Решение № 2151 от 14.10.2026 г. на Административен съд - Сливен по дело № 400/2026 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ към отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, подадена чрез пълномощник, против Решение № 26 от 02.04.2026 г., постановено по АНД № 445/2025 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-066/ 04.11.2025 г., издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ към отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ към ИАРА, с което Ж. Г. Ж. с [ЕГН] за нарушение на чл. 24, ал. 6 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ и на основание чл. 66, ал. 3 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева, и Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е осъдена да заплати на Ж. Г. Ж., [ЕГН], сумата от 204,52 евро, представляваща разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че: доказателствата по делото дават пълно описание на извършеното административно нарушение от обективна и субективна страна като изпълнително деяние, извършено от конкретното лице, което е надлежно идентифицирано за налагане на предвиденото административно наказание; налице е пълно съответствие от фактическа и правна страна на установеното административно нарушение по чл. 66, ал. 3 от ЗРА; редът, условията и обектите по ал. 6 на чл. 24 от ЗРА, в които се разрешава любителският риболов през тъмната част на денонощието, се определят ежегодно със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по предложение на изпълнителния директор на ИАРА; мястото на извършване на нарушението е извън рамките на разрешеното – яз. „Жребчево“, м. „Острец“, в землището на с. Баня обл. Сливен. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел наличие на съществено противоречие в свидетелските показания на служителите на ИАРА, приемайки ги за недостоверни, кредитирайки показанията на другите двама свидетели, които са пряко заинтересовани от изхода на делото. Твърди, че наложената от административнонаказващия орган глоба е в законоустановения минимум, предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Нова Загора и да потвърди изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба, подадена от пълномощник, който заявява, че поддържа изложеното в касационната жалба. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Ж. Г. Ж., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба, подадена от пълномощник, който заявява, че оспорва изцяло касационната жалба. Посочва, че основното оплакване на касатора е насочено срещу начина, по който първоинстанционният съд е кредитирал свидетелските показания, което счита за неоснователно. Твърди, че: Районният съд подробно е мотивирал защо не кредитира безусловно показанията на тримата служители на ИАРА, като намира за правилно приетото от съда наличие на противоречие между същите; поради липсата на заинтересованост показанията на св. М. са правилно кредитирани от Районния съд; нарушението не е установено по безспорен начин; административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, с което е нарушено задължението за самостоятелна преценка на всички относими факти преди издаване на наказателното постановление. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител. Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 05.09.2025 г. в 22:35 часа при извършена проверка на язовир Жребчево, м. Острец, в землището на с. Баня, обл. Сливен, било установено, че Ж. Ж. е извършвал риболов с два броя въдици, потопени във водата, в работно положение и под негов контрол в момента на проверката. За констатираното на Ж. Ж. бил съставен АУАН № 0032307/ 05.09.2025 г., като той попълнил възражение в него, че въдиците са извън водата и е заплашван от служителите, след което отказал да подпише акта, което е удостоверено с подпис на свидетел. По време на проверката Ж. Ж. и св. К. Ж. подали сигнал на ЕНН 112, че не са извършвали риболов и са заплашвани от проверяващите. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП. Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, но без да са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това. Формирал е извод, че: в АУАН и в НП е следвало да се посочи точно коя или кои от въведените от разпоредбата на чл. 24, ал. 6 от ЗРА предпоставка или предпоставки не е налице, за да бъде законосъобразен любителският риболов; постъпилото в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН възражение срещу АУАН не е описано в НП, което процесуално нарушение ограничава правото на защита на наказаното лице. Обсъдил е показанията на разпитаните свидетели, посочвайки кои от тях кредитира и причините за това. Приел е, че: контролните органи не са събрали всички необходими и достатъчни доказателства, за да бъде повдигнато обвинение на жалбоподателя и съответно да му бъде наложено наказание; е недоказано извършването на риболов от наказаното лице. С такива мотиви Районният съд е отменил обжалваното НП. Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил неправилен съдебен акт. В процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения, които да обосноват отмяна на НП. Видно от съдържанието на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, конкретно е посочено, че на 05.09.2025 г. в 22:35 часа е било установено, че Ж. Ж. е извършвал риболов, с което е нарушил забраната за извършване на риболов през тъмната част на денонощието; описано е мястото на нарушението – яз. Жребчево, м. Острец, в землището на с. Баня, обл. Сливен, както и механизмът на извършване на деянието; посочена е нарушената правна норма, като не е налице непълнота. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано словесно ясно и точно, като коректно е посочена и правната му квалификация в цифров вид, по начин, който не нарушава правото на защита на лицето. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 6 от ЗРА любителският риболов през тъмната част на денонощието се разрешава само от брега през всички дни на седмицата в периода от 1 април до 1 ноември, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1 и само в рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на ал. 9 – със заповед на министъра на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на ИАРА. Такава заповед се издава ежегодно, според посоченото в ал. 9 на чл. 24 от ЗРА. За 2025 г. е издадена Заповед № РД 09-346/ 27.03.2025 г. на министъра на земеделието и храните, представена по делото на Районния съд /л.40/. Язовир Жребчево, м. Острец, в землището на с. Баня, обл. Сливен не е сред посочените в заповедта по чл. 24, ал. 9 от ЗРА места за любителски риболов през тъмната част на денонощието, което имащо характер на отрицателен факт не изисква изрично отбелязване в АУАН и НП. След като отговорността на нарушителя е ангажирана за нарушение по чл. 24, ал. 6 от ЗРА, то имплицитно се съдържа този елемент от състава на нарушението – че риболовът е извършен в рибностопански обект, който е извън определените по съответния ред и не е разрешен през тъмната част на денонощието. В §1, т. 53, б. „г“ от ДР на ЗРА изрично е посочено какво се има предвид под „тъмна част на денонощието“, като това е периодът от 21:00 ч. до 06:00 ч. – за месеците август, септември и октомври. Нарушението е извършено на 05.09.2025 г. в 22:35 часа. Посоченото налага извод, според който при съставяне на АУАН и издаване на НП правото на защита на лицето не е било нарушено, като същото е упражнено в пълен обем и в рамките на развилото се съдебно производство. Не се споделя и изводът за нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. По делото на Районния съд е приобщена жалба до директора на ИАРА с вх. № 94-00-5030/ 09.09.2025 г. с описание на действията на служители от сектор ИАРА извършени спрямо Ж. Ж. и лице с инициали К.Ж. заявено е искане за ангажиране отговорността на тези служители за поведението им и за уронване престижа на ИАРА, както и за отпадане на НП, което няма характер на възражение срещу АУАН. Жалбата е адресирана до директора на ИАРА, разгледана е, изпратен е отговор с изх. № 94-00-5030-1/ 03.12.2025 г. с резултати от извършена проверка, при която било установено, че инспекторите са действали съобразно своите компетенции и в рамките на законовите си задължение. Няма данни жалбата да е препратена на АНО за сведение или отношение, което да формира задължение за произнасяне по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Посоченият отговор е представен пред първоинстанционния съд от пълномощника на Ж., т.е. отговорът е бил получен от Ж. Ж.. Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетели, сред които и проверяващите лица – св. К., св. Р. и св. Б., чиито показания настоящата касационна инстанция не приема за противоречиви. Според показанията и на тримата свидетели на посочените в АУАН и в НП дата, място и час санкционираният Ж. Ж. е извършвал риболов. Дали е следвало да бъде и бил ли е санкциониран К. Ж. не е предмет на настоящото дело, т.к. административнонаказателната отговорност е лична /арг. чл. 24 от ЗАНН/. Обстоятелството кой от тези свидетели на кое място в лодката се е возил не разколебава този извод. Относно показанията на св. М., следва да се съобрази, че същият не е бил очевидец към момента на извършване на проверката, а показанията му касаят по-ранен момент, поради което са неотносими. От събраните пред Районния съд доказателства са установени спорните моменти по повод ангажираната административнонаказателна отговорност на санкционираното лице. От посочените се установява, че Ж. Ж. е извършил административното нарушение, за което е било издадено наказателното постановление. Наложеното административно наказание съответства по вид и размер на предвиденото със санкционната норма на чл. 66, ал. 3 от ЗРА, като е определено в минималния предвиден от същата размер. С оглед събраните по делото доказателства и предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на обстоятелства, които да сочат, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН във връзка с § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. По изложените по-горе съображения Административен съд – Сливен намира, че като е отменил НП, Районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който страда от пороците, сочени като отменителни основания, поради което следва да бъде отменен и да се постанови нов, по съществото на спора, с който се потвърди НП. Предвид изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателна. На основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН и чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47 евро, равняващи се на 130 лева, което да се възложи в тежест на ответника по касация. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователна. Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен