Решение № 128 от 17.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 6986/2025 г.
Софийски градски съд17.02.2026reporting judge Тони Гетов
Ruling
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда по н.о.х.д № 4444/2017 г. на СРС, НО, 136-ти състав от 13.03.2025г..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
- _______________________
- _______________________
Grounds
Производството е по реда на глава XXI от НПК. С присъда от 13.03.2025г., постановена по НОХД №4444/2017г, СРС, НО, 36-ти състав е признал подс. П. Б. Б. за виновен в това, че за времето от 30.03.2015г. до 25.04.2015г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с шест деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди пот време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у Л.И. (към настоящия момент В.), Й.Г., Н.П., Т.З., Е.П. и Б.Г., заблуждение че продава валидни входни билети за концерт на „Слави Трифонов и Ку-ку бенд“ за дата 25.04.2015г. и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 1910лв. – престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, като го е осъдил на 5 месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от 3 години. Със същата присъда подсъдимият Б. е признат за невиновен в останалата част от обвинението, а именно, че престъплението е извършено за времето от неустановен дата през месец януари 2015г. ди 29.03.2015г. вкл., че причинената имотна вреда е в общ размер над 1910 лв до 4090лв, както и за извършването му по още 9 деяния спрямо 9 лица. Подсъдимият Б. е признат за виновен и за това, че за времето от 30.03.2015г. до 25.04.2015г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с шест деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди пот време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите пуснал в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, а именно: входни билети за за концерт на „Слави Трифонов и Ку-ку бенд“ за дата 25.04.2015г., като ги продал на лицата Л.И.а, Й.Г., Н.П., Т.З., Е.П. и Б.Г., като общата бройка е 22 – престъпление по чл.276, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. На основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК вр. чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК районният съд не е наказал подсъдимия поради изтекла давност. В останалата част от обвинението за това престъпление подсъдимият е признат за невиновен, а именно , че е извършил престъплението за времето от неустановена дата през месец януари 2015г. до 29.03.2015г. вкл., както и за извършването му за още 9 деяния, включени в продължаваното престъпление. Направените по делото разноски на основание чл.189, ал.3 от НПК са възложени в тежест на подсъдимото лице. Въззивното производство по ВНОХД 6986/2025г. по описа на СГС, е образувано по жалба от подс. Б. чрез защитника му – адв. П.. В жалбата се обжалва посочения съдебен акт, като се твърди, че същият е немотивиран, неправилен и незаконосъобразен. Моли се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга такава, с която подс. Б. да бъде признат за невинен. С определение от 24.11.2025г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства. В хода по същество защитата на подсъдимия в лицето на адв. П. моли съдът да уважи депозираната жалба по изложените в нея съображения. Акцентира на факта, че присъствието на подсъдимия на стадиона в деня на провеждане на концерта, както и обстоятелството, че действително е продал 2,3 билета не обуславят извод за неговата виновност по повдигнатите обвинения. В правото си на лична защита подсъдимият Б. се придържа към казаното от защитата си. Представителят на СГП моли съдът да потвърди постановената присъда съобразно изложените към нея мотиви и съображения. В правото си на последна дума подсъдимото лице моли съдът да отмени присъдата, защото от 10 години се води абсурдно дело за нещо, което той не е извършил. Пояснява, че ако бе продавал фалшиви билети, не би се явил пред концерта да продава истинските си билети. Моли да му бъде премахната присъдата, защото за околните и семейството си ще бъде осъждан за нещо, което не е сторил. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в жалбата, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Доколкото въззивното производство е образувано единствено по жалба на подсъдимото лице, в пределите на своята проверка настоящият съдебен състав е обвързан от забраната за влошаване процесуалното положение на подсъдимото лице. Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. С оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново. Първоинстанционната присъда е постановена при обективен анализ на достъпните и възможни за събиране по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие са изяснени всички правно значими обстоятелства, свързани с времето и мястото на извършване на процесните деяния и неговия извършител, като поради липса на безспорни доказателства по някои от пунктове на обвинителния акт подсъдимият Б. правилно е бил оправдан. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършени ли са или не инкриминираните деяния от подс.Б., контролираният съд е анализирал доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от кредитираните гласни доказателствени средства, протоколите от извършените процесуално-следствени действия по разпознаване, както и заключенията от назначените експертизи. Ценейки информационното съдържание на показанията на свидетелите П.И. (В.), П. (Н.), З. и Г. правилно районният съд им се е доверил, като е намерил същите за обективни и взаимноподкрепящи се. Ключови за авторството на деянието в лицето на подс. Б. са именно техните показания, съпоставени както с изготвените протоколи за разпознаване, така и с приобщените по делото експертизи. Свидетелката П. (Н.) действително в хода на проведеното разпознаване не е посочила подсъдимия като извършител на измамата, но в хода на съдебното следствие го посочва, вкл. релевира особености на външния вид, въз основа, на които го разпознава. От заявеното от горепосочените свидетели се установяват както деня и мястото на инкриминираните деяния, техния автор в лицето на подс. Б., така и начина на комукация с него и платформата, през която са намерили билетите. Показанията на С., макар и лично да не е закупил фалшиви билети, потвърждават версията, представена от св. В. и св. В., че именно подс. Б. е лицето, на което св. В. е заплатила сумата от 200лв. за закупуването на 2 бр. фалшиви билети. Всички свидетели, станали жертва на измамливите действия на подсъдимия, към момента на закупуването на представените им от подсъдимия билети, не са имали съмнение относно истинността на същите – изглеждали са точно като оригиналните билети, разпространявани от официалния дистрибутор „Евентим“, вкл. имали са воден знак, както и прикрепен касов бон за закупуването им. От заявеното от тях се установява и моментът на разбиране, че са били въведени в заблуждение относно валидността на закупуваните по – рано от подсъдимия билети, а именно – в деня на провеждане на концерта, при опит да влязат. Въззивният съд, след внимателен и критичен анализ, дава само отчасти вяра на изложеното посредством обясненията на подсъдимия Б., но ги приема в останалата им част за добре изградена защитна версия, която се опровергава от останалите доказателства, събрани по делото. В съответствие с процесуалните норми същият е дал обяснения, в които прозира двояката им правна природа на гласно доказателствено средство, но така също и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. В тази насока достоверността им е била проверена от страна на районния съд при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства при съблюдаване дефинитивните правила за оценка на доказателствата. Тук е мястото да се посочи, че самият Б. не отрича на 25.04.2015г. да се е намирал пред залата за провеждане на концерта, като действително е продал 4 билета, но твърди, че никога не е продавал фалшиви такива. В съдържателен план обясненията му инкорпорират информация и за управляваните от него автомобили, а именно: с рег номер ••••, а в случай на проблем – с рег. номер •••• (собственост на дружеството, в което работи), като акцентира на факта, че други хора не са ги управлявали, както и че самият той не притежава друго лично превозно средство. Конкретиката на заявените от него обстоятелства, касаеща инкриминираните в обвинителния акт дати, въззивният съд намира за добре изградена линия на защита. Последната обаче се опровергава по категоричен начин от кредитираните от съда свидетелски показания, протоколи за разпознаване, експертизи и писмена документация. Защитата на подсъдимия е обърнала внимание на собствеността на единия лек автомобил, с който голяма част от свидетелите твърдят да са видели подсъдимия, а именно - Форд Фиеста с рег. номер ••••. Действително, видно както от наличната писмената документация, така и от показанията на св. П., автомобилът е бил първоначално собственост на дядото на свидетеля, а впоследствие и на самия свидетел, като е бил ползван от св. П. за период от 2,3 години и след това оставен в с. Алдомировци. Самият свидетел добросъвестно споделя, че се е дезинтересирал от колата, след като я оставил в селото, докато не е бил потърсен от органите на реда за обяснение от кого се използва колата и кой е новият й собственик Тези обстоятелства сами по себе си не са тъждествени на факта, че въпросният автомобил не е бил използван именно от подс. Б. за придвижване до различните пострадали с цел да им продаде фалшивите билети. Самият собственик на автомобила не може да потвърди какво се е случило с него, след като го е зарязал в с. Алдомировци, тоест – последният може да е бил ползван от други лица въпреки незнанието на собственика. На същата логическа плоскост следва да бъдат коментирани и показанията на свидетелите А. и Б., официално вписани като ползватели на мобилните номера (•••• и ••••), посредством които е осъществяван първоначалния контакт с пострадалите с цел измама. В информационен план показанията и на двамата съдържат твърдения за непознаване на подсъдимия, както и на посочените телефонни номера. Общото между двамата свидетели е обстоятелството, че са станали жертва на кражба на лични данни, посредством които са били регистрирани сим карти на тяхно име, вкл. горепосочените. По отношение на автомобилите, използвани от подсъдимия Б., въззивният съд констатира няколко обстоятелства, които допълнително разколебават защитната му теза. Така на първо място видно от предоставените документи от Агромакс ЕООД подс. Б. е бил служител на дружеството на длъжност „Ръководител търговска експлоатация“ по ТД 1970/31.10.2013г., като същият е бил прекратен със Заповед 1859/03.11.2014г На второ място – леките автомобили Форд Торнео с рег. номер •••• и ••••, собственост на Агромакс ЕООД, са били отдадени под наем на дружеството Агромакс Трейда ЕООД, видно от приложения договор от 05.01.2015г.. На следващо място предоставените от Агромакс ЕООД приемо предавателни протоколи, с които са предоставени за ползване горепосочените леки автомобили на подс. Б., са с дати както следва: на 06.01.2014г. на подсъдимия е предаден лек автомобил за служебно ползване Торнео Конектс С с рег. номер ••••, на 22.04.2015г. на подсъдимия е предаден за служебно ползване същия лек автомобил, както и Торнео Конект С с рег. номер ••••. Не без значение е обстоятелството, че в представената от Агромакс справка от 16.02.2016г. (л.161 от ДП, т.2) дружеството изрично е посочило, че тъй като подс. Б. не е бил техен служител в процесния период (март април 2015г.) не могат да отговорят на поставения им въпрос дали му е бил предоставян служебен автомобил за ползване. По-късно в съдебната фаза на процеса на 24.10.2019г. в съда са постъпили писма от „Грома Холд“ ЕООД (с предходно наименование „Агромах“), в които се съдържат справка за джи пи ес местоположението на двата леки автомобила – този с рег. номер •••• и с рег. номер ••••, включваща данни от движението на сочените автомобили през инкриминираните в обвинителния акт дати. Действително, видно както от справките от Агромакс, така и от предоставените приемо предавателни протоколи изрично е указано, че лицето (подс. Б.) няма право да преотстъпва поверения му автомобил на трети лица. Това обстоятелство, макар и формално уговорено, не означава, че други лица, освен подсъдимия, не са управлявали процесните леки автомобили, макар и нарушавайки договорната клауза за преотстъпване. На следващо място, в показанията на св. А. се съдържа информация за това, че той и подсъдимият Б. са работили в дружеството „Агромах трейд“ ЕООД, но не е уточнен периодът на престиране на труд в така упоменатото дружество. В съдържателен план показанията на свидетелите М., П., Р., А., П. и И.ов действително не обуславят извод за престъпната съпричастност на подс. Б. към тези пунктове от обвинението – да е възбудил и поддържал заблуждение у така посочените свидетели с цел имотна облага, както и да е вкарал в обръщение неистински официални удостоверителни знаци, а именно – билети за концерт. Тази група свидетели не отричат да са станали жертва на измамливи действия и да са били изправени пред невъзможност да посетят събитието, за което са си закупили билет поради неговата неистинност, но не могат да бъдат категорични, че именно подс. Б. е лицето, станало причина за причинената им имотна вреда и въвеждане в заблуждение. По отношение на персоналните особености на лицето, от което са закупили фалшивите билети, тази група свидетели, разпитана пред съдебния състав, не съумява по един сигурен начин да посочи подсъдимия. Колебливостта у субективните възприятия на разпитаните свидетели досежно автора на инкриминираните деяния правилно е била отчетено от районния съд като причина, обуславяща невъзможност за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимото лице по тази част от обвинението. В подкрепа на заявеното от горепосочените свидетели са и показанията на М.а, А.а и Янкулов, които на свой ред също не завяват категоричност относно самоличността на лицето, с което са осъществили контакт във връзка с продажбата на билети. Съпоставяйки дадените от пострадалите описания на външните характеристики на лицето, продало им фалшиви билети за предстоящия концерт, правилно СРС е отчел, че то съществено се различава от даденото описание от страна на свидетеля В. И.ов, с оглед на което не се е доверил на заявената от него информация, че подс. Б. го е снабдил с фалшиви билети. Досежно показанията на свидетелите С., А., М., Ч., К. и М. е принципно вярно, че в наказателния процес съгласно разпоредбата на чл.107 от НПК няма преклузивен момент, до който могат да се правят искания за събиране и проверка на доказателства, но логично контролираният съд е отчел обстоятелството, че защитата на подсъдимия Б. е поискала разпит на тази група свидетели едва в съдебната фаза на процеса. Казаното от свидетелите, че на инкриминираните дати подс. Б. е бил с тях, е опит за изграждане на логично обяснение относно местоположението на подсъдимия на различните дати, инкриминирани в обвинителния акт, така че последният да имат валидно алиби. Разгледани детайлно и съпоставени с останалите доказателства, показанията на горепосочените свидетели, както правилно е обърнал внимание районният съд, са необичайно подробни и обстоятелствени досежно дати и местоположение на подсъдимия, отчитайки обстоятелството, че тези свидетели излагат факти през 2025г. за обстоятелства с 10 годишна давност. Съдът правилно е отчел и близките приятелски отношения на всеки един от така посочените свидетели, което изначално не изключва възможността същите да дават достоверна информация, касаеща процеса, както и да са възприели релевантни за решаването му факти, но действително моментът на депозиране на показанията, тяхната необичайна подробност на фона на това, че дори не касае самите тях, а техен приятел, е още една причина първостепенният съд да не ги е кредитирал като надежден източник на доказателствена информация, а единствено като опит за доизграждане защитата на подс. Б.. На следващо място въззивният съд намира показанията на св. П. в по-голямата им част за опит за доизграждане линията на защита на подс. Б.. Близките приятелки отношения и на този свидетел с подсъдимия сами по себе си не са достатъчно основание заявеното от свидетеля изначално да не бъде кредитирано като достоверно отражение за хода на събитията, а следва да бъде анализирано и съпоставено с останалите доказателствени източници. В случая и този свидетел излага пред съдебния състав подробности относно два от инкриминираните в обвинението дни, а именно – 23 и 25 април 2015г., като разказът му съдържа конкретика относно точни часове, местоположение и занимание както на самия него, така и на подсъдимия Б.. Проверяващият съд на свой ред счита, че така изнесената информация представлява ненадежден източник на доказателствена информация именно поради детайлността си с оглед изминалия дискурс от време, както и поради факта, че се оборва от безспорно кредитирани от съда доказателствени средства – свидетелските показания на И., Г., П., З., П. и Г.. Свидетелят П. на свой ред е присъствал на 25.04.2015г. заедно с подсъдимия пред залата за провеждане на концерта, като подобно на информацията, съдържаща се в обясненията на подс. Б., твърди, че са били там единствено да продадат 4 от притежаваните от Б. оригинални билети. Тук е мястото да намери отговор възражението на защитата в тази насока. Продажбата на фалшиви билети и измамливите действия от страна подсъдимия спрямо различни лица не изключва а приори възможността Б. да е разполага и с оригинални билети, действително даващи достъп до концертното събитие. Двата факта не са съдържателно тъждествени и не обуславят извод за невиновността на Б. по така повдигнатите му обвинения. Показанията на свидетелите Н. и К. – полицейски служители - са логически свързани и непротиворечащи както помежду си, така и с останалата доказателствена съвкупност. Доколкото са органи на реда и нямат каквото и да е отношение с някоя от страните по делото, то те се явяват незаинтересовани от крайния му изход, а показанията им – обективно пресъздаващи факти и обстоятелства от инкриминирания ден. Същите спомагат за изясняване на обстоятелствата, свързани с момента на задържането на подсъдимия и причината, поради която същият е бил задържан, а именно – сигнал на граждани, че именно подс. Б. продава фалшиви билети за предстоящия концерт. Неоснователни са и доводите, че съдът не е изследван въпросът за наличието на видеозаписи от инкриминираните в обвинителния акт срещи между подсъдимия и пострадалите. Видно от наличната писмена документация, свързана с опити на разследващите органи да се сдобият с видеозаписи от процесните места, камери изобщо не са налични или пък, че записът вече не се съхранява с оглед изминалия период от време. Обективната невъзможност да бъдaт получени поисканите видеозаписи представлява пречка, която не е могло да бъде преодоляна въпреки процесуалните усилия в тази насока. В принципен план няма проблем всички факти от предмета на доказване да бъдат доказвани с всякакви доказателства и доказателствени средства, вкл. свидетелски показания, доколкото съгласно изискванията на процесуалния закон доказателствата и доказателствените средства нямат предварително установена сила. Предвидените в НПК способи за установяването на данните по делото са равностойни по доказателствената им сила, стига да са събрани по реда на НПК и да са достоверни. Така че не е от значение дали един подлежащ на доказване факт се установява с гласно доказателствено средство или с веществено доказателство, ако те са валидно събрани и проверени. В случая, районният съд е събрал и проверил възможния обем от доказателства, като същите е оценил при съблюдаване изискванията на НПК и не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Касателно показанията на свидетелите Т. Г., М., В., М. и Д. въззивният съд счита за неотносими към главния предмета на доказване по настоящото дело, доколкото съдържат факти относно организацията на работа в бензиностанции ОМВ (официален представител на „Евентим“ относно закупуването на билети), свързана с продажбата на билети, доставките на хартия за тяхното разпечатване; лицата, отговарящи за тази дейност. В съдържателен план заявеното от тази група свидетели не разкрива информация, относима към инкриминираната престъпна деятелност на подс. Б., свързана с въвеждане и поддържане на заблуждение у няколко лица, както и с пускане в обръщение на фалшиви входни билети. На същата информационна плоскост следва да бъдат анализирани и показанията на св. Еманоилов, който излага факти за използваната защита на предлаганите в търговската мрежа билети и за констатирани кражби на билетна хартия. Създаването на последните не е инкриминирано в обвинителния акт, с оглед на което не следва да бъде разглеждано подробно по това наказателно производство. Правилно Районният съд е кредитирал и заключенията на изготвените по делото експертизи. Всичките са изготвени обективно и компетентно, като са отговорили на поставените от ръководно-решаващия орган въпроси и няма причина да не бъдат кредитирани от съда. Въз основа на горепосочените съображения, въззивният съдебен състав приема, че по делото е налице непреодолим доказателствен дефицит относно някои от пунктовете в обвинителния акт, тъй като няма как да бъде установено по несъмнен и безспорен начин въвеждането и поддържане на заблуждение от страна на подсъдимия спрямо свидетелите Р., А., П., М., П. и И.ов, както и пускането в обръщение на подправени официални удостоверителни знаци (входни билети за концерт) чрез продажбата им на горепосочените свидетели от страна на подсъдимия, както и периодът на продължаваната престъпна деятелност да е продължил от неизвестна дата на месец януари до 29.03.2015г. вкл. При положение, че е внесено сериозно съмнение относно инкриминираната дата, време и място, начин на извършване на деянието в лицето на подсъдимия Б., то няма как подсъдимият да бъде признат за виновен. Обратният извод би бил изграден в преимуществената си част върху предположения, а това е недопустимо с оглед забраната на чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата да почива на предположения и предвид установения в чл. 303, ал. 2 от НПК стандарт, съгласно който съдът може да признае подсъдимия за виновен единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Всичките гореизложени доказателства са свързани с основния факт, като преценени поотделно и в своята съвкупност водят до единствено възможния извод за извършване на инкриминираните деяния от страна на подс.Б., който краен извод не поражда никакви съмнения, нито се опровергава успешно от някое от доказателствата по делото. Поради това, анализираните от първостепенния съд свидетелски показания и писмени доказателства и доказателствени средства, както и експертни заключения представляват достатъчно стабилна доказателствена опора, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите и виновността на Б. по част от пунктовете на обвинението. От правна страна: При така установената фактическа обстановка районният съд напълно обосновано от правна страна е приел, че подсъдимият Б. с действията си е осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъпленията, за които са предадени на съд, а именно - престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.276, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. За престъплението по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК За да бъде осъществен съставът по чл. 209, ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна деецът да е извършил действия по възбуждане и/или поддържане на заблуждение, в резултат на което жертвата се разпорежда със свое имущество в полза на дееца или на трето лице. В конкретния случай доказателствената съвкупност по делото категорично и безсъмнено обезпечава извода, че подсъдимият Б. на установени дати за периода от 30.03.2015г. до 25.04.2015г. (на 30.03.2015г., на 11.04.2015г., на 23.04.2015г., на 25.04.2015г.) в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у свидетелите И. (В.), Г., П., З., П. и Г. заблуждение, създавайки им невярна представа, че срещу конкретна сума (св. И. – 200лв.; св. Г. – 400лв.; св. П. – 190лв.; св. З. – 560 лв; св.П. – 160лв.; св. Г. – 400лв. – общо 1910лв.), че продава валидни вхoдни билети за концерт на „Слави Трифонов и Кук у бенд“ за дата 25.04.2015г., с което им причинил имотна вреда в общ размер на 1910лв.. От субективна страна правилно районният съд е приел, че подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл и с особена користна цел. Същият е съзнавал обществено опасния характер на действията си, предвиждал е техните обществено опасни последици и е желаел тяхното настъпване, като е преследвал и специалната цел – да набави за себе си имотна облага. Подсъдимият е имал ясното съзнание, че продаваните от него билети са фалшиви, обуславящи и невъзможност за реално посещение на концерта, за който са били закупени от страна на пострадалите лица, а е желаел единствено да създаде невярна представа у свидетелите в противното. Възбуждайки заблудата у горепосочените свидетели, подсъдимият Б. ги е мотивирал да му дадат различни по размер суми в замяна на валидни входни билети. Подсъдимият е предвиждал, че в резултат на създадената невярна представа у свидетелите ще мотивира последните да осъществят имуществено разпореждане в негова полза, като по този начин ще набави за себе си имотна облага, която не му се следва. По наказанието: Въззивният съд счита, че контролираният такъв правилно е индивидуализирал наложеното на подс. Б. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, чието изтърпяване е отложил по реда на чл.66 от НК за срок от 3години. Същото е определено по правилата на чл.55 от НК и се явява справедливо и годно да изпълни целите си, заложени в разпоредбата на чл.36 от НК. През призмата на смекчаваши отговорността обстоятелства са били отчетени както чистото съдебно минало и добри характеристични данни на подсъдимия, като настоящият състав отчита и продължителността на проведеното наказателно производство. Като отегчаващи отговорността факти следва да бъдат отчетени освен броят на пострадалите лица, така и обстоятелството, че се касае за продължавана престъпна дейност. Правилно районният съд е оправдал подсъдимия по останалите пунктове по обвинението по гореизложените в решението съображения. За престъплението по чл.276, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК Установените по делото фактически обстоятелства и обезпечаващия ги доказателствен материал по настоящото дело сочат, че предмет на инкриминираното престъпно посегателство са входни билети за концерт, които по своя характер и особености са официални удостоверителни знаци. т.е материализират права, предоставяйки възможност на притежателя им да ползва опредЕ. услуга и имат съответен стойностен израз. От обективна страна на инкриминираните в обвинителния акт ден и места ( за времето от 30.03.2015г. до 25.04.2015г. (на 30.03.2015г., на 11.04.2015г., на 23.04.2015г., на 25.04.2015г) подс. Б. чрез продажба на свидетелите И., Г., П., З., П. и Г. на входни билети за концерт на „Слави Трифонов и Ку ку Бенд“, всъщност е пуснал в обръщение подправени официални удостоверителни знаци. Продадените общо 22 броя билети, пуснати в обръщение, съставляват подправен официален удостоверителен знак по смисъла на закона(доколкото изпълват зададените в раздел ІІ към Постановление 3/82г. критерии да са абстрактно и мълчаливо изразено изявление в клиширана форма). Предвид изложените съображения въззивният съдебен състав също намира, че подсъдимият е действал умишлено, като е знаел, че продаваните от него входни билети са с подправено съдържание и въпреки това ги е пуснал в обръщение, продавайки ги на 6 различни лица. Подсъдимият Б. е съзнавал общественоопасните последици на своето деяние и пряко е целял тяхното настъпване. Правилно районният съд е приел, че и двете престъпления са извършени в условията на продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Тук е мястото въззивният съд да обърне внимание на някои процесуални аспекти, свързано с делото. Доколкото въззивният съд е сезиран по жалба на подсъдимия и неговия защитник вкл. против частта от присъдата, с която подс. Б. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.276, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, но не е наказан поради изтекла абсолютна давност, въззивният съд е обвързан със забраната за влошаване на процесуалното му положение. В конкретния случай за престъплението по чл.276, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода до 2 години“ или пробация, поради което срокът на абсолютната давност съгласно чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК е 7 години и 6 месеца. Същият започва да тече от датата, посочена като дата на извършване на деянието, в случая - датата на последното деяние, включено в продължаваната престъпна деятелност, а именно 25.04.2015г. и изтича на 25.10.2022 г.. Следователно абсолютната давност е изтекла преди постановяване на първоинстанционната присъда, още в хода на провежданото първоинстанционно съдебно следствие. В случая обаче контролираният съд е извършил процесуално нарушение, доколкото се е позовал на изтеклата абсолютна давност при постановяване на присъдата без да изслуша позицията на защитата в тази насока (нито подс. Б. сам, нито чрез защитника си се е позовал на нея) и дали желаят прекратяване на делото или продължаване на производството при условията на чл.24, ал.2 от НПК. На следващо място районният съд неправилно е процедирал и досежно диспозитива, с който се е произнесъл касателно настъпилата давност. Отчитайки разпоредбата на чл.24, ал.1, т.3 от НПК при наличие на основание за позоваване на изтекла абсолютна давност, съдът е следвало да прекрати производството, а не да признава подсъдимия за виновен и да него наказва. Въпреки така констатираните пороци в дейността на контролирания съд, същите не са съществени, доколкото не ограничават процесуалните права на подсъдимия, а напротив – произнасянето е било в негов интерес. В случая въззивният съд е обвързан с правото на подсъдимия да не му влошава процесуалното положение и следва да съобрази подадената жалба, вкл. липсата на волеизявление за прекратяване на производството на основание изтекла давност, а точно обратното – налице е искане за разглеждане по същество на престъплението по чл.276, ал.1 от НК и оправдаване на подсъдимия в извършване на същото. Отчитайки изтеклата абсолютна давност, позицията на защитата за продължаване разглеждането на делото и произнасяне по съществото на делото, не са налице предпоставки за прекратяване на делото на основание констатираната изтекла абсолютна давност. Проверяваният първоинстанционен съдебен акт на основание чл. 336 от НПК следва да бъде потвърден. В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което прие, че същата следва да бъде потвърдена в нейната цялост. Така мотивиран и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК въззивният съд
Cited provisions
23- чл. 209, ал. 1 НК
- чл. 26, ал. 1 НК
- чл. 276, ал. 1 НК
- чл. 80, ал. 1, т. 4 НК
- чл. 81, ал. 3 НК
- чл. 107 НПК
- чл. 314 НПК
- чл. 36 НК
- чл. 55 НК
- чл. 66 НК
- чл. 189, ал. 3 НПК
- чл. 24, ал. 2 НПК
- чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК
- чл. 303, ал. 2 НПК
- чл. 303, ал. 1 НПК
- чл. 319 НПК
- чл. 320 НПК
- чл. 327 НПК
- чл. 334, т. 6 НПК
- чл. 336 НПК
- чл. 338 НПК
- чл. 13
- чл. 14