Решение № 1500 от 6.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1553/2025 г.

Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни. Образувано е по жалба от Н. Б. К. от гр. Варна, [ЕГН], срещу Решение рег. № 365000-43254/19.06.2025 г., издадено от Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, с което е отказало заличаването на лични данни на Н. Б. К., обработвани в информационните фондове на МВР. В жалбата се твърди, че освен извършената на 22.02.2006 г. във ІІ РУ на ОД на МВР – Варна регистрация като извършител по ЗМ № •••/22.02.2006 г. по описа на ІІ РУ при ОД на МВР – Варна, жалбоподателят няма други регистрирани криминални прояви и е реабилитиран по право. Жалбоподателят посочва, че обжалваното решение не съдържа мотиви относно необходимостта от съхранение на личните данни, целите на съхранението и останалите данни за молителя, като не се е съобразил и с решението на Съда на ЕС по дело С-118/22. Счита, че вътрешните правила, по които е разгледано заявлението, не съответстват на това преюдициално решение, и не се прилагат по заявления по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Подчертава, че при извършване на проверката органът не е взел предвид личността на заявителя, липсата на други извършени престъпления и общественоопасни прояви, не е анализирал данните и не е мотивирал за каква цел е необходимо да бъдат съхранявани и обработвани данните. Моли решението да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания до административния орган по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът в производството, Директорът на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна чрез процесуален представител в съдебното заседание твърди, че жалбата е неоснователна. Счита, че в обжалваното решение са изложени подробни мотиви относно баланса между обществения интерес и правата на жалбоподателя. Посочва още, че настъпилата реабилитация не е сред предвидените основания за заличаване на данните, а извършеното деяние през 2006 г. е тежко и общоопасно, поради което правилно органът е преценил, че е необходимо правоохранителните органи да разполагат с посочените данни на лицето. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното: Производството, завършило с обжалваното решение, е образувано по молба рег. № 328605-79/11.04.2025 г., подадена от Н. К. чрез пълномощник до Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при Министерството на вътрешните работи. В молбата е посочено, че К. има криминална регистрация, извършена на 22.02.2006 г. във ІІ РУ при ОД на МВР – Варна за престъпление от общ характер. След това няма други регистрирани криминални прояви и е реабилитиран по право. Направено е искане за проверка дали съхранението на лични данни в база данни на МВР е необходимо за целите, за които те са били обработвани, при съобразяване на решението на Съда на ЕС по дело С-118/2022. Направено е и искане да бъде издадена заповед за заличаване на полицейската регистрация поради отпаднала необходимост. Към молбата е приложено свидетелство за съдимост от 03.01.2025 г., от което се установява, че К. не е осъждан. Молбата е препратена на Директора на ОД на МВР – Варна на основание чл. 14, ал. 4, вр. чл. 15, ал. 1 от Вътрешните правила с писмо рег. № 3286р-21325/25.04.2025 г. от в.п.д. главен комисар на ГДНП. В писмото е посочено още, че в Картотека полицейска регистрация в ГДНП не се съхраняват и обработват лични данни на К. по смисъла на чл. 68 от ЗМВР. В автоматизираните информационни фондове е установено обработването на лични данни на К. като извършител по ЗМ № •••/22.02.2006 г. на ІІ РУ при ОД на МВР – Варна. След постъпване на молбата в ОД на МВР – Варна е изискана информация от Районна прокуратура – Варна относно движението на ДП № •••/2006 г. на ІІ РУ при ОД на МВР – Варна, в отговор на което е получено писмо и справка, за това, че ДП № •••/2006 г. е приключило с внасяне в РС – Варна на обвинителен акт, а материалите са архивирани и унищожени поради изтекъл срок на съхранение. Изготвена е Електронна справка за съдимост, от която се установява, че К. е осъждан по н.о.х.д. № •••/2006 г. на Районен съд – Варна. Изискана е информация от РС – Варна за н.о.х.д. № •••/2006 г. по описа на РС – Варна, образувано по обвинителния акт срещу К. По това искане е получен препис от Определение № 398 по н.о.х.д. № •••/2006 г., с което е одобрено постигнато между К. и прокуратурата, по силата на което К. се признава за виновен в престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, определено е наказанието, което следва да изтърпи, и е прекратено наказателното производство. Определението е одобрено в с.з. на 05.07.2006 г. и не подлежи на обжалване. Въз основа на събраната информация е изготвена обобщена справка от 16.05.2025 г., в която са изложени установените обстоятелства и е издадено обжалваното решение. В мотивите на решението заявлението е квалифицирано като такова по чл. 9, ал. 1 от Вътрешните правила за организация на работа в МВР по постъпили заявления от физически лица във връзка с обработването на техните лични данни в МВР, утвърдени със Заповед № 8121з-1110/08.10.2019 г. Описани са установените обстоятелства във връзка с регистрацията на К. Посочено е, че сроковете за съхранение на лични данни на лица са нормативно определени в Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г., която се прилага и относно личните данни, въведени преди влизането на инструкцията в сила. Според административния орган сключеното от К. споразумение по н.