Решение № 1071 от 10.9.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 3379/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р. С. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В., ул. „Д. Д.“ №*, депозирана чрез процесуален представител -адв. Л. С. Д., АК-гр. Варна срещу: Електронен фиш / ЕФ/ серия К№ 12581134 издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро, на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП. С жалбата се настоява да бъде отменен издаденият електронен фиш като се сочи, че той е за незаконосъобразен и издаден в несъответствие с нормативните изисквания. Жалбоподателят оспорва да е извършил вмененото му нарушение, като се изтъква, че при това положение АНО, върху когото лежи тежестта на доказване в производството, е бил длъжен да ангажира доказателства за всички факти, относими към признаците от състава на нарушението. Жалбоподателят твърди, че е налице неясно, неточно и непълно описание, което прегражда възможността му да разбере административното обвинение, като е нарушено правото му на защита и осуетено изграждането на адекватна такава, което се сочи за самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш. В жалбата се изтъква, че от снимковия материал към ЕФ не става ясно кое е мястото на нарушението, липсват данни за поставен знак за ограничаване на скоростта или липса на такъв, без данни дали става въпрос за населено или извън населено място, и др. подобни. Жалбоподателят счита, че непрецизната законодателна техника, водела до липсата на предвиден конкретен издател на ЕФ /извън изискването за посочване на съответното териториално поделение на МВР/. С жалбата се изтъква, че "утвърденият образец" на електронния фиш въобще не съответства на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ и в частност - на разпоредбите на чл. 2 - чл. 4 от същия, поради което освен, че трудно може да се нарече "документ" от правна гледна точка, още потрудно би могъл да се нарича "електронен документ" или "електронен фиш". Сочи, че електронен документ е всяко съхранявано в електронна форма съдържание, и поспециално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, както гласи разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от Регламент № 910/2014 г. на ЕС, което изключва "хартиен носител" на електронното изявление. В дефинитивната разпоредба на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП ясно било записано, че електронният фиш е електронно изявление, но всяко електронно изявление следвало да има свой автор - физическото лице, което в изявлението се сочи като извършител на същото /чл. 4, изр. 1 от ЗЕДЕУУ/, и титуляр - лицето, от името на което се извършва електронното изявление /чл. 4, изр. 2 от ЗЕДЕУУ/, което правело образеца на ЕФ, утвърден с министерска заповед, в пълна дисхармония с посочените нормативни текстове. На следващо място, се изтъква липсата на "дата на съставяне" на ЕФ като реквизит на неговото съдържание, като наличието на този точно реквизит било задължително, т. к. предпоставяло решаване на редица и със съществено значение правни въпроси като приложим към датата на издаване на ЕФ материален и процесуален закон, наличие на компетентност на издаващото го длъжностно лице, изчисляване на релевантни срокове, в т.ч. и давностните срокове по чл. 80 - чл. 82 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН и други. Изтъква се в тази връзка, че влезлият в сила ЕФ има силата на влязло в сила НП /чл. 189, ал. 11 от ЗДвП/ и щом ЕФ "имал претенцията" да бъде НП би следвало да съдържа и съответните реквизити, които ЗАНН въвежда като изискуеми за НП /арг. от чл. 57, ал. 1 от ЗАНН/, независимо от "опростената форма", заложена от законодателя в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. С тези аргументи се настоява за отмяната на ЕФ. В съдебно заседание, въззивникът не се явява и не представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител, който поддържа жалба, като моли ЕФ да бъде отменен на посочените в жалбата основания и претендира за присъждане на разноски, за направата на които ангажира доказателства. Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представитеюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение . С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Електронният фиш серия К № 12581134 е съставен от ОД на МВР-Варна, против въззивника Р. С. Д., за това че на 03.04.2026 г. в 15:31 часа, в населено мястогр.Варна, по бул. „Княз Борис I“ в посока на движение от бул. „Цар Освободител“ към к.к. „Златни пясъци“ , до автобусна спирка „Акациите“, е извършено нарушение за скорост с лек автомобил ” БМВ 750Е ХДРАЙВ” с рег.№ •••, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1 с №1250b6е, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 64 км./ч., като превишението е 14 км./ч.– нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. При обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, било установено извършеното нарушение.Впоследствие като ползвател на превозното средство бил установен възз. Р. С. Д.. Поради това на 06.04.2026г. бил издаден електронния фиш, с който на въззивника, била наложена глоба в размер на 25,56 евро за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. ЕФ бил връчен на въззивника на 21.07.2023г., като на 24.07.2026г. той депозирал жалба срещу ЕФ пред РС-Варна. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и веществени. Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие. Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима. Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- справка от Системата за управление на административно-наказателната дейност ЕФ е издаден на 06.04.2026г. т.е. само 2 дни след установяване и заснемане на нарушението. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати. Съдът не споделя възражението в жалбата, че от съдържанието на ЕФ не може да се определи изтичането на преследвателната давност за конкретното нарушение. Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания. В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието. Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства въззивникът е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 03.04.26г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е бил издаден на 09.01.2026г., видно от отбелязването в системата АЕС АНД и връчен на дата 21.07.2026г. Оттук следва, че административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението, съответно на 09.04.2030г. , който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно отговорността на въззивникът не е погасена по давност. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни. Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че има разминаване на датите относно издаване на ЕФ, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по закон не е предвиден. Липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на нарушението – 09.10.2025г. и предвид датата на връчването му на наказаното лице –21.07.2026г., не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което е в населено място- гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. Съдът намира, че правната природа на ЕФ и неговият образец, предвиден в законодателството ни не са в противоречие с Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Правната уредба на електронните документи се съдържа основно в ЗЕДЕУУ, който препраща към Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО от 28 август 2014 г. (Регламент (ЕС) № 910/2014). Съгласно ЗЕДЕУУ, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Електронното изявление може да съдържа и несловесна информация /чл. 2 ЗЕДЕУУ/. Съгласно чл.3 от ЗЕДЕУУ /Изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г./ електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014". Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. А съгласно чл.3, т. 35) от Регламент (ЕС) № 910/2014 „електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В случая по дефиниция ЕФ не е електронен документ, доколкото процедурата по издаването му не съдържа изискване за полагане на електронен подпис на издателя. Електронният подпис представлява средство за подписване на документи в електронна форма, чрез което подписващият се идентифицира и гарантира целостта на информацията. С подписването на електронния документ подписващият се идентифицира и съдържащата се в документа информация се защитава от последващи промени. Съгласно легалната дефиниция /чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ/, електронен подпис има значението по чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014: „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Електронен подпис може да бъде издаден както на физически, така и на юридически лица /титуляр/. Според дефиницията на чл.4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Както бе посочено по- горе ЕФ представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Поради това и полагането на електронен подпис не е предвиден при издаването му до колкото същият генерира данни от административно-информационна система. Именно важните обществени интереси, които обслужва, в борбата с нарушенията по пътищата, изключват формалният подход при издаването му, респективно изискването за полагане на електронен подпис от конкретно лице. Затова и съдът не споделя наведените в жалбата възражения, че издаването му е в колизия с ЗЕДЕУУ. Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия. Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект. Като собственик на процесното МПС в електронния фиш е посочен възз.Д.. Горното обстоятелство не почива на установените по делото факти, тъй като съобразно справката от националната база данни за собственост на МПС, приложена по АНП, собственик на автомобила е юридическото лице „Алианц Лизинг България“ЕАД-Клон Варна, а като ползвател е вписан въззивникът. Тази неточност не е от естеството да компрометира издадения ЕФ, доколкото разпоредбата на чл.188 от ЗДвП предвижда отговорност и за ползвателя на МПС, с което е извършено нарушение. Освен горното фактът, че се налага глоба, като е посочено физическото лице- Д., ясно сочи, че за процесното извършено нарушение при управление на МПС е ангажирана именно отговорността на въззивника, в качеството му на вписан в официалните масиви на МВР като ползвател, а и в бланката на ЕФ е посочена и алтернативата „ползвател“ доколкото е изписано „ Собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател:“. Въззивникът не оспорва чрез ангажиране на доказателства, че именно той е управлявал автомобила. От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1 с №1250b6е, което представлява мобилна /преносима/ система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации. Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП) , същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм., бр. 19 от 2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към дата на установеното с Ел.фиш нарушение- 03.04.2026г., нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, чрез използване на мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя. Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г. Отчитайки тази законова регламентация, настоящият състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване – преносима система на контрол за скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, преминала метрологичен контрол на 17.07.2025г., удостоверено с представени по административната преписка Протокол от проверка №309-ЗЧ-ИСИС/17.07.2025г. на БИМ от проверка на мобилна система за видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, ведно с приложения, валидно до 07.09.2027г. Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл.9 от Наредбата. Видно от доказателствата по делото / Удостоверение за одобрен тип средство за измерване/ системата работи самостоятелно, което е в пълен унисон с изискването на чл.9 от Наредбата, която дава правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки. Същевременно от протокола /приложение към чл. 10, ал.1 от наредбата /, съставен от обслужващия го полицейският служител-Димитър Д., е видно, че автоматизирано техническо средство е използвано на 03.04.2026г. във времеви интервал 14:30ч.- 17:30ч., гр.Варна, бул.„Княз Борис I“ до спирка „Акациите“, с посока на движение на контролираните МПС от бул. „Цар Освободител“ към к. к. „Златни Пясъци“. От приложената към протокола снимка на АТСС, използвано на горепосочената дата и в горепосочения участък е видно, че се касае за преносимо средство за измерване разположено на пътя /мобилна камера тип „тринога“/. Съставеният от полицейския орган въвел в експлоатация АТСС протокол отговаря на всички изисквания на Наредбата и съдържа изискуемите реквизити. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. От снимковия материал приложен по преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ. Измерената скорост на движение на автомобила е 67 км/ч., при разрешена такава в населено място-50км/ч.. Видно от приложената снимка, допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема скорост от 64 км/ч, след приспадане на толеранса, при разрешена такава в конкретния участък-50 км/ч.. Принципно управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО на 14 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.2 от същия текст е предвидил глоба в размер на 50 лева (петдесет лева ) в редакцията на разпоредбата действала към момента на деянието, равняваща се на 25, 56 евро след превалутирането на българския лев в евро, съобразно Закона за въвеждане на еврото в Р България. От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство преносима система на контрол за скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с идентификационен № № 1250b6е било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 66км./ч. при ограничение от 50 км./ч. , в населено място –гр.Варна, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е установено превишаване на скоростта с 14 км./ч. От наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е извършено на мястото, посочено в обжалвания електронен фиш. От друга страна, към административнонаказателната преписка е приложен снимков материал – оригинал на снимка с точни координати на нарушението, както и доказателства, че това е заснетата скорост на процесния автомобил- на представеното снимково изображение ясно се виждат, че лазерният лъч е измерил скоростта на процесния автомобил, тъй като маркерите на изображението се пресичат върху автомобила. Предвид изложеното, следва да се приеме, че правото на защита не е било засегнато и в този аспект. Съдът намира , че не е нужно да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, който предупреждава че се извършва заснемане на скорост. Действително такова изискване съществуваше в чл.7, ал.2 от Наредбата, която изискваше поставяне на пътен знак- „Пътният знак Е24“ преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи, а ал.1 от същия член изискваше оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР или чрез средствата за масово осведомяване /изискване на чл.7, ал.1 –отм . от Наредбата- /. Тези две разпоредби на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. са отменени с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Изискването за оповестяването на местата за контрол, визирано в разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, също е отменено с ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017г. Поради горното към датата на визираното в ЕФ нарушение-03.04.2026г. контролните органи не са имали задължение предварително да обозначават и да оповестяват местата за контрол на скоростта. Предвид изложеното, съдът намира, че разпоредбите на законодателството ни са спазени от наказващия орган и правото на защита не е било засегнато и в този аспект. Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител, респективно ползвател на превозното средство. В конкретния случай видно от справката от централната база на МВР собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението е „Алианц Лизинг България“ЕАД-Клон Варна, а негов ползвател въззивникът. Въззивникът, като ползвател на МПС не е ангажирал доказателства, че друго лице е управлявало автомобила на посочената дата, не е представила и упоменатата в ЕФ писмена декларация, с данни за лицето извършило нарушението и копие от СУМПС на това лице, изискване на ЗДвП. Затова правилно АНО е определил субектът на нарушението. Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на ЕФ собственикът, респективно ползвателя заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В тази насока и не съществува задължение за наказващия орган да кани изрично посочения като нарушител във фиша да депозира декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, доколкото това е законова възможност, предоставена от закона, от която нарушителят може да се възползва или не по собствена воля, в предвидения законов срок от получаване на електронния фиш. В случая АНО няма задължение да събира доказателства, кой е управлявал МПС, а възз. като ползвател на МПС е длъжен да представи такива-ако разбира се са налични. А очевидно в случая не е посочено от ползвателя на МПС друго лице управляващо автомобила на процесната дата. Управлението на ППС с превишена скорост, в населено място, е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишаване от 14км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 2 от същия текст е предвидил глоба в размер на 50 лева, равняваща се на 25, 56 евро за превишение на скоростта от 10 до 20 км./ч. Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно. Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 14 км/ч. и то в населено място, по оживен пътен участък в гр.Варна, в активен за предвижване час, следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай. Освен горното, видно от приложената по делото справка за нарушител/водач за възз. същият е наказван с общо 11 влезли в сила НП и 48 фишове, в това число и електронни за различни нарушения на ЗДвП, в това число и като процесното. Очевидно наложените множество адм.наказания по ЗДвП не са успели да превъзпитат въззивника към съобразяване с разпоредбите на ЗДвП. Констатираното поведение на въззивника, не би могло да се толерира, а следва да се накаже с цялата предвидена в закона строгост. Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо конкретния нарушител би създало у въззивника чувството за безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една от основните функции на административнонаказателния закон, а именно индивидуална превенция на нарушенията. При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените процесуални правила, подробно разписани в издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакувания ЕФ – законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден. С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното: На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това. От страна на въззивника, чрез неговия процесуален представител, е направено искане за присъждане на разноски. Но предвид изхода на спора, такива не се дължат, следователно искането е неостнователно. От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер от 130 до 190 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО, ограничило се до вземане на писмено становище, че ЕФ е правилен и законосъобразен. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер—130 лева , равняващи се на 66,47 евро след превалутирането на българския лев в евро. Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.1 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът