Решение № 182 от 24.7.2026 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 252/2024 г.

Делото е образувано по искова молба на Н. И. Й., ЕГН •••••••••• от гр. Велики Преслав, чрез пълномощниците адв. Н. Д. и адв. Ж. Т. против ЗАД „Даллбогг: ЖИ.т и Здраве”, гр. София, ЕИК 200299615. Ищцата твърди, че на 01.11.2023 г., около 05:30 часа в град Ловеч на път ПП І-4, км 36+300 настъпило ПТП, при което водачът на л.а. марка „Фолксваген“, модел „...“, с рег. № .... Н. К. А., ЕГН ••••••••••, поради несъобразено с пътната обстановка шофиране на прав участък от пътя, излязъл от пътното платно и се блъснал в дърво. Вследствие на ПТП ищцата, която била пътник в лекия автомобил, получила множество телесни повреди, както следва: контузия на белия дроб, малки изливи – двустранно, фрактури на ребра 5 и 6 вляво ветнтрално, контузия на 4 ребро вдясно вентрално, многофрагментарна фрактура на тялото на (прешлен) L1, фрактури на напречните израстъци на L1 и L2. За пътният инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 62 на ОД на МВР - Ловеч, Сектор „Пътна полиция“ и образувано ДП №...2023 г. по описа на РУ - Угърчин. След инцидента ищцата била приета за лечение в МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ АД, гр. Ловеч, където били констатирани описаните по-горе травми, след което била насочена към МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, гр. Плевен за продължаване на лечението. След приемането й в лечебното заведение пострадалата била приета в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение, откъдето била изписана на 03.11.2023 г.. Веднага след това постъпила в Клиника по неврохирургия на същата болница. При престоя й в болничните заведения й били извършени множество изследвания, които спомогнали за правилната диагностика и лечение на получените травми. Счупванията на прешлени наложили извършване на оперативна интервенция, при която й били поставени две титаниеви пръчки, закрепени с осем титаниеви винта, като била изписана от болничното заведение на 12.11.2023 г., с предписания за последваща медикаментозна терапия и хигиенен, диетичен и двигателен режим. Била насочена и към център за рехабилитация за извършване на рехабилитационни процедури. На 05.01.2024 г., поради силни болки посетила лекар-специалист. На 16.01.2024 г. постъпила в МБАЛ „Велики Преслав“ ЕООД, където й били проведени рехабилитационни процедури, като на 23.01.2024 г. била изписана със слабо подобрение. Тъй като била в много лошо психическо състояние, се подложила на психологично обследване, като според изготвеното психологично заключение от 29.03.2024 г. имало основание за поставяне на диагноза „Смесено тревожно-депресивно разстройство“. На 12.04.2024 г., след преглед при специалист й била поставена основна диагноза „Смесено тревожно-депресивно разстройство“. След ПТП, изпитвала постоянен страх, че ще й се случи нещо лошо, не можела да пътува сама, да влиза в баня и асансьор, да остава сама нощем, което наложило да й бъдат изписани медикаменти. Към датата на ПТП за л.а. „Фолксваген“, модел „...“ имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите серия GO, номер .... със застраховател ответника и срок на покритие 18.09.2023 г. - 17.09.2024 г., поради което ищцата предявила пред застрахователя извънсъдебна претенция за вреди, по повод на която била заведена щета № .....-01 по описа на дружеството. С уведомление от 26.02.2024 г., застрахователят изискал допълнителни документи, които пострадалата представила с допълнителна молба от 19.03.2024 г.. С писмо изх. №1744/04.04.2024 г. застрахователят посочил, че определеното й обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 15 000 лева. Ищцата счита, че посоченото обезщетение е изключително занижено, с оглед на което моли съдът да постанови решение по силата на което да осъди ответника ЗАД „Даллбогг: ЖИ.т и здраве“ да й заплати сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени щети вследствие процесното ПТП, както и сумата от 8 080 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите за главница, считано от уведомяване на ответника за извънсъдебните претенции, а именно от 13.02.2024 г. - за претенцията за неимуществени вреди и от 19.03.2024 г. - за претенцията за имуществени вреди, до окончателното изплащане на дължимите суми. Ответникът ЗАД „Даллбогг: ЖИ.т и Здраве ”, действащ чрез пълномощника адв. И. Ц. е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че признава, че л.а. „Фолксваген“, модел „...“, с рег. №.... МС е бил застрахован при ответното дружество по Застрахователна полица BG/30/.... и, че застраховката е била валидна към датата на процесното ПТП. Твърди, че в рамките на образуваната пред застрахователя преписка същият е определил и изплатил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 15 000 лева. Намира, че това обезщетение представлява справедливият размер за обезщетяване на вредите. Счита, че не е изпълнен изцяло фактическия състав за възникване отговорността на застрахователя, тъй като липсва протИ.правно поведение при настъпване на ПТП от страна на водача на МПС. Ето защо, оспорва предявените искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им. На следващо място, възразява, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен и не отговаря на критерия на чл.52 от ЗЗД и действително понесените от ищцата болки и страдания. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, тъй като, в отклонение от нормативните изисквания – чл.137а от ЗДвП, тя е пътувала без обезопасителен колан, което е станало причина за настъпилите тежки телесни увреждания. Предвид това счита, че обезщетението, което се следва при подобна травма следва да бъде намалено наполовина. Оспорва, че у пострадалата се е проявило тревожно-депресивно състояние. Оспорва предявеният иск за имуществени вреди по основание и размер, като сочи, че направените разходи не са били необходими и навременни за правилното лечение на пострадалата Й.. Оспорва разходите и по размер. Счита, че мораторни лихви по главната претенция може да се претендират с начална дата 06.06.2024 г., тъй като на тази дата е изплатена от застрахователя на пострадалата сумата от 15 000 лева. В открито съдебно заседание страните поддържат заявените от тях претенции и възраЖ.я. Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.493, ал.1, т.5, вр. чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 от КЗ, които са предявени с редовна искова молба, от и срещу надлежно легитимирани лица, допустими и подсъдни като първа инстанция на ШОС. По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява следното: На 01.11.2023 г., около 05:30 часа в град Ловеч на път ПП І-4, км 36+300 е настъпило ПТП, при което водачът на л.а. марка „Фолксваген“, модел „...“, с рег. № .... Н. К. А., ЕГН •••••••••• самокастрафирал като излязъл от пътното платно и се блъснал в дърво. Вследствие на ПТП били причинени щети по автомобила и телесни увреждания на ищцата, в качеството й на пътник в МПС. За инцидента е бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 62 от 01.11.2023 г. на ОД на МВР - Ловеч, Сектор „Пътна полиция“ и образувано ДП №...2023 г. по описа на РУ – Угърчин, приключило със съдебно споразумение, одобрено с протоколно определение от 17.10.2025 г. по НАХД № 902/2025 г. по описа на РС – Ловеч, с което обвиняемият Н. К. А., ЕГН •••••••••• е признат за виновен в това, че на 01.11.2023 г., около 05:00 часа на път ПП І-4 при км 36+300 в землището на с. ...., обл. Ловеч, при управление състав от пътни превозни средства с теглещо превозно средство от категория В: л.а. „Фолксваген“, с рег. № ...., собственост на С.Д.Д..а и ремарке тип платформа с рег. № ...., с допустимата максимална маса на ремаркето, надвишаваща 3 500 кг. с натоварен лек автомобил е нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.150а, ал.1, вр. чл.2, т.7 от ЗДвП, в резултат на което причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение двиЖ.ята на снагата поради счупване на четвърто ребро в дясно, счупване на пето ребро с разместване на фрагментите вляво, счупване на шесто ребро в ляво, счупване на първи поясен прешлен със спинална стеноза на същия и счупване на втори поясен прешлен на гръбначния стълб на Н. И. Й., ЕГН •••••••••• от гр. Велики Преслав, обл. Шумен – престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.129, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.1 и чл.150, ал.1, вр. чл.2, т.7 от ЗДвП, като на основание чл.78а от НК, вр. чл.375а, ал.2 от НПК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева, както и, на основание чл.343, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК – наказание „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от три месеца, считано от датата на отнемане на СУМПС. От представените писмени доказателства се установява и не се спори между страните, че към датата на описаното ПТП за л.а. „Фолксваген“, модел „...“ е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите серия GO, № .... със застраховател ответника и срок на покритие 18.09.2023 г. - 17.09.2024 г.; че на 13.02.2024 г. ищцата е предявила пред застрахователя извънсъдебна претенция за причинените й при ПТП неимуществени вреди, в размер на 200 000 лева, а на 18.03.2024 г. и претенция за обезщетение за имуществени вреди от същото събитие, в размер на 8 080 лева; че с уведомление от 26.02.2024 г. застрахователят е изискал допълнителни документи, които пострадалата е представила с допълнителна молба от 19.03.2024 г. и, че с писмо изх. №1744/04.04.2024 г. застрахователят я е уведомил, че определеното й обезщетение за претендираните от нея неимуществени е в размер на 15 000 лева, като посочената сума й е била изплатена изцяло. От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че към момента на процесното ПТП в л.