Решение № 206 от 30.6.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 225/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от „Е. Г.“ООД срещу Решение № 2/16.01.2025г. по т.д.№ 40/2024г. на Окръжен съд Кърджали, в частта му, с която са отхвърлени обективно съединени искове, предявени от „Е. Г.“ООД срещу „Р.“ООД с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД за сумата от 132 343, 89 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за консултантски услуги от 05.01.2022г. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 5 474, 04 лева, представляваща лихва за забавено плащане за периода от 11.12.2023г. до подаването на исковата молба. Твърди се във въззивната жалба решението да е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Излагат се съображения за необоснованост в изводите на съда, че при тълкуване действителната воля на страните по договора следвало да се приеме, че заплащането на уговореното възнаграждение не зависело от волята, а от одобрението от страна на третото лице спрямо договорните отношения между страните, каквото е ДФ З.. Твърди се, че такава уговорка между страните по процесния консултантски договор нямало. Позовават се на съществуваща практика на касационната инстанция. Твърди се, че в процесния договор за консултантски услуги от 05.02.2022 г. няма договорено условие за определяне размера на възнаграждението и дължимостта му от пълно одобрение на подадения проект за безвъзмездна финансова помощ. Излагат се съображения, че дружеството ищец е изпълнило изцяло, точно и напълно добросъвестно задълженията си по договора, като е участвало активно и е давало консултантски услуги на ответника за подготовка на заявлението за подпомагане, подготовка на Б. п., доказващ икономическа целесъобразност на проекта и съдействие за цялостното окомплектоване и подаване на проектната документация. Искането към въззивния съд е да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да се уважат предявените искове- главен по чл.266, ал.1 ЗЗД и акцесорен по чл.86, ал.1 ЗЗД, така както са предявени, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от въззиваемата страна „Р.“ООД, с който се оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца „Е. Г.“ООД отхвърлителна част като правилно в тази му част. Постъпила е и въззивна жалба от „Р.“ООД срещу решението на Окръжен съд Хасково, в частта му, с която са отхвърлени предявените от него срещу „Е. Г.“ООД насрещни искове с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД за заплащане на сума в размер на 92 917, 28 лева, представляваща получено на отпаднало основние възнаграждение от „Е. Г.“ООД по развален договор за консултантски услуги от 05.02.2022 г., както и предявен като евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД за заплащане на същата сума като получена при начална липса на основание. Твърди се че решението на съда в обжалваната от ответника част е неправилно и незаконосъобразно по съображенията, които са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба. Искането към съда е да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната от „Р.“ООД и вместо него да се постанови друго, с което предявените от ответника насрещни искове- главен по чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД и евентуален по чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД да бъдат уважени както са предявени. В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от страна на „Е. Г.“ООД, с който отговор се оспорва жалбата на „Р.“ООД като неоснователна. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната от „Р.“ООД отхвърлителна част по отношение на насрещните искове, като правилно в тази му част. Пловдивски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Е. Г.“ООД срещу „Р.“ООД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД за сумата от 132 343, 89 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за консултантски услуги от 05.01.2022г. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 5 474, 04 лева, представляваща лихва за забавено плащане за периода от 11.12.2023г. до подаването на исковата молба. Твърденията в исковата молба са били, че с ответника са имали сключен договор за консултантски услуги от 05.01.2022 г. Според точка 1 от договора консултантските услуги се изразявали в подготовка на заявление за подпомагане, подготовка на Б. п., доказващ икономическа целесъобразност на проект пред ДФ З. и съдействия за цялостното окомплектоване и подаване на проектната документация; консултантски услуги, свързани с управление на проекта, включително изпълнението и отчитането на дейностите по проекта до изплащане на помощта. В точка 3 от договор било уговорено между страните, че възложителят – ответник дължи заплащане на възнаграждение на изпълнителя – ищец в размер на 5 % от инвестиционните разходи, като посочените суми са без ДДС. Твърди се, че ищцовото дружество било изпълнило задълженията си по договора, като участвало активно и предоставяло консултантски услуги на ответника за подготовка на заявление за подпомагане, подготовка на Б. п., доказващ икономическата целесъобразност на проекта и съдействие за цялостното окомплектоване и подаване на проектната документация. С изключителното съдействие и консултации на ищцовото дружество била подадена приложената към исковата молба проектна документация за кандидатстване при Д. ф. „З.