Решение № 167 от 7.4.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 394/2026 г.

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е по жалба, подадена от В. В. П., ЕГН ••••••••••, в качеството й на длъжник в изпълнително производство, срещу Постановление от 09.01.2026 г. по изпълнително дело № 98/2025 г. по описа на СИС към Районен съд Благоевград, с което ДСИ й е наложил глоба. В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност и неправилност на постановлението. Сочи, че с постановлението на осн. чл. 528, ал. 3, вр. с чл. 527, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител й е наложил, в качеството й на длъжник по изп. дело, глоба за това, че доброволно не е изпълнила задължение за предаване на дете съгласно определен режим на лични отношения на бащата. В постановлението било описано, че на 15.11.2025 г. и 20.12.2025 г. въпреки връчената й покана, жалбоподателката не осъществила режима на лични контакти на бащата с детето. Счита, че в него липсват данни дали ДСИ е посетил адресът, на който детето следва да бъде предадено, както и че това не било обективирано в протокол. Жалбоподателката твърди, че на 15.11.2025 г. бащата е посетил адреса, след като преди 2 дни е бил уведомен, че детето е болно. Затова то не посещавало детска градина, а жалбоподателката не била на работа. Тя поддържа, че ДСИ е бил уведомен за тези обстоятелства. Относно 20.12.2025 г. жалбоподателката твърди, че детето е било с неговия дядо по майчина линия, като тогава детето не искало да отиде с баща си. Навежда, че не е осуетила предаването на дето. Отбелязва, че решението, по което е образувано изпълнителното дело, е изменено с друго такова, което в момента се обжалва от Н. Н. пред ВКС. Според това решение режимът на личните отношения следвало да се осъществява в присъствието на социален работник. Жалбоподателката поддържа, че бащата продължавал да настоява режимът да се осъществява съобразно старото решение. Жалбоподателката посочва, че при налагането на санкция чл. 527, ал. 3 ГПК, следва да бъде съблюдаван най-добрия интерес на детето. Тя твърди, че не е ограничавала контактите на бащата с детето по местоживеенето на детето, както и на всяко друго място в нейно присъствие. Поддържа, че ЧСИ не е отправил искане до ДСП Благоевград за съдействие по чл. 528, ал. 4 ГПК, както и че не е изискан и изготвен социален доклад и че липсват данни да е извършвано проучване и оценка на сигнал за нарушаване на правата на детето. Намира, че наложената глоба е незаконосъобразна, тъй като ДСИ не се е уверил, че изпълнение може да бъде осъществено с оглед най-добрия интерес на детето. Моли да се отмени обжалваното постановление. По реда на чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили писмени възражения, депозирани от Н. С. Н., ЕГН ••••••••••, чрез адв. М. Н., в които се изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана. Оспорват се твърденията на жалбоподателката. Въззиваемият сочи, че не е налице болничен лист за датите 15.11.2025 г. и 16.11.2025 г., които да отразява нужда от домашен режим на лечение. Относно 20.12.2025 г. навежда твърдения, че майката не се е появила, от домът й бил излязъл дядото на детето, който заявил, че В. П. я няма, че не знае къде е и кога ще се върне, както и че той не може да предаде детето без нейното позволение. Сочи, че към настоящия момент не е налице влязъл в сила съдебен акт, който да измени режима на личните отношения, който действа между страните от юли 2021 г. Моли да се потвърди обжалваното постановление. ДСИ П. К. представя мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, в които се изразява становище за неоснователност на жалбата. Препраща към съображенията, които са изложени в обжалваното постановление. Сочи, че в хода на изпълнителното дело е бил изискан и получен социален доклад. Окръжен съд Благоевград, след като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Жалбата отговаря на изискванията за редовност, формулирани в чл. 436, ал. 4 вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Тя изхожда от длъжника, който е легитимиран на осн. чл. 435, ал. 2 ГПК. Следва да бъде направена внимателна преценка дали е налице годен предмет на обжалване по чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК и съответно дали жалбата е подадена в срок. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба. Според чл. 436, ал. 1, изр. 1 ГПК жалбата се подава до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Същевременно според чл. 93, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител налага глоба в размерите по чл. 91 за: 1. нарушения по чл. 85 - 88; 2. Създаване на пречки да бъде преглеждана вещта, обявена за продан; 3. неизпълнение на други негови нареждания. Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ГПК посочва, че постановлението, с което съдебният изпълнител налага глобата, може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред районния съдия, който се произнася в закрито заседание с определение, което не подлежи на обжалване. Следва да се прецени дали в конкретния случай постановлението за глобата се обжалва по реда на чл. 435 и сл. ГПК или по реда на чл. 93, ал. 2 ГПК. Доктрината и съдебната практика разграничават глобите на изпълнителни и на такива, които не са изпълнителни, като в зависимост от това се определя дали тяхното обжалване се осъществява по реда на чл. 435 и сл. ГПК или по реда на чл. 93, ал. 2 ГПК. В доктрината (Сталев, Ж., „Българско гражданско процесуално право“, десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК, „Сиела Норма“ АД. София, 2020, стр. 1296) се приема, че глобите по чл. 93 ГПК се обжалват като действия по администриране на производството, а не същинско изпълнение. Според определение № 1815 от 13.07.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1996/2022 г. на Апелативен съд - София глобите, които съдебният изпълнител може да налага по реда на чл. 93, ал. 1, т. 1-3 ГПК, не са изпълнителни (те не са насочени пряко към удовлетворяване целите на изпълнението, каквито са глобите при неизпълнение на задължение за незаместима лична престация по чл. 527, ал. 1 и, ал. 3 ГПК, респ. чл. 528, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 527, ал. 3 ГПК), поради което те притежават санкционен характер за неизпълнение на определени процесуални задължения на длъжника или на трети на изпълнението лица. Само изпълнителните глоби са част от изпълнителните действия за удовлетворяване на изпълняемото право, предмет на изпълнителното дело, поради което те подлежат на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК - пред съответния местно компетентен окръжен съд (и то само от длъжника по изпълнението). В този смисъл е и разпоредбата, уредена в чл. 527, ал. 4 ГПК. Според посоченото определение № 1815 от 13.07.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1996/2022 г. на САС не е такъв случая, когато е наложена глоба за неизпълнението на друго процесуално задължение към органа на изпълнението, тъй като тя не представлява част от изпълнителните способи за удовлетворяване на изпълняемото право. Според определение № 307 от 25.05.2015 г. по ч. гр. д. № 2292/2015 г., Г. К., III г. о. на ВКС глобите при принудителното изпълнение са уредени отделно с новия ГПК като административна санкция, която органът по принудително изпълнение - съдебният изпълнител може да наложи при неизпълнение на задълженията на участниците в изпълнителното производство. Предвидени са хипотези за реализиране на общата административна отговорност, както и за отделните видове изпълнителни производства, като ГПК изрично е установил случаите, в които съдебният изпълнител може да наложи глоби за неизпълнение на задълженията на участниците в тях. Случаите, когато се налагат глоби са диференцирани, а размерът им е уреден общо, с оглед възможност за преценка и постигане целите на имущественото наказание и съобразяване на конкретната санкция. Няма пречка обаче, когато не са изпълнени други задължения от страна на длъжника, съдебният изпълнител да наложи глоба по общото правило на чл. 93, ал. 1, т. 3 ГПК. В този смисъл е и определение № 6249 от 13.03.2019 г. по в. гр. д. № 16440/2018 г. на Софийски градски съд. Според чл. 527, ал. 3 ГПК, когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв. Съгласно чл. 528, ал. 2 ГПК в тридневен срок от връчването на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител: 1. готов ли е да предаде детето в определеното място и време; 2. какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; 3. в кое място и време е готов да предаде детето. Според чл. 528, ал. 3 ГПК за неизпълнение в срок на задължението по ал. 2 съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 и при необходимост постановява принудителното му довеждане. Според решение № 6988 от 01.09.2016 г. по в. гр. д. № 9324/2016 г. на Софийски градски съд глоба по чл. 528, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 527, ал. 3 ГПК може да бъде наложена само при неизпълнение на задължението на длъжника да даде отговор по чл. 528, ал. 2 ГПК в 3-дневен срок от връчването на поканата за доброволно изпълнение, т. е. при неоказване на съдействиe на съдебния изпълнител с посочване на обстоятелствата дали длъжникът е готов да предаде детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде детето. В този смисъл са решение № 867 от 06.02.2013 г. по в. гр. д. № 1626/2013 г. на СГС и определение № 307 от 25.05.2015 г. по ч. гр. д. № 2292/2015 г., Г. К., III г. о. на ВКС. В този смисъл е и становището в правната доктрина – Сталев, Ж., цит. съч., стр. 1297. Глобата за неизпълнение на задължението за съобщаване по чл. 528, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК не е изпълнителна, поради което тя следва да се разграничава от изпълнителната глоба, която на осн. чл. 528, ал. 5 ГПК съдебният изпълнител може да наложи поради липсата на доброволно изпълнение на задължението за предаване на дете. Разпоредбата на чл. 528, ал. 5 ГПК установява изпълнителен способ (виж решение № 1545 от 27.03.2023 г. по в. гр. д. № 830/2023 г. на Софийски градски съд). Според доктрината („Актуални проблеми на гражданския изпълнителен процес. Приложен коментар. Анализ на съдебната практика“, ИК „Труд и право“, София, 2023, стр. 715-716) в правната норма на чл. 528, ал. 5 ГПК (при отказ на съответния длъжник по изпълнението да предаде дете) са уредени два изпълнителни способа за изпълнение: 1) изпълнителна глоба – чрез нея се стимулира длъжникът да изпълни тази лична незаместима престация (при всяко необосновано неизпълнение); и 2) принудително отнемане на детето и предаването му на взискателя. Глобата по чл. 528, ал. 3 ГПК обаче притежава строго санкционен характер, тъй като с нея се ангажира административнонаказателната отговорност на длъжника за неизпълнение на своите задължения по чл. 528, ал. 2 ГПК (да предостави конкретни сведения на органа по изпълнението). Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 ГПК. Предприетото по отношение на него принудително изпълнение се отразява на преживяванията и психиката му. Затова действията на страните и съдебния изпълнител трябва да се съобразяват на първо място с интересите на детето. Последните са защитени чрез предвидената в чл. 528, ал. 4 ГПК възможност съдебният изпълнител да потърси съдействие за изпълнението от съответните институции. Дали се налага такова съдействие се преценява въз основа на предоставените от длъжника по реда на чл. 528, ал. 2 ГПК данни. Затова в чл. 528, ал. 3 ГПК е предвидено правомощието на съдебния изпълнител да наложи на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК и при необходимост да постанови принудителното му довеждане. В този случай наложената глоба представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от страна на длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението. В доктрината („Актуални проблеми на гражданския изпълнителен процес. Приложен коментар. Анализ на съдебната практика“, ИК „Труд и право“, София, 2023, стр. 717) се изразява становище, че глобата по чл. 528, ал. 3 ГПК подлежи на обжалване по реда на чл. 93, ал. 2 ГПК. Според определение № 4346 от 08.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4590/2022 г., Г. К., І г. о. на ВКС, когато глобата е наложена именно заради неизпълнение на способа, чрез който се извършва принудителното изпълнение за предаване на дете, който е уреден в чл. 528, ал. 5 от ГПК съгласно т. 3 на ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, жалбата срещу това постановление се разглежда по реда на жалбите срещу действията на съдебния изпълнител според чл. 435, ал. 2, т. 1 от ГПК. За неизпълнение на задълженията на родителя по чл. 528, ал. 2 от ГПК /съобщения относно готовността да изпълни по т. 1, т. 2 и т. 3/ съдебният изпълнител може да наложи глобата по чл. 527, ал. 3 от ГПК, като в този случай тя ще представлява санкция за неизпълнението на други задължения. Тогава постановлението на съдебния изпълнител може да се обжалва пред районния съдия по реда на чл. 93, ал. 2 от ГПК. Следователно при неизпълнение на задължението за съобщаване по чл. 528, ал. 2 ГПК с постановление се налага глоба по чл. 528, ал. 3 ГПК, която не е изпълнителна, поради което същата се обжалва по реда на чл. 93, ал. 2 ГПК, а глобата, която се налага на осн. чл. 528, ал. 5 вр. чл. 527, ал. 3 ГПК при неизпълнение на задължението за предаване на дете, е изпълнителна и на осн. чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК се обжалва по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Понеже глобата по чл. 528, ал. 5 ГПК е изпълнителна, а тази по чл. 528, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК не е, въпросът относно неизпълнението на кое задължение е