Решение № 70 от 20.4.2026 г. на Районен съд - Бяла по дело № 83/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от С. М. А., ЕГН ••••••••••, с адрес с.К. В., обл.Р., ул.“Г. Б.“ № .., чрез адв.Н. Д.-АК-Р., със съдебен адрес гр.Р., ул.“Б.“ № ...., против Наказателно постановление № ............. от 11.09.2025г., издадено от Директор РДПБЗН – Р., с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по чл.265, ал.1 от ЗМВР в размер на 400 лева/равностойността на 204,52 евро/, за извършено нарушение на чл.20, т.6 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и необосновано, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон-чл.52, ал.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и нарушение на материалния закон-чл.6 от ЗАНН. На посочените основания и по подробно изложени съображения в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, се прави искане НП да бъде отменено. Наказващият орган –Директор РДПБЗН – Р., лично и чрез процесуален представител, излагат доводи за неоснователност на жалбата. Молят НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Районна прокуратура-гр.Б., не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 07.07.2025г., около 13:00ч., жалбоподателят С. М. А. заедно със св. Ф. Н. се намирали в землището на с. О., мест. „А.“, поземлен имот с идентификатор № ..........., за да извършат коситба на пасище посредством механизирана дискова косачка, прикачена за трактор. В същия ден от националния институт по метеорология и хидрология е издадено предупреждение за високи температури от втора степен/оранжев код/. По време на извършване на дейността и на разстояние около двадесет метра от земеделската техника възникнало запалване на суха тревна растителност, което бързо се разпространило. А. и Н. опитали да загасят пожара с прахов пожарогастител, но не успели, духал вятър и пожарът се разпространил в кръгова форма. Провели телефонен разговор с председателя на ППК З. – с. К. В. за случилото се и за действията, които да бъдат предприети. В 15:44 часа на ЕЕН 112 сигнал за възникналия пожар подал Н. П. – председател на ППК З. – с. К.В., а в 15:48часа била получена телефонограма за пожара и от РСПБЗН Д. м.. На място пристигнал св.П. П.-ВПД началник на РСПБЗН Д. м., който бил и лично уведомен от председателя на кооперацията за пожара. Впоследствие на място пристигнал противопожарен автомобил на РСПБЗН-Д. м., който се разминал с двата трактора на А. и Н.. Св.П. поискал съдействие от РУ-Д. м. за установяване самоличността на двамата трактористи. След установяването им, на 09.07.2025г. били снети писмени обяснения от жалбоподателя във връзка с извършваната от РУ Д. м. проверка. Въз основа на събраните по преписката материали св.П. П., приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 20, т. 6 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, за което му съставил АУАН № ........../15.08.2025г., връчен лично срещу подпис. В законоустановения срок жалбоподателят депозирал възражения срещу акта. Независимо от възраженията, АНО въз основа на АУАН, издал обжалваното НП, с което наложил на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 24, ал. 3 от Наредба № 8121з-882/25.11.2014 г. за реда и условията за осъществяване на държавен противопожарен контрол, вр. чл. 265, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ административно наказание наложена „Глоба“ в размер на 400 лева на А.. Св.П. съставил АУАН и на св.Ф. Н. за същото административно нарушение, тъй като счел, че и той е участвал в запалването на сухата растителност. Впоследствие срещу Н. било издадено и идентично НП. В хода на съдебното производство от служебно изискано писмо от СГКК-Р. към АГКК се установило, че запаленият имот е урбанизирана територия с начин на трайно ползване за електроенергийно производство, общинска частна собственост. Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени и гласни доказателства и доказателствени средства – показанията на св.П. и св.Н., НП, АУАН, възражение, обяснение, телефонограма, специфична длъжностна характеристика, заповед, както и останалите материали по преписката. Съдът кредитира показанията на св. П. П. като последователни, логични и непротиворечиви, в достоверността на които не се съмнява с оглед изпълняваната от него служебна длъжност, както и предвид липсата на данни за неговата заинтересованост или зависимост от жалбоподателя. Съдът кредитира изцяло и показанията на св. Н.. Същият излага преките си възприятия относно извършваната дейност заедно със жалбоподателя, възникването на пожара огъня, метеорологичната обстановка и предприетите от двамата гасителни действия с четири броя пожарогасители. Показанията му са последователни и кореспондират на показанията на св.