Решение № 283 от 9.3.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 708/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на „БАЛКАНСАТ“ ЕООД против т.2 от Решение № 170 от 08.05.2025год. на Комисия за регулиране на съобщенията. Иска се отмяна на решението в оспорваната част на основание чл. 146 т. 3, 4 и 5 АПК. В с.з. жалбата се поддържа от процесуалните представители адв. Гигова и адв. Тренев на оспорващия. Съображения са изложени и в писмени бележки. Ответника чрез процесуалните си представители оспорва жалбата като неоснователна. Съображения са изложени в писмени бележи. СОП не прави искане за встъпване в производството. Настоящият съдебен състав на Административен съд-София област, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Предмет на оспорване е т.2 от Решение № 170/08.05/2025 на Комисия за регулиране на съобщенията. Със същото На основание чл. 30, ал. 1, т. 10, чл. 71, ал. 1, чл. 114, ал. 2, 3 и чл. 116 от Закона за електронните съобщения, във връзка със Заявления с вх. № 18-00-113/18.09.2024 г. и с вх. № 18-00-126/26.09.2024 г. и Писма с вх. № 16-00-8-10/24/16.04.2025 г. и с вх. № 18-00-126-1/24/16.04.2025 г., подадени от „БАЛКАНСАТ“ ЕООД, КРС отказва на „БАЛКАНСАТ“ ЕООД да измени Разрешение № 01328/11.12.2008 г. за ползване на позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, определена за Република България, в частта - отпадане на точки 2.6 и 2.7 от Условия на разрешението, издадено на „БАЛКАНСАТ“ ЕООД по искане, обективирано в Заявление с вх. № 18-00-113/18.09.2024 г. и Писмо с вх. № 16-00-8-10/24/16.04.2025 г. Дружеството-жалбоподател е титуляр на Разрешение за предоставяне на позиция на геостационарната орбита, определена за Република България за осъществяване на ел.съобщения чрез спътникова система "BUL00000" от неподвижна спътникова радиослужба № 01328 от 11.12.2008 год. Същото в т. 2.6. е със следното съдържание - В срок до 02.12.2021 г., да предостави на Комисията необходимата информация, определена в Приложение 2 на Резолюция 49 от РР за започване на процедура по нейните условия , а съдържанието на 2.7 Да изгради и въведе в експлоатация Системата в срок до 02.06.2022 г. В т. 2.8 от Разрешение № 01328/11.12.2008 г.,/л.68 гръб, 69 и 70/ е посочено, че предприятието е длъжно „При поискване да предоставя информация в съответен обем, срок и подробности, необходима за успешното приключване на процедурата по въвеждане в експлоатация на Системата и изпълнението на регулаторните функции на Комисията, свързани с ефикасното и ефективно управление на радиочестотния спектър“. Разрешението е изменено с Изменение № 01328-007 от 19.05.2022 г., като съгласно т. 2.6. и т. 2.7 от Разрешение № 01328/11.12.2008 г./л.50 и 51 гръб/, предприятието следва: т.2.6. В срок до 15.12.2023 г., да предостави на Комисията необходимата информация, определена в Приложение 2 на Резолюция 49 от РР за започване на процедура по нейните условия; 2.7. Да изгради и въведе в експлоатация Системата в срок до 15.12.2023 г.“ Във връзка с изтеклия срок , с Писмо вх. № 12-02-44/14.02.2024год. Бюрото по радиосъобщения към Международния съюз по далекосъобщения е изпратено искане до КРС за предоставяне на нова дата за въвеждане на спътниковата система BALKANSAT 30В в експлоатация, при желание от страна на администрацията на Република България за удължаване на този регулаторен краен срок. В следствие на това КРС е водила кореспонденция с дружеството. КРС е поискала и съдействие и експертно становище по казуса към Бюрото по радиосъобщения. Дружеството е отправило Искане с вх. №18-00-126-1/26.09.2024 г. с правно основание чл.114, ал. 2 от Закона за електронните съобщения („ЗЕС“) за изменение на т. 1.2 от условията на Разрешението, с което срокът на действие на Разрешението да бъде удължен до 24.11.2035 г./ по това искане КРС е постановил отказ с т.1 от Решение № 170/08.05/2025 на Комисия за регулиране на съобщенията, което е предмет на съдебен контрол по адм. дело №709/2025год. по описа на АССО/. Производството по издаване на оспорваното решение е започнало по Искане с вх. № 18-00-113/18.09.2024 г. на дружеството с правно основание чл. 116 от ЗЕС за изменение на т. 2.6 и 2.7 от условията на Разрешението. Искането за отпадане на тези две условия е мотивирано с настъпили изменения в международната уредба - официалните Заключителни актове (Final Acts} . приети от Световната радиоконференция - 2023 г. (World Radio Conference – 2023, „WRC-23“) на Международния съюз по далекосъобщения („МСД'), за изменение и допълнение на чл. 6.31ter, чл. 6.32, 6.33, чл. 8.2bis и чл. 8.16 от Приложение ЗОБ към Радиорегламента на МСД, които влизат в сила 01 януари 2025. Във връзка са това искане адм. орган е изпратил до дружеството писма с изх. № 16-00-8-7/24/22.01.2025 г. и изх. №16-00-8-9/24/14.03.2025 г. , с което го е уведомила , че чл. 6.3 ter от Приложение З0В към Радиорегламента се прилага, както за спътниковата система BALKANSAT АР30В, така и за голям брой аналогични случая със спътникови системи на други администрации, но той не е основание за отмяна на т. 2.6 и т. 2.7 от разрешението на предприятието. С писмо вх. № 16-00-8-8/24/07.02.2025 г., дружеството е изразило готовност при необходимост да обяви условна дата за въвеждане в експлоатация на спътниковата система – 31.12.2030 г. , като датата е съобразена с настоящите планове за изграждане и изстрелване