Решение № 31 от 3.6.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 83/2025 г.

С присъда № 5/21.01.2025г. по НОХД № 1304/2024г., Окръжен съд – Бургас е признал подсъдимия В. А. Д., ЕГН:••••••••••, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 11.08.2022г., около 15:50 часа, в гр. Поморие, общ. Поморие, обл. Бургас, на ул. „..“ пред дом № 201А, направил опит умишлено да умъртви М. А. А., ЕГН: ••••••••••, чрез нанасяне на удар с нож в областта на корема, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от седем години и шест месеца, което наказание постановил да се изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС. Със същата присъда Бургаският окръжен съд признал подсъдимия В. А. Д. за ВИНОВЕН в това, че на неустановен ден в периода от края на месец май 2023г. до 07.08.2023 г., в гр.Поморие, общ. Поморие, обл. Бургас, на ул. „..“ пред дом № 201 А, се заканил с убийство спрямо М. А. А., ЕГН: ••••••••••, с думите: „Скоро ще ви се случи нещо, да знаете, виждате ли земята, вие сте за там и двамата, ще ви убия“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал.3, т.1, вр. с ал.1 от НК и чл.54 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, търпимо при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. С присъдата Бургаският окръжен съд признал подсъдимия В. А. Д. за ВИНОВЕН и в това, че в периода от неустановен ден в края на месец май 2023г. до 07.08.2023г., в гр. Поморие, общ. Поморие, обл. Бургас, на ул. „..“ пред дом № 201А, действайки в условията на продължавано престъпление, се заканил с убийство спрямо С. П. К., ЕГН:•••••••••• и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, както следва: -На неустановен ден в периода от края на месец май 2023 г. до 07.08.2023г., в гр.Поморие, общ. Поморие, обл. Бургас, на ул. „..“ пред дом № 201А, се заканил с убийство спрямо С. П. К., ЕГН:••••••••••, с думите: „Скоро ще ви се случи нещо, да знаете, виждате ли земята, вие сте за там и двамата, ще ви убия“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му; -На 07.08.2023 г., в гр. Поморие, общ. Поморие, обл. Бургас, на ул. „..“, пред дом № 201А, се заканил с убийство спрямо С. П. К., ЕГН: ••••••••••, с думите: „Няма да ми вземете етажа, ще ви свърша и двамата“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, търпимо при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия В. А. Д. едно общо наказание, в размер на най-тежкото от определените му за отделните престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от седем години и шест месеца, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС е постановил да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.59, ал.1, т.1, т. 2 и ал.2 от НК първоинстанционният съд е приспаднал изцяло времето, през което подсъдимият В. А. Д. е бил задържан и спрямо него е била взета мярка за неотклонение “домашен арест“, считано от 11.08.2023г. до 01.04.2024г. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия В. А. Д. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител М. А. А., ЕГН: •••••••••• обезщетение за причинените му от престъплението по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК неимуществени вреди в размер на 60 000 лева ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането – 11.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 60 000 лева до предявения размер от 300 000 лева, отхвърлил гражданския иск. ОС-Бургас е осъдил подсъдимия В. А. Д. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител М. А. А., ЕГН: •••••••••• сумата от 3 007 лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК имуществени вреди ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 07.08.2023г до окончателното й изплащане. С присъдата ОС-Бургас е осъдил подсъдимия В. А. Д. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител М. А. А., ЕГН: •••••••••• обезщетение за причинените му от престъплението по чл. 144, ал.3, т.1, вр. с ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на 4 000 лева ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на иска пред съда – 11.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 4 000 лева до предявения размер от 50 000 лева, отхвърлил гражданския иск. С присъдата ОС-Бургас е осъдил подсъдимия В. А. Д. да заплати и на гражданския ищец и частен обвинител С. П. К., ЕГН: •••••••••• обезщетение за причинените й от престъплението по чл. 144, ал.3, т.1, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на 7 000 лева ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането – 07.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 7 000 лева до предявения размер от 40 000 лева, отхвърлил гражданския иск. Съдът е осъдил подсъдимия Д. да заплати направените по делото разноски, както следва: сума в размер на 200 лева – по сметка на ОС-Бургас; сума в размер на 5 858,01 лева – по сметка на ОД-МВР-Бургас; сума в размер на 5 000 лева – на гражданския ищец и частен обвинител М. А. А.; сума в размер на 4 000 лева - на гражданския ищец и частен обвинител С. П. К., както и сума в размер на 2 960,28 лева, явяваща се държавна такса върху уважената част от гражданските искове - по сметката на Окръжен съд –Бургас, Бюджет на съдебната власт. С присъдата съдът се е разпоредил и с иззетите по делото веществени доказателства. Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивна жалба от адвокат П. Н. от АК-Бургас в качеството му на повереник на гражданските ищци и частни обвинители М. А. А. и С. П. К., както и жалби от адвокат Р. К. от АК-Бургас и от адвокат Е. Х. от АК-Бургас, двамата упълномощени защитници на подсъдимия В. А. Д.. В жалбата на повереника на частните обвинители е заявено оплакване за допуснато при постановяване на присъдата нарушение на материалният закон и явна несправедливост на наложеното наказание, доводи в каквато насока не се представят. Направено е искане за изменяване на присъдата, като наказанието на подс.Д. за извършеното престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК, бъде увеличено на дванадесет години лишаване от свобода, както и да бъдат уважени в пълен размер предявените от гражданските ищци М. А. А. и С. П. К. срещу подсъдимия граждански искове за неимуществени вреди от деянията по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК, по чл. 144, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК и по чл. 144, ал.3, т.1, вр. ал.1, вр. чл. 26 от НК. В жалбата на защитника на подсъдимия – адв. К. от АК-Бургас са развити доводи за неправилност на присъдата поради необоснованост на фактическите констатации, допуснати нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Оспорвайки приетата за установена от съда фактическа обстановка, защитникът претендира неизясненост на обстоятелствата относно получените от подсъдимия и описани в СМЕ №457/2022г. телесни увреждания, в частност - как, кога и от кого са му били причинени същите. Изтъква се, че по повод причинените на подсъдимия при възникналия на инкриминираната дата инцидент телесни увреждания е образувано досъдебно производство, което все още не е приключило. Очертаният кръг от обстоятелства се твърди, че е следвало да бъдат надлежно изяснени от съда с оглед правилната квалификация на извършеното деяние. Развива се теза за установеност по делото на факти, позволяващи преценка, че деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК. В подкрепа на горното се акцентира върху показанията на свид.И. И., които се сочи, че следва да бъдат внимателно анализирани. Поддържа се, че първото непосредствено и противоправно нападение е реализирано не от подсъдимия, а от пострадалия, което позволява развилият се впоследствие конфликт между двамата да бъде разгледан в светлината на „неизбежна отбрана“ по чл. 12 от НК. Твърди се недоказаност на тезата на обвинението, че подс.Д. е напуснал дома си, вземайки със себе си нож и с намерението да увреди пострадалия до степен, причинявайки смъртта му. В насока горното се изтъква, че по делото не само не са събрани доказателства относно собствеността на този нож, но и е установено, че първоначално възникналият между подсъдимия и пострадалия конфликт е бил с вербален характер, което не предполага умисъл за убийство. Извод за отсъствие на пряк умисъл у подсъдимия за умъртвяване на пострадалия според защитника може да се направи и на база констатираната хаотичност на ударите, които същият е нанасял с ножа, както и от обстоятелството, че само две от нараняванията са с характеристика на животозастрашаващи. С довод, че данните за последвалото развитие на конфликта между пострадалия и подсъдимия, разкриват проявена от последния защита, надхвърляща необходимите предели, се поддържа, че правилната квалификация на деянието следва да е по чл. 132, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК. В алтернативен план, с оспорване на заключението на изготвената по делото психолого-психиатрична експертиза, се предлага съдът да приеме, че подсъдимият е действал в условията на физиологичен афект. Възразява се и срещу справедливостта на отмерената санкция, като се изтъква, че същата е прекомерно тежка и надхвърля необходимото за изпълнение на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Поддържа се, че случилото се представлява изолирана проява в живота на подсъдимия, който е лице с отлични характеристични данни, неосъждан и трудово ангажиран. Направено е искане за изменяване на присъдата с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, намаляване размера на наложеното наказание с приложението на чл.66 от НК, както и отхвърляне изцяло на предявените граждански искове или намаляване на техния размер. Във въззивната жалба, подадена от защитника – адвокат Е. Х., се прави оплакване за неправилност на постановения съдебен акт поради необоснованост на фактическите изводи, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Присъдата е атакувана и в гражданско-осъдителната й част с доводи за несправедливост на отмереното обезщетение на пострадалите за причинените им от престъпленията вреди. Поддържа се, че правилната квалификация на деянието е по чл. 118 от НК. Силното раздразнение у подсъдимия се изтъква, че е било провокирано от продължителния и денонощен шумов тормоз, на който е било подложено семейството, довело до спиране на кърмата на съпругата му и до отслабване на детето им, от грубото нарушаване от страна на семейството на пострадалия на императивни норми от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред в Община Поморие, както и от конкретната ситуация в деня на инкриминираната дата, при която същият е заварил съпругата си да плаче в дома им. Твърди се, че мотивът на подсъдимия при реализиране на инкриминираното деяние е бил да защити живота и здравето на дълго чаканото в семейството дете. Аргументира се недоказаност на обвинението срещу подс. Д. за осъществена от него деятелност по чл. 144, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК по отношение на двамата пострадали. Така повдигнатото обвинение се сочи, че е основано единствено на голословните, преднамерени и целенасочени показания на двамата пострадали, при отсъствие на каквито и да е други доказателства в тази насока. Отправен е упрек към съда, че е игнорирал факта на поставени камери в дома на подсъдимия, както и обстоятелството, че оплакването на пострадалите е било направено непосредствено пред разследващия орган, което се твърди, че е очевидно нарушение на процедурата за съобщаване на такъв вид посегателства, последващата им проверка и разследване. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е защитено с доводи за очевидно подценяване от страна на съда на смекчаващите отговорността обстоятелства, сред които и установените телесни увреждания на подсъдимия, получени от него при процесния инцидент, за които не е изяснено по делото кой и кога му ги е причинил. Сочи се, че съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, но не е съобразил изцяло обстоятелствата по чл.18, ал.2 от НК. Присъдените на пострадалите обезщетения за неимуществени вреди се твърди, че не съответстват на критериите за справедливост, като не е отчетено и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия А.. Направено е искане за изменяване на присъдата с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.118 от НК, намаляване размера на наложеното наказание и приложение на чл.66 от НК, както и оправдаване на подсъдимия по обвиненията за извършени спрямо пострадалите М. А. и С. К. престъпления по чл. 144, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК и чл. 144, ал.3, т.1, вр. ал.1, вр. чл.26 от НК. Моли се за намаляване размера на присъдено на пострадалия М. А. обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадените жалби. Обсъждайки процесуалната дейност на първата инстанция по събиране, проверка и оценка на доказателствата, прокурорът сочи, че същата не разкрива допуснати нарушения на процесуалните правила. Намира, че присъдата на ОС-Бургас изпълва законовите критерии за обоснованост и законосъобразност, както и че мотивите на съда са ясни, отразяват приетите за установени фактически положения, както и доказателствата, на основата на които се извеждат същите. Сочи, че в своите мотиви съдът подробно е проследил действията на подсъдимия, извършени в изпълнение на намерението му да лиши от живот пострадалия, средството, което е използвал, за да постигне тази своя цел - нож, насочеността на ударите с него, както и причините, поради които деянието е останало недовършено. Анализът на всички събрани по делото доказателства според прокурора обуславя правилност на изводите на първата инстанция относно авторството на деянието, механизма на извършването му, както и правната му квалификация по чл. 115, вр. чл.18, ал.1 от НК. По безспорен начин намира, че са доказани и другите две престъпни деяния на подсъдимия, за които му е повдигнато обвинение по чл. 144, ал.3 от НК. Изводите на съда в тази насока сочи, че са подробно аргументирани, като са описани думите и действията, с които подсъдимият е отправил заплахи към пострадалите за лишаването им от живот, възбудили основателен страх у тях и мотивирали ги да предприемат последващи действия, да ограничат контактите си и да променят начина си на живот. При очертаната по делото фактология по казуса намира, че материалният закон е приложен правилно. Наложеното на подсъдимия общо най-тежко наказание от седем години и шест месеца лишаване от свобода, явяващо се определено такова при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК за деянието по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК, счита за справедливо и съответно на степента на обществена опасност на личността на последния и тежестта на извършените деяния. Отчитайки чистото съдебно минало на подсъдимия, както и мотива, с който е осъществил посегателството срещу личността на пострадалия А., прокурорът изразява убеждение, че наказание от пет години лишаване от свобода също би изиграло своя превъзпитателен ефект спрямо него. Частните обвинители и граждански ищци М. А. А. и С. П. К. се представляват пред въззивния съд от упълномощения повереник – адвокат П. Н. от АК-Бургас, който поддържа подадената жалба ведно със съображенията, изложени в нея. Изтъква, че престъпната проява на подсъдимия по чл. 115 от НК засяга най-ценното за всеки индивид и за обществото – човешкия живот, като правната характеристика на деянието го определя като довършен опит. Претендирайки, че определеното на подсъдимия наказание за това престъпление е неоправдано занижено, повереникът акцентира върху мотивите за извършването му, в основата на които сочи, че стои желанието за отмъщение. Така изведените подбуди сочи, че имат своето релевантно значение при индивидуализацията на наказанието, както и определят общественоопасната характеристика на самото престъпление в насока завишаване на неговата обществена опасност. Намира, че в цялостната си изява поведението на подсъдимия свидетелства за неговата престъпна упоритост и характеризира личността му като такава с изключително висока степен на обществена опасност. В насока горното изтъква, че освен опит за убийство на пострадалия А., подсъдимият е осъществил и посегателство срещу съпругата му С. К., на която причинил телесни увреждания, а няколко месеца по-късно, преследвайки лично отмъщение, реализирал и деянията по чл.144, ал.3 от НК. С горните аргументи, подчертавайки също, че подсъдимият трудно би могъл да бъде превъзпитан предвид възрастта му, както и показаната от него невъзможност до момента да регулира отношенията си с пострадалите като негови съседи, повереникът пледира за определяне на наказание в размер над десет години лишаване от свобода. Възразявайки по-нататък срещу размера на обезщетението за неимуществени вреди от деянието по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК, присъдено на пострадалия А., повереникът сочи пропуск на съда да анализира и оцени в достатъчна степен наличните данни, свидетелстващи за изпитаните от последния болка, унижение и безпомощност, продължителния период на възстановяването му и множеството тежки операции, които е претърпял. Обективният анализ на тези данни намира, че дава основание за сериозно завишение на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, в каквато насока е и искането, което прави. По отношение присъденото на двамата пострадали обезщетение за причинени им неимуществени вреди от деянията по чл. 144, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК и по чл. 144, ал.3, т.1, вр. ал.1, вр. чл. 26 от НК, повереникът заявява, че същите нямат претенции. Моли за присъждане на разноските, направени пред въззивната инстанция. Жалбите на двамата защитниците на подсъдимия моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Частният обвинител и граждански ищец С. К. заявява, че поддържа жалбата и се присъединява към становището на своя повереник. Изтъква, че след инцидента животът на семейството изцяло се е променил, предвид че физическото състояние на съпруга й е сериозно и трайно влошено, като той никога повече няма да е способен да работи и да помага в съвместните им дейности. Счита, че подсъдимият все още не е осъзнал какво е извършил и подчертава, че нито веднъж след случилото се не е показал, че съжалява, нито е направил опит да се извини за постъпките си. Частният обвинител и граждански ищец М. А. се присъединява изцяло към становището, изразено от повереника. Заявява, че вече е „наполовина човек“. Настоява за увеличаване на наказанието и размера на гражданския иск, както и отхвърляне на жалбите на защитниците на подсъдимия като неоснователни. Пред въззивния съд подсъдимият В. А. Д. се явява лично и с упълномощените си защитници - адвокат Р. К. и адвокат Е. Х., двамата от БАК, които поддържат подадените жалби. Защитникът – адвокат Х. пледира жалбата на гражданските ищци и частни обвинители като неоснователна да бъде оставена без уважение. Поддържа, че въпреки проведените пред въззивния съд разпити на свидетели – очевидци, по делото все още остават неизяснени докрай обстоятелствата, свързани с присъствието на друга жена на местопроизшествието, с появата на нож след инцидента и дали този нож е средството на престъплението. Отказът на въззивния съд да уважи искането за назначаване на повторна комплексна психолого-психиатрична експертиза сочи, че затруднява защитата на подсъдимия, тъй като не може да се отхвърли медицинският критерий, заложен от вещите лица в изготвената по делото експертиза, значим при определяне състоянието на подсъдимия като физиологичен афект. Независимо от горното, счита, че в случая е налице типичен случай на раздразнено състояние и то предизвикано от тежка обида или друго противозаконно действие. В тази насока сочи, че по делото са представени доказателства за системно нарушаване от пострадалите на обществения ред и по конкретно на Наредбата на Общината за шума, което твърди, че е предизвикало трайно негативни последици за новороденото дете на подсъдимия, тъй като кърмата на майка му е спряла. Всичко това изтъква, че е нагнетявало у подсъдимия усещане за безнадеждност и чувство на безизходица, предвид продължителния период, през които е осъществяван този шум и тормоз над неговото семейство. Подчертава по-нататък, че престъплението, в извършването на което е обвинен подс.Д. - опит за убийство, може да бъде осъществено само при пряк умисъл, а в случая подбудите и мотивите на подсъдимия като елемент от субективната страна на деянието не сочат на умишлена вина, а характеризират деянието с по-ниска степен на обществена опасност, както и сочат на ниска обществена опасност на самия деец. Изтъква, че характеристиката на деянието като „довършен опит“ не изключва правната възможност за приложението на чл.58, б.“а“ от НК, като практиката на ВКС по този въпрос е еднозначна. Отбелязва, че в процесния случай само два от ударите, нанесени от подсъдимия, са били смъртоносни, докато останалите са били хаотични и поради това не са могли да доведат до летален изход. Допълва също, че усложнението, което се е получило при пострадалия, според медицинската експертиза съставлява рядък случай, като е възможно да е имало и лекарски пропуск при лечението му. Поради това и намира, че увреждането при него не може да се вмени изцяло във вина на подсъдимия. Относно изнесените от повереника на частните обвинители твърдения, че с действията си подсъдимият е причинил увреждане и на съпругата на пострадалия, защитникът сочи, че подобно обвинение не е предявено срещу последния и така наведените факти са извън предмета на доказване по делото. Аргументирайки прекомерна тежест на наказанието, наложено на подс.Д., за извършения опит за убийство, защитникът изтъква пропуск на съда да отчете вида и характера на уврежданията, които са му били причинени, във връзка с което отбелязва, че се води друго разследване, неприключило към момента. Оспорва размера на присъденото от съда обезщетение на пострадалия А. за неимуществени вреди от деянието по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК, който намира за необосновано завишен. Предявеното срещу подс.