Решение № 322 от 19.5.2023 г. на Софийски окръжен съд по дело № 730/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на С. В. Г. от гр. С. срещу АПИ, гр. С.. Ищцата твърди, че на 31.03.2021 год. пострадала като водач на л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № СВ •••• НМ при пътно-транспортно произшествие, при следните обстоятелства: ищцата управлявала лекия автомобил със скорост 120 км/ч. на АМ „Хемус“, км. 26, посока гр. С., когато товарен автомобил, движещ се пред нея, извършил маневра изпреварване на друг товарен автомобил и при прибирането в дясната лента настъпил с гумите си метален предмет, намиращ се на пътното платно – автомобилно гърне- катализатор, който отхвръкнал, забил се в челното стъкло на автомобила, управляван от ищцата и причинил на последната телесни увреждания – разкъсно-контузна рана и контузия на дясното рамо и дясната страна на гръдния кош с охлузване, оток, зачервяване, болка, болезненост при дишане, затруднения в движението на дясната раменна става, оток в областта на шията и др., като по случая е образувано ДП № 16/2021 год. по описа на ОД на МВР-гр. С.. В резултат на произшествието ищцата е претърпяла неимуществени вреди – продължителни болки и страдания, които продължават и до днес, като още изпитва болки и затруднения в движението на дясната раменна става. Освен физическите болки и страдания в резултат на ПТП ищцата претърпяла и силен стрес и тревожност, като започнала да се буди нощем, затворила се в себе си и не може да се отърси от шока след удара. Ищцата претърпяла и имуществени вреди в резултат на инцидента в размер на 100 лева – разходи за лекарска консултативна комисия и съдебен лекар. Твърди, че ответникът чрез своето бездействие и неизпълнение на законови задължения се явява отговорен за настъпилите вреди, тъй като участъкът от пътя, където е станало произшествието, е част от републиканската пътна мрежа, като съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗДвП ремонтът и поддържането на пътя се осъществява от АПИ. Агенцията не е изпълнила задълженията си по чл. 167, ал. 1 от ЗДвП за поддържа пътя в изправно състояние; да сигнализира незабавно препятствията на пътя и да ги отстрани във възможно най-кратък срок. Налице е неизпълнение и на разпоредбата на чл. 3 от ЗДвП, според който лицата, които стопанисват пътищата, следва да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация и да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, както и на разпоредбата на § 1, т. 14 от ДР на ЗДвП, според който поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Предявява частичен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата 40 000 лв. – част от претенция в общ размер от 60 000 лева /след допуснато увеличение на иска по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 от ГПК в о.с.з. на 20.04.2023 год./ – дължимо обезщетение за причинени й от процесното ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 31.03.2021 год. до окончателното изплащане, както и да й заплати сумата 100 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2021 год. до окончателното изплащане. На ответника е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата и в едномесечен срок от връчването е постъпил писмен отговор. Оспорва иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди. Сочи, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, тъй като същата е управлявала МПС, без да спазва необходимата дистанция от движещия се пред нея товарен автомобил, съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, както и в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като не е съобразила скоростта на движение със състоянието на пътя, интензивността на движението, конкретните условия на видимост и и др. Счита също така, че не е доказан механизма за настъпване на ПТП. Оспорва наличието на препятствие на пътното платно. Твърди, че обектът на пътя е изпаднал от неидентифицираното ППС – товарен автомобил, движещ се пред МПС с водач ищцата, поради което не е налице виновно противоправно поведение- бездействие от страна на длъжностни лица при ответника. На следващо място сочи, че с договор за обществена поръчка № РД-37-9/04.09.2019 год., сключен между АПИ и „А.