Решение № 4 от 9.1.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 700/2025 г.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти

състав, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

2. ИВАНКА ШКОДРОВА

При СЕКРЕТАРЯ РУСИАНА ЯНКУЛОВА и с участието на ПРОКУРОРА Н. Я. от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,

След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Георгиева ВНОХД № 700 по описа за 2025 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ПРИСЪДА № 41 от 18.03.2025 г. по НОХД № 3570/2024 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 28-ми състав, ПОДСЪДИМИЯТ К. Р. М. с ЕГН •••••••••• е признат за ВИНОВЕН в това, че на 23.03.2022 г. около 16:50 ч. в гр. София, на ул. „Владайска“ срещу № 27 разпространил (като продал на Л. П.) без надлежно разрешително (съгласно ЗКВНВП и Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 вр. чл. 30 от ЗКВНВП) високорискови наркотични вещества (три пакетчета кокаин - 52 %, с общо тегло 2,02 грама, на обща стойност 323,20 лв.), поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 от НК и съобразно чл. 54 от НК е бил ОСЪДЕН на лишаване от свобода за две години и на глоба от 5 000 лв.; от лишаването от свобода съобразно чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато задържането по ЗМВР на подсъдимия; изпълнението на лишаването от свобода е отложено под условие по реда на чл. 66 от НК за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от три години.

С присъдата е постановено съобразно чл. 354а, ал. 6 от НК отнемане в полза на държавата и последващо унищожаване на трите пакетчета с кокаин.

Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият е ОСЪДЕН да заплати разноските по делото – 169,81 лв. по сметка на СДВР и 1 200 лв. по сметка на СГС.

Присъдата е обжалвана, в срок, от защитник, с искане за оневиняване и оправдаване на подсъдимия. Жалбата не е допълвана писмено с конкретни съображения – нито от подалия я защитник, нито от впоследствие упълномощения друг защитник; в нея се заявява, че ще бъде допълнена със съображения в съдебно заседание.

Във въззивните съдебни прения прокурорът заяви, че присъдата следва да бъде потвърдена поради правилността й, а защитникът и подсъдимият поддържаха искането за отмяната й и за цялостно оневиняване и оправдаване на подсъдимия – поради недоказаност на обвинението.

След като провери – изцяло съобразно чл. 314 от НПК, правилността на обжалваната присъда, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:

Самостоятелното проучване на съдържанието на доказателствените средства от страна на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – поотделно на всяко едно и с последваща съпоставка на всички в обща съвкупност, установи, че са доказани твърдените в обвинителния акт факти, значими за съставомерност предвид конкретното обвинение.

На 23.03.2022 г. около 16:50 ч. свидетелите А. Д., А. П. и Р. Е. – и тримата цивилно облечени полицейски служители, се намирали в служебен автомобил в близост до Министерство на земеделието. Така случайно станали свидетели на срещата на ул. „Владайска“ пред безистена срещу № 27 между подсъдимия и свидетеля Л. П. (НОХД, л. 116-118 вр. ДП, л. 27-28) - които се здрависали и при това си разменили нещо, след което П. прибрал нещо в заден джоб на дънките си. Това поведение на подсъдимия и П. се сторило съмнително на полицаите, поради което те веднага се приближили и незабавно проверили и установили по лични карти самоличността на подсъдимия и П., след което на мястото дошла оперативна дежурна група. При проведения неотложно на мястото обиск на Л. П. (ДП, л. 47-49) в задния ляв джоб на дънките му била открита сгъвка с бял прах, разпределен в три полиетиленови пакетчета, който експертно е определен като кокаин със съдържание 52 % на активното вещество, с приблизително еднакъв грамаж във всяко от трите пакетчета - 0,66 грама, 0,69 грама и 0,67 грама (ФХЕ – ДП, л. 70-71 вр. НОХД, л. 152 гръб-153; експертна справка – ДП, л. 64).

Свидетелят П. заявява пред съда (НОХД, л. 116-118), че е получил именно от подсъдимия чрез ръчно предаване иззетия при обиска кокаин. Свидетелят П. се дистанцира само от знание за естеството на полученото в сгъвката – твърди в съдебно заседание, че не е разбрал какво точно е получил, а в протокола за обиск е записал, че другите намерени неща (сгъвката с три пликчета кокаин) са „с неясен произход“. Свидетелят П. заявява още в съдебно заседание, че вероятно е вярно заявеното от него на досъдебно производство (ДП, л. 27-28) – че е дал пари на подсъдимия, като ги е дал за това, което е взел.

Придружителят на Л. П. – свидетелят К. Г. (НОХД, л. 114-116 вр. ДП, л. 29) няма възприятия за срещата между подсъдимия и Л. П.: Г. бил встрани от двамата и когато мислел да се приближи до тях, се появили полицаите.

Разпитаният в съдебно заседание по искане на подсъдимия като негов придружител свидетел М. А. (НОХД, л. 153-154) бил от другата страна на улицата спрямо мястото на срещата между подсъдимия и П. и не може да каже дали са си предавали нещо. За обстоятелствата как и защо подсъдимият и П. си уговорили по телефона среща на мястото показанията на свидетеля А. не отговарят на изискването на чл. 117 от НПК той да е възприел – т.е. лично, обстоятелствата, допринасящи за разкриването на обективната истина, в случая – кой с кого по какъв начин и за какво вещество се е договарял за предаването и продажбата му. За тези обстоятелства показанията на А. имат изцяло производен характер – тай като препредават изявления, които А. твърди, че подсъдимият направил пред него (А.).

Подсъдимият обяснява (НОХД, л. 164 гръб-165), че не той е предал на Л. П. иззетия при обиска на П. наркотик, а двамата се видели с цел П. да продаде на подсъдимия наркотик, но това не станало и затова кокаинът бил открит у П. при обиска му.

Налице е съществено противоречие в гласните доказателствени средства между обясненията на подсъдимия - от една страна, и от друга страна – показанията на тримата полицаи и на Л. П., относно това кой на кого е предал кокаина, иззет от Л. П..

Между показанията на тримата полицейски служители и тези на Л. П. няма противоречия относно този факт и те се намират в съотношение на еднопосочност и допълване за изясняване на цялостната фактическа картина. Най-информативни са показанията на А. Д., разпитан още на досъдебно производство (НОХД, л. 80 гръб-83 вр. ДП, л. 30) – който е възприел близкото отстояние във времето между придруженото с размяна на вещ здрависване между подсъдимия и П. – от една страна, и от друга страна – прибирането на нещо от страна на П. в заден джоб на дънките му. А. П. (НОХД, л. 112 гръб-113) заявява, че е възприел, че при здрависването между подсъдимия и П. те нещо си разменили, а при извършената веднага след това полицейска проверка и последвалия обиск у П. било намерено бяло прахообразно вещество в бяло пликче. Р. Е. също възприел, че при срещата на П. с подсъдимия те двамата нещо си предали.

Конкретно П. и в съдебно заседание заявява, че е получил от подсъдимия иззетото от него „нещо“, а свидетелят Д. е потвърдил категорично досъдебните си показания за подробности, една от които е, че е видял как П. поставя нещо в заден джоб на дънките си веднага след здрависването си с подсъдимия и именно там (в задния ляв джоб на дънките) при обиска на П. е открит инкриминираният наркотик; протоколът за обиск на П. е в пълно съответствие с показанията на самия П. и на тримата полицейски служители. Тази съвкупност от установени чрез свидетелски показания и протокол за обиск факти обосновава категоричен извод, че именно подсъдимият е предал на свидетеля П. (а не обратното) открития в задния джоб на панталона на П. наркотик.

В показанията си пред съда свидетелят П. се опитва да се дистанцира от знанието за естеството на иззетия от него наркотик – и само от това; същевременно свидетелят П. е потвърдил прочетените негови досъдебни показания, че е дал пари на подсъдимия за това, което е взел от него. Положението на свидетеля П. – държащ наркотик, и съпоставката на досъдебните му показания с тези пред съда обуславят извод, че конкретно относно факта на знание за естеството на полученото от подсъдимия свидетелят П. пред съда дава показания със съдържание, ограничено относно знанието за вида на държаното вещество поради възползване от свидетеля на правото по чл. 121, ал. 1 от НПК да не се самоуличава. Фактът на заплащане за полученото към момента на това получаване, съдържанието на показанията на свидетелите Д., П., Е. и самия П. и съдържанието на заключението на ФХЕ – всички разглеждани съвкупно, обуславят извод, че свидетелят П. е закупил от подсъдимия инкриминирания наркотик при знание на свидетеля какво купува от подсъдимия и при предварителна уговорка на предмета на продажбата. Това логически обосновава извод за установеност по несъмнен начин на деянието, предмет на доказване по делото – че на инкриминираната дата подсъдимият е продал на свидетеля П. инкриминирания наркотик. Несъмнената установеност на това деяние логически изключва достоверност на твърденията на подсъдимия, че не той е продал наркотик на П., а уговорената между тях среща била за договорена между тях двамата продажба на инкриминирания наркотик – но не от подсъдимия на П., а обратното, като подсъдимият не успял да купи наркотика (да го вземе в себе си) заради полицейската намеса. Предвид това съдът приема за изцяло защитна версия обясненията на подсъдимия за разменени (спрямо показанията на П. и тримата полицаи) роли на продавач и купувач и за (не)осъщественост на продажбата.

Предвид изложеното за съдържание но показанията на свидетелите А. Д., А. П., Р. Е. и Л. П. и за резултата от обиска на Л. П., въззивният съд намира, че е налице убедителна съвкупност от разнородни доказателствени средства. Свидетелските показания са еднопосочни, безпротиворечиви (вътрешно и помежду си) и взаимно допълващи се - помежду си и с резултата от обиска на П.; за прочетените по реда на чл.281, ал. 4 от НПК досъдебни показания на Д. и П. не се отнася забраната на чл. 281, ал. 8 от НПК, тъй като тези досъдебни показания са в съотношение на еднопосочност като съдържание и на допълване с изявленията в съдебно заседание, а цялата съвкупност от свидетелски показания (и пред съда, и досъдебни) на тези четирима свидетели е в пълно съответствие с протоколираното при обиска на П..

Въззивният съд не намира да има противоречие между показанията на тримата полицейски служители от една страна и от друга страна – показанията на М. А., придружавал подсъдимия при пристигане на мястото, предвид следното:

Противоречие между твърдения има, когато те взаимно се изключват поради заявяването на логически несъвместими и категорични изявления; съществено конкретно за наказателния процес противоречие е такова, което е свързано с предмета на доказване съобразно чл. 102 от НПК и най-вече – с извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. В случая относно присъствието на друг човек в колата на подсъдимия свидетелят Д. е заявил първоначално във форма на свободен разказ (съобразно чл. 139, ал. 5 от НПК), че подсъдимият бил сам в автомобила, с който пристигнал; впоследствие като отговор на поставени му съобразно чл. 139, ал. 6 вр. чл. 138, ал. 4 от НПК въпроси (от защитника) е заявил, че не помни дали подсъдимият е бил сам в колата си или не и че мисли, че имало момиче в колата. Предвид липсата на категоричност на второто изявление, практически няма противоречие между него и изявлението, направено по време на свободния разказ. Отделно от това, самият свидетел сочи обективни обстоятелства за несигурността на възприятията си и спомените за тях конкретно относно наличието/липсата на придружител на подсъдимия в колата му. На първо място следва да се посочи честото възприемане по служба на факти със сходно съдържание, отдалечено във времето от възпроизвеждането на възприятията при свидетелстване – което е обективна ситуация, предпоставяща несигурност и липса на детайли в спомените (свидетелят Д.: „Това стана преди много време. Да е един случай при нас, да го запомня.“). На второ място са обективните условия за възприемане: свидетелят Д. заявява, че конкретно към колата на подсъдимия нямали видимост от техния автомобил – в който са били полицаите конкретно в момента на пристигането на подсъдимия с колата му, защото автомобилът на подсъдимия бил спрян по-далеч от полицейския. На следващо място, предвид професията на този свидетел и на придружаващите го А. П. и Р. Е. - полицаи, вниманието им е било насочено конкретно към определени действия между определени лица, започващи със здрависването и съпътстващото го предаване на нещо между подсъдимия и свидетеля П.; от момента на възприемането на това действие вниманието на тримата полицаи е било целенасочено вече именно към него и следващите действия на свързаните с него лица, а не към други обстоятелства (като например това имало ли е или не друг човек в колата на подсъдимия и ако да – от какъв пол). Всички тези фактори съвкупно обуславят извод за обективност и възможната за случая пълнота и категоричност на показанията както на свидетеля Д., така и на колегите му А. П. и Р. Е..

Отделно от това: Обстоятелството дали и М. А. е бил в колата на подсъдимия е извън предмета на доказване по делото (предаване от подсъдимия на П. на наркотик и предаване на пари за наркотика от П. на подсъдимия), а показанията на М. А. не отговарят на изискването на чл. 117 от НПК за лично непосредствено възприемане на обстоятелствата, допринасящи за разкриването на обективната истина, в случая – кой на кого какво е предал и продал, както и каква е била предварителната уговорка за това предаване. Производността на показанията на А. за тези факти по никакъв начин не изключва възможността подсъдимият да е заявил недостоверно пред А., при това – умишлено, че не той (подсъдимият) ще продава, а на него ще му продават.

В съдебно заседание са били разпитани и поемните лица на обиска на Л. П. – Х. М. (НОХД, л. 83-84 вр. ДП, л. 17-18) и М. П. (НОХД, л. 84 гръб-86 вр. ДП, л. 19-20). П. заявява, че лично наблюдавал и възприел всичко, отразено в протокола за обиск, като в съдебно заседание вече не помни какво точно по вид било иззетото от П. нелегално вещество, описано от П. на ДП като бял прах. Показанията на Х. М. пред съда (че не видял полицаите да правят нещо и да вземат нещо от някого) противоречат на прочетените негови досъдебни показания – че полицай извадил от задния ляв джоб на обискирания малко пликче с бяло прахообразно вещество. Също така пред съда Х. М. е отрекъл да са негови подписите за съответното поемно лице на първите две страници от протокола за обиск. Несигурността на М. П. (има ли и кои са неговите подписи на протокола за обиск на П.), както и отричането на Х. М. да има негови подписи (на първите две страници от протокола за обиск на П.), са напълно преодолени от заключението на съдебно-графическата експертиза (НОХД, л. 166 вр. 175-182 вр. л. 184 гръб-186), което установява, че всички оспорени или несигурни според свидетелите-поемни лица подписи са положени от тях. Заключението е убедително защитено в съдебно заседание с разясненията на експерта Г. М. (НОХД, л. 184 гръб-1896): относно значението на частните и общите признаци на подпис; относно достатъчност на определен брой индивидуализиращи признаци; относно липсата на идентичност на подписите при оригинално полагане от едно и също лице – тъй като при подписите има авторство, но подписите на един и същи човек се различават един от друг поради различни обстоятелства (период на полагането им, честота на използване, място на използване, пълно и съкратено подписване и други). Опровергаването от графическата експертиза на твърденията в съдебно заседание на свидетеля М. относно подписите му, показанията (и пред съда, и досъдебни) на другото поемно лице М. П., както и съдържанието на протокола за обиск на Л. П. и съдържанието на прочетените досъдебни показания на Х. М. – всички разглеждани заедно в обща съвкупност, обуславят извод за недостоверност на изявленията на Х. М. пред съда, че не е видял полицаите да правят нещо и да вземат нещо от някого; по този начин е преодоляна изцяло практическата неинформативност на показанията пред съда на Х. М., независимо дали тя се дължи на липса на ясен спомен за събития отпреди две години и половина или на друга причина.

Във връзка с акцентирането от страна на защитника на липсата на дактилоскопни следи върху трите пликчета, в които се е намирал иззетият от П. кокаин, въззивният съд намира, че значението на заключението на дактилоскопната експертиза за липса на годни за изследване дактилоскопни следи (ДП, л. 80 вр. НОХД, л. 153) се ограничава само до това - тъй като липсата конкретно на дактилоскопни следи сама по себе си не изключва категорично физически контакт, а същевременно от друга страна гореобсъдената доказателствена съвкупност от свидетелски показания, обиск и заключение на ФХЕ категорично установява и деянието, и авторството му от подсъдимия.

На ДП подсъдимият е бил обвинен за местопроизшествие в гр. София, на ул. „Владайска река“; в съдебно заседание на 30.01.2025 г. (НОХД, л. 154-156) обвинението е било изменено по съответния процесуален ред относно мястото на деянието чрез посочването вече на ул. „Владайска“. Съставените на ДП протоколи от разследващ полицай Д. В. (ДП, л.л. 17-18; 19-20; 41-42) и от разследващ полицай Г. К. (ДП, л.л. 27-28; 29) се отнасят за ул. „Владайска“. За ул. „Владайска река“ се отнасят съставените на ДП протоколи от разследващ полицай Г. К. (ДП, л.л. 21-23; 24-26; 47-49; 54-56; 60-62) и от разследващ полицай С. Р. (ДП, л. 30). Всички свидетели – и полицейските служители, и Л. П., и К. Г., и М. А., и поемните лица - заявяват място на действията на улица в близост до Министерство на земеделието. Посочването на местопроизшествието като ул. „Владайска река“ е обяснимо с грешка (при проследяване на посочените по-горе протоколи от ДП с различни автори и при съпоставянето им със свидетелските показания), която е категорично отстранена чрез събирането на съответните писмени доказателства в хода на първоинстанционното съдебно следствие (карти, скици и други документи от Община). В съответствие със съдържанието на всички разнородни доказателствени средства (свидетелски показания, част от протоколите на ДП и писмени доказателства по НОХД) за това, че действителното място на предаването на наркотика от страна на подсъдимия на Л. П. е ул. „Владайска“ (а не „Владайска река“), обвинението е било изменено в съдебно заседание.

Предвид изложеното, въззивният състав намира за безспорно установено, че на инкриминираната дата в София, на ул. „Владайска“ пред № 27 у свидетеля Л. П. е бил открит иззетият от него с протокола за обиска му наркотик, инкриминиран като предмет на престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК по делото; безспорно е и това, че свидетелят П. е получил този наркотик непосредствено преди обиска му от подсъдимия, при здрависването с него. Безспорността на установяване на тези значими за съставомерност факти е производна на съотношението на безпротиворечивост и взаимно допълване на разнородни доказателствени средства: показанията на Д., П., Е. и П., обиска на П., заключението на ФХЕ и писмените доказателства по НОХД (относно ул. „Владайска“).

Предаването на кокаин – който е високорисково наркотично вещество, срещу получаване на парична сума за него, без надлежно (по ЗКВНВП и издадената въз основа на него Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73 от ЗКВНВП) разрешително е действие, определимо еднозначно като разпространение без надлежно разрешително на високорисково наркотично вещество. Гореобсъдените доказателствени средства установяват категорично и това, че разпространението в случая е извършено именно от подсъдимия, на 23.03.2022 г. на ул. „Владайска“, чрез продажбата на инкриминирания кокаин на свидетеля Л. П.. Предметът на престъплението е категорично установен като вид на наркотика, процентно съдържание на активно вещество и тегло - чрез ФХЕ, а стойността му – чрез съответния протокол за оценка (ДП, л. 83). Такава фактическа деятелност съответства на състав на престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. Предвид изложеното, въззивният съд намира първоинстанционната присъда за обоснована – поради приемането за доказани на правнозначимите факти в съответствие с действителното съдържание и значение на доказателствените средства, а също и за законосъобразна – поради правилното квалифициране на престъплението.

За такова престъпление се предвижда комплекс от наказания – лишаване от свобода от две до осем години и глоба от 5 000 лв. до 20 000 лв. В тези граници първоинстанционният съд е наложил минималното лишаване от свобода и минималната глоба. Въззивната проверка на справедливостта на присъдата следва да се ограничи само в насоката дали са налице основания за още по-леко наказание – предвид

второинстанционното разглеждане на делото само по жалба за облекчаване на положението на подсъдимия. Първоинстанционният съд е приел, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства – неосъждането на подсъдимия (НОХД, л. 161) и добрите му характеристични данни; приел е още, че няма отегчаващи отговорността обстоятелства. Естеството на наличните смекчаващи отговорността обстоятелства определя ниска тяхна тежест: всеки български гражданин е длъжен да бъде неосъждан, т.е. да не върши престъпления, и от всички български граждани обществото очаква добро поведение. Предвид това въззивният състав не намира основания за още по-голяма снизходителност към подсъдимия, тъй като наличните смекчаващи отговорността фактори нито са многобройни, нито който и да било от тях е изключителен по естеството си: няма основания за приложение на чл. 55 от НК. Поради това въззивният състав намира присъдата освен за обоснована и законосъобразна още и за справедлива.

Отлагането на изпълнението на лишаването от свобода под условие по реда на чл. 66, ал. 1 от НК следва да се запази – предвид наличието на законово изискуемите предпоставки за такова решение и въззивното разглеждане на делото само по жалба за облекчаване на положението на подсъдимия.

Съобразено със заповедността на нормата на чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК е постановяването в присъдата да се приспадне (при изтърпяване) от лишаването от свобода на задържането на подсъдимия по реда на ЗМВР на 23.03.2022 г. (ДП, л. 87).

Изцяло в съответствие със заповедната норма на чл. 354а, ал. 6 от НК е съобразено произнасянето на първоинстанционния съд чрез отнемане в полза на държавата на високорисковото наркотично вещество, предмет на незаконно разпространение.

Предвид изхода на делото – признат за виновен подсъдими, съобразно заповедността на нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК и съобразно доказания размер на разноските по делото, изцяло правилно подсъдимият е осъден да ги заплати: 169,81 лв. на ДП (л. 67 и л. 77) и 1 200 лв. на СГС (НОХД, л. 153, л. 138 гръб и л. 186 гръб).

В заключение: Няма основания за отмяна или изменение на присъдата поради установяване в хода на цялостната й въззивна проверка на нейната обоснованост, законосъобразност и справедливост – т.е. цялостна правилност, поради което присъдата следва да бъде потвърдена.

Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД