Решение № 715 от 3.9.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 3060/2024 г.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал.1 о т Закона за енергетиката /ЗЕ/, вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ••••••••••• против Ф. В. В., ЕГН ••••••••••, с поС.ен адрес: с. Крум, община Димитровград, обл.Хасково и настоящ адрес: гр.Хасково, ул •••••••••• За претендираните суми е издадена заповед № 1012 от 22.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2166 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на топлоснабден имот е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи условия влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ, топлопреносното предприятие начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период но към настоящия момент не е заплатил задължението си. Сочи, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Твърди, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имотът на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма „Техем Сървисис“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Сочи, че съгласно общите условия сумата за дялово разпределение е дължима на ищеца.

Предвид изложеното, се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1845,56 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 25.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 278,31 лв. за периода 15.09.2022 г. до 05.06.2024 г., както и сумата за дялово разпределение – 41,12 лв. - главница за периода м.5.2021 г. до м.04.2023 г. ведно със законната лихва от 25.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и 9,33 лева – лихва за периода от 16.07.2019 г. до 05.06.2024 г. Претендират се направените разноски в настоящото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на договор между страните. Счита че липсва писмен договор между страните, а от приложените документи не можело да се установи наличие на облигационна връзка, както и че е клиент на ищцовото дружество. Излага, че процесният имот не е топлоснабден. Сочи че не се установяват количествата на доставена и потребена топлинна енергия. Сочи че топлинната енергия е неясно разпределена. По подробно изложени съображения се иска отхвърляне на предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Техем сървисис" ЕООД, конституирано с протоколно Определение № 370/12.03.2026 г., счита предявените искове за основателни и доказани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите, съдържащи се в ч.гр.д. № 2166 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на изпратено по компетентност заявление с вх. № 208429/25.06.2024 г. на СРС, в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 1012 от 22.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК за следните суми: главница в размер на 1845,56 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 05.2021 г. - 04.2023 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в град София, общ. Младост, ж.к.

•••••••••••••••, обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия, в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. - 05.06.2024 г. в размер на 278,31 лева, 41,21 лева - главница за дялово разпределение за периода 05.2021 г. – 04.2023 г., 9,33 лева - обезщетение за забавено плащане за периода от 16.07.2021 г. – 05.06.2024 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното ѝ изплащане, както и разноските по делото, от които 43,49 лева - държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78 ал.8 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответника и с разпореждане № 2734 от 11.10.2024 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок, като последният е сторил това.

Установява се от представения от ищеца Протокол от 29.07.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици от ••••••••••, ползващи топлинна енергия от "Топлофикация София"ЕАД, че на 29.07.2002 г. са били взети решения за сключване на договор за извършване на услугата "топлинно счетоводство" с "Техем сървисис" ЕООД - София; за упълномощаване на П.В.К да подпише от името на етажната собственост договор с горепосоченото дружество за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки за отчитане разпределението на разходите на топлинна енергия; за упълномощаване на П.В.К да сключи от името и за сметка на етажната собственост споразумителен протокол с "Топлофикация София"ЕАД при извършване на услугата "дялово разпределение".

В тази връзка към доказателствения материал по делото е приобщена и извадка от списък на етажните собственици с техните подписи и заявения брой уреди, които желаят да им се монтират в обитаваното от тях жилище. От този списък се установява, че за абонатен номер 175168 е посочен титуляр В.Х.С, срещу името на която е бил положен подпис в списъка.

Във връзка с приетите решения от ОС на етажните собственици, на 08.08.2002 г. между "Техем сървисис"ЕООД и Етажна собственост с адрес: гр.София, ж.к. „Младост – 3“, бл.313, вх.4, представлявана от П.В.К, е сключен Договор ••••••••• за доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуални сметки. Договорът е сключен за срок от 5 години, като този срок се удължава автоматично с още една календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока му.

От страна на ищеца са представени и Договор № Д-О-67/03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София" ЕАД и „Техем сървисис" ЕООД за срок от 3 години, в сила от 01.05.2020 г., както и публикуваните във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г. Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с решение № ОУ- 1/27.06.2016 г. на ДКЕВР.

Липсва спор по делото, а и видно от представения в заверен препис Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ••••••••••••••• г., че на 20.12.2005 г. В.Х.С е продала на ищеца Ф. В. В. и съпругата му И.П.В. апартамент •••••••••, находящ се в град София, Столична Община – район „Младост“, ж.к. „Младост – 3“, на VII (седмия) етаж в жилищната сграда – ••••••••••, който апартамент се състои от стая, кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ 36.25 кв. м., заедно с прилежащо таванско помещение с площ 7.27 кв. м. и припадащите се 0.842 % ид. ч. от общите части на сградата.

