Решение № 5469 от 30.4.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 719/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба (наименувана „писмен отговор“) от Заместник-кмета на Община Варна, подадена чрез гл. юриск. А. Р., против Решение № 150 от 10.02.2026 г. по АНД № 4040/2025 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № СК/2/-20 от 25.08.2025 г., издадено от Заместник-кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл. 15, ал. 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и на основание чл. 33, т. 4 и чл. 23а, ал. 1 ЗУЧК, на И. В. И., с [ЕГН], е наложена глоба, в размер на 1000 лева и е осъдена Община Варна да заплати на адвокат Д. Х. Т. сумата в размер на 204,52 евро (равняваща се на 400 лева преди превалутирането на българския лев в евро), представляваща адвокатско възнаграждение. С жалбата се настоява, че решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон. Изразява се несъгласие с извода, че липсват доказателства за компетентността на наказващия орган, като се сочи, че административният орган би следвало да представи доказателства за този факт, а и не е оспорена компетентността на орган и не са изискани доказателства или да са налагани глоби. Позовавайки се на фотоснимки от 14.07.2025 г. и от 15.07.2025 г., касаторът счита, че въпреки „предупредителните препоръки“ на общинската администрация, строителят на обекта продължава да строи без да спазва указанията и умишлено ги заобикаля, като строежът бил достигнал ниво, на което е следвало да бъдат извършени укрепителни дейности, а такива не са установени. Според касатора от написаното от съда не става ясно кои са указанията, които не са изпълнени, какви са дейностите и на какво ниво е строежът. Изразява се несъгласие с извода на РС – Варна, че не може да се определи вида на извършените дейности, дали са СМР или представляват аварийно-ремонтни дейности по смисъла на чл. 15, ал. 4 ЗУЧК. Касаторът аргументира липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения и правилна квалификация на извършеното нарушение, както и правилност на наложената глоба, определена в предвидения в закона минимум. Излагат доводи, че правилно е ангажирана отговорността на А. И., тъй като именно той е установен съзнателно да извършва СМР на строежа, въпреки разписаната в закона забрана. Сочи се, че не са налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отправено е искане да се отмени обжалваното решение и да се постанови потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Варна в минимален размер. В съдебно заседание, касаторът, представляван от гл. юрисконсулт Р., поддържа изложените с жалбата доводи и направените искания, като представя доказателства, че строежът попада в КК „Чайка“ в границите на зоната по ЗУЧК, както и заповеди, които сочи, че са били представени допълнително на районния съд, но не са коментирани в съдебно заседание. В хода на устните състезания се настоява, че строителният работник е извършил строително-монтажни работи съгласно § 5, т. 40 ДР ЗУТ в кк „Чайка“, в забранителния период. Заявява се, че се оспорва и адвокатското възнаграждение, доколкото не е направено обследване дали лицето е материално затруднено. Сочи, че ако става въпрос за аварийни ремонтни дейности, то в Наредба № 1/2007 г. за обследване на аварии в строителството е отразено кой е контролният орган, обследващ аварийни проблеми на даден обект. Ответната страна – И. В. И., чрез адв. Д. Т., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор, писмено становище и в хода на устните състезания. Сочи се, че твърденията в жалбата за незаконосъобразност на решението на РС – Варна не са аргументирани и са бланкетни, а по същество възпроизвеждат посоченото в НП, като не се сочат пороци на обжалваното решение, а са изложени факти и мотиви, ирелевантни към настоящия казус. Настоява се, че съдебният акт на районния съд е законосъобразен и обоснован, постановен при обсъждане на всички доказателства по делото. Отправя се искане да се приеме, че обжалваното НП е издадено срещу ненадлежен субект, съдържа непълно и неясно описание на нарушението, не се установява съставомерно деяние, липсва доказана вина, страда от съществени процесуални нарушения и противоречи на вече формираната и потвърдена съдебна практика. Пледира се за оставяне в сила на обжалваното решение на районния съд и за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена защита съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Изтъква се, че административнонаказващият е следвало да формулира дали наказанието е въз основа на заповед на кмета за строителна забрана по ал. 2, чл. 15 или въз основа на ал. 3, чл. 15 ЗУЧК, каквото уточнение не е направено и това, според ответника е самостоятелно основание за отмяна на съдебното решение. Според ответника преценката дали въпросното лице има възможност или няма е на адвоката. Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт - по аргумент от чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, приложими по препращане от чл. 63в ЗАНН. От фактическа страна, позовавайки се на събраните по делото писмени доказателства /приложени по преписката и изискани служебно от съда/, както и на събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите Н. К., К. А., Д. М., Г. Т., Г. Д. и Д. Д., като непредубедени, логични и взаимно допълващите се, разгледани в своята съвкупност, РС – Варна приема за установено, че: На 15.07.2025 г. е извършена проверка от служители в отдел „Строителен контрол“ в Община Варна, съвместно с полицейски органи на Пето РУ – Варна, относно спазване забраната за извършване на строителна дейност в национални курорти по Черноморското крайбрежие в периода от 15 май до 1 октомври, на строителен обект – новострояща се сграда, подземни гаражи и басейн „К-Гардън“, невъведен в експлоатация, находящ се в [УПИ], [идентификатор], кв. ••, к.к. „Чайка“, изграждан от „Комфорт“ ООД, с възложител „СиС-Стил“ ЕООД. От проверяващите е констатирано, че на строителния обект има около 20 работници, сред тях и техническия ръководител И. В. И., които е преценено, че извършват СМР при влязла в сила забрана за извършването на строителна дейност, а И. е допуснал извършването на СМР, изразяващи се в монтаж и полагане на армировка. Прието е, че тези дейности се извършват в нарушение на чл. 15, ал. 3 ЗУЧК, за което срещу И. е съставен АУАН № 20/15.07.2025 г., а въз основа на АУАН, на 25.08.2025 г. от Зам.-кмета на Община Варна е издадено оспореното пред РС – Варна НП № СК(2)-20, с което на И. е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУЧК, поради това, че е осъществил състава на чл. 23а, ал. 1 ЗУЧК. Правните изводи, с които РС – Варна обосновава наличието на основания за отмяна на НП се състоят в следното: Не е установен по делото фактът на издаване на обжалваното НП от компетентен орган. Посочено е, че съгласно чл. 33, ал. 4 ЗУЧК наказателните постановления за нарушения, установени по реда на чл. 32, ал. 4 ЗУЧК се издават от кмета на общината или оправомощени от него длъжностни лица, но по делото отсъстват доказателства, че зам.-кметът И. К. е оправомощен от кмета на Община Варна да издава НП за процесното нарушение, т.е. налице е съществен порок на НП – некомпетентност на орган, който го е издал, което е достатъчно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. В НП съставителят на НП се легитимира като оправомощен със Заповед № 2194/21.06.2024 г., която не е приложена към административнонаказателната преписка, който пропуск е констатиран от съда в Разпореждане рег. № 7364/14.10.25г. /л.6/ за насрочване на делото, където в диспозитивната му част, съдът е задължил наказващия орган, в 7-дневен срок от получаване на разпореждането или най-късно до датата и часа на съдебното заседание, т.е. до 18.11.2025г. /13:10 ч./, да представи доказателства за компетентността актосъставителя да съставя актове по ЗУЧК и за компетентността на наказващия орган да издава НП по ЗУЧК. Разпореждането е надлежно връчено на въззиваемата страна на 23.10.2025 г., която чрез упълномощен юрисконсулт с писмено становище вх. № 92790/6.11.2025 г. и в първото по делото заседание на 18.11.2025 г. и в последното по делото заседание не ангажира доказателства за компетентността на наказващия орган и не е изпълнила разпореждането на съда за представяне на цитираната в НП Заповед № 2194/21.06.2024 г. Същевременно РС – Варна приема за неоснователно като некореспондиращо с описанието на Заповед № 2194/21.06.2024 г. в обжалваното НП, становището на юриск. А. Р.. в представения писмен отговор, че оправомощаващата Зам.