Решение № 1037 от 27.4.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2510/2025 г.

Производството е по реда на чл. 247, чл. 248, чл. 250 и чл.251 от ГПК.

По делото е постановено Решение №399/19.02.2026 г., с което:

• Н. Б. М. с ЕГН ••••••••••, адрес гр. •••, е осъден да заплати на „ИНТЕРАУТО ТЕХНИК“ ЕООД с ЕИК 206232452, представлявано от Д. Н. М., със седалище и адрес на управление с адрес за призоваване гр. •••, сумата от 914, 40 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на противоправни действия на ответника, извършени виновно от него на 17.12.2024 г., което обезщетение се изразява в стойността на ремонтните дейности и разходите по отстраняването на вредите, причинени от деянието му, както и сумата от 37, 74 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 17.12.2024 г. до 04.04.2025 г., ведно със законната лихва от 04.04.2025 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, като в останалата им част предявените искове са отхвърлени за сумата над уважената част до предявения размер от 5000 лв. за обезщетение за причинени имуществени вреди и за сумата от 206, 34 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 17.12.2024 г. до 04.04.2025 г.;

• Н. Б. М. с ЕГН ••••••••••, адрес гр. •••, е осъден да заплати на Д. Н. М. с ЕГН ••••••••••, с адрес за призоваване гр. •••, сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на противоправни действия на ответника, извършени виновно от него на 17.12.2024 г., изразяващи се в тревожност, стрес, безсъние,, както и сумата от 12, 38 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 17.12.2024 г. до 04.04.2025 г., ведно със законната лихва от 04.04.2025 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, като в останалата им част предявените искове са отхвърлени за сумата над уважената част до предявения размер от 500 лв. за обезщетение за причинени неимуществени вреди и за сумата от 20, 63

С решението, Н. Б. М. с ЕГН ••••••••••, адрес гр. •••, е осъден да заплати на „ИНТЕРАУТО ТЕХНИК“ ЕООД с ЕИК 206232452, представлявано от Д. Н. М., със седалище и адрес на управление с адрес за призоваване гр. •••, и Д. Н. М. с ЕГН ••••••••••, с адрес за призоваване гр. •••, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер 696, 18 лв., представляваща дължимите разноски в исковото производство.

С решението, „ИНТЕРАУТО ТЕХНИК“ ЕООД с ЕИК 206232452,

представлявано от Д. Н. М., със седалище и адрес на управление с адрес за призоваване гр. •••, и Д. Н. М. с ЕГН ••••••••••, с адрес за призоваване гр. •••, ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. Б. М. с ЕГН ••••••••••, адрес гр. •••, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.4 от ГПК, сумата в размер 2659, 98 лв., представляваща дължимите разноски в исковото производство.

Постъпила е молба с вх. №10414 от 10.03.2026 г., подадена от Д. Н. М. с ЕГН •••••••••• и „ИНТЕРАУТО ТЕХНИК“ ЕООД с ЕИК 206232452,

представлявано от Д. Н. М., чрез процесуалния им представител адв. В. В..

Посочено е, че се прави искане за допълване на постановеното по делото Решение №399/19.02.2026 г., постановено по гр.д.№2510/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас. От постановения по делото диспозитив не ставало ясно в какво съотношение между двамата ищци, същите са възложени съдебно – деловодните разноски, които следва да заплатят на ответната страна. Отделно от това, ответникът не е посочил банкова сметка за заплащане на дължимите за него суми за разноски, поради което и моли ответникът да посочи банкова сметка, по която да му бъдат заплатени направените по делото разноски.

Препис от искането за изменение на решението в частта за разноските е изпратено на насрещната страна за становище.

Постъпила е молба с вх. №12497 от 23.03.2026 г., подадена от Н. Б. М., чрез процесуалния му представител адв. А. В..

Посочено е, че се прави искане за тълкуване на постановеното по делото Решение №399/19.02.2026 г., постановено по гр.д.№2510/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас. От постановения по делото диспозитив не ставало ясно в какво съотношение между двамата ищци, същите са възложени съдебно – деловодните разноски, които следва да заплатят на ответната страна. Отделно от това, ищците не са посочили банкова сметка за заплащане на дължимите суми, поради което и моли ищците да посочат банкова сметка, по която да им бъдат заплатени направените по делото разноски. Също така и паричните суми в съдебното решение не били конвертирани в официалната парична единица – евро, съгласно чл.4 от ЗВЕРБ, като преизчисляването се извършвало по правилата на чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ.

Препис от искането за тълкуване на решението и изменението му в частта за разноските е изпратено на насрещната страна за становище.

Постъпила е молба с вх. №13260 от 27.03.2026 г., подадена от Н. Б. М., чрез процесуалния му представител адв. А. В..

Посочено е, че се прави искане за поправка на очевидна фактическа грешна на постановеното по делото Решение №399/19.02.2026 г., постановено по гр.д.№2510/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас. В постановения по делото диспозитив не било посочено, че решението е постановено при участието на трето лице - помагач.

Препис от искането за поправка на очевидна фактическа грешка на решението е изпратено на насрещната страна за становище.

По молба с вх. №10414 от 10.03.2026 г., подадена от Д. Н. М. с ЕГН •••••••••• и „ИНТЕРАУТО ТЕХНИК“ ЕООД с ЕИК 206232452,

представлявано от Д. Н. М., чрез процесуалния им представител адв. В. В.:

Съдът намира, че подадената молба е такава по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноски, доколкото и се иска посочване на съотношението, в което Д. Н. М. с ЕГН •••••••••• и „ИНТЕРАУТО ТЕХНИК“ ЕООД с ЕИК 206232452 дължат присъдените на насрещната страна съдебно – деловодни разноски по делото.

Въпреки, че молителите квалифицират своето искане като такова за допълване на постановеното по делото решение по чл.250 от ГПК, следва да се има предвид, че според съдебната практика и теорията, съдът не е обвързан от дадената от страните правна квалификация, било то и на техните искания, отправени до съда. Съдът следва сам и служебно да квалифицира всяко едно искане, отправено до него, съобразно обуславящите го твърдения и характера на самото искане, като не е обвързан от посочената от молителя /ищеца/ правна квалификация. На базата на изложеното, съдът квалифицира направеното от ищците искане като такова за изменение на решението в частта за разноските по чл.248 от ГПК.

Следва да се има предвид, че искането се отнася до изменение на съотношението, в което е възложено на ищците да заплатят на ответната страна, сторените от последната съдебно – деловодни разноски по делото. Искането не засяга въпрос, който да касае спорното по делото право, тоест материалното гражданско правоотношение, което е предмет на делото. Както е посочено и в „Българско гражданско процесуално право, 10. прераб. и доп. изд., С.: Сиела, 2020“, проф. Сталев и др.“, с. 513, „по реда на чл.250 може да се иска допълване на решението само относно непроизнасяне от съда по част от предмета на делото, но не и при непроизнасяне в частта относно искането за разноски..“. На още по – силно основание, това е така и когато се иска да бъде изменено съотношението, в което страните са осъдени да понесат възложените им съдебно – деловодни разноски /напр. Определение № 128 от 21.01.2025 г. на САС по в. гр. д. № 1113/2024 г./. Изобщо и като цяло, допълване на решението може да се иска единствено по отношение на липса на произнасяне на съда, когато се касае до материалното право или свързани с него акцесорни права /като лихви или плодове/, което е предмет на делото, а то е такова, когато е било предявено нарочно с иск от страната. Въпросът за разноските е такъв, който не касае произнасянето на съда по спорното право, а е последица от крайния резултат от това произнасяне.

По направеното искане, съдът намира същото за допустимо, доколокото е направено от легитимирана страна, което е представила списък на разноските и същото е направено в срока по чл.248 от ГПК.

По същество, съдът намира, че неправилно е възложил разноските по равно, които се дължат от ищците на ответната страна. По равно, защото при липса на друго указание, се приема, че двете страни следва да ги понесат в равна част, като същите са дължими при условията на разделност, а не солидарност, тъй като за да се приеме, че са дължими солидарно, това следва да е изрично посочено.

Така или иначе, следва да се определи коректно съотношение на дължимите от ищците разноски, съобразно съотношението на отхвърлената част от исковете /вкл. и прекратената такава по иска за неимуществени вреди/, или 4254, 20 лв. по исковете, предявен от „ИНТЕРАУТО ТЕХНИК“ ЕООД и 10100, 31 лв. по исковете, предявени от Д. Н. М.. Сумите са определени като е изчислена разликата, до която са отхвърлени предявените искове /тоест размерите им над уважените такива/, като се прибави по отношение на исковете от Д. М. и сумите, за които е прекратено производството на делото, поради направеното от последния частично оттегляне на исковете.

От изложеното следва, че „ИНТЕРАУТО ТЕХНИК“ ЕООД следва да понесе сумата от 788, 33 лв. от сторените от ответника съдебно – деловодни разноски, а Д. Н. М. – 1871, 65 лв.

По отношение на молба с вх. №12497 от 23.03.2026 г., подадена от Н. Б. М., чрез процесуалния му представител адв. А. В.:

Съдът намира, че с посочената молба е направено както искане за изменение на решението в частта за разноските, така и такова за тълкуване на съдебното решение.

В тази връзка и по отношение на искането за посочване на това в какво съотношение Н. Б. М. дължи разноски на всеки един от двамата ищци, съдът намира, че следва да препрати към изложените по – горе мотиви, по отношение на това защо се приема, че по същество това искане е такова за изменение на решението в частта за разноските.

По направеното искане, съдът намира същото за допустимо, доколокото е направено от легитимирана страна, което е представила списък на разноските и същото е направено в срока по чл.248 от ГПК.

По същество, съдът намира, че неправилно е възложил разноските по равно, които се дължат от ответника на ищците. По равно, защото при липса на друго указание, се приема, че двете страни следва да ги понесат в равна част, като същите са дължими при условията на разделност, а не солидарност, тъй като за да се приеме, че са дължими солидарно, това следва да е изрично посочено.

Така или иначе, следва да се определи коректно съотношение на дължимите на ищците разноски, съобразно съотношението на уважената част от исковете, или 524, 20 лв. относно исковете, предявен от „ИНТЕРАУТО ТЕХНИК“ ЕООД и 171, 98 лв. относно исковете, предявени от Д. Н. М., тоест това са и дължимите конкретно суми на всеки от ищците от страна на ответника за сторените от тях съдебно – деловодни разноски.

Съдът намира, че по отношение на искането за тълкуване на съдебното решение, съдът намира, че същото е неоснователно, доколкото и в случая волята, изразена в съдебното решение не е неясна. Действително, паричните суми, посочени в решението, са в български лева, като след 01.01.2026 г., съгласно и Закона за въвеждане на еврото в Република България, официална парична единица в Република България е еврото. Съгласно същият обаче, в съответствие с Регламент (ЕО) № 974/98 и другото пряко приложимо право на Европейския съюз въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти с позовавания на лева или с препратки към лева /чл.11, ал.1 от ЗВЕРБ/. От това следва, че по отношение на съдебни актове, в които паричните стойности са посочени в лева, макар и постановени след датата на приемане на еврото като официална парична единица в Република България, това е допустимо. Още повече предвид обстоятелството, че производството е образувано преди 01.01.2026 г. и в предявената искова молба сумите са поискани в лева, каквато е била и тогава официалната парична единица в РБ. Това не означава, че решението е неясно, доколкото и съгласно чл.11, ал.2 от ЗВЕРБ, в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Тоест и без да е налице изрично посочване на сумите в евро, същите се конвертират по силата на закона, съобразно предписаните там правила. От това следва, че и по отношение на сумите, посочени в съдебното решение, това правило следва да намери приложение, вкл. и що се отнася до производство по принудително изпълнение, като в случай на образуване на такова, съдебният изпълнител следва да провежда такова, като събира паричните суми в евро, конвертирайки ги според посочените по – горе правила.

В заключение може да се направи заключение, че не са налице предпоставките за тълкуване на съдебното решение по чл.251 от ГПК, доколкото волята на съда е ясна, поради което и молбата в тази й част следва да се остави без уважение.

По отношение на молба с вх. №13260 от 27.03.2026 г., подадена от Н. Б. М., чрез процесуалния му представител адв. А. В.:

Съдът намира, че в решението не е допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК. На първо място, в мотивите на съдебния акт е ясно посочено, че по делото е конституирано трето лице – помагач – „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. На следващо място, в предписаното от закона съдържание на съдебното решение, посочени и в чл.236 от ГПК, не е посочено, че в диспозитива следва да се отрази участието на трето лице – помагач по делото. В тази връзка, следва да се посочи, че правните последици на съдебното решение, които настъпват в отношенията между страната и третото лице – помагач /задължителна сила на мотивите в отношенията между подпомагана страна и подпомагаща – чл.223, ал.2 от ГПК, както и респ. силата на присъдено нещо по отношение на насрещната страна – чл.223, ал.1 от ГПК/, настъпват от момента на констиуирането й като такава по делото, тоест от постановяване на определението на съда, без значение дали това е изрично посочено в диспозитива на съдебното решение или не.

По тези съображения и тази молба следва да се остави без уважение, тъй като по делото не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК.

Така мотивиран, Районен съд - Бургас