а. „Фолксваген“, с рег. № .... са пътували общо седем души с шофьора, като ищцата е седяла на третата седалка зад водача. Лекият автомобил е фабрично оборудван с колани за всички места. От данните по делото не се установява при ПТП да са се задействали въздушните възглавници на същия. От механизма на произшествието може да се направи извод, че след излизане на лекия автомобил извън пътното платно същият се ударил с дясната странична част в дърво, след което се е завъртял и паднал на дясната си страна. В този случай, при правилно поставен обезопасителен колан ищцата би останала прилепена към седалката. При условие, че същата е била без поставен колан, то при първоначалния удар би изпаднала от седалката и при удара в дървото тялото й би се насочило и ударило в дясната вътрешна част на буса, като при падането на дясната страна би останала на дясната страна. От представените по делото медицински документи се установява, че непосредствено след инцидента ищцата е била приета в МБАЛ „Проф П. Стоянов“, гр. Ловеч, където й е била поставена диагноза „Други травми на белия дроб, без открита рана в гръдната кухина. Счупвания на ребра. Счупване на прешлен.“. След образно изследване, при което са били установени контузия на бял дроб, счупвания на 5 и 6 ребро в ляво и фрактура на тялото на L1, още същия ден пострадалата била насочена към МБАЛ „Сърце и мозък“, гр. Плевен, като от 01.11 до 03.11.2023 г. била настанена в Клиника по анестезиология и интензивно лечение, с диагноза „Травматичен шок. Счупване на 4 ребро в дясно, счупване на 5 и 6 ребро в ляво. Счупване на първи поясен прешлен. Компресия на гръбначен мозък.“, а от 03.11 до 12.11.2023 г. – в Клиника по неврохирургия, където на 06.11.2023 г., под интубационна анестезия й била извършена оперативна интервенция: МКБ 81.05 Стабилизацио транспедикуларис спиналис Тх11-Лз кум систем Нео, посредством въвеждане транспедикуларно на осем титаниеви винта и две титаниеви пръчки. На 16.01.2024 г. ищцата била приета в МБАЛ – Велики Преслав, където провела физикална терапия и рехабилитация, като била изписана от лечебното заведение на 23.01.2024 г., с препоръки за физиотерапия и рехабилитация под ръководството на специалист по ФМР от извънболничната помощ и медикаментозно лечение от личния лекар след консулт с ортопед. От заключението по допуснатата СМЕ се изяснява, че счупването на първи поясен прешлен при ищцата е получено при рязка флексия и дефлексия и в последствие удар на таза върху твърд предмет. Напречните израстъци на прешлените са се счупили от рязка контракция на мускулите, които се залавят за напречните израстъци, т.е. от двата мускула илеопсолапс. Счупванията на ребрата са получени от удар върху предната дясна седалка на лекия автомобил, при политане на тялото напред. Към 20.08.2025 г. – датата, на която пострадалата е била прегледана от вещото лице счупените 4 ребро в дясно и 5 и 6 ребро в ляво са били напълно възстановени. Налице е възстановяване на двигателната функция след оперативната декомпресия на гръбначния мозък в гръбначно-мозъчния канал, като към посочената по-горе дата освидетелстваната се оплаква от парастезии в областта на двата долни крайника при натоварване. Все още подлежи на възстановяване сетивността на долните й крайници, което ще продължи още една или две години. ДвиЖ.ята в поясната област не са възстановени и няма да се възстановят в бъдеще, дори и при предполагаемо отстраняване на металния имплант от гръбначния стълб, което по принцип не се прави, освен при настъпване на остеолиза във връзка с нарастване на възрастта и риска от остеопороза. Оздравителният процес при ищцата е протекъл правилно и навреме, нямало е усложнения или забавяне на оперативното лечение, свързано с по-нататъшния оздравителен процес. Болките от счупените ребра са продължили около 60 дни. Налице е дискомфорт, граничещ с някаква степен на болка, в резултат от оперативната интервенция в поясната област на гръбначния стълб, който ще продължи поне до третата година след извършването й. Проведената от ищцата рехабилитация в МБАЛ – Велики Преслав е дала положителен резултат, но за в бъдеще е необходимо провеждането на физиотерапевтично лечение, лечебна физкултура, нервопроективно лечение и балнеолечение, като честотата на провеждане трябва да бъде веднъж на 3-4 месеца. Във връзка с получените травми и лечението им, на ищцата са били изписани множество лекарства, предимно обезболяващи, като приемането на невропротектори и обезболяващи е наложително и сега. Понастоящем по тялото на същата са налице четири белега в поясната област на гръбначния стълб, разполоЖ. два по два паравертебрално от ляво и от дясно, всеки с дължина около два сантиметра, които не подлежат на допълнително лечение. С оглед на получените от ищцата травматични увреждания, експертът заключава, че по време на ПТП тя е била без обезопасителен колан, тъй като, ако е била с поставен такъв, не би получила описаните травми, а единствено счупване на ключицата. От заключението на вещото лице по до пуснатата СПЕ се установява, че в резултат от претърпяното ПТП ищцата е преживяла остър стрес със смесена и обекновено променяща се картина, като след първоначалната фаза на „зашеметеност“ могат да се наблюдават тревожност, подтиснатост, отчаяние, отдръпване. Симптомите са преходни и отзвучават до няколко дни. Последващите събития – хоспитализации, оперативна интервенция, продължителна рехабилитация, хроничен болков синдром са били преживени от пострадалата като психотравмиращи и са я довели до състояние на субективен дистрес, нарушаващ обичайното й функциониране във всички сфери. Феноменологично състоянието се е изявило в тревожност, безпокойство, страхове, себеотносни интерпретации, инсомния, вегетативни симптоми. В тази връзка, на 29.03.2024 г. ищцата е посетила психолог, а на 12.04.2024 г. се е консултирала с психиатър като й е поставена диагноза Смесено тревожнодепресивно разстройство и е проведено кратко медикаментозно лечение. При извършения преглед на пострадалата във връзка с изготвяне на заключението, експертът не е установил данни за актуално психично разстройство при същата. Споделените от нея актуални преживявания, предимно от тревожния регистър са декларативни и еднотипни и имат изцяло субективен характер, като не се обективизират на емоционално, мисловно и поведенческо нИ.. Не се отчита и динамика в състоянието, каквато е характерна на Разстройство на адаптацията, не е търсена повторно специализирана помощ през последната година и липсват други критерии за приемането на посочената диагноза. В личностновата сфера не се установяват акценти или дисхармония. Отсъства анамнеза за зависимост към психоактивни субстанции. Субективно, функционирането все още не отговаря на личностовите потребности и познатата от преди събитието лична преценка на пострадалата. Понастоящем същата не работи и живее с майка си, на която разчита, което не е необичайно за функционирането й, доколкото такива периоди е имало и в миналото и не е психотравмено преживяване, но може да се свърже с хроничния болков синдром и ограничената й подвижност след ПТП, които биха я затруднили в упражняването на нискоквалифициран труд, от който се е издържала преди, тъй като е учила до втори клас и е неграмотна, макар да се справя задоволително със смятането и парите. От показанията на разпитания свидетел С.В.П. се установява, че ищцата е работела в различни държави, като в деня на катастрофата се е прибирала от Холандия в България за лятна почивка. След произшествието е била извадена от микробуса от спешен екип на Бърза помощ в безпомощно състояние, като първоначалната информация е била, че има опасност за жИ.та й. При постъпването й в МБАЛ „Сърце и мозък“ в гр. Плевен след инцидента същата била в много тежко състояние и не можела да говори. Била на легло и не й било разрешено да се движи, тъй като било възможно счупените ребра да наранят белия й дроб. Престояла в лечебното заведение около 12 дни, като й била извършена спешна операция на гръбначния стълб. Докато била в болницата не била в състояние да се обслужва сама и имала нужда от чужда помощ. След изписването й, свидетелката и съпругът й транспортирали ищцата до дома на майка й, тъй като нямало къде другаде да отседне, като прибирането им било трудно, защото тя изпитвала страх да пътува в кола, както и силни болки. След прибирането й у дома, в продълЖ.е на около 3-4 месеца същата не можела сама да си прави тоалет, да си приготвя храна и да изпълнява домакински задълЖ.я, което наложило да бъде обгрижвана от майка си и сестра си, която се върнала специално заради нея от Холандия. В продълЖ.е на 2-3 месеца не била в състояние и да излиза навън, тъй като жилището на майка й се намирало на втори етаж и нямало как физически да слезе или да качи стълбите до там. След като изминали 3 месеца от ПТП, започнала да се движи, но с проходилка. В емоционален план, започнала да се страхува от всичко. Преди катастрофата ищцата работела в Холандия, в оранжерия за краставици, по 12 часа и разполагала с добри доходи. След инцидента обаче разчитала изцяло на майка си, която получавала малка пенсия, което затруднявало лечението й. Понастоящем не работи, тъй като била негодна за работа - не можела да се навежда и й било трудно дори да си обуе обувките или да мете, не можела да вдига тежко. Преди катастрофата пострадалата живеела и се издържала сама, като помагала и на майка си. През лятото се прибирала в България за почивка, била весела и удовлетворена от жИ.