Решение № 1771 от 29.4.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 383/2026 г.

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на М. Х. Г. С., гражданин на [държава], с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.••• (и настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец: [населено място], общ.Свиленград), срещу Решение №187/09.02.2026 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. В жалбата се сочи, че обжалваният административен акт бил незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му. Твърди се, че анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на жалбоподателя. Административният орган не изследвал обстоятелството относно местоживеенето на жалбоподателя в [държава] и региона на страната, в който той евентуално щял да бъде върнат. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване по чл.8, ал.8, респ. чл.9, ал.5 от ЗУБ, ДАБ не отчитала законово заложеното условие за нейното прилагане – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на сочените разпоредби на административния орган било вменено да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува, и да получи достъп до съответната обособена част на държавата. Следвало да се извърши и обоснована преценка относно действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област в страната си, но такава не била налице. Следователно решението било издадено в нарушение на изискванията на чл.8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, които постановявали към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава да вземе под внимание какви са общите условия в обособената част от държавата на произход и какви са личните обстоятелства на кандидата. Твърди се също, че административният орган превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя можело по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който щяло бъде върнато лицето, насилието било в такава висока степен, че самото пребиваване в този район да било заплаха за живота и сигурността му. В решението си ДАБ не правела обоснована връзка между твърдените от жалбоподателя факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното му местоживеене в [държава], където щял да бъде върнат. По този начин неразгледани по същество оставали причините, довели жалбоподателя до напускане на местоживеенето му поради основателен страх от преследване именно там. Твърди се, че в [държава] безогледното насилие достигало такова високо ниво, че имало сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в провинцията, единствено поради своето присъствие на нейна територия, би било изправено пред реален риск да бъде изложено на сериозна заплаха, посочена в член 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС. Цитира се публикувана на 16 декември 2024 г. позиция на Върховен комисар на ООН за бежанците, по връщането в Сирийска арабска република, която била препотвърдена на 14 януари 2025 г., и с която страната ни следвало да се съобрази по силата на чл.3, ал.1 от ЗУБ. Моли се да бъде прието, че с оглед личната бежанска история на кандидата са налице предпоставките на чл.8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут по отношение на М. Х. Г. С., а съобразно актуалната информация относно страната му на произход, спрямо него било налице основание по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения оспореното решение се явявало незаконосъобразно на основание чл.146, т.3 и 4 от АПК. Претендира се същото да бъде отменено. Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си гл.юрк. С. С., в писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: Въз основа на първоначално подадена молба за международна закрила, заведена в ДАБ под рег.№УП-16363/17.06.2024 г., М. Х. Г. С. е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-16363/17.06.2024 г. като гражданин на [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ••••, религия – •••, професия – •••, със ••• образование, [семейно положение], с национален паспорт, издаден от [държава] на 20.09.2022 г. и валиден до 19.03.2025 г. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за родителите, братята, сестрите, съпругите и децата на чужденеца. Под рег.№УП-16363/19.06.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с М. Х. Г. С., [ЛНЧ]. С Решение №8585/13.08.2024 г. на Председателя на ДАБ, потвърдено в тази му част по съдебен ред и влязло в сила на 10.10.2024 г., е отказано предоставянето на статут на бежанец на М. Х. Г. С.. С Решение №12401/29.11.2024 г. на Председателя на ДАБ, потвърдено по съдебен ред и влязло в сила на 15.04.2025 г., е отказано предоставянето на хуманитарен статут на М. Х. Г. С.. Под вх.