П., писмените доказателства, включително и на първоначалните обяснения на жалбоподателя, поради което въпреки възможната заинтересованост на свидетеля, с оглед колегиалните му отношения с А. и съставения и на него АУАН, счита, че на показанията му следва да се даде вяра като обективни. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: НП е незаконосъобразно. При съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН по отношение на АУАН респ. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН по отношение на НП. В тези норми е въведено императивно изискване за описание на нарушението с всички съставомерни обстоятелства и с доказателствата, които го подкрепят. На жалбоподателя А. е вменено извършването на нарушение по чл. 20, т. 6 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Съгласно тази разпоредба „по време на експлоатация (на обектите) не се разрешава изгарянето на амбалаж, опаковки, горими отпадъци, суха растителност и други растителни остатъци. Видно от така цитираната разпоредба, за да е налице съставомерно нарушение от обективна страна, следва нарушителят да е изгорил суха растителност по време на експлоатация. В АУАН и НП следва да са описани конкретни действия, с които е осъществен съставът на нарушението, те не следва да се извличат по тълкувателен път от изложените факти в НП. В процесния АУАН, а и в последствие по идентичен начин в наказателното постановление, нарушението е било описано по начин, от който не става ясно с какви именно действия жалбоподателят е осъществил конкретното нарушение. От една страна е неясно по какъв начин е формирана волята на АНО да вмени това нарушение на жалбоподателя и въз основа на какви доказателства, а от друга страна предвид липсата на съставомерни признаци от обективна страна, е нарушено правото на жалбоподателя да разбере с какви свои действия е осъществил нарушението, т.е. да разбере обвинението в цялост и да организира защитата си в пълен обем. Така констатираните нарушения на процесуалните правила са съществени и не могат да бъдат отстранени от съда, като представляват самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно постановление. На следващо място, съдът констатира, че в административното производство е нарушен и чл. 6 от ЗАНН. Съгласно текста на цитираната разпоредба, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. От събраната по делото доказателствена съвкупност не се установява по несъмнен и категоричен начин, че именно жалбоподателят А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност, тъй като за същото нарушение към административно-наказателната отговорност е привлечен и св. Н.. От тези обстоятелства се налага извод, че и самият АНО не е бил наясно кое от двете лица всъщност е извършител на нарушението. Освен, че инкриминираната дейност на жалбоподателя се базира само на предположение, тъй като в НП няма данни жалбоподателят да е изгарял суха растителност, нито такива доказателства са събрани, то АНО е ангажирал отговорността на две лица за едно и също нарушение и за причиняването на един и същ съставомерен резултат, без ясно разграничение на приноса на всяко едно от тях към настъпилия резултат, което е недопустимо. Следвало е преди издаване на НП АНО да проведе пълно разследване на релевантните обстоятелства по административната преписка, за да се мотивира и изготви конкретно и съответстващо на доказателствата обвинение за извършено нарушение, от кого е извършено, и виновно ли е извършено, още повече, че в административно-наказателното производство е негова тежестта на доказване. Това представлява друго съществено нарушение на задълженията на АНО по чл.52, ал.4 от ЗАНН. Посочената нормата изисква преди да се произнесе по преписката, наказващият орган да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Ако АНО беше съобразил правилно обясненията на жалбоподателя и писменото му възражение срещу АУАН, както поотделно, така и в съвкупност с останалите доказателства, щеше да достигне до други правни изводи относно виновността на наказаното лице. С оглед гореизложеното и предвид допуснатите нарушения на процесуалния закон, НП се явява неправилно и незаконосъобразно, и следва да бъде отменено само на това основание, без съда да се произнася налице ли е по същество извършено нарушение от жалбоподателя. При този изход на спора на жалбоподателя се следват разноски, но тъй като такива не са претендирани, не следва и да му се присъждат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съд