С Решение № 170/13.03.2009 г., постановено по гр. д. № 328/2009 г. по описа на Районен съд - Хасково, бракът между Ф. В. В. и И.П.В. е бил прекратен, като в дял на ответника е поставен гореописания апартамент. От своя страна той е учредил в полза на И.П.В. право на ползване върху имота за срок от три години, считано от 10.02.2009 г. до 10.02.2012 г.

Относно конкретните процесни задължения на ответника, ищецът е представил по делото справка /Справка – извлечение за абонат ••••••••••, съставена на 05.06.2024 г./ за задълженията на ответника, които съвпадат с претендираните такива в исковата молба, както и две общи фактури.

Първата е обща фактура ••••••••••••••• с дата на издаване/ дата на данъчно събитие – 31.07.2022 г. за обща дължима сума от 804,11 лева с ДДС, представляваща окончателно дължима сума за реално консумирана ТЕ за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., от които за периода 01.05.2021 г. – 30.06.2021 г. нулева стойност за отопление и 81,64 лв. за подгряване на вода, както и за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2022 г. за отопление – 128,65 лв. и за подгряване на вода – 459,80 лв. Посочено е, че срокът за плащане по фактурата е до 14.09.2022 г.

Втората фактура - Общо потребление (фактура) № •••••••••• от 31.07.2023 г., е издадена от "Топлофикация София"ЕАД за отчетен период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. От същата се установява, че ответникът дължи на ищеца за ТЕ за отопление и подгряване на вода сумата от общо 1029,34 лева с ДДС, от която за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2022 г. за подгряване на вода 92,07 лева, а за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. за отопление 104,32 лева и за подгряване на вода 734,47 лева. Срокът за плащане на това задължение е до 14.09.2023 г.

В съобщенията до ответника са описани и издадените кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена топлинна енергия за същия период, както и изравнение, подадено от ФДР.

Съгласно представеното от ответника по делото копие от Удостоверение, издадено на 19.08.2020 г. от председателя на УС на ЕС П.В.К и от представители на Е.И.Р и В.Д.Б, Ф. В. не е живял в апартамент 48, находящ се на •••••••••••••••, гр. София, от придобиването му като собственик през 2005 г. до настоящия момент. За същия период апартаментът не е отдаван под наем и не е обитаван от никого. В апартамента няма подвключени отоплителни тела към вертикалните щрангове на парната инсталация. След извършен ремонт хоризонталните отклонения са премахнати, а самите вертикални щрангове са покрити и няма никакъв достъп до тях. По желание на Ф.В.В, апартаментът не е свързан към щранга за топла вода, поради което няма водомер за топла вода. Апартаментът има електромер, намиращ се в общото табло на етажа и водомер за студена вода, който е изнесен в общата част на етажа, което осигурява поС.ен достъп до него.

По искане на третото лице – помагач, към доказателствения материал по делото са приобщени и съставените от последния Индивидуални

изравнителни сметки без ДДС за отопление и топла вода /корекция/ от 28.09.2022 г. и от 28.09.2023 г. за инсталация •••••••••• и клиент ответникът Ф. В. В. за отчетни периоди 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. и 01.05.2022 г. - 30.04.2023 г.

Видно от Протоколи от 04.05.2022 г., респ. от 15.05.2022 г. и от 04.05.2023 г., респ. от 14.05.2023 г. от представител на „Техем Сървисис“ ЕООД за първо и второ безплатно посещение на адрес „Младост 3“, бл. 313, вх. 4 за отчет на разпределители/топломери и водомери за топла вода, на посочените дати не е осигурен достъп до изброени имоти, вкл. и до апартамент 48 като на протоколите за второ посещение е отразено, че на входните врати на тези имоти са залепени стикери за неотчетени уреди и последиците за клиента.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша заключенията на съдебно-счетоводна и съдебнотехническа експертизи, чиито заключения приема като компетентно и обективно дадени, а и същите не бяха оспорени от страните.

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ се установява, че не са извършвани плащания от страна на абоната за анализирания период. Вещото лице е констатирало, че непогасените задължения в първия период – месец 05.2021 г. - месец 04.2022 г. са както следва: за топла вода – 551,60 лв.; за отопление на имот /отопление и сградна инсталация/ - 128,58 лв. или общо за имота – 680,18 лв. без ДДС /За дължимите суми са издадени 3 фактури: - Фактура № 1021546125/31.07.2022 г. – 670,09 лв. без ДДС; Фактура № 1101189191/28.10.2022 г. – 8,56 лв. без ДДС и фактура № 1101189192/28.10.2022 г. – 1,53лв. без ДДС. Задължението за първия период с включен ДДС от 20 % е изчислено на в размер на 816,22 лв. За втория период - м.05.2022 г. - месец 04.2023 г., задълженията са както следва: за топла вода – 826,54 лв.; за отопление на имот /отопление и сградна инсталация/ - 104,32 лв. или общо за имота – 930,86 лв. без ДДС. Вещото лице е изяснило в своето заключение, че в този период има промяна в ставката за ДДС. Същата влиза в сила на 9 юли 2022 г. и е в размер на 9 %. Въведена е на основание ПЗР /§ 15А/ от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет. Изчислено е, че общото задължение на абоната за този период с ДДС е 1029,34 лв. като общото задължение за консумирана ТЕ за двата периода е 1845,56 лв. с включен ДДС. Законната лихва за така формираната сума върху главницата от 1845,52 лв. е 278,31 лв., а върху сумата за дялово разпределение от 41,12 лв. - 4.77 лв. или общото задължение за лихви е 287,65 лв. В устния си доклад в проведеното на 19.08.2026 г. открито съдебно заседание вещото лице Р. М. К. посочва, че доколкото след м. юли 2022 г. ДДС е в размер на 9 %, то предвид данните, установени от СТЕ, че консумация за отопление и за сградна инсталация за втория период са отчетени след м. септември 2022 г., то ДДС върху сумата от 104,32 лв. следва да е 9 %.