“ ЕАД, ищецът възложил поддръжката на пътя на дружеството- изпълнител, поради което, в случай че се докаже твърдяния в исковата молба механизъм на ПТП, отговорност за това следва да носи изпълнителят по договора за обществена поръчка спрямо възложителя. На основание ч. 219, ал. 1 от ГПК моли да бъде конституирано трето лице – помагач на ответника „А.“ ЕАД, гр. С.. Предявява при условията на евентуалност /ако бъде уважен предявения главен иск/ обратен иск срещу третото лице-помагач за заплащане на процесните суми. Третото лице-помагач оспорва изцяло предявените обратни искове. Не оспорва, че между него и ответника е сключен договор за възлагане на обществнена поръчка № РД-37- 9/04.09.2019 год., но с него с оглед рамковия му характер дейностите, които „А.“ ЕАД е длъжно да извършва, не са предварително определени в самия договор, а се възлагат отделно на база месечни, допълнителни и извънредни задания, въз основа на които се съставят месечни сертификати, които са доказателство за действително изпълнени от изпълнителя и приети от възложителя АПИ ремонтни работи. Към момента на процесното ПТП от страна на АПИ няма възлагани допълнителни и извънредни задания на изпълнителя. Сочи, че няма клауза в договора, която да го ангажира да следи за настъпването на непредвидимо обстоятелство, каквото е наличието на „внезапно появило се на пътното платно гърне-катализатор“. Не е налице неизпълнение на договорно или друго задължение на третото лице – помагач, което да е довело да възникване на твърдените от ищцата вреди. Моли съда да отхвърли предявените главни искове, а в случай на уважаването им и разглеждане на предявения обратен иск, моли последният да бъде отхвърлен като неоснователен. Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Съгласно протокол за оглед на местопроизшествие от 31.03.2021 год., съставен от Г.Г. – разследващ полицай при ОДМВР – гр. С. по повод получено съобщение в 16.39 ч. от С. Г. за това, че при движение по АМ „Хемус“ в посока гр. С., движещ се пред нея товарен автомобил повдигнал от платното метален предмет, който след това счупил предното стъкло на управлявания от нея автомобил и се забил в рамото й. При извършения оглед в присъствието на поемни лица в 18.40 ч. на дневна светлина, при сухо, хладно и ветровито време и добра видимост, било констатирано, че местопроизшествието е настъпило на АМ „Хемус“ в района на 26 км. в землището на с. Ч., община Е.П., с участието на л.а. с рег. № СВ •••• НМ, марка „Шкода“ модел „Фабия“, намиращ се до дясната мантинела в аварийната лента на дясното платно за движение на автомагистралата в посока гр. С.. На задната лява седалка на автомобила към момента на огледа е намерено деформирано метално парче с неправилна форма с размери 0, 37 м. х 0, 19 м.; предното панорамно стъкло на автомобила е частично деформирано и частично разрушено в долната централна част – в стъклото е открит отвор с диаметър 0, 25 м. Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 40 от 31.03.2021 год., изготвен от П.К. – дежурен ПТП при ОДМВР-С., на АМ-2 Хемус, км. 26 около 17.30 ч. е настъпило ПТП с участник ППС с рег. № СВ •••• НМ, марка „Шкода“ модел „Фабия“, с водач и пострадало лице С. В. Г. от гр. С. с наранявания на рамото. Като видими щети по МПС са посочени – „счупено челно стъкло“. Според съдебно-медицинско удостоверение 91.04/02.04.2021 год., издадено от д-р А. Х. – специалист по съдебна медицина при Медицински университет – С., при извършения преглед на С. Г. са установени оток, кръвонасядане и охлузване на дясното рамо, като тези увреждания са в резултат от действието на твърд тъп предмет и могат да се получат по време и начин, както съобщава пострадалата, а именно: претърпяно ПТП на 31.03.2021 год., при което елемент от автомобил /гърне/ бил отхвърлен от тежкотоварен автомобил, при което счупил предното стъкло на управлявания от пострадалата автомобил и я наранил. Пострадалата била с оплаквания от силни болки в гръдния кош и в областта на дясното рамо и затруднение в движението на рамото. Обективно: на дясната ръка е поставена синтетична шина /ортеза/; по предно-външната повърхност на дясното рамо има силно изразен оток и кръвонасяване с диаметър 8 см. Нараняването е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. След произшествието пострадалата С. Г. е транспортирана в УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“, гр. С., като е установено травматично увреждане на дясно рамо и дясна част на гръден кош, без опасност за живота /лист за преглед на пациент от 31.03.2021 год./, с предписана терапия и 14 дни покой. Видно от лист за извършен платен преглед на 02.04.2021 год. в „Аджибадем СитиКлиник“ ищцата е посетила лечебното заведение за извършване на първичен преглед по повод болки в областта на дясното рамо и гръдния кош с болезненост при дишане и невъзможност за движение на дясната раменна става. Констатирани са множество повърхностни травми на раменния пояс и мишницата. Предписано е ортезно средство за дясното рамо и лекарствена терапия с аркоксиа, ендотелон и репарил гел. Ищцата е ползвала отпуск по болест през периода 01.04.2021 год. – 13.06.2021 год. и през периода 11.07.2021 год. – 08.10.2021 год., видно от приложените по делото амбулаторни листове и болнични листа на ЛКК при „ДКЦ ХII С.“ ЕООД с основна диагноза „открита рана и др. на раменния пояс“. Ищцата е заплатила сумата 50 лева за преглед от ЛКК комисия към „ДКЦ ХII С.“ ЕООД /фактура от 15.04.2021 год. и фискален бон/. Видно от квитанция № 88/2021 год., на 02.04.2021 год. ищцата е заплатила сумата 50 лева за издаване на съдебно-медицинско удостоверение 91.04/02.04.2021 год. от специалист по съдебна медицина при Медицински университет – С.. С Постановление от 16.11.2021 год. на прокурор при РП-Е.П. е прекратено досъдебното производство № 16/2021 год., водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б вр. чл. 342, ал. 1 от НК във връзка с настъпило ПТП на 31.03.2021 год. с участник неустановен товарен автомобил и управлявания от ищцата лек автомобил, като в хода на наказателното производство няма привлечени лица в качеството на обвиняеми и деянието не съставлява престъпление. Според показанията на св. С. – управител на дружеството „М.тайлър“ ЕООД, с което ищцата е била в трудово правоотношение към момента на ПТП на длъжност „търговски представител“, веднага след произшествието ищцата му се обадила по телефона и му съобщила за инцидента. Свидетелят незабавно отишъл на мястото на ПТП /около 30 мин. след обаждането/, където се намирали С. Г. и управлявания от нея служебен автомобил, в аварийната лента. Предното стъкло на последния било пробито, а ищцата била много стресирана. Ищцата споделила, че докато шофирала на магистралата зад товарен автомобил, последният при извършване на маневра настъпил нещо на пътя и към автомобила на ищцата полетял предмет, който пробил предното стъкло, ударил водача и на мястото на ПТП се намирал на задната седалка на автомобила. Според свидетеля предметът приличал на гърне, катализатор на автомобил. Ищцата имала рана на дясното рамо и скъсана дреха. На мястото вече имало патрул на пътна полиция, като впоследствие дошъл и друг разследващ екип. Пострадалата била транспортирана с линейка до болнично заведение. Впоследствие ползвала 6 месеца отпуск по болест, като поддържала непрекъснато връзка със свидетеля. Изпитвала болки в рамото, които продължават и понастоящем. След изтичане на отпуска по болест на ищцата същата била съкратена от работа. Според показанията на св. А., който живее на съпружески начала с ищцата от 2013 год., на 31.03.2021 год. С. Г. му се обадила по телефона около 16.30 ч., като плачела и била много разстроена. Казала, че претърпяла катастрофа и получила удар от попаднал предмет в автомобила. Междувременно дошла линейка, за да транспортира ищцата до болница ИСУЛ. Свидетелят отишъл направо в болничното заведение, където видял ищцата. Същата била с одраскано лице от набити стъкла по него; скъсано яке; охлузвания и оток по рамото, като се оплаквала от силни болки в дясното рамо. Разказала му как, докато е карала в лявата лента, движещият се пред нея камион, който изпреварвал в средната лента, изведнъж се разклатил, като че ли настъпил нещо на пътя, а към нея полетяло желязо, което попаднало в управлявания от нея автомобил и я ударило. Ищцата била изписана същата вечер от болницата, като не било установено счупване, но около един месец след това ищцата не можела да движи рамото си и да се обслужва сама. Около 1 месец била обездвижена с ортеза. Ищцата изпитва болки и до днес, особено при носене на чанта