Решение № 2435 от 26.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2954/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН и е образувано по касационна жалба на директора на дирекция „Инспекция по труда“- Варна, подадена чрез юриск. Т. Х., против решение № 1255/24.10.2025 г. по НАХД № 2437/2025 г. по описа на ВРС. Релевира се допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Неправилно ВРС е приел, че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила при връчване на АУАН, както и че липсват доказателства представляващите дружеството да са призовавани и търсени за връчване на АУАН. Предприемане на опит за връчването на АУАН на нарушителя лично срещу подпис е изпълнено с връчване на покана за съставяне на АУАН на 11.02.2025 г. в 16:00 ч., връчена на М. А. на 06.02.2025 г. срещу подпис, като изрично е указана възможността за връчване на АУАН по реда на чл. 416, ал. 3 от КТ, в случай че не се яви представител на дружеството. След неуспешен опит да се връчи АУАН на представител на дружеството, е предприето връчване по пощата с обратна разписка на постоянния и настоящ адрес на управление на дружеството, който съвпада с постоянния и настоящ адрес на управителя, върната с удостоверяване, че пратката не е потърсена. Връщането на пратката с удостоверяване, че не е потърсена от получателя следва да се приеме за невъзможност да бъде намерен работодателя по неговия адрес на управление. Твърди, че връчване на АУАН чрез поставяне на съобщение за съставянето му на таблото за съобщения в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] е извършено на 10.03.2025 г., след като е констатирана невъзможността да се връчи АУАН лично на представител на дружеството, както и по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Счита, че са спазени разпоредбите на чл. 416, ал. 3 от КТ и не са допуснати нарушения на процесуални правила при връчване на АУАН. Твърди, че датата на извършване на нарушението е правилно посочена в издаденото НП, посочени са дата и час, в които следва да представят изисканите от документи, нарушението е извършено с изтичане на определения час в деня, в който е следвало да бъдат представени документите-06.02.2025 год. Моли да бъде отменено обжалваното решение и потвърдено издаденото НП, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба -„Авантаж Маркет“ ЕООД, не се представлява в съд. заседание ,но депозира писмен отговор на жалбата с позиция за нейната неоснователност. Претендина се присъждане на съдебно-деловодни разноски. Представителят на ВОП дава заключение за основателност на постъпилата касационна жалба. Настоящият съдебен състав на Административен съд - Варна счита касационната жалба за процесуално допустима , тъй като е подадена в срока по чл. 211 от АПК от лице с активна процесуална легитимация . Разгледана по същество същата е неоснователна. Предмет на обжалване пред РС-Варна е наказателно постановление /НП/№ 03-2500048/04.04.2025 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на „Авантаж Маркет“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 152 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ. От фактическа страна районният съд е приел, че на 28.01.2025 г. служители на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в магазин „Авантаж Маркет“, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „Авантаж Маркет“ ЕООД. В хода на проверката били изискани и представените в ДИТ - Варна документи от управителя на дружеството, относно графиците за разпределение на работното време. При проверката било установено, че дружеството, в качеството му на работодател, не е осигурило междудневна почивка в размер не по-малък от 12 часа на работника В. Т. на длъжност продавач-консултант, тъй като на 05.01.2025 г. същата е работила на смяна от 16:00 часа до 00:00 часа, а на 06.01.2025 г. е започнала изпълнение на трудовите си задължения първа смяна от 08:30 часа. Констатациите от проверката били отразени в КП № ПР2503661/11.02.2025 г., в който били дадени и задължителни предписания. С оглед констатираното при проверката, на 11.02.2025 г., в отсъствието на нарушителя, тъй като в посочения ден и час в поканата не се явил представител на дружеството, бил съставен АУАН за нарушение по чл. 402, ал. 2 от КТ, извършено в [населено място], [улица], № 26 на 06.02.2025 г., на който ден и място е следвало да бъдат представени изисканите документи. На 12.02.2025 г. АУАН е изпратен за връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса по седалището на дружеството – [населено място], [жк], [адрес] чрез „Български пощи“ АД, като писмото се върнато с отбелязване, че пратката е непотърсена от получателя. Св. М.-Ж. пристъпила към връчване на АУАН по реда на чл.416, ал.3 от КТ чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна на 10.03.2025 г. В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу АУАН не е постъпило писмено възражение. На 04.04.2025 г. въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното пред ВРС НП. За да отмени обжалвания правораздавателен акт , решаващият съд е счел, че е допуснато съществено процесуално нарушение в досъдебната фаза на процеса , довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Поканата за съставяне на АУАН е връчена на упълномощено да представлява дружеството лице. Актът е съставен в отсъствие на нарушения, но същият не е предявен на негов законен или упълномощен представител . Актосъставителят е следвало да осигури предявяване на АУАН лично на нарушителя, независимо дали актът е съставен в присъствието или в отсъствието на нарушителя, като липсват данни за невъзможност за лично връчване на АУАН на представител на нарушителя, а е видно, че контакт с представляващ дружеството е могъл да бъде осъществен по телефон. ВРС е приел, че неправилно актосъставителят е пристъпил към връчване на АУАН чрез изпращане на препоръчано писмо с обратна разписка. Липсват доказателства, че лицето не е намерено на посочения адрес, тъй като писмото, с което е изпратен АУАН, е върнато непотърсено. Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи, не може да обоснове, че препоръчаното писмо, върнато от пощите по причина „непотърсено“, осъществява хипотезата на чл. 416, ал. 3 от КТ – лицето не е намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота. ВРС е приел, че актосъставителят не следва да предприеме връчване на АУАН чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта на таблото за обявления и в интернет страницата на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна преди да изчерпи възможността за лично връчване на представляващите дружеството, тъй като А. се е отзовавал при телефонни обаждания. Следвало е да бъдат положени усилия за установяване на управителя, респективно представляващия и връчване на АУАН срещу подпис, като за подобни „процесуални усилия“ от страна на актосъставителя доказателства в АНП липсват. Като е предприела подобни действия по връчване на АУАН при липса на предпоставките на чл. 416, ал. 3 от КТ, актосъставителят е опорочил административнонаказателното производство. Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за валидно , допустимо и правилно, като при неговото постановяване не е допуснато нарушение на закона . По конкретния казус актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното НП, е бил съставен в отсъствие на нарушителя, а неговото предявяване е станало по особената процедура на чл. 416, ал. 3 от КТ. Според посочената правна норма актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Актът за установяване на административно нарушение се смята за връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението – чл. 416, ал. 4. След като този особен ред се приравнява по правни последици на редовно връчване на АУАН т.е. на съобщаване и подписване на акта лично от нарушителя или от негов представител , законодателят е предписал отделна процедура от последователни процесуални действия , като гаранции по осигуряване възможност на адреса да узнае за съставения акт, защото предявяването на АУАН е съществен момент в административнонаказателното производство . От момента на предявяване на акта тече срокът по чл. 43 ЗАНН за подаване на писмено възражение срещу него. От момента на предявяване на акта , още повече в настоящия случай , след като е съставен и в отсъствие на нарушителя, той реално може да узнае административнонаказателното обвинение и да предприема конкретни действия по организиране на своята защита , като даване на обяснения, представяне на доказателства, сезиране с искания за събиране на допълнителни доказателства. В тази връзка спазването на особената процедура по чл. 416, ал.3 от КТ с касателство право на защита на нарушителя рефлектира върху законосъобразността на финализиращия процеса акт- наказателното постановление. По конкретния казус съставеният АУАН е бил изпратен на ответника по касация на неговият адрес на управление , като препоръчана пощенска пратка, която той не е потърсил, поради което правилно наказващият орган е пристъпил към публикуване на съобщение на интернет страницата на ИА „Главна инспекция по труда“, но не е поставил съобщение и на таблото в ДИТ-Варна. За да се приеме, че АУАН е надлежно предявен/връчен, е необходимо изпълнение на двете посочени в чл. 416 , ал.3 от КТ предпоставки – публикуване на интернет страницата на учреждението и на таблото за съобщения. Както бе посочено по-горе това не е самоволно законодателно решение , защото чрез използване на различните способи по разгласяване се преследва правомерната цел за получаване на информация от адресата за съставяне на акта , след като той не е бил открит на адреса за лично връчване. Предвид горното, като е отменил НП, ВРС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора съдът дължи произнасяне по допустимото искане на ответника за присъждане на разноски , които според представен договор за правна защита от 04.02.2026 г. са заплатен в брой адв. хонорар от 300 евро. Възражението на касатора за негова прекомерност е основателно , тъй като по правилата на чл. 18 във вр. с чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. минималното адв. възнаграждение е 256 евро. Освен това делото не се отличава с фактическа или правна сложност. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд -Варна