Д. обвинение за извършени престъпления по чл. 144, ал.3 от НК спрямо двамата пострадали – А. и К., защитникът намира за недоказано, почиващо единствено на показанията на двамата пострадали, които неправилно са били депозирани директно пред разследващия орган, вместо да бъде спазен редът за тяхната проверка и преценка от компетентния орган дали да бъде повдигнато ново обвинение срещу подсъдимия. Поддържа, че подсъдимият е монтирал камери за видеонаблюдение на дома си, както и че същият е избягвал всякакви контакти с пострадалите, именно с цел да предотврати ескалация на конфликта помежду им. Поради това и сочи, че твърденията на двамата пострадали за отправяни спрямо тях закани с убийство, са изцяло голословни. С горните съображения защитникът моли подсъдимият да бъде оправдан по обвинението за извършени спрямо двамата пострадали престъпления по чл. 144, ал.3 от НК, с отхвърляне на предявените граждански искове. Пледира също наказанието на подс.Д. за извършеното престъпление по чл. 115, вр. чл.18, ал.1 от НК да бъде намалено, както и редуциран размерът на присъденото на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди от това престъпление. Присъединявайки се към устното изложение на адв. Х., защитникът – адв. К. поставя акцент върху изготвената по делото съдебномедицинска експертиза № 457/2022 г., даваща заключение относно вида и характера на уврежданията, получени от подс.Д. на инкриминираната дата - 11.08.2022г., които подчертава, че са останали с неизяснен механизъм на причиняването им, както и не се установява от кого са били причинени. Поддържа, че изясняването на тези обстоятелства е от особена важност, предвид че те имат пряко отношение към правната интерпретация на фактите и ще способстват очертаването на характеристиките на деянието, което се твърди, че е извършил подсъдимият. Позовавайки се по-нататък на показанията на свид. И. И., дадени на ДП, както и в хода на въззивното съдебно следствие, които намира за обективни, защитникът застъпва становище, че възприетата от първия съд правна квалификация на деянието по пункт първи от обвинението срещу подс.Д. е некоректна. Отбелязва, че пресъздавайки собствените си наблюдения върху поведението на подсъдимия и пострадалия, цитираният свидетел използва думата „прегърнали“, както и твърди с категоричност, че в този момент не е забелязал някой от тях да държи нож. Изтъква по-нататък, че по делото няма нито едно доказателство, което да сочи, че подсъдимият е излязъл от дома си, носейки със себе си нож, нито са налице доказателства чий е бил ножът, намерен на местопроизшествието. Като изключително важно определя и обстоятелството по какъв начин този нож се е озовал в кориците на делото, повдигащо въпроса дали именно той е послужил за осъществяване на инкриминираното деяние. Представяйки във връзка с горното собствен анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели, защитникът ангажира твърдение, че от същите не се установява процесният нож да е бил представен от съпругата на подсъдимия, което намира, че е с особено значение при интерпретацията на фактите по казуса. Според развитата от защитника теза, ако приобщеният като веществено доказателство по делото нож е този, с който са били причинени уврежданията на пострадалия, то е много важно да се уточни дали се касае за прободни или порезни рани. Захватът на ножа сочи, че определя и начина на проникване на острието му в тялото, от което може да се съди дали в случая у подсъдимия е бил налице умисъл за причиняване на смърт или не. Изразявайки несъгласие с приетата от първия съд правна квалификация на деянието по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК, защитникът застъпва теза, основана на показанията на свид. И., че в разглежданата ситуация първият удар е бил нанесен от страна на пострадалия, в резултат на което и двамата с подсъдимия са паднали на земята. Горните фактически обстоятелства сочи, че обуславят приложимост в казуса на института на неизбежната отбрана, в хипотезата на превишаване на нейните предели. Моли жалбите на защитата да бъдат уважени съобразно направените в тях алтернативни искания. Упражнявайки правото си на лична защита и последна дума, подсъдимият Д. изразява съгласие с доводите на защитниците, като изтъква, че не е имал намерение да посяга на живота на когото и да е, а само се е защитавал. Твърди, че е бил нападнат, че е бил жертва, но не знае какво се е объркало и как се е оказал „сред убийците“. Изразява съжаление за случилото се. Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивната жалба от повереника на частните обвинители и граждански ищци М. А. и С. К., както и изходящите такива от защитниците на подсъдимия В. Д., са подадени от лица, с правата по чл.318, ал.6 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество, подадените жалби са неоснователни. В рамките на извършената цялостна служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира да е допуснато ограничение на правата на страните по делото, както и не установи наличие на някой от основанията по чл. 335, ал.2 вр. чл. 348, ал.3 от НПК, обуславящи отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Доводи в тази насока не са формулирани и в жалбите на защитниците на подсъдимия и гражданските ищци и частни обвинители, както и такива не се заявяват от страните в пледоариите им по същество. Поради това съдът намира, че наведените от страните оплаквания за необоснованост на присъдата, неправилно приложение на материалния закон, явна несправедливост на наложеното наказание, както и несъразмерност на присъдените на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди с действително претърпените от тях болки и страдания, следва да се разгледат по същество. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 1 от НПК. Подсъдимият В. Д. и неговите защитници, както и частните обвинители и граждански ищци и техният повереник, са изразили съгласие да не се провежда разпит на свидетелите, посочени в обвинителния акт, с изключение на свидетелите П. М. и Р. Д., както и да не се изслушват вещите лица, изготвили назначените в хода на ДП съдебномедицински експертизи и ДНК експертиза, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит и експертните заключения от досъдебното производство. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл.372, ал. 3 от НПК, ОС-Бургас е одобрил изразеното съгласие за съкратена процедура, приемайки че съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени по НПК. В условията на проведеното съкратено съдебно следствие по т. 1 на чл. 371 от НПК, първоинстанционният съд е провел разпит на подсъдимия В. Д. и на посочените от страните двама свидетели М. и Д., приобщил представени от страните писмени доказателства, както и непосредствено изслушал вещите лица – д-р Николай Зъбов /психиатър/ и Валентина Недева-Белчева /клиничен психолог/, изготвили назначените в хода на досъдебното производство основна и допълнителна комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи. Анализирайки доказателствата, събрани пред него, в техния обем и относимост, окръжният съд правилно е изяснил делото от фактическа страна. Проведеният по инициатива на въззивната инстанция повторен разпит на свидетелката Р. Д., както и приобщените при условията на непосредственост и устност показания на свидетелите И. И., К. Б., М. А., С. К., А. С. и П. М., не способства изграждането на фактически изводи, различни от застъпените такива от ОС-Бургас, а допринасят единствено за по-детайлното изясняване на всички обстоятелства по казуса. На основата на обхватно и задълбочено обсъждане на всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации: Подсъдимият В. А. Д. е роден на .. г. в гр. Поморие. Същият е български гражданин, с полувисше образование, женен, неосъждан, трудово ангажиран - шофьор към „Тръпков - Турс“ ЕООД, с постоянен адрес по местоживеене: гр. Поморие, обл.Бургас, ул. „... Към инкриминирания период подс. В. Д. живеел заедно със съпругата си Р. Д. и малкото им дете в къща на адрес - гр. Поморие, обл.Бургас, ул. „... В съседна сграда на калкан с адрес ул. „.. А – гр.Поморие живеели пострадалите – свид. С. К. и свид. М. А.. В дома на последните живеел и сина на свид. К. - свид.П. М.. Двамата пострадали стопанисвали обект за бързо хранене “Джъмбо бургер”, който се намирал на приземния етаж на къщата им. Двете семейства – на подсъдимия и пострадалите не поддържали близки отношения. Общували рядко помежду си, като повод за това най - често било недоволството на подсъдимия й съпругата му от шума, който произлизал от дома на пострадалите – тропане, блъскане, викове и лай на кучето им, които ги смущавали и им създавали неудобство, особено в късните часове на денонощието. Отношенията между двете семейства се влошили още повече, след като през м. декември 2021 год. съпругата на подсъдимия – свид. Р. Д. родила и шумът, който се чувал от дома на пострадалите, започнал да оказва влияние върху съня на бебето и върху режима му на хранене. По повод на това свид. Д. започнала да отправя забележки към пострадалите и да ги моли да предприемат необходимото, за да преустановят шума, идващ от дома им. На 11.08.2022г. свид.Р. Д. решила за пореден път да отправи забележка на съседите си за системния шум, който се чувал от дома им и за лая на кучето им, което се разхождало на двора, тъй като този ден детето й отново не успяло да се наспи. За целта около 11:00 часа на посочената дата същата отишла пред търговския обект “Джъмбо бургер”, където свид. К. работила и оплаквайки се, че детето й се стряска и не може да спи от лая на кучето, както и от високия тон, с който синът й говори на английски вечер, помолила с по-остър тон да предприемат някакви мерки. В отговор свид.К. заявила, че нищо не може да направи, че няма как да запуши устата на кучето и ако свид.Д. иска и търси тишина и спокойствие, да отиде в гората. Докато двете водили този разговор, в търговския обект влязъл и свид. А., който чувайки оплакването на Р. Д., че синът им говори високо на английски, й отговорил, че няма нищо лошо в това детето да научи английски. Реакцията на пострадалите и показаното от тях отношение на неразбиране към проблема, който повдига, разстроили свид. Д., при което тя си тръгнала ядосана и се прибрала в дома си. По-късно същия ден подс.В. Д. се прибрал от работа и видял, че съпругата му е разстроена. Попитал я за причината за нейното състояние, при което тя му споделила за разговора, който е провела със съседите си – свидетелите С. К. и М. А. и за реакцията им по повод на оплакванията й за шума, който идва от дома им. Чувайки за случилото се, подс.Д. се ядосал, изражението на лицето му се променило, стиснал юмруци и започнал нервно да обикаля из стаята. Възприемайки това поведение на съпруга си, свид. Д. направила опит да го успокои и му казала да не се занимава със съседите им. Подсъдимият останал още кратко време в дома си, след което решил да отиде до търговския обект, където работили пострадалите. Същият взел със себе си сгъваем нож с дървена дръжка и метално острие, с обща дължина в разгънато положение 23 см. и с дължина на острието 10 см., и слязъл надолу по стълбите. Отивайки до стопанисвания от пострадалите търговски обект /заведение за бързо хранене/, подсъдимият заварил там и двамата - свид.С. К. и свид.М. А. да работят. Същият отправил упрек към тях за грубото отношение, което са демонстрирали към съпругата му по-рано същия ден, както и за отправени към нея заплахи, каквото лично поведение двамата отрекли да са проявявали към нея. Тъй като подсъдимият говорил с висок тон и разговорът между тримата се водил през прозореца на помещението, в което са намирали пострадалите, за да избегне неудобството пред клиенти, свид. А. излязъл отвън, пред дом № 201А на ул. „..“ в гр.Поморие, за да изясни в непосредствен контакт с подсъдимия какъв конкретно проблем е възникнал. Насочвайки се към подсъдимия, свид. А. поискал от него да се отдръпнат встрани от търговския обект, за да изяснят ситуацията, при което възникналият между тях словесен конфликт прераснал във физическа саморазправа. Намирайки се в близък физически контакт с пострадалия А., подсъдимият Д. извадил ножа, който държал в себе си и с него му нанесъл директен удар в областта на корема, причинявайки му прободно нараняване в ляв коремен фланг, с кос раневи канал. Свид.М. А. усетил пареща болка в корема, а малко по-късно видял също, че по лявата му ръка се стича кръв. Междувременно подсъдимият продължавал да нанася удари с ножа по тялото на свид. А., от които последният се опитвал да се предпази. Подс.Д. успял да нанесе на пострадалия още девет удара с ножа, четири от които попаднали в лявата му ръка, причинявайки прободни рани с различна дълбочина, един от ударите попаднал в гърба на пострадалия, в дясната гръдна половина, а останалите удари били концентрирани в областта на гърдите на пострадалия, причинили му порезни наранявания. Възприемайки възникналата ситуация, свид. С. К., която последвала свид. А. извън търговския обект, се намесила и за да предотврати следващи удари към тялото на съпруга си, застанала между него и подсъдимия. Това обаче не спряло подсъдимия, който продължил да замахва с ножа към свид. А., при което един от ударите попаднал в коремната област на свид. К., причинявайки й прободно нараняване. Тогава свид. А. избутал свид. К. настрани, след което успял да хване подсъдимия за раменете и го съборил на земята, падайки сам върху него. Подсъдимият продължавал да държи ножа в ръката си и да замахва с него. Виждайки това, свид. К. се опитала да задължи ръката му, а свид.А. – да му избие ножа от ръката, който паднал на сантиметри от него на земята. В позицията, в която се намирал на земята, подсъдимият продължил да буйства и да прави опити да вземе падналия близо до ръката му нож. Свид. К. започнала да вика силно за помощ. Междувременно на мястото на инцидента дошла свид. Ж.П., която се намирала в близост и чула виковете за помощ на свид. К.. Приближавайки към мястото на конфликта, свид.П. успяла да възприеме момента, в който свид.А. събаря на земята подсъдимия и видяла, че последният държи в ръката си нож, изцапан с кръв. Тогава тя започнала да рита ръката на подсъдимия, в която същият държал ножа, за да го принуди да го пусне. След като подсъдимият изпуснал ножа, свид.П. го взела от земята и го оставила на масичка, която се намирала в близост до мястото на инцидента. Веднага след това свид. П. оказала първа помощ на пострадалия А., като превързала окървавената му ръка с част от работната манта, с която била облечена. На помощ на пострадалите се притекли и свидетелите П. М., К. Б. и П.К., които предприели действия по задържане на подсъдимия в позицията, в която се намирал на земята, както и по осуетяване на опитите му да се изправи. След като посочените свидетели вече били на мястото на инцидента, на улицата излязла и свид. Р. Д., която държала детето си в ръце. Последната поискала да пуснат мъжа й, но молбите й не били уважени, тъй като всички изчаквали пристигането на органите на полицията. Свид. С. К. преценила, че състоянието на съпруга й – свид.А. налага спешна медицинска намеса, поради което и с личния си автомобил същата го откарала до ФСМП - гр. Поморие. Местопроизшествието било посетено от младши инспектори при РУ- Поморие – свидетелите А. С. и Т. Н., които при пристигане на мястото възприели потеглянето на управлявания от свид. К. лек автомобил, в който се намирал и пострадалият А.. Констатирайки, че свид. А. е с привързана ръка и видими прободни рани по тялото, полицейските служители осигурили път за преминаване на автомобила с цел бързото му транспортиране до болничното заведение. Пристъпвайки към оглед на мястото на инцидента, свидетелите С. и Н. установили, че на тротоара, встрани от обект за бързо хранене “Джъмбо бургер” в гр.Поморие, лежи мъж по очи, който бил придържан от две момчета, за да не избяга. Изяснено било, че това е подс. В. Д., след което същият бил задържан във връзка с изясняване на обстоятелствата по случая. Местопроизшествието било запазено до пристигането на дежурната оперативна група. Пострадалият А. бил прегледан в спешния медицински център в гр.Поморие, след което същият бил транспортиран в УМБАЛ - Бургас и приет за лечение с множество прободни рани на лявата ръка, порезни рани в областта на гръдния кош и прободна рана в коремната област. След настаняване на пострадалия в болничното заведение, предвид нараняванията, които имала по тялото си, свид. С. К. също потърсила амбулаторна помощ във ФСМП - Поморие. Прегледът на последната в спешния център установил наличие на открита рана на коремната стена, която била обработена и превързана, като пациентката била насочена за консултация с хирург. На същата дата – 11.08.2022г. за времето от 17:20 часа до 18:20 часа бил извършен оглед на местопроизшествието, установената при който обстановка, следи и веществени доказателства били надлежно отразени в протокол от същата дата ведно с фотоалбум към него /спр. т.1, л.64-72 от ДП/. При огледа бил намерен и иззет сгъваем нож в разгънато положение с метално острие и кафява дървена дръжка с четири кръгли отвора по нея, с обща дължина 23 см., дължина на острието - 10 см. и дължина на дръжката – 13 см., който бил запечатан в хартиен плик и обозначен със стикер. От различни места върху тротоарните плочки били иззети също натривки от засъхнала концентрирана червеникаво-кафява течност и засъхнала червеникаво – кафява субстанция, които били запечатани в пликове и номерирани със съответен стикер. С протокол за доброволно предаване от 11.08.2022г. подс. В. Д. предал дрехите, с които бил облечен при задържането му от полицейските служители - къси панталони от плат, сиви на цвят, с черни райета, имитиращи паяжина, с надпис “CHISNBAL STYLE” и с кожен кафяв колан, запечатани в бял плик със стикер № М 1463; риза с къси ръкави с надпис “МАSТЕR”, оранжево - червена на цвят, запечатана в бял плик със стикер №М1462, като същите били приобщени като веществени доказателства по делото /спр. т.1, л. 129-130 от ДП/. Предадените от подсъдимия вещи били подложени на оглед, констатациите при който били отразени в протокол от 12.08.2022г. с приложен към него фотоалбум /спр. т.1, л.73-75 от ДП/. С протоколи за доброволно предаване от същата дата - 11.08.2022г. като веществени доказателства по делото били приобщени също 1 брой синя работна манта, запечатана в бял плик със стикер М 1464, както и 1 брой червена фланелка с надпис „Вono Jeans” и разкъсвания по нея, запечатана в бял хартиен плик със стикер № М 1465, които вещи били предадени от медицинското лице Б.С., извършила преглед на пострадалия А. в спешния медицински център в гр.Поморие /спр т.1, л.126-128 от ДП/. На 12.08.2022г. бил извършен оглед на вещите, направените при който констатации били отразени в протокол от същата дата с приложен към него фотоалбум /спр. т.1, л.73-75 от ДП/. След образуване на наказателните производство и предприетите по него действия по разследването, отношенията между подс.В. Д. и свидетелите С. К. и М. А. се влошили още повече. Двамата пострадали се стараели да избягват контактите си с подсъдимия, но тъй като семействата живеели в съседство, това не било напълно възможно и понякога се случвало да се срещнат с него в близост до дома си или до обекта за бързо хранене, в който развивали търговска дейност. Като пострадала от действията на подс. Д. в рамките на конфликта, възникнал на 11.08.2022 г., свид. С. К. упражнила правото си по чл.80 от НПК и подала тъжба в Районен съд-Поморие по реда на чл. 81 от НПК, с която повдигнала обвинение срещу Д. за причинените й телесни увреждания. По тъжбата на свид. К. било образувано НЧХД № 24/2023 г. по описа на РС- Поморие, приключило с присъда № 13/19.06.2023 г., с която подс. В. Д. бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК същият е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 1500 лв. /спр. т.4, л.683-686 от ДП/. На неустановен ден в периода от края на месец май 2023г. до 07.08.2023г. подс. В. Д. преминал покрай обекта за бързо хранене “Джъмбо бургер”, в който работили свидетелите С. К. и М. А., в гр. Поморие, на ул. „..А, където срещайки последните, се обърнал към тях с думите: „Скоро ще ви се случи нещо, да знаете, виждате ли земята, вие сте за там и двамата ще ви убия“, след което погледнал към земята многозначително. Двамата свидетели възприели ясно думите на подсъдимия и изпитали страх от съдържащата се в тях закана за живота им. Към този момент същите все още пазели спомена от случилото се на 11.08.2022г. и нараняванията, които подсъдимият им бил нанесен при възникналия тогава помежду им конфликт, което допълнително им давало основание да мислят, че последният може да изпълни отправената закана. В хода на воденото досъдебно производство по молба на свид. М. А., депозирана пред ОС-Бургас, е било образувано ЧНД № 947/2023 г. и постановено определение № 729/19.07.2023 г., с което съдът е допуснал обезпечение на бъдещ граждански иск на А. срещу подс. В. Д. за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., произходящи от престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК, чрез налагане на възбрана върху собствен на подсъдимия имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 57491.507.283.1.1, обл. Бургас, общ. Поморие, гр. Поморие, ул. „.., вх.1, ет.1, с площ 129,29 кв. м., 31,68% ид.ч. от общите части на сградата /32,45 кв.м./. Въз основа на постановеното от съда определение била издадена и обезпечителна заповед /спр. т. 4, л.595-596 от ДП/. Постановеното по инициатива на пострадалия М. А. съдебно определение и издадената в полза на последния обезпечителна заповед допълнително влошили отношенията между подсъдимия и двамата пострадали. На 07.08.2023 г. подс. Д. отново преминал покрай обекта за бързо хранене “Джъмбо бургер” в гр. Поморие, на ул. „..А, стопанисван от пострадалите, като срещайки работещата по същото време в него свид.С. К., се обърнал към нея с думите: „Няма да ми вземете етажа, ще ви свърша и двамата“. Възприемайки ясно тези думи на подсъдимия, свид.К. се притеснила, изпитала силен страх и безпокойство, че отправената закана може да бъде изпълнена. Впоследствие същата споделила пред съпруга си – свид. А. и сина си – свид. М. за отправените от страна на подсъдимия закани. Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, която не се различава съществено от очертаната такава в мотивите на атакувания първоинстанционен акт, а единствено детайлизира някой от значимите за предмета на делото обстоятелства, намира своята убедителна подкрепа в доказателствата, приобщени по делото посредством множеството доказателствени източници и експертни заключения, а именно: частично от обясненията на подс.Д., дадени от него в хода на проведеното пред първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие, както и приобщените такива от ДП по съответния процесуален ред; показанията на свидетелите М. А., С. К., И. И., К. Б., А. С., П. М. и частично от показанията на Р. Д. - всички, дадени в условията на непосредственост и устност пред въззивния съд, както и снетите от същите свидетели показания в хода на ДП, приобщени със съгласието на страните чрез прочитане на съответните протоколи по реда на чл.373, ал.1, вр. чл. 283 от НПК; показанията на свидетелите П.К., Д.И., А.С.,К.Ц., Т. Н. и Ж.П., приобщени чрез прочитане на съответните протоколи по реда на чл.373, ал.1, вр. чл. 283 от НПК; заключенията по назначените в хода на ДП експертизи: ДНК експертиза – Протокол №22/ДНК-334 от 28.10.2022г., съдебномедицинска експертиза №455/2022г., съдебномедицинска експертиза №456/2022г., съдебномедицинска експертиза №475/2022г., допълнителна съдебномедицинска експертиза №38/2023г. по писмени данни, комплексна съдебномедицинска експертиза №709/2023г. по писмени данни, комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи – основна и допълнителна, първите шест – приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.373, ал.1, вр. чл. 283 от НПК, а последната – по реда на чл. 282, ал.1 от НПК; протокол за оглед на местопроизшествие от 11.08.2022г. ведно с фотоалбум към него, протоколи за доброволно предаване на вещи от 11.08.2022г., протокол за оглед на веществени доказателства от 12.08.2022г. ведно с фотоалбум към него, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване от 11.08.2022г.; писмени доказателства: медицински документи, издадени на името на М. М. А., С. К. и В. Д., справка за съдимост на В. Д., трудов договор на В. Д., характеристика на В. Д., писмени справки от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ гр. Поморие, от Агенцията по вписванията „Служба по вписванията“ – гр.Поморие, от НОИ, НАП и БНБ, от Дирекция ПМДТ, Община Поморие, от ДФ „Земеделие; веществените доказателства, въведени в доказателствената маса при извършване на съответните действия по разследването, описани подробно в съставените протоколи за тях. Обсъждайки наличната по делото доказателствена съвкупност, въззивният съд се солидаризира с преценката на ОС-Бургас относно несъмнената установеност на всички значими за правилното решаване на казуса обстоятелства съгласно фактическото им описание по-горе, на основата на които следва да бъде решен въпросът за наказателната отговорност на подс.Д.. Настоящият състав на съда не констатира нарушения на процесуалните правила, допуснати при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници. Първата инстанция е спазила вменените й с чл. 13, чл. 14, чл. 18 и тези на чл. 107, ал. 5 НПК изисквания, и с необходимата обективност, всестранно и в пълнота е обсъдила и анализирала същите, както по критерия за тяхната процесуална годност, така и с оглед достоверността на изведените от тях фактически данни, послужили за формиране изводите за вината и отговорността на подсъдимия. Липсват данни за превратна или изопачена интерпретация на информационните източници. Доводите на защитниците, с които се оспорва подхода на съда при оценка на гласните доказателствени източници, със заявена от това последица – неправилно извеждане на фактите по случая и в частност обстановката, при която е реализирано инкриминираното по пункт първи от обвинението деяние и неговия механизъм, конкретно проявеното от страна на пострадалия М. А. поведение спрямо подсъдимия, преди последният да предприеме действия по нанасяне на удари с нож, както и преследваната с нанасянето на тези удари цел на дееца, са неоснователни. Всъщност в конкретния им обхват тези възражения са насочени срещу отказа на съда да приеме за установено от фактическа страна, че подсъдимият е реализирал процесното деяние в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида, както и че мотивът на последния е бил единствено да защити своето семейство, алтернативно – че се касае за деяние, извършено в условията на неизбежна отбрана и при превишаване на нейните предели, в какъвто план се претендира и преквалификация на деянието, извършено от подс.Д.. Повдигнатото на следващо място от защитата възражение за неизясненост на релевантните факти, касаещи психофизиологическото състояние на подсъдимия Д. към момента на извършване на деянието, е очевидно несъответно на доказателствената съвкупност. Несподелими в тази връзка са и доводите на защитата, с които се оспорва правилността на изготвените по делото комплексни психолого-психиатрични експертизи – основна и допълнителна, даващи заключение за отсъствие на анамнезни данни и медицински критерии, на основата на които да се обсъжда „състояние на афект по време на извършеното деяние”. По посоченото възражение и неговата неоснователност съдът ще изложи съображенията си при обсъждане по-долу на представените по делото експертни становища. Изводите за съставомерните факти, подлежащи на доказване, относно отговорността на подс. Д. по пункт първи от предявеното му обвинение, съдът е изградил след внимателен и задълбочен анализ на всички доказателствени източници и експертни заключения, като същите са изследвани както поотделно, така и във взаимовръзката помежду им. Обосновано на първо място на база извършения доказателствен анализ съдът е достигнал до заключение за несъмнена установеност на обстоятелството за авторство на деянието в лицето на подс.В. Д.. В насока горното съдът правилно е ценил както сведенията, представени от пострадалото лице М. А., така и показанията на разпитаните свидетели С. К., П. М., К. Б. и Ж.П., които пресъздавайки обстановката на инкриминираната дата, в зависимост от момента на възприемането й от всеки един, са последователни в изнесените факти относно проявено от страна на подсъдимия агресивно поведение спрямо пострадалия, изразило се в замахване и нанасяне на удари по тялото му с нож, наложило физическата им намеса в конфликта с цел възпиране на нападението и принудително отнемане на ножа от ръката му. В подкрепа на възприетите фактически положения, разкриващи подс.Д. като извършител на процесното деяние, са и обективираните в Протокол №22/ДНК-334 от 28.10.2022г. резултати от проведено ДНК изследване на намерен и иззет при огледа на местопроизшествието сгъваем нож, с кафява дръжка, с множество зацапвания от засъхнала червено-кафява течност, с обща дължина 23 см. и дължина на острието – 10 см. /предаден за изследване в хартиена опаковка, запечатана с етикет ВД № М0806/, свидетелстващи за това, че по острието и дръжката на ножа се доказва наличие на смес от клетъчен материал /кръв/, чийто ДНК профил съвпада с ДНК профила на пострадалия М. А. /по-голямо количество/ и с ДНК профила на подс.В. Д. /по-малко количество/. Доказателство за съпричастност на подс.Д. към инкриминираната деятелност съставляват и останалите резултати, представени в ДНК експертизата на веществени доказателства, разкриващи, че по дрехите с които е бил облечен при задържането на 11.08.2022г., предадени от него доброволно на същата дата /къси панталони от плат, сиви на цвят, с черни райета, имитиращи паяжина, с надпис “CHISNBAL STYLE” и риза с къси ръкави с надпис “МАSТЕR”, оранжево - червена на цвят – обекти с №№ 6 и 7.2/ се установява наличие на кръв с ДНК профил, съответстващ на ДНК профила на пострадалия А. /спр. т.1, л. 92-96 от ДП/. Вярно също така съдът е констатирал, че представените в обсъденото експертно заключение резултати от ДНК изследване, кореспондират напълно с данните, съобщени от пострадалия А. в показанията му, относно използваното от подсъдимия средство за нанасяне на смъртоносните удари по тялото му, както и със сведенията, изнесени от свидетелите К., М., Б. и П., които са категорични във възприятията си, че подсъдимият е държал в ръка нож, който впоследствие принудително му е бил отнет. Доказаното в случая по експертен път присъствие по дръжката и острието на изследвания нож на смес от клетъчен материал с ДНК профил, показващ съвпадение на всички алели от ДНК профила на пострадалия, както и съвпадение с алелите в съответните локуси на ДНК профила на подс.Д., свидетелства, че именно чрез това прободно-порезно оръжие последният е причинил уврежданията по тялото на пострадалия, което обстоятелство защитата се опитва да обори, ползвайки обаче твърде избирателно събраните в тази насока доказателства. Изводът на първата инстанция относно идентифицирането на иззетия при огледа на местопроизшествието нож като оръжието, с което са били причинени нараняванията по тялото на пострадалия, се явява доказателствено обезпечен и посредством заключенията на изготвените по делото съдебномедицински експертизи, в които е отразено, че уврежданията по тялото на последния отговарят да получените от действието на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто може да е както иззетият в хода на разследването нож, така и всеки друг с подобна характеристика. Във връзка с гореизложеното въззивният съд не може да се съгласи с доводите, развити от защитата, за неизясненост на обстоятелството относно принадлежността на процесния нож, както и на условията, при които същият е бил приобщен като веществено доказателство по делото. Идентични възражения защитата е повдигнала и пред първата инстанция, която не само не ги е подминала без внимание, но и е отговорила на същите изчерпателно. Правилно съдът е преценил, че версията на подсъдимия, развита в обясненията му, според която при излизане от дома си не е вземал нож със себе си, нито е държал такъв в ръцете си по време на конфликта с пострадалия, е с характер на защитна такава, както и че същата е напълно опровергана от останалите доказателства по делото. За това, че по време на протичащия на инкриминираната дата между свид.А. и подс. Д. конфликт, последният е държал в себе си нож, свидетелства на първо място самият пострадал, който е последователен в показанията си, дадени на различните етапи от развитието на процеса, включително пред въззивната инстанция, относно момента, в който е видял ножа в ръката на подсъдимия, кръвта по собственото си тялото, съответно и нараняванията, които са му били причинени с това оръжие /спр. т.1, л.47-48 от ДП, л.64-71 от ВНОХД № 83/25 г. на БАС/. Като пряк очевидец на процесните събития, свид. С. К. също е категорична относно факта, че подсъдимият е замахвал и нанасял удари по тялото на пострадалия с нож, който впоследствие е бил избит от ръката му и поставен на намиращата се в близост до местопроизшествието маса /спр. т.1, л. 37-38 от ДП, л.43-44 от ДП, л.72-75 от ВНОХД № 83/25 г. на БАС/. За наличието на нож в ръцете на подсъдимия свидетелства и отзовалата се на дочутите викове за помощ свид. Ж.П., която разказвайки подробно за случилото се, дава ясно описание на ножа -„с кафява дръжка и метално острие, с размери около 20 см“, както и споделя, че лично е ритнала няколко пъти ръката на подсъдимия, за да го принуди да пусне ножа на земята, след което сама е взела оръжието и го поставила на маса, намираща се в близост на тротоара /спр. т.1, л.58, л.60 от ДП/. Твърденията на свид. П. в горната насока биват убедително подкрепени и от показанията на свидетелите П. М. /спр. т.1, л.24-25 от ДП, л.96-98 от ВНОХД № 83/25 г. на БАС/ и К. Б. /спр. т.1, л.28-29 от ДП, л. 98 гръб - л.100 от ВНОХД № 83/25 г. на БАС/, които са категорични, че пребивавайки на мястото на произшествието, са възприели наличие на изцапан с кръв нож, поставен върху намираща се на тротоара пластмасова маса, като свид. М. дава също и описание на ножа – „нож с метално острие и дървена кафява дръжка“, съответстващо на намерения и иззет такъв при огледа на местопроизшествието. Фактът, че във финалния етап на инкриминираните събития, докато подсъдимият се е намирал на земята, придържан от притеклите се на помощ лица, в близост до него се е намирал нож, се потвърждава и от съпругата на подс.Д. - свид. Р. Д. в показанията й, дадени в хода на въззивното съдебно следствие /спр. л.76 гръб от ВНОХД № 83/25г. на БАС/. В случая не може да се отрече, че показанията на свидетелите, присъствали на мястото на произшествието, не бележат еднозначност по отношение на факта в кой точно момент и вследствие на чии активни действия ножът е бил отнет от ръцете на подсъдимия, както и какво е било местоположението на същия при пристигането на полицейските служители на мястото на инцидента. Констатираното несъответствие обаче е само привидно такова, като същото се дължи на обстоятелството, че сведенията, които всеки от свидетелите представя относно случилото се на инкриминираната дата, обхващат различни етапи от развитието на конфликта между подсъдимия и пострадалия А.. Поради това и предвид динамиката на събитията, не би могло да се очаква възпроизведените от тях лични наблюдения върху поведението на участниците в конфликта, както и действията на останалите присъствали на мястото лица, да синхронизират напълно помежду си. Отделен е въпросът, че интензитетът на събитията и активността, която всеки от свидетелите, притекли се на помощ, е проявил, за да парира агресивните действия на подсъдимия, сами по себе си също съставляват фактори, изключващи възможността за всеобхватно възприемане на случващото се, съответно и коректно пресъздаване на детайли от инцидента, възникнал този ден. Съобразявайки горното, въззивният съд не намира основание да се дистанцира от оценката, дадена от първия съд, на показанията на свидетелите А. и П. в частта им, включваща твърдения за това кой и при какви обстоятелства е избил ножа от ръката на подсъдимия. Внимателният прочит на техните показания ясно сочи на това, че описаните от всеки лични действия, способствали отстраняване на ножа от ръката на подсъдимия, се явяват реализирани такива на различен етап от развитието на конфликта. Според съобщеното от пострадалия А., ножът е бил избит лично от него от ръката на подсъдимия, след като е успял да го събори на земята, като изпуснатото на тротоара оръжие е останало на сантиметри разстояние от подсъдимия. Отново според разказа на свид.А., изпускайки ножа от ръката си, подсъдимият не е преустановил агресивното си поведение, а напротив – съпротивлявайки се срещу опитите му и тези на свид.К. да го задържат на земята, подсъдимият буйствал и упорито посягал към намиращото се в близост до него оръжие, за да го вземе отново /спр. л.66 от ВНОХД № 83/25г. на БАС/. Горните твърдения на пострадалия кореспондират напълно с изложените такива от свид.К., която към този момент е била единственият пряк наблюдател на действията на подсъдимия, извън самия пострадал /спр. л.73 гръб от ВНОХД № 83/25г. на БАС/. Едва по-късно се установява, че на мястото е пристигнала и свид.Ж.П., която извършвайки в близост дейност по сметосъбиране, след като е чула виковете за помощ на свид.К., веднага се притекла да помага. Пресъздавайки възприетата ситуация, свид.П. ясно сочи, че в този момент подсъдимият отново е държал в ръката си нож, поради което и самата тя е предприела конкретни действия, за да го принуди да го пусне на земята – започнала да рита с крак ръката на подс.Д., в която той държал ножа, а след като последният го изпуснал на земята, взела оръжието и го поставила на намираща се в близост на тротоара маса /спр. т.1, л.60 от ДП/. Обстоятелството, че след пристигането на свид.П. на мястото, подсъдимият отново е бил с нож в ръка, се потвърждава и от самия пострадал, който описва също и действията на свид.П. по отстраняване на ножа от ръката му /спр. л.66 гръб от ВНОХД №83/25г. на БАС/. Отчитайки горните данни, първата инстанция основателно е приела, че показанията на свид.А. и свид. П. в частта им, в която същите описват личните си действия по отстраняване на ножа от ръката на подсъдимия, не бележат противоречие помежду си, а касаят различен епизод от събитията, развили се на инкриминираната дата. Поради това и преценката на съда за истинност на техните показания не може да бъде критикувана. Доводите на защитата, че по делото не е постигнато несъмнено доказване на обстоятелството кой и по какви съображения е променил местонахождението на процесния нож, след като същият е бил поставен от свид.П. на масата, намираща се на тротоара, както и кое е лицето, представило ножа на полицейските служители, посетили местопроизшествието, макар в известна степен да имат своята основателност, не могат да обосноват изводи, различни от приетите от първата инстанция относно принадлежността на оръжието и идентифицирането му като такова, с което са били причинени нараняванията по тялото на пострадалия. В случая действително се установява, че никой от свидетелите, присъствали на местопроизшествието, не е възприел момента, в който ножът, поставен от свид. П. на намиращата се в близост маса, е бил взет от там, като липсата на оръжието е констатирана едва след пристигането на полицейските служители - свидетелите А. С. и Т. Н., които са предприели действия по изясняване на случая. Единствените сведения в тази насока се съдържат в показанията на свид.Р. Д., дадени в хода на въззивното съдебно следствие, според които „една жена от къщата на съседите ни го беше хванала със салфетка и го прибра вътре. Когато дойдоха полицаите, го изкара този нож отвън и го остави на тротоара…предполагам, че тази жена е приятелка или някаква братовчедка на С.…мисля, че беше приятелката на сина й – едно младо момиче. Полицаите дойдоха и казаха „къде е ножът“ и чух някой да казва „аз сега ще го изкарам….“ /спр. л.77 от ВНОХД №83/25г. на БАС/. Тези твърдения обаче не могат да бъдат приети за истинни, не само защото от данните по делото не се установява по същото време на местопроизшествието или в дома на свид. С. К. да е пребивавала жена, каквато описва свид.Д., но и предвид съобщеното от двамата полицейски служители в показанията им, че лицето, което е заявило пред тях, че знае къде се намира ножът и че той е в дома й, е именно свид. Р. Д.. Така, според данните, съдържащи се в показанията на свидетелите С. и Н., веднага, след като е бил поставен въпросът за местонахождението на ножа, пред тях се появила една жена с малко дете в ръце, от адреса на В. Д. – жилищна кооперация, находяща се в гр.Поморие, ул. „..“ №201, която се представила за негова съпруга и заявила пред тях, че ножът, който търсят, е в дома й. Отново по сведения на двамата полицейски служители – С. и Н., секунди след това, ножът е бил изнесен „от някой“ и поставен „на земята върху плочките в средата на тротоара“, откъдето и същият впоследствие е бил иззет при извършения оглед на местопроизшествието /спр. т.1, л.55, л.56 от ДП/. При горните данни, които свид. А. С. потвърждава изцяло при непосредственото му изслушване пред въззивния съд, след прочитане по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК на показанията му от ДП /спр. л.94-96 от ВНОХД № 83/25г. на БАС/, настоящият състав намира, че показанията на свид.Д. не могат да бъдат ценени като правдиви и поради това не следва да бъдат кредитирани. Вярно е, че свид. С. сам признава пропуск в действията на екипа да установи по надлежния ред самоличността на жената, за която е съобщил в показанията си на ДП, че се е представила като съпруга на подс.Д. и заявила, че ножът е в дома й, съответно и самоличността на лицето, изнесло по-късно оръжието от жилищната сграда и поставило го на мястото на произшествието, който пропуск същият обяснява с обстановката, заварена на местопроизшествието и невъзможността само двамата с колегата му да извършат всички необходими към този момент действия. Изтъкнатото в горната насока обаче по никакъв начин не дискредитира показанията на този свидетел от ДП, в които се съдържат ясни сведения относно това при какви обстоятелства е бил установен процесният нож, идентифициран като оръжието, ползвано от подсъдимия в нападателните му действия спрямо пострадалия А.. Още повече, че фактите, които свид.С. е съобщил в своите показания на ДП, се препокриват изцяло с представените такива в показанията на неговия колега – свид. Н.. Твърдението на свид. С. в показанията му пред въззивния съд, че в актуален план не е в състояние да разпознае жената, която се е представила пред него като съпруга на подсъдимия, също не разколебава достоверността на показанията му от ДП, доколкото отсъствието на ясен спомен при него за физическите характеристики на споменатото лице е напълно обяснимо от гледна точка на дългия период от време, изминал от датата на деянието до датата на проведения разпит /около 3 години/. При това положение, независимо че по делото не е постигната категорична установеност на факта кое е лицето, върнало процесния нож на мястото на произшествието, то няма основание да се счете, че случилата се промяна в местоположението на същия, след поставянето му от свид.П. на масата и преди изземването му като веществено доказателство по делото, поставя под съмнение извода на първата инстанция относно идентифицирането му като оръжието на престъплението. Сходно с първостепенния съд, АС-Бургас не констатира да е компрометиран начинът на приобщаване на процесния нож като веществено доказателство по делото, както и редът за съхранението му. Наличната доказателствена маса, обсъдена във нейната взаимовръзка, прави възможно на първо място проследяване движението на обекта в хода на целия процес, и на второ - установяване идентичността на иззетия при огледа на местопроизшествието на 11.08.2022г. нож с този, който е бил предоставен за изследване от ДНК експертизата, обсъдена вече по-горе. Данните, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие сочат, че следственото действие е извършено съобразно изискванията на чл. 156, ал.1-4 от НПК - в присъствието на две поемни лица, на няколко поименно посочени полицейски служители, както и на експерт при РУ-Поморие /спр. т.1, л.64-72 от ДП/. Установява се също, че след намиране и изземване на ножа, същият е били надлежно описан, фотографиран, запечатан и съхранен. Предоставянето на обекта за експертното му изследване е извършвано с нарочен акт на разследващия орган, като същият е бил запечатани със съответния стикер – обстоятелства, които са удостоверени в заключенията на вещото лице по назначената ДНК експертиза. Спазен е и редът за вземане на образци за сравнително изследване, със съставянето на съответните протоколи /спр. т.1, л.77-81 от ДП/. Действията на експерта – специалист в областта на ДНК профилиране от своя страна са в рамките на възложените му от разследващия орган задачи и на неговите правомощия, включващи и боравенето с веществените доказателства, надлежно съхранени и предадени им по съответния процесуален ред от разследващия орган. При така установените по делото обстоятелства, свързани с предаване, описване и изследване на процесния нож, както и на останалите, приобщени по съответния процесуален ред веществени доказателства, преценката на първата инстанция за отсъствие на съмнение относно тяхната принадлежност и идентичност, както и съмнение за манипулирането им в неблагоприятен за подсъдимия план, се явява напълно обоснована. Правилно на следващо място съдът е приел, че изясняването на обстоятелствата относно вида и характера на травматичните увреждания, получени от пострадалия А., вследствие на инцидента на 11.08.2022г., както и механизма на тяхното причиняване, се явява постигнато по несъмнен начин посредством назначените и изготвени по делото общо три съдебно медицински експертизи - СМЕ по писмени данни № 455/2022г., извършена от вещото лице д-р С.Ш. /спр. т.1, л.102-108 от ДП/, допълнителна СМЕ по писмени данни №38/2023г., изготвена от същия експерт – д-р Щ. /спр. т.3, л.389-390 от ДП/, както и комплексна СМЕ №709/2023г., изготвена от вещите лица д-р Г.М. – специалист съдебна медицина и д-р Г. Г. – хирург /спр. т.5, л.7- 14 от ДП/. Трите медицински заключения, както вярно е констатирал първия съд, не стоят в противоречие помежду си, а взаимно се допълват, като необходимостта от разширяване на експертния състав с ангажиране на специалист в областта на коремната хирургия е възникнала в следствие особения характер на травматичните увреждания, установени при пострадалия, спрямо когото по спешност са били предприети оперативни интервенции за спасяване на живота му, наложило допълнително изясняване на настъпилите като резултат от получените наранявания усложнения, довели до анатомични и функционални промени в организма на последния. Така по данни от цитираните три медицински заключения се установява, че вследствие събитията, възникнали на инкриминираната дата - 11.08.2022г., пострадалият М. А. е получил множество прободни наранявания по горните крайници, гърдите и корема. По лявата ръка са констатирани три прободни рани, които не проникват в дълбочина и се квалифицират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и една проникваща рана в областта на делтоидния мускул, достигаща до костта, водеща до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок повече от 30 дни. В областта на гръдния кош са установени множество порезни наранявания, непроникващи в дълбочина, които водят до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установени са също екстраабдоминално кръвонасядане и подкожен емфизем по левия фланг, като на ниво пъп на хоризонтала експертите са констатирали разкъсване на коремна стена и херниране на чревна бримка, с разкъсване на хернираната чревна бримка, което увреждане е довело до постоянно общо разстройство на здравето на пострадалия, опасно за живота. Установените увреждания при пострадалия по данни от комплексната СМЕ са засегнали вътрешни органи, като при липса на оказана висококвалифицирана медицинска помощ е било възможно да настъпят трайни увреждания на здравето и евентуално смърт. Според еднозначното становище на медицинските експерти в резултат на получените увреждания като усложнения пострадалият е получил флегмон на коремната стена с образуването на множество некрози, което е наложило извършването на големи фасциотомии с цел дренаж и лаваж, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. В заключението на комплексната СМЕ е констатиран и развил се перитонит, който се е усложнил с некротизиращ фасциит. Описаните две заболявания са посочени като потенциално смъртоносни с висок процент на морбидитет и леталитет. Развилата се тежка хеморагия - значителна загуба на кръв, експертите са посочили, че усложнява следоперативния процес при всички заболявания, което често води до усложнения. Изследвайки механизма на получаване на уврежданията, вещите лица са приели, че същите отговарят да са причинени по време и начин, както се съобщава от пострадалия - от действието на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто може да е както иззетият в хода на разследването нож, така и всеки друг с подобна характеристика. Според направените в комплексната СМЕ констатации медицинската документация свидетелства за нанесени на пострадалия десет удара, насочени към тялото на последния /торса/, където се намират органи, чието възстановяване изисква високоспециализирана медицинска помощ. Множественият характер на уврежданията вещите лица приемат, че изключва възможността за дистанционно поражение, например при хвърляне на нож от разстояние. Правят заключение, че ударите са били нанесени от близко разстояние, като на база констатацията, че по-голямата част от тях са непроникващи в телесни кухини, обосновават предположение, че същите не са били нанесени с голяма сила. Причинените на пострадалия наранявания експертите приемат, че са изисквали незабавна медицинска грижа с оглед спасяване на неговия живот. Всяко друго поведение от страна на медицинския екип сочат, че би изложило живота му на риск. Констатират, че в случая е била необходима спешна хирургична интервенция. Липсата на своевременна и квалифицирана медицинска помощ изтъкват, че би застрашила живота на пострадалия. Коментирайки настъпилото след оперативната намеса усложнение при пострадалия – некротизиращ фасциит, вещите лица посочват, че подобно следоперативно усложнение се среща в по-малко от два процента от случаите на болни, оперирани по повод перитонит с различна генеза. Разясняват, че появата му в случая е била свързана с тежки последващи оперативни интервенции за спасяване живота на болния. В статистически план изтъкват, че смъртността от това усложнение варира от 20 до 80 % в зависимост от тежестта на засягане, вида на причинителя и имунния статус на пострадалия. Обсъждайки изготвените в хода на ДП общо три съдебномедицински заключения, по отношение на които страните са изразили съгласие за приобщаването им по реда на чл. 283 от НПК, без разпит на вещите лица, въззивният съд се солидаризира с преценката на първия съд относно доказателствената обезпеченост на фактическите обстоятелства, касаещи произхода, вида и характера на травмите по тялото на пострадалия М. А., както и механизма на причиняването им. Ценените от първостепенния съд експертизи, имащи за задача да представят медико-биологичните характеристики на телесните увреждания, причинени на А., са изготвени от специалисти в съответната научна област, като същите са отговорили изчерпателно, категорично и убедително на всички поставени им въпроси, с обсъждане на значимите за експертното изследване доказателства, и при отсъствие на противоречия в ангажираните от тях изводи. По делото не са налице данни, които да внесат съмнение в научната обоснованост, пълнотата и достоверността на изготвените експертни заключения, поради което и решението на първата инстанция да кредитира същите при извеждане на фактологията по казуса, се явява изцяло правилна. Представената експертна позиция относно обективните медицински находки, констатирани по тялото на пострадалия А., е видно, че съответства напълно на показанията на свидетеля очевидец – С. К., в които същата описва както положението, в което са се намирали пострадалият и подсъдимият към момента, в който последният е започнал да замахва и нанася удари с нож, така и насочеността и динамиката на ударите. Според подробните сведения, които свид. К. представя при разпита й в хода на въззивното производство, след като пострадалият А. излязъл навън, за да разговаря с подс.Д., последният започнал да го удря в корема, в отговор на което А. „само се пазил“, откъдето й получил множество наранявания по ръката /спр. л.73 от ВНОХД № 83/25г. на БАС, абзац последен/. Горното съдът правилно е отчел, че дава основание показанията на свидетеля очевидец – свид. К. да бъдат оценени като обективни и правдиви, съответно и прави възраженията на защитата в тази насока неоснователни. Извеждайки фактите по казуса, първата инстанция с основание е кредитирала и останалите, изготвени по делото съдебномедицински експертизи – СМЕ № 456/2022г., включваща в предметния си обхват установяване на травмите, причинени на свид.С. К. при инцидента на 11.08.2022г. , както и СМЕ № 475/2022г., чиято задача е била да установи какви по вид и характер увреждания е претърпял подс.Д. вследствие събитията, развили се на инкриминираната дата. Констатирайки при самостоятелна проверка, че посочените експертизи са отговорили с необходимата обоснованост и категоричност на поставените им въпроси, както и че вещите лица са базирали изводите си на научните си познанията в съответните области и данните, съдържащи се в материалите по делото, въззивният съд се присъединява към разбирането на първата инстанция относно значимостта им при изясняване на релевантните за казуса обстоятелства. Видно от данните, обективирани в заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза № 456/2022г. /спр. т.1, л.113-116 от ДП/, същите установяват, че при свид. С. К. е констатирано прободно нараняване в лявата половина на корема, без проникване в коремната кухина, съпътствано с непериодични болки в съответната област, довело до болка и страдание. Полученото нараняване според експертното становище отговаря да е причинено по време и начин, както се съобщава от пострадалата - от действието на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто може да е както ножът, приобщен като веществено доказателство по делото, така и всеки друг с подобна характеристика. Травматичните увреждания, получени от подс. В. Д. в деня на инкриминираната дата, са били обект на изследване по назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза № 475/2022 г. /спр. т.1, л. 121-125 от ДП/, видно от заключението по която, изготвено на база наличната медицинска документация, при него са установени: контузио абдоминис; контузио торацис; фрактура костарум 8,9 декста; пневмоторакс декстра; подкожен емфизем; плеврален излив, както и видими травматични увреждания: разкъсно - контузна рана в областта на капилициума /главата/, наличие на екскориации /одраскване/ и охлузвания около носа, екскориации и охлузвания по шията, екскориации в областта на гръдния кош, наличие на екскориации по двата долни крайника в горна трета на подбедриците. От така получените увреждания според възприетото в експертизата няма пряко засегнати жизнено важни органи. Констатираното счупване на две ребрени дъги вдясно експертизата е приела, че е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Относно установените с образно изследване при подс.Д. пневмоторакс вдясно, плеврален излив вдясно и подкожен емфизем вдясно, експертизата дава заключение, че всяко едно от тези увреждания поотделно води до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Установените при прегледа на Д. видими травматични увреждания, описани по-горе, по данни от медицинското заключение отговарят на медико - биологичния критерий за болка и страдание. В становището си относно механизма на получаване на уврежданията вещото лице е посочило, че същите отговарят да са причинени от действието на или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети. Коректният прочит и интерпретация на заключенията на съдебномедицинските експертизи и на останалите събрани по делото доказателствени източници, са довели до правилно установяване на фактическите обстоятелства, свързани с произхода, вида и характера на уврежданията, които участвалите в конфликта лица – пострадалият А., свид.К. и подс.Д. са получили в рамките на физическото съприкосновение помежду им, както и след намесата на притеклите се на помощ трети лица, поради което и в тази насока упрек към първата инстанция не може да бъде отправен. Основните аргументи в жалбите на защитниците на подсъдимия са насочени към оспорване правилността на изводите за достоверност на доказателствата, върху които първата инстанция е основала констатациите си за условията, при които подсъдимият е предприел и реализирал нападението с нож спрямо пострадалия и състоянието, в което се е намирал в този момент, като се твърди, че същият е действал под афект, както и че поведението му е било с отбранителен характер, а не целенасочено с умисъл да умъртви пострадалия. Обосновавайки тази своя теза, защитата поставя на първо място акцент върху влошените отношения между семейството на подсъдимия и това на пострадалия, които сочи, че са ескалирали в деня на инкриминираната дата поради обидните квалификации, отправени от страна на свидетелите А. и К. към свид. Р. Д. по-рано същия ден, споделени от последната пред съпруга й - подс.Д.. На следващо място, вниманието се насочва към поведението на пострадалия А., което се твърди, че е било с характер на нападение спрямо подсъдимия, обусловило ответната му реакция на защита. Във връзка с горното се поддържа, че първата инстанция неоснователно е отказала да кредитира показанията на свид. И. И., свидетелстващи за това, че лицето, което първо е осъществило непосредствено и противоправно нападение, е именно пострадалият А., в отговор на което подсъдимият е действал при самоотбрана. Развитите в горния аспект съображения на защитата са несподелими такива, доколкото същите не почиват на обективен прочит на доказателствата по делото, а са основани на собствената им интерпретация в контекста на поддържаната в алтернативен план теза, че подс.Д. е осъществил деянието в състояние на силно раздразнение, съответно – действайки в условията на неизбежна отбрана. Настоящият състав на съда не намира основание да се дистанцира от дадената от първата инстанция оценка на съдържанието на гласните доказателствени източници и направените изводи за тяхната достоверност, тъй като не установи същите да са тълкувани превратно, селективно или едностранчиво, нито някой от тях да са били неоснователно пренебрегнати, каквито възражения са отправени конкретно по отношение на показания на свидетеля И. И.. По правило, въпросът за достоверността на свидетелските показания следва да бъде решен с оглед на вътрешната им логичност, последователност и убедителност, както и при точното им съпоставяне с останалите доказателства по делото. В разглеждания случай, обсъждайки в подробен план показанията на разпитаните по делото свидетели, първостепенният съд коректно е констатирал, че дадените такива от пострадалия М. А. и свид. С. К. бележат последователност, стоят в логическа връзка помежду си, допълват се и не си противоречат по значимите за процеса факти и обстоятелства, във връзка с което и правилно е приел, че обективността им не може да бъде подложена под съмнение. Процесуалната позиция на посочените двама свидетели, а именно конституирането им като граждански ищци и частни обвинители по делото, както и отношенията им на съвместно съжителство, съдът вярно е преценил, че не изключва априори достоверността на техните показания, а единствено налага прецизната им проверка – изследване на вътрешната им логичност, последователност и убедителност, както и съпоставката им с показанията на останалите свидетели и другите обективни данни по делото. Съблюдавайки горното принципно положение, окръжният съд е подложил на комплексна оценка споменатите гласни доказателствени източници, в резултат на което обосновано е заключил, че съществуващата по обективни причини заинтересованост на лицата от изхода на процеса не дава основание да се приеме, че показанията им са неистинни. Сходно с първата инстанция, въззивната такава установи, че сведенията, които свидетелите А. и К. изнасят в своите показания, дадени на различни етапи от развитието на процеса, включително в хода на въззивното производство, по отношение на проведения на инкриминираната дата разговор със свид. Р. Д., както и последвалия по-късно същия ден такъв с подс.Д., прераснал във физическа саморазправа, конкретно проявеното от последния поведение и личната на всеки един реакция срещу него, са ясни, категорични, безпротиворечиви и синхронизират напълно помежду си. Пресъздавайки обстоятелствата по случая, посочените двама свидетели еднозначно поддържат, че в разговора, проведен по - рано в деня на инкриминираната дата със свид. Р. Д., никой от тях не се е обръщал към нея с думите „Вземай си копелето и хващайте гората“, както се твърди от самата Д. в показанията й пред двете инстанции, съответно и се изтъква от подс.Д. в обясненията му пред първостепенния съд. Без да отрича, че по повод на отправените в този момент упреци от страна на свид.Д. за системен шум, идващ от дома им и лай на кучето, е споменала „гората“ като място, където може да се търси тишина, свид.К. убедено заявява, че като майка никога не би използвала думата „копеле“. Двамата свидетели са категорични също, че появявайки се по-късно пред стопанисваното от тях заведение за бързо хранене, подс.Д. е бил видимо ядосан и гневен, както и че се е обърнал към тях, крещейки: „Няма да заплашвате жена ми“. Представяйки следващия развой на събитията, свидетелите А. и К. безпротиворечиво описват нападателните действия на подсъдимия, собствената си ответна реакция, включваща събарянето му на земята и опит да бъде задържан в позиция, ограничаваща го във възможността да замахва с ножа, който е държал в ръка. Последователно съобщават и какво е било поведението на останалите лица – свидетелите Ж.П., П. М., К. Б. и П.К., отзовали се на местопроизшествието в отговор на виковете за помощ, отправени от свид.К.. Съпоставката в случая между показанията на свидетелите А. и К. и останалите цитирани по-горе четирима свидетели, всеки от които лично е възприел отделни епизоди от събитията, развили се на инкриминираната дата, както правилно е съобразил първият съд, ясно сочи на това, че същите не си противоречат, а стоят в пълна кореспонденция помежду си по отношение на динамиката на очерталата се конфликтна ситуация и конкретно проявеното от подс.Д. агресивно поведение. Така, пресъздавайки събитията, на които са станали свидетели, лицата П., М., Б. и К. са категорични, че присъствието им на мястото на произшествието е било обусловено от необходимостта да окажат помощ на пострадалия и свид.К., спрямо които е било проявено агресивно поведение от страна на подс.Д.. Описвайки собствените си наблюдения върху конкретната ситуация, свидетелите съобщават за наличието на прободни рани по тялото на пострадалия, за опитите на свид. К. да неутрализира яростните действия на подсъдимия и да го възпре да се изправи от земята и вземе отново ножа, за начина, по който ножът е бил избит от ръката на подсъдимия, както и за помощта, оказана на пострадалия, чрез превързване на ръката му, до момента на отвеждането му в болничното заведение. Важно е да се отбележи, че провеждайки по своя инициатива повторен разпит на свид. Р. Д., както и изслушвайки непосредствено свидетелите И. И., К. Б., М. А., С. К., А. С. и П. М., чийто показания от ДП са били приобщени със съгласието на страните съобразно реда по чл.373, ал.1, вр. чл. чл.372, ал.3 от НПК, въззивният съд не установи да са налице данни, които да обуславят по-различен от приложения такъв от първия съд подход в оценката на гласните доказателствени източници. В случая, дадените от свидетелите показания пред въззивната инстанция относно релевантните факти не стоят в противоречие със съдържанието на обективираните такива в съответните протоколи от ДП, а само ги допълват, предвид поставените конкретни въпроси към тях от съда и страните в процеса. Оплакването на защитата, че при изясняване на обстановката по казуса съдът не е отдал нужното внимание на доказателствените факти, съдържащи се в показанията на свид.И. И., за които се твърди, че установяват пострадалия А. като лицето, което първо е осъществило непосредствено нападение над подсъдимия, не могат да бъдат приети за основателни. Принципно, претенция за игнориране на едно или друго доказателствено средство предполага съдът да е оставил без внимание съдържащата се в него информация, интересуваща процеса, когато не е извършен анализ на свидетелски показания /съответно, обяснения на подсъдимия/ или пък избирателно са ползвани части от тях, изведени от контекста на цялостния разказ на разпитваните лица. В конкретния случай извършената от първата инстанция интерпретация на събрания доказателствен материал изключва отправените упреци за пренебрегване и превратно възприемане на доказателствата и за липса на обективност при оценката им. Внимателният прочит на съдебните мотиви сочи, че отказът на първата инстанция да кредитира показанията на свид.И., в които той описва възприет момент на физическото съприкосновение между подсъдимия и пострадалия, не е произволен, а е надлежно мотивиран с факта на отдалечената позиция, в която се е намирал свидетелят при наблюденията си над случващото се, както и с ограничената му видимост към мястото, където са били позиционирани участващите в конфликта лица. Ангажирайки се с непосредствен разпит на свид.И., въззивният съд не намери причина да не сподели преценката на първия съд относно доказателствената стойност на сведенията, представени от този свидетел, включващи твърдение, че пострадалият А. е нанесъл удар с ръка в областта на „врата или рамото“ на подсъдимия, вследствие на което и двамата са паднали на земята. Видно от показанията на свид.И., дадени в хода на въззивното съдебно следствие, които следва да се подчертае, че съвпадат със снетите такива от последния в хода на ДП /спр. л.101-102 от ВНОХД № 83/25г. на БАС; т.1, л.15-16, л.61-63 от ДП/, същият споделя, че по време на възникване на конфликта между подсъдимия и пострадалия се е намирал в дома си – жилище на втория етаж в сграда, находяща се срещу кооперациите, в които живеят семействата на пострадалия и на подсъдимия, при което чувайки „мъжки крясъци“ навън, излязъл на терасата и видял „М. и В. да стоят един до друг“. Според разказа на свид.И. първоначалната му преценка е била, че двамата се прегръщат, но след като продължил да чува крясъци, решил, че „не е нормално“, а впоследствие и видял как пострадалият ударил с ръка подсъдимия „някъде по врата или рамото“, вследствие на което двамата паднали на земята. Свидетелят съобщава също, че пред мястото, на което са се намирали подсъдимият и пострадалият, имало паркиран голям автомобил „Мерцедес“, който пречил на видимостта му, поради което и успявал да види телата на двамата само от раменете нагоре. Поддържа, че след като лицата са паднали на земята, той влязъл обратно в стаята, за да си вземе телефона и да позвъни на тел.112, а минути след това излязъл и на улицата. В отговор на конкретно поставени му в съдебното заседание пред въззивния съд въпроси свид. И. посочва: „Когато ги видях В. и М., те вече бяха прегърнати. Ако е имало нещо преди това, което не съм го видял, не мога да кажа“. Споделя още, че виковете, които е чувал да идват от улицата, са продължили приблизително около 2-3 минути, едва след което излязъл на терасата и видял, „че нещо става…“. Представените в горното им съдържание показания на свид. И. не дават никакво основание за съмнение, че моментът, в който същият е възприел поведението на участниците в конфликта – подс.Д. и свид.А., не съвпада с началото на физическото съприкосновение между двамата, а се явява по-късен етап от сблъсъка между тях, поради което и доводите на защитата, че на база данните изнесени от този свидетел следва да се приеме, че първият акт на нападение е бил осъществен от пострадалия, а не от подсъдимия, не могат да бъдат споделени. Отделно от това, видно от показанията на свид.И. същият сам съобщава, че видимостта му към мястото, на което са се намирали участниците в конфликта в този момент, е била ограничена от паркирания пред тях „много голям Мерцедес“, което несъмнено не му е позволявало да възприеме ясно поведението на присъствалите по това време там лица, съответно и обстановката в нейната цялост. Добавяйки към тези данни и наличните такива относно разстоянието, от което свид.И. е наблюдавал случващото се на улицата, определено от него по следния начин: „Деляха ни четири улични ленти, тротоарът пред мен и оградата…“, съдът намира, че първата инстанция напълно основателно е отказала да цени показанията на този свидетел в полза на застъпената от защитата теза, че действията на подс.Д. по нанасяне на удари с нож по тялото на пострадалия, съставляват негова отбранителна реакция срещу реализирано от последния непосредствено и противоправно нападение, застрашаващо живота и здравето му. Във връзка с горното е необходимо да се посочи също, че описаната от свид.И. конкретна физическа схватка между подсъдимия и пострадалия, с последвало от нея падане на двамата на земята, е такава, която не само не се отрича от пострадалия А., но и подробно се описва от него в показанията му, с тази разлика, че последователният разказ на последния позволява ясно да се проследи в кой момент от цялостната картина на събитията се е случило това, както и какви са били обстоятелствата, които са обусловили съответната ситуация. Така, видно от показанията на пострадалия А., които са останали непроменени в хода на водения наказателен процес, физическото му съприкосновение с подсъдимия, вследствие на което последният е бил повален на земята, не бележи началото на конфликта между двамата, а се явява по-късен момент от този конфликт, когато пострадалият е видял кръвта по тялото си и осъзнал, че ударите, които са му били нанесени от подсъдимия, не са били с юмруци, а с нож, както и след опита на свид.К. да предотврати следващото му нараняване, чрез заставане с тялото си между двамата, при което самата тя е получила травма. Именно в тази ситуация, еднозначно описана и от свид.К. в показанията й, пострадалият хванал подсъдимия за раменете и го съборил на земята, падайки едновременно с него, като преди това същият изблъскал с ръка К., която се намирала помежду им. Моментът на събаряне на подсъдимия на земята е бил възприет и от свид.П., която дочула по същото време виковете за помощ на свид.К. и веднага се отзовала на мястото на инцидента. Пресъздавайки собствените си възприятия относно динамиката на развитие на събития и поведението на присъствалите на мястото лица, свид.П. дава ясно описание на ситуацията, в която пострадалият е съборил с ръце подсъдимия на земята, като не съобщава същият да му е нанасял удар с ръка, както се твърди в показанията на свид.И.. Изхождайки от горното, въззивният съд намери, че дадената от първия съд оценка на показанията на свид.И., не търпи критиката, отправена от защитата, съответно и не налага корекция в насоката, която се претендира. Обективността и достоверността на неговите показания е преценена както с оглед логическата им последователност и конкретност, така и с оглед съвместимостта на изнесената информация, съдържаща се в тях, с данните, изводими от останалите доказателствени източници - показанията на свидетелите А., К. и П. /случаен наблюдател/, тримата описващи по еднозначен начин конкретната ситуация, в която подсъдимият е бил повален на земята и следващите действия по отстраняване на ножа от ръката му. Поставяйки показанията на свидетелите А. и К. в основата на изводите си по фактите, характеризиращи процесния казус, първата инстанция не е подминала без внимание обстоятелството, че между тях, от една страна и обясненията на подс.Д. и показанията на съпругата му - свид Р. Д., от друга страна, са налице противоречия. Видно от мотивите към присъдата съдът ясно е откроил съществуващите такива между тях, обсъдил е промяната в процесуалното поведение на свид.Д., изразила съгласие да свидетелства по случая в хода на първоинстанционното производство, както и заявеното от подс.Д. в двете фази на наказателния процес, във връзка с което и изложил изчерпателни и убедителни съображения кои от тях заслужават доверие и кои - не. Така съдът коректно е констатирал, че твърденията на подс.Д. за това, че по-рано в деня на инкриминираната дата, в разговора между съпругата му – свид.Д. и свидетелите А. и К. някой от тях се обърнала към нея с думите „Взимай си копелето и хващайте гората“ , са заявени от него за първи път в обясненията му в хода на съдебното следствие и очевидно целят да обслужат една от защитните му тези, а именно, че действията му, насочени към пострадалия, са извършени в състояние на силно раздразнение. За подобни обидни квалификации, отправени от страна на свидетелите А. и К. към съпругата му, се установява, че подсъдимият не е съобщил при разпита в хода на ДП /спр. т.3, л.454-455 от ДП/, данните от който са били надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК /спр. л.112 – гръб - л.114 от НОХД № 1304/24г. на БОС/. В тези свои обяснения е видно, че пресъздавайки споделеното от съпругата му, същият не е споменал думата „копеле“, а е цитирал репликата „Като не ти отърва взимай детето си и хващай гората“. Видно е също така, че като съпруга на подсъдимия, ползвайки се от правата си по чл. 119 от НПК, свид. Р. Д. е отказала да даде показания в хода на ДП. Такива същата е решила да даде едва в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, когато именно в унисон с твърденията на подсъдимия, разказвайки за влошените им отношения със семейството на пострадалия, е споделила, че в разговора й порано в деня на инкриминираната дата със свидетелите К. и А. последният се обърнал към нея с думите: „Взимай си копелето и отивай да живееш в гората, откъдето сте дошли.“ От тези обидни думи, които твърди, че единствено е запомнила и че са били повторени и от свид.К., свид.Д. подчертава, че се е разстроила много, а по-късно, след като ги споделила пред съпруга си – подс.Д., той променил изражението на лицето си и много се ядосал /спр. л.110-112 от НОХД № 1304/24г. на БОС/. Изложеното е показател за това, че обясненията на подсъдимия, дадени на различните етапи от воденото срещу него наказателно производство, търпят фактологична промяна, която е насочена към утвърждаване на версията, че семейството му е било сериозно засегнато от поведението на пострадалия и свид.К., съответно и че действията му спрямо пострадалия съставляват личната му реакция на защита срещу отправените обиди. Обстоятелството, че изнесените от него пред съда твърдения по отношение на конкретни факти бележат дословно съвпадение с показанията на съпругата му, първата инстанция правилно е разчела не като белег за обективност, а като показател за съгласуваност на защитната теза и стремеж към смекчаване на отговорността му. Отказвайки да се довери на обясненията на подсъдимия в частта, в която същият описва обстановката, възникнала на инкриминираната дата, съдът вярно е отчел също тяхната вътрешна противоречивост, както и обстоятелството, че изнесените от него твърдения се опровергават напълно от останалите гласни доказателствени средства. Така твърдението на подсъдимия, че виждайки съпругата си разстроена от разговора, който е провела същия ден със свидетелите А. и К., се притеснил сериозно и се разтреперил, а впоследствие, отивайки до павилиона, стопанисван от пострадалия, започнал спокойно да говори, освен лишени от логика, се явяват и изцяло опровергани от показанията на свидетелите А. и К., които еднозначно описват неговия агресивен подход и виковете, които е отправял, приближавайки търговския обект, в който са работили. Вече бе споменато погоре, че показанията на тези двама свидетели бележат устойчивост, непромененост, логичност и непротиворечивост по време на цялото наказателно производство, поради което и предвид също подкрепата им от останалите доказателства по делото, дадената им от съда оценка за достоверност не е разколебана. Незащитима в доказателствен аспект е и версията на подсъдимия, че в отговор на опита му да проведе спокоен разговор със свид.К. и пострадалия, последният започнал да блъска по плота, изкрещял му „Махай се от тук! Ще изляза и ще те смачкам“, след което двамата излезли извън обекта и „най-неочаквано“ се нахвърлили върху него, като започнали да го удрят с юмруци и да го скубят. Твърденията на последния за проявено от пострадалия и съпругата му безпричинно агресивно поведение спрямо него, включващо и споменатите по-горе действия, стои напълно изолирано от останалите данни, изнесени в показанията както на свидетелите А. и К., така и на останалите лица, отзовали се на мястото на конфликта – свидетелите П., Б., М. и К., чийто показания вече бяха обсъдени по-горе. Фактически данни, на основата на които да се направи заключение, че подсъдимият е бил жертва на нападение, реализирано от пострадалия, е важно да се отбележи, че не могат да бъдат изведени и от показанията на свид.Р. Д., която се установява, че е станала свидетел само на част от събитията, развили се на инкриминираната дата. Сведенията, които тази свидетелка дава освен това, недвусмислено сочат, че подсъдимият е напуснал дома им силно разгневен. Според разказаното от свид.Д., узнавайки от думите й за разговора, който е провела със свидетелите А. и К., подсъдимият се ядосал, физиономията му се променила, започнал да обикаля из стаята, да нервничи и свива юмруци, в каквото гневно състояние самата свидетелка сочи, че никога по-рано не го е виждала. Описвайки по-нататък какво точно е възприела, излизайки на улицата, макар и не особено последователно и в конкретика, свид.Д. пресъздава обстановка, която в общата си насоченост съответства на представената такава в показанията на свидетелите А., К., П., Б. и М.. Така видно от показанията й, дадени пред въззивния съд, същата съобщава: „Видях сборичкване…видях, че моят мъж В. се буташе с някакви хора, с някакъв едър мъж…видях, че мъжът ми падна на земята и охкаше,…видях ножа, беше до него. Имаше много хора, когато излязох. Другите хора се опитваха някак си да ги разтърват, които се биеха. То в суматохата не можеш да разбереш кой какъв е, но имаше много хора. Видях как двама трима се опитваха да ги разтърват. Бяха в схватка, но аз първоначално не видях, че има нож….Видях как моят мъж пада…от суматохата обаче не видях кой кого бута…“, т.е. все факти, които категорично не могат да бъдат интерпретирани по начина, предложен от защитата, а именно, че действията на подсъдимия са били реализирани в условията на неизбежна отбрана, съответно – в състояние на физиологичен афект. В контекста на установените посредством показанията на свидетелите А., К., П., Б., К. и М. фактически обстоятелства, първата инстанция е достигнала до извод, който въззивният съд споделя напълно, а именно, че реализираните от подс. Д. действия спрямо пострадалия, изразили се в нанасяне на множество удари с нож по тялото му, не са с характер на отбранителни такива в защита на собствените му здраве и живот, а обективно и субективно са били насочени към причиняване смъртта на същия. Обстоятелството, че изготвената в хода на ДП по писмени данни съдебномедицинска експертиза № 475/2022 г. свидетелства за констатирани при подс. Д. множество травматични увреждания, някой от тях с характер на средна телесна повреда, подробно описани в заключението /спр. т.1, л. 121-125 от ДП/, не може да доведе до различен извод, тъй като в случая се касае за увреждания, получени от Д. в резултат на отбранителните действия на пострадалия, а също и като последица от активните действия на свидетелите К., Б., М. и П., насочени към овладяване на агресивното поведение на Д., осуетяване на опитите му да замахва с ножа и задържането му на мястото до пристигането на полицията, за които всеки един от тях свидетелства в показанията си. Пресъздавайки обстановката на инкриминираните събития, посочените свидетели категорично отричат някой от присъствалите на мястото на инцидента лица, сред които и пострадалият А., да е нанасял удари на подсъдимия, като еднозначно поддържат, че действията им са били насочени единствено към преустановяване на агресивните изблици на Д., които описват като особено интензивни. Ето защо и доводите на защитата за неизясненост на обстоятелствата кой, кога и по какъв начин е причинил телесните увреждания на подсъдимия, за които са налице данни в медицинското заключение, не могат да бъдат споделени. В логическата верига на доказване правилно са били ценени и назначените и изготвени по делото основна и допълнителна комплексни психиатрично - психологични експертизи, с обективирани в тях заключения на вещите лица по въпроси, относими към предпоставящата наказателна отговорност вменяемост на подс. В. Д. и психическото състояние на последния към момента на осъществяване на инкриминираното деяние по пункт първи от обвинението срещу него. Данните от цитираните експертизи сочат, че подс.Д. не страда от психично заболяване, което да препятства способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не са налице според експертите данни, които да потвърдят наличието при него на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието към датата на инкриминираното деяние, както и към момента на освидетелстване. Ангажирано е заключение за психична годност на подсъдимия да участва в наказателния процес, както и способност на последния правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Обсъждайки наличните по делото данни относно поведението на освидетелствания Д. преди и по време на извършване на деянието, както и сведенията, споделени от него по време на проведеното психиатрично интервю, вещите лица отхвърлят хипотезата същият да е действал в състояние на силно раздразнение, предизвикано с насилие от страна на пострадалия, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което да е било възможно да настъпят тежки последици за него или негови близки. Според застъпеното в експертизите становище на вещите лица по време на извършване на деянието е възможно подс. Д. да е изпитвал отрицателни емоции, вкл.страх, и/или раздразнение, без обаче те да са достигнали интензитета на същинското афектно състояние (силно раздразнение). Емоционалното състояние на подсъдимия към този момент, което според експертите попада в обхвата на обикновено раздразнение, не обуславя нарушаване на способността му да разбира свойството и значението на извършеното, нито на способността му да ръководи действията си и да предвижда последствията от тях, съответно и не би могло да се определи като кратковременно или продължително разстройство на съзнанието. Коментирайки резултатите от проведеното психологично изследване на подсъдимия, насочено към анализ на личностово-характеровата структура на последния, експертите разясняват, че изведените такива от предложения самооценъчен въпросник за клинична оценка на личността свидетелстват за това, че Д. демонстрира стремеж да представи себе си в изключително благоприятна светлина и отричане на дори минимални несъвършенства. Във връзка с горното, отчитайки, че данните, получени от профила, са доста рядко срещани, експертите интерпретират същите като индикатор за възможни защитни процеси, компрометиращи валидността на получения протокол /спр. т.3, л.395-408; т.4, л.661-671 от ДП/. При изслушване на вещите лица в съдебно заседание, същите са потвърдили становището си, че емоционалното състояние, в което подс. Д. се е намирал по време на извършване на деянието, не е повлияло неговите способности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си. Разяснявайки същностните характеристики на физиологичния афект и неговата изява, експертите са ангажирали категоричното си становище, че в обследвания случай не са налице анамнезни данни и медицински критерии, на основата на които да се коментира състояние на физиологичен афект у подс.Д. по време на извършване на инкриминираното деяние. Подчертават, че т. нар. афектно състояние предполага наличие на ситуация, при която „борбата на мотиви и противомотиви“ в процеса на вземане на решение от човек е съкратена или почти липсва, като действията са спонтанни и в момент на импулс, докато в разглеждания казус сочат, че е изминал период от време – от около 5-10 минути, едва след което подсъдимият е тръгнал да търси възмездие. Поставени в условията на непосредствено изслушване в съдебната зала на подс.Д. по фактите на обвинението, вещите лица са категорични, че не са налице основания за допълване или корекция на изводите им, застъпени в писменото заключение, по отношение на психо-физиологическото състояние, в което същият се е намирал към момента на деянието /спр. л.114-115 от НОХД № 1304/24г. на БОС/. Представените по-горе заключения на психолого-психиатричните експертизи въззивният съд намери за професионално изготвени, с посочване на емпиричната база и обосноваване на научните методи. Обсъждайки констатациите, до които вещите лица са достигнали след анализ на данните по делото и получените резултати от проведеното изследване на подс.Д., съдът не установи противоречия в изводите им, както и такива не се констатират във връзка с оценката на останалите доказателствени източници по делото. Заключенията са интерпретирани от първата инстанция съобразно действителното им съдържание, поради което и правилно са кредитирани. Съобразявайки резултатите от извършеното експертно проучване и при съпоставката им с останали доказателства по делото, въззивният съд се присъединява към застъпените от първата инстанция изводи, че при осъществяване на инкриминираното деяние подс.Д. не се е намирал в състояние на физиологичен афект, както и че същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Действията на подсъдимия се отличават с последователност, целеустременост, организираност и волева обусловеност, които не се вписват в представа за личност, изпаднала поради характеровите си особености или конкретни психологични нагласи, в състояние на силно раздразнение и поради това - лишена от възможност за правилна преценка и контрол на постъпките. Освен това, по делото не се установява пострадалият А. да е проявил поведение, което да може да се свърже с изчерпателно изброените в чл.118 от НК средства, предизвикващи състояние на силно раздразнение. Изразеното от защитата несъгласие с депозираните експертни заключения, към които първостепенният съд се е отнесъл с доверие, не означава, че същите са необосновани или неверни от научна гледна точка и/или пък, че основаните на тях изводи на съда са погрешни. Обстоятелството, че отговорите на вещите лица по поставените задачи не удовлетворяват защитата поради това, че се дистанцират от защитната й теза, не може да бъде ползвано като основание за проверка на експертното заключение, чрез назначаване на повторна експертиза. Внимателният прочит на оспорваните експертизи ясно установява, че изводите на вещите лица за отсъствие на обективни данни и медицински критерии, на основата на които да се приеме, че деянието е извършено от подсъдимия при физиологичен афект, са направени след внимателно проучване и обсъждане на фактическите данни, съдържащи се в информационните източници по делото, които са анализирани комплексно и във връзка с резултатите от извършеното специализирано изследване на подсъдимия в рамките на проведеното с последния интервю и ползваната тестова методика, включваща професионална оценка на базовите качества на когницията и индивидуално-психологическите характеристики на Д.. Като съобрази горното, съдът прие, че не се налага проверка на експертното заключение от гледна точка на неговата научната обоснованост, пълнота и достоверност, във връзка с което отклони като неоснователно искането на защитата за назначаване на повторна комплексна психологопсихиатрична експертиза. Без основание по-нататък са и възраженията на защитата, отнесени към доказателствената обезпеченост на предявените срещу подс.Д. обвинения по чл. 144, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК и чл. 144, ал.3, т.1, вр. ал.1, вр. чл.26 от НК – за осъществени спрямо пострадалите А. и К. закани с убийство. Доводите в случая са свързани с начина, по който съдът е формирал вътрешното си убеждение за достоверност и достатъчност на доказателствата, използвани при установяване на правнозначимите факти, като се твърди, че ценените такива в полза на обвинението гласни източници на информация са ненадеждни - голословни, преднамерени и целенасочени. Оспорването от защитата на оценката на доказателствата, въз основа на които съдът е приел за установено, че на всяка от инкриминираните дати при срещата си с двамата пострадали подс.Д. е отправил към тях вербални послания със заплашителен характер, насочени срещу личността на всеки един, възбудили у тях основателен страх за осъществяването им, не може да бъде възприето. Законосъобразно, извеждайки фактическите обстоятелства, характеризиращи отделните деяния, съдът е кредитирал изцяло показанията на пострадалите М. А. и С. К., като е направил констатация за тяхната логичност, последователност във времето, безпротиворечивост по отношение фактите, относими към предмета на доказване и хронологията на събитията. Правилно е отчел също, че съдържанието на показанията им позволява да се проследи поведението на подсъдимия на всяка от инкриминираните дати и място, включително какви точно думи е изрекъл и спрямо кого са били насочени те. Така, пресъздавайки в последователен план обстоятелствата, довели до влошаване на отношенията им със семейството на подсъдимия, предпоставили и конфликта, възникнал на 11.08.2022г., при който подсъдимият нанесъл на свид.А. множество удари с нож по тялото му, двамата пострадали съобщават в своите показания, че след посочената дата, към края на месец май 2023г., същият многократно е намирал начин, преминавайки покрай стопанисвания от тях търговски обект, да изрази негативното си отношение чрез различни реплики, носещи едно и също послание – че няма да ги остави на мира и че ще предприеме действия, насочени към накърняване на живота и здравето им. Според разказаното от свидетелите А. и К. най-често това се случвало при преминаване на подс.Д. с колелото покрай търговския обект, в който двамата работили, като в движение, без да спира, същият промърморвал „ще ви убия„ или „ще ви затрия“, след което подминавал. Представяйки по - нататък фактите, характеризиращи процесните два случая, за които подс.Д. е привлечен да отговаря, двамата пострадали много ясно описват както времето и мястото на срещата им с него, така и конкретните думи, които той е отправил към тях, в съдържателната част на които техни показания не се констатират никакви противоречия. Напълно еднозначно свидетелите А. и К. посочват, че в определен ден от края на м.май до 07.08.2023г., докато двамата работили в заведението за бързо хранене, подс. Д. отишъл при тях и заставайки пред прозореца на обекта, изрекъл думите: „Скоро ще ви се случи нещо, да знаете, виждате ли земята, вие сте за там и двамата, ще ви убия“, насочвайки поглед надолу към земята, веднага след това си тръгнал. Сведенията, които се съобщават от пострадалите по отношение на поведението на подс.Д., проявено на 07.08.2023г., също не бележат противоречие помежду си, а напротив – характеризират се със своята категоричност, убедителност и синхрон. По твърдение на свид.К. този ден тя е била сама в обекта, когато подсъдимият приближил и се обърнал към нея с думите: „Няма да ми вземете етажа, ще ви свърша и двамата“ . За така отправената закана свидетелката споделила на свид.А., който е видно, че възпроизвежда обстоятелствата по случая по начин, идентичен с описания такъв от самата нея в показанията й. Пресъздавайки всяка от двете ситуации, в които подсъдимият е отправил към тях закани с убийство, пострадалите свидетелстват и за възникнали през инкриминирания период конкретни събития, първото - подадената от свид.К. тъжба срещу него за нанесената и телесна повреда в рамките на конфликта, възникнал на 11.08.2022г., въз основа на която било образувано НЧХД № 24/2023 г. по описа на РС-Поморие, приключило с присъда № 13/19.06.2023 г., с която подс. В. Д. бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, и второто – образуваното по молба на свид.А. ЧНД № 947/2023 г. по описа на ОС-Бургас и постановеното по него определение № 729/19.07.2023 г., с което съдът е допуснал обезпечение на бъдещ граждански иск на А. срещу подс. Д. за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., произходящи от престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК, чрез налагане на възбрана върху собствен на подсъдимия имот – жилището, обитавано от семейството му в гр.Поморие, на ул. „... По отношение на така изтъкнатите от тях факти е видно, че са налице писмени доказателства по делото, поради което и твърденията им в тази насока не могат да бъдат подлагани под съмнение /спр. т.4, л.595-596, л.683-686 от ДП/. Тъкмо напротив, наличните данни, свидетелстващи за това, че след образуване на наказателното производство във връзка с осъщественото на 11.08.2022г., от подс.Д. посегателство срещу живота и здравето на свид.А., спрямо същия са били предприети допълнителни действия, довели до сериозно засягане в негативен аспект на личната и имуществената му сфера, само потвърждават факта за ескалирало лично недоволство у него спрямо двамата пострадали, обусловило и мотива му да отправи закани към тях в насоката, за която те съобщават. Действително, не може да се отрече, че като пострадали от разследваните престъпления, упражнили правата си да участват като страни в процеса – граждански ищци и частни обвинители, свидетелите А. и К. имат интерес от изхода на делото. В случая обаче, отчитайки тази тяхна заинтересованост от развитието на процеса, съдът не е имал основание да счете, че показанията им не са дадени добросъвестно и поради това е налице съмнение в тяхната истинност, каквито са основните доводи, развити от защитата. Подобен извод би бил произволен, тъй като обективни данни в тази насока липсват по делото. Поради това и съдът правилно е приел, че показанията на двамата пострадали не са повлияни от лични пристрастия, проявени на база възникналия конфликт между тях и подсъдимия, а същите са основани на обективно възприетите от всеки един обстоятелства, намерели подкрепа и в останалите доказателства по делото. Категоричността на свидетелите А. и К. относно отправените им от страна на подсъдимия закани и съдържанието на същите, първата инстанция вярно е констатирала, че се потвърждава и от показанията на свид. П. М., който свидетелства за това, че майка му – свид. К. и свид.А. няколкократно са споделяли пред него за заплахите, които са получавали и че общото послание е било „в смисъл, че ще довърши това, което е започнал“ /спр. л.96-98 от ВНОХД № 83/25г. на БАС/. По отношение на отправените закани показанията на свид. М. са производни, защото съобщава казаното му от неговата майка – свид.К. и свид.А., което обстоятелство съдът е съобразил, както и спазил правилото производните доказателства да могат да се ползват за проверка на първичните такива. Преценката на въззивния съд за правилност на изводите на първата инстанция относно обективност на показанията на свидетелите А. и К. в частта им, отнасяща се до отправените им от подсъдимия закани с убийство, тяхното съдържание и страха, който са предизвикали у тях, следва да се отбележи, че се основава също на извършеното сравнение на свидетелстването им в досъдебното фаза /приобщени по надлежния ред показания/ и данните, които тези свидетели изнасят в хода на въззивното съдебно следствие. Силен аргумент за възприемането им от съда е този, че заявеното от двамата свидетели е напълно еднопосочно по отношение на обстоятелствата, характеризиращи времето и мястото на осъществяване на деянията, конкретното поведение на подсъдимия и съдържанието на отправените им закани. Що се отнася до несъответствието, което въззивният съд констатира между показанията на свид.А., дадени на ДП и тези в хода на проведеното съдебно следствие, относно броя отправени закани, обусловило прочитане на първите му показания в хипотезата на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК, то видно от поясненията както на самия свидетел, така и от съдържанието на съответните протоколи, същото е само привидно и се дължи на различния подход при водене на разпита му на досъдебното производство и в хода на съдебното дирене – насоката на водене на разпита от гледна точка на фактите, които се цели да бъдат изяснени и въпросите, които са поставяни за постигане на пълнота на свободно конструирания от свидетеля разказ, отразяващ личните му възприятия за случилото се на инкриминираната дата в последователността на възприемане на фактите и обстоятелствата. Оспорването, което защитата прави на показанията на двамата пострадали, поддържайки, че в периода на извършване на инкриминираните деяния домът на подсъдимия и пространството около външната фасада са били под видеонаблюдение, е неоснователно. Тук следва да се посочи на първо място, че представеният по делото констативен акт относно извършена от КЗЛД проверка на подс.Д. по повод изградената на адреса в гр.Поморие, на който живее, система за видеонаблюдение, не съдържа данни, от които да може да се направи заключение, че обхватът на поставените камери се разпростира до заведението за бързо хранене „Джъмбо бургер“, стопанисвано от пострадалите, където именно се съобщава от последните, че са били осъществени инкриминираните закани с убийство към тях /спр. л.78-80 от НОХД № 1304/24г. на БОС/. Отделно от това, самият факт на поставени камери по никакъв начин не може да дискредитира показанията на свидетелите А. и К., в които същите изнасят данни за обстоятелствата, при които подс.Д. е посетил работното им място и репликите, които е отправил към тях, като се има предвид също, че съдържанието на записите от тези камери към съответния период е напълно неизвестно. Ето защо и доводите на защитата, че монтирането от подсъдимия на камери е било с цел да се изолира от пострадалите, поради което и твърденията на последните, че е отправял заплахи към тях със съответното съдържание, следва да се оценят като неверни, не могат да бъдат приети за основателни. Несподелими са на следващо място и възраженията на защитата, отнесени към реда, по който показанията на двамата пострадали са били приобщени към съвкупността доказателствени източници по конкретното дело. Обстоятелството, че двамата пострадали не са подали сигнал за двата случая на отправени им от подсъдимия закани с убийство в полицията, а вместо това са поискали да разкажат събитията непосредствено пред органа на ДП – разследващия полицай, водил разследването за деянието по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК, не налага извода, който защитата прави опит да утвърди, а именно, че показанията им не са валидно приобщени. В казуса следва да се отчете, че съобщените от свидетелите А. и К. нови обстоятелства /отправените към тях закани от подсъдимия/, се явяват такива, които имат връзка със случая, за който е било образувано наказателното производство, съответно и водено разследване, поради което и няма основание да се приеме, че редът, по който са снети техните показания в хода на ДП е в нарушение на процесуалните норми, каквото твърдение се излага от защитата. Поради това и оплакванията в тази насока съдът намери за неоснователни. Обсъждайки депозираните пред него обяснения на подс.Д., първата инстанция правилно е отчела двояката им процесуална природа - на доказателствено средство и основно средство за защита, а така също и обстоятелството, че подсъдимият в най-голяма степен е заинтересуван от изхода на делото и не носи наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността. В тази връзка вярно е прието, че обясненията му не следва да се кредитират в отделни техни части, а именно по отношение на отречената от последния съпричастност към инкриминираните деяния по чл. 144, ал.3 от НК, с поддържано твърдение, че не е отправял закани спрямо пострадалите, както и че след конфликта на 11.08.2022г., при който самият той също е получил телесни увреждания, съзнателно е избягвал контактите си с тях и монтирал охранителни камери с основна цел да защити семейството си. Тези негови твърдения, с които отрича съпричастност към инкриминираните деяния, съдът коректно е отчел, че противоречат на останалите доказателства по делото, обсъдени вече по-горе, поради което и правилно ги е оценил като изява на гарантираното му от закона право на защита, в каквато връзка и отказал да ги кредитира при изграждане на изводите си по фактите, характеризиращи процесните случаи. Съобразявайки горното въззивният съд прие, че наличната по делото доказателствена маса е обсъдена и анализирана от първата инстанция обстойно и съобразно правилата на формалната и житейска логика, като на основата на съдържимите в доказателствените източници данни са изведени всички релевантни факти, разкриващи престъпната деятелност на подс.Д. в очертаните й с обвинителния акт параметри. Не се установява да са игнорирани съществуващи по делото доказателства, нито на други да е придадена по-голяма тежест или значение. Не е пренебрегната от първостепенния съд и роднинската връзка между основните свидетели, а също и качеството им на пострадали от престъпната деятелност лица, като преценката за обективност на техните показания е направена със завишено внимание и критичност с оглед възможността за деформиране на свидетелстването поради заинтересоваността им от изхода на делото. Ето защо и възраженията на защитниците, насочени към доказателствената дейност на първата инстанция, се преценяват като неоснователни. Въз основа на установените в съгласие с процесуалните правила фактически положения първостепенният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи за осъществено от подсъдимия Д. деяние, съставомерно по чл. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Обективните параметри на разглежданата деятелност, както правилно е посочил окръжният съд, включват действия на подс.Д. по нанасяне на множество удари с нож по тялото на пострадалия А. – в областта на корема, гърдите и горните крайници, в резултат на което на последния са причинени: разкъсване на коремна стена и херниране на чревна бримка, с разкъсване на хернираната чревна бримка, с последвало усложнение - флегмон на коремната стена с образуването на множество некрози и перитонит, характеризиращи се като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота; една проникваща рана в областта на делтоидния мускул на лява ръка, достигаща до костта, водеща до трайно затруднение движението на ляв горен крайник; три прободни рани по лявата ръка, непроникващи в дълбочина, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и множество порезни наранявания в областта на гръдния кош, непроникващи в дълбочина, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според направените в комплексната СМЕ констатации медицинската документация свидетелства за нанесени на пострадалия десет удара, насочени към тялото на последния, където се намират органи, чието възстановяване изисква високоспециализирана медицинска помощ. По данни от съща експертиза установените по тялото на пострадалия увреждания са засегнали вътрешни органи, като при липса на оказана незабавна висококвалифицирана медицинска помощ е било възможно да настъпят трайни увреждания на здравето и евентуално смърт. Констатират, че за спасяване живота на пострадалия в случая е била необходима спешна хирургична интервенция. В заключението на комплексната СМЕ е прието също, че вследствие нараняването на пострадалия в областта на корема, при което е било причинено разкъсване на коремната стена и херниране на чревна бримка, с разкъсване на хернираната чревна бримка, се е развило усложнение, довело до флегмон на коремната стена с образуването на множество некрози, наложило извършването на големи фасциотомии с цел дренаж и лаваж, както и развил се перитонит, който се е усложнил с некротизиращ фасциит. Описаните две заболявания вещите лица са посочили като потенциално смъртоносни с висок процент на морбидитет и леталитет. При така констатираните увреждания на пострадалия, за които свидетелстват данните от съдебномедицинските експертизи /общо триосновна, допълнителна и комплексна СМЕ/, обосновано първостепенният съд е достигнал до извод, че извършеното от подс. Д. съставлява опит за умишлено убийство, като няма основание да се разсъждава в насока умишлено причиняване на телесна повреда. Обосновано, изхождайки отново от заключенията на изготвените по делото съдебномедицински експертизи, съдът е приел наличието на пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия по нанасяне на удари с нож в областта на торса и лявата ръка на пострадалия и настъпилите увреждания на последния. Подсъдимият обективно е извършил всичко необходимо за причиняване смъртта на пострадалия, която обаче не е настъпила по независещи от дееца причини – ефективна самоотбрана на пострадалия, подпомогнат от свидетелите К., Б., П. и М., както и поради оказаната спешна медицинска помощ и правилно проведеното лечение. Позовавайки се на конкретно проявеното поведение на подс.Д., насочено към нанасяне на удари с прободно-порезно оръжие /процесният нож, приобщен като веществено доказателство по делото/ по тялото на пострадалия, както и изхождайки от механизма на причинените увреждания, установен по данни от съдебномедицинските експертизи, броя на ударите, тяхната сила и интензивност, първостепенният съд аргументирано е извел наличието на пряк умисъл у последния за убийство. Правилно е прието, че Д. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Еднопосочна и трайна е съдебната практика, че за съдържанието на умисъла следва да се съди по съвкупността от всички обстоятелства, характеризиращи извършеното престъпление, но преди всичко е необходимо да се съобрази конкретното поведение на дееца при осъществяването му. Според обвързващите указания на върховната ни съдебна инстанция, дадени с Постановление № 2/1957 г., изменено и допълнено с Тълкувателно постановление № 7/1987 г. на Пленума на ВС на РБ, "за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжие, и други обстоятелства". Съблюдавайки посочената съдебна практика, първостепенният съд правилно и законосъобразно е преценил конкретните обстоятелства по делото и е приел, че действията на подсъдимия са насочени обективно и субективно към причиняване смъртта на пострадалия. В конкретиката на данните по делото се установява, че подс.Д. е нанесъл множество удари с нож по тялото на пострадалия, значима част от които насочени в жизнено важна част от тялото – торса, като един е от тях е причинил нараняване в областта на корема, довело до разкъсване на коремната стена и херниране на чревна бримка, с разкъсване на хернираната чревна бримка, с последвали от това увреждане усложнения - флегмон на коремна стена с образуването на множество некрози и перитонит, който се е усложнил с некротизиращ фасциит. Това нараняване е оценено от експертите като животозастрашаващо, тъй като при неоказване на своевременна квалифицирана медицинска помощ, включваща хирургична намеса, е възможно да доведе до смъртта на пострадалия. Ударите са нанесени с нож – хладно оръжие, годно да причини телесни увреждания, включително такива, които да доведат до летален изход. Фактът, че един от ударите е довел до разкъсване на коремната стена и херниране на чревна бримка, с разкъсване на хернираната чревна бримка, а друг – до проникваща рана в областта на делтоидния мускул, достигаща до костта, сочи на достатъчна сила и интензитет на нанесените ударите, както и за целенасоченост на същите. В случая за силата на ударите не може да се съди само от дълбочината на проникване на острието, тъй като по данни от делото се установява, че телата са били в динамика, пострадалият се е отбранявал, а свид. К. /до момента на появата на останалите свидетели - Б., М. и П./ се е опитвала да ограничи активните замахвания с нож на подсъдимия, които обстоятелства в съвкупност са противодействали по отношение на силата на нанасяните от подсъдимия удари с нож. Не е убягнало от вниманието на първостепенния съд, че ненастъпването в случая на общественоопасните последици, както и липсата на нанесен по-голям брой удари, се дължи от една страна на активното противодействие на самия пострадал, който поради физическото си превъзходство над подсъдимия е успял да отблъсне част от насочените към тялото му удари, я от друга - на бързата намеса на свид. К., която още в момента на възприемане на агресивното поведение на подсъдимия спрямо пострадалия, се е опитала да ограничи телодвиженията на нападателя Д. и да задържи ръката, в която държи нож, включително чрез заставане със собственото си тяло между двамата, в резултат на което самата тя е понесла един ударите, причинил й увреждане. Действия, с които нападателното поведение на подсъдимия е било ограничено, съответно и е била осуетена възможността на същия да причини повече на брой удари на пострадалия, са били извършени и от присъединилите се по-късно свидетели Б., М. и П., които са допринесли за това да му бъде отнет ножа от ръката и да бъде задържан в позиция на земята, докато пристигнат полицейските служители. В този смисъл и констатираното, че по-голямата част от причинените на пострадалия наранявания са само порезни, не може да обоснове тезата на защитата за отсъствие на умисъл за убийство. За минимализирането в случая на щетите върху телесния интегритет на пострадалия са допринесли личните действия на последния, проявени в активна съпротива, както и ефективната помощ, оказана от цитираните по-горе свидетели, насочена към осуетяване възможността на подс.Д. да влезе в близък контакт с пострадалия и да му нанесе следващи удари с нож, и не на последно място – своевременното придвижване на пострадалия до болничното заведение и оказаната му квалифицирана медицинска помощ. Всички тези обстоятелства в съвкупност са довели до благоприятно за пострадалия развитие и в тази връзка доводите на защитата, с които се обосновава липса на умисъл у дееца за извършване на убийство, не могат да бъдат споделени. Формирайки изводите си относно субективната страна на деянието, първата инстанция основателно се е позовала също на назначените и изслушани комплексни съдебно – психологично психиатрични експертизи /основна и допълнителна/, които са категорични, че емоциите с негативен заряд, под чието влияние се е намирал подсъдимият към момента на извършване на деянието, не са надхвърлили нормалната човешка афективност, т.е. същите не са повлияли способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си. Подкрепящи горното заключение на експертите са и установените по делото фактически данни, свидетелстващи, че поведението на подс.Д. е било подредено, организирано и целенасочено. Отсъстват каквито и да е обективни показатели, които да насочват към извод, че същият не е могъл да координира и съзнателно да насочва действията си в преследване на поставената цел. Напротив, по делото е установено, че подсъдимият е разполагал с време да обмисли действията си, след споделеното от съпругата му за естеството на разговора, който е провела този ден със свидетелите А. и К., както и да вземе решение да се въоръжи с нож преди да се отправи към обекта, стопанисван от пострадалия и свид.К.. Това негово поведение показва наличие на ясно съзнание за случващото се, волева устойчивост да вземе и изпълни решението си да лиши от живот пострадалия, изпълнението на което се установява, че не е било постигнато единствено и само поради ефективната самозащита на последния, физическото му превъзходство и помощта, която е получил от свид.К. и от останалите, разпитани по делото свидетели, посочени вече погоре. В разглеждания казус всички обстоятелства, свързани с установения механизъм на деянието и проявената от подсъдимия упоритост и настървение при замахване с ножа срещу пострадалия, както и яростната му съпротива срещу опитите на отзовалите се на мястото лица да ограничат действията му, категорично обективират наличие на пряк умисъл у него за причиняване на смърт. Както използваното оръжие - нож, така и броят и локализацията на ударите, тяхната сила и интензитет, въпреки опитите за противодействие на пострадалия и присъстващите там свидетели, демонстрират формираната в съзнанието на подсъдимия цел да умъртви А., а не да му причини телесна повреда. Поради това и няма никакво основание да се приеме, че умисълът на дееца е бил насочен към причиняване на телесно увреждане, а не към смърт. Не са налице също основания да се приеме, че деянието е извършено от подс.Д. при условията на неизбежна отбрана, алтернативно - при превишаване пределите на неизбежна отбрана по чл. 119 от НК, в каквато насока са основните възражения на защитата. За да е налице убийство, извършено при условията на неизбежна отбрана или при превишаване на нейните предели, е необходимо да бъде установено наличието на пряко и непосредствено нападение от страна на пострадалия, когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавни и обществени интереси, личността и законните права на гражданите, като неизбежна отбрана не се допуска при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение. Само при противоправно и непосредствено нападение, нападнатият има право на активна защита. Лансираната теза, че пострадалият А. пръв и безпричинно е проявил агресия спрямо подсъдимия, осъществявайки непосредствено нападение над него, съдът вече посочи по-горе, че не отстоява на проверката за истинност. В настоящия казус действително е изяснено, че в отговор на проявената вербална агресия от подсъдимия спрямо пострадалия и свид.К., в момента на приближаването му до прозореца на обекта, в който двамата са работили, свид.А. не проявил пасивност, а излязъл навън и го подканил с думи и физически контакт да се отдръпнат встрани, за да изяснят какво се е случило. Това поведение на пострадалия обаче, включващо от една страна, вербална покана към подсъдимия да се дистанцират от входа на търговския обект, за да не стават клиентите зрители на конфликта, и от друга - комплекс от телодвижения със същата насоченост, първата инстанция правилно е преценила, че не е от естество и с характер, позволяващи да бъде квалифицирано като нападение по смисъла на чл. 12 ал.1 от НК, с характеристиките, изведени в т.I, т.2 и т.4 на ППВС №12 от 29.ХI.73 год. по н.д. №11/73 год., поставящо подс.Д. в състояние на неизбежна отбрана. Извършените в случая действия от страна на пострадалия спрямо подсъдимия, независимо от това дали са били любезни или с показана грубост, с оглед на ясната им насоченост /да се отдалечат от входа на заведението с цел изясняване на ситуацията/, не могат да бъдат окачествени като противоправно нападение, предпоставящо реакция на защита от страна на подсъдимия. Не може да се приеме също така, че с тези действия е била създадена реална и непосредствена опасност за личността на подсъдимия. За да е налице реална опасност от увреждане, е необходимо нападателят обективно да е извършил нещо, с което действително да застраши нападнатия, като например да връхлети върху него; да замахне енергично, за да нанесе удар; да извади и насочи оръжие, или други фактически действия, които създават условия за близко, предстоящо, неизбежно увреждане на защитените обществени отношения. Във всички случаи обаче, за да е позволено неутрализирането на нападателя, застрашаването на обществените отношения трябва да е обективирано в реално съществуващи в действителността факти. Само в такава ситуация за нападнатия съществува възможност да предприеме активни действия за защитата си, в това число и увреждайки нападателя си, макар че посегателството върху телесната му неприкосновеност все още не е било предприето. След като установените по делото фактически обстоятелства, характеризиращи конкретно възникналата пред заведението за бързо хранене „Джъмбо бургер“ ситуация, не сочат да е било налице неочаквано, реално и противоправно нападение от страна на пострадалия към подсъдимия, последният не би могъл да се позовава на това, че е предприел серия от удари с нож в състояние на неизбежна отбрана. Нищо обективно при създалата се ситуация не е давало основание на подсъдимия да счита, че по отношение на него ще започне нападение, с което ще бъде засегнат физическият му интегритет. При това положение, само на основата на личната му убеденост /субективна увереност/, че спрямо него ще бъде упражнена физическа агресия, не може да се прави заключение, че реакцията му на „отбрана“ чрез нанасяне на удари с нож по тялото на пострадалия, е оправдана. В конкретиката на установените по делото фактически положения е важно да се отчете също, че между семейството на подсъдимия и това на пострадалия са съществували насложени във времето трайно негативни настроения, породени от битовия шум, който произлизал от дома на последните и лая на кучето им, разхождащо се на двора. Именно това натрупано у подсъдимия и съпругата му недоволство към безразличието на съседите им относно заявяваните проблеми с шума и последиците от него за детето им, ескалирало в деня на инкриминираната дата, са станали и повод подсъдимият да предприеме действия по саморазправа със свид.А.. В тази връзка и отправяйки се към заведението, стопанисвано от тях, подсъдимият е имал нагласата и очакването за конфликт, за което и се е въоръжил, вземайки със себе си сгъваем нож /процесното оръжие на престъплението/. Така установеното поведение на подс.Д., както правилно е приел окръжният съд, убедено сочи на предварително обмисляне от последния на възможните варианти, при които би протекла срещата му с пострадалия, съответно изключва спонтанност в действията му по използване на процесния нож като реакция срещу поканата на свид.А. да се дистанцират от търговския обект. Фактът освен това на предварително подготвено и носено от подсъдимия средство за прилагане на сила за отблъскване на евентуално нападение /нож/ и целенасочената му директна употреба - нанасяне с оръжието на множество удари в жизненоважна област от тялото на пострадалия А., разкрива и формираната по-рано у него представа относно вида на средството, мястото и начина на използването му. Горното допълнително оборва тезата на защитата, че реакцията на подсъдимия по изваждане на ножа и следващите му активни действия с оръжието – замахване с него срещу пострадалия, веднага след като той излязъл извън заведението и го приканил да се отдръпнат встрани, съставлява адекватна такава на самоотбрана, даваща му правото да се ползва от изключващите обществената опасност предпоставки на института на неизбежната отбрана. Вземайки на процесната дата в себе си нож, какъвто не се разкрива по данни от делото да е носил обичайно, както и влизайки в контакт с подсъдимия и свид.К. чрез викове и упреци за поведението им, подс. Д. очевидно е очаквал конфронтация с пострадалия, във връзка с което и се е подготвил за самоотбрана. Неговата защита обаче е била предприета при отсъствие на реално нападение от страна на пострадалия, т.е. при липса на демонстрирано от свид.А. поведение, което да е създавало реална и непосредствена опасност от увреждане на личността му. При това положение, след като липсва непосредствено нападение, подсъдимият не би могъл да се позовава на неизбежна отбрана. Констатирайки отсъствие на поведенческа проява на пострадалия, поставяща подсъдимия в условията на реално застрашаващо телесната неприкосновеност и живота му нападение, водещо до реакция на отбрана от страна на последния по начина и със средствата, с които е реализирано инкриминираното деяние, съдът с основание е посочил, че твърденията на подс.Д. в обратната насока /че се е отбранявал срещу нападение от страна на пострадалия и свид.К./, съставляват негова защитна позиция, която е напълно опровергани от събраните по делото доказателства. Липсата на нападение, съответно на създадена реална опасност от увреждане, която да е в корелативна връзка със съответни защитни действия от страна на подсъдимия, прави безпредметно обсъждането на съображенията на защитата за превишаване на пределите на неизбежната отбрана, защото за превишаване на пределите на неизбежната отбрана може да се говори само когато е налице нападение и отбранителни действия, очевидно несъответстващи на характера и степента на нападението. Поради изложеното въззивният съд намира за неоснователни доводите на защитата за това, деянието да е извършено в условията на неизбежна отбрана или превишаване на нейните предели и свързаното с това искане за изменение на присъдата, постановена от ОС-Бургас. Правилни са изводите на първостепенния съд за неприложимост и на друг материален закон – този по чл. 118 от НК. За квалифицирането на деянието по посочения по-леко наказуем престъпен състав е необходимо на първо място да се установи наличие на неправомерно поведение от страна на жертвата, като проявеното такова да е от вида на описаното в нормата на чл. 118 от НК – насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за извършителя или негови близки / Решение №721/73 на II н. о., Решение №858/73 на II н. о., Решение №419/76 на I н. о., Решение №133/1995 г. на I н. о. на ВС на РБ и др./. На следващо място е нужно да е налице и медицинският критерий – в резултат на провокативното поведение на пострадалия деецът да е изпаднал в състояние на силно раздразнение /физиологичен афект/ - изключително емоционално състояние, характеризиращо се със стеснено съзнание, овладяло до такава степен емоциите му, че да не може адекватно да реагира на ситуацията. В случая, както правилно е приел окръжният съд, фактическите обстоятелства по делото не само не разкриват изява на пострадалия, която да е с характеристиките на изброените такива в чл. 118 от НК, но и се установява по експертен път посредством изготвените по делото две комплексни психолого-психиатрични експертизи, че поведението на подс. Д. не отговаря на медицинския критерий за състояние на силно раздразнение /афект/, което да е предизвикало агресивните действия. Установено по делото е също така, че от момента, в който същият е узнал за разговора, проведен по-рано между съпругата му и свидетелите А. и К., до момента, в който е предприел нападението с нож спрямо А., е изминал период от време 5 -10 и повече минути, в рамките на който времеви интервал той е имал възможност да обмисли личните си действия на реакция срещу проявеното от страна на съседите им отношение /да обмисли алтернативи/, т.е. агресивното му отреагиране по никакъв начин не би могло да се приеме, че е в резултат на силно раздразнение в наказателноправен смисъл – състояние, характеризиращо се с мигновенност на реакцията, стеснение на съзнанието и импулсивност на действията. Или иначе казано, установените по делото факти не изпълват съдържанието на признаците на чл. 118 от НК, поради което и първата инстанция правилно е отказал претендираното от защитата на подсъдимия квалифициране на инкриминираното деяние по тази норма от закона. На основание изложените съображения, въззивният съд прие, че не са налице законовите предпоставки по чл. 304 от НПК за оправдаване на подсъдимия, както и за преквалифициране на извършеното деяние в по-леко наказуемо престъпление, в каквато насока са поставените от защитниците искания в жалбите. Законосъобразни и обосновани се явяват също изводите на съда, че деятелността на подс.Д. по пункт втори и трети от обвинителния акт покрива обективните и субективни параметри на престъпните състави по чл.144, ал.3, т.1 вр. с ал.1 от НК и по чл.144, ал.3, т.1 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК. От обективна страна, на всяка от посочените в обвинителния акт дата и място, подс.Д. е отправил спрямо пострадалите репликите „Скоро ще ви се случи нещо, да знаете, виждате ли земята, вие сте за там и двамата, ще ви убия“, насочвайки поглед надолу към земята, както и „Няма да ми вземете етажа, ще ви свърша и двамата“. Първата закана е била отправена от подсъдимия в присъствието на двамата пострадали, докато втората – само в присъствието на свид. К., като от съдържанието на всяка от двете реплики е изводимо послание за посегателство срещу личността на всеки един от тях. В Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989 г. по н. д. № 47/89 г. на ОСНК е прието, че за осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. В цитираното Тълкувателно решение е посочено още, че с нормата на чл. 144, ал. 3 от НК не се защитава живота на гражданите, а личната им свобода. В казуса не може да има спор, че чрез изречените от подсъдимия думи, цитирани по-горе, е обективирана закана с убийство, както и че на първата инкриминирана дата тези думи са били възприети от двамата пострадали, а на втората инкриминирана дата – само от свид.К.. Правилно също така съдът е приел, че отправените от подсъдимия закани с убийство спрямо пострадалите са от естество да окажат въздействие върху поведението на заплашваните и създават опасност да бъде засегнато тяхното свободно проявление. В установената на база доказателствата по делото конкретна обстановка, предшестваща отправянето от подсъдимия на закани срещу личността на всеки от пострадалите, а именно нападението с нож спрямо пострадалия А., осъществено около година по-рано, обосновано първата инстанция е заключила, че тези закани са от естество и с характер да възбудят основателен страх у двамата пострадали. Макар фактическият състав на престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК да не съдържа изискване лицето, към което е била отправена заканата, наистина да се е изплашило, то в случая се установява, че отчетливо манифестираната от подсъдимия закана с убийство към двамата пострадали, преценена в светлината на предходните събития, е породила реален страх у тях, че е възможно да бъде изпълнена. За това, че свидетелите А. и К. са оценили отправените от страна на подсъдимия към тях реплики като такива, съдържащи действителна заплаха за осъществяване на посегателство срещу физическата им неприкосновеност и живот, свидетелстват както самите те, така и свид.П. М., който в показанията си пред първата инстанция ясно посочва, че майка му – свид.К. е изпитвала силен страх при излизане от дома им, предвид че жилището им и това на подсъдимия са се намирали в непосредствена близост едно до друго /спр. л.116 от НОХД № 1304/24г. на БОС/. В този смисъл и несъмнено се установява, че с инкриминираните изрази подсъдимият противоправно е въздействал върху психиката на свидетелите А. и К., принуждавайки ги да се опасяват за собствения си живот и безопасност, и вследствие от това – да се придвижват до работното си място /стопанисваното от тях заведение/ по начин, изключващ възможността да срещнат подсъдимия – през вътрешния двор, както и да се оглеждат за неговото присъствие на улицата при всяко излизане от дома си, в каквато насока двамата дават напълно еднопосочни показания. Вярна е и преценката на съда, че от субективна страна, деянието е извършено виновно – при „пряк“ умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК, като форма на умишлена вина. Подс. Д. е личност с нормална психика, и предвид календарната му възраст и образователния му ценз, към инкриминираната дата е разполагал с достатъчно зрялост, знания и житейски опит, позволяващи му да изведе в съзнанието си ясни представи за противоправния и общественоопасен характер на деянието. Наред с това той е съзнавал, че заканата обективно може да предизвика смущение и страх у всеки от двамата пострадали, каквато е била очевидната му цел. Безспорно е предвиждал, че с деянието си ще провокира у пострадалите негативни емоции на несигурност и страх, и е желал именно тяхното настъпване, като ответна реакция на предприетата от тях активност след инкриминираните събития от 11.08.2022г., довела до осъждането му по НЧХД № 24/2023 г. по описа на РС- Поморие за престъпление по чл.130, ал.2 от НК, както и до издаването на обезпечителна заповед по ЧНД № 947/2023 г. по описа на ОС-Бургас във връзка с бъдещ граждански иск на А.. Правилно съдът е квалифицирал деятелността на подс.Д., насочена към свид.К. като извършена при условията на продължавано престъпление, по смисъла на чл. 26 от НК. Деянията осъществяват поотделно съставите на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината /пряк умисъл/, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното такова. На основание изложените съображения, въззивният съд прие, че не са налице законовите предпоставки по чл. 304 от НПК за оправдаване на подсъдимия по предявените му обвинения по чл. 144, ал.3 от НК, каквото основно искане е направил единият от защитниците в жалбата, поддържано и в пледоарията му по същество в съдебното заседание. Постановената от първостепенния съд присъда е атакувана пред настоящата инстанция от частните обвинители М. А. А. и С. П. К. чрез техния повереник, с навадени основни доводи за незаконосъобразно извършена от първата инстанция преценка на обстоятелствата, относими към правилното определяне на дължимото наказание за извършеното престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК, в каквато връзка се твърди, че отмереното такова на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК - лишаване от свобода за срок от седем години и шест месеца, е явно несправедливо. Аргументира се неправилно приложение на чл.55 от НПК, както и се претендира по-тежко санкциониране на подс.Д. – увеличаване размера на наложеното му наказание на 12 години лишаване от свобода. Присъдата се оспорва и от подсъдимия, чрез защитниците му, като сред оплакванията, наведени в жалбите, е изтъкната и явна несправедливост на наложеното наказание. След като подложи на внимателна преценка атакувания съдебен акт и в санкционната му част, въззивният съд намери следното: Доводите за прекомерно проявена снизходителност от първата инстанция при определяне наказанието на подсъдимия за престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК, както и неправилно приложение на чл.55 от НК, изтъкнати в жалбата на частните обвинители, не се подкрепят от материалите по делото. Без основание е и оплакването за прекомерна тежест на санкцията, развито от подсъдимия и защитниците му в контекста на претенцията за преквалифициране на инкриминираното деяние в по-леко наказуемо престъпление. При решаване на въпроса за наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи за извършеното престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е съобразил законоустановената наказуемост на това престъпление към датата на неговото извършване – 11.08.2022 г., а именно лишаване от свобода от десет до двадесет години. Съблюдавайки правилото на чл. 18, ал.2 от НПК, установяващо, че при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, с отчитане степента на осъществяване на намерението и причините, поради което престъплението е останало недовършено, съдът е достигнал до извод, че наказанието на подс.Д. следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, и е наложил на последния 7 години и 6 месеца лишаване от свобода. Приложението на чл.55 от НК съдът е мотивирал с наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, сред които е откроил - чистото съдебно минало на подсъдимия, добрата му професионална реализация, безупречните личностни характеристични данни за него, процесуалното му поведение, включващо частично признание на фактите по обвинението, както и изразено съжаление за извършеното, а така също и подбудите, които са подтикнали подсъдимия да извърши деянието – желание да съхрани здравето и спокойствието на дълго чаканото в семейството дете. Обективирана в акта на съда е и дължимата преценка на кумулативната предпоставка по чл.55, ал.1 от НК – че и найлекото, предвидено в закона наказание за извършеното престъпление, би било несъразмерно тежко с оглед степента на обществената опасност на деянието и на самия деец. Изведеното в атакувания акт разбиране на съда за многобройност на смекчаващите отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия Д., които съобразно разпоредбата на чл. 55 от НК обуславят определяне на наказание под най-ниския предел, предвиден за съответното престъпление, се споделя напълно от настоящия състав на въззивния съд. Съгласие въззивната инстанция изразява и с направения от ОС-Бургас извод, че така изброените обстоятелства са многобройни и в тяхната съвкупност обосновават преценката, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко за извършеното от подс.Д. престъпление. Отмервайки тежестта на наказателната принуда, първата инстанция се е ангажирала с подробно обсъждане на причините, поради които деянието на Д. е спряло във фазата на опита, в каквато връзка и коректно е отчела, че в случая съставомерният резултат – смъртта на пострадалия А. не е настъпил поради обстоятелства, които са извън волята на подсъдимия. Към правилно приетото от съда, че оказаната своевременна и високо квалифицирана медицинска помощ на пострадалия е сред факторите, предотвратили леталния изход на пострадалия, следва да се добави и друго обстоятелство, имащо отношение към причините, които са довели до недовършване на престъплението, а именно оказаната сериозна съпротива на А. срещу реализираното спрямо него нападение с нож, която в случая е била възможна поради физическото му превъзходство спрямо нападателя и е способствала ограничаване на възможността му да осъществява следващи нападателни действия с нож. Сред причините, поради които деянието е останало недовършено, следва да се отчете и бързата намеса на свид.К., която с риск за собствените си здраве и живот е застанала с тялото си между подсъдимия и пострадалия, осуетявайки по този начин попадането на ударите върху тялото на А., съответно поемайки тези удари върху собственото си тяло, а по -късно и активно удържайки подсъдимия в позицията, която се е намирал на земята. Със същата насоченост действия са били осъществени и от страна на свидетелите Б., П. и М., които с оглед на ефективността им, са препятствали подсъдимия да причини по-тежки от установените такива наранявания по тялото на пострадалия. Изведените по-горе обстоятелства от кръга по чл. 18, ал.2 от НК несъмнено сочат, че намерението на подс.Д. да причини смърт на пострадалия А. е останало неосъществено такова извън личната му воля, което в значителна степен завишава обществената опасност на деянието. Подкрепящи извода за висока степен на обществена опасност на реализираното от подс.Д. деяние са и данните, характеризиращи механизма на извършването му – активно нападение с нож, при отсъстваща провокация от страна на пострадалия, с нанасяне на множество удари, част от които в жизненоважна част от човешкото тяло – торса /гръден кош и коремна кухина/, където се намират едни от най-жизненоважните органи, отговорни за дишането, кръвообращението и храносмилането, както и упоритост на действията, въпреки опитите на пострадалия и останалите, притекли се на помощ лица да преустановят нападението. Съдът вече отбеляза по-горе, че по делото липсват доказателства както за започнало нападение, така и за непосредствена опасност за здравето или живота на подсъдимия, както и няма доказателства за формирана невярна представа у дееца, че предприема защитни действия срещу такова нападение. Поради това и доводите на защитата, че наказанието на подсъдимия следва да бъде смекчено, тъй като същият е действал в защита на живота и здравето си, а също и в защита на семейството си, не могат да бъдат приети за основателни. Понесените от подсъдимия травми вследствие инкриминираните събития, върху които защитата поставя акцент, също не съставляват обективен факт, на основата на които да е обосновано допълнително смекчаване на отговорността му, тъй като се касае за последица, първопричината за която е именно противоправното нападение, осъществено от последния спрямо пострадалия. В случая доказателствата по делото сочат, че причинените на подс.Д. увреждания, описани в изготвената по делото СМЕ, са резултат от активността на самия пострадал, както и на третите лица, да отблъснат нападението, да отнемат ножа от ръцете на Д. и да го задържат в неутрална позиция на земята, до пристигането на полицията, като данни за това същият умишлено да е бил нараняван, не са налице по делото. Поради това и констатираните травми по тялото на подсъдимия първата инстанция правилно не е разчела като обстоятелства, предпоставящи по-благоприятното третиране на последния при отмерване на мярката за наказателно въздействие. Правилно при определяне тежестта на наказателната принуда съдът е взел предвид подбудите и причините за извършване на престъплението, които в случая несъмнено се коренят в трайно формиралата се негативна нагласа у подсъдимия спрямо семейството на пострадалия, вследствие пренебрежителното отношение, което те са проявявали към оплакването им, че шумът, който идва от дома им, нарушава спокойствието на детето им и пречи на съня му. Този междусъседски конфликт се установява по данни от делото, че е ескалирал с още по-голяма сила в деня на инкриминираната дата, след проведения по-рано същия ден между съпругата на подсъдимия и свидетелите А. и К. разговор, от който първата се е почувствала обидена от показаното спрямо нея и детето й отношение. Именно натрупаното във времето напрежение в комуникацията между семействата и отказът на свидетелите А. и К. да проявят търсеното от тях разбиране към проблемите на семейството на подсъдимия, свързани със спокойствието и съня на детето им, е станало и причина на процесната дата отношенията между подсъдимия и пострадалия да ескалират до степен, в която подс.Д. не е могъл да запази контрола над емоциите си /след споделеното от съпругата му/ и е дал воля на своя гняв, реализирайки нападение над А.. Този извод съдът прави, основавайки се на данните, представени както от свидетелите А. и К., отнасящи се до поддържаните от тях отношения със семейството на подсъдимия, така и на споделеното в показанията на свид. Р. Д. и обясненията на самия подсъдим, които в общия си контекст свидетелстват за трайното им неразбирателство като съседи по въпроси от битов характер. Съобразявайки горните данни, както и останалите налични такива, съдържащи информация за личността на подс.Д. и характеризиращи го в положителен аспект, отчетени от първата инстанция в подкрепа на изводите й за наличие на условията по чл.55 от НК, без да пренебрегва характеристиките на конкретно извършеното от същия престъпление /разкриващо негативен аспект от личността му/, въззивният съд достигна до извод, че персоналната обществена опасност на дееца не е висока, така, както се твърди от частните обвинители и техния повереник. Проявеното в случая от Д. агресивно поведение, насочено към пострадалия, съдът с основание е приел, че е ситуативно обусловено, поради което и само на тази основа не биха могли да се правят изводи за степента на обществена опасност на личността му. По делото отсъстват данни, от които да е възможно да се направи заключение, че подсъдимият е с нарушена способност за адекватно възприемане и реагиране в различни социални ситуации, предпоставящо риск от рецидив в агресивните му подходи за разрешаване на възникнали конфликти или утвърждаване на собствена позиция в отношенията му с останалите хора. Сведения за трайна психологическа нагласа и вътрешна готовност на Д. да реагира агресивно /агресивна предиспозиция/ не се съдържат и в заключенията на изготвените по делото две комплексни психолого-психиатрични експертизи. Ето защо и като е съобразила наличните данни, разкриващи липсата на противообществени прояви и предходни осъждания на подсъдимия, както и постигнати от него добър образователен ценз, професионална реализация, социална и семейна ангажираност, които е оценила адекватно и съобразно действителната им тежест, първата инстанция е направила правилна преценка относно справедливия размер на наказанието, приемайки, че същото следва да бъде определено в лимитираната от чл. 55 от НК санкционна рамка. Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че определеното наказание от седем години и шест месеца лишаване от свобода, не е явно несправедливо, а адекватно отмерено в съответствие с разпоредбата на чл. 36 НК, като същото ще въздейства не само за поправянето и превъзпитанието на дееца, но и ще изпълни функциите на генералната превенция – ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. В случая не са налице каквито и да е основания за по-голяма от проявената от първата инстанция снизходителност към подсъдимия, тъй като определеното наказание очевидно съответства на изискванията за индивидуализацията му и кореспондира със степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и с това, че е в състояние да постигне личната и генерална превенции. Ето защо и искането в жалбите на защитниците за корекция на наказанието в насока на неговото намаляване, се явява неоснователно. На основание застъпеното по-горе становище на настоящия съдебен състав за справедливост на наложената на подс. Д. санкция за извършеното престъпление, доводите на повереника на частните обвинители, с които се обосновава необходимост от определяне на по-тежко наказание на дееца, също се явяват неоснователни. Изтъкнатото от повереника на частните обвинители твърдение, че съдът не е оценил адекватно последиците, които са настъпили за здравето на пострадалия А. съдът намери за неоснователно, доколкото същото не отчита, че тези последици са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление, за което подсъдимият е признат за виновен и осъден, и е недопустимо по силата на чл. 56 от НК да бъдат съобразявани и втори път. В този смисъл на основата на така ангажираните от частното обвинение доводи не може да се обоснове по-висока тежест на разглежданото престъпление, съответно и по-високо наказание за дееца. Изграждайки изводите си относно вида и размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на подс.Д., за извършените от него по пункт втори и трети от обвинителния акт престъпления по чл. 144, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК и по чл. 144, ал.3, т.1, вр. ал.1, вр. чл.26 от НК, съдът е дал вярна оценка за тежестта на всяко от деянията, която е извел на основата на съвкупността от релевантни и доказани в процеса обстоятелства, очертаващи особеностите на тези прояви. Внимателно е обсъдил и останалите данни, значими за индивидуализацията на санкцията, като е определил наказание за всяко от престъпленията при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващи вината обстоятелства, а именно – една година лишаване от свобода за деянието по чл. 144, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК, извършено спрямо пострадалия А. и едно година и шест месеца лишаване от свобода за деянието по чл. 144, ал.3, т.1, вр. ал.1, вр. чл.26 от НК, извършено спрямо пострадалата К.. Въззивният състав няма основание да се отклони от доводите на първата инстанция за завишена степен на обществена опасност на всяко от така извършените от подс.Д. престъпления, засягащи личната свобода на двамата пострадали А. и К.. Установените по делото фактически обстоятелства сочат, че всяко от обсъжданите деяния е осъществено от подсъдимия, след като спрямо него вече е било образувано наказателно производство във връзка с посегателството срещу личността на пострадалия А. по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК, като заканите с убийство са отправени спрямо двамата пострадали през кратък интервал от време и при сходна обстановка, което свидетелства за трайност на престъпния му умисъл и несъмнено завишава личната негова обществена опасност. Изречените в случая заплашителни думи и изрази от подсъдимия са въздействали върху двамата пострадали с промяна на досегашния им живот и изпитвано чувство на постоянен страх и тревожност. Изследвайки по-нататък персоналната обществена опасност на подс.Д., ОС-Бургас основателно е отчел в позитивен за личността му аспект фактът, че същият е с чисто съдебно минало, трудово и семейно ангажиран, както и проявеното от него добро процесуално поведение. Въззивният съд не констатира да са налице обстоятелства, влияещи на наказанието, които да са останали извън вниманието на първата инстанция, нито тяхната относителна тежест да е била неоправдано надценена или подценена. Следва да се посочи, че размерът на наказанията за престъпленията по чл. 144, ал.3 от НК не се оспорва от страните, които в жалбите си до въззивния съд и в хода на пренията правят оплакване единствено във връзка с наказанието за извършено престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК. По отношение на определеното общо наказание, също отсъстват доводи в жалбите. Ето защо и доколкото настоящата инстанция не констатира пороци в оценъчната дейност на съда в рамките на индивидуализиране на санкцията за тези престъпления, както и нарушение по прилагането на материалния закон, не намери за необходимо да ангажира допълнителни съображения, извън изложените вече по-горе. Престъпленията, предмет на разглеждане по настоящото дело, са били извършени от подсъдимия преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което и съдът законосъобразно е наложил като общо наказание за съвкупността на основание чл. 23, ал. 1 от НК най-тежкото такова от 7 години и 6 месеца лишаване от свобода, определено за престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК. Конкретният размер на наложеното общо наказание не дава основание да се обсъжда възможността за отлагане на изтърпяването на общото наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК. В мотивите към атакуваната присъда не се съдържат съображения на съда по въпроса за приложението на чл.24 от НК, който пропуск въззивната инстанция счете, че няма характера на съществено процесуално нарушение. Още повече, че срещу постановената присъда не е депозиран протест на прокурора, а сред оплакванията на частните обвинители, наведени в жалбата, не се съдържат такива относно определеното общо наказание и възможността за неговото увеличаване по реда на чл. 24 от НК. Отчитайки в тази връзка общата престъпна деятелност на подс.Д., характера и тежестта на отделните престъпления, включени в съвкупността, въззивният съд възприе за правилен подхода на БОС да не приложи чл.24 от НК. Законосъобразно, след като е наложил общо наказание от 7 години и 6 месеца лишаване от свобода, съдът е определен първоначалния режим за изтърпяването му – „строг“, на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС. Правилно съдът е приложил нормата на чл.59 ал.1 от НК, като е приспаднал времето, през което подсъдимият Д. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, както и с мярка „Домашен арест“, считано от 11.08.2023г. до 01.04.2024г. По основателността и размера на предявените граждански искове за имуществени и неимуществени вреди ОС-Бургас правилно е приел, че същите са доказани по своето правно основание - чл. 45 от ЗЗД. Налице са всички кумулативни законови предпоставки за ангажиране и деликтната отговорност на подс.Д.. В резултат на виновното и противоправно поведение на последния, гражданският ищец М. А. е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление по чл. 115, вр. л. 18, ал.1 от НК. Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, няма основание да се счете, че е налице нарушение на този принцип. В разглеждания случай въззивният съд приема, че при определяне размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, първостепенният съд е спазил принципите на справедливостта. Обсъждайки гласните доказателствени средства и установените посредством тях данни за процеса по възстановяване на пострадалия А. вследствие причинените му телесни увреждания, наложили болничното му лечение, становището на експертите, изготвили комплексната съдебномедицинска експертиза относно характеристиките на травмите, усложненията, които са настъпили и последиците за здравето на същия, както и допълнително представените в хода на съдебното дирене множество медицински документи, удостоверяващи поредна претърпяна от А. на 25.09.2024г. оперативна интервенция; продължило във времето лечение на причинената му травма на ляво рамо; предписана му медикаментозна терапия от психиатър, а така също и проведено лечение на проявено онкологично заболяване в Клиника по ракови заболявания във Финландия, съдът е направил правилен извод, че сумата от 60 000 лева представлява справедлив паричен еквивалент на болките и страданията, които е претърпял, както и че посочената сума е необходима за репариране на неимуществените вреди. Над посочената сума до предявения размер от 300 000 лева, съдът правилно е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Намирайки, че присъденото на гражданския ищец обезщетение е съобразено с конкретните обстоятелства по делото, чрез които е конкретизиран общият принцип за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, и че обезщетението е съответно на обема и тежестта на претърпените от него болки и страдания, въззивният съд прие, че няма основание за корекция и в тази част от присъдата. Следва да се отбележи, че оплакването, направено от защитата на подсъдимия, за несправедливо отмерено в полза на гражданския ищец обезщетение за претърпени болки и страдания вследствие нанесените му телесни увреждания, не е подкрепено с никакви аргументи, а се основава на застъпените основни такива, че осъждането му за престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК, не почива на надлежна доказателствена основа. В този смисъл и при направената констатация, че в наказателната част присъдата не страда от пороци, въззивният съд не намери основание да уважи претенцията за корекция на същата гражданско-осъдителната й част. Доводите, развити от повереника на частния обвинител и граждански ищец А., с които се оспорва преценката на съда относно справедливия размер на обезщетението, също не намират своята основателност. Претендирайки увеличаването му до предявения размер от 300 000 лева, повереникът поставя акцент върху продължителността на процеса по възстановяване на пострадалия от причинените му травми, включващ серия от оперативни интервенции, както и върху изпитаните от същия болки, унижение и безпомощност, които твърди, че не са оценени съобразно действителния им интензитет. Прочитът на съдебните мотиви сочи, че изтъкнатите от повереника обстоятелства не са останали без внимание от съда, а напротив, анализирайки особеностите на случая, същият ясно е очертал и обсъдил всички претърпени от пострадалия болки, страдания и отрицателни психически изживявания - както по време на самото посегателство, така и впоследствие - по време на дългия възстановителен период, за които са били налице доказателства по делото. Всички представени в хода на процеса писмени доказателства, свидетелстващи за продължителността и спецификата на провежданото лечение, степента на възстановяване от увреждането, преживените от пострадалия А. страх за живота му, физически и дълбоки морални страдания в периода на лечение, белязали негативно битието и съзнанието му след извършеното спрямо него, са били обсъдени от съда с нужната задълбоченост, като преценката за техния интензитет е направена напълно обективно. Поради това и доколкото настоящият състав на съда не отчита пропуск в анализа на съда на съществуващите данни, относими към предявения от пострадалия А. граждански иск за неимуществени вреди от деянието по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК, нито неправилна оценка на същите, намери, че искането за коригиране на присъдата в гражданската й част в насоката, претендирана от повереника на гражданския ищец, следва да бъде оставено без уважение. Законосъобразно е и осъждането на подс.Д. по предявения срещу него граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 3 007 лева, представляваща направени от гражданския ищец М. А. разходи във връзка с проведени медицински консултации, извършени манипулации, престой в болница и закупуване на лекарства. По делото са налице доказателства, възприети от първата инстанция и съдържащи се на л.36-47 от НОХД № 1304/24г. на БОС, от които е видно, че направените от пострадалия разходи са за лечение на причинените му от процесното деяние травми и поддържаща терапия, т.е. същите са в пряка причинно-следствена връзка с престъпната деятелност на подс. Д., поради което същият следва да ги възстанови изцяло. Въззивният съдебен състав не намери основания за ревизиране на първоинстанционната присъда и в частта й относно осъждането на подс.Д. да заплати обезщетение на всеки от пострадалите – М. А. и С. К. във връзка с причинени им неимуществени вреди от деянието по чл.144, ал.3, т.1 вр. ал.1 от НК, реализирано спрямо първия и по чл. 144, ал.3, т.1, вр. ал.1, вр. чл.26 от НК, реализирано спрямо втория. Като всяко престъпно посегателство и извършените такива от подсъдимия удовлетворяват изискванията на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската му отговорност. Извършените деяния са противоправни, виновни и вредоносни, а при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от гражданските ищци неимуществени вреди е спазено изискването на чл. 52 от ЗЗД за справедливост. Съдът е отчел всички установени по делото обстоятелства относно характера и естеството на претърпените от двамата пострадали страдания и отрицателни психически изживявания, за които свидетелстват както самите те, така и синът на свид.К. - свид.М., като са налице и писмени данни за търсена от свид.А. специализирана помощ. Съобразил е, че вследствие отправените им закани с убийство, двамата пострадали не само са изпитвали чувство на постоянен страх и тревожност, но и че заплашителните послания са въздействали с промяна на досегашния им начин на личен и социален живот и ритъм на работа. С оглед доказания интензитет на претърпените болки и страдания, съдът е определил справедливо обезщетение от 4 000 лева – за пострадалия М. А. и обезщетение от 7 000 лева – за пострадалата С. К., като е отхвърлил исковете до пълния им размер от 50 000 лева за първия и 40 000 лева за втория. Намирайки, че присъдените обезщетения са съответни на обема и тежестта на причинените болки и страдания от всеки от гражданските ищци, въззивният съд прие, че присъдата следва да бъде потвърдена и в тази й част. С оглед ангажиране гражданската отговорност на подс.Д., законосъобразно съдът е осъдил последния да заплати в полза на държавата, по сметка на Окръжен съд-Бургас държавна такса съобразно уважената част от гражданските искове, в размер на 2 960, 28 лева. Правилно, в съответствие с изискването на чл. 189 ал.3 от НПК съдът е присъдил разноските по делото, осъждайки подс.Д. да заплати направените такива в хода на воденото наказателно производство – сума в размер на 5 858,01 лева – по сметка на ОД-МВР-Бургас, явяваща се направени разноски в досъдебното производство; сума в размер на 200 лева – по сметка на ОС- Бургас, представляваща направени разноски в съдебното производство, както и сума в размер на 5 000 лева – на гражданския ищец и частен обвинител М. А. А. и сума в размер на 4 000 лева - на гражданския ищец и частен обвинител С. П. К., представляващи направени от тях разноски за адвокатско възнаграждение. На същото основание на подсъдимия следва да бъдат възложени и разноските, направени от двамата граждански ищци и частни обвинители А. и К. за адвокатско възнаграждение на повереника – адвокат П. Н. в размер на 5 000 лева във връзка с процесуално представителство пред настоящата инстанция, съгласно представено по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие /спр л.62 от ВНОХД №83/25г. на БАС/. Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща разпореждането с веществените доказателства по делото. Постановявайки за част от тях /подробно изброени в присъдата/ да се отнемат в полза на държавата и унищожат като вещи без стойност, друга част - след влизане в сила на присъдата да се върнат на подсъдимия В. Д., съдът се е съобразил с наличните по делото данни за принадлежност на вещите, характера на същите, както и основанието за отнемането им. По гореизложените съображения въззивната инстанция намира атакуваната присъда за законосъобразна, обоснована и справедлива. Извършената служебна проверка от съда не установи допуснати процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на подсъдимия и налагащи отмяна или изменяване на съдебния акт. Изложените във въззивните жалби на защитниците на подсъдимия и повереника на гражданските ищци и частни обвинители оплаквания са лишени от основание, поради което същите не могат да доведат до претендираните правни последици. С оглед на това и на основание чл. 338 от НПК, атакуваната присъда следва се да потвърди изцяло. Мотивиран от горното и на основание чл.338 от НПК, Бургаският апелативен съд