или др. тежест, както и при разгъване на ръката. Ищцата ползвала около 6 месеца отпуск по болест заради нараняването на ръката. Освен болките в рамото ищцата изпитвала и силен стрес след произшествието, като 4-5 месеца след това не можела да спи добре, будела се нощно време и имала психически атаки. Преди инцидента била много активен шофьор, а след това изпитвала страх да шофира и спряла да управлява МПС. Ищцата следвала всички лекарски препоръки, като вземала предписаните й медикаменти и провеждала раздвижване, но без особен резултат поради мускулни разкъсвания и невъзможност за пълно разгъване на ръката. Дори и сега, когато се вози като пътник в автомобил, изпитва страх и се стряска при по-рязко движение или от движещи се отпред товарни автомобили. След произшествието станала по-нервна и раздразнителна. Не може да носи 5 кг. и повече с дясната ръка вследствие травмата. Към момента на ПТП ищцата работела като дистрибутор на захарни изделия в автомобилната администрация, като задълженията й били свързани с приемане на заявки и разнасяне на стока със служебния автомобил, включително шофиране. След изтичане на отпуска по болест на ищцата същата била съкратена от работа, тъй като поради болките в рамото и страх да шофира вече не можела да се справя със служебните си задължения. Според заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза от 11.04.2023 год. на вещите лица С. и И., при процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания: контузия на дясното рамо с наличието на разкъсноконтузна рана и подкожен хематом; контузия на гръден кош вдясно. При ищцата е проведено консервативно лечение с поставяне на имобилизираща ортеза на дясна раменна става за 30 дни и провеждане на курс рехабилитация в продължение на две седмици, общо десет процедури /съгласно обясненията на вещите лица в о.с.з./. Възстановителният период при ищцата е продължил около 6 месеца, през който е търпяла болки и страдания, като първите 20 дни те са били с по-голям интензитет. При извършения медицински преглед при ищцата не е установен функционален дефицит на дясната раменна става. Налице е само белег от разкъсноконтузна рана по предната страна на дясната раменна става. Освен раната, при ищцата е имало и увреда на самия мускул, заради което е направено и обездвижването на рамото. При С. Г. е налице травматичен стрес, като непосредствено след травмата тя е изпаднала в шоково състояние /остра стресова реакция/, характеризираща се с първоначално състояние на „зашеметеност“ със стесняване на съзнанието, известна дезориентация, невъзможност за възприемане на информация и планиране на действията, включване на автоматизми. Постепенно симптомите са придобили хроничен ход: персистират емоционалните нарушения, свързани с изживяване на анхедония и дистимен тон на настроението, като в същото време се установяват белези на социална дисфункция и промени в жизнените стереотипи. При ищцата са налице и паник атаки при пътуване. Острата стресова реакция се е проявила в относително кратък период от време – няколко месеца след инцидента, но е оставила дълготрайни следи, като при подобна травма през период от около 4-5 години след инцидента потърпевшите са по-депресивни, страдат от натрапливи мисли, фобии и повишена междуличностна чувствителност. Имат по-ниска оценка на психичното благополучие, разглеждат живота си като изпълнен от повече неприятности, имат затруднения в общуването и преживяват по-голямо отчуждение. Според заключението на автотехническата експертиза на в.л. М. от 21.07.2021 год., приета по ч.гр.д. № 32145/2021 год. по описа на СРС по реда на чл. 207 от ГПК, при процесното ПТП е счупено челното стъкло на автомобила от метално парче – катализатор с тегло около 1, 5 кг., което е паднало върху него и го пробило, след което е навлязло в купето. При навлизането в купето предметът е ударил водачката на автомобила в дясното рамо. Предметът представлява катализатор – затворена кутия, деформиран от едната страна при смачкването му от друг автомобил и подскачане нагоре във въздуха до удара в предното стъкло на автомобила на пострадалата. Катализаторът е изпаднал на пътното платно най- вероятно при транспортирането му към отпадъци. Тръбата и отвора са силно корозирали и изгнили. Технически не е възможно откачането на катализатора едновременно от двете страни при движение на автомобила и без да има следи от застъргване в асфалта. Механизмът на ПТП е следният: катализаторът е изпаднал на пътното платно и след това е бил настъпен с колелото на друго МПС, повдигнат във въздуха и се е ударил в движещото се МПС – л.а. „Шкода Фабия“ зад него и вляво. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна: Предявените искове са с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Според чл. 49 от ЗЗД лицето, което е възложило на друг някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна. Предпоставка за уважаване на иска е да се докаже наличието на противоправно действие или бездействие на лице, на което ответникът е възложил определена работа, при или по повод изпълнението й, както и настъпването на вреди, които са в пряка причинна връзка с това противоправно поведение. Вината на длъжностните лица се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в своята съвкупност, са достатъчни, за да се приеме за установено противоправното поведение /бездействие/ на ответника в качеството на лице, стопанисващо пътя, където е настъпило произшествието. Съгласно нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗП автомагистралата е вид републикански път, а съгласно ал. 7 същата е вид национален обект, представляващ специално изграден и означен път за движение само на МПС с високи скорости, притежаващ определени технически характеристики. Като вид изключителна държавна собственост А.те се управляват от АПИ, а управлението им включва и поддържането на пътищата; организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата; организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя и др. - чл. 19 от ЗП в действащата му редакция към момента на възникване на вредите - ДВ, бр. 17 от 26.02.2021 г. В Наредба № РД-02-20- 19/12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, приложима и по отношение на републиканските пътища, са определени видът, обхватът, техническите изисквания, нормите и правилата и периодичността на работите за поддържане и текущ ремонт на пътищата, както и изискванията към организацията и технологията за тяхното изпълнение. Според чл. 30, ал. 1 Закона за пътищата АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съгл. чл. 47, ал. 1 от Правилника, поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Според чл. 167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, сигнализират незабавно за препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В разпоредбата на пар. 1, т. 19 от ППЗДвП се сочи, че "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В настоящия случай от анализа на доказателствата по делото се установи, че на пътното платно е имало предмет, който представлява препятствие по смисъла на цитираната разпоредба. Съгласно приетия по делото протокол за оглед на местопроизшествие от 31.03.2021 год. на задната лява седалка на автомобила към момента на огледа е намерено деформирано метално парче с неправилна форма, а предното панорамно стъкло на автомобила е било частично разрушено в долната централна част, като размерът на открития отвор в стъклото съответства на размерите на проникналия в купето метален предмет. Протоколът има обвързваща доказателствена сила за фактите, осъществени в присъствието на съответното длъжностно лице, а именно – за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалото в ПТП моторно превозно средство и претърпените вреди. Удостовереното в протокола съответства и на показанията на св. С., който лично е възприел повредите по автомобила и наличието на метален предмет в купето, както и състоянието на пострадалата след инцидента. Тези обстоятелства потвърждават съобщения от пострадалата механизъм на произшествието, а именно - че при движение по АМ „Хемус“ в посока гр. С., докато карала в лявата лента движещ се пред ищцата товарен автомобил, който изпреварвал в средната лента, повдигнал от платното метален предмет, който полетял и счупил предното стъкло на управлявания от ищцата автомобил, а след това се забил в рамото й /показанията на св. А./, от което са причинени и неимуществените вреди на ищцата. Този механизъм се потвърждава изцяло и от заключението на автотехническата експертиза на в.