на системата BALKАNSAT АРЗОВ с международните партньори на дружеството. Искането е разгледано на заседание на КРС, обективирано в протокол 21 от 08.05.2025год. При тези данни е постановено процесното решение. За да постанови оспорваното решение състава на комисията приема, че Заявлението за изменение на разрешението ,след след изтичане на заложените в разрешението срокове, които според органа са включени и са необходими с оглед необходимостта от осъществяване на регулаторните правомощия от страна на регулаторния орган. По отношение готовността на предприятието да обяви условна дата 31.12.2030 г. за въвеждане в експлоатация на спътниковата система, не е възприето от органа, тъй като исканият срок за пускането на системата е след крайния срок на разрешението. Отделно от това комисията е приела, че дружеството не е предоставило информацията каквото е изискването на т. 2.8 от Разрешение № 01328/11.12.2008 г. Прието е, че вече 19 години предприятието не е успяло да пусне системата в действие, което води до неефективно използване на определения за нашата държава ограничен ресурс, както и не са налице ползи за потребителите, предвид факта, че предприятието все още не предоставя услуги на територията на Република България. Решението е съобщено на 19.05.2025год., а жалбата е подадена на 02.06.2025год. При тези фактически установявания от правна страна, съдът намира следното: Оспорването е направено от легитимирано лице с правен интерес, доколкото същото е адресат на оспорваното решение. Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок, против административен акт подлежащ на съдебен контрол пред настоящия съд и съдебен състав. С оглед на изложеното, жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспореното решение съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган в изпълнение на предоставените правомощия, при липса на допуснато процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Закона е предоставил възможност на КРС да изменя и допълва вече предоставени разрешения за ползване служебно (чл. 115 ЗЕС) или по инициатива на оператор (чл. 116 ЗЕС). По силата на чл. 116 от ЗЕС - предприятието, на което е издадено разрешение, може да отправи мотивирано искане до комисията за изменение и допълнение на разрешението, извън случаите по чл. 115, ал. 1. Комисията проучва основателността на искането, преценява необходимостта от изменение и допълнение на разрешението и се произнася с решение в 30-дневен срок от постъпване на искането. Административният акт е издаден от компетентен орган в изпълнение на предоставените правомощия и в надлежна форма (чл. 35, ал. 1 от ЗЕС). Същият съдържа фактическите и правни основания за издаването му и е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът намира за неоснователно възражението за незаконосъобразно обединяване на производства и произнасяне от органа в един акт и по двете искания. Решението е КРС е с два отделни диспозитива – по всяко едно от исканията и мотивите са отделни по всяко едно от тях. От доказателствата по делото се установява, че постъпилите заявления и искания на дружеството са във вътрешна връзка, касаят едни и същи факти и условия на разрешението, както по отношение удължаване срока на действие на разрешението, така и по отношение условията и сроковете за изграждане и въвеждане в експлоатация. Не е налице законова забрана адм. орган да се произнесе с един акт по няколко искания на един и същи заявител. По този начин не е ограничено правото на защита на искателя , а и от мотивите на акта се разбира волята на органа. Жалбоподателят е участвал активно в производството, органът е отправял конкретни искания за доказателства, жалбоподателят е имал възможност да представя становища и възражения. Съдът намира, че оспореният отказ е постановен и при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Искането на жалбоподателя за отпадане на т. 2.6 и т. 2.7 от условията на разрешението е направено след изтичане на определения в тях срок за въвеждане на системата в експлоатация, поради което заличаването им не би могло да замести неизпълнено задължение, а би довело до отпадане на регулаторни изисквания, свързани с ефективното използване на предоставения ограничен ресурс. От събраните по делото доказателства се установява, че компетентният орган многократно е изисквал от жалбоподателя информация за нова дата за въвеждане на системата в експлоатация, каквато не е била предоставена. При тези обстоятелства административният орган законосъобразно е приел, че не са налице основания за изменение на разрешението в искания смисъл. С решението на Борда по радиорегулиране към Международния съюз по далекосъобщенията (Борда), постановено на 88-ото му заседание на 15.10.2021 г., не е прието искането на администрацията на България да бъде признато наличие на форсмажорни обстоятелства. Посочено е, че не е предоставена достатъчна информация, която да обоснове наличие на непреодолима сила, поради което искането за удължаване на срока на това основание не може да бъде уважено. Същевременно Бордът прави принципно тълкуване на режима по Приложение 30B, като приема, че прилагането на регулаторен срок за въвеждане в употреба на радиочестотни назначения, произтичащи от планово разпределение, е несъвместимо с целта на това приложение. Това становище обаче представлява обща констатация относно режима по Правилника за радиосъобщенията на Международния съюз по далекосъобщения (Радиорегламента), а не конкретно разрешаване на въпроса за удължаване на срока. Въпреки че не уважава искането, Бордът решава да не премахва съответната мрежа от международния списък, като възлага на Бюрото да продължи да отчита мрежата BALKANSAT при обработката на други спътникови мрежи и да запази радиочестотните назначения за нея в списъка по Приложение 30B. Допълнително се отбелязва наличие на регулаторен въпрос, свързан с преобразуването на разпределение в назначение, който следва да бъде разгледан на следващата Световна конференция по радиосъобщения. При тези данни съдът приема, че решението на Борда от 15.10.2021г. не създава задължение за КРС да удължи, респективно да премахне срока за въвеждане на системата в експлоатация. С него не се постановява изменение на националното разрешение, а се урежда единствено начинът, по който международното Бюро следва да третира съответната мрежа в рамките на международния регистър. Международният режим по Радиорегламента урежда отношения между държавите по отношение на разпределението на орбитални позиции и честоти, но не регламентира условията, при които националният регулатор предоставя права на конкретен оператор. Поради това обстоятелството, че държавата не губи разпределението си, не означава, че операторът може да запази предоставеното му разрешение без ограничение във времето. Действително планът по Приложение 30B от Радиорегламента разпределя орбитални позиции и честоти между държавите с цел осигуряване на справедлив достъп до този ограничен ресурс, като самите разпределения не се губят, ако не бъдат използвани незабавно. С този международен режим обаче не се уреждат условията, при които националният регулатор предоставя право за използването им на конкретен оператор. В този смисъл националният регулатор разполага с правомощие да поставя срокове за реализация на съответния проект, неспазването на които е релевантно за упражняване на неговите регулаторни правомощия. Съгласно чл. 106а от Закона за електронните съобщения комисията определя условията за ползване на радиочестотния спектър по чл. 106, ал. 2 от закона така, че да гарантира оптималното, ефективно и ефикасно използване на този ограничен ресурс. В ал. 2 на същата разпоредба изрично е предвидено, че сред условията могат да бъдат определени приложими параметри, включително краен срок за упражняване на правата за ползване на радиочестотния спектър, чието неспазване дава основание на комисията да предприеме съответни регулаторни мерки. Логиката на това законодателно решение се основава на обстоятелството, че радиочестотният спектър и орбиталните позиции представляват ограничен ресурс и предоставянето на право за тяхното използване предполага реалното му упражняване. Поради това исканото от жалбоподателя заличаване на срока би обезсмислило механизма за контрол върху използването на ограничения ресурс. Правилно административният орган е приел, че предложената нова дата 31.12.2030 г., която е след срока на разрешението, на практика цели създаване на нов времеви хоризонт за реализация на проекта без представяне на обоснован план за изпълнението му. По делото е установено още, че с писмо от 14.02.2024 г. Бюрото (л. 166-167) е поискало от администрацията на България да предостави нова планирана дата за въвеждане в експлоатация на спътниковата мрежа BALKANSAT AP30B. Тъй като операторът не е предоставил такава информация, КРС е отправила запитване до Бюрото, на което с писмо от 06.02.2025 г. (171-172) е отговорено, че макар по международния режим да съществува възможност за искане на ново удължаване на регулаторния срок, това е свързано с особеностите на международния регистър и не засяга условията на националното разрешение. В същото писмо е посочено и че при липса на план за пускане на системата в действие в краткосрочен или средносрочен план България може да обмисли възстановяване на назначенията в разпределение. Самото обстоятелство, че Бюрото изисква посочване на нова планирана дата за въвеждане на системата в експлоатация и обсъжда последиците при липса на такъв план, показва, че международният режим също предполага определянето на времеви хоризонт за реализация на проекта, поради което не може да се приеме твърдението на жалбоподателя, че въвеждането на срок е изцяло несъвместимо с този режим. Предвид изложеното, исканото изменение на разрешението би довело единствено до формално запазване на предоставените права без реалното им упражняване, което е несъвместимо с принципа за ефективно и ефикасно използване на радиочестотния спектър като ограничен обществен ресурс, поради което изводът на административния орган и постановеният от него отказ се явяват обосновани и съответни на целта на закона При така установените факти и приложимата правна уредба съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на законовите изисквания за форма за валидност на акта, при спазване на административно-производствените правила, при правилно приложение на относимите материални правни норми и в съответствие с целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, със законните последици от това. При този изход на спора разноски в полза на жалбоподателя не се дължат. Ответника по оспорването не претендира разноски и не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът