Решение № 3323 от 13.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 652/2025 г.

Производството е по реда на чл.118, ал.1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на „Индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина – д-р Д. В.-Е. Дент“ ЕТ /ИПППДМ/, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], против решение №1040-23-46 от 19.05.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт [населено място] /ТП на НОИ – Стара Загора/. С оспореното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на едноличния търговец срещу разпореждане №РЖ-5-23-01872068 от 18.03.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Стара Загора, с което на основание чл.110, ал.3 от КСО на жалбоподателя е разпоредено да внесе сумата по ревизионен акт за начет с №РА-5-23-01868125 от 10.03.2025 г. в размер на 4230.31 лв., в т. ч. главница и лихва, представляваща неправомерно изплатени на В. П. В. парични обезщетения за отглеждане на малко дете до [възраст] възраст по чл.53 от КСО. В жалбата се съдържат подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане поради постановяването им при неправилно приложение на материалния закон. Отрича се изводът на административния орган, че към 26.08.2024 г. В. П. В. не попада в кръга на осигурените лица и съответно за него не възниква право на парично обезщетение по смисъла на чл.52а във връзка с чл.53 от КСО, доколкото, както твърди решаващият орган, В. няма отработен ден, съответно ден в осигуряване, непосредствено преди започване ползването на отпуска по чл.164, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/. От съда се иска отмяна на решение №1040-23-46 от 19.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Стара Загора. Жалбоподателят, чрез упълномощен процесуален представител, в съдебно заседание и в представено писмено становище, излага съображения за незаконосъобразност на оспореното решение. Счита, съобразно събраните по делото доказателства, съставения на ИПППДМ ревизионен акт за начет за незаконосъобразен, доколкото се установява, че наетото по трудово правоотношение лице В. П. В. е полагало труд в рамките на един ден – 26.08.2024 г., за което информация, чрез декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“, макар и подадена като коригираща, е представена в НАП, като са заплатени и дължимите за този ден осигурителни вноски. В тази връзка се твърди, че на В. правомерно е изплатено визираното обезщетение за отглеждане на малко дете по смисъла на чл.53 от КСО, като липсват предпоставките за ангажиране отговорността на осигурителя по реда на чл.110, ал.1, т.1 от КСО. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат. Ответникът – директор на ТП на НОИ-Стара Загора, чрез упълномощен процесуален представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, поддържайки изцяло изложените в оспореното решение мотиви. Твърди се, че към момента на извършване на ревизията от контролните органи при ТП на НОИ-Стара Загора, В. В. не е осигурено лице и не отговаря на предпоставките за отпускане и изплащане на паричното обезщетение по чл.53 от КСО, доколкото за него не е налице ден в осигуряване. Твърди се, че първоначално осигурителят е подал неверни данни относно осигурителния статус на лицето, като впоследствие след извършената ревизия е коригирал същите с нова декларация. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави и възражение за прекомерност относно размера на заявеното за присъждане адвокатско възнаграждение. От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка: С вх. №Р14-23-000-000014783226 от 02.09.2024 г. в ТП на НОИ-Стара Загора е прието удостоверение-приложение №10 към чл. 9, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/, подадено от осигурителя „ИПППДМ д-р Даниела Василева-Естетик Дент“ ЕТ за лицето В. П. В. относно обстоятелствата, съдържащи се в подаденото от В. заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО. В удостоверението осигурителят е отбелязал, че на лицето е разрешен отпуск по смисъла на чл.164, ал.3 от КТ със заповед №1 от 26.08.2024 г. за периода от 26.08.2024 г. до 04.08.2025 г., както и че към деня, към който е разрешен отпускът, В. е осигурен за общо заболяване и майчинство. С удостоверение-приложение №10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО вх. №Р14-23-000-00-0015833095 от 06.02.2025 г. осигурителят е заявил промяна на обстоятелствата във връзка с изплащане на обезщетението, водещи до неговото прекратяване, считано от 13.01.2025 г. По делото безспорно се установява, че предвид представените в ТП на НОИ-Стара Загора документи, на лицето В. П. В. е изплатено обезщетение по чл.53 от КСО в общ размер на 4077.27 лв. за периода от месец 08.2024 г. до месец 01.2025 г. вкл. /от 26.08.2024 г. до 31.01.2025 г./. При извършена последваща проверка на осигурителния статус на лицето е установено, че в регистър „Трудови договори“ е налично подадено уведомление за сключен на 24.08.2024 г. трудов договор с осигурителя „ИПППДМ д-р Даниела Василева-Естетик Дент“ ЕТ, а в Регистър на осигурените лица /РОЛ/ е налице информация от подадена за месец 08.2024 г. декларация образец №1 с посочено начало на осигуряването – 24.08.2024 г. и отбелязани 5 дни в т.16.3 – дни в майчинство /отглеждане на малко дете/. При тези установявания от началник на сектор „Краткосрочни плащания“ при ТП на НОИ-Стара Загора е изготвен сигнал до началник на отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП на НОИ-Стара Загора с искане за извършване на проверка, която да установи дали към 26.08.2024 г. В. В. е осигурено за общо заболяване и майчинство лице при осигурителя „ИПППДМ д-р Даниела Василева-Естетик Дент“ ЕТ и съответно налице ли е основание за събиране на неправомерно изплатеното му обезщетение. Във връзка с подадения сигнал със заповед №ЗР-5-23-01867617 от 07.03.2025 г. на „За“ ръководител на ТП на НОИ-Стара Загора, съгласно заповед №1015-23-43/01.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Стара Загора /л.118/, на основание чл.107 от КСО и чл.11, ал.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е възложено извършването на частична ревизия по разходите на ДОО на „ИПППДМ д-р Даниела Василева-Естетик Дент“ ЕТ. Със заповедта поименно е определено длъжностното лице, което да извърши ревизията, както и е посочен ревизионния период – от 24.08.2024 г. до 31.01.2025 г. В резултат на извършената ревизия и въз основа на представените в хода й разходооправдателни, финансово счетоводни и други относими документи, контролният орган е съставил ревизионен акт за начет №РА-5-23-01868125 от 10.03.2025 г./ вх. №01./10.03.2025 г. /л.11/. С РА на осигурителя е определен за възстановяване финансов начет за сумата в размер на 4077.27 лв. главница и 153.04 лв. лихва, произтичащ от установени неправомерно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете. Неразделна част от акта е и изготвеният към него мотивиран анализ /л.47 гръб-л.48/. Съгласно съдържанието му, в хода на ревизията е установено, че лицето В. В. има сключен безсрочен трудов договор №9 от 24.08.2024 г. с осигурителя ИПППДМ д-р Д. В.-Е. Дент“ ЕТ на длъжност „дезинфектатор“ с определен момент за постъпване на работа – 26.08.2024 г. Установено е, че осигурителят е подал своевременно уведомление за сключване на трудовия договор с лицето в НАП. Анализирани са документите подадени във връзка с изплащането на обезщетение по чл.53 от КСО за периода от 26.08.2024 г. до 31.01.2025 г. Посочено е, че на лицето е разрешен отпуск по чл.164, ал. 3 от КТ за периода от 26.08.2024 г. до 04.08.2025 г. В представената от осигурителя форма за отчитане явяването/неявяването на работа за месец 08/2024 г. не се съдържат данни В. да има отработен ден за съответния месец, като са посочени само 5 работни дни за отглеждане на малко дете – от 26.08.2024 г. до 31.08.2024 г. Според същия документ, в представената ведомост за работни заплати за месец 08/2024 г. В. няма начислено възнаграждение за отработени дни, като отново са посочени 5 работни дни за отглеждане на малко дете – от 26.08.2024 г. до 31.08.2024 г. Констатирано е, че в РОЛ за месец 08/2024 г. са подадени данни в декларация образец №1, съгласно чл.5, ал.4, т.1 от КСО с посочена дата на възобновяване на осигуряването - 24.08.2024 г., като липсва запис в т. 16.1 за отработени дни, а в т. 16.3 са отбелязани 5 дни в отглеждане на малко дете. Съобразявайки разпоредбите на чл.10, ал.1 и ал.2 от КСО и легалната дефиниция дадена в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО е изведено, че за да се счита едно лице за осигурено, то трябва да извършва трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване, като в случая, на 26.08.2024 г. – датата, от която е разрешен отпускът по чл.164, ал.3 от КТ, В. не е бил осигурено лице за общо заболяване и майчинство, съответно за него не са били налице предпоставките за отпускане и изплащане на обезщетението по чл.53 от КСО. Предвид некоректно подадените от осигурителя данни в удостоверение-приложение №10 към чл.9, ал.1 от НПОПДОО по негова вина неправомерно е било изплатено визираното обезщетение, поради което размерът му следва да бъде възстановен от „ИПППДМ д-р Даниела Василева-Естетик Дент“ ЕТ, ведно с начислената към датата на съставянето на РА лихва. Към РА са приложени справки и други относими към ревизията документи. РА е връчен на представляващия осигурителя на 10.03.2025 г., като от материалите по административната преписка не са налични доказателства за наличието на направено възражение в предвидения за това в чл.110, ал.2 от КСО срок. С разпореждане №РЖ-5-23-01872068 от 18.03.2025 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите при ТП на НОИ-Стара Загора /л. 9/ на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, на осигурителя „ИПППДМ д-р Д.В.-Е. Дент“ ЕТ е разпоредено внасянето на сумата по ревизионен акт за начет с №РА-5-23-01868125 от 10.03.2025 г. в размер на 4230.31 лв., от които 4077.27 лв. главница и 153.04 лв. лихва. Разпореждането е оспорено пред директора на ТП на НОИ-Стара Загора с аргументи за неговата незаконосъобразност. По повод подадената жалба и на основание чл.117, ал. 1-3 от КСО е образувано контролно-отменително административно производство, завършило с оспореното понастоящем решение №1040-23-46 от 19.05.2025 г. /л.5 и сл./. Жалбата е разгледана по същество, като по изложени подробни мотиви решаващият орган е потвърдил изцяло първоначалния индивидуален административен акт, съответно е отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна. В решението са разгледани и представени детайлно нормативните предпоставки, определящи условията за възникване на правото на парично обезщетение по реда на чл.53 от КСО – за отглеждане на малко дете до навършване на [възраст] възраст, както и редът за определяне на неговия размер, в т. ч. и този за подаване на необходимите документи от страна на осигурителя. В хронологична последователност е изложена фактическата обстановка, обусловила формирания краен извод на контролния орган, извършил частичната ревизия на осигурителя. Анализирани са разпоредбите на чл.10, ал.1 и ал.2 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, като е заключено, че право на парично обезщетение по чл.53 от КСО имат лицата, които при настъпване на събитието са осигурени за общо заболяване и майчинство – тези осигурени в деня преди настъпването на риска и в самия ден на настъпването. В този смисъл и предвид констатациите на контролните органи, в т. ч. и всички данни в електроните регистри, ползвани от НОИ, е прието, че от 26.08.2024 г. – датата, от която е разрешен отпускът на В. по чл.164, ал.3 от КТ, той не е осигурено лице, доколкото не се установява упражняването на трудова дейност. С оглед на това, че при заявяване на обезщетението, осигурителят е посочил в приложение №10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО, че В. е осигурено лице към датата на настъпване на риска, вината за неправомерно изплатеното парично обезщетение е на „ИПППДМ д-р Д. В.-Е. Дент“ ЕТ, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й за възстановяване на сумите, представляващи нанесени щети на ДОО, като в случая е доказано осъществяването на хипотезата на чл.110, ал.1, т.1 от КСО. Детайлно е обърнато внимание върху фактите, установени от контролните органи по време на извършване на ревизията, а именно, че информацията подадена чрез декларация образец №1 за месец 08/2024 г. явно е сочела на липса на отработени дни, като съответно след връчването на РА осигурителят е подал коригираща декларация, чрез която е посочен 1 ден в осигуряване за месец 08/2024 г. Според органа, тази корекция е извършена без правно основание, доколкото не е налице тъждество между декларираното и данните от първичните счетоводни документи. Решението е връчено на жалбоподателя на 23.05.2025 г., видно от приложената по делото обратна разписка, а жалбата срещу него е подадена на 05.06.2025 г. чрез административния орган до съда. По делото е представена и приета като доказателство цялата административна преписка, свързана с издаване на първоначално оспореното разпореждане и последвалото го потвърждаващо решение, в т. ч. и трудов договор №9 от 24.08.2024 г., както и справки-извлечения от електроните регистри, ползвани от НОИ. От страна на жалбоподателя са представени и приети като доказателства дадените от представляващия осигурителя в хода на ревизията писмени обяснения, заповед №4 от 26.08.2024 г., с която на В. се разрешава отпуск по чл.163, ал.4 от КТ, считано от 27.08.2024 г., както и молбата на лицето за това, подписана и от работника ведомост за заплати за месец 08/2024 г. с посочване на 1 отработен ден за него и съответното начислено и получено за този работен ден трудово възнаграждение, както и платежно нареждане към бюджета за сумата от 180.32 евро с отразено пояснение-осигурителни вноски /л. 81 и сл./. От страна на ответника по делото е представена писмена кореспонденция между ТП на НОИ-Стара Загора и ТД на НАП-Пловдив, Офис Стара Загора относно подаваните от осигурителя „ИПППДМ д-р Д. В.-Е. Дент“ ЕТ за месец 08/2024 г. за В. В. декларации образец №1, съответно и коригиращи такива /л.86 и сл. и л.103 и сл./. По делото са разпитани в качеството на свидетели П. И. С. – счетоводител на жалбоподателя, М. Д. В. – майка на представляващия жалбоподателя и Р. Н. М. – старши инспектор в ТП на НОИ-Стара Загора и длъжностно лице извършило ревизията на осигурителя. Свидетелката С. потвърждава за извършената на ЕТ ревизия. Заявява, че В. В. е назначен на работа в практиката на 24.08.2024 г. /събота/, след като до 23.08.2024 г. е работил на друго място, като е постъпил на работа на 26.08.2024 г. /понеделник/, работил е през деня и в края на работния ден е подал молба за отпуска по реда на чл.164, ал.3 от КТ, считано от 27.08.2024 г. С. подава декларациите към НАП, като за месец 08/2024 г. във ведомостите за заплати е начислено трудово възнаграждение за един отработен ден – 26.08.2024 г., за който ден са внесени и съответните осигурителни вноски. Твърди, че след комуникация с служители от НОИ е разбрала за допусната по случая от нея техническа грешка, а именно, че В. не е работил на 26.08.2024 г., т. е. че в първоначално подадената декларация образец №1 не фигурира отработен ден за месец 08/2024 г. В тази връзка е представила въпросната ведомост /в оригинал/, молбата за разрешаване на отпуска, съответната заповед и трудовия договор на В., на лице, което се е казвало Р. М., като не си спомня да е правила копие на документите и да ги е предавала. Тя е подала първоначалната, съответно и коригиращата декларация, като последната била приета от НАП, където също представила ведомостта за заплати. Свидетелката заявява, че при подаване на декларациите се води изцяло от данните, съдържащи се във ведомостите. Потвърждава, че на 26.08.2026 г. В. е бил в стоматологичния кабинет и е работил, като в края на работния ден е подал молбата за отпуск. Твърди, че не може да си спомни точната дата, която е записала в подаденото до ТП на НОИ-Стара Загора приложение №10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО. Разяснява функционирането на счетоводната програма, с която работи и обяснява подробно, че дори и да бъде допусната грешка, законът позволява тя да бъде коригирана по надлежен ред, чрез подаването на нови декларации в НАП. Свидетелката В. посочва, че В. В. е неин съпруг, а Д. В. – нейна дъщеря. Посочва, че В. е работил при нея до 23.08.2024 г. в обект, съседен на стоматологичния кабинет на дъщеря й. На 26.08.2024 г. съпругът й е отишъл на работа при дъщеря й, като в същия ден е подал молба за ползване на отпуска за гледане на детето. Свидетелят М. потвърждава, че именно той е извършил ревизията на осигурителя, като в хода й е комуникирал със свидетелката С., която е запознал с констатирания проблем, а последната му заявила, че може да е допуснала техническа грешка. Заявява, че съобразно данните в електронните регистри В. е започнал да упражнява трудова дейност на 26.08.2024 г., като в предния осигурител е бил осигуряван до 24.08.2024 г., т. е. от 24.08.2024 г. до 26.08.2024 г. лицето не е осигурено. Първият работен ден е бил 26.08.2024 г. и в този смисъл за В. е нямало отработен ден, доколкото този ден съвпада с деня, в който е и първият ден от отпуска, съответно паричното обезщетение. Посочва, че съобразно представените му документи заповедта за отпуск е била с дата от 26.08.2024 г., считано от същата дата. Проверил е ведомостите за заплати и там за лицето не е бил отбелязан отработен ден. Доказателства за противното той не видял. М. посочва, че писмени обяснения от страна на представляващия практиката при него не са постъпвали. При извършения повторен разпит на свидетеля е предявена за запознаване представената от страна на жалбоподателя ведомост за заплати /описаната по-горе в съдебното решение с отразен един работен ден/, като той заявява, че не е тази, която му е представена в хода на ревизията. Не си спомня дали е приложил копие на ведомостта към преписката и не разбира защо всъщност липсва такава. Потвърждава, че в представената му тогава ведомост са липсвали данни за отразен работен ден. Не си спомня да му е представена заповед за отпуск, но същевременно заявява, че представената по делото е същата, която е видял. Отрича да е извършвал опис на документите, проверявани в хода на ревизията, като заявява, че практиката за приобщаването им към материалите от проверката е различна за всеки отделен случай. От така установената фактическа обстановка въз основа на представените по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения административен акт на основанията предвидени в чл. 146 от АПК, съдът направи следните правни изводи: Оспорването, като направено от лице, за което решението е неблагоприятно, в законоустановения срок по чл.118, ал.1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Оспореното решение №1040-23-46 от 19.