о.х.д. има характер на влязла в сила присъда и липсва основание за заличаване на данните по чл. 3 от инструкцията. В мотивите се посочва още, че престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК е общоопасно престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от ДР на НК, предметът на престъплението е пистолет с боеприпаси, източник на повишена опасност, поради което отчитайки обществения интерес и интереса на К. административният орган е приел, че личните данни, обработвани в информационните фондове на МВР по посочената преписка, не следва да бъдат изтрити, и на основание чл. 56, ал. 6, вр. чл. 54, ал. 3, т. 3 от Закона за защита на личните данни е отказал да разпореди изтриването на гореописаните лични данни. Обжалваното решение е връчено на пълномощника на жалбоподателя на 30.06.2025 г. В съдебното производство са приети Заповед № 8121к-7486/12.06.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, с която възлага на Директора на ОД на МВР – Варна задълженията на ръководител на организационната единица по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация и правилника за прилагането му, както и по чл. 13, ал. 1, чл. 14 и чл. 15 от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 251в, ал. 3 от Закона за електронните съобщения; Удостоверение рег. № 365000-59110/19.08.2025 г. от Началник на сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Варна, според което длъжността „Директор на ОД на МВР – Варна“ е заемана от 11.08.2023 г. до 12.06.2025 г. от А. А., в периода 12-20.06.2025 г. – от и.ф. ръководител Д. П., а считано от 20.06.2025 г. от К. Т.. Прието и приложено към делото е копие от Вътрешни правила за организацията на работа в МВР по постъпили заявления от физически лица във връзка с обработването на техни лични данни в МВР, утвърдени със Заповед рег. № 8121з-1110/08.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, както и Заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи за оправомощаване на длъжностни лица да разглеждат и да се произнасят по постъпили от субектите на данни искания за упражняване на права по Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД. Изискана е информация относно видовете обработвани данни на жалбоподателя, като съгласно писмо рег. № 365р-57921/22.10.2025 г. от ВПД Началник сектор „ОА“ при ОД на МВР – Варна на К. не е била извършвана полицейска регистрация по смисъла на чл. 68 от ЗМВР. Въведен е в Интегрираната регионална полицейска система (ИРПС) като извършител по ЗМ № •••/2006 г. по описа на ІІ РУ при ОД на МВР – Варна и данните, които се обработват за него са три имена и ЕГН. При така установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК съдът приема следното: Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е подадена на 09.07.2025 г. от лице, което е адресат на неблагоприятно за него решение с отказ за изтриване на обработвани лични данни. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, решението следва да отговаря на изискванията на законосъобразност по кодекса – да е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган - и.ф. Директор на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна. Според действащите към момента на събирането на данните и до настоящия момент норми, администратор на лични данни, събирани от органите на МВР, е министърът на вътрешните работи, който възлага обработката на личните данни на определени от него длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г., т. 1.6, министърът на вътрешните работи възлага на директорите и заместник-директорите на ОД на МВР да разглеждат и да се произнасят по постъпили от субектите на данни искания за упражняване на права по чл. 12-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 и по чл. 53-56 от ЗЗЛД. При съдебната проверка не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на решението само на това основание. Процедурата за разглеждане на заявления от физически лица във връзка с обработването на лични данни в МВР (без полицейската регистрация) е определена във Вътрешни правила, утвърдени със Заповед № 8121з-1110/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи. Твърдението на жалбоподателя, че тези вътрешни правила не се прилагат, е свързано с твърдението му, че обработваните данни са събрани в рамките на полицейска регистрация, каквато в случая не се установява. Според чл. 9 от тези правила, правото на физическите лица да поискат от министъра на вътрешните работи изтриване на техни лични данни се упражнява чрез писмено заявление с определени реквизити. Чл. 10 от правилата предвижда по заявлението да се произнася министърът на вътрешните работи или изрично оправомощено от него лице в срок до два месеца от постъпване на заявлението, когато е за упражняване на права по глава осма от ЗЗЛД (отнасяща се до обработването на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания). Решението е издадено в срока по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Вътрешните правила, в писмена форма и в него се съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването му в достатъчен обем, за да позволи извършването на съдебен контрол за законосъобразност. По приложението на материалния закон съдът намира следното: Към датата на събирането на лични данни на К. - 22.02.2006 г. е действал Законът за Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ бр. 122 от 1997 г., отм. ДВ бр. 17 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г.) и Законът за защита на личните данни (в редакцията с последни изменения ДВ бр. 103 от 2005 г.). Според чл. 1, ал. 4 от последния обработването на лични данни за целите на отбраната, националната сигурност и обществения ред, както и за нуждите на наказателното производство се урежда в специални закони. Събраните и обработвани лични данни не отговарят на критерия за полицейска регистрация, доколкото не се установяват действия и обработвани данни по чл. 66 от ЗМВР , за която цел полицейските органи събират за лицата личните им данни, посочени в чл. 18, т. 1 - 20 от Закона за българските документи за самоличност, дактилоскопират и фотографират лицата и изземват образци за ДНК-профил на лицата, когато това е необходимо, по реда на Наредба № I-221 от 13.10.2003 г. за реда за извършване на полицейска регистрация, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ бр. 95 от 2003 г., отм., ДВ бр. 56 от 2007 г., в сила от 11.10.2007 г.). Извън хипотезите на полицейска регистрация ЗМВР предвижда възможност структурните звена на МВР да събират лични данни за изпълнение на задачите и дейностите по този закон (чл. 174), да ги обработват в информационните фондове на МВР (чл. 181, ал. 2), и да ги съхраняват в срокове, определени от администратора на личните данни. Идентични правила се съдържат в чл. 152, ал. 2 и чл. 159 от последващия ЗМВР (обн. ДВ бр. 17 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г., отм. ДВ бр. 53 от 2014 г.), както и в действащия понастоящем ЗМВР (чл. 25 и следващите). Според чл. 25, ал. 3 от действащия в момента ЗМВР, обработването на лични данни се извършва при условията и по реда на ЗМВР, Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за личните данни. Според писмото, с което искането на К. е препратено от ГДНП в ОД на МВР – Варна, в „Картотека полицейска регистрация“ в ГДНП не се съхраняват и обработват лични данни на К. от извършена полицейска регистрация по чл. 68 от ЗМВР. Според изявленията на ответника, лични данни на К. се обработват в Интегрираната регионална полицейска система (ИРПС), и обхватът им е три имена и ЕГН като извършител по ЗМ № •••/2006 г. по описа на ІІ РУ при ОД на МВР – Варна за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Тези данни са събрани и обработвани във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Обработването не представлява полицейска регистрация и не включва чувствителни данни по чл. 51 от ЗЗЛД или чл. 25а от ЗМВР (данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в професионални съюзи, обработването на генетични данни, биометрични данни с цел уникално идентифициране на физическото лице, данни, свързани със здравословното състояние или сексуалния живот и сексуалната ориентация на лицето). Трите имена и ЕГН са лични данни, които се използват интензивно във всички сфери на обществения живот и се събират или предоставят доброволно за множество цели от лицата на различни администратори – частноправни и публичноправни субекти. Намесата в личния живот на жалбоподателя в случая е в резултат от съхранението на данни, идентифициращи лицето като извършител на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Предвид гаранциите в ЗМВР и Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021 г. за използване на тези данни само за изпълнението на дейностите на МВР, обработването им представлява намеса в личния живот, която не може да се квалифицира като интензивна. Подаденото искане за заличаване на обработваните лични данни по чл. 8, ал. 1 от Вътрешните правила е заявление за упражняване на право по смисъла на чл. 37б от ЗЗЛД, вр. чл. 17, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/679, според който субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни, когато повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин. Към момента, в който е направено искането за заличаване на лични данни – 11.04.2025 г., редът и условията за заличаване на лични данни (различни от полицейската регистрация) е предвиден в Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи. Според чл. 21 от тази инструкция изтриване на лични данни се извършва в девет хипотези, от които относими към случая са тези по т. 4 - отпадане на необходимостта от обработване на данните и т. 9 - изтичане на срока за съхранението на данните. Сроковете за заличаване на лични данни, различни от полицейската регистрация, събрани от органите на МВР, са предвидени в Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР, издадена на основание чл. 26, ал. 2 от ЗМВР. Според § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г., сроковете по чл. 3 от инструкцията се прилагат и по отношение на лични данни, обработвани в информационни фондове на МВР, въведени преди влизане в сила на тази инструкция, какъвто е настоящият случай. Сроковете са определени посредством настъпване на някое от обстоятелствата, предвидени в чл. 3 от тази инструкция, каквото в случая не се установява. Твърденията на жалбоподателя са, че след като няма други регистрирани криминални прояви и е реабилитиран по право, няма основание за запазване на данните му. Липсата на последващи регистрирани деяния и реабилитацията обаче не са сред обстоятелствата по чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г., водещи до задължение на администратора да изтрие данните. Предвид това, не е налице задължение на администратора да изтрие личните данни поради изтичане на срока за съхранението им по смисъла на чл. 21, т. 9 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021 г. Във връзка с преценката относно отпадането на необходимостта от обработване на данните по чл. 21, т. 4 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021 г., съдът намира следното: Правното основание на решението за отказ е чл. 56, ал. 6, вр. чл. 54, ал. 3, т. 3 от ЗЗЛД, а именно, администраторът отказва изтриването на лични данни, когато това е необходимо, за да се защити общественият ред и сигурност. За разлика от основанието за изтриване по чл. 21, т. 9 от Инструкция № 8121з-1280/07.10.2021 г. – изтичане на срока за съхранението им, което е обективен факт от действителността, основанието по чл. 21, т. 4 от същата инструкция, се прилага при упражняване на оперативна самостоятелност. На администратора е предоставено правомощието да реши дали да разпореди или да откаже изтриването на данните, съобразно резултата от извършената от него преценка за необходимост от продължаващо обработване на тези данни с цел защита на обществения ред и сигурност. Според чл. 169 от АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и дали е спазил изискването за законосъобразност на административните актове. Тази проверка се извършва въз основа на изложените в обжалвания акт мотиви, които трябва да позволят на съда да провери дали органът е упражнил тази предоставена му оперативна самостоятелност правилно и в съответствие с целта на закона съгласно чл. 146, т. 5 от АПК. Мотивите следва да съдържат конкретни обстоятелства, въз основа на които административният орган е направил извода за продължаваща необходимост от обработването, както и съпоставка между целта на обработването и засегнатите от него права и законни интереси. Като мотиви в тази посока в обжалваното решение е посочено, че престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК е тежко общоопасно престъпление и предмет на престъплението е оръжие и боеприпаси, поради което с цел защита на обществения ред и сигурност и отчитайки обществения интерес личните данни не следва да бъдат изтрити. Тоест формиран е извод, че в конкретния случай не е отпаднала необходимостта от обработване на данните с цел защита на обществения ред и сигурност. Тези мотиви са общи и не позволяват проверката по чл. 169 от АПК. Вместо конкретизиране на целта на продължаващото обработване на данните в случая е цитирана формулировката на основанието за отказ по чл. 54, ал. 3, т. 3 от ЗЗЛД. Макар администраторът на лични данни да разполага със свобода на преценка относно необходимостта от запазване на данните за целите на проверката за наличие на данни за престъпления от общ характер, за да бъде обоснован посоченият извод за продължаваща необходимост той е следвало да посочи какви са конкретните цели, които преследва с обработването и запазването на информацията, че К. е извършил през 2006 г. престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, както и да изложи съображенията си защо тези цели не могат да бъдат постигнати, ако бъдат заличени въпросните данни или бъде приложена друга мярка, която засяга в по-малка степен правата на жалбоподателя. За тази цел администраторът дължи анализ на естеството на обработваните данни (които не са данни от полицейска регистрация, а само информация за извършено от К. престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК) и каква е възможната употреба на тази информация в системата на МВР за постигане на целта за защита на обществения ред и сигурност. Следвало е да обсъди факта на изтеклите почти 20 години от приключване на наказателното производство и от изтърпяване на наказанието и реабилитацията по право повече от 15 години преди подаване на заявлението. Предвид липсата на данни за други регистрирани противоправни деяния на жалбоподателя в целия период от приключване на наказателното производство до подаване на заявлението за заличаване да формира извод защо възможната употреба на обработваните данни трябва да вземе превес над правото на жалбоподателя по чл. 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Неизлагането на точни и конкретни мотиви препятства възможността на съда да проведе контрол за съответствие на решението с целта на закона и за спазване на принципа на съразмерност. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката по заявлението на Керопов на администратора на лични данни за ново разглеждане при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.