№КП-04-3414/22.05.2025 г. от М. Х. Г. С. до Председателя на ДАБ е подадена Последваща молба за предоставяне на международна закрила. Молбата е мотивирана със съображения, че подателят не желаел да се върне в [държава], тъй като било ноторно известно, че ситуацията в страната му на произход била влошена, след свалянето на режима на Б. А. властта била взета от движението „Хаят Тахрир аш – Шам“, бившо подразделение на „Ал Кайда“, но въпреки обещанията им за по-добра [държава], в момента размириците продължавали и никой не можело да предвиди как ще се развият събитията в [държава]. Поради обстановката в [държава], евентуалното завръщане на молителя там щяло да застраши пряко негови неотменими права като правото на живот и свобода, и щял да бъде изложен на риск от тежки посегателства. Преследван бил от новата власт заради политическите си възгледи. Към молбата са приложени документи, между които и копие от документ за уведомяване на постановяване на неприсъствено решение от военен съд в Дамаск, [държава] – на арабски език (с превод на български език) – Уведомление за решение /задочно/, регистрирано в ДАБ с рег.№УП-16363/29.05.2025 г. С Решение №34920/24.10.2025 г. по адм.дело №6540/2025 г. по описа на Административен съд – София-град е отменено Решение №П-2/11.06.2025 г. на интервюиращ орган при ДАБ, с което последваща молба рег.№КП-04-3414/22.05.2025 г. не се допуска до производство за предоставяне на международна закрила, и преписката е изпратена на компетентния орган – председателя на Държавна агенция за бежанците, за разглеждане и произнасяне по молбата за закрила в производство по общия ред. Изготвено е Становище рег.№УП-16363/30.10.2025 г., според което в открито съдебно заседание на 06.10.2025 г. по адм.дело №6540/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, от упълномощен адвокат на чужденеца по делото е представено като доказателство препис-извлечение от съдебен регистър №054155 по номер на дело 54155/С. Във връзка с новото производство е попълнена молба за международна закрила Рег.№УП-16363/31.10.2025 г. и Регистрационен лист Рег.№УП-16363/31.10.2025 г. Освен представеното с последващата молба Уведомление за решение /задочно/, на военен съд в риф Дамаск, според което подсъдимия М. Х. Г. С. „Издирвано политическо лице, осъден на 10 години затвор за членство в партия БААС, лоялност към режима на А., разпространява слухове в социалните мрежи, глобен с 100000000 сирийски лири, копието на решението получено от адвокат А. Б., като представител на подсъдимия на дата 24.04.2025 г.“, и допълнително представеното Извлечение от регистър №054155 с дата 18.08.2025 г. на Служба „Съдебен регистър“, Отдел „Криминална полиция“, министерство на вътрешните работи, Сирийска арабска република, с печат Осъждан, удостоверяващо че „М. Х. Г. с име на бащата С. и име на майката Ф. е осъден от Наказателен съд в Дамаск – Принадлежност към Арабската социалистическа партия „Баас“ и сътрудничество с останки от бившия режим и разузнавателна дейност в полза на Сирийските демократични сили („Касад“) за петнадесет години, придружени с принудителен труд и глоба на стойност един милион сирийски лири… … Да се сведе до знанието на заинтересованото лице! 24.04.2025 г.“, от страна на чужденеца е била представена и Справка за дело – документ №3214/2025 с дата 01.12.2025 г. на Първи наказателен съд, Съдебна палата в Дамаск, Министерство на правосъдието, Сирийска арабска република, според което на дата 24.04.2025 г. М. Х. Г., син на С., „е осъден на затвор за срок от петнадесет години, придружени с принудителен труд и парична глоба на стойност един милион сирийски лири, за престъплението: Принадлежността му към Социалистическа партия „Баас“ и сътрудничеството му с останки от бившия режим и разузнавателна дейност в полза на Сирийските демократични сили („Касад“)“. На 10.11.2025 г., както и на 19.12.2025 г. са проведени нови интервюта с М. Х. Г. С., гражданин на [държава], които са обективирани в Протокол Рег.№УП-16363/10.11.2025 г. и Протокол Рег.№УП-16363/19.12.2025 г. В проведеното на 10.11.2025 г. интервю жалбоподателят посочва, че е напуснал страната си на произход в края на месец март 2024 г. и след кратък престой в Турция влязъл нелегално в България, като преминал границата с помощта на трафикант, с цел да бъде закаран до Германия. Дава обяснения за живота си в [държава] и за начина, по който се е сдобил с предоставените в производството документи. С Решение №187/09.02.2026 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, постановено в производството по общия ред по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, въз основа на последваща молба за международна закрила с рег.№КП-04-3414 от 22.05.2025 г., на основание чл.75, ал.1, т.2, във връзка с чл.8, и на основание чл.75, ал.1, т.4, във връзка с чл.9 от ЗУБ, се отказва предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Х. Г. С.. На 27.02.2026 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 09.03.2026 г. Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна. Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ. Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход [държава]. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила. Установява се от доказателствата по делото, че след като по съдебен ред е отменено решението за недопускане до разглеждане на последващата молба за закрила от М. Х. Г. С., в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към ТЦ – [населено място] при ДАБ, с чужденеца има проведени две интервюта, отразени в нарочни протоколи, включително с цел да се уточнят обстоятелства около представен от интервюирания нов документ с дата 19.12.2025 г. Интервютата са провеждани в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, а съдържанието на всеки от протоколите му е било прочетено в присъствието на преводача и на разбираемия за него език, което жалбоподателят е удостоверил с подписа си. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Изложените от последния твърдения са детайлно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход [държава]. Извършената от административния орган преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ. При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното: Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход. В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведените с жалбоподателя интервюта, включително това от 19.06.2024 г., се установява противоречива житейска история, като е откроил констатираните разминавания и е направил извод, че чужденецът е склонен съзнателно да дава неверни данни с цел доказване на значими за производството по ЗУБ обстоятелства за получаване на международна закрила. Обсъдени са и установените неточности по отношение на предоставеното копие на Извлечение от съдебния регистър – включително че няма информация за конкретен закон от сирийското законодателство, по който е издадена присъдата, както и че двете присъди са по едно и също обвинение с дата 24.04.2025 г., но издадени от различи институции – военния съд в Р. Д. и наказателния съд в [населено място], същевременно в „Извлечение от съдебния регистър“ е вписана една присъда. Административният орган е приел, че освен това доказателствата не са представени в оригинал и не могат да се кредитират с достатъчна степен на доверие. След извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и държавата му по произход, е достигнал извода за неоснователност на подадената молба за международна закрила. Административният орган е приел, че чужденецът не обосновава наличието на риск за своя живот или свобода в държавата му на произход по смисъла на закона, от изявленията му е видно, че той не е бил принуден да напусне [държава], а я е напуснал доброволно и нелегално през 2024 г. Твърденията му, че не желаел да се върне в [държава] заради влязла в сила присъда за петнадесет години затвор, издадена от новото правителство като привърженик на предишния режим, не се потвърждават от приложените по преписката справки с вх.№МД-02-484/10.09.2025 г. и вх.№МД-02-556/13.10.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ – МС, съдържащи данни за обявени от „А. ал Шараа“ серия от мерки, сред които обща амнистия за войниците от сирийската армия, премахване на наборната военна служба и начало на процес на реинтеграция за бивши правителствени и военни служители. В оспореното решение е прието, че липсват основателни опасения за сигурността и правата на чужденеца по изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ предпоставки, както и липсват заплахи, отправени лично към него след напускането му на [държава], а изявленията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8, ал.2 – 5 от ЗУБ. Не са установени също дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, а към днешна дата многочленното му семейство продължавало да живее [населено място] без проблеми. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Представените в производството по разглеждане на последващата молба писмени доказателства (копия на арабски език, с превод на български език) – съдържат взаимно противоречиви данни за задочно осъждане на жалбоподателя с решение от дата 24.04.2025 г. В Уведомление за решение /задочно/, е посочено, че същият е осъден на 10 години затвор по решение с номер7541166 от дата 24.04.2025 г. на военен съд в риф Дамаск, а в Справка за дело на Първи наказателен съд, Съдебна палата в Дамаск – че на дата 24.04.2025 г. е осъден на затвор за срок от петнадесет години. Същевременно нито един от представените документи не съдържа информация за конкретна норма или закон от сирийското законодателство, по който е издадена присъдата. По време на административното производство по първоначално подадената му молба за закрила жалбоподателят не е заявил каквито и да било обстоятелства, свързани с посочените в документите като причини за осъждане „принадлежност към Социалистическа партия „Баас“, „сътрудничество с останки от бившия режим и разузнавателна дейност в полза на Сирийските демократични сили („Касад“) и т.н., а тогава е посочил, че не е членувал в политическа партия или организация, не е влизал във взаимоотношения с армията или полицията в държавата си по произход, не е бил член на въоръжена групировка или паравоенно формирование, а причините, поради които през м.март на 2024 г. е напуснал [държава] са липса на работа, пари за живот, и че не можел да лекува сина си. В допълнително проведените с него интервюта жалбоподателят твърди, че бил член на „БААС“, но не сътрудничел с останки от бившия режим и не извършвал разузнаване в полза на „Касад“, но на хората, „които не са с правителството“, на тях се гледало като привърженици на стария режим, и че ако се завърнел в [държава] щял да влезе в затвора. Същевременно и в тези интервюта не излага конкретни твърдения за някакъв вид преследване, осъществено спрямо него по някоя от причините, посочени в закона като релевантни за предоставянето на бежански статут. Ето защо настоящият съдебен състав намира преценката на административния орган – че в изложените от кандидата мотиви за напускане и отказ да се завърне в страната му по произход същият не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по причините, изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ – за правилна. Действително изявленията на жалбоподателя не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8, ал.2 - 5 от ЗУБ, и същият не заявява дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Заявителят не е твърдял в страната му на произход да е бил заплашван, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че изповядваната от него религия, или етническата му принадлежност, са достатъчно основание за опасения от преследване. Следва да се отбележи също, че жалбоподателят е напуснал [държава] още през м.март 2024 г., преди завземането на властта от групировката „Хаят Тахрир ал Шам“ на 27 ноември 2024 г., поради което е нелогично същият да се счита преследван от новата власт заради „сътрудничество с останки от бившия режим“, или заради политическите си възгледи. По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. От страна на жалбоподателя не се твърди също така в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт”. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. С Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 (Meki Elgafaji и Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), с предмет отправено от Нидерландия преюдициално запитване, е прието, че: член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: - съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; - съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В т.39 от мотивите на решението е посочено, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Според изложеното в т.40, при предвиденото оценяване на молба за субсидиарна закрила на лично основание може по-специално да се отчитат географския обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна, и евентуалното съществуване на сериозен признак за реален риск като споменатия в член 4, параграф 4 от Директивата (фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежки посегателства, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобни посегателства е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежки посегателства, освен ако съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили), по отношение на който изискването за безогледно насилие, необходимо, за да може да се търси субсидиарната закрила, може да бъде по-ниско. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, считано от 21 декември 2013 г. Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15, буква „в“ от последната е преповторен изцяло в текста на член 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решението от 17.02.2009 г. по дело №С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в цитираните справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и общодостъпни източници, информация относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава], като е приел, че обстановката в страната се подобрява след падането от власт на Б. ал А., че липсва напрежение сред населението при пътувания между градовете, обстановката в държавата към момента не се характеризира с високо вътрешно напрежение, а наличието на такова в някои райони не е насочено пряко към мирните граждани на [държава]. В решението е прието, че спорадичните сблъсъци в някои райони на [държава] не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт, и спрямо М. Х. Г. С. не са налице основания да се счита, че са налице условия за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства, включително на данните, съдържащи се в допълнително представената Справка вх.№МД-02-130/01.04.2026 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 01.04.2026 г. От изложените в справките данни, както и от информацията от общодостъпни медийни източни става ясно, че смяната на властта в [държава] не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Предвид установеното в цитираната справка, настоящият съдебен състав приема за правилен изводът на административния орган, че към момента на постановяване на оспореното решение в [държава] не е налице въоръжен вътрешен или международен конфликт с такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, жалбоподателят би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната. Не може да се направи и извода, че личното и общественото положение на жалбоподателя предполагат същият да спада към рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на спорадичните проблеми със сигурността в някои райони на [държава]. От цитираната справка на ДАБ може да се направи и извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за пътуване и вътрешно разселване. С оглед установената към момента фактическа обстановка и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на същия за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно, поради липса на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът