Решение № 671 от 17.2.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 657/2024 г.

Съдът е сезиран с искова молба от „Нукон Лазер Макина Метал Санайи Be Тиджарет Аноним Ширкети“, с номер на Централна регистрационна система (MERS1S) № •••, с адрес: •••, представлявано от А.К., чрез: адв. Ф. Е. М., АК- •••, против „Нукон България“ ЕООД, с ЕИК: 202842426, със седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, общ. Куклен, гр. Куклен, бул. Асеновградско шосе, м. Бунар Йолу, масив 11, представлявано от ••• Е.Л.К., с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е осъществявало търговски продажби на различни стоки и е предоставяло услуги през периода 28.04.2014 г.- 28.06.2017 г. на ответника, за което са издавани съответните фактури, както следва: 1. Фактура № •••/••• г. - на стойност 1 200,00 Евро- за продажба на описаната във фактурата стока;

2. Фактура № •••/••• г. на стойност 2 100.00 Евро- за продажба на описаната във фактурата стока;

3. Фактура № •••/••• г. на стойност 2 091,10 Евро- за продажба на описаната във фактурата стока;

4. Фактура № •••/••• г. на стойност 1 462,00 Евро- за продажба на описаните във фактурата стоки;

5. Фактура № •••/••• г. на стойност 1 038,00 Евро- за продажба на описаните във фактурата стоки;

6. Фактура № •••/••• г. на стойност 1 525,50 Евро- за предоставени услуги за ремонт и поддръжка;

7. Фактура № •••/••• г. на стойност 6093,50 Евро- за продажба на описаната във фактурата стока;

8. Фактура № •••/••• г. на стойност 3 662,00 Евро- за продажба на описаните във фактурата стоки;

9. Фактура № •••/••• г. на стойност 2 425,70 Евро- за продажба на описаната във фактурата стока;

10. Фактура № •••/••• г. на стойност 2 485,00 Евро- за продажба на описаната във фактурата стока;

11. Фактура № •••/••• г. на стойност 3 500,00 Евро- за продажба на описаната във фактурата стока;

12. Фактура № •••/••• г. на стойност 5 587,00 Евро- за продажба на описаната във фактурата стока;

13. Фактура № •••/••• г. на стойност 4 820,50 Евро- за продажба на описаната във фактурата стока;

14. Фактура № •••/••• г. на стойност 5 582,40 Евро- за продажба на описаната във фактурата стока;

15. Фактура № •••/••• г. на стойност 4 313,50 Евро- за продажба на описаната във фактурата стока;

16. Фактура № •••/••• г. на стойност 7 225,00 Евро- за предоставени сервизни услуги; 17. Фактура № •••/••• г. на стойност 883,50 Евро- за продажба на описаната във фактурата стока;

18. Фактура № •••/••• г. на стойност 7 760,00 Евро- за продажба на описаната във фактурата стока;

Общата стойност на задълженията за главница по описаните фактури била 63 754,70 евро, с левова равностойност по фиксинг на БНБ: 124 693,35 лв.

Денят за изпълнение на всяко задължение е определен в съответната фактура - при получаване на стоката/ услугата, съответно длъжникът е изпадал в забава след изтичането на определения ден, в случая е налице хипотезата на чл. 84, ал. 1, изр. първо от ЗЗД.

Между страните са били установени търговски отношения по продажби/ доставки на стоки и услуги, като ищцовото дружество винаги е било изправна страна по осъществяваната търговска дейност.

Въпреки многократните покани и разговори и дългия период от време, който е изминал, към настоящия момент „Нукон България“ ЕООД все още не е погасило задължението си към ищцовото дружество.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 63754,70 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ - 124693,35 лева, формирани от задължения по гореописаните фактури, ведно със законната лихва върху главниците, считано от постъпване на исковата молба в съда - 15.01.2024 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който поддържа, че исковата молба е допустима, но изцяло неоснователна. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че обичайно отношенията между двете страни по отношение на отделните продажби на стоки, предмет на процесните фактури, се развивали по следния начин: ответникът заявява за доставка необходимите му стоки; ищецът изпраща чрез куриер и по самолет заявената стока, като към пратката прилага съответната фактура, опаковъчен лист и митническа декларация. Съответните документи на турски език не са изпращани към ответника. В по-голямата си част обаче приложените към исковата молба фактури и опаковъчни листи съответстват по съдържание на получените от ответника английски екземпляри; при пристигане на стоката в България ответникът, чрез упълномощено лице митнически представител (•••, ЕИК или чрез ••• ООД) освобождава и получава стоката, като същевременно заплаща и дължимия се ДДС при вноса; съответната доставка се отразява в съответните месечна Справка -

декларация по ЗДДС и дневника за покупки за съответния период. В дневник покупки се отразяват не самите фактурите, а съответните митнически декларации/протоколи, т е. доставките са отразени. Видно от приложените към исковата молба и към отговора документи, част от доставките на стоките са при условията на ••• „•••” - гр. •••, а други при условията на ••• „•••” - гр. •••.

Заявява, че стоките по фактури: Фактура № •••/••• г. - на стойност 1 200,00 Евро- за продажба на описаната във фактурата стока: Фактура № •••/••• г. на стойност 2 100,00 Евро; Фактура № •••/••• г. на стойност 2 091,10 Евро; Фактура № •••/••• г. на стойност 1 462,00 Евро; Фактура № •••/••• г. на стойност 1 038.00 Евро; Фактура № •••/••• г. на стойност 1 525,50 Евро; Фактура № •••/••• г. на стойност 6093,50 Евро; Фактура № •••/••• г. на стойност 3 662,00 Евро; Фактура № •••/••• г. на стойност 2 425,70 Евро; Фактура № •••/••• г. на стойност 2 485,00 Евро; Фактура № •••/••• г. на стойност 3 500,00 Евро; Фактура № •••/••• г. на стойност 5 587,00 Евро; Фактура № •••/••• г. на стойност 4 820,50 Евро; Фактура № •••/••• г. на стойност 5 582,40 Евро и Фактура № •••/••• г. на стойност 4 313,50 Евро- за продажба на описаната във фактурата стока са доставени, освободена от митницата в България и получени, като е заплатен и дължимия се ДДС. Покупките на стоките са декларирани в месечна Справка-дикларация по ЗДДС и дневника за покупки за съответния месец и година. За посочените фактури, се твърди, че е изтекла погасителната давност, като за всяка една от тях се сочи и конкретна дата, когато давността е изтекла.

По отношение на Фактура № •••/••• г. за услуги ремонт н поддръжка в размер на 1525.50 евро, се заявява, че същата се оспорва. Твърди, че този документ никога не е изпращан на ответника. До ответника е изпратена фактура № ••• от ••• г., която по размер на дължимата сума и по основание за издаване съответства на приложената към исковата молба. Извършената работа се удостоверява посредством Протокол за техническо обслужване от ••• г. на машина •••, сериен номер ••• и счетоводен Протокол № ••• от ••• г. по чл. 117 от ЗДДС към представената фактура. По повод на възложената работа и забавеното издаване на фактурата, прилага електронна кореспонденция. Твърди, че същата е погасена по давност. Сочи, че покупката на ремонтните услуги е декларирана в месечна Справка- декларация по ЗДДС и дневника за покупки за месец ••• г.

Оспорва фактура № •••/••• г. за услуги (ремонт и поддръжка) в размер на 7225,00 евро. Този документ никога не е изпращан до ответника. До същият била изпратена фактура № ••• от ••• г., която по размер на дължимата сума и по основание за издаване съответства на приложената към исковата молба. Допуска, че става въпрос за едно и също задължение. Извършената работа се удостоверява посредством Сервизен протокол от ••• г. и счетоводен Протокол № •••••••••• от ••• г. по чл. 117 от ЗДДС към представената фактура. По повод на възложената работа и издадената фактура, прилага електронна кореспонденция. Твърди, фактурата да е погасена по давност. Заявява, че покупката на ремонтните услуги е декларирана в месечна Справка-декларация по ЗДДС и дневника за покупки за месец ••• г.

Оспорва Фактура № •••/••• г. в размер на 883,50 евро. Този документ никога не е изпращан до ответника. До същия е изпратена фактура № ••• от ••• г., която по размер на дължимата сума и по основание за издаване (карта •••) съответства на приложената към исковата молба. Допуска, че става въпрос за едно и също задължение. Стоката била доставена на 12.05.2017 г. чрез ••• директно към клиент на ответника в ••• (тристранна операция), като в тази връзка прилага и електронна кореспонденция между страните. Стоката по тази фактура е заплатена на 21.06.2017 г., като доказателство за което прилага извлечение от извършения превод, както и извлечение от банковата сметка на ответника. С извършеното плащане са погасени задължения но няколко на брой Фактури. Заявява, че не дължи плащане на сумата по фактурата и поради настъпила погасителна давност.

Заявява, че поради погасяване на задълженията поради изтекла погасителна давност, на 31.12.2021 г. ответникът е отписал счетоводно тези задължения, като с тяхната стойност е увеличил своя финансов резултат. С оглед изложеното моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец да докаже валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на стоки и услуги, по който е престирал - предал е на ответника уговорените стоки и услуги, съобразно процесните фактури, които са приети, като е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, която не е погасена, въпреки настъпване на падежа, т.е. да докаже по основание и размер претенцията си, както и да докаже евентуалните си възражение за спиране и прекъсване на давността.

Ответното дружество следва да проведе насрещно доказване, а при установяване наличието на главен дълг- да докаже, че е погасил задължението си в срок.

От приобщения по делото доказателствен материал се установява, че страните са били в трайни търговски правоотношения, като са сключвали неформални договори за продажби на стоки и за предоставяне на услуги. Изложеното не се оспорва от ответника, а и се доказва от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводната експертиза.

От заключението на съдебно- счетоводна експертиза, което настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че задълженията по фактура № ••• от ••• г. съответстват по основание и размер на фактура № •••/••• г. за сумата от 1525,50 евро – за предоставени услуги за ремонт и поддръжка и фактура № •••/••• г. съответства по основание и размер на фактура № •••/••• г. за сумата от 7225 евро – за предоставени сервизни услуги. Задълженията по описаните в исковата молба фактури от № 1 до № 16 възлизат на обща стойност 55 111,20 евро с левова равностойност 10 7788,15 лева били отписани по счетоводни сметки, дневници, регистри и хронологични ведомости в счетоводството на ответника, поради изтекла погасителна давност. Отписаното задължение било отнесено по счетоводна сметка ••• "•••". От хронологичната оборотна ведомост за периода от 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. на счетоводна сметка ••• "•••" се установява, че отписаното задължение в размер на 134 710,10 лева е начислено в увеличение на счетоводната печалба, като след формиране на окончателна сума на счетоводната печалба за текущата година е начислен и дължимият годишен корпоративен данък.

По отношение на последните две фактури № 17 и № 18 или № •••/••• г., която съответства по основание и размер водена в счетоводството на ответното дружество под № •••/••• г. на стойност 883,50 евро – за Карта ••• и фактура № •••/••• г. на стойност 8643,50 евро, от заключението се установява да са погасени чрез плащане.

В настоящия случай извършените доставки нямат характер на периодични такива по смисъла на чл. 332 ТЗ, тъй като престацията на доставчика няма периодично повтарящ се характер. Касае са за трайни търговски отношения, свързани с отделни, самостоятелни доставки на стоки и услуги, а вземанията за отделните доставки се погасяват с изтичане на общата 5-годишна давност съгласно чл.110, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 327 от ТЗ, ако не е уговорено друго, при търговската продажба купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго. В случая падежът на задълженията е изрично посочен във всяка една фактура – при получаване на стоката/услугата, с изключение на фактура № •••/••• г. и № •••/••• г., в които не е посочен падеж. За тези фактури в случая съдът намира, че е приложима разпоредбата на чл. 303а, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, като 14-дневният срок тече от дата на получаване на фактурата.

Една от хипотезите на прекъсване на давността е признание на вземането от длъжника- арг. чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Съдът счита, че за да е налице признание на вземането по смисъла на чл.116, б.”а” ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда, тъй като признаването на фактическия състав само по себе си не означава признаване на последиците от този фактически състав. Признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора /в т.см. Тълкувателно решение № 4/2019 от 14.10.2022 г. на ОСГТК на ВКС/. Не се споделя становището на ищцовото дружество, че отправеното от ответното дружество запитване за размер на задълженията чрез писмо за потвърждаване на салда по сметка дължими към 31.12.2020 г. от 13.01.2021 г., се извършва признание на задълженията. Така стореното изявление не манифестира ясно и недвусмислено волята на длъжника да потвърди съществуването именно на процесния дълг, тъй като се изчерпва с назоваване на цифровата величина на салдото по разчети между страните към 31.12.2020 г., без да диференцира по основание и размер компонентите, от които се формира. Потвърждението на твърдяното от ищцовото дружество салдо не предполага непременно и съгласие на ответника с основанието и размера на формообразуващите го елементи, индивидуализирани в обстоятелствената част на писмото, още повече че волеизявлението на последния е инициирано от запитване за размер на салдото като сумарно стойностно изражение на разчетите между страните според неговите счетоводни записвания, които сами по себе си не съставляват признание на осчетоводените задължения по смисъла на чл.116, б."б" ЗЗД. Ето защо цитираното писмо няма характер на едностранно волеизявление, чрез което пряко и недвусмислено да се изразява становище за дължимост на процесната сума по фактури, представляваща стойността на извършени доставки на стоки и услуги.

Следва да се посочи и, че фактът на извършените плащания на последните две фактури от ответника сам по себе си също не съставлява признание по см. на чл.116, б.”а” ЗЗД относно непогасената част от дълга. Волеизявлението на длъжника при плащане обхваща единствено погасения сегмент от фактурираното вземане. Ето защо и, в тази хипотеза липсва манифестиране на воля на длъжника, потвърждаваща съществуването на неплатената част от размера на дълга.

Предвид изложеното, съдът намира, че по отношение на фактура № •••/••• г. на стойност 1200 евро, с падеж: 09.05.2014 г.; фактура № •••/••• г. на стойност на 2100 евро, с падеж: 30.05.2014 г.; фактура № •••/••• г. на стойност 2091,10 евро, с падеж: 29.12.2014 г.; фактура № •••/••• г. на стойност 1462 евро, с падеж: 08.05.2015 г.; фактура № •••/••• г. на стойност 1038 евро, с падеж: 23.01.2015 г.; № •••/••• г., съответстваща на фактура № •••/••• г. с падеж: 20.05.2020 г.; фактура № •••/••• г. на стойност 6093,50 евро, с падеж: 28.05.2015 г.; фактура № •••/••• г. на стойност 3662 евро, с падеж: 16.06.15 г.; фактура № •••/••• г. на стойност 2425,70 евро, с падеж: 03.07.2015 г.; фактура № •••/••• г. на стойност 2485 евро, с падеж: 03.08.2015 г.; фактура № •••/••• г., на стойност 3500 евро, с падеж: 10.09.2015 г.; фактура № •••/••• г. на стойност 5587 евро, с падеж: 14.09.2015 г. и фактура № •••/••• г. на стойност 4820,50 евро, с падеж: 31.10.2015 г.; фактура № •••/••• г. на стойност 5582,40 евро, с падеж: 16.02.2016 г.; фактура с № •••/••• г. на стойност 4313,50 евро, с падеж: 16.05.2016 г. и фактура № •••/••• г. съответстваща на фактура № •••/••• на стойност 7225 евро, с падеж: 28.04.2016 г. към момента на подаване на исковата молба – 15.01.2024 г. е изтекъл петгодишният давностен срок, като по отношение на вземанията през месец 04.15 г., 05.15 г. следва да се отчете и периода на обявеното извънредно положение с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., удължен до 21.05.2020 г., в който период давност не е текла. Tака вземанията по посочените по-горе фактури са погасени по давност най-късно на 12.05.2021 г. Не се установи от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест да са предприети действия за прекъсването на давността, липсва и признаване на вземането от длъжника. Ето защо съдът намира направеното възражение за погасяване по давност на претенцията за основателно.

По отношение на вземанията по фактура № •••/••• г. съответстваща на фактура № •••/••• г. на стойност 883,50 евро и фактура № •••/••• г. на стойност 7760 евро, от приетата по делото ССчЕ се установи, че същите са погасени от ответното дружество чрез плащане, поради което и възражението на ответника се явява основателно.

По тази причина предявените искове от ищцовото дружество за осъждане от ответното дружество да му заплати сумата 124 693,35 лева/ 63754,70 евро, представляваща стойността на извършени доставки на стоки и услуги, се явяват неоснователни. Като такива същите следва да бъдат отхвърлени.

В тази насока следва да се посочи, че доколкото съдебното дирене е приключило към момента, в който на територията на Република България е действала валута „лева“, на основание чл. 235 ГПК сумите следва да бъдат посочени в лева, но за пълнота следва да се посочи и тяхната равностойност във валутата, действаща към момента на постановяване на съдебното решение – евро, изчислена по правилата на Закона за въвеждане на еврото в Република България.

По разноските:

При този изход, на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника се дължат направените по делото разноски, които се претендират, като същите са, както следва: 250 лева /127,82 евро – ССчЕ и 11520 лева/ 5890,08 евро – заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.

Така мотивиран, съдът