л. М. от 21.07.2021 год., приета по ч.гр.д. № 32145/2021 год. по описа на СРС по реда на чл. 207 от ГПК, според което катализаторът е изпаднал на пътното платно и след това е бил настъпен с колелото на друго МПС, повдигнат във въздуха и се е ударил в управлявания от ищцата автомобил. Съдът намира, че за обезщетяване на тези вреди следва да се ангажира гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника като собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице. Ответникът е проявил бездействие, изразяващо се в бездействие на негови служители, натоварени с тези функции, да изпълни задължението си да поддържа пътя, на който е станало ПТП в такова съ стояние, че да обезпечи непрекъснато, удобно и безопасно движение на пътните превозни средства по всяко време на денонощието. Нормативно възложено задължение на АПИ е да поддържа републиканските пътища в състояние, годно за безопасната им експлоатация, като ремонтира повреди по тях и обезопасява или премахва непредвидени препяствия по тях. Наличието на метален предмет на пътното платно на скоростен път създава непосредствена опасност за движението и подобни предмети следва да бъдат своевременно премахвани. Налице е виновно бездействие на длъжностното лице при ответника, комуто АПИ е възложило поддържката на пътя, поради което ответникът по линията на гаранционно – обезпечителната отговорност отговаря за вредите, причинени от действията или бездействията му. Установи се по делото и наличието на пряка причинно – следствена връзка между наличието на предмет на пътното платно и настъпилите увреждания на ищцата. В случая обстоятелството, че предметът е задвижен вследствие на преминаването през него на друг, товарен автомобил, не прекъсва пряката причинна връзка между деликтното поведение, изразяващо се в необезопасяване на пътя, и настъпването на вредите. Първопричината за настъпване на инцидента лежи в наличието на опасен предмет на пътя, който лесно би могъл да се задвижи безконтролно в непредвидена посока при правомерното и обичайно използване на пътя. Преминаването на товарен автомобил през металното гърне - катализатор е допринесло за настъпването на вредите, но главната причина за настъпването им е наличието на предмет на пътя, който не е част от принадлежностите на пътя. Водещият фактор за настъпването на вредите е наличието на този опасен предмет на платното за движение. Съдебната практика почти единодушно приема, че при повреждане на автомобил или телесната цялост на пострадало лице в резултат на сблъсък с лежащ на пътя предмет държавата в лицето на АПИ (съответно общината, ако пътят е общински) отговаря не на основание чл. 50 от ЗЗД като собственик на пътя и за вреди, произтекли от неговите свойства като вещ, а на основание чл. 49 от ЗЗД - за неизпълнение на задълженията на наети от нея лица. В такъв случай се поставя въпросът дали ответната агенция е имала обективно достатъчно време, за да установи наличието на предмет, да реагира и да го отстрани. В съдебната практика се застъпва становището, че е налице случайно събитие, ако предметът, в случая - автомобилно гърне е изпаднало от движещия се непосредствено отпред автомобил, защото в този случай наистина АПИ няма да бъде в състояние да реагира. По делото обаче не е установено гърнето да е изпаднало от движещо се пред пострадалата МПС или от товарния автомобил при извършване на маневрата изпреварване, тъй като в този случай предметът щеше да изпадне на пътя и да бъде застъпен от управлявания от ищцата автомобил, а не да излети с голяма скорост и да удари предното му стъкло. Относно механизма на ПТП съдът дава вяра и на заключението на в.л. М., според което не е вероятно катализаторът да е изпаднал от лек автомобил, движещ се пред ищцата. В случая не е известно колко време този предмет е бил на пътя, поради което настоящият съдебен състав приема, че не е налице случайно събитие, за да може да бъде изключена отговорността на ответника. Стига предметът да не е изпаднал от някой от автомобилите, движещи се непосредствено преди пострадалата, какъвто не е случаят, АПИ следва да е установила незабавно наличието му и да е взела мерки за отстраняването му – в противен случай тя чрез своите служители или други наети лица не е изпълнила свое законово задължение и отговаря за настъпилите вреди. При това би следвало да е без значение с колко наети лица разполага агенцията и дали има практическа възможност да узнава за наличието на предмети, попаднали на пътя, непрекъснато, във всеки един момент. В случая АПИ не е доказала възражението си, че въпросният предмет на пътното платно не е било обективно възможно да бъде отстранен преди настъпване на ПТП, напр. поради това, че се е появил там непосредствено или съвсем скоро преди ПТП. Съдът намира за установено от приетите по делото медицинска експертиза, свидетелските показания и събраните писмени доказателства, че в случая са доказани всички елементи на фактическия състав, необходими за уважаване на предявения иск, а именно: противоправното поведение на длъжностни лица при ответника; настъпването на злополуката; причинени неимуществени и имуществени вреди на ищцата, както и причинна връзка между произшествието /причинените вреди/ и противоправното бездействие на ответника /неизпълнението на задължението на ответника да поддържа републиканския път свободен от препятствия/. Доказа се от приетото заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза, че при процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания: контузия на дясното рамо с наличието на разкъсноконтузна рана и подкожен хематом с увреждане на мускула и контузия на гръден кош вдясно. Възстановителният период е продължил около 6 месеца, през който пострадалата е търпяла болки и страдания, като първите 20 дни те са били с по- голям интензитет. Следва да се има предвид, че към момента не е налице функционален дефицит на дясната раменна става, но ищцата все още изпитва дискомфорт и напрежение при носене на по-голяма тежест, както и при разгъване на ръката. Съдът отчита и преживения от пострадалата посттравматичен стрес, чиито симптоми включват емоционални нарушения, свързани с депресивно настроение, натрапливи мисли, повишена чувствителност, социална дисфункция и самоизолиране, както и паник атаки при пътуване, като тези симптоми са продължили няколко месеца след инцидента. Останали са обаче и някои дълготрайни следи – страх от пътуване с автомобил, лесна раздразнителност и потиснатост /св. А./. Според вещите лица тези последици могат да продължат 4-5 години след травмата. За репариране на тези вреди съдът намира, че сумата 12 000 лева е достатъчно и справедливо обезщетение, като ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума на ищцата, определена от съда съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2021 год. до окончателното изплащане. За разликата до пълния предявен размер от 40 000 лева искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява неоснователен. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и сумата 100 лева – обезщетение за имуществени вреди – разходи за преглед и за издаване на съдебно- медициско удостоверение, съгласно фактура от 15.04.2021 год., фискален бон и квитанция № 88/02.04.2021 год., ведно със законната лихва, считано от 15.04.2021 год. до окончателното изплащане. Предвид основателността на главния иск в посочения размер, съдът следва да разгледа предявените при условията на евентуалност обратни искове срещу третото лице-помагач, на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК. По делото е представен Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-37- 9/04.09.2019 г, сключен между АПИ и „А.“ ЕАД. Видно от самия договор дейностите, които изпълнителят е длъжен да извършва, се възлагат с месечни, допълнителни и извънредни задания (чл. 5 от договора). На база възложените задания се съставят месечни сертификати, които са доказателство за действително изпълнени от изпълнителя - "А. " ЕАД и приети от възложителя - АПИ ремонтни работи (чл. 9, ал. 5 от договора). Извънредните задания са приложими при настъпване на "непредвидени обстоятелства" и съгласно чл. 5, "В" от договора. Възложителят или упълномощено от него лице имат право да възлага писмено възникналите работи, които са пряко свързани с проходимостта на пътния участък и осигуряване безопасността на движението. В тази хипотеза изпълнителят е длъжен да започне незабавно работа по разпоредените дейности. Съгласно Раздел I Дефиниции, т. 8 "извънредно задание" означава писмено възлагане от възложителя на видовете количества и работи, невключени в месечното и допълнителното задание, необходими за осигуряване на проходимостта на пътищата и безопасността на движението при възникване на непредвидени обстоятелства, включително по смисъла на чл. 2 ЗЗБ. Към момента на извършеното произшествие от страна на АПИ няма възлагани както месечни, така и допълнителни и извънредни задания. Няма клауза в договора, която да предвижда задължение за изпълнителя да осигурява екип, който да следи за наличието или възникването на "непредвидени обстоятелства", каквото е наличието на внезапно появили се на платното предмети, включително и такива, които биха могли да доведат до ПТП. Съгласно чл. 12, ал. 8 от договора изпълнителят е длъжен "Да поддържа в готовност екипи, които при необходимост да осигуряват безопасност на движението при пътно-транспортни произшествия (ПТП), аварии и други извънредни случаи, възникнали по републиканските пътища.... ". Изпълнителят е длъжен да отстрани препятствията, включително последиците от ПТП, но само по изрично възлагане от страна на възложителя АПИ. В конкретния случай на третото лице-помагач не са възлагани допълнителни и извънредни задания, няма протоколи, в които да е описано, че се дължи отстраняване на препятствия от магистралния участък съгласно възложени допълнителни или извънредни работи. Неоснователни са доводите на ответника по главните искове, че изпълнителят бил натоварен с надзор върху състоянието на магистралата и че е следвало да предприема незабавни действия по отстраняване опасности на пътно платно без за същото да е необходимо изявление на възложителя. Разпоредбите на чл. 5 от договора ограничават правомощията на изпълнителя до изпълнение на конкретно поставени задачи, включително и при възникване на непредвидени обстоятелства – дори и в тази хипотеза се изисква възлагане от възложителя на работи по отстраняване на неизправности на пътя, създаващи опасност за движението по него. Съгласно чл. 12 от договора изпълнителят в рамките на правата си по договора е длъжен да предприема действия по опазване на пътя с оглед безопасност на движението, да изпълнява допълнителни разпореждания на възложителя, да започва работа веднага след възникване на необходимост от същото, да поддържа в готовност аварийни екипи, които при необходимост да осигуряват безопасност при движението. Тези правомощия изпълнителят има само в рамките на дадените му по договора права, като тълкувайки клаузите на чл. 12 и на чл. 9 от договора се налага извод, че той може да предприема действия по опазване на пътя с оглед безопасност на движението само в изпълнение на конкретно разпореждане на възложителя. За да може да бъде ангажирана отговорността на изпълнителя по Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-37-9/04.09.2019 г., ответникът по главните искове трябва да докаже, че причинените на ищцата вреди произтичат от неизпълнение или некачествено изпълнение на някое от поетите с договора задължения. В случая възложителят по договора не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е възложил изрично /било писмено, било устно/ на изпълнителя да извършва дейност по премахване на паднали предмети на пътния участък, в който е възникнало процесното ПТП и ответникът не е изпълнил така възложената му работа. Отговорността на изпълнителя е договорна, а не гаранционна, поради което трябва да бъде доказана пряка причинна връзка между неизпълнението на възложената работа и причинените на третото лице вреди. При липсата както на твърдения, така и на доказателства, че подобна дейност е възложена на ответника по предвидения в договора начин и в резултат на неговото неизпълнение или лошо изпълнение са причинени вреди на ищцата, искът против "А. " ЕАД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 278 лева, представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете съгласно списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото пред настоящата инстанция. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К. А. П. сумата 1259 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 год., както и да заплати по сметка на СОС сумата 484 лева държавна такса и сумата 230 лева деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Воден от горното, съдът