Решение № 19167 от 13.10.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 49295/2025 г.

№ 20251110149295 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от „К.“ ЕООД искова молба и уточняващи молби /л.119 и л.142/ срещу „Л.У.“, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 2, ал. 4 от НПСОС /Наредба за ползване на студентските общежития и столове/ с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 4 669,12 евро (9132,00 лв.), представляваща дължимо договорно възнаграждение за извършени услуги по студентско столово хранене за периода от 01.03.2025 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 16.07.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1054/2025 г. по описа на РС Бяла Слатина.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на основание чл. 16, ал. 2, във връзка с чл. 19, ал. 1 от Закона за държавна собственост и Правилника за прилагане на закона за държавната собственост и Заповед № ПО- 5648/23.07.2024 г. на Л.У., е обявена процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот - публична държавна собственост, представляващ недвижим имот/помещение, състоящо се от три зали, кухня, коридори, складове, тоалетни и миялно помещение със закрита площ 310 кв. м., находящ се в гр. София, /адрес/, с предназначение - заведение за обществено хранене. Сочи се, че със заповед № ПО-6156/30.08.2024 г. за утвърждаване на избор на наемател за спечелил търга е обявен ищецът, при дължима месечна наемна цена в размер на 2 350 лв., със срок на договора 5 г. Излага, че въз основа на заповедта е възложено сключването на договор за наем със спечелилия търга. Твърди, че между страните е сключен договор за наем № Д-115/19.09.2024 г. с параметрите посочени в заповедта от 30.08.2024 г. С допълнително споразумение № 1 от 23.01.2025 г. към договора за наем излага, че ответникът изрично е дал съгласие в обекта да се извършва студентско столово хранене по смисъла на Наредбата за ползване на студентските общежития и столове. Съгласно посочената наредба, твърди, че управлението на студентските общежития и столове, се осъществява от висшите училища и от С.-Е., с участието на студентските съвети. Поддържа, че договорът за наем е сключен с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от цитираната наредба, който предвижда, че „Висшите училища може да сключват договори с предприятия в областта на общественото хранене за осъществяване на студентско столово хранене. Правата и задълженията на двете страни се уреждат в договора при спазване на изискванията на настоящата наредба.“ Освен това сочи, че в параграф 2 от ДР на Наредбата, също е предвидено, че дейността в студентските столове може да се осъществява от наемател. Твърди, че със заявление с вх. № 0418-7 от 28.01.2025 г., подадено от ректора на университета до главния секретар на Министерството на образованието и науката, е поискано предоставянето на четец и софтуер, за да може да започне отчитането на студентите, имащи право на държавна субсидия за поевтиняване на храненето им. Ищецът счита, че с посоченото заявление с вх. № 0418-7 от 28.01.2025 г., се потвърждава наличието на сключен договор по реда на чл. 2, ал. 4 от Наредбата за осъществяването на дейност по студентско столово хранене. Сочи, че с последващо писмо на ректора до директора на дирекция „Висше образование“, входирано с вх. № 0418-7/18.02.2025 г., ректорът отново е потвърдил, че между страните има сключен договор по чл. 2, ал. 4 от Наредбата за осъществяване на дейност по студентско столово хранене. С посоченото писмо било поискано обектът да бъде добавен в базата данни за студентските столове на територията на страната, както и да бъде предоставен софтуер и четец. С оглед така изложеното, ищецът счита, че се доказва наличието на сключен договор за осъществяване на студентско столово хранене между страните. Излага, че съгласно чл. 30а от Наредбата „В Министерството на образованието и науката, във висшите училища, съответно в С.-Е., и във всеки студентски стол се поддържа база данни за хранещите се студенти, докторанти и специализанти чрез програмен продукт. Необходимите компютърни конфигурации и връзка с интернет се осигуряват от висшите училища, съответно от С.-Е., а софтуерът и поддръжката на базата данни - от МОН. Информацията от базата данни по ал. 1 се взема предвид при определянето на трансфера от държавния бюджет за социалнобитови разходи на висшите училища.“ Твърди, че държавната субсидия за студентско столово хранене се трансферира от държавния бюджет към висшите училища, а след това сумата следва да се трансферира от висшето училище към фирмата, осъществяваща студентското столово хранене. Сочи, че в студентския стол, управляван от него, е поставен електронен четец, който отчита в реално време броя на храненията, както и че създаденият профил в платформата за отчет, е на негов служител – К.Г.. Аргументира, че при посещение в студентски стол, всеки студент, докторант или специализант, чекира картата си на четеца и по този начин удостоверява правото си да ползва намаление на храната. Излага, че информацията се отчита при висшето училище и при МОН, като последното превеждало държавна субсидия именно с оглед информацията за броя реализирани хранения, в полза на висшето училище, което пък от своя страна при наличието на сключен договор по чл. 2, ал. 4 от Наредбата, следвало да трансферира сумите към дружеството, което организира студентското столово хранене. Аргументира, че храната в студентските столове се калкулира по себестойност, като базовата стойност за едно хранене се определяла така, че студентите, докторантите и специализантите да заплащат 50 на сто от стойността на храната. С размера на субсидията се намалявала цената на ползваната храна. Сочи, че ежегодно с постановление на Министерски съвет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за съответната година се определя държавна субсидия за поевтиняване на храната и режийни разноски в студентските столове. Съгласно чл. 8 от Постановление № 28 от 16.04.2025 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г. твърди, че определените средства от държавния бюджет за един храноден в студентските столове са до 8,00 лв., т.е. студентите, докторантите и специализантите заплащали сума в размер на 4,00 лв., а останалата сума в размер на 4, 00 лв. ищецът следвало да получи като субсидия от държавния бюджет. Аргументира, че е изпълнил задълженията си по предоставяне на храна в студентския стол, като за м. Март издал фактура № 0000000023 от 04.05.2025 г., която входирал при ответника с писмо от 20.05.2025 г., но до момента ответникът не изпълнил задължението си да заплати сумата по издадената фактура. Ищецът твърди, че е претърпял загуби поради необходимостта предварително да осигурява средства за закупуване на хранителни продукти с цел осъществяване на договореното изхранване. Излага, че е поканил ответника на 01.07.2025 г. да заплати дължимата сума, но плащане не постъпило. Посочва, че услугата по предоставяне на студентско столово хранене е нормативно уредена в Наредбата за ползване на студентските общежития и столове, поради което счита, че задълженията на ответника произтичали именно от наредбата, без да е необходимо уговарянето (на изплащането на държавните субсидии) в договора за наем или в последващо споразумение.

С уточняваща молба от 19.01.2026 г. /л.142/ ищецът е посочил, че претендираната сума представлява дължимо възнаграждение по сключения между страните договор. Изложил е, че с договора и допълнителното споразумение № 1/23.01.2025 г. ответникът е поел задължение да заплаща стойността на реализираните хранения, поради което и неплащането им представлявало неизпълнение на договорно задължение. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за наем, както и допълнително споразумение към него, но оспорва същите да съдържат клауза, предвиждаща заплащане на държавна субсидия в полза на ищеца. Оспорва такова задължение да е възникнало и въз основа на Наредбата за ползване на студентските общежития и столове. Твърди, че през м. Март 2025 г. ищецът не е реализирал столово хранене, което да съответства на посоченото в „справка хранения“, представена от ищеца. В условията на евентуалност и в случай че съдът приеме, че допълнителното споразумение към договора за наем, представлява договор по чл. 2, ал. 4 от Наредбата, ответникът прави възражение за унищожаемост на допълнителното споразумение на основание чл. 119, ал. 1, т. 1 ЗОП, съгласно който унищожаеми са договорите, сключени без процедура за възлагане на обществена поръчка въпреки наличието на основание за провеждането и или когато процедурата е проведена без спазване на изискването на чл. 99 ЗОП. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, като е предявена установителна искова претенция с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 2, ал. 4 от НПСОС

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 2, ал. 4 от НПСОС

В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на сключен между страните валиден договор на основание чл. 2, ал. 4 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове, с предмет осъществяване на студентско столово хранене; че е изправна страна по договора, в частност, че е изпълнил задължението си през процесния период (01.03.2025 г. – 31.03.2025 г.) по предоставяне на храна в студентския стол; че ответникът е поел задължение да заплаща получените държавни субсидии (определени съгласно чл. 8 от Постановление № 28 от 16.04.2025 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г.) в полза на ищеца.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираната сума. Ответникът следва да докаже и наличието на обстоятелства, обуславящи унищожаемост на допълнителното споразумение към договора за наем.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че със Заповед № ПО-5648/23.07.2024 г. на Ректора на Л.У., е обявена процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот - публична държавна собственост, представляващ недвижим имот/помещение, състоящо се от три зали, кухня, коридори, складове, тоалетни и миялно помещение със закрита площ 310 кв. м., находящ се в гр. София, /адрес/, с предназначение - заведение за обществено хранене, че със заповед № ПО-6156/30.08.2024 г. за утвърждаване на избор на наемател за спечелил търга е обявен ищецът, при дължима месечна наемна цена в размер на 2 350 лв., със срок на договора 5 г., че между страните е сключен Договор за наем № Д- 115/19.09.2024г., с параметрите посочени в заповедта от 30.08.2024 г., че с допълнително споразумение № 1 от 23.01.2025 г. към договора за наем ответникът изрично е дал съгласие в обекта да се извършва студентско столово хранене.

Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства намират опора в приобщената по делото доказателствена съвкупност.

От приложения на л. 26 по делото препис на Заповед № ПО-6156/30.08.2024г. е видно, че ищцовото дружество е определено за спечелило търга за отдаване под наем на процесното помещение, представляващо недвижим имот/помещение, състоящо се от три зали, кухня, коридори, складове, тоалетни и миялно помещение със закрита площ 310 кв. м., находящ се в гр. София, /адрес/, с предназначение - заведение за обществено хранене.

От приложеното на л. 28 копие на Договор за наем № Д-115/19.09.2024 г. се установява, че между страните са възникнали наемни правоотношения с параметрите, посочени в Заповед № ПО-6156/30.08.2024г.

Спорът по делото е концентриран върху обстоятелството налице ли е облигационна връзка между страните по реда на чл. 2, ал. 4 НПСОС /Наредба за ползване на студентските общежития и столове/.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 2, ал. 4 НПСОС - висшите училища може да сключват договори с предприятия в областта на общественото хранене за осъществяване на студентско столово хранене. Правата и задълженията на двете страни се уреждат в договора при спазване на изискванията на настоящата наредба.

Предметът на договора по чл. 2, ал. 4 от Наредбата има специфичен, нормативно дефиниран характер – организиране на студентско столово хранене при спазване на конкретни изисквания /ценови отстъпки, държавни субсидии, грамажи, менюта и хигиенни условия/. Елементите на това правоотношение изискват подробно разписване на насрещните права и задължения /например: методика за отчитане на заверените купони, кои студенти имат право на облекчение и какви са задълженията на оператора/. Подобно сложно, регулаторно обвързано съдържание е логически и фактически невъзможно да бъде постигнато чрез неформално /устно/ договаряне. С оглед на това, нормативното предписание за сключване на „договор“ по чл. 2, ал. 4 от Наредбата следва да се тълкува единствено като изискване за договор в писмена форма.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението на ищеца, че в договора за наем и допълнителното споразумение към него е обективиран договор по чл. 2, ал. 4 от НПСОС /Наредба за ползване на студентските общежития и столове/.

Съгласно чл. 2, ал. 4 от НПСОС /Наредба за ползване на студентските общежития и столове/ договорът трябва да отговаря на изискванията на наредбата, респективно в подзаконовия нормативен акт са заложени изискванията за реквизити, които следва да се съдържат в договора.

За да отговаря на целите на подзаконовия нормативен акт и да породи валидни правни последици, договорът по чл. 2, ал. 4 от Наредбата трябва задължително да обхваща следните съществени реквизити, изведени от функциите, които Наредбата вменява на висшите училища и правоимащите лица, а именно:

-договорът трябва изрично да дефинира кръга от лица, които имат право да ползват субсидираното хранене /ясна клауза, че услугата се предоставя само на студенти, докторанти и специализанти, отговарящи на условията на Наредбата./.

• себестойност на храната /чл. 31, ал. 1 от Наредбата /

• базова стойност за едно хранене, определена от ректора на висшето училище, съответно от изпълнителния директор на С.-Е. /чл. 31, ал. 2 от Наредбата/

• размер на един храноден, който включва равни суми за обяд и вечеря, с оглед размера на държавната субсидия /чл. 31а, ал. 2 от Наредбата/

• формиране на цената на едно ястие/храноден: ясен реквизит за пределната стойност на храната и калкулацията на нейната себестойност.

