Решение № 2767 от 20.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 5967/2026 г.

Административно наказателно дело № 20261110205967 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. ••••• „•••“ ЕООД /•••/, представлявано от управителя д-р М. М. М. чрез адв. Р. е обжалвало наказателно постановление /НП/ №НП 20/31.03.2026г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” /ИАМН/, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че АУАН въз основа на който е издадено НП е съставен от лице, което не разполага с материална компетентност, доколкото заповедта, с която е възложена проверка на този служител на ИАМН била подписана от зам. изпълнителния директор на Агенцията, без да са налице доказателства, че към датата на издаването й, изп. директор отсъства, за да е налице заместване. Становището се потвърждавало от разпоредбата на чл.117 ЗЛЗ и разпоредбата на чл.235 от ЗЗ, според които актовете за установяване на нарушения на тези закони се съставят от длъжностни лица, определени от изп. директор на ИАМН. Отделно от това, в самата заповед за назначаване на проверката липсвало оправомощаване на длъжностните лица, определени в комисията да съставят АУАН при установени нарушения. При съставяне на акта били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с липса на задължително съдържание по чл.42 от ЗАНН, които рефлектирали и по законосъобразността на НП. Оспорва Амбулаторията да е извършила нарушенията, за които е наказана, тъй като не били обсъдени в цялост и пълнота всички доказателства, за да се направи категоричен извод, свързан с анексиране на ценоразписа, по който е таксувана услугата, извършена на оплакалия се пациент, както и наличието на обявен на видно място в Амбулаторията ценоразпис. Намира също, че нормата, под която е подведено първото нарушение на чл.86, ал.1, т.1 от ЗЗ не съдържа конкретно изискано от закона поведение от лечебното заведение, което при неизпълнение да бъде нарушено. Така, неправилно е посочена правната квалификация на деянието, което ограничавало правото на защита на наказаното лице, да разбере какво нарушение е извършило. В тази връзка, следвало да се направи пълно и точно описание на това нарушение и обстоятелствата на негово извършване, каквито реквизити липсвали, при което в АУАН липсвали задължителните реквизити по чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН, като не се посочвала дата на извършване на това нарушение, отнасящо се и към липсващо съдържание по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в НП. Касаещо второ нарушение, подведено под чл.98, ал.3 от ЗЛЗ, счита че произволно и по недопустим начин проверяващите отчели обстоятелства, които били ирелевантни за квалифициране на деянието като административно нарушение. Не било отчетено обстоятелството, че актуалния ценоразпис от 01.04.2025г. бил обявен на видно място в Амбулаторията, така че всеки пациент е можел да се запознае с цените на предоставяните медицински услуги, което следвало да се тълкува в контекста на първото нарушение, а именно, че оплакалият се пациент е имала възможност още преди да получи медицинската услуга да се запознае с цените, по които ще бъде таксувана. При това положение било ирелевантно дали в сайта на Министерство на здравеопазването бил публикуван този ценоразпис, а такава проверка в обхвата на заповедта, с която била възложена проверката по жалбата на пациента, нямало. Отделно се позовава на липсата на срок в цитираната законова разпоредба за изпращане на ценоразписа на Министерството за публикуване. Така, за второто нарушение липсвало посочване на задължителните реквизити по чл.42, т.3 от ЗАНН – дата и място на извършване на нарушението в АУАН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – дата, място, описание на нарушението, обстоятелствата на извършване и доказателствата, които го потвърждават в НП. Счита, че за второто нарушение неправилно е използвана санкционната разпоредба на чл.116з, ал.3 от ЗЛЗ, доколкото нарушението е квалифицирано по чл.98, ал.3 от ЗЛЗ, т.е. Амбулаторията била с регистриран предмет на дейност за извършване на извънболнична специализирана медицинска помощ по вътрешни болести и кардиология. Оспорва съображенията на наказващият орган, че случаят не е маловажен и неприложима е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е направен цялостен анализ на всички относими обстоятелства. В съдебно заседание, жалбоподателят, представляван от управителя и чрез адв. Р. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено по изложените в същата съображения, на които акцентира по всяко нарушение. Не претендира присъждане на разноски. Наказващият орган чрез юрк. П. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира, че АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията на ЗАНН за форма и съдържание, като съображенията на жалбоподателя за липса на компетентност на актосъставителя не се потвърдили от приобщените доказателства, тъй като към момент на издаване на заповедта за проверка зам. изпълнителния директор не е замествал изп. директор на ИАМН, а изп. директор делегирал тези свои функции на заместника си, доколкото самият изп. директор на ИАМН издал и процесното НП. Що се отнасяло до съображенията, че нямало срок за изпращане на ценоразписа за публикуване, то изискването за публикуване на сайта на Министерството имало за цел публичност, т.е. пациентите да са наясно с цените на предлаганите медицински услуги от Амбулаторията и било различно от изискването за обявяване на ценоразписа на видно място в лечебното заведение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С обжалваното НП на ••••• „•••“ ЕООД са наложени две имуществени санкции в размер на 255.65 евро и на 766.94 евро, за това, че на 15.07.2025г. пациентът Д. К. е заплатила 45 лева по фискален бон от същата дата, издаден от Амбулаторията като стойност на медицинска услуга въз основа на ценоразпис от 01.04.2025г. в позиция №11, към Договор за предлагане на ваучери за отстъпки чрез сайта „•••“, сключен с „•••“ ООД на 15.02.2021г., която сума е с 15 лева повече от приетите в Приложение №1 към договора „Специални условия за сделки чрез сайта •••“, предвиждащи отстъпка на ваучера 50% от реалната стойност на услугата от 60 лева, т.е. пациентът е следвало да заплати 30 лева, а не 45 лева, поради което са нарушени икономическите му права по чл.86, ал.1, т.1 от ЗЗ и за това, че на 05.12.2025г. е установено, че утвърдения ценоразпис за медицинските услуги в сила от 01.04.2025г., който е поставен на общодостъпно място в лечебното заведение и е качен в сайта на същото, не е публикуван на сайта на Министерство на здравеопазването, съгласно изискваният на чл.98, ал.3 от ЗЛЗ – нарушения на чл.86, ал.1, т.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ и на чл.98, ал.3 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/. НП е издадено въз основа на АУАН №А-46/12.02.2026г. и констативен протокол №КП 1383/19.12.2025г. Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП, изпратени от ИАМН с писма вх.№150613/12.05.2026г. и вх. №198071/19.08.2026г., както и представени в съдебно заседание от страните писмени доказателства. Разпитани по делото са свидетелите Т. П. И. – актосъставител и Г. С. Г. – присъствала при установяване на нарушенията и съставяне на акта, според които въз основа на заповед на зам. изпълнителния директор на ИАМН била извършена проверка по подадена жалба от Д. К. за използвана медицинска услуга от Амбулаторията чрез закупен ваучер от интернет сайт, даващ право на отстъпка от цената на предоставената медицинска услуга, за която е заплатила сумата от 45 лева по фискален бон. При извършената проверка се изискали документи от Амбулаторията, както и на място на 05.12.2025г. се установило, че между лечебното заведение и „•••“ ООД бил сключен договор от 2021г., към който неразделна част било Приложение №1, където имало условия, при които се ползвала отстъпка от цената на медицинската услуга, при закупуване на ваучер от интернет сайта. Според това приложение отстъпката на конкретната използвана от пациента услуга била 50%, а стойността на същата по утвърден и валиден към тази дата ценоразпис била 60 лева, т.е. пациентът е следвало да заплати 30 лева, а не 45 лева. Като е заплатила с 15 лева повече, Амбулаторията е нарушила икономическите права на пациента. Установили и второ нарушение, изразяващо се в това, че при проверката на място имало обявен на видно място ценоразпис на предоставяните медицински услуги, но при служебна проверка в сайта на Министерство на здравеопазването този ценоразпис не бил публикуван, а задължение на лечебното заведение било да изпрати действащия ценоразпис за публикуване. При служебната проверка, се установило, че лечебното заведение не изпратило нито един от ценоразписите си. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна: Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – частично основателна. При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, съдът, намира че е със задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН, включително по т.3 и т.4, тъй като са посочени датата и мястото на извършване на всяко нарушение, така също описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване по точен и ясен начин. Дали жалбоподателят е съгласен с тези реквизити, с извършване на нарушението и описаното деяние съставлява ли административно нарушение, са въпроси по същество, които не засягат съдържанието от формална страна. Актът е съставен по правилата на чл.40, ал.1 от ЗАНН и връчен, съобразно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, което се установява от съставена разписка от 12.02.2026г. към АНП, което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Що се отнася до компетентността на актосъставителя – служител на ИАМН, който е оправомощен да извършва проверки и да съставя АУАН за заповед №РД-01- 43/15.05.2025г. на зам. изпълнителния директор на ИАМН, следва да се има предвид, че относимите разпоредба са тези на чл.117, пр.1 от ЗЛЗ – нарушенията по чл.115 – 116к се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", и на чл.235, пр.1 от ЗЗ – нарушенията по чл.229 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". Съгласно чл.6, ал.4 от Устройствения правилник на ИАМН, изпълнителният директор определя функциите на заместник изпълнителните директори и може със заповед да им делегира правомощия в случаите, предвидени в закон. По тази причина, тъй като в закон – чл.117, пр.1 от ЗЛЗ и чл.235, пр.1 от ЗЗ не е предвидена възможност АУАН да се съставяне от длъжностни лица, определени от упълномощено лице от изп. директор на ИАМН, а само от този ръководител, в конкретният случай на установените нарушения, за които е съставен процесия акт, актосъставителят не е надлежно оправомощен. Посоченото е нередовност в АУАН по смисъла на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която самостоятелно не е достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като цитираната разпоредба предвижда възможност да се издаде НП, когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, а според мотивна част на НП това е така. Съдът не откри нарушения на процесуалните правила при издаване на НП и в неговото съдържанието по чл.57, ал.1 от ЗАНН, включително по т.5 и т.6, без да е необходимо отново да се излагат съображения в такава насока, тъй като съдържанието на НП е идентично със съдържанието на АУАН. НП е издадено от компетентен орган – изп. директор на ИАМН, съобразно разпоредбите на чл.117, пр.2 от ЗЛЗ и чл.235, пр.2 от ЗЗ. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като хронологично последователни и незаинтересовани, а така също потвърдени от приобщените писмени доказателства. Към датата на извършване на проверката на място – 05.12.2025г., а в последствие приключила със съставяне на АУАН – 12.02.2026г., проверяващите са изискали от жалбоподателя – лечебното заведение като юридическо лице относимите документи за цените на медицинските услуги, в това число и по договор с „•••“ ООД от 15.02.2021г., във връзка с подадена жалба от пациент на Амбулаторията с ваучер, закупен чрез сайта •••. Тези документи са представени и копия от същите са налични по АНП. От същите ясно се вижда, че на място в лечебното заведение е обявен на видно място ценоразпис на медицинските услуги от 01.04.2025г. При проверката на място, във връзка с жалбата на пациента от лечебното заведение са предоставили на проверяващите, като е приложено заверено копие на Приложение №1 към договор от 15.02.2021г. между Амбулаторията и „•••“ ООД „Специални условия за сделки в сайта •••“, видно от което стойността на ваучера за отстъпка, на която се продава на сайта за Холтер ЕКГ е 30 лева, а отстъпката от реалната стойност на услугата е 50%, т.е. сумата, която следва да се заплати на място е 30 лева. На място при извършване на проверката, при положение че Амбулаторията е запозната с обхвата и повода, а именно жалбата на пациента, от лечебното заведение не са предоставили актуалните условия, при които се извършват и заплащат медицинските услуги чрез закупен ваучер от сайта •••. Това е сторено едва след получаване на констативния протокол с писмо, получено на 30.12.2025г. – преди съставяне на АУАН. Видно от писмото от Амбулаторията към датата на закупуване на ваучера от конкретния пациент от сайта ••• и извършване на медицинската услуга – Холтер ЕКГ е имало други условия на заплащане и цени, които са обявени в сайта, на видно място и потвърдени от самия пациент, а именно заплатила е 11 лева за ваучера и 45 лева в самото лечебно заведение – на място. Такива са и обявените цени в сайта ••• към датата и часа на закупуване на ваучера от пациента. В сайта ясно е указано, че ваучера е на стойност 11 лева/ 5.62 евро, а на място се заплаща 45 лева/ 23.01 евро, където се използва ваучера, а именно Градска кардиология. При това положение, не са нарушени икономическите права на пациента по чл.86, ал.1, т.1 от ЗЗ – да е заплатена стойност, която не е обявена предварително, още със закупуване на ваучера. Всъщност, жалбата на пациента е била във връзка, с това, че според нея, тя не е получила услугата, която е заплатила, а не, че е платила цена, която не е била обявена и не е била запозната с условията на плащане. Затова, какъв ценоразпис е предоставен от лечебното заведение на проверяващите и обявен на място за цените на извършваните медицински услуги, е без правно значение за конкретното нарушение на чл.86, ал.1, т.1 от ЗЗ, при конкретните обстоятелства, изведени от самата фактическа обстановка, а не изобщо. Проверяващите са се ограничили в извършване на формална проверка, без дори да изискат от пациента, а тя е посочила, че има доказателства за съдържанието на сайта чрез който е закупила ваучера, за да се провери обявени ли са тези условия на цени и плащане на медицинските услуги чрез ваучер. Проверяващите не са отчели и извършили допълнителен анализ и проверка на изнесеното в писмото от Амбулаторията след получаване на констативния протокол, за да установят действителните факти, цените и условията при закупуване на конкретния ваучер, на конкретните цени на лечебното заведение, което е било около два месеца преди да се състави АУАН. Така, не е проведено обективно и пълно разследване на всички относими факти и обстоятелства по конкретния случай. Ето защо, в тази част за нарушението на чл.86, ал.1, т.1 от ЗЗ, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без да се обсъжда правилността на наложеното наказание. Категорично по делото се установи, че Амбулаторията не е изпращала до Министерство на здравеопазването ценоразписи за публикуване по чл.98, ал.3 от ЗЛЗ. Това задължение на лечебното заведение е различно и кумулативно със задълженията да поставя на общодостъпни места в сградата си информация относно вида и цената на всички предоставяни медицински и други услуги, за начина на заплащането им, както и да публикуват информацията на интернет страницата си или оповестяват по друг обичаен начин. Изпълнение на всяко от тези задължения е самостоятелно и изпълнение на едно от тях, не освобождава задълженото лице от изпълнение на останалите. Затова липсата на публикуване на информация относно вида, цената на всички предоставяни медицински и други услуги, за начина на заплащането им, т.е. ценоразписа на интернет страницата на Министерството на здравеопазването е самостоятелно нарушение на изискването на чл.98, ал.3 от ЗЛЗ, независимо, че лечебното заведение е изпълнило другото си задължение да поставя на общодостъпни места в сградата си информация относно вида и цената на всички предоставяни медицински и други услуги, за начина на заплащането им. От показанията на свидетелите се установи и това не се отрече от жалбоподателя, че в лечебното заведение и интернет страницата му е бил обявен ценоразписа от 01.04.2025г., който не е изпратен на Министерството за публикуване. Това е установено на датата на проверката – 05.12.2025г., която дата правилно е посочена за дата на извършване на нарушението. Единственият ценоразпис, който е изпратен от лечебното заведение е този, който е в сила от 01.01.2026г. и това е станало на 28.12.2025г., което се посочва от жалбоподателя, което като момент е след извършване на проверката. Затова липсата на срок в закона за изпращане, респективно публикуване на ценоразписа в сайта на Министерството, както и уведомяването от Министерство на здравеопазването до РЗИ, във връзка с Закона за въвеждане на еврото в Р. България нямат правно значение за изпълнение на задължението по чл.98, ал.3 от ЗЛЗ от Амбулаторията. Жалбоподателят не е отстранил това нарушение, тъй като не е изпратил за публикуване валидния към датата на проверката ценоразпис от 01.04.2025г. даже и след съставяне на АУАН. Затова деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, а случаят не може да се възприеме за маловажен, тъй като вредните последици са значителни, предвид че не са отстранени. Що се отнася до това, че нарушението е първо, то обстоятелството правилно е отчетено от наказващия орган за смекчаващо по чл.27, ал.2 от ЗАНН, водещо до налагане на наказание в минимален размер по относимата санкционна разпоредба на чл.116к, ал.3 от ЗЛЗ от 766.94 евро (1500 лева). Касаещо възраженията на Амбулаторията, свързани с това, че на проверяващия екип не била възложена проверка с нарочната заповед по жалбата на пациента, то следва да се отбележи, че съобразно длъжностните си функции, служителите на ИАМН са тези, които следят за изпълнение на изискванията на Закона за лечебните заведения, с оглед на въведените правомощия в Устройствения правилник. Съдът горе вече имаше възможност да посочи съответно ли е оправомощаването, във връзка с делегираните правомощия на зам. изпълнителния директор на Агенцията, което няма отношение по същество за констатираното нарушение. Същото се отнася и до санкционната разпоредба – на чл.116к, ал.3 от ЗЛЗ, която правилно е използвана от наказващия орган, тъй няма такава, отнасяща се точно до неизпълнение на задължението по чл.98, ал.3 от ЗЛЗ. Ето защо, в тази част НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – ИАМН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, претендирано от юрк. П. . При определяне на размера, съдът съобрази разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като с оглед на липсата на фактическа и правна сложност на делото, бързото приключване и извършените процесуални действия от юрисконсулта, обоснован е минималния размер о т 66.47 евро (130 лева) на възнаграждение, което жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати. Водим от горното съдът