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Стара Загора е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б. „в” от КСО административен орган. Решението е постановено в предвидената от закона писмена форма, като покрива изискванията за съдържание, доколкото са изложени конкретни мотиви за упражненото административно правомощие от гл. т. посочването на правните и фактически съображения, обусловили формирания краен извод. Решаващият орган е подложил на преценка доказателствата по делото, като е подвел фактите и обстоятелствата под хипотезата на приложимите според него правни норми, за което съответно е изложил конкретни съображения. Видно от обстоятелствената част на акта е обсъдено направеното възражение против първоначално издаденото разпореждане. Съдът не установи допуснати в хода на административното производство по издаване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото, както административният орган в лицето на ръководителя на контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ - [населено място], така и решаващият орган в развилото се пред него контролно-отменително производство по реда на чл.117, ал.3 от КСО, са изпълнили задължението си да съберат и обсъдят всички относими за спора обстоятелства, както и да изяснят всички факти от значение за случая в светлината на принципно прокламираното служебно начало и в рамките на законово предоставените им правомощия. След връчване на ревизионния акт за начет на жалбоподателя е предоставена възможност да направи възражения по него в предвидения за това 7-дневен срок, като доказателства за извършването на подобни действия по делото не се ангажират. Спазен е срокът за издаване на разпореждане по чл.110, ал.3 от КСО. Следва да се отбележи, че съдът отчита фактическата липса на приложени към административната преписка конкретни и относими за повдигнатия правен спор писмени доказателства – тези, представляващи проверените в хода на извършената ревизия първични счетоводни документи-ведомости за заплати, заповеди и молби за отпуск и пр., за които всъщност длъжностното лице ясно заявява, че не знае защо не са приложени. Доколкото обаче в хода на съдебното дирене тези документи са представени и то от страна на жалбоподателя, не може да се приеме, че е нарушено правото му на защита. След като тези документи вече са по делото съдът следва да извърши проверка дали отразените в ревизионния акт за начет констатации отговарят на съдържанието на самите документи, като фактическата им липса по административната преписка не следва да се приема за съществено нарушение на процесуалните правила от гл. т. на издаване на акта в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Основните спорни въпроси по делото се свеждат до това: налице ли е качеството „осигурено лице“ по отношение В. В. при работодателя „ИПППДМ д-р Д. В.-Е. Дент“ ЕТ към датата на настъпване на осигурителното събитие и съответно правилно ли е отразен този факт от осигурителя в документите, подадени към ТП на НОИ-Стара Загора от гл. т. ангажираната впоследствие спрямо него отговорност по чл.110, ал.1, т.1 от КСО за причинени на ДОО щети. За да бъдат дадени отговори на повдигнатите въпроси следва на първо място да бъде изяснена действителната фактическа обстановка по случая, предвид различните твърдения на страните и ангажираните в тази посока доказателства. По делото безспорно се установява, че между В. В. и работодателя „ИПППДМ д-р Д. В.-Е. Дент“ ЕТ е налице трудовоправна връзка, възникнала по силата на сключен между страните трудов договор №9 от 24.08.2024 г. /л.14/, реализирането на правата и изпълнението на задълженията по който е предвидено изрично да започне считано от 26.08.2024 г. Безспорно е също, че е спазен редът за вписване на данните за сключения трудов договор по смисъла на чл.62, ал.3 от КТ. Видно от съдържанието на документа, работникът е бил задължен да постъпи на работа на 26.08.2024 г., което съобразно направените отбелязвания и положени подписи се е случило именно на тази дата, като при постъпването му на работа на В. са предоставени копие от договора, копие от уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, както и изготвена длъжностна характеристика. Предвид изложеното, съдът приема, че реалното изпълнение на задълженията по трудовия договор е започнало именно на 26.08.2024 г. – датата, на която работникът е постъпил на работа, доколкото това постъпване е надлежно удостоверено писмено. Този извод се аргументира от разпоредбата на чл.63, ал.4 от КТ, съгласно която изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. Видно от констатациите в ревизионния акт за начет, след проверка на първичната счетоводна документация, длъжностното лице извършило ревизията е установило, че на В. е разрешен отпуск по чл.164, ал.3 от КТ със заповед №1 от 26.08.2024 г., считано от същата дата. Подобно изявление се съдържа и в показанията на същото това длъжностно лице, което е разпитано в качеството му на свидетел по делото. Както бе споменато по-горе, към материалите от извършената ревизия не е приложена нито въпросната заповед, нито молбата за ползване на отпуск. Доколкото по делото от страна на жалбоподателя е приложена заповед №4 от 26.08.2024 г., с която на В. се разрешава отпуск, но считано от 27.08.2024 г. по подадена от него изрична молба именно в този смисъл /л.82 и л.83/, то съдът приема за доказано, че въпросният отпуск е разрешен на лицето на 26.08.2024 г., считано от 27.08.2024 г. В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на свидетеля М. са противоречиви и неясни и не следва да се кредитират в тази им част – веднъж заявява, че отпускът е разрешен на 26.08.2024 г., считано от същата дата, а по-късно посочва, че предявената му за запознаване в хода на съдебното дирене заповед №4 от 26.08.2024 г. е тази, която му е представена в ревизионното производство. Подобна е и ситуацията с ведомостите за заплати, копие от които отново не са приложени към материалите от ревизията. Констатациите от ревизионния акт за начет и съответно показанията на свидетеля М. са в посока на липса на отразен отработен ден за В., съответно за липса на начислено и изплатено за този ден възнаграждение. В представената от жалбоподателя в хода на съдебното дирене ведомост за заплати за месец август 2024 г. /л.84/ се съдържат данни за един отработен ден и начислено и изплатено възнаграждение за него. Съдът не може да откаже приемането на посочените документи, още повече, че те не са били своевременно приложени в административната преписка. В съдебното производство се допускат всякакви доказателства за установяване на действителните факти, при дължима преценка за тяхната доказателствена стойност. В конкретния случай и предвид липсата на приложено копие в рамките на проведеното пред административния орган производство, съдът приема, че доколкото въпросната ведомост отразява детайлно относими данни за трудовоправния статус на В. и същата съдържа подпис на лицето, както и подпис и печат на ЕТ, то следва да се приеме, че тя е автентичен и достоверен документ. При това положение, съдът приема, че при отразяване на информацията, съдържаща се в подадената първоначално от осигурителя декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“, в която липсва отразен отработен ден за месец август на 2024 г., е допусната неточност, която е отстранена чрез подадената по-късно от осигурителя коригираща декларация и то съобразно действителното положение, а именно: с отразяване на един работен ден за месец 08/2024 г. в унисон с информацията от ведомостта за заплати. Подобен подход е законово уреден чрез правилата, съдържащи се в чл. 4 и сл. от Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. При обобщаване на горното се налага изводът, че по възникналото между страните на 24.08.2024 г. /събота/ трудово правоотношение, работникът В. В. е постъпил на работа на 26.08.2024 г. /понеделник/, започнал е изпълнение на своите задължения на същата дата, като му е разрешен отпуск по чл.164, ал.3 от КТ, считано от 27.08.2024 г. със заповед №4 от 26.08.2024 г., издадена по повод подадена от него молба от същата дата. Съгласно § 1, т.3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и чл.4а1, ал.1, за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6, ал.8, а лицата по чл.4, ал.9, чл.4а и чл.4а1 се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Тези изчерпателно изброени в цитираните норми случаи пораждат същите осигурителноправни последици, както и осигурителния стаж по чл.9, ал.1 от КСО и представляват изключение от правилото на чл.10 от КСО. С определянето на случаите по чл.9, ал.2, т.1 и 2 от КСО към понятието осигурено лице по смисъла на § 1, т.3, изр. второ от ДР на КСО, законодателят включва в кръга на осигурените лица тези, ползващи се от съответната осигурителна закрила. Правопораждащият юридически факт за възникване на трудово правоотношение е сключването на трудов договор между работника и работодателя. От момента на валидно възникналото трудово правоотношение работникът може да упражни даденото му от закона субективно право за ползване на отпуск за отглеждане на малко дете – в случая такъв се ползва на законово основание не е от майката на детето, а с нейно съгласие от един от родителите й, като спор за липса на предпоставките по чл.52а от КСО спрямо него по делото не се формира. Отпускът по чл.164, ал.3 от КТ е целеви и се ползва по искане на лицата, изчерпателно посочени в законовата разпоредба, чрез подаване на писмено заявление с приложени към него декларация, че детето не е настанено в детско заведение и писмено съгласие на майката на детето отпускът да се ползва от друг член на семейството. Работодателят не може да откаже разрешение за ползване на този отпуск и е длъжен да го предостави от момента на неговото поискване от правоимащия работник. Ползването на платен отпуск по чл.164, ал.3 от КТ е законово предвидена възможност, която не зависи от продължителността на трудовия стаж на работника и за използването на която не са установени никакви ограничения. Законът не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, дори то да е продължило само един ден, за да възникне правото на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. При действащата нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да "е престирало труд по трудово правоотношение" поне един ден при работодателя и да е получавало трудово възнаграждение, което всъщност в конкретния случай, макар първоначално да е било реалното основание на административния орган за разпоредените от него правни последици, в действителност не се доказа в хода на съдебното дирене – предвид съвкупния прочит на доказателствата по делото за В. безспорно е налице отработен ден – 26.08.2024 г. Задължението за постъпване на работника или служителя на работа в срока по чл.63, ал.3 от КТ е свързано с изпълнението на трудовия договор, а не с ползването на законоустановения отпуск по чл.164, ал.3 от КТ. Осигурителното отношение възниква едновременно с трудовото правоотношение и от този момент се разпростира и осигурителната закрила върху лицата. От писмените доказателства, а и от свидетелските показания, се установява, че В. се е явил на работа на 26.08.2024 г. и е започнал да изпълнява трудовите си задължения на този ден, което предполага възникване на осигуряването по чл. 4/4а, ал. 1 от КСО с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност. Доколкото се касае за ангажиране отговорността на осигурителя по смисъла на чл.110, ал.1, т.1 от КСО, следва да се посочи, че тази отговорност възниква при доказано извършване на противоправно деяние, в резултат на което е причинена щета на ДОО и не се свързва с произтичащото от него облагодетелстване на трето лице, в случая В. В., ако и да е налице такова, поради което отговорността по този ред се носи от лицето, причинило щетата, а не от осигуреното лице. За съставянето на РА от контролните органи на НОИ е необходимо установяването на неправилно извършени осигурителни разходи, т. е. на нанесена щета на ДОО и връзката между тях. Установяването на тези факти и обстоятелства се явява законово изискуемата предпоставка по отношение съставянето на РА, като във всички случаи следва да е налице пряка причинна връзка между причинената щета на ДОО и поведението на осигурителя. В конкретния случай, административният орган приема, че противоправното поведение на осигурителя „ИПППДМ д-р Д. В.-Е. Дент“ ЕТ се изразява в съдържащите в подаденото от него до ТП на НОИ-Стара Загора удостоверение-приложение №10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО неверни данни относно наличието на осигуряване на лицето към началото на разрешения му отпуск за отглеждане на малко дете до [възраст] възраст, като именно това неправомерно поведение според органа е довело до неправомерно изплатените парични обезщетения. В действителност, както вече бе посочено, в този документ е отразено, че към деня, от който е разрешен отпускът /в удостоверението той е конкретизиран за периода от 26.08.2024 г. до 04.08.2025 г./ лицето е осигурено за общо заболяване и майчинство. Съдът приема, че независимо от така посочената дата за начало на отпуска, както и от посочването на различния номер на заповедта, с която той е разрешен, които очевидно не съответстват с представената по делото и приета като доказателство заповед №4 от 26.08.2024 г., с която на лицето е разрешен отпуск по чл. 164, ал. 3 от КТ от 27.08.2024 г., обективно са налице всички законови предпоставки за реализиране на правото му на парично обезщетение за отглеждане на малко дете в хипотезата на чл.53 от КСО, доколкото както вече бе изложено по-горе и към дата 26.08.2024 г. В. попада в кръга на осигурените за общо заболяване и майчинство лица. Т. е. паричното обезщетение за периода от 27.08.2024 г. до 31.01.2025 г. не се явява неправомерно изплатено по вина на осигурителя, като аргумент за обратното не може да бъде извлечен единствено и преимуществено от неправилното посочване на дати и номера на документи в удостоверението, доколкото законовите предпоставки за реализиране на субективното материално право са били осъществени към 26.08.2024 г. – денят, от който лицето се следва осигурено и този факт не може да бъде отречен с аргументи, почиващи на технически отбелязвания. Съобразно приетите по делото доказателства, неправомерно изплатено обаче се явява обезщетението за 26.08.2024 г., предвид на това, че отпускът по чл.164, ал.3 от КТ в действителност се доказва за разрешен от 27.08.2024 г., съобразно представената в хода на съдебното дирене заповед №4 от 26.08.2024 г. Или по друг начин казано: с оглед представените и приети по делото материали лицето не е заявявало и не е започнало ползването на отпуск считано от 26.08.2024 г., а от 27.08.2024 г. При това положение и доколкото разрешеният отпуск по чл.164, ал.3 от КТ е предпоставката за изплащане на предвиденото за времето на ползването му парично обезщетение от ДОО, то няма законово основание такова обезщетение да се следва за тези дни, в които лицето не е ползвало отпуск. При това положение съдът приема, че спрямо В. В. са били налице всички законови предпоставки за реализиране на правото му на парично обезщетение за отглеждане на малко дете в хипотезата на чл.53 от КСО, като за периода от 27.08.2024 г. до 31.01.2025 г. обезщетението не се явява неправомерно изплатено по вина на осигурителя, съответно не се установява нанесена вреда на ДОО в този смисъл. Подаденото удостоверение-приложение №10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО съдържа неверни данни по отношение началната дата на разрешения на лицето отпуск, поради което обезщетението за този период се явява неправомерно изплатено в резултат на действията на осигурителя, което обуславя и правилното ангажиране на отговорността му по смисъла на чл.110, ал.1, т.1 от КСО в тази част на ревизионния акт. Съобразно изложеното, както и предвид, че оспорено по делото се явява решение №1040-23-46 от 19.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждането, с което е указано внасяне на цялата сума по ревизионен акт за начет с №РА-5-23-01868125 от 10.03.2025 г. в размер на 4230.31 лв., от които 4077.27 лв. главница и 153.04 лв. лихва и доколкото това разпореждане не съдържа детайлно отразяване или разбивка по дни на изплатеното обезщетение, а всъщност единствено привежда в изпълнение задължението за внасяне на цялата сума по акта, то съдът следва да отмени изцяло решение №1040-23-46 от 19.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Стара Загора и потвърденото с него разпореждане №РЖ-5-23-01872068 от 18.03.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Стара Загора като незаконосъобразни поради неправилно приложение на материалния закон. Тъй като в случая производството пред съда е в хипотезата на чл.173, ал.2 от АПК и естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, доколкото се налага извършването на действия, които съдът не може да извърши сам служебно – изчисляване на размера /главница и лихва/ на неправомерно изплатеното на В. В. парично обезщетение за 26.08.2024 г., делото като административна преписка следва да се върне на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Стара Загора при съобразяване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение. При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на сторените от него по делото съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат същото следва да бъде уважено като основателно, като в тежест на ответника бъде възложено заплащането на сумата от 639,12 евро. По отношение направеното от ответника възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 613.56 евро, съдът приема същото за неоснователно, съобразявайки като ориентир разпоредбата на чл.8, ал.1 във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и вземайки предвид правната и фактическа сложност на делото, броя на проведените открити съдебни заседания по него, броя на разпитаните свидетели и цялостното процесуално поведение и активност на упълномощения по делото адвокат. При това положение, договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат не е неоснователно завишено и следва да бъде присъдено в пълния му размер. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.143, ал.1 от АПК, съдът