Решение № 317 от 27.2.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 535/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С Решение № 70 от 08.10.2025 г., постановено по а.н.д.№ 49/2025 г. по описа на Районен съд гр.Троян, първи състав е потвърдил Наказателно постановление № 1 от 06.01.2025 г., издадено от П. В. Д. - министър на околната среда и водите, с което на М. Д. В., [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Ловеч, [улица], ап. 4, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева за нарушение по чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), тъй като в тази част не са налице основания за неговата отмяна или изменение, и е отменил Наказателно постановление № 1 от 06.01.2025 г., издадено от П. В. Д. – министър на околната среда и водите, в частта, в която на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ във вр. чл. 20 от ЗАНН е отнет в полза на държавата мотоциклет [Марка], модел „CRF“, без регистрационен номер, с номер на рама: JH2ME11096K210138, тъй като вещта не принадлежи на нарушителя. Със същото решение на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН М. Д. В. е осъден да заплати на Министерство на околната среда и водите на Р България, с адрес: [населено място], бул. „Кн. М.-Л.“ № 22, сумата 500,00 (петстотин) лева – разноски в производството. Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – министъра на околната среда и водите, което е страна по а.н.д.№ 49/2025 г. по описа на РС Троян, чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт Д. К., в частта, в която е отменено Наказателно постановление № 1 от 06.01.2025 г., издадено от министъра на околната среда и водите, в частта, с която на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ във вр. чл. 20 от ЗАНН е отнет в полза на държавата мотоциклет [Марка], модел „CRF“, без регистрационен номер, с номер на рама: JH2ME11096K210138. В касационната жалба са наведени доводи, че решението на районния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага доводи в тази насока, като обсъжда установената по случая фактическа обстановка. Изтъква, че посредством разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ законодателят е дал израз на засилена законодателна защита по отношение на извършените по ЗЗТ нарушения, както и че процесната движима вещ е отнета по специален ред и е без значение чия соственост е. В заключение се иска отмяна на решенето на РС Троян в обжалванат му част и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който поддръжа касационната жалба и развива доводи по същество. Поддържа искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на заявения от насрещната страна адвокатски хонорар. Ответната страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. Представена е молба от ответника, чрез пълномощника адвокат Б. К. от АК Хасково, в която се оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено решението на РС Троян в обжалвната му част. Изложени са подробни доводи по същността на спора. Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Административен съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Предмет на съдебен контрол пред Районен съд гр.Троян е било издаденото от ответника въз основа на АУАН № 0240032/02.11.2024 г. Наказателно постановление № 1/06.01.2025 г., с което на ответника по касация в настоящото производство е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000,00 лева за нарушение по чл. 17, ал. 1 от ЗЗТ и на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ, във вр. чл. 20 от ЗАНН е отнет в полза на държавата мотоциклет [Марка], модел „CRF“, без регистрационен номер, с номер на рама: JH2ME11096K210138. Административнонаказателната отговорност на М. В. е била ангажирана за това, че на 02.11.2024 г., в 13:10 часа, в защитена територия - резерват „Стенето“ - част от територията на НПЦБ, зона „Резервати“, ПУ Карлово, ОУ Дерменка, в района на м. „Дермен дере“, на място с посочени GPS координати, управлява МПС - мотоциклет [Марка], модел „CRF“, без регистрационен номер, с номер на рама: JH2ME11096K210138, в нарушение на забраната за извършване на всякакви дейности в резерватите, което е квалифицирано като нарушение по чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените територии. Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, доказваща вмененото на касатора административно нарушение. Изпълнил е задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустими от закона доказателства извършването на административното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, неговия автор и вината му, след като по делото са били събрани категорични доказателства, че В. е управлявал процесния мотоциклет в защитена територия - резерват „Стенето“ - част от територията на НПЦБ, зона „Резервати“, ПУ-Карлово, ОУ Дерменка. При тези доказателства, за да потвърди обжалваното наказателно постановление в частта на наложеното глоба въззивният съд е приел, че административнонаказващият орган е посочил точната правна квалификация. Решаващият състав аргументирано е обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги приел за неоснователни. Счел е, че не са налице основания да приеме нарушението за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като в този смисъл се е аргументирал и относно размера на наложената глоба. С оглед на което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно в тази му част. С горните мотиви районният съд потвърдил обжалваното пред него НП в частта, с която на ответника по касация е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000,00 лева. Районният съд е отменил Наказателно постановление № 1/06.01.2025 г., в частта с която на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ, във вр. чл. 20 от ЗАНН е отнет в полза на държавата мотоциклет [Марка], модел „CRF“, без регистрационен номер, с номер на рама: JH2ME11096K210138. За да постанови този резултат решаващият състав се аргументирал, че специалната уредба на чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ следва общата, уредена в ЗАНН, тъй като не е изрично предвидено вещите, послужили за извършване на административното нарушение, да се отнемат независимо от това чия собственост са (както е в специалната уредба на чл. 273, ал. 1 от Закона за горите). С оглед на което, съдът приел, че за да се отнеме в полза на държавата мотоциклетът, управляван от В. при извършване на нарушението по чл. 17, ал. 1 от ЗЗТ на 02.11.2024 г., то следва същият да е негова собственост. По делото е установено, че мотоциклет [Марка], модел „CRF“, без регистрационен номер, с номер на рама: JH2ME11096K210138, не е регистриран на територията на РБългария (съгласно справка, изискана от КАТ-ПП при ОДМВР Ловеч), като е представен и писмен договор от 07.12.2015 г., от който се установява, че Д. М. В. е придобил чрез покупко-продажба посоченият мотоциклет. Представени са и документи относно посоченото МПС, от които се установява, че работният обем на двигателя на мотоциклета е 250 куб. м, с оглед на което решаващият съд се е позовал на разпоредбата на чл. 144 от ЗДвП, регламентираща, че в процесния случай не се изисква договорът за покупко-продажба да е с нотариална заверка на подписите. С оглед изложеното съдът приел, че процесният мотоциклет е собственост на Д. М. В., а не на нарушителя М. Д. В.. С оглед и на тези съображения е приел, че незаконосъобразно АНО е постановил неговото отнемане в полза на държавата. На следващо място, районният съд приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение в частта на отнемането на посочената вещ, изразила се в нарушаване на разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от ЗАНН, която предвижда в случай, че с НП са отнети в полза на държавата вещи, които не принадлежат на нарушителя, препис от НП да се връчи на техния собственик. За да отмени НП в частта, с която е отнет в полза на държавата процесният мотоциклет, РС Троян изложил и мотиви, че в случая в административнонаказателното производство изобщо не е изследван въпросът чия е собствеността на иззетия мотоциклет, също и каква е неговата стойност (с оглед преценката по чл. 20, ал. 4 от ЗАНН). Предмет на съдебен контрол в настоящото касационно производство е само тази част от решението на РС Троян, срещу която е подадена касационната жалба, а именно – в частта, в която РС Троян е отменил Наказателно постановление № 1 от 06.01.2025 г., издадено от П. В. Д. – министър на околната среда и водите, в частта, с която на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ, във вр. чл. 20 от ЗАНН е отнет в полза на държавата мотоциклет [Марка], модел „CRF“, без регистрационен номер, с номер на рама: JH2ME11096K210138, тъй като вещта не принадлежи на нарушителя. Процесното решение в обжалваната му част е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на първоинстанционният съд е извършена обстойна проверка на релевантните факти и обстоятелства. Не се споделя от настоящата инстанция изводът на решаващия състав, че специалната уредба на чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ следва общата, уредена в ЗАНН, тъй като не е изрично предвидено вещите, послужили за извършване на административното нарушение, да се отнемат независимо от това чия собственост са (както е в специалната уредба на чл. 273, ал. 1 от Закона за горите). За да се отнеме в полза на държавата мотоциклетът, управляван от В. при извършване на нарушението по чл. 17, ал. 1 от ЗЗТ на 02.11.2024 г., то не е задължително същият да е негова собственост. Макар текстът на чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ да не посочва изрично, че вещите - предмет на нарушение, и вещите, послужили за неговото извършване в защитени територии - изключителна държавна собственост, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са, настоящият касационен състав намира, че това по-скоро е въпрос на законодателна техника и начин на словесно формулиране на процесната разпоредба. Ако е искал да стесни кръга на вещите, които подлежат на отнемане в полза на държавата, само до тези, които са собственост на нарушителя, законодателят е щял да го посочи изрично. В случая, доколкото разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ не прави такова разграничение, следва да се приеме, че според същата, на отнемане подлежат всички вещи, послужили за извършване на нарушението, независимо от това кое лице се легитимира като техен собственик. Предвид специфичния характер на обществените отношения, които тази норма охранява, разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ е израз на засилена законодателна защита, каквито доводи се развиват и в касационната жалба. Въпреки горното, касационната инстанция споделя мотивите на РС, с които е отмененено НП в часттта, с която е отнет процесният мотоциклет, досежно допуснатите съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на изследване чия собственост е процесната вещи и съответно липсата на връчване на собственика на издаденото наказателно постановление, както и за неизпълнеие на задължението, регламентирано в чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, за извършване на оценка на отнетата вещ, към които мотиви следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 58, ал. 3 от ЗАНН, в случай че с наказателното постановление е извършено разпореждане с веществени доказателства или са отнети в полза на държавата вещи, които не принадлежат на нарушителя, препис от наказателното постановление се връчва на техния собственик. В случая, при постановяване на съдебното решение въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, в т.ч. и чия собственост е отнетият с процесното НП мотоциклет. Обосновано, с оглед доказателствата по делото решаващият съд е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на развилото се административнонаказателно производство, което е ограничило, респ. нарушило правото на защита на собственика на отнетата вещ, което е довело до отмяна на наказателното постановление в тази му част. И актосъставителят, и наказващият орган не са проявили необходимата процесуална активност, за да установят релевантните факти. Именно посредством връчването на наказателното постановление, собственикът на вещта би могъл да реализира защитата си срещу накърненото му право на собственост по отношение на процесната вещ. По този начин законодателят е създал предпоставка за защита на правата на третото лице, което в противен случай би останало лишено от средство за закрила срещу разпореденото отнемане на собствените му вещи. Мислима е и хипотеза, в която лицето, сочено за нарушител, не оспорва издаденото срещу него НП, в което се съдържа и клауза за отнемане в полза на държавата на ползваните от него вещи, собственост на трето лице – именно, за да се гарантира неговото право на защита, коментираното правило от закона изисква то да бъде уведомено чрез връчване на препис от конкретното наказателно постановление. Освен това, нормата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН признава правото на оспорване на собственика на вещите, които са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, като то може да бъде упражнено в 14-дневен срок от връчване актовете по чл. 58д от ЗАНН, сред които попадат и НП. Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба, че доколкото процесният мотоциклет не подлежи на задължителен регистрационен режим, то АНО не е имал възможност да направи съответната справка в нарочен регистър. Това обстоятелство не изключва възможността АНО да изследва чия собственост е вещта, послужила за извършване на нарушението, посредством други способи, като например да изиска от нарушителя документ, с който последният да се легитимира като собственик на вещта – аргумент от разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Правилно РС Троян е приел и че от страна на АНО е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на оценка на отнетата вещ. В разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН е регламентирано, че отнемане в полза на държавата на вещите, които са послужили за извършване на административното нарушение, не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. В случая, в приложимия материален закон не е предвидена специална норма, дерогираща действието на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН. Нормата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ не изключва прилагането на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН. Последната е обща и е приложима във всички случаи на отнемане на вещите, послужили за извършване на нарушението. При липса на специална правна регламентация, изключваща прилагането на общото правило по чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, следва изводът, че както административнонаказващият орган при издаването на наказателното постановление, така и съдът в производството по неговото обжалване, следва да извършат преценка дали не е налице хипотезата на явно несъответствие на стойността на подлежащите на отнемане вещи, послужили за извършване на административното нарушение, с характера и тежестта на конкретното нарушение. В този смисъл, като не е оценил отнетата с процесното НП вещ, органът е лишил съда от възможността да извърши тази преценка. При реализираната проверка за съответствие на решението в обжалванат му част с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление в частта, с която на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ във вр. чл. 20 от ЗАНН е отнет в полза на държавата мотоциклет [Марка], модел „CRF“, без регистрационен номер, с номер на рама: JH2ME11096K210138. С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд гр.Троян в обжалванат му част за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна в обжалваната му част. При този изход на делото, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. Представени са доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лв., видно от договор за правна защита и съдействие, приложен към молба с вх. № 351/03.02.2026 г. на АдмС Ловеч. Съдът намира за основателно възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Размерът на същото подлежи на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Видно е, че същото е определено над установения минимален размер съобразно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Доколкото упълномощеният от ответника по касация процесуален представител не се е явил в съдебно заседание, а е представил само писмена молба с кратки доводи по същество, които преповтарят мотивите на решението на районния съд, а и делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, в полза на ответника по касация се следват разноски в минимален размер от 500,00 (петстотин) лева адвокатско възнаграждение. Към момента на постановяване на решението по делото, считано от 01.01.2026 г., официалната парична единица в Република България е евро. Според § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране. С чл. 11, ал. 1 от ЗВЕРБ е предвидено, че въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти, с позовавания и препратки към лева. По смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕО) 974/1998 г., решението е „правен инструмент“, с оглед на това, в съответствие с чл. 6-9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 от ЗВЕРБ и съответно за закръгляване по чл. 13 от ЗВЕРБ или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Предвид изложеното за сумата 500,00 лева, това означава: при официален и фиксиран курс от 1,95583 лева за 1 (едно) евро – 255,66 евро, като и двете суми – в евро и в лева следва да се посочат в диспозитива на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, във връзка с чл.63в и чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, Административен съд гр.Ловеч, втори касационен състав