От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, което е представено по делото след извършен оглед в процесния имот, находящ се в гр. София, община Младост, ж.к. •••••••••••••••, Абонатен ••••••••••, Инсталация ••••••••••, ИД номер: •••••••••• на 11.05.2026 г. се установява най-напред, че апартамент ••••••••• е необитаем и се намира в процес на ремонт и реконструкция. Вещото лице не е установило белези за завършване на ремонта в близко бъдеще и създаване условия за обитаване. Инж. П. В. е извършил оглед и анализ за установяване наличието или липсата на отоплителни уреди и инсталация за отопление и битова гореща вода във всяко едно от помещенията в имота, като не е констатирал наличие на отоплителни уреди (радиатори), уреди за битова гореща вода, измервателни уреди за отчет на дялово разпределение (разпределители) и уреди за отчет на ползвана битова гореща вода (водомер за битова гореща вода), тръбопроводи и тръбопроводна арматура за отопление и битова гореща вода (БГВ), както и следи и белези за демонтаж на същите, ако е имало такива. В банята на апартамента имало монтиран електрически бойлер - 80 л, който се захранвал от електрическата инсталация в апартамента и от който се осигурява топла вода за битови нужди. Тръбопроводната връзка с вертикалния щранг за битова гореща вода (БГВ) нямала отклонение от вертикалния щранг за битова гореща вода (БГВ) към процесния апартамент, тръбопроводи, тръбопроводна арматура с водомер за битова гореща вода (БГВ). Не се наблюдавали и следи и белези за демонтаж на тръбопроводно отклонение, ако е имало такова. В Апартамент ••••••••• имало прекарана отделно питейна студена вода и е монтиран водомер пред входната врата за отчитане на разхода на вода. Водомерът бил свързан и изведен пред входа към коридора на етажната площадка със специално монтирани отделни водопроводни тръби. В резултат на извършения оглед и анализи вещото лице е констатирало, че в процесния имот, собственост на ответника, с адрес: гр. София, община Младост, ж.к. •••••••••••••••, Абонатен ••••••••••, Инсталация ••••••••••, ИД номер : ••••••••••, няма монтирани отоплителни уреди и/или инсталация за отопление и битова гореща вода (БГВ) и следователно този имот не може да се счита за топлоснабден.

Съгласно заключението на СТЕ, общият Топломер MULTICAL R66C с идентификационен № 4021051, монтиран в АС в СЕС с адрес: гр. София, община Младост, •••••••••••••••, е преминал последващи метрологични проверки, съобразно изискванията на Закона за измерванията, на 18.05.2018 г. и 24.02.2022 г. за които съответно са издадени свидетелства за проверка на СИ със заключение: Съответства на одобрения тип. Последващата метрологична проверка, извършена на 24.02.2022 г. покрива изискванията за съответствие за процесният период от месец 05.2021 г. до месец 04.2023 г. Отчетената топлинна енергия по общия Топломер MULTICAL R66C за съответните процесни периоди и за целия процесен период, е както следва: - за периода от месец 05.2021 г. до месец 04.2022 г. - 597240,000 kWh; - за периода от месец 05.2022 г. до месец 04.2023 г. - 513400,000 kWh или общо за процесния период от месец 05.2021 г. до месец 04.2023 г. -1110640,000 kWh.

Според вещото лице, разпределението на количеството топлинна енергия за БГВ за процесния имот е извършено за разход на потребление на битова гореща вода от 140 л за 4 (четирима) обитатели за едно денонощие, но доколкото през процесния период апартамент ••••••••• е бил обитаван само от 1 (един) обитател, то разпределението на количеството топлинна енергия за БГВ е било извършено неправилно и необосновано.

Вещото лице е констатирало, че разпределената топлинна енергия за процесния имот, е както следва: за периода от месец 05.2021 г.- месец 04.2022 г.: - ТЕ за БГВ (неосигурен достъп) - 5769,743 kWh; - ТЕ за СИ (неосигурен достъп) - 1305,679 kWh; - ТЕ за отопление (неосигурен достъп) - 0,000 kWh или общо за имота - 7075,421 kWh, а за периода от месец 05.2022 г.- месец 04.2023 г.: - ТЕ за БГВ (неосигурен достъп) - 6262,601 kWh; - ТЕ за СИ (неосигурен достъп) - 756,681 kWh; - ТЕ за отопление (неосигурен достъп) - 0,000 kWh или общо за имота - 7019,281 kWh. В този смисъл извършеното дяловото разпределение от „Техем Сървисис" ЕООД е било извършено в съответствие с нормативната уредба - Закона за енергетиката, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост.

Посочено е на следващо място и в заключението на СТЕ, че стойността на изготвените изравнителни сметки за процесния имота за съответните периоди, е както следва:

1. Отчетен период - месец 05.2021 г. - месец 04.2022 г.

• стойност на ТЕ за топла вода (БГВ) -551,60 лв.

• стойност на ТЕ за сградна инсталация (СИ) -128,58 лв.

• стойност на ТЕ за отопление - 0,00 лв.

• стойност на ТЕ за имота общо - 680,18 лв.

2. Отчетен период - месец 05.2022 г. - месец 04.2023 г.

• стойност на ТЕ за топла вода (БГВ) -826,54 лв.

• стойност на ТЕ за сградна инсталация (СИ) -104,32 лв.

• стойност на ТЕ за отопление -0,00 лв.

• стойност на ТЕ за имота общо - 930,86 лв.

Количествата топлинна енергия за технологични разходи в Абонатна станция (АС) № 55445 в СЕС с адрес: гр. София, община Младост, •••••••••••••••, в размер общо на 11678,000 kWh за процесния период от 05.2021 г. - месец 04.2023 г. са отчислени за сметка на „Топлофикация София" ЕАД в съответствие с нормативната уредба и по тази причина не фигурират в изравнителните сметки на потребителите от СЕС с адрес: гр. София, община Младост, •••••••••••••••.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител, по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания.

Разгледани по същество, първият иск е частично основателен , а вторият, третият и четвъртият – неоснователни, като съображенията за това са следните:

За да бъдат исковете основателни, е необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъде установено от ищеца наличието на следните материални предпоставки /юридически факти/ - съществуването на валидно облигационно правоотношение с описаното в исковата молба съдържание, изпълнението на задълженията си по него за доставка на топлинна енергия, обема на реално доставената за процесния имот топлинна енергия за исковия период, съответствието на стойността ѝ със спорната сума, отразена в представените по делото фактури и наличието на разходи за дялово разпределение и изискуемостта на вземанията. По исковете за обезщетение за забава – възникването на главните парични задължения, настъпването на тяхната изискуемост, падежиране на главните задължения по твърдения в общите условия начин и съответствието между размера на мораторната лихва и претендираната сума.

В случая, липсва спор по делото, че ответникът Ф. В. В. е собственик на апартамент •••••••••, находящ се в гр. София, община Младост, ж.к. ••••••••••, считано от 20.12.2005 г. съгласно договора за покупко – продажба, обективиран в описания по – горе Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот ••••••••••••••• г., който недвижим имот той е закупил по време на брака си с И.П.В. от В.Х.С и който граждански брак е бил прекратен с цитираното Решение № 170/13.03.2009 г., постановено по гр. д. № 328/2009 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което в дял на ответника е поставен придобития по време на брака апартамент, посочен по -горе.

Не е полемично на следващо място обстоятелството, че през процесния период м.05.2021 г. до м.04.2023 г. е била начислена за заплащане от страна на ответника сумата от 1845,56 лева за главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия, както и сумата от 41,12 лева - главница за дялово разпределение, като тези две суми не са платени.

Спорни по делото са въпросите, свързани с това, придобил ли е ответникът качеството на клиент на топлинна енергия на ищцовото дружество и страна ли е той по правоотношение с него; топлоснабден ли е реално процесният недвижим имот и ползвал ли ответникът през периода топлинна енергия за отопление и подгряване на вода за битови нужди; дължи ли суми за доставената му ТЕ, респ. за дялово разпределение и какъв е техният размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици или титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение". В този смисъл, според настоящия съдебен състав, сградата, в която се намира процесният имот, е била топлоснабдена, като е ползвала топлинна енергия, доставена ѝ от "Топлофикация София" ЕАД, което се установява от една страна от заключението на назначената СТЕ, а от друга - от приетия като писмено доказателство по делото Протокол от проведено на 22.07.2002 г. Общо събрание на етажните собственици от ••••••••••, ползващи топлинна енергия от "Топлофикация София"ЕАД. Целта на това общо събрание е била не да се вземе решение за топлоснабдяване на сградата, а да бъде избрана фирма, с която да се сключи договор за извършване на услугата "топлинно счетоводство". Видно от приложения към този Протокол списък на етажните собственици е, че на проведеното общо събрание е присъствала и В.Х.С, която е положила подписа си доколкото към този момент е била собственик на процесния имот. От същия списък е видно, че тя е била регистрирана като абонат на ищцовото дружество под ••••••••••. По отношение на горепосочения Протокол съдът не възприема доводите на ответника за това, че липсвало, съгласно действащото законодателство към онзи момент съгласие на всички собственици или титуляри на вещното право на ползване, за присъединяване на потребители. Действително към 29.07.2002 г. е бил в сила Закона за енергетиката и енергийната ефективност, като разпоредбата на чл. 105а от същия действително е изисквала за присъединяване към абонатна станция или нейни самостоятелни отклонения съгласието на всички собственици и титуляри на вещното право на ползване, но както се посочи и по –горе приложеният по делото протокол е не за даване на съгласие и присъединяване, а за вземане на решение за "сключване на договор с Техем сървисис" ЕООД за извършване на индивидуално измерване и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, избиране на пълномощник и избор на индивидуални разпределители. Поради това и не е било необходимо съгласие на всички собственици, тъй като сградата вече е била топлоснабдена.

На следващо място, съдът счита, че между страните е налице облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, данни за което не са налични по делото.

Освен това, не са изложени твърдения, респ. не са ангажирани доказателства за отказ от услугите на ищеца при спазване на определена процедура. Правото на отказ е уреден в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, който предвижда, че когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо

водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В случая на доставяне на топлоенергия за битови нужди в сграда етажна собственост, следва да намерят приложение разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на чл. 62 ЗЗП. В този смисъл изрично в ТР № 2/2016 г. по т. дело № 2/2016 г. на ОСГК е предвидено, че за отношенията, възникващи при доставянето на топлинна енергия за битови нужди в сграда етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62, във вр. с пар. 1 от ДР на ЗЗП.

Според настоящия съдебен състав, след като сградната инсталация за топлоснабдяване на сградата е обща част, всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ и още при закупуване на съответния имот, който е в сграда, присъединена към централното топлоснабдяване, собствениците и титулярите на вещни права знаят, че следва да се включат в общото управление на общите части, в това число сградните инсталации за отопление и за горещо водоснабдяване на сградата в режим на етажна собственост. Съгласието на даден етажен собственик за договорно обвързване с топлофикационното дружество намира израз в редица действия и които за първия етажен собственик към момента на присъединяване на сградата – съгласието е обективирано при гласуването в общото събрание на ЕС за вземане на решение за присъединяване на сградата към топлоснабдителната система на определен доставчик – чл. 149а, ал. 1 ЗЕ и за всеки следващ етажен собственик на същия обект – съгласието е обективирано в самия придобивен акт, тъй като придобиването на имота винаги става с негово съгласие, а несъмнено той знае, че имотът вече е топлоснабден. Закупуването на жилище в топлоснабдена сграда обективира съгласие за придобиване при тези условия, а от там – и за договорно обвързване с топлофикационното дружество. Ответникът остава потребител дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.

Доколкото ответникът е придобил имота през 2005 г. в режим на СИО, а през 2009 г. процесният апартамент е бил поставен в негов дял, след развода със съпругата му, от този момент той следва да се счита за задължен за заплащане на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/. Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на имотите в сградаетажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. От приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ не се установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е потребител на топлоенергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. След извършен оглед в процесния имот, находящ се в гр. София, община Младост, ж.к. •••••••••••••••, Абонатен ••••••••••, Инсталация ••••••••••, ИД номер: •••••••••• на 11.05.2026 г. от вещото лице инж. П. В. е установено, че апартамент ••••••••• е необитаем и в жилището не са е констатирани налични отоплителни уреди (радиатори), уреди за битова гореща вода, измервателни уреди за отчет на дялово разпределение (разпределители) и уреди за отчет на ползвана битова гореща вода (водомер за битова гореща вода), тръбопроводи и тръбопроводна арматура за отопление и битова гореща вода (БГВ), както и следи и белези за демонтаж на същите, ако е имало такива. Установено е, че в банята на апартамента има монтиран електрически бойлер, който се захранва от електрическата инсталация и от който се осигурява топла вода за битови нужди. Обстоятелството, че апартаментът е бил необитаем се установява и от факта, че през процесния период не е осигуряван достъп до него за отчет от страна на служителите на третото лице –помагач, което е видно от представените по делото 2 бр. протоколи за посещаване на адрес за отчитане на топломери и водомери за топла вода. В тази връзка следва да се отчете съставеното удостоверение от 19.08.2020 г., подписано от председателя на УС на ЕС и двама членове, че в апартамента на ответника няма включени отоплителни тела към вертикалните щрангове /наличието на които свидетелства за монтирана сградна инсталация/ и са премахнати хоризонталните отклонения.

В настоящия случай ответникът поддържа, че изобщо не е обитавал през процесния период горепосоченото жилище, нито пък е ползвал доставена топлинна енергия за отопляване на същото. Поради това, в тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно и главно доказване, че собственикът на апартамента реално е консумирал доставените му до имота топлинна енергия и топла вода.

Според заключенията на ССчЕ и СТЕ, дължимата сума за потребена ТЕ след дяловото изравняване за процесните два периода /месец 05.2021 г. - месец 04.2022 г. и месец 05.2022 г. - месец 04.2023 г./ е общо 1611,04 лева без ДДС или 1845,56 лева с ДДС. Тази сума е формирана от задължения за ТЕ за сградна инсталация, както и от ТЕ за БГВ. От тази обща сума за ТЕ за отопление и за сградна инсталация се дължат 232,90 лева /128,58 лв.+104,32 лв./, за ТЕ за БГВ се дължат 1378,14 лева /551,60 лв. + 826,54 лв./, като върху сбора им следва да се начисли и ДДС, съответно от 20 % и 9 %.

Както бе посочено вече, по делото категорично бе установено, че в имота на ответника няма монтирани радиатори, уреди за битова гореща вода или измервателни уреди за отчет на дялово разпределение, както и водомер за битова гореща вода, тръбопроводи и тръбопроводна арматура за отопление и БГВ. Същевременно, ищцовото дружество не ангажира никакви

доказателства в противна насока, като не представи такива за реално доставени до апартамента на ищеца количества топлинна енергия за отопление и БГВ. Не установи по безспорен начин, че въпросното жилище е топлоснабдено, като в него има изградена отоплителна инсталация, както и че в него поС.но живеят четирима обитатели, които ползват доставена им и отчетена от монтиран водомер за гореща вода ТЕ за БГВ. Напротив, в своето заключение по СТЕ, вещото лице П. В. е направило категоричен извод, че имотът не е топлоснабден.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че от събраните по делото доказателства не се установява имотът на ответника да е бил обитаван през процесния период, както и за отоплението му да е била доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия, както и битова гореща вода.

Предвид изложеното съдът намира претенцията за заплащане на сумата за доставена топлинна енергия за отопление на жилището и за горещо водоснабдяване, за неоснователна.

По отношение на претенцията за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация обаче, съдът счита искът за основателен. В Тълкувателно решение № 2/2016 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС се приема, че отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. В този смисъл потребител се явява отделния етажен собственик, а не етажната собственост, като решението за прекратяване на топлоснабдяването се взема с мнозинство от етажните собственици, като се дава превес на интересите на мнозинството, а не на отделния собственик. Така потребителите на топлинна енергия за нестопански нужди остават задължени да заплатят стойността на тази, отдадена от сградната инсталация. На основание чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителят дължи цена за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конст.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд определя сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване за обща етажна собственост (чл. 140, ал. 3 от ЗЕ). Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост. Съгласно тълкуването на Конституционния съд при съсобствените вещи в сгради етажна собственост, след като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Ето защо всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ, включително и сградната инсталация.

От приетите по делото писмени доказателства и от заключенията на съдебно – техническата експертиза и съдебно – счетоводната експертиза се установява, че размерът на задължението за заплащане на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за периода месец 05.2021 г. - месец 04.2022 г. е в размер на 128,58 лева без ДДС или 154,30 лева с ДДС от 20 % /128,58 лв. + 25,72 лв./, а за периода месец 05.2022 г. - месец 04.2023 г. - в размер на 104,32 лева без ДДС или 113,71 лева с ДДС от 9 % / 104,32 лв. + 9,39 лв./ или общият размер на задължението за заплащане на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за процесния период месец 05.2021 г. - месец 04.2023 г. е в размер на 268,10 лева с включен ДДС. Съгласно заключението на СТЕ, за отопление на процесния апартамент не е била начислявана сметка, а само суми за сградна инсталация и топла вода.

По гореизложените съображения, съдът намира, че в процесния период ищецът е доставил топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в имота на ответника на стойност 268,10 лева /след превалутирането 137,08 евро/, като до този размер предявеният иск за заплащане на топлинна енергия следва да се уважи, а за разликата над него до пълния претендиран размер на главницата от 1845,56 лева /след превалутирането 943,62 евро/, искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Тук е мястото да се обсъди ответното възражение за погасяването на това задължение по давност. Според Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на топлофикационните дружества за потребена топлинна енергия са периодични плащания, тъй като са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, произтичат от единен правопораждащ факт - договор за доставяне на топлинна енергия, падежът им настъпва през предварително определени интервали от време и размерите на плащанията са определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.