наложена глобата предопределя реда, по който постановленията се обжалват (чл. 93, ал. 2 ГПК или чл. 435 и сл. ГПК), срокът за обжалването им и момента, от който той тече (виж чл. 93, ал. 2 ГПК и чл. 436, ал. 1 ГПК), както и съдът, който е компетентен да разгледа жалбите (районен съд според чл. 93, ал. 2 ГПК или окръжен съд според чл. 436, ал. 1 ГПК). Дадената от жалбоподателя правна квалификация на действията на съдебния изпълнител, както и тази дадена от самия съдебен изпълнител, не обвързва съда (виж определение № 12207 от 30.05.2018 г. по в. гр. д. № 6716/2018 г. на Софийски градски съд). При преценка на подсъдността съдебната практика е възприемала за критерии мотивите, които са изложени в постановлението, правната квалификация и размера на глобата (виж определение № 2518 от 15.07.2021 г. по в. гр. д. № 1270/2021 г. на Окръжен съд - Варна). Според определение № 307 от 25.05.2015 г. по ч. гр. д. № 2292/2015 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС от значение за определяне на подсъдността е видът на съответното производство, като така поставените въпроси са по същество и се решават при преценка правилността на обжалваното постановление на частния съдебен изпълнител, съобразно критериите при определяне на съответната санкция, още повече, че погрешната правната квалификация на нарушението и липсата на мотиви доколко описаното нарушение съответства на наложената санкция, съставляват основание за нейната отмяна. Евентуалното неточно определяне на правната квалификация на посоченото нарушение не води до промяна на подсъдността, а до възможност за процесуална незаконосъобразност на постановлението, с което е наложена съответната санкция. Следователно посоченото от съдебния изпълнител правно основание за налагане на глобата не предопределя правната квалификация на неговите действия, характера на глобата, реда на нейното обжалване и подсъдността. След като посочената от съдебния изпълнител правна квалификация не предопределя подсъдността, същата следва да се определи въз основа на обстоятелствата, които са били приети за установени от него в мотивите на неговото постановление. В мотивите, представени от съдебния изпълнител по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, се препраща към съображенията, които са изложени в обжалваното постановление. В тях са наведени фактически твърдения, че в СИС при РС Благоевград е депозирана молба на взискателя с искане да се наложи глоба на длъжника по изпълнителното дело В. П., с оглед на това, че не е предала детето за осъществяването на режим на лични отношения с неговия баща на 15.11.2025 г., в 09:00 ч., както и на 20.12.2025 г., в 09:00 ч., въпреки връчената й покана за доброволно изпълнение. Следователно съдебният изпълнител сочи в мотивите на обжалваното постановление, че е липсвало доброволно изпълнение на задължението за предаване на дете. В тази хипотеза правното основание за налагането на глобата е чл. 528, ал. 5, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК, като наложената на това основание глоба е изпълнителна и въз основа на разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК постановлението за глобата се обжалва по реда на чл. 435 и сл. ГПК. В конкретния случай обжалваното постановление има характера на такова по чл. 528, ал. 5, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК, тъй като в неговите мотиви са посочени обстоятелства относно неизпълнение на задължението за предаване на дете по чл. 528, ал. 5 ГПК, като същевременно липсват обстоятелства относно неизпълнение на задължението за уведомяване по чл. 528, ал. 2 ГПК или относно неизпълнението на друго задължение на длъжника в изпълнителното производство. Именно това правно основание по чл. 528, ал. 5, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК е посочено и в съдържанието на обжалваното постановление. Следователно с Постановлението от 09.01.2026 г. по изп. д. № 98/2025 г. на СИС към Районен съд Благоевград е била наложена изпълнителна глоба по чл. 528, ал. 5 ГПК за неизпълнение на задължението за предаване на дете, поради което постановлението подлежи на обжалване пред окръжен съд по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Затова следва да се приеме, че жалбата по делото е подадена срещу постановление, което е годен предмет на обжалване. Следва да се прецени дали жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Според тази разпоредба жалбата се подава в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Препис от обжалваното постановление е бил връчен на жалбоподателката на 19.01.2026 г., поради което срокът е изтекъл на 02.02.2026 г., а процесната жалба е подадена на 23.01.2026 г., т.е. в срок. Следователно жалбата по делото е подадена в срок от легитимирана страна срещу постановление, което е годен предмет на обжалване, поради което тя е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Относно задължението да се предаде детето на 15.11.2025 г.: Съобразно изискванията на чл. 528, ал. 2 ГПК на 12.11.2025 г. жалбоподателката е съобщила на ДСИ, че детето е болно от остра инфекция на горните дихателни пътища, поради което на 15.11.2025 г. няма да може да се осъществи режима на личните отношения. Към уведомлението е представила болничен лист, според който детето е боледувало от такава инфекция в периода 11.11.2025 г. до 14.11.2025 г. Според решение № 1458 от 13.03.2024 г. по в. гр. д. № 919/2024 г. на Софийски градски съд при неоказване от длъжника на необходимото съдействие, в това число - неизпълнение на задължението по чл. 528, ал. 2 ГПК, е предвидена санкция - чрез налагане на глоба за всяко неизпълнение. Целта, която преследва законодателят чрез санкциониране на длъжника при неоказано съдействие, е както да демонстрира противоправността и моралната укоримост на това поведение, така и да го мотивира към изпълнение. Тази цел на закона може да бъде постигната когато причина да не се осъществява постановеният от съда режим на лични отношения е именно липсата на съдействие от длъжника. Когато обаче други пречки препятстват изпълнение на режима на лични контакти, предвидените в ал. 3 и ал. 5 на чл. 528 ГПК глоби не са годни да постигнат целта, с която са натоварени. Доколкото пречката да се осъществи определеният режим на контакти не е в следствие на поведението на длъжника, санкционирането му е безпредметно - не би довело до преследваната от законодателя цел, а резултатът ще бъде единствено понасяне на финансова тежест. Поведението на длъжницата, която ползва отпуск за гледане на дете, не може да обуслови прилагане на санкцията – глоба, доколкото са били налице обективни пречки за изпълнение на предаването с оглед на влошеното здравословно състояние на детето и разрешения отпуск на майката. В този случай не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 528, ал. 5 вр. чл. 527, ал. 3 ГПК, обосноваваща налагане на глоба за неизпълнение на задължението за предаване на дете. В този смисъл е решение № 8038 от 20.12.2018 г. по в. гр. д. № 16865/2018 г. на Софийски градски съд. Невинаги влошеното здравословно състояние на детето обуславя наличието на пречка за неговото предаване (виж решение № 37 от 28.03.2023 г. по в. гр. д. № 61/2023 г. на Окръжен съд – Кърджали, решение № 138 от 02.06.2025 г. по в. гр. д. № 263/2025 г. на Окръжен съд – Монтана). Следва обаче да се отчете, че с болничния лист е предписан домашен-амбулаторен режим на лечение. При установено от лекар здравословно състояние на детето, на което е назначено домашно лечение, не може да се приеме за установено, че е налице хипотезата на чл. 528 от ГПК за налагане на глоба на длъжника за неизпълнение задължението на длъжника за предаване на детето (в този смисъл определение № 4126 от 18.11.2021 г. по в. гр. д. № 6053/2021 г. на Софийски градски съд). Според решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване - при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Насрещно е доказването на другата страна, с което тя се стреми да докаже несъществуването на изгодния на насрещната страна факт, т.е. цели да обезсили главното доказване, като насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно, защото дори и непълното насрещно доказване разрушава сигурността, че претендираният факт се е осъществил, и по този начин осуетява пълното му доказване (Сталев, Ж., цит. съч., стр. 248). Неоснователни са доводите на взискателя, че жалбата е недоказана, понеже в настоящото производство жалбоподателката не носи доказателствената тежест да доказва, че не е извършила неизпълнението на задължението за предаване на детето. За да се наложи глоба на осн. чл. 528, ал. 5 вр. чл. 527, ал. 3 ГПК, от доказателствата по делото следва да се установява в условията на пълно и главно доказване, че длъжникът виновно не е изпълнил това задължение. Длъжникът провежда насрещно доказване, поради което то може да бъде и само непълно, т.е. само да създава вероятност за липсата на виновно неизпълнение. Затова ако не се проведе успешно пълно доказване, въз основа на правилата за разпределянето на доказателствената тежест съдът е длъжен да приеме, че не е налице виновно неизпълнение на задължението. В случая задължението за предаване на детето е следвало да се изпълни на 15.11.2025 г. Обстоятелства относно неизпълнението на задължението да се предаде детето на тази дата не са възпроизведени в протокол на ДСИ, нито в други официални документи. По делото е представен болничен лист, според който детето е боледувало през периода от 11.11.2025 г. до 14.11.2025 г. В подкрепа на извода, че е била налице обективна пречка за изпълнението на задължението за предаване на детето и на 15.11.2025 г. е и представената справка, според която детето е отсъствало от детска градина в дните преди и след 15.11.2025 г., което кореспондира с периода, за който е бил издаден болничния лист. Представени са и медицински бележки за процесния период. С оглед на тази доказателствена съвкупност и въз основа на правилата за разпределянето на доказателствената тежест следва да се приеме, че на 15.11.2025 г. е била налице обективна пречка за предаването на детето. Тази пречка не е била породена от поведение на длъжника, поради което санкционирането му е безпредметно. След като пречката да се осъществи определения режим на лични отношения не е в резултат на поведението на длъжника, същият не е нарушил разпоредбата на чл. 528 от ГПК, доколкото са били налице обективни пречки за изпълнение на предаването, с оглед влошеното здравословно състояние на детето (виж определение № 4126 от 18.11.2021 г. по в. гр. д. № 6053/2021 г. на Софийски градски съд). Следователно на 15.11.2025 г. длъжникът по делото В. П. не е нарушила разпоредбата на чл. 528 ГПК, поради което не е било налице основание за налагането на изпълнителна глоба по реда на чл. 528, ал. 5 ГПК. По тези съображения неправилно с обжалваното постановление тя е била глобена за това, че не е предала детето на 15.11.2025 г., поради което част от постановлението е незаконосъобразна и следва да се отмени. Относно задължението да се предаде детето на 20.12.2025 г.: Взискателят е поискал съдействие от ДСИ и от съответните органи във връзка с предаването на детето на 20.12.2025 г. (л.48 изп.д.). ДСИ е поискал такова съдействие на осн. чл. 431 от ГПК и чл. 5 от Правилата за реда за оказване на съдействие от полицейските органи на съдебните изпълнители при изпълнение на техните функции/служебни задължения (л.67 изп.д.). По делото не са представени доказателства относно обстоятелствата, които са настъпили на 20.12.2025 г. във връзка с предаването на детето. Обстоятелства относно неизпълнението на задължението за предаване на детето на тази дата не са възпроизведени в протокол на ДСИ, нито в други официални документи. По делото е представен социален доклад, но той не касае предаването на детето на процесните дати. В писмените си възражения взискателят е посочил, че майката не се е появила, че от жилището на детето е изязъл неговия дядо, който заявил, че не знае къде е тя и че не може да предаде детето без нейно позволение. Това обаче представляват твърдения на взискателя, които подлежат на пълно и главно доказване, а доказателства в тяхна подкрепа не са представени по делото. Затова съдът не може да приеме за установени по делото, обстоятелствата, които са наведени от взискателя в неговите писмени възражения. По тези съображения не може да се приеме, че в условията на пълно и главно доказване се установява, че майката не е предала детето при липсата на обективни пречки за това, респ. че тя в качеството си на длъжник е във виновно неизпълнение на свои процесуални задължения по изпълнителното дело, нито че е в такова неизпълнение относно задължението за предаване на дете. Взискателят е депозирал молба (л.69 от изп.д.), с която е поискал да се наложи глоба на жалбоподателката. В тази молба е посочил, че на 20.12.2025 г. майката не е предала детето. Това обаче е негово твърдение, което подлежи на доказване. Същото не може да се приеме за установено по делото само въз основа на молбата на взискателя. Същевременно следва да се съобрази и че налагането на глобата по чл. 528, ал. 5 вр. чл. 527, ал. 3 ГПК изисква да се преценят и обстоятелства извън наличието или не на фактическо предаване на детето, понеже е възможно то да не е било предадено, но да са били налице обективни пречки за това или да не е било предадено, но да не е налице липса на доброволно изпълнение по чл. 528, ал. 5 ГПК, понеже страните са постигнали взаимно съгласие ad hoc да изменят режима на личните отношения за конкретен ден или период и затова да е отпаднало задължението на длъжника да предаде детето на конкретна дата. При взаимно съгласие между родителите режимът на личните отношения може да бъде изменян с оглед на конкретните обстоятелства (в този смисъл решение № 98 от 24.08.2020 г. по гр. д. № 4394/2019 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС). А само при липса на доброволно изпълнение на задължението за предаване на дете съдебният изпълнител може да наложи глоба по чл. 528, ал. 5 вр. чл. 527, ал. 3 ГПК. В конкретният случай от доказателствата по делото не се установява, че на 20.12.2025 г. длъжникът не е изпълнил доброволно своето задължение да предаде детето, поради което не може да се приеме, че е било налице основание за налагане на глоба по чл. 528, ал. 5 вр. чл. 527, ал. 3 ГПК. По тези съображения обжалваното постановление се явява неправилно и следва да се отмени и в частта му, с която е наложена глоба относно задължението за предаване на детето на 20.12.2025 г. Следователно обжалваното постановление е изцяло неправилно и незаконосъобразно и същото следва да се отмени. В производството по чл. 435-438 ГПК съдът се произнася не като въззивна инстанция, а като контролен орган, който може да отмени незаконното действие, но сам не може да го извърши (виж Сталев, Ж., цит. съч., стр. 1307). В това производство окръжният съд няма функцията на въззивна инстанция, функцията му е сведена единствено до съдебен контрол за проверка законосъобразността на акта на съдебния изпълнител (виж Тълкувателно решение № 3 от 12.07.2005 г. по тълк. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС). Затова в случая правомощията на окръжния съд се изчерпват с отмяната на незаконосъобразното постановление (в този смисъл Сталев, Ж., цит. съч., стр. 1307). За пълнота на изложението следва да се посочи, че оплакванията на жалбоподателката относно това, че в ново съдебно решение е предвидено изменение на режима на личните отношения, са неоснователни, тъй като към процесния период и към настоящия момент това решение все още не е влязло в сила, поради което на изпълнение подлежи режимът на личните отношения, които е бил определен в предходния съдебен акт. Липсата на мотиви за съответствието на нарушенията с наложените санкции биха могли да обусловят незаконосъобразност на постановленията и да съставляват основание за тяхната отмяна (в този смисъл определение № 307 от 25.05.2015 г. по ч. гр. д. № 2292/2015 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС). В конкретния случай в обжалваното постановление не са надлежно изложени мотиви относно размера на глобата и относно съответствието й с нарушенията, доколкото и за две неизпълнени задължения на длъжника е наложена само една глоба. В жалбата са наведени доводи, че на 20.12.2025 г. детето не е искало да отиде при баща си. В тази връзка съдът намира за нужно да уточни, че по принцип това обстоятелство само по себе си не обуславя винаги наличието на обективна пречка за предаване на детето и не е основание да не бъде наложена глоба на родителя на осн. чл. 528, ал. 5 вр. чл. 527, ал. 3 ГПК. Съдебната практика приема, че задължението на родителя-длъжник не се изчерпва с фактическото предоставяне на обектива възможност на другия родител да види детето. Принцип в гражданското право е, че задълженията трябва да се изпълняват добросъвестно (чл. 63, ал. 1 ЗЗД). Затова родителят, който е длъжник по чл. 528, ал. 5 ГПК, дължи оказването на пълно съдействие за ефективното осъществяване на режима на личните отношения между детето и родителя-взискател. Установяването на поведение, което осуетява изпълнението на режима на личните отношения, е основание за налагането на глоба по чл. 528, ал. 5 вр. чл. 527, ал. 3 ГПК, дори и това поведение да е съпътствано с формалното предоставяне на възможност на родителявзискател да се види с детето. Затова ако родителят-длъжник не оказва съдействие за предаване на детето, е налице основание за налагането на изпълнителна глоба, а неговото съдействие включва и предварителното подготвяне на детето за предаването му на другия родител, както и мотивирането на детето да се среща с него. В този смисъл е и съдебната практика. Налице е неизпълнение задължението на длъжника да съдейства при предаването на децата, когато длъжникът не е оказал в пълен обем необходимото съдействие за предаване на децата на другия родител (виж решение № 928 от 12.07.2019 г. по в. гр. д. № 1306/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив). Родителят, който предава детето, е длъжен да осигури на другия родител възможност и условия да се вижда с детето, като същевременно следва да подготви детето психически за срещите му с другия родител и да окаже на детето необходимото съдействие и морална подкрепа (в този смисъл решение № 102 от 20.09.2021 г. по в. гр. д. № 1565/2021 г. на Окръжен съд - Стара Загора, решение № 175 от 13.06.2024 г. по в. гр. д. № 299/2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора и др.). Съгласно решение № 123 от 16.05.2016 г. по в. гр. д. № 235/2016 г. на Окръжен съд - Добрич налагането на глоба е най-удачният способ за принудително изпълнение в ситуация, когато самото дете не е подготвено за предаването и за последното е нужно да се положат усилия от родителя, който дължи предаването. Според решение № 5902 от 30.09.2025 г. по възз. гр. д. № 9915/2025 г. на Софийски градски съд ако причината за нежеланието на детето е поведение на майкатадлъжник, на нея следва да й бъде наложена глоба. В решение № 1051 от 13.07.2023 г. по в. гр. д. № 1668/2023 г. Окръжен съд – Пловдив не е възприел доводите на майката, че обективно не е могла да окаже съдействие, поради това, че детето не желае да се среща с баща си, както и че майката няма вина за непредаването на детето на бащата. В решение № 289 от 18.09.2023 г. по в. гр. д. № 569/2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора се посочва, че родителят, изпълняващ родителските права, има задължението да подготви и мотивира детето за срещите с другия родител, като му разясни и обясни необходимостта от изпълнение на съдебното решение, регламентиращо тези отношения, като ОС Стара Загора е счел, че в разглеждания от него случай това задължение не е било изпълнено от майката. В конкретният случай обаче по делото не са представени доказателства относно изпълнението на задължението за предаване на детето на 20.12.2025 г., поради което не може да се формира извод дали детето не е желаело да се вижда с взискателя, нито дали липсата на такова желание у него се дължи на поведение на майката. Затова доказателствата по делото не обуславят извод, че е налице основание за налагане на глоба, поради неоказано съдействие от страна на родителя, упражняващ родителските права. Взискателят навежда твърдения, че майката е отсъствала от адреса на 20.12.2025 г. От доказателствата по делото не се установява дали това е така. Същевременно липсват и доказателства, установяващи наличието на уважителна причина за нейното отсъствие. В тази връзка следва да се посочи, че при липса на уважителна причина произволното напускане на адреса от страна на родителя-длъжник в конкретен случай би могло да се възприеме за липса на оказване на съдействие от негова страна за осъществяването на режима на личните отношения с родителя-взискател, което представлява неизпълнение на задължението за предаване на детето по чл. 528, ал. 5 вр. чл. 527, ал. 3 ГПК и е основание за налагането на изпълнителна глоба по този ред. Същевременно следва да се посочи, че няма правна пречка родителятдлъжник да осъществи предаването на детето и чрез други лица, полагащи грижи за детето, какъвто в случая се явява неговия дядо. Затова и отсъствието на родителя не може винаги да се приравни на обективна невъзможност да се изпълни задължението, поради което ако той е можел да предаде детето чрез неговия дядо, би била налице хипотезата на виновно неизпълнение и би било налице основание за налагането на изпълнителна глоба. В тази връзка следва да се посочи, че за дядото на детето не е правноирелевантно дали неговата дъщеря, която е майка на детето и е длъжник в изпълнителния процес, ще изпълни нейното задължение да предаде детето. Дори и дядото да няма процесуалното качество на „длъжник“ в изпълнителния процес и да не е длъжник по гражданско задължение за предаване на детето, за него е приложима разпоредбата на чл. 182, ал. 2 НК, според която родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. „Съдебни решения“ по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК са и съдебните актове, с които се определят привременни мерки относно упражняването на родителските права и относно личните контакти между родители и деца (виж Тълкувателно решение № 22 от 20.04.1983 г. по н. д. № 23/1983 г., ОСНК на ВС). Наказателна отговорност по чл. 182, ал. 2 НК носи не само родител, който не изпълнява съдебното решение, но и сродници на детето - дядо, баба, братя, сестри и др., които осуетяват изпълнението му, дори и срещу тях да няма основание за образуването на изпълнително производство (Тълкувателно решение № 3 от 08.12.1983 г. по н. д. № 3/1983 г., ОСНК на ВС). Затова по принцип в хипотеза, при която майката не се намира на адреса по неизвестни причини, дядото е длъжен да не осуетява изпълнението на задължението за предаване на детето. Така мотивиран, Окръжен съд Благоевград