Решение № 392 от 2.4.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 88/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 863055-F850035/19.11.2025г. на Директор на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на основание чл.276 от ЗКПО на „Л.К.” ЕООД, ЕИК 207660045, със седалище и адрес на управление: ••, представлявано от А.К.К., ЕГН ••••••••••, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500лв. /255,65 евро/ за извършено административно нарушение по чл.92, ал.3, вр.ал.2 от ЗКПО. Жалбоподателят „Л.К.” ЕООД, чрез пълномощника адв.В. М., обжалва издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, по изложени в жалбата съображения в насока допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Редовно призован, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.М., пледира за отмяна на постановлението по изложените в жалбата доводи. Въззиваемата страна – Директор на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Пловдив, редовно призована, изпраща представител – юрисконсулт М., която моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, излагайки аргументи в тази насока. Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното: ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА. Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „Л.К.” ЕООД, за това, че при извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 14.07.2025г. се установи, че Л.К. ЕООД с ЕИК 207660045 като данъчно задължено лице по смисъла на чл.2, ал.1 т.1 от ЗКПО /местно ЮЛ/, не е подало в ТД на НАП Пловдив Годишен отчет за дейността в законоустановения срок от 01.03.2025г. до 30.06.2025г. включително. При проверката се констатира, че през 2024 г. дружеството осъществява дейност и има реализиран оборот от продажби чрез фискално устройство с ИН на ФУ DT941296 и ИН на ФП № 2930659 в размер на 20807,00 лв. съгласно данни от справка „ФИСКАЛНИ УСТРОЙСТВА С ДИСТАНЦИОННА ВРЪЗКА“ към дата 24.09.2025г., т.е. не попада в условията на чл.92, ал.4 от ЗКПО. Декларацията по чл.92 от ЗКПО не е подадена в ТД на НАП Пловдив към датата на съставяне на АУАН . Нарушението е извършено на 01.07.2025г. в гр.Пловдив и е извършено за първи път. С това е нарушен чл.92, ал.3, вр.ал.2 от ЗКПО. Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № F850035 от 24.09.2025г., съставен от Ш. И. Н. – инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази описана в АУАН. Прочее, обстоятелствата, при които е осъществен състава на изследваното нарушение не се оспорват от никоя от страните по делото, а съдът ги намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, правдиви, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се. В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по чл.92, ал.3, вр.ал.2 от ЗКПО. Това е така, тъй като съгласно чл.92, ал.2 от ЗКПО „Годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице“, а съгласно ал.3 на същата разпоредба „С годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността.“. Безспорно се установява, че на дата 01.07.2025г. дружеството-жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение по цитираната правна квалификация, тъй като, като данъчно задължено лице е имало задължение да подаде годишен отчет за дейността /ГОД/, а не го е сторило в законоустановения срок. То не е изпълнило задължението си дори и към датата на съставяне на процесния АУАН, което е около три месеца след изтичане на законоустановения срок за подаването на ГОД. Дължимото поведение по ал.2 и ал.3 на чл.92 от ЗКПО е различно по същността си, поради което и неизпълнението на задълженията по посочените разпоредби субсумира състава на две различни административни нарушения, поради което и неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че нарушението на ал.3 на чл.92 от ЗКПО е акцесорно спрямо нарушението по ал.2 на същия текст, поради което и не следвало дружеството да носи отговорност за него. Касае се за самостоятелни нарушения и ирелевантен за настоящото производство се явява обстоятелството дали производството по обжалване на наказателно производство, касаещо извършено нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО е приключило и с какъв съдебен акт е сторено това. На следващо място, неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не следва да се носи административнонаказателна отговорност от дружеството, понеже пропускът за подаване на ГОД се дължал на грешка от страна на счетоводителят, обслужвал счетоводно дружеството. В случая се касае за обективна, безвиновна отговорност, при която се налага имуществена санкция на юридическото лице, без значение на субективния елемент и действията или бездействията на конкретните длъжностни лица. В тази връзка процесуалният представител на въззиваемата страна правилно възразява, че от една страна, не са представени доказателства в тази насока, а от друга страна – съгласно чл.141 от ТЗ управителят на ООД е този, който следва да организира и ръководи неговата дейност, т.е. управителят е следвало да предприеме съответните действия, за да се увери, че в случая са били изпълнени всички задължения по силата на ЗКПО. При така установените фактически положения се налага категоричния извод, че от страна на „Л.К.” ЕООД е осъществен състава на административно нарушение по посочената правна квалификация, в която ситуация за административнонаказващия орган принципно е възникнало задължение за наказване на нарушителя съгласно чл.276 от ЗКПО. Наказващият орган правилно и законосъобразно е определил и санкцията както по отношение на основанието, на което я е наложил, така и досежно размера й, с оглед обстоятелството, че предвидените в санкционната норма по чл.276 от ЗКПО параметри на имуществена санкция са от 500 до 2000лв, както и предвид обстоятелството, че се касае за първо по ред нарушение, до колкото липсват доказателства за противното, то и обоснован се явява наложения минимален размер на имуществена санкция, а именно 500лв, който е съобразен с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, поради което и е справедлив. Съдът намира, че така определената по вид и размер санкция ще се постигнат целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН. На последно място, неприложима в случая се явява разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като настоящият казус разкрива типичните белези на нарушението по посочената правна квалификация и не се отличава по никакъв начин от тях, нито пък се установяват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства При служебна проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респ. съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити, издадени са в съответните срокове и от оправомощени за това лица, което на свой ред обосновава законосъобразността на атакуваното постановление, както и липса на отменителни основания за последното. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България предвижда, че в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената глоба в размер от 500 лева, следва да бъде с равностойност евро, а именно 255,65 евро, което само по себе си не представлява и изменение на санкцията. С оглед гореизложеното, настоящият състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 863055-F850035/19.11.2025г. на Директор на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на основание чл.276 от ЗКПО на „Л.К.” ЕООД, ЕИК 207660045, със седалище и адрес на управление: ••, представлявано от А.К.К., ЕГН ••••••••••, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500лв. /255,65 евро/ за извършено административно нарушение по чл.92, ал.3, вр.ал.2 от ЗКПО, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно. Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от страна на въззиваемата страна, следва в нейна полза да се присъдят разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.5, вр. ал.4 от ЗАНН. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ в размер между 130 лв. и 190 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената юрисконсултска защита, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 75 евро. За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото. По изложените мотиви съдът