Предвид обстоятелството, че искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в случая – 25.06.2024 г., на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК , към този момент би изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 25.06.2021 г. Същевременно, релевантен в случая е периодът на потребление на топлинната енергия, за който се отнася съответната фактура, а не датата на издаването ѝ и посоченият в нея срок за плащане. Издаването на общата фактура и изравнителната сметка не установява нововъзникнало задължение на клиента на топлинна енергия, а съставлява способ за определяне окончателния размер на консумираната топлинна енергия. Ето защо се налага изводът, че периодът на потребление на топлинна енергия, за който са издадени фактури с падеж до 24.06.2021 г. включително, би бил покрит от изтеклата погасителна давност, тъй като е приложима за тези вземания кратката 3-годишна погасителна давност - чл. 111 б. "в" пр. последно от ЗЗД. По отношение на вземанията за този период приложение намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ОУ 1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тези задължения са срочни, като по силата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността за тях започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т.е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. В настоящия случай обаче, включително и по аргументите, изложени по – горе се налага извод, че няма погасени по давност вземания за главница за ТЕ, отдадена от сградната инсталация.

По иска за мораторна лихва върху главницата, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г. настоящият съдебен състав намира, че за уважаването му, ищецът "Топлофикация София" ЕАД следва да докаже възникването на главния дълг и изпадането на длъжника в забава- след отправянето на покана и получаването ѝ от ответника, доколкото за заплащане на процесната сума за отопление на сградна инсталация липсва предвиден срок. По делото не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства за отправена и получена от ответника покана за плащане на процесното задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в случая – от 25.06.2024 г., поради което и не може да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава. С оглед изложеното, искът за признаване на установено на задължение за обезщетение за забава следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.

Във връзка с исковете върху вземанията за дялово разпределение, следва да се посочи, че в сградата, в която се намира собственият на ответника имот, е въведена системата на дялово разпределение и такова се извършва от третото лице-помагач – лицензиран субект по чл. 139а от ЗЕ. Задълженията на ищеца по договора за продажба са да доставя и продава топлинна енергия, а на ответника - да я заплаща съобразно цените, одобрени от КЕВР, и на падежите, посочени в общите условия на ищеца.

Съгласно чл. 186, ал. 2 ЗЗД разноските по предаването на вещта и по тегленето и меренето й са в тежест на продавача. Предвидените в чл. 36 от ОУ на ищеца разноски за изготвяне на изравнителна сметка и отчет на уреди за топлинно разпределение са именно разноски, попадащи в предметния обхват на чл. 186, ал. 2 ЗЗД, по аргумент и от чл. 110, ал. 2 ЗС. Нормата е диспозитивна, като не съществува пречка за дерогирането ѝ както с нарочно писмено съглашение между ищеца и ответника, така и с клауза в общи условия, одобрени от надлежния държавен орган. Именно това се е опитал да стори ищецът, приемайки общите условия от 2014 г. и тези от 2016 г. Същевременно нищо в посочената законова разпоредба не сочи, че за купувачите на топлинна енергия се предвижда задължение да предплащат разноски по чл. 186, ал. 2 от ЗЗД на ищеца. Такава уговорка не е включена в ОУ, поради което за основателността на главния иск за дялово разпределение, ищецът трябва да установи, че е заплатил на третото лице-помагач визираната сума, което той не е сторил. Дори да се приеме, че подобно задължение за предплащане на разноски може да се изведе от уреденото право на ищеца да определя по съглашение с третото лице-помагач реда и начина на заплащане на услугата, то отново в тежест на ответника не би възникнало задължение за заплащането на главницата. Това е така, защото клауза, предвидена в общите условия на търговец продавач, според която той има право едностранно да определя ред и начин на плащане на задължения за разноски в тежест на потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Нормата на чл. 186, ал. 2 ЗЗД може да се дерогира по обща воля на страните по договора за продажба, но когато едната страна е потребител, съглашението следва ясно да урежда правата и задълженията на страните и предпоставките за дерогацията. В случая ОУ на ищеца не отговарят на това изискване, те дават възможност на търговеца едностранно да определя падеж на задължението и начин на неговото възникване, поради което съдът приема, че клаузата е нищожна и вземането за стойност на услуга „дялово разпределение“, не е валидно възникнало в полза на ищеца.

В този смисъл, съдът намира за изцяло неоснователна и претенцията за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на стойността на сума за извършваната услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 05. 2021 г. до м. 04. 2023 г. в размер на 41,21 лева, доколкото ищецът не доказа, че е заплатил тази сума на ФДР – фирмата за дялово разпределение. От доказателствата по делото не се установи, че за ищеца е възникнало задължение към третото лице –помагач в претендирания размер, което да е платено от него на "Техем сървисиз" ЕООД.

По изложените съображения главният иск за сумата за дялово разпределение в размер на 41,21 лева подлежи на отхвърляне, а с него и акцесорната претенция за мораторна лихва на стойност 9,33 лева.