• размер и приспадане на държавната субсидия: изрично разписване на механизма, по който държавната отстъпка (субсидия) се приспада от цената, плащана от студента на каса.

• фиксиране на дела на доплащане: сумата, която студентът заплаща ефективно в брой/с купон

• график и начин на предаване на отчетите за реализираните купони/хранодни /напр. ежемесечно подписване на двустранни приемо-предавателни протоколи/.

• опис на документите, които изпълнителят трябва да приложи към фактурата, за да докаже реално извършеното хранене (дневни отчети от фискални устройства, списъци, заверени талони).

• редът, по който университетът превежда дължимата субсидия към външното предприятие.

Така изброените реквизити не са обективирани нито в процесния договор за наем, сключен между страните, нито в подписаното към него допълнително споразумение.

Договорът за наем урежда единствено облигационни отношения по ползване на недвижим имот срещу заплащане на наемна цена. Обратно – договорът по чл. 2, ал. 4 от Наредбата има коренно различен предмет: той е публичноправен по своя характер и урежда целевото предоставяне на държавни субсидии за хранодни в студентските столове, които съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредбата са специализирани обекти.

Липсата на който и да е от така индивидуализираните реквизити обуславя извода за липса на валидна облигационна връзка по смисъла на чл. 2, ал. 4 от НПСОС, доколкото изискването, залегнало в подзаконовия нормативен акт е правата и задълженията на двете страни да се уредят в договора при спазване на изискванията на Наредбата.

По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че ищцовото дружество не установи по делото, при условията на пълно и главно доказване, наличие на облигационна връзка между страните, породена от сключен, на основание чл. 2, ал. 4 от НПСОС /Наредба за ползване на студентските общежития и столове/ договор за осъществяване на студентско столово хранене.

Този извод намира опора и в заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена ССчЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация. В отговор на задача втора експертът е посочил, че „Л.У.“ не е получавал целева субсидия за храненията в студентски стол, находящ се в гр. София, /адрес/, осъществени от ищцовото дружество.

Така изложеното обуславя извода за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 2, ал. 4 от НПСОС, доколкото по делото не се доказа от ищеца наличието на сключен между страните валиден договор на основание чл. 2, ал. 4 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове, с предмет осъществяване на студентско столово хранене, като недоказано остана и твърдението на ищеца, че ответникът е поел задължение да заплаща получените държавни субсидии (определени съгласно чл. 8 от Постановление № 28 от 16.04.2025 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г.) в полза на ищеца.

В писмените бележки, депозирани от процесуалните представители на ищеца е формулирано искане съдът да се произнесе и по искова претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД като признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 152,00лв., представляваща претендираното обезщетение за забава за периода 02.06.2025 г. – 15.07.2025 г. Съдът намира за необходимо да посочи, че такава искова претенция първоначално е била предмет на разглеждане в настоящото производство, но с уточнителна молба от 19.01.2026г. /л.142 по делото/, ищцовата страна е посочила, че оттегля иска за сумата от 152лв., като с Определение № 2977/22.01.2026г., влязло в законна сила на 11.02.2026г., производството по настоящото дело е прекратено в частта, досежно акцесорната претенция за моратирна лихва.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение.

От страна на ответника се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 804.00 евро с вкл. ДДС. В приложения на л. 211 по делото договор за правна защита и съдействие е уговорено, че сумата ще бъде платена по банков път, като плащането се установява от платежното нареждане на л. 213 по делото, в което като основание за заплащане на сумата е посочено „възнаграждение гр.д. № 49295/2025г., по описа на СРС“

В проведеното на 05.10.2026г. открито съдебно заседание процесуалните представители на ищеца формулираха възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение, като мотивираха същото с това, че същото представлява двоен размер на претендираното от ищеца такова.

Настоящият съдебен състав намира, че възражението за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е основателно, доколкото делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, не са разпитвани свидетели, процесуалният представител на ищеца не се яви в първото насрочено открито съдебно заседание, доколкото същото беше отложено по негова молба.

Настоящият съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокат в размер на 500.00 евро с вкл. ДДС

По изложената аргументация, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски за адвокат в размер на 500.00евро.

Водим от гореизложеното, съдът