Решение № 743 от 6.8.2026 г. на Районен съд - Сливен по дело № 1334/2026 г.

В молбата на дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен (ДСП – Сливен) се излага, че с решение на Окръжен съд - гр. Сливен от 2013-та година Ж. С. С., който сега е на 43 години, е поставен под пълно запрещение, а съгласно удостоверение № 368/16.02.2026г., издадено от Органа по настойничество и попечителство при община Сливен, за негов настойник е назначена М. К. Н. - директор на Защитено жилище за лица с умствена изостаналост- гр. Сливен. Твърди се, че той е лице с увреждане- първа група с чужда помощ, при диагноза: Умерена умствена изостаналост. Още, че е емоционално лабилен, психомоторно неспокоен, волево неустойчив, на моменти с агресивни и гневни прояви. Справя се самостоятелно с ежедневни дейности като хранене и поддържане на лична хигиена, участва в трудови дейности като почистване и подреждане. Поддържа контакт с други потребители, но няма изградени приятелски отношения. Ето защо и за да му бъдат осигурени специализирани грижи и контрол върху поведението се извежда становище, че е необходимо да остане в специализирана институция с профил, съответстващ на вида на заболяването й, а именно- Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост селище „Качулка“, с. Бяла, общ. Сливен. Излага се и аргумент, че Ж. трябва да продължи да ползва социалната услуга, тъй като от дълги години е потребител и има изграден определен начин на живот и взаимоотношения, а и защото липсва възможност за настаняване в семейна среда. При горните обстоятелства дирекцията отправя искане, на основание чл. 101 във вр. с чл. 97 и чл. 95 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/, Ж. С. да бъде настанен с решение на съда, за срок от три години, в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост селище „Качулка“, с. Бяла, общ. Сливен, където и в момента е по силата на заповед № СУ/Д-СН/20- 1 от 18.03.2026г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Сливен. В проведеното открито съдебно заседание процесуалния представител на дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен поддържа това искане. В заседанието беше изслушан Ж. С., лицето за което се иска да бъде продължен срока на настаняването му в социалната услуга за резидентна грижа (ДПЛУИ). Изрази желание да живее в Пловдив, тъй като в дома в „Качулка“ му било скучно. В заседанието зам. настойника на С. обясни, че той няма близки и роднини, които да се грижат за него. Изрази мнение, че е в негов интерес да продължи да живее в дома. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: Видно от решение от 21.02.2013г., постановено от Окръжен съд - Сливен по гр. дело № 527/2012г., Ж. С. С. е поставена под пълно запрещение. От удостоверение № 368/16.02.2026г., издадено от община Сливен се установява, че за негов настойник е назначена М. К. Н.. Видно от влязло в сила решение на Сливенски районен съд- № 207/17.03.2023г. по гр. дело № 884/2023г., мъжа е бил настанен, за срок от три години, в Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост селище „Качулка“, с. Бяла, общ. Сливен. От документът, наречен Доклад за оценка на постигнатите резултати, съда установи, че в ДПЛУИ селище „Качулка“, с. Бяла, общ. Сливен С. е настанен от м. август 2009. Също, че мъжа е с „Умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи. Не може да води самостоятелен начин на живот; нуждае се от подкрепа за задоволяване на ежедневните си и здравни потребности. Видно от Предварителна оценка на потребностите от социални услуги, Ж. не е в състояние да се грижи сам за себе си и да защитава интересите си. Зависим е от услугите на персонала на специализираната институция. Неподходящ е за извеждане. Писменото становище на настойника на С. е, че трябва да продължи да ползва социалната услуга, в която от дълги години е потребител и има изграден определен начин на живот и взаимоотношения. Липсва възможност за настаняване в семейна среда. Видно от изготвената Справка по чл. 95 ал. 3, т. 3 от ЗСУ, към датата 31.03.2026 г. в специализираните институции на територията на Сливенска област няма свободни места в Защитено жилище за пълнолетни лица с умствена изостаналост - гр. Сливен, а в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост селище „Качулка“ - с. Бяла има свободно място. От изложеното от зам.настойника в съдебно заседание съда приема, че Ж. С. няма близки и роднини, които да се ангажират с грижите за него. Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Молбата на Д„СП“-Сливен, съотв. отправеното с нея искане, е с правно основание чл.101 вр.чл.97 и чл.95 от ЗСУ. Съдът я преценя като основателна- защото са налице всички поставени от закона изисквания за уважаването й: Ж. С. е пълнолетно лице, поставено под пълно запрещение; диагнозата му е „Умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи“, а от мненията, изказани в проведеното открито съдебно заседание съда прави извод, че Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост селище „Качулка“, с. Бяла, общ. Сливен е единствената алтернатива за него- защото никой роднина или близък не се интересува от С.. В този смисъл е налице хипотезата на чл. 10 ал. 1 от ЗСУ. От друга страна, той има потребност от съдействие и подкрепа в ежедневието, както и от специализирани грижи, но не може да ги получи в семейна среда, докато в ДПЛУИ - селище „Качулка“ има необходимите за това условия и специалисти. Ето защо съда прави извод, че е в интерес на лицето да продължи да живее в дома, а при същите съображения преценя, че настаняването може да е за срока, поискан в молбата на Д„СП“-Сливен- максималния по закон- тригодишен- чл. 98 ал. 3 от ЗСУ. Водим от изложеното съда