Aкцесорната претенция за мораторна лихва е неоснователна и на още едно основание. В общите условия липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото, както бе посочено по-горе не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, респ. депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което и тази акцесорна претенция се явява неоснователна.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания в установените от съда размери. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2166 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково. В заповедното производство ищецът е направил разноски от 43,49 лева /22,24 евро/ за държавна такса и 50,00 лева /25,56 евро/ за юрисконсултско възнаграждение или в общ размер на 47,80 евро. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени, но съобразно установения по делото размер на вземанията, следва да бъдат намалени на 5,89 евро.

Предвид крайния изход на делото, и двете страни имат право на разноски и в настоящото производство.

С оглед на това, че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, на същият следва да се присъдят такива в размер общо от 178,84 евро, съразмерно на уважената част от исковете и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. От представените по него писмени доказателства се установява, че ищецът е направил в исковото производство разноски от 50 лева /25,56 евро/ за държавна такса; общо 1322,59 евро за възнаграждение за вещи лица, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/ съдът определя юрисконсултско възнаграждение от 200 лева /102,26 евро/, или разноски в общ размер на 1450,41 евро.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът също има право в негова полза да бъдат присъдени направените както в заповедното производство, така и по настоящото дело разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Претендира се присъждане на разноски от негова страна за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400,00 лева /204,52 евро/ по ч.гр.д. № 2166 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково (л.17 от ч.гр.д. № 2166 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково) и 1700,00 лева /869,20 евро/ по исковото производство, предвид представения договор за правна защита и съдействие (л.65 от делото).

По отношение на разноските в заповедното производство следва да се посочи, че длъжникът е взел участие в развилото се заповедно производство, като е ангажирал процесуален представител, който е депозирал възражение п о чл. 414 ГПК и своевременно е заявил претенцията си за присъждане на направените разноски, още с подаването на възражението, като са представени и доказателства за извършването им. Ето защо е налице основание за присъждане на направените разноски и в заповедното производство, доколкото в същото не са предвидени специални правила в този смисъл.

От друга страна, съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и С- 428/16 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед всички посочени по – горе принципни съображения и като взе предвид от една страна липсата на фактическа и правна сложност на делото и извършените от адв. Любомир Гочев процесуални действия, изразяващи се единствено в депозиране на възражение по чл.414 ал.1 ГПК по ч.гр.д. № 2166 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково, а от друга - размера на претендираните вземания, настоящият съдебен състав намира, че следва да се определи възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие по заповедното производство в размер от 200 лева /102,26 евро/. От тази сума и съобразно установените размери на спорните вземания, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника 89,65 евро по ч.гр.д. № 2166 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково. В конкретния случай релевантно за преценката за размера на адвокатското възнаграждение е единствено изготвянето и депозираното възражение по чл. 414 ГПК. Вярно е, че адвокатът има право свободно да договаря размера на възнаграждението, което да му бъде заплатено във връзка със съответното представителство, но тази свобода не се простира и върху размера, за който следва да отговаря насрещната страна, която предвид същността на този вид сделка не участва в договарянето на сумата, поради което и не може да бъде обвързана от размер, договорен от други лица. Обратното становище означава да се допусне злоупотреба с процесуални права, най-вече по отношение на насрещната страна.

По отношение на претенциите на ответника за разноски в исковото производство и видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие, на пълномощника на ответника е заплатено адвокатско възнаграждение в брой, а именно сумата от 1700 лева. От страна на ищеца своевременно е релевирано възражение за прекомерност на основание чл.78 ал.5 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, за защита и съдействие по дела с материален интерес от 1000 до 10 000 лева се предвижда възнаграждение в размер на 400 лева + 10 % за горницата над 1000 лева. В този смисъл дължимото възнаграждение за адвоката на ответника би следвало да бъде в размер на 517,43 лева. Като взе предвид посочените обстоятелства, в т.ч. и цената на предявените искове, наличието на трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси, извършените от адв. Любомир Гочев процесуални действия, изразяващи се в депозиране на отговор на исковата молба, на писмени молби по делото, участието му в пет открити съдебни заседания, в които са изслушвани вещи лица и са извършвани процесуални действия по събиране на доказателства, вкл. и по аргумент от Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, възражението на ищеца по чл.78 ал.5 ГПК следва да се приеме за основателно и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника се определят разноски, възлизащи на 1267,43 лева /648,03 евро/, от които се присъди адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от предявените искове или в случая в размер на 568,12 евро.

С оглед Закона за въвеждане на еврото в Република България, обн. ДВ, бр.70 от 20.08.2024 г., в сила от 01.01.2026 г., всички присъдени суми, в това число разноски, следва да бъдат превалутирани в евро, предвид смяната на националната валута /лев/ с евро, считано от 01.01.2026 г., като бъдат преизчислени по официалния фиксиран курс /1 евро е равно на 1.95583 лева/.

Мотивиран от горното, съдът