Решение № 1145 от 13.10.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1398/2026 г.

С решение № 1798 от 18.03.2026 г. по гр. д. № 7054/2025 г., СГС, І-9 с-в, осъжда ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД да заплати на М. И. Я. сумата от 80 000 лв. (40 903,35 евро), на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 17.02.2025, ведно със законната лихва от 20.06.2025 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за сумата над 80 000 лв. до сумата от 120 000 лв. С решение № 3577/27.05.2026 г., СГС, с цел избягване на съмнения относно обема на произнасяне и с оглед указания на САС, е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, като е постановил отхвърляне на претенцията за законна лихва за периода от 10.03.2025 г. до 20.06.2025 г. Срещу решението, в частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от 80 000 лв. до пълния размер е предявена въззивна жалба от М. И. Я.. Сочи, че съдът не е съобразил в достатъчна степен болките и страданията, като не е отчел данните в експертизата и свидетелските показания. Излага оплаквания, че ищцата се е възстановявала дълго и все още не е излекувана напълно, че е преживяла тежко психически събитията, факта, че дълго време е била обездвижена, зависима от чужда помощ. Счита, че не е спазен принципа в чл. 52 ЗЗД и не е съобразена съдебната практика, както и застрахователните лимити. Оспорва изводите на съда относно началната дата на начисляване на законната лихва, като твърди, че непосочването на банкова сметка не касае дължимостта на обезщетението. Твърди, че лихвата е дължима от 10.03.2025 г. Моли да се присъди допълнително сумата от 40 000 лв. в евро, като се отмени решението в частта, в която искът е частично отхвърлен. Претендира разноски и оспорва тези на ответника. Ответникът по въззивната жалба ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД оспорва същата. Излага подробни доводи, като подчертава, че ищцата е имала заболяване на опорно-двигателния апарат преди ПТП. Счита, че решението е съответно на принципа на справедлИ.ст, икономическата конюнктура, съдебната практика. Претендира разноски. Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК. Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното: Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ. Ищцата М. И. Я. твърди, че претърпяла ПТП на 17.02.2025 г., като пътник в линейка. Поддържа, че ПТП е предизвикано от виновно и протИ.правно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. От инцидента тя получила фрактура на лява ключица, на 4-то и 5-то ребро и на ламелите на L1 и L2. Сочи, че от уврежданията претърпяла болки, страдания и неудобства и претендира тези вреди да бъдат обезщетени със сумата от 120 000 лв., (след изменение на иска), ведно със законната лихва от 10.03.2025 г. и разноски. Ответникът „ОЗК Застраховане“ АД оспорва иска по основание и размер. Сочи, че ищцата има предходни заболявания, които са допринесли за вредите. Прави възражения за принос поради неизползване на колан и неспазване на предписано лечение. Оспорва началния момент на законната лихва, тъй като не е била посочена банкова сметка. От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка: Няма спор, че на 17.02.2025 г. ищцата претърпяла ПТП, като помощен медицински персонал и пътник в линейка, както и че инцидентът е предизвикан от водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, поради неовладяване на автомобила и самокатастрофиране. Според СМЕ ищцата е получила при процесния инцидент счупване на първи и втори лумбални прешлени без проминиране на фрагменти в спиналния канал, счупване на лява ключица в средна трета с разместване, счупване на четвърто и пето ребро вляво по предна аксиларна линия и разкъсно-контузна рана в тилната дясна област на главата, обработена хирургично. Трайно са били затруднени движенията на снагата и лявата ръка. Първоначално е поставен корсет (носен 5 месеца), а след това е извършена оперативна интервенция за репозиция и вътрешна фиксация на фрактурата на лявата ключица с титаниева плака и винтове, а болничният престой е бил за седмица. Провеждана е рехабилитация, ползван е отпуск по болест за 241 дни. При преглед е установено ограничение в движенията на левия горен крайник в раменната става до 90 градуса (при норма 180 градуса), невъзможност да достигне тилната и поясната област, наличие на оперативен белег с дължина 12 см в областта на лявата ключица, както и оплаквания от болки в поясния отдел при натоварване и седене. Констатирана е плекситна увреда на нива С6, С7 и С8 вляво и периферностволова