Решение № 6066 от 31.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 39823/2025 г.

Предявен е иск от Е. К. Ю., ЕГН ••••••••••, с адрес /адрес/, за признаване за установено по отношение на ответника С.О., ЕИК •••••••••, с адрес /адрес/, представлявана от кмета Е.Т., ч е ищеца не му дължи сумата от 50,00 лв., представляваща дължима oт ответника глоба, за която е издадено Наказателно постановление № •••••••/14.06.2019 г., поради настъпила погасителна давност на задължението. Ищецът твърди, че с НП № •••••••/14.06.2019 г., издадено въз основа на АУАН №•••••••••••/24.05.2019г., му била наложена глоба в размер на 50 лева, като въз основа на същото било образувано изп.д. № 6484/2021г по описа на ЧСИ М.Б., рег. № ••• на КЧСИ. Излага съображения, че давността за вземането е две годишна, започнала е да тече на 20.05.2021 г., с влизане в сила на наказателното постановление, изтекла е към настоящия момент, поради което задължението е погасено по давност. В срока за отговора, ответникът по делото не е депозирал такъв, в който изразява становище за нередовност на исковата молба и такова за неоснователност на предявения иск. Твърди, че вземанията не са погасени по давност, тъй като не е изтекъл законоустановения давностен срок. Моли съда да отхвърли иска, като бъдат присъдени разнсоки. В съдебно заседание ищеца се явява лично. Поддържа исковата молба и моли съда да уважи иска. Ответника, редовно призован, не изпраща представител. По делото са събрани писмени доказателства. От събраните по делото писмени доказателства се установява следното: От приложеното по делото Наказателно постановление № •••••••/14.06.2019 г. на З.К. на С.О., е видно, че на ищеца е наложено административно наказание "глоба" в размер н а 50,00 лева. Видно от отбелязването върху наказателно постановление е, че същото е влязло в сила на 18.03.2020 г. Въз основа на възлагателно писмо вх. №•••••/20.05.2021г. до ЧСИ М.Б. и наказателно постановление №•••••••/14.06.2019 г., е образувано изп.д.№6484/2021г. по описа на ЧСИ М.Б.. До ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. №76867/25.11.2022г., която не е връчена и пратката е върната, като „непотърсена“. Със запорно съобщение изх.№••••••/23.06.2025г. на ищеца е наложен запор върху банкови сметки в „Б.Д.“ ЕАД. На 30.06.2025г. на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение изх.№39751/29.06.2025г. При така установеното съда направи следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК. Предявеният иск е допустим, доколкото по делото се установява наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по влязло в сила наказателно постановление, което е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. Ищца твърди, че не дължи процесната сума, поради новонастъпили обстоятелства - погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност. Вземанията по влезли в сила наказателни постановления представляват публични държавни /общински/ вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В чл. 172, ал. 2 ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност /чл. 172, ал. 3 ДОПК/. По отношение на вземанията по влезли в сила наказателни постановления обаче е налице специална правна уредба, регламентираща давността за изпълнение на наложените административни наказания, вкл. погасителния давностен срок и началния момент, от който този срок започва да тече – чл. 82 ЗАНН. Съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. В ал. 2 на чл. 82 ЗАНН е предвидено, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Според чл. 82, ал. 3 ЗАНН независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1, като съгласно ал. 4 на чл. 82 ЗАНН разпоредбата на ал. 3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. С процесното НП № •••••••/14.06.2019 г., е наложено наказание глоба, чието изпълнение се погасява след изтичането на срок от 2 г. Глобата е вид административно наказание по смисъла на чл. 13, б. "б" ЗАНН, което се налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение. В ТР № 2/12.04.2017 г. по тълк. дело № 3/2016 г., ОСС на ВАС, е разяснено, че давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административнонаказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение. Видовете изпълнителска давност са - обикновена, предвидена в чл. 82, ал. 1 ЗАНН и абсолютна такава, по реда на чл. 82, ал. 3 ЗАНН. При наложено наказание глоба, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли повече от 2 г., като давността започва да тече от влизането в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. В случая наказателното постановление, с което е наложено наказанието на ищеца, е влязло в законна сила на 18.03.2020 г., а изп. дело за събиране на глобата е образувано през 2021г., следователно двугодишният срок по чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН, течащ от влизане в сила на наказателното постановление, е своевременно прекъснат и едновременно с това е осъществена хипотезата на чл. 82, ал. 4 ЗАНН, изключваща приложението на абсолютната давност. Нормата на чл. 82, ал. 4 ЗАНН, обаче, изключва единствено приложението на абсолютната тригодишна давност, уредена в чл. 82, ал. 3 ЗАНН, не и приложението на обикновената двугодишна изпълнителска давност, уредена в чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН /в този смисъл и мотивите към цитираното по-горе ТР № 2/12.04.2017 г. по тълк. дело № 3/2016 г., ОСС на ВАС /. С оглед на това следва да се разгледа налице ли е изтекла обикновена изпълнителска давност в полза на ищеца. Както беше посочено, съгласно чл. 82, ал. 2 ЗАНН, последната се прекъсва с всяко действие по изпълнение на глобата, от който момент започва да тече нова двугодишна давност. Доколкото в процесната хипотеза изпълнението на глобата се осъществява по реда на ГПК и изпълнителното производство е образувано след 26.06.2015 г., приложение намират указанията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТКВКС, съгласно които при прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, новият давностен срок започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В настоящия случай след образуването на изпълнителното дело, не е извършвано валидно изпълнително действие, което да е прекъснало теченето на погасителната давност. Първото запорно съобщение е изпратено едва през 2025г., поради което е налице осн. по чл. 82, ал. 2, вр. чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН и събирането на наложената глоба е погасено с обикновената изпълнителска давност. Съгласно цитираното ТР № 2/2013 г. на ОСГТКВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., поради което с изпращането на ПДИ изх.№76867/25.11.2022г., давността не е прекъсната, още повече, че по делото няма данни поканата да е редовно връчена. По делото не се представиха други доказателства за прекъсване или спиране на давността. С оглед на това предявения иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. По разноските: Ищеца не е претендирал разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Предвид изхода на спора, следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане юрисконсулстко възнаграждение на ответника. Водим от горното, Софийски районен съд,