-кмета на Община Варна Заповед № 2194 е от дата 21.06.2025 г., доколкото от същата не са ангажирани каквито и да било доказателства за компетентността на наказващия орган. С обжалвания съдебен акт е направен извод и за други пороци на НП, а именно: Прието е, че вмененото нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин. Позовавайки се на чл. 15, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗУЧК, както и на Заповед № 1270 от 02.05.2025 г. на Кмета на Община Варна, с която в к.к. „Чайка“, гр. Варна е забранено извършването на СМР в периода от 15.05.2025 г. до 01.10.2025 г. и на Решение № 153 от 24 февруари 2012 г. на Министерски съвет на основание чл. 76 от Закон за здравето, обявен чрез обнародване в „Държавен вестник“ бр. 18/02.03.2012 г. - Списък на курортите в Република България и определяне на техните граници, Приложение към т.1, РС – Варна приема, че към 15.07.2025 г. е било забранено извършване на СМР в к.к. „Чайка“. Същевременно отбелязвайки, че забраната за строителни и монтажни дейности по чл. 15 ЗУЧК е предвидена само за тези обекти, които имат характеристиката на “строеж” по смисъла на ЗУТ, въззивният съд приема, че от събраните доказателства не може да се обоснове еднозначен извод относно вида на извършваните дейности в обекта, в деня на проверката и констатиране на нарушението. Този извод е обоснован с обстоятелството, че не е пречка установяващите се като извършвани, според показанията на свидетелката К. армировъчни дейности при неизпълена плоча на кота 0, да попадат в обхвата на изключението по чл. 15, ал. 4 ЗУЧК – каквато проверка и обосновка АНО не е направил при издаване на НП. Дължимостта на последно посочената проверка и обосновка РС – Варна сочи, че е обусловена предвид приложените по преписката уведомително писмо рег. № АУ104662ВН_005ВН/13.06.2025 г., уведомително писмо с препоръки рег. № АУ104662ВН_006ВН/23.06.2025 г. и становището от м.06.2025 г. относно устойчивостта на откоса на строителен изкоп в [идентификатор], кв. 25, к.к. „Чайка“. Въззивният съд е посочил, че в съставения АУАН описанието на нарушението е бланкетно, а в НП без всякаква обосновка и мотиви е прието, че извършваните СМР не са неотложни аварийно-ремонтни работи. Предвид разпорежданията, дадени с писмо с рег. № АУ104662BH_006BH от 23.06.2025 г. от директора на дирекция УСКОР при Община Варна за изпълнение на препоръките от инженерно-геоложкото становище, свързани с обезопасяване на изкопа, районният намира, че следва да бъде прието, че към датата на установяване на административното нарушение, няма как да се отхвърли с категоричност, че в обекта са извършвани неотложни аварийно-ремонтни работи и геозащитни мерки и дейности съгласно чл. 15, ал. 4 ЗУЧК. По отношение ангажираните от процесуалния представител на наказващия орган веществени доказателства в съдебно заседание – 14 броя фотоснимки, доколкото са датирани от 14.07.2025 г., е прието, че нямат отношение към процесното нарушение констатирано на 15.07.2025 г., а приложените към АНП фотоснимки също не могат да бъдат отнесени към датата на проверката, доколкото самата св. К. твърди в показанията си, че не може да посочи кога точно са направени същите. На следващо място, районният съд обосновава извод, че изначално отговорността на въззивника е била неправилно ангажирана за нарушение на чл. 15, ал. 3 ЗУЧК, т.к. същият не може да е субект на административното нарушение по чл. 15 ЗУЧК. Посочено е, че при тълкуване на разпоредбата на чл. 23а, ал. 1 ЗУЧК принципно може да се изведе извод, че същата предвижда налагане на глоба и имуществена санкция за всеки, който наруши разпоредбите на чл. 15 ЗУЧК, но в контекста на забраната за извършване на строителни и монтажни работи, и на дефинициите по § 5, т.38 и т.40 ЗУТ, при преценката за административнонаказателно отговорните лица, следва да се държи сметка кои са лицата, които изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват строежите. Позовавайки се на чл. 160, ал. 1 ЗУТ, чл. 161, ал. 1 и чл. 163, ал. 1 ЗУТ, изпълнението на условията по чл. 148, ал. 9, т. 2 ЗУТ, свързани със започването и изпълнението на строежа, районният съд приема, че е задължение, съответно на възложителя и на строителя. Констатирано е, че според Разрешение за строеж № 149/28.10.2024 г. възложител на строежа е „С и С – Стил“ ЕООД, както и че е безспорно установено, че изпълнител на строежа е „КОМФОРТ“ ООД, като в т.14 от условията по Разрешение за строеж № 149/28.10.2024г., изрично е посочено, че на основание чл. 15 ЗУЧК се забранява извършването на строителни и монтажни работи на територията на к.к. „Чайка“ в периода от 15.05. до 01.10. на текущата година. Същевременно от трудов договор и Заповед №153/21.01.2025 г. на управителя на „КОМФОРТ“ ООД пък е видно, че И. е бил назначен на длъжност технически ръководител на строежа. Предвид така приетото, районният съд стига до извод, че процесното нарушение не е осъществено по инициатива на наказаното лице, а е резултат от дейността на възложителя или на изпълнителя на строежа, поради което лицето, което фактически извършва дейностите на строежа, не следва да бъде санкционирано на основание чл. 23а ЗУЧК. На следващо място, районният съд прави извод, че видно от НП, а и от АУАН И. не е санкциониран за това, че пряко е извършил СМР в забранителния период, а че е допуснал извършването на такива, т.е. отговорността на същия е ангажирана при условията на допустителство, а съгласно чл. 10 ЗАНН при административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите предвидени в съответния закон или указ, а според посочената за нарушена норма - чл. 15, ал. 3 ЗУЧК, и приложима санкционна – чл. 23а, ал. 1 ЗУЧК, липсва предвидена от законодателя възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на допустителите. Обжалваното решение на РС – Варна е валидно, допустимо и правилно, като не са налице касационни основания за отмяната му. Настоящият състав на съда споделя мотивите на РС – Варна и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК. РС – Варна е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, извършил е правилна преценка на релевантните по делото факти, които правилно са изведени от всички относими доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност) и правилно съдът е отнесъл фактите към правото. Правилно районният съд е установил фактическата обстановка по случая, обсъдени са доводите на страните и събраните доказателства, като е формиран обоснован краен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. Изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение на въззивната инстанция са неоснователни. Не следва да се толерира поведение, с което от страна в съдебното производство се претендират права вследствие нейното собствено недобросъвестно и неправомерно процесуално поведение. Изводът на районния съд, че не се установява по делото НП да е издадено от компетентен орган, е обоснован и в съответствие с процесуалните правила. Както и в обжалваното решение се сочи, доказателства за компетентността на административнонаказващият орган следва да са приложени към административната преписка, която се изпраща на съда, но такива в случая не са приобщени по административнонаказателната преписка. Не се представени такива и в изпълнение на Разпореждане № 7364/14.10.2025 г. на районния съд, въпреки изрично посоченото в разпореждането на съда задължение на административнаказващия орган да представи конкретно доказателства за компетентността на наказващия орган да издава НП за нарушения на ЗУЧК, като е посочено и че това е изискване на чл. 33, т. 4 ЗУЧК. Не са представени такива доказателства и в хода на разглеждане на спора от районния съд. Напротив процесуалният представител на административнонаказващия орган изрично заявява във въззивната инстанция, че няма са сочи други доказателства. Доказателства за компетентността на административнонаказващия орган не са приложени и към касационната жалба. Едва в открито съдебно заседание пред касационната инстанция процесуалният представител на касатора представя Заповед № 2194 от 21.06.2024 г. на Кмета на Община Варна, с която на Зам.-кмета – И. К., са възложени правомощията на кмета на административнонаказващ орган, да подписва НП, споразумения по актове, съставени за установени административни нарушения по различни закони, сред които и ЗУЧК. РС – Варна. Съобразявайки процесуалните правила за доказване, правилно, обосновано и законосъобразно районния съд стига до извод за издаване на НП от некомпетентен орган. За настоящата касационна инстанция е налице забрана за нови фактически установявания, с оглед именно регламентираните в процесуалните закони правила за доказване. Без значение е дали е оспорена или не компетентността на наказващия орган, т.к. предвид тежестта на доказване в административнонаказателното производство на компетентността на административнонаказващия орган и обстоятелството, че става въпрос за административен орган, с процесуален представител по делото, с придобита юридическа правоспособност, е следвало своевременно да се представят доказателства за въпросния факт, каквито не са представени въпреки изричните указания от съда, който добросъвестно е приложил служебното начало в процеса. Извън направения от районния съд извод, въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства, за издаване на наказателното постановление с порок – от некомпетентен орган, настоящият състав на съда намира за правилни и останалите посочени в обжалвания съдебен акт пороци на НП. Отговорността на ответника е била ангажирана за нарушение на чл.15, ал.3 ЗУЧК, за това, че на посочените в НП дата, място и час, е извършвал строително-монтажни работи, изразяващи се в полагане на армировка. Според ал.3 на чл.15 ЗУЧК, в случай че общинският съвет не приеме решение в срока по ал.1, извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища (вилни и туристически селища) и къмпингите по Черноморското крайбрежие се забранява от 15 май до 1 октомври. Изключение от забраните по ал.1, 2 и 3 се допуска само за неотложни аварийно-ремонтни работи и геозащитни мерки и дейности – чл.15, ал.4 ЗУЧК. Правилно РС – Варна приема, че от събраните доказателства не може да се обоснове еднозначен извод относно вида на извършваните дейности в обекта, в деня на проверката и констатиране на нарушението. Предвид наличието на уведомително писмо рег. № АУ104662ВН_005ВН/13.06.2025 г., уведомително писмо с препоръки рег. № АУ104662ВН_006ВН/23.06.2025 г. и становището от м.06.2025 г. относно устойчивостта на откоса на строителен изкоп в [ПИ] по плана на к.к. Чайка, правилно въззивният съд посочва, че е била дължима преценка от наказващия орган дали тези дейности не попадат в обхвата на изключението по чл. 15, ал. 4 ЗУЧК. Извършването на неотложни аварийно-ремонтни работи и геозащитни мерки и дейности в изключение от забраните по чл. 1, 2 и З на чл. 15 ЗУЧК неправилно касаторът възприема, че следва да е единствено и само след провеждане на процедурата във връзка с тези дейности, регламентира в ЗУТ и подзаконовите актове по прилагането му. Изцяло касационната инстанция споделя и извода на районния съд, че ответникът не се явява в случая административнонаказателноотговорно лице за за нарушение на чл. 15, ал. 3 ЗУЧК, доколкото носител на отговорността е строителя или възложителя на изпълнявания евентуално строеж, а и предвид вмененото с НП деяние допустителство, който извод е обстойно обоснован. При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването му за нищожно. По отношение направеното в хода на устните състезания пред касационната инстанция възражение от процесуалния представител на касатора за незаконосъобразност на претендираното и „одобрено“ от първата инстанция адвокатско възнаграждение: В хода на делото пред районния съд настоящият касатор не е възразил срещу претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна, за да прецени съдът дали е налице основание за извършване на „обследване дали лицето е материално затруднено, предвид че същият е технически ръководител на обекта“. Касаторът е разполагал и с възможност своевременно да поиска изменение на решението на районния съд в частта за разноските, като не се установява такова искане да е направено нито самостоятелно, нито с касационната жалба срещу решението. Направеното едва в хода на устните състезания пред административния съд възражение в този аспект се явява недопустимо за разглеждане от касационната инстанция. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане в полза на адв. Д. Т. следва да се определи възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Установява се, че И. В. И. е упълномощил адв. Д. Х. Т. да го представлява и защитава във връзка с обжалването на НП № СК/2/-20/25.08.2025 г., издадено от Зам.-кмета на Община Варна, във всички съдебни инстанции – пълномощно от 03.10.2025 г. Посочено е, че пълномощното-договор е сключено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, според която разпоредба, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. С оглед изложеното, на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 2025г.), както и при спазване на правилата на чл.11, ал.2 вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, на адв. Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два цента). На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, VІІ тричленен състав на Административен съд - Варна