увреда на три нерва в ляво (предизвикващи тръпнене на два пръста на ръката), като е назначено лечение с медикаменти. Болките и страданията са били с най-голяма интензивност непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и в началния период на раздвижване след третия месец. За в бъдеще при физическо натоварване и при промени във времето е възможно да се проявяват болки и дискомфорт в областта на увредите, като по отношение на неврологичния дефицит на левия горен крайник е възприет изчаквателен подход. Констатирана е артериална хипертония, лекувано и преди инцидента, което не е повлияло настъпването на уврежданията. Вещото лице е посочило, че наличието на дегенеративни промени по протежение на гръбначния стълб, съобразени и с възрастта на ищцата, могат да бъдат обострени от травмата. Приетата СМЕ от в.л. невролог е потвърдила периферностволова увреда на аксиларния и радиалния нерв на лявата ръка, както увредата на коренчетата на нива С6, С7 и С8 вляво, обективирани чрез електромиографско изследване, водещи до двигателен дефицит на лявата ръка – ограничено повдигане, намален обем на движенията в лявата раменна и лакътна става, сетивни нарушения в областта на лявата ключица, лявата китка и четвърти и пети пръст на лявата ръка. Констатирани са ляв раменен плексусен двигателен синдром, остатъчни болки, двигателен дефицит на левия горен крайник, сетивни нарушения и дискоординационен синдром. Вещото лице дава неблагоприятна прогнозата относно болковия синдром и двигателен и сетивен дефицит, с очакване за персистиране на оплакванията, водещи до затруднения в пълноценното и ежедневно самообслужване, независимо от проведеното оперативно, медикаментозно и рехабилитационно лечение. Посочено е, че ищцата е търпяла болки и страдания непосредствено след травмата и оперативната интервенция с висока интензивност, като продължава да търпи такива към настоящия момент и е възможно да търпи и в бъдеще. Установено е, че ищцата е имала предходни (преди ПТП) междупрешленни дискови увреждания с радикулопатия, но наличните сега неврологични дефицити са в причинно-следствена връзка с процесното произшествие, а предходните междупрешленни дискови увреждания имат значение като съпътстващо състояние, без да са посочени като пряка причина за тези дефицити. От показанията на свидетелката З. Х. Я., снаха на ищцата, е видно, че в болницата ищцата е била на легло, неподвижна, с необходимост от обслужване в леглото и използване на памперси. Ищцата живеела в Кюстендил, но се наложило след изписването свидетелката да я прибере в дома си, където два месеца се грижела за нея. По това време тя не можела самостоятелно да се изправя в леглото, имала е нужда от помощ при ставане, къпане и придвижване, трудно било да стои продължително време изправена, да заема седнало положение за по-дълъг период поради болки в поясната област. Ищцата носила ортопедичен корсет, движенията на левия горен крайник били ограничени, вкл. и понастоящем, имала болка и изтръпване на последните два пръста на лявата ръка. Пострадалата се е придвижвала с придружител, но пътуването в седнало положение било трудно и за това транспортирането за контролни прегледи е извършвано с линейка в легнало положение. За лечение били провеждани рехабилитации. Според показанията преди ПТП ищцата не е имала оплаквания, свързани с опорно-двигателния апарат, но сега изпитва болки в поясната област и левия горен крайник, страда от безсъние, преживява все още инцидента. При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи: Страните спорят относно размера на обезщетението и момента на начисляване на законната лихва. От процесното ПТП ищцата (69 г.), медицинска сестра, е получила счупване на два лумбални прешлени, на лявата ключица и на две ребра, както и рана на главата. Лечението е било комбинирано – оперативно и консервативно, като е преминало през етап на пълно обездвижване и постелен режим с нужда от обслужване, а в последствие с раздвижване, съпроводено със значителни трудности при изправяне, транспортиране, стоене, седене и пр., както и поради дългото носене на корсет. За около осем месеца ищцата е била в отпуск поради нетрудоспособност. Понастоящем се установява ограничение в движенията на лявата ръка (няма данни да е водеща) – в раменната става, лакета, китката, изтръпване на пръсти, плекситна увреда, двигателен дефицит на левия горен крайник, сетивни нарушения и дискоординационен синдром, съпроводени с болки, които според вещото лице ще персистират, а прогнозата не е благоприятна. При тези данни съдът приема, че надлежно е определен подходящ размер на обезвреда за преживените болки и страдания в размер на 80 000 лв. Същият не подлежи на намаляване, нито на завишаване. За този размер съдът отчита продължителния период на лечение, засягането на двигателната активност на левия горен крайник, трудностите при движение на цялата снага за сравнително продължителен период от време. Съобразени са оперативната интервенция за едната от фрактурите, рехабилитациите, трудностите в ежедневието, нуждата от чужда помощ, нетрудоспособността, сегашното състояние, бъдещите очаквания. Отделно от това е отчетена напредналата възраст на ищцата, преживените негативни емоции, страх, дискомфорт, безсъние, тревоги, които са типични за всеки пострадал от ПТП, а така също и момента на инцидента (2025 г.), обществено икономическите условия към него, принципа на справедлИ.ст, съдебната практика по сходен тип дела, застрахователните лимити (които са само част от относимите критерии). Обезщетението се равнява на минималните работни заплати за над 6 години и напълно може да удовлетвори изискването на чл. 52 ЗЗД. Съдът не възприема оплакването на застрахователя, че предходните здравословни проблеми на ищцата с опорно двигателния апарат са основание за търпените от нея болки и страдания. И двете СМЕ са категорични, че наличните сега неврологични дефицити са в причинно-следствена връзка с процесното произшествие, като предходните дискови увреждания само съпътстват състоянието й без да са пряка причина за него. Нещо повече, именно ПТП създава възможност за обостряне на наличните вече страдания. Що се касае до момента, от който следва да се присъди лихва, следва да се съобрази актуалната практиката на ВКС, на която се позовава и жалбоподателката-ищца, отразена в решение № 128 от 4.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г., ВКС, І ТО, както и друга такава - решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Няма спор, че пострадалата е сезирала застрахователя на 10.03.2025 г. (л. 9), като с писмо – л. 10, е изискано представяне на материали от наказателното производство и банкова сметка. Както е прието и в практиката на ВКС, конкретните изискани документи не са от категорията на тези по чл. 106, ал. 3 ЗК, поради което въз основа на собствената си забава, от една страна, и тази на застрахованото при него лице – от друга страна, застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението за вреди след уведомяването си – т.е. от 10.03.2025 г. Отделно от това по отношение на въпроса, касаещ представяне на банкова сметка от ищцовата страна пред застрахователя, и как това рефлектира върху началния момент за начисляване на законна лихва, в посоченото по-горе решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., е прието следното разрешение по касационния въпрос: "Разпоредбата на чл. 380, ал. 3 КЗ не намира приложение при дължимо застрахователно обезщетение по чл. 432 КЗ, по отношение на което застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, в хипотеза на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявения от увреденото лице пряк иск до приключване на въззивното производство, при представяне от ищеца във въззивната инстанция на данните за банковата му сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението.". Отнесено към спецификите на настоящият спор, доколкото в случая застрахователят е оспорвал изцяло предявената претенция по основание и размер, то неизплащането на обезщетението не е в резултат на липса на съдействие на кредитора-пострадал от ПТП, чрез непредставяне на банкова сметка. Ето защо приложимостта на чл. 380, ал. 3 КЗ не е обоснована. Предвид казаното искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението е основателно за времето от 10.03.2025 г. до депозиране на исковата молба на 20.06.2025 г. Ето защо решението, поправено с решение от 27.05.2026 г., следва да се отмени в частта, в която се отхвърля искането за присъждане на лихви за периода от 10.03.2025 г. до 20.06.2025 г. (като такива се присъдят). При този изход на спора на пълномощника на ищцата за въззивното производство се следва като възнаграждение по чл. 38 ЗА сумата от 300 евро. С оглед отхвърлянето на жалбата, в частта за главницата по обезщетението, на представителя на ответника се следва сумата от 1500 евро, определена въз основа на актуалната практика на ВКС и СЕС с оглед направеното възражение за прекомерност и преценката на извършената по делото процесуална дейност по защита – подаване на писмен отговор и явяване в о.з. без извършване на действия по събиране на доказателства. Воден от горните мотиви съдът