализирането на поставените цели и задачи. Видно от промяната на оценката на риска от рецидив, която е снижена до 18 т. - ниски стойности, поведението му е организирано изцяло в положителна посока, което е индикатор за стремеж от негова страна към спазване на реда и пълноценно осмисляне на престоя в изолация. Мотивиран е бил да оползотвори и съкрати престоя си в затвора и впоследствие в общежитието от открит тип предимно чрез включване в трудова дейност. След превеждането му в ЗООТ Самораново е назначен на работа със Заповед № 521/25.11.2025г. да изпълнява функции на общ строителен работник към „Център за обучение на персонала към пилотен затвор е. Самораново“. След това е преназначен със заповед № 58/18.03.2026г. на началника на затвор Самораново да изпълнява функции на общ работник с месторабота: Обект „Сграда на общата администрация и прилежащите й терени, ограничени от външната ограда на затвора“. Налице са добре изградени трудови навици и умения. Стриктен, дисциплиниран и отговорен е при изпълнение на задълженията си; не са постъпвали оплаквания от преките му ръководители и не са констатирани нарушения при извършвани проверки. Контактът е близките е съхранен и позитивен, има подкрепа от тях, което ще улесни социалния интегритет и адаптацията му към условията на свобода. Лишеният от свобода Л. не е наказван дисциплинарно. Постигнат е напредък по плана на присъдата в заложените цели, намалена е общата оценка на риска от рецидив. Преминати са етапите на прогресивната пенитенциарна система. Има завършено виеше образование. Общува е ограничен кръг лишени от свобода. Няма данни за контакти със субкултурата и нейните представители. Награждаван е многократно. По време на престоя в ЗООТ Самораново е награден е домашен отпуск от 3 денонощия, от който се е завърнал навреме и безпроблемно. Постигнат е напредък по плана на присъдата в заложените цели, намалена е общата оценка на риска от рецидив. Преминати са етапите на прогресивната пенитенциарна система. Ресурсите за ресоциализация на лишения от свобода Л. са: зряла трудоспособна възраст, виеше образование, подкрепа от близкото обкръжение, наличието на трудови навици и умения, показаното последователно и целенасочено поведение в затвора и в общежитието от открит тип, липсата на криминална история и декларираната мотивация за законосъобразен начин на живот в условията на свобода. Становището на затворническата администрация е, че с оглед на промяната в поведението и отношението към правонарушението, лишеният от свобода е дал достатъчно доказателства, че наказанието е изиграло своята положителна роля. Изложените фактически обстоятелства се установяват от всички, посочени в чл.439а от НПК документи, затворническото досие на осъдения и справки от затвора за правното положение на осъдения и неизтърпян остатък от наказанието. Преценявайки същите, съдът счита, че са налице предвидените в чл. 70, ал. 1 НК две предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения от изтърпяване на остатъка от наказанието му. Налице е първата формална предпоставка, визирана в чл.70, ал.1, т.1 НК- а именно същият да е изтърпял не по-малко от ½ от наложеното му наказание. При преценка на останалите предпоставки, визирани в закона, във връзка с преценка дали са налице основания за УПО на осъденото лице, следва да се има предвид разпоредбата на чл.70 НК. В закона са посочени редица обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид от съда във връзка с преценката дали са налице предпоставките на чл.70 НК и те трябва да сочат на положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като в тази връзка са изброени доброто поведение на осъденото лице, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни и спортни дейности и други програми, обществено полезни прояви и т.н.- срвн. чл.439а от НПК. По настоящото дело са приложени изискуемите доклади и оценки, които дават основание на настоящия съдебен състав да счита, че в случая са налице и другите предпоставки, визирани в закона за приложение на УПО на осъденото лице. От наличните по делото доказателства е видно, че при лишения от свобода първоначални стойности на риска от вреди (които не са били високи), са претърпели промяна- срвн. последно препланиране на присъдата – същите са снижени на 18 точки. Видно е също така, че до този момент осъденият не е наказван, няма нарушение на вътрешния ред, проявил е инициативност и сътрудничество при провеждане на социални и възпитателни мероприятия; упражнявал е трудова дейност; има изградени трудови навици; бил е награждаван. Постигнал е положителна промяна в поведението си, удостоверена със снижаването на риска от рецидив; с ресурсите на осъдения, свързани с проявено критично отношение към минало поведение; подкрепа от близките; трудова дисциплина, липса на зависимости, показана активност при изпълняване на целите и задачите по плана на присъдата; спазвани режимни ограничения, полагания труд и спазван трудов ред и дисциплина. Свидетелство за настъпилата промяна е текущия доклад на ИСДВР. С оглед на тези обстоятелства, КнОС счита, че по отношение на осъдения Л. са налице условията за УПО от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. На основание чл.70, ал.6 НК следва да се установи изпитателен срок на лицето в размер на неизтърпяната част от наказанието към момента на влизане в сила на определението съгласно разп. на чл.440, ал.2 НПК. От друга страна съдът, като отчете доклада на ИСДВР, счете, че спрямо лишения от свобода следва да се приложи разп. на чл.70, ал.6 изр.2 НК и да му се определи пробационна мярка по чл.42А, ал.2, т.1- 4 НК. Този извод се мотивира с немалкия остатък на наказанието, който е над 6 месеца и с оглед необходимостта от запазване на положителните резултати и превенция на рецидива. КнОС намира, че адекватна спрямо Л. би била пробационната мярка по т.2 на цитирания текст- задължителни периодични срещи с пробационен служител. Тази мярка се явява подходяща с оглед постигане в пълнота целите на наказанието и с цел запазване на позитивната линия на поведение и превенция спрямо осъдения. Същата следва да бъде определена в рамките на изпитателния срок съгласно чл. 70, ал.6 НК. С оглед на горното и на осн. чл. 440, ал.1 НПК вр. чл.70, ал. 1 и ал. 6 НК, съдът