та си. След инцидента обаче започнала да се страхува от всичко и, че няма възможност да живее жИ.та, който е живяла преди. Била и финансово притеснена, тъй като лечението й изисквало значителни средства. Във връзка с лечението си същата ищцата провела рехабилитация в болницата в гр. Велики Преслав и ходила на няколко контролни прегледа при лекаря, който й извършил операцията. Освен това приемала и лекарства. От прилоЖ.те по делото фактури №№ 1000010039/10.11.2023 г., 1000010040/10.11.2023 г. и 1000010041/10.11.2023 г. и заключението на вещото лице по СМЕ се изяснява, че по повод лечението на причинените й при ПТП травматични увреждания ищцата е заплатила следните суми: 7 200 лева – за транспедикуларна стабилизация, 800 лева – за канюла за костен достъп, 80 лева – за компютърна остеодензитометрия. При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна: Съгласно чл.432 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност„ при спазване на изискванията на чл.380. Съгласно чл.498, ал.1 от КЗ, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380, освен в случаите, когато застрахователят по имуществена застраховка на увреденото лице е встъпил в неговите права и той предявява претенция на основание на чл. 411. Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Съгласно чл. 496, ал.1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите не може да е подълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции. Съгласно чл.477 от КЗ, обект на застраховане по задължителната застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. За трети лица се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди, както и всички правоимащи лица в резултат на неговата смърт. Правоимащите лица имат право на обезщетение за вредите, които произтичат само от качеството им на пострадали лица. Съгласно чл.478 от КЗ, пострадало е лице, на което е причинена смърт или което е претърпяло телесно увреждане от моторно превозно средство. Увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство. Съгласно чл.493 и чл.439а от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за неимуществените и имуществени вреди, причинени на трети лица от телесно увреждане или смърт, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на двиЖ.е или престой, както и лихвите по чл.429, ал. 2, т.2. От изложеното следва, че правно релевантните факти при иск по чл.432 от КЗ на увреденото лице срещу застрахователя на деликвента са: настъпване на застрахователно събитие; наличие на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска „ Гражданска отговорност „, сключен между деликвента и ответното дружество; протИ.правно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици за ищеца; причинно-следствена връзка между деянието и претърпените от ищеца вреди и техният вид и размер. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, тези факти подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност на извършителя на непозволеното увреждане, залегнала в нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, респ. да докаже съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Според задължителната практика на ВКС, имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите има обезщетителен характер. С нея се дава застрахователна закрила срещу риска за застрахования да възникне деликтна по характера си отговорност вследствие на притежаването или използването на моторното превозно средство по време на двиЖ.е или престой. Предназначението й е да репарира в рамките на застрахователната сума /покритие/лимит/ вредите на увреденото лице, за които отговаря застрахования. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД, при непозволено увреждане се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от него. Вредите могат да бъдат от неимуществен или имуществен характер, като първите касаят жИ.та, физическото и психично здраве и благополучието на личността, а вторите – имуществената й сфера и могат да се изразяват в претърпяна загуба или пропусната полза. На обезщетяване подлежат, както вредите, които са настъпили така и тези, които ще настъпят, ако се докаже, че са в причинна връзка с увреждането, включително и бъдещи вреди и пропуснати ползи, но само доколкото е сигурно, че такива действително са настъпили, или непременно ще се осъществят. Настъпването на вредите, съответно неизбежността им, се доказва от увредения. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът извършва преценка както за действително проявените вреди, така и за тези, които със сигурност ще настъпят, стига да са свързани с деликта. Настъпили след срока по чл.235 ГПК вреди остават извън предмета на конкретния спор, като могат да обусловят предявяването на нова претенция за обезщетяването им при ексцес. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедлИ.ст. Според трайната практика на ВКС, включая по чл.290 от ГПК, по прекия иск на увреденото лице за обезщетение на неимуществените вреди от настъпилото застрахователно събитие – за претърпените болки и страдания от телесните и/или емоционални увреждания, съдът следва да вземе предвид както техния характер и тежест, така и интензитетът и продължителността на понесените болки и страдания, прогнозите за проявлението им в бъдеще. В мотивите на решението съдът е длъжен не само да посочи всички тези обективно проявени обстоятелства, които са в причинна връзка със застрахователното събитие, но и да ги прецени в тяхната съвкупност с оглед особеностите на конкретния случай и, съобразно икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са застрахователните лимити към деликта/към събитието, да определи обезщетението за неимуществени вреди, без да надхвърля застрахователното покритие. Дължимото обезщетение се определя при спазване на критериите за справедлИ.ст по чл.52 от ЗЗД. В раздел ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че понятието „ справедлИ.ст“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. При телесни увреждания такива обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на причиняването му, проведеното лечение, продължителността на възстановителния процес, интензитета на претърпените болки и страдания, произтичащите от тях неудобства в битов и социален план, възрастта на пострадалия, прогнозата за отраЖ.ето на уврежданията върху психическото и физическото му здраве за в бъдеще и пр. Съдът трябва да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди и в мотивите към решението си да посочи конкретно релевантните обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди, като период и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения. Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на жИ.т и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, без размерът му да бъде източник за обогатяване на пострадалия. В случая, на основание чл.300 от ГПК, съдът е длъжен да зачете задължителната сила на одобреното от съда споразумение по НАХД № 902/2025 г. по описа на РС – Ловеч и да приеме за безспорно доказано наличието на застрахователно събитие, представляващо ПТП, настъпило на 01.11.2023 г., около 05:00 часа на път ПП І-4 при км 36+300 в землището на с. ...., обл. Ловеч по вина на водача на л.а. „Фолксваген“, с рег. № ...., собственост на С.Д.Д..а, с прикачено ремарке тип платформа с рег. № .... – Н. К. А., ЕГН ••••••••••, който при управление на описаното МПС е нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.150а, ал.1, вр. чл.2, т.7 от ЗДвП, излязъл извън пътното платното и се ударил в дърво, в резултат на което причинил средна телесна повреда на пътуващата в автомобила ищца Н. И. Й., ЕГН ••••••••••, изразяваща се в трайно затруднение двиЖ.ята на снагата поради счупване на четвърто ребро в дясно, счупване на пето ребро с разместване на фрагментите вляво, счупване на шесто ребро в ляво, счупване на първи поясен прешлен със спинална стеноза на същия и счупване на втори поясен прешлен на гръбначния стълб, което деяние съставлява престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.129, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.1 и чл.150, ал.1, вр. чл.2, т.7 от ЗДвП. На следващо място, с оглед изявленията на страните и събраните писмени доказателства, съдът приема за безспорно установено, че към датата на описаното ПТП за л.а. „Фолксваген“, модел „...“ е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застраховател ответника и срок на покритие 18.09.2023 г. - 17.09.2024 г., както и, че на 03.02.2024 г. ищцата е предявила пред застрахователя извънсъдебна претенция за причинените й при ПТП неимуществени вреди, в размер на 200 000 лева, а на 18.03.2024 г. – за обезщетение за имуществени вреди от същото събитие, в размер на 8 080 лева, като ответникът й е определил и изплатил обезщетение за претендираните неимуществени вреди в размер на 15 000 лева. Въз основа съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено и, че непосредствено след инцидента ищцата е била приета в МБАЛ „Проф П. Стоянов“, гр. Ловеч и още същия ден е била насочена към МБАЛ „Сърце и мозък“, гр. Плевен, като от 01.11 до 03.11.2023 г. е била настанена в Клиника по анестезиология и интензивно лечение, а от 03.11 до 12.11.2023 г. – в Клиника по неврохирургия, където на 06.11.2023 г., под интубационна анестезия й била извършена оперативна интервенция: МКБ 81.05 Стабилизацио транспедикуларис спиналис Тх11-Лз кум систем Нео, посредством въвеждане транспедикуларно на осем титаниеви винта и две титаниеви пръчки. На 16.01.2024 г. е постъпила в МБАЛ – Велики Преслав, където е провела физикална терапия и рехабилитация, като е била изписана от лечебното заведение на 23.01.2024 г., с препоръки за физиотерапия и рехабилитация под ръководството на специалист по ФМР от извънболничната помощ и медикаментозно лечение от личния лекар след консулт с ортопед. Във връзка с извършената й операция на гръбначния стълб, ищцата е заплатила необходими разходи в размер на 8 080 лева. След изписването й от болницата в гр. Плевен, в продълЖ.е на около 3-4 месеца същата е била в невъзможност да се движи и обслужва сама, поради което е имала нужда от чужда помощ. След това започнала да се придвижва с проходилка и постепенно възстановила самостоятелността си. Оздравителният й процес е протекъл правилно и навреме, без усложнения или забавяне на оперативното лечение. Същата е изпитвала болки от счупените ребра в продълЖ.е на около 60 дни. Към момента продължава да изпитва дискомфорт и болка в поясната област на гръбначния стълб, които ще продължат поне до третата година след извършената й оперативна интервенция. Към днешна дата счупените 4 ребро в дясно и 5 и 6 ребро в ляво са напълно възстановени. Налице е възстановяване и на двигателната функция след оперативната декомпресия на гръбначния мозък в гръбначно-мозъчния канал, но ищцата продължава да се оплаква от парастезии в областта на двата долни крайника при натоварване. Все още подлежи на възстановяване сетивността на долните й крайници, което ще продължи още една или две години. ДвиЖ.ята в поясната област не са възстановени и няма да се възстановят в бъдеще. Проведената рехабилитация в МБАЛ – Велики Преслав е дала положителен резултат, но за в бъдеще е необходимо провеждането на физиотерапевтично лечение, лечебна физкултура, нервопроективно лечение и балнеолечение. Понастоящем по тялото на ищцата са налице четири белега в поясната област на гръбначния стълб, разполоЖ. два по два паравертебрално от ляво и от дясно, всеки с дължина около два сантиметра, които не подлежат на допълнително лечение. В психо-емоционален план, в резултат от ПТП ищцата е преживяла първноначално остър стрес, изразяващ се в тревожност, подтиснатост, отчаяние, отдръпване, който е отзвучал в рамките на няколко дни. Последващите събития – хоспитализации, оперативна интервенция, продължителна рехабилитация, хроничен болков синдром са я довели до състояние на субективен дистрес, нарушаващ обичайното й функциониране във всички сфери, като феноменологично състоянието се е изявило в тревожност, безпокойство, страхове, себеотносни интерпретации, инсомния, вегетативни симптоми. В началото на 2024 г. същата се е консултирала с психолог и психиатър, като й била поставена диагноза Смесено тревожно-депресивно разстройство и е проведено кратко медикаментозно лечение. Към днешна дата няма данни да страда от психично разстройство и да е търсила повторно специализирана помощ през последната година. В личностновата й сфера не се установяват акценти или дисхармония. Субективно, функционирането й все още не отговаря на личностовите й потребности и познатата от преди събитието лична преценка, като изпитва неудовлетвореност, че не може да полага труд и да води жИ.та, който е имала преди инцидента. Въз основа на горното, приема за доказани изискуемите предпоставки за ангажиране обезпечително-гаранционна отговорност на ответника за причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди при ПТП на 01.11.2023 г., настъпило по вина на водача на л.а. „Фолксваген ...“, рег. № ..... Относно размера на дължимото от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди, като съобрази, че преди настъпване на процесното ПТП ищцата е била на 41 години, в добро общо физическо и психично здраве, без установени съпътстващи заболявания, трудово ангажирана и със самостоятелно домакинство; вида на претърпените от същата травматични увреждания, продължителността и характера на лечението им, включващо и операция на гръбначния стълб, както и съпътстващите го болки и физически и емоционален дискомфорт; че в рамките на 3-4 месеца пострадалата не е могла да се грижи сама за себе си и домакинството си и е имала постоянна нужда от чужда помощ; че и към момента продължава да изпитва затруднения при двиЖ.е и дискомфорт в областта на поясната област, които ще останат трайно във времето, както и ограничения в двиЖ.ето на долните крайници, което е съпроводено с болки и невъзможност да осъществява трудова дейност, както и функции, свързани с тежко физическо натоварване; че преживените травми и последващото им лечение, както и изпитваните и понастоящем физически страдания са се отразили негативно върху начина й на жИ.т и социалната й адаптация и реализация; че поради сегашното й състояние е в невъзможност да полага труд, в резултат на което е била лишена от собствени доходи; актуалната нужда от продължаване на физиотерапевтичното и рехабилитационното й лечение, без възможност за категорична прогноза, че то би довело до пълно възстановяване двиЖ.ето в поясната област; установените застрахователни лимити; съдебната практика във връзка с подобни случаи, както и икономическите условия в страната към датата на настъпване на уврежданията, съдът приема, че справедлИ.то обезщетение за репариране на причинените на пострадалата неимуществени вреди е в размер на 90 000 лева. Касателно претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за причинени й във връзка с ПТП имуществени вреди, от събраните по делото доказателства се установи, че по повод лечението на причинените й травматични увреждания на гръбначния стълб на 10.11.2023 г. същата е заплатила сумата от 8 080 лева, от които 7 200 лева – за транспедикуларна стабилизация, 800 лева – за канюла за костен достъп и 80 лева – за компютърна остеодензитометрия. Ето защо, съдът приема за доказано, че като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане пострадалата е извършила разходи за лечение в размер на 8 080 лева, всички преди датата на предявяване на претенцията по чл.380 от КТ, което ангажира отговорността на ответника за възстановяване на посочената сума на основание чл.432, ал.1 от КЗ. Относно възведените от ответника възраЖ.я за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, съдът взе предвид, че съпричиняването не е елемент от фактическия състав на деликта, а обстоятелство, което рефлектира върху размера на отговорността за вреди и, по силата на чл.154 от ГПК подлежи на доказване от застрахователя, тъй като би довело до намаляване обема на същата. Според трайната съдебна практика, изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД не може да почива на предполоЖ.я, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД е допустимо само, ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на деликвента и на пострадалия и степента на тяхната обективна вредоносност, като самото намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата вреда. Необходимо е съпричиняването да е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му следва да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Като съобрази заключенията на вещите лица по САТЕ и СМЕ, възприети като обективно и компетентно дадени и неоспорени от страните, съдът приема за безспорно, че при процесното ПТП ищцата е пътувала в катастрофиралия автомобил на трета седалка след шофьора без поставен обезопасителен колан, което е станало причина за настъпване на претърпените от нея тежки травматични увреждания, както и, че, ако би била с предпазен колан, тя би получила само счупване на ключицата. Предвид горното, достига до извод, че ищцата е допуснала нарушение по чл.137а от ЗДвП, с което си бездействие пряко е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като процентът на съпричиняване следва да се определи в размер на 20% предвид че, ако е била с обезопасителен колан пострадалата е щяла да получи също травма, имаща характер на средна телесна повреда, но с по краткосрочен период на лечение и възстановяване. Ето защо, приема, че определените на ищцата обезщетения следва да се намалят с 20% или до 72 000 лева – за неимуществени вреди и до 6 464 лева – за имуществени вреди. Предвид установения по делото факт, че застрахователят е заплатил на ищцата сумата от 15 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди по предявената от нея извънсъдебна претенция, посочената сума ще следва да се приспадне от определеното погоре обезщетение в размер на 72 000 лева. По излоЖ.те съобраЖ.я съдът приема, че предявените искове са основателни и следва да се уважат за сумите от 57 000 лева – неимуществени вреди и 6 464 лева – имуществени вреди. В останалата част, за разликата до пълния предявен размер, претенциите са неоснователни и подлежат на отхвърляне. На основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, вр. чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 КЗ, върху присъденото застрахователното обезщетение се дължи законна лихва за забава, считано от датата, на която ищцата е предявила застрахователните си претенции пред застрахователя, а именно 13.02.2024 г. – за неимуществените вреди и 19.03.2024 г. – за имуществените вреди. Съобразно изхода от правния спор и на основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд – Шумен сумата от 1 297.94 евро /2 538.56 лева/ – държавна такса и сумата от 286.32 евро /560 лева/ – за възнаграждение на вещи лица. Съобразно изхода от правния спор, на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗАдв., ответникът следва да заплати на пълномощника на ищцата адв. Г. Г. Р. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер общо на 3 777.26 евро /7 387.68 лева/ с ДДС. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата дължи на ответника деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от предявените искове в размер на 306.77 евро /600 лева/ - депозит за вещи лица. Водим от горното, съдът