Решение № 548 от 19.5.2026 г. на Районен съд - Кюстендил по дело № 2037/2026 г.

Производството е по реда на чл. 130, ал. 3 СК, вр. с чл. 530 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Р. М. Д., в качеството й на настойник на запретеното лице К. П. В., да й бъде разрешено да преведе сумата от 189,76 евро, дължима за заплащане на такса за ползване на социална услуга в П•••, обл. Кюстендил за месец април 2026 г. от сметка с IBAN: •••по сметка на Община Кюстендил с IBAN: •••. Отделно от това се иска да бъде изтеглена сумата в размер на 150,00 евро от посочената сметка на лицето за заплащане на текущи разходи за лекарствени средства и консумативи, такси за ползване на допълнителни социални услуги, хигиенни и козметични продукти, храна, дрехи, обувки и всякакви текущи необходимости за нормално функциониране на запретеното лице, като неиразходваната сума, както се сочи от настойника, ще бъде възстановена по личната сметка на запретения. Съдът, след като се запозна с молбата и приложените към нея писмени доказателства, приема следното за установено от фактическа и правна страна: Представени са писмени доказателства за поставянето под пълно запрещение на К. П. В. (Решение от 02.07.2002 г. по гр. д. № ••• г. на Окръжен съд - Кюстендил); за настаняването й в П•••, обл. Кюстендил (Решение № •••от 15.12.2023 г. по гр. д. № ••• г. на Районен съд – Кюстендил); за представителната власт на настойника (удостоверение, издадено от кмета на Община Кюстендил), както и положително мнение на настойническия съвет за разпореждане с посочените по-горе парични средства. Според чл. 130, ал. 3 СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. По силата на чл. 165, ал. 4 СК разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК се прилага и за поставените под пълно запрещение лица. Целта е съдът да извърши преценка дали разпореждането е в интерес на лицето. Според чл. 2, ал. 1, т. 15 от Тарифата за социалните услуги, финансирани от държавния бюджет лицата, настанени в център за настаняване от семеен тип, заплащат 50% от доходите си като такса за предоставяната социална услуга. Според чл. 4, ал. 1, т. 1 от Тарифата за социалните услуги, финансирани от държавния бюджет такса в размер на действителните месечни разходи за издръжка на едно лице, настанено в специализирана институция или социална услуга в общността от резидентен тип, заплащат лицата, които имат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля 500 лв. В чл. 50, ал. 1 ЗСУ е уредено, че таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се събират от кмета на общината или определени от него длъжностни лица. В случая поставеното под запрещение лице ползва социална услуга в общността от резидентен тип. Поради това дължи 50% от месечния си доход. Видно от представеното банково извлечение, общата стойност на сумата по влога на лицето надхвърля 500 лв. (с равностойност 255,65 евро). Претендираните суми за действителна издръжка, както и тези за текущо заплащане на лекарствени средства, консумативи, храна и др. необходимости за нормалното функциониране на запретеното лице, са в разумен размер и съдът не намира причина да се усъмни в добросъвестността на настойника. Разпореждането е в интерес на запретеното лице. Предвид всичко изложено, съдът намира, че депозираната молба е основателна. Така мотивиран, съдът