“ по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Заявява се, че заявените инвестиционни разходи били общо в размер на 3 754 352, 85 лв., съгласно проекта на Административен договор с № •••••••••• - •.••• - •••• - ••• за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 по процедура чрез подбор на проектни предложения № ••••••••••• - •.••• по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“. Поддържа се, че в точка 4 от договора от 05.01.2022 г. било уговорено между страните, че дължимостта на плащането на възнаграждението по договора настъпвала с изтичането на 7-дневен срок от одобряването на проекта на административно съответствие и допустимост от ДФ „З.“. Това станало съгласно писмо от 11.09.2023 г., въз основа на което е предложен проект на договор за подписване с ДФЗ. С предлагането на проект за договор ДФЗ приел всички извършени дейности в полза на ответника по кандидатстването му в програмата, въз основа на консултантските услуги на ищеца, като дължимите 5 % от 3 754 352, 85 лв. се равнявали на 187 717, 64 лв. без ДДС или 225 261, 17 лв. с ДДС. От общо дължимата сума съгласно договор по консултантски услуги от 05.01.2022 г. в размер на 225 261, 17 лв. с ДДС били заплатени от ответника на ищеца авансово по банков път само 92 917, 28 лв. с ДДС. Излага се извод, че по този начин било налице частично извънсъдебно признание от страна на ответника на дължимостта на сумата по договора от 05.01.2022 г., като по този начин по договора оставали да се дължат от ответника на ищеца още 132 343, 89 лв. с ДДС, както и лихва за забава върху тази сума от 11.12.2023 г. Сочи се също така в исковата молба, че по неизвестни причини ответникът се отказал от проекта, за който бил одобрен от ДФЗ и не подписал предложения му проект на договор с фонда. Поради тази причина необосновано и без обяснения ответникът отказал да доизплати на ищеца остатъкът от дължимото му възнаграждение по договора от 05.01.2022 г. за консултантски услуги. В срока за отговор на исковата молба ответникът „Р.“ООД е възразил срещу иска с твърдения, че ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по договора за консултантски услуги. Посочил е че след сключване на договора и стартиране на процедурата по кандидатстване с проект за безвъзмездна финансова помощ в отговор на 25.10.2023 г. е получено писмо от Д. ф. З., с което ответникът е уведомен, че проекта за получаване на безвъзмездна финансова помощ е одобрен само в размер на 35 % или в размер на 1 314 023, 48 лв. Този резултат от действията на ищеца по изпълнение на договора за консултантски услуги не е бил приет от страна на ответника, тъй като това означавало последният да финансира със собствени средства 65 % от стойността на проекта или сума в размер на 2 440 329, 37 лв., което се явявало нежелан резултат, финансово неизгоден и икономически нецелесъобразен. С оглед на постигнатия от ищеца резултат, изпълнената от него работа не била приета от ответника нито с изрични, нито с конклудентни действия, съответно не било възникнало задължение за плащане, а недоволството от постигнатия резултат било изразено както устно, така и в писмена форма. Ответникът не е оспорил, че е издал четири броя фактури, цитирани в исковата молба и че по тях са изплатени на ищеца суми в общ размер на 92 917, 28 лв., но в същото време е заявил становище, че тези плащания не представлявали приемане на извършената работа, а имали формата единствено на извършено авансово плащане. Все поради същата причина – липса на реализирания резултат и негодност на предоставените консултантски услуги за тяхното договорно или обикновено предназначение по смисъла на чл. 265 ЗЗД – ответното дружество подало искане до ДФ З. за прекратяване на процедурата от 05.10.2024 г., което освен това било подадено именно чрез ищцовото дружество. Допълнително ответникът подчертава, че след като получил уведомително писмо – покана № ••• от ДФ З., изпратил в 6-месечния срок по чл. 265 ЗЗД друго уведомление до ищеца, получено от него чрез куриер на 25.03.2024 г. С това уведомление ответникът е упражнил в срок правата на възложителя да иска намаляване на възнаграждението на ищеца по сключения договор за консултантски услуги поради недостатъци на изпълнената работа по смисъла на чл. 265, ал. 1 ЗЗД, до размера на вече платената част от договореното възнаграждение в размер на 92 917, 28 лв., както и упражняване в същия 6-месечен срок на правото за разваляне на договора. С тези доводи ответникът е отправил искане до съда да приеме възражение за некачествено изпълнение, както и за отклонение от поръчката от страна на изпълнителя по смисъла на чл. 265 ЗЗД на възложените с договора от 05.01.2022 г. консултантски услуги, тъй като възложителят нямал полза от реализирания резултат от работата на изпълнителя в този му вид и размер на одобрена безвъзмездна финансова помощ. Нито технически, нито финансово било предвидено, планирано или желано от ответника като резултат частично одобрение и съответно частично финансиране на стойността на проекта. Ответникът обосновава теза, че освен в качествено, имало неизпълнение и в количествено отношение от страна на ищеца. Уговореното възнаграждение се дължало не само за извършени от ищеца действия по подготовка и кандидатстване по проекта, но и за действия, свързани с управлението на проекта, включително изпълнение и отчитане на дейностите до изплащане на помощта, като тези услуги се оказвали в процеса на изпълнение на проекта след подписването на договор за реализацията му до финалния отчет на проекта. Тази втора категория дейности по договора не били реализирани от ищеца и за тях не следвало да се заплаща, като обемът на неизвършените дейности бил съществен спрямо общия обем на предвидените за извършване в процесния договор действия във времево и количествено отношение, но същевременно се явявали функционално свързани с основната цел на проекта: одобряване в пълен размер на безвъзмездното финансиране. В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Р.“ООД е предявил насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 86 ЗЗД и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 86 ЗЗД, които са заявени на следните основания: При изложени в насрещната искова молба едни и същи фактически твърдения като тези в отговора на исковата молба- за това, че са одобрени за финансиране само 35 % от общата стойност на допустимите разходи и 65 % да бъдат със собствено финансиране, постигнатият от изпълнителя резултат се явявал финансово неизгоден и икономически нецелесъобразен и поради това нежелан и безполезен за възложителя и с оглед на това изпълнената от него работа не била приета нито изрично, нито чрез конклудентни действия. Твърди се, че именно поради обстоятелството, че възложителят по договора за консултантски услуги нямал никаква полза от реализирания резултат от работата на изпълнителя в този му вид и размер на одобрена безвъзмездна финансова помощ като негоден резултат за неговото договорно или обикновено предназначение по смисъла на чл. 265 ЗЗД, до ДФ З. било подадено искане за взаимно прекратяване на процедурата от 05.12.2024 г., което искане било удовлетворено и с решение от 12.12.2023 г. държавният орган прекратил производството по одобрение на проекта. Излагат се твърдения, че в предвидения по чл. 265 ЗЗД 6-месечен срок от получаването на уведомително писмо – покана № ••• от страна на ответника било изпратено на ищеца на 22.03.2024 г. уведомление за упражняване на правата на възложителя за разваляне на договора и за връщане на платените по същия суми, въпреки че такова уведомление не било абсолютно задължително, доколкото изпълнителят сам знаел за недостатъците на извършената работа и бил наясно, че се е отклонил при нейното изпълнение и от целения резултат. Към момента на предявяване на насрещния иск платената авансово сума от 92 917, 28 лв. не била върната на ответника. Доколкото задължението на изпълнителя е да изпълни възложената работа съгласно поръчката и исканията на възложителя, одобрението от страна на ДФ З. на безвъзмездна финансова помощ само в размер на 35 % от общата сума на разходите по проекта на практика представлявало пълно неизпълнение от страна на ищцовото дружество на възложената работа, както и пълно отклонение от поръчката по смисъла на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, тъй като постигнатия резултат бил негоден, нежелан, неизгоден, икономически нецелесъобразен и безполезен за ответника. Отправил е поради това искане до съда ищецът да бъде осъден да върне на ответника авансово заплатената сума в общ размер на 92 917, 28 лв., представляваща полученото (платено) на отпаднало основание възнаграждение на „Е. Г.“ ООД по договор за консултантски услуги от 05.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2024 г. до окончателното заплащане на сумата. При условията на евентуалност и ако съдът приемел, че изпълнението на работата от ищеца в рамките на желания и целен от ответника резултат, е станало невъзможно не поради съществени недостатъци на работата на ищеца или поради съществено отклонение от поръчката, а по причина, за която никоя от страните не отговаряла – поради взето решение от ДФ З. да се одобри максимален размер на безвъзмездна финансова помощ само до 35 % от размера на одобрената обща стойност на максимално допустимите разходи за изпълнение на проекта и бъде отхвърлен иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тогава се отправя искане да бъде постановено решение, с което ищецът да бъде осъден да върне на ответника сума в същия размер, представляваща полученото възнаграждение на ищеца по договор за консултантски услуги от 05.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2024 г. до окончателното заплащане на сумата. В отговор на насрещния иск ищецът по главния иск е оспорил предявените насрещни искове по съображенията изложени в отговора на насрещната искова молба. Поддържа се, че нормативно не съществувал проект пред ДФ З., който да се е финансирал с пълно одобрение на подадения проект за безвъзмездна финансова помощ. Оспорва се твърдението, че „Р.“ ООД е направила оспорване пред „Е. Г.“ ЕООД за неприет резултат от одобрения проект от ДФ З., тъй като липсвала уговорка между страните по договора, че одобрението на проекта следва да е 100 %. Извършеното по договора било прието от ответната страна, която оказвала съдействие при изготвяне на документите по проекта и пълното му окомплектоване и предаване за одобрение. Размерът на одобрения процент за финансиране зависел изцяло от одобряващия орган – ДФ З.. Договорът съдържал изрична клауза по т. 3, че за изпълнение на консултантските услуги се дължали 5 % от одобрените инвестиционни разходи по проекта. Моли съда да постанови решение, с което да се отхвърли предявения насрещен иск, както и да му бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски. От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено следното: Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство договор за консултански услуги от 05.01.2022г., сключен между „Р.“ООД в качеството на възложител и „Е. Г.“ ЕООД като изпълнител, се установява, че с договора възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да изпълни консултантски услуги, свързани с проект на възложителя по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ № •••••••••••• - •.••• от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ на Програма за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. Не е спорно, а и се установява, че съгласно договора възложените консултантски услуги са разделени на две категории – 1). подготовка на заявление за подпомагане, подготовка на Б. п., доказващ икономическата целесъобразност на проекта и съдействие за цялостното окомплектоване и подаване на проектната документация; 2) консултантски услуги, свързани с управлението на проекта, вкл. изпълнението и отчитането на дейностите по проекта до изплащане на помощта. Съгласно договорните клаузи, срокът за изпълнение на първата категория услуги ще бъде съобразен с готовността на възложителя с документацията по проекта и крайният срок за подаване на проектни предложения. Втората категория услуги се предоставят в процеса на изпълнение на проекта след подписването на договор за реализацията му до финалния отчет на проекта (съгласно точка 2 от договора). Не е спорно, а и се установява, че за изпълнението на двете категории консултантски услуги страните са се съгласили, че възнаграждението е в размер на 5 % от инвестиционните разходи по проекта, като всички цени и стойности са без полагащия се 20 % ДДС. Предвидено е, че сумата се изплаща в 7- дневен срок след одобрението на проекта на административно съответствие и допустимост от ДФ „З.“ по посочена в договора банкова сметка. Съгласно т. 5 от договора възложителят е приел да оказва принципно съдействие на изпълнителя в процеса на изпълнение на поставената задача и да запазва необходимата степен на конфиденциалност по отношение на клаузите по договора, а съгласно т. 6 изпълнителят е приел да изпълни възложените му консултантски услуги в съответствие с нормативните изисквания, в интерес на възложителя и при спазване на необходимата конфиденциалност. По делото е представен и е приет като доказателство формуляр за кандидатстване от името на ответното дружество с код на процедурата ••••••••••• - •.•••, като основният предмет на проекта е изграждането и оборудването на В. и., която следвало да бъде разделена на две части – производствена част на един етаж и административна част на два етажа, включително с изграждането на фотоволтаична инсталация. Исканото финансиране е в размер на 2 561 967, 47 лв., като съфинансирането от бенефициента/партньорите е в размер на 1 460 955, 01 лв. Общата стойност на проектното предложение е 4 022 922, 48 лв. С уведомително писмо изх. № 07 – 2600/9907 от 11.09.2023 г. от Д. ф. З. управителят на ответното дружество е уведомен, че проектното предложение е получило 38 точки по критериите за оценка и е включено в списъка на проектните предложения за финансиране по процедурата с одобрен размер на безвъзмездната финансова помощ 1 314 023, 48 лв., представляващи 35 % от одобрените инвестиционни разходи. В уведомителното писмо подробно описание колко точки са присъдени по съответните критерии, респ. по кои критерии не са присъдени максималния брой точки, както и какви са причините за това оценяване. В писмото е уточнено, че първоначалният размер на одобрената безвъзмездна финансова помощ е представлявал 60 % от одобрените инвестиционни разходи. След класиране на проектните предложение е установено, че за онези от тях, които са получили по-малко от 63 точки включително не е налице финансов ресурс по инструмента на ЕС за възстановяване. В тази връзка, за проектните предложения, получили по-малко от 63 точки включително, оценителната комисия е намалила размера на одобрената финансова помощ, като за инвестиционни разходи в обхвата на приложение № 1 не е допуснато увеличение с до 25 на сто. При това положение, посочва се в писмото, тези разходи се финансират от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в рамките на общия размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата, тъй като финансовите средства от инструмента на ЕС за възстановяване са изчерпани. Това е и причината за одобряване само на 35 % от заявените инвестиционни разходи. Отделно от това оценителната комисия е извършила корекция на проектобюджета и е приела за недопустими за финансиране част от разходите – по част „Технологично оборудване за обект В. и.“, по част „Ф. е.“, по част „Б. п.“, по част „П. у.“ и по част „С. н.“. Разходите за „Технологично оборудване за обект В. и.“ в първоначално заявен общ размер 2 105 950, 50 лв. са редуцирани със сума в размер на 21 126, 60 лв., която е предвидена за 1200 касети за грозде, тъй като цитираната сума представлявала „оперативни разходи“ на основание т. 4 от раздел 14.3 „Недопустими разходи“ от УК вр. чл. 19, ал. 7, т. 1 от ПМС № 162/05.07.2016 г. Разходите за „Ф. е.“ са приети за недопустими в пълния им заявен размер от 96 074, 50 лв., тъй като от кандидата е изискано да представи влязло в сила разрешение за строеж, но такова не е представено. Разходите за „Б. п.“ са приети за недопустими в пълния им заявен размер от 68 453 лв., тъй като за тях не е провеждана процедура по реда на ПМС № 160, не са представени три съпоставими независими оферти, договор с избрания изпълнител и кандидатът се е отказал от този разход. Аналогични са причините разходите за „П. у.“ да бъдат приети за недопустими в пълния им заявен размер от 44 200 лв. Разходите за „С. н.“ са приети за недопустими в пълния им заявен размер от 38 715, 53 лв., тъй като кандидатът е изразил позиция, че за тези разходи не е провеждана процедура по реда на ПМС № 160, не е попълнен в И.••• раздел – „План за външно възлагане“, не са представени три съпоставими независими оферти. С уведомително писмо изх. № 07 – 2600/13377 от 25.10.2023 г. от Д. ф. З. ответното дружество чрез неговия управител е поканено в срок до 15 календарни дни от получаване на писмото да изпрати чрез Информационната система за наблюдение и управление на средствата от ЕС в България (И.•••) подписан с КЕП приложеният екземпляр от административния договор. Така приложеният проект на административен договор включва одобреното финансиране в размер на 35 % или 1 314 023, 48 лв. Не е спорно, а и се установява, че след получаване на проекта за административен договор ответното дружество е подало на 05.12.2023 г. искане за прекратяване на процедурата по взаимно съгласие. В писмото са посочени и причините – при одобряването на проекта не е отпусната сумата на субсидията, която се е прогнозирала към момента на подаване на документите за кандидатстване, което затруднявало финансирането му. Обяснено е, че отпуснатата сума е по-малка от очакваната, а обхвата и размерът на проекта оставали същите, поради което необходимата инвестиция се удвоявала, а дружеството не било във финансово състояние да си позволи тази сума. Няма спор, а и се установява, че в отговор на подаденото искане за взаимно прекратяване на процедурата Д. ф. З. се е произнесъл с решение № ••-••/•••• от 12.12.2023 г., с което е допуснал пълно оттегляне на проектното предложение и е прекратил обработката на същото, както и е прекратил образуваното въз основа на него административно производство. Няма спор, а и се установява, че с уведомление от 22.03.2024 г. ответникът е уведомил ищеца, че на основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД в законоустановения 6-месечен срок е поискал намаляване на възнаграждението по договора за консултантски услуги, тъй като предложената 35 % безвъзмездна финансова помощ представлявала резултат от съществени недостатъци на изпълнената работа. Ето защо според ответника платеното до настоящия момент възнаграждение по договора в общ размер на 92 917, 28 лв. се явявало напълно достатъчно с оглед на постигнатия резултат и претенциите за допълнително възнаграждение били неоснователни. В уведомлението се отбелязва също така, че ако ищецът не се е съгласил и не се откаже от претенциите за изплащане на допълнително възнаграждение по договора, тогава самото уведомление следвало да се приеме като такова за разваляне на договора съгласно чл. 265, ал. 2 и чл. 87, ал. 2 ЗЗД с всички законови последици от развалянето – връщане на вече даденото и обезщетение за вреди от неизпълнение на договореното, тъй като изпълнението на договора било безполезно в този му вид и размер на безвъзмездно финансиране, което представлявало съществен недостатък на изпълнената от ищеца работа. Към уведомлението е приложена разпечатка от информационната система на куриерска фирма „Спиди“, видно от която пратката е изпратена на 22.03.2024 г. и е получена от получателя – ищцовото дружество, на 25.03.2024 г. Видно е от представеното по делото нотариално заверено пълномощно, че управителят на ответното дружество П. Б. е упълномощил лицето Е. Г. да представлява дружеството с пълни правомощия пред компетентните органи и пред всички физически и юридически лица, като за тази цел упълномощеното лице е имало правото да подписва всички необходими документи; да преговаря, подписва и изпълнява документи/споразумения с клиенти; да представлява дружеството пред всякакви компетентни институции или органи, включително пред ДФ З.. Представени са разпечатки от електронна поща с разменена кореспонденция между страните, както следва: като имейл от 26.09.2023 г. ищцовото дружество е изразило съображения какви ще са евентуалните рискове, ако не бъде подписан договора с Д. ф. З., като също така е отбелязано, че възнаграждението на консултанта ще бъде коригирано съобразно одобрената стойност на проекта; в електронно писмо от 05.12.2023 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че иска прекратяване на процедурата по подписване на договора, проведен е разговор с Д. ф. З., от където е обяснено, че трябва да бъде подадено искане за прекратяване по взаимно съгласие и ответникът разпорежда на ищеца да бъде подадено подобно искане още на същия ден. Между страните не се спори, а и се установява, че издадените от ищеца „Е. Г.“ ЕООД фактури № 1026/05.06.2023 г. за сума в размер на 23 229, 32 лева; №1033/03.07.2023 г. за сума в размер на 23 229, 32 лв.; № 1036/07.08.2023 г. за сума в размер на 23 229, 32 лв. и № 1040/01.09.2023 г. за сума в размер на 23 229, 32лева, всичките в общ размер на 92 917, 28 лв, са били заплатени от ответника „Р.“ООД. В производството пред първостепенният съд е разпитана свидетелката Е. Г.. От показанията й става ясно, че именно тя в качеството си на пълномощник на ответника „Р.“ООД е подписала уведомлението от 22.03.2024 г. като е уточнила, че първо уведомлението е било предоставено на управителя на ответното дружество п. б., който е потвърдил на свидетелката, че може да го подпише в качеството й на упълномощено лично от него лице. Уведомлението било изпратено по „Спиди“ с писмо с обратна разписка, но такава не била получена, поради което дружеството изискало от куриера подпис на негов служител, че пратката е получена. Отделно от това уведомлението е било изпратено и по имейл, за да е сигурно, че е получено. По отношение на договора за консултантски услуги свидетелката Г. е подчертала, че ищцовото дружество е извършило цялостната подготовка на документите за кандидатстване па проекта за получаване на безвъзмездна финансова помощ. Също така от ищцовото дружество се занимавали с подаването на документите през системата на И.••• и цялостната кореспонденция с ДФ З.. Потвърждава, че по договора не е имало плащане и причината за това е полученото одобрение само в размер на 35% от проекта, което е преценено като недостатъчно, тъй като се е очаквал друг процент на финансиране. По спомен свидетелката Г. уточнява, че се е очаквал процент на одобрение на безвъзмездна помощ поне минимум 50% - 60 % и тъй като одобреният от ДФ „З.“ резултат не отговарял на техните очаквания пристъпили към прекратяване на процедурата по отпускане на финансиране. В производството пред въззивната инстанция не са допуснати нови доказателства. При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи: Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя най-общо взето мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към фактическите установявания и правните изводи на окръжния съд. Наведените и в двете въззивни жалби доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати от жалбоподателите в производството пред първоинстанционния съд, в хода на разменените по делото писмени книжа, както и в устните състезания в производството пред първата инстанция, на които в обжалваното решение е даден подробен и изчерпателен отговор, който с някои изключения се споделя и от настоящия състав на съда. Независимо от това следва да се добави и следното: С оглед съдържащите се оплаквания във въззивната жалба на ищеца „Е. Г.“ООД спорният във въззивното производство въпрос е този дали уговореното в т.3 от договора за консултантски услуги възнаграждение в размер на 5% от инвестиционните разходи следва да бъде дължимо независимо от това какъв е размера на процентното одобрение на проекта от страна на ДФ „З.“. Жалбоподателят оспорва решаващите правни изводи на първоинстанционният съд, че при тълкуването на волята на страните следвало да се приеме, че тя била заплащането да зависело от постигнатото одобрение на проекта от третото лице спрямо договорните отношения ДФ „З.“, като противно на изводите на съда въззивникът счита, че такъв извод не е следвал от съдържанието на договора. Въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е стигнал до извод, че сключеният между страните договор за консултантски услуги от 05.01.2022г. по своята правна същност представлява договор за изработка. Договорът за консултантски услуги не е изрично уреден от закона, поради което правната му природа следва да се извежда от всеки конкретно сключен договор. Съгласно т. 1 от сключения консултантски договор ищцовото дружество е поело задължение да консултира възложителя „Р.“ООД за изготвяне на инвестиционен проект, включващ подготовката на пакет от документи и изготвяне на Б. п., както и на технико-икономически анализ и оценка за кандидатстването му за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.2 „Инвестиции и преработка/маркетинг на селскостопански продукти и мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ на „Програма за развитие на селските райони за периода 2014- 2020г.“ към ДФ „З.“, както и извършване на последваща цялостна консултантска дейност, свързана с управлението на проекта, вкл. и за изпълението и отчитането на дейностите по проекта до окончателното изплащане на помощта. От така очертания предмет на договора следва, че ищецът дължи на възложителя престиране на резултат от трудова/интелектуална/ дейност, а трудовият резултат е предмет на договор за изработка. Съгласно чл. 258 ЗЗД изпълнителят дължи изработването на нещо съгласно поръчката на възложителя, т. е. договорът за изработка има за предмет веществения труд на изпълнителя, който може да бъде резултат на вложен физически или интелектуален труд. Или в обобщение следва да се каже, че договорът за консултантски услуги, представлява вид договор за изработка, имащ за предмет престиране на резултат и от умствен труд. В същия смисъл се произнесъл и ВКС с Решение № 71 от 3.06.2009 г. по т. д. № 767/2008 г. на ВКС, II Т. О. и решение № 5 от 15.03.2010 г. по т. д. № 390/2009 г. на ВКС, I Т. О., която се споделя напълно от настоящия съдебен състав. Основното задължение на изпълнителя като страна по договора за изработка е да изпълни възложената му работа, съобразно поръчката на възложителя, и да му я предаде, а основното право – правото на възнаграждение за извършената и приета работа. Основните задължения на възложителя се свеждат до задължението да приеме извършената съгласно договора работа и до задължението да заплати на изпълнителя възнаграждение за приетата работа, а правата му – до право да откаже приемане на работата, която не съответства на поръчката му, до правата по чл. 265 от ЗЗД – при отклонения от поръчката, вкл. и правото му да развали договора, ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение/ал.2/. Съобразно изложеното дотук за да се отговори положително на въпроса дали се дължи цялото уговорено между страните възнаграждение, по начина по който е уговорено в т.3 от договора- в размер на 5 % от всички одобрени инвестиционни разходи на проекта, следва да се отговори преди това и на въпроса до какво по волята на страните се свежда осъществяването на дължимия резултат, при достигането на който по силата на разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД се дължи уговореното възнаграждение. Въззивният съд изследвайки съдържанието на договора и изхождайки от специфичната цел, заради който е сключен – да се осигури безвъзмездно финансиране от ДФ „З.“ на точно предложен от изпълнителя проект, намира че целта на престацията, която ищецът дължи е да предостави консултантските услуги по начин, който да позволява проектът да бъде одобрен в цялост, т.е за сумата от 2 56 967, 47 лева, която е предоставена в заявлението за кандидатстване като искано финансиране, имащо характера на безвъзмездна финансова помощ. Именно това е максималният резултат, който възложителят е можел да очаква от сключването на договора за консултантски услуги тъй като без предоставянето на исканата безвъзмездна финансова помощ той няма да е в състояние само с наличния си вече осигурен паричен ресурс да реализира инвестицията заради която е прибягнал до осигуряването на безвъзмездно финанансиране от държавата. И именно заради осигуряването на такова безвъзмездно финансиране изпълнителят по договора е предоставил услугите си и възложителят се е съгласил да сключи договора за консултантска дейност. Такъв извод се извежда от нормата на чл. 20 от ЗЗД, съгласно която при тълкуването на договорите трябва да се търси и изследва действителната обща воля на страните. В т. см. настоящата инстанция, също както и първоинстанционният съд намира, че страните целенасочено са избрали да сключат договор за консултантска дейност с точно определен резултат, както е определен в т.1 от договора- изготвените от консултанта инвестиционен проект и Б. п. да доказват икономическата целесъобразност на проекта, което означава че същите трябва да бъдат изготвени по начин, който да бъде достатъчно убедителен за одобряващия орган, за да бъде одобрен за сумата, за която възложителят кандидатства. И именно на тази плоскост следва да се направи крайната преценка дали и доколко консултанта е изпълнил задълженията си по договора в пълен обем. В този ред на мисли следва да се допълни, че за заплащане на уговореното възнаграждение е ирелевантно дали е започнало изпълнение на дейностите по пункт втори от т.2- текущата дейност по управлението на проекта, вкл. и дейностите по поетапното отчитане на изпълнените работи, тъй като изискуемостта на заплащането на цялото уговорено възнаграждение на консултанта по волята на страните е обусловено единствено от одобрението на проекта/ т.4, абзац втори/. Следователно това че не са били изпълнени още дейностите по тази точка, както и че до тяхното изпълнение изобщо няма да се стигне с оглед прекратяването на процедурата по сключване на договор за предоставяне на исканото безвъзмездно финансиране не може да бъде извод в подкрепа на довода на ответника, че е налице неизпълнение на задължението на консултанта по договора в количествено отношение. Горното ясно сочи, че страните по договора са изразили ясна обща воля да обвържат дължимото по договора изпълнение като едно цяло, неделимо на отделни части с оглед интереса на ищеца и целта на договора възнаграждение по договора, като бъде предаден годен проект, който да обуслови разрешаване на финансиране съответстващ на заявения от възложителя размер тъй като постигането на този специфиичен резултат обуславя и специалния интерес заради който възложителят се е съгласил въобще да сключи договора. Предприемането на действия по изпълнението на това задължение на консултанта съдът намира че се доказва от представените по делото писмени доказателства, които са обсъдени от първоинстанционния съд в тяхната взаимна връзка и обусловеност. С оглед особения характер на сключения договор за консултански услуги за изготвяне на проект за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма за развитие на селките райони приемането на работата по смисъла на чл. 266, ал. 1 ЗЗД от възложителя е прехвърлено по волята на страните в т.4, абзац втори на комисията за избор на проекти към ДФ „З.“ и която именно трябва да даде окончателно становище дали предложения от кандидата за финансиране проект отговоря на изискванията за отпускане на безвъзмездната финансова помощ. Правомощието на комисията за избор на проекти да одобрява или отхвърля проекта се съдържа в чл. 21, ал. 1, т. 3 от Наредба № 16/18.05.2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма развитие на селските райони. В случая не се спори, а и се установява от представеното по делото Уведомително писмо с изх.№ 07-2600/9907 от 11.09.2023г. на ДФ „З.“, че след извършена проверка на подаденото от „Р.“ООД проектно предложение за отпускане на финансиране в размер на 2 561 967, 47 лв и след прилагане на критериите за оценка на предложението е взето решение проекта на кандидатстващия да бъде оценен на 38 броя точки по критериите за оценка, което е причина да бъде одобрена безвъзмездна финансова помощ само в размер на сумата от 1 314 023, 48 лева, съответстваща на 35 % от одобрените инвестиционни разходи. Тези причини, както е видно от съдържанието на уведомителното писмо, се свеждат най-общо до констатирани пропуски при изготвянето на проектното предложение, като в него е посочено в какво се изразяват пропуските, наличието на които между впрочем не се оспорва от ищеца. Посочено е че част от дейностите, които са предложени за финансиране – тези относящи се до „Технологично оборудване за обект В. и.“ представляват „Недопустими разходи“ по раздел 14.3 от УК вр. чл. 19, ал. 7, т. 1 от ПМС № 162/05.07.2016 г.; че за одобряване на разходи за дейностите представляващи „Ф. е. е било необходимо да се предостави разрешение за строеж; че за одобряване на разходите за „Б. п.“, за „П. у.“ и за „С. н.“ е следвало да се проведе преди това процедура по реда на ПМС № 160, както и е било необходимо представяне на три съпоставими независими оферти и договор с избрания изпълнител. Както правилно е приел и първостепенният съд общото за всички тези пропуски е, че те се дължат на поведението на ищеца, а не на обективни и независещи от него причини – именно той в качеството си на дружество, на което предмет на дейността му е да предоставя консултантски услуги по подобен вид проекти, би трябвало да е най-добре запознат с условията за кандидатстване, за да може ефективно да консултира клиентите си. Изброените пропуски сочат, че е налице неизпълнение от страна на ищеца. Волята на възложителя по договора е да не бъдат допускани такива пропуски от страна на изпълнителя тъй като именно те са пречка да не бъда одобрено безвъзмедно финансиране в искания от възложителя обем. Ако той не бе допуснал всички тези пропуски, е имало възможност да бъде одобрен и по-голям процент на безвъзмездна финансова помощ. Настоящият състав на съда, също както и първостепенният съд счита, че пропуските, описани по-горе и допуснати от ищеца, не засягат целия проект, а само част от него тъй като все пак консултантските услуги са били предоставени, изразяващи се в това, че е била извършена дейност по подготовка на проекта и съпътстващата го документация, които са завършили с одобряване на финансиране макар и да не е точно в искания от възложителя размер. Одобреният от ДФ „З.“ процент на одобрена финансова помощ, съответстващ на 35 % от инвестиционните разходи, не може да бъде приравнен на пълна негодност за договорното или обикновеното предназначение на работата по см. на чл.265, ал.2 ЗЗД. Ако действително пропуските на ищеца са били толкова много и толкова съществени, както се твърди от ответникът, то ДФ „З.“ изобщо нямаше да одобри проекта, макар и само в редуцирания размер от само 35 %, а направо щеше да откаже финансиране поради негодност на проекта. А това от своя страна изключва извод за негодност на работата съобразно нейното договорно или обикновено предназначение. Изпълнението действително е с недостатъци, но те не са толкова съществени, че да обосноват възможност за възложителя да развали договора поради негодност на изпълнението. Тъй като констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора, възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези недостатъци; В този случай съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД, той може да иска поправяне на работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците, когато това е извършено от трето лице, или съответно намаляване на възнаграждението; По отношение на формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя на чл. 265, ал. 1 ЗЗД не съществува ограничение – това може да стане както чрез възражение за прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД; В зависимост от това дали установеният недостатък е поправим или непоправим, но без да пречи на годността на вещта за използване по предназначение или съобразно уговореното, ще следва да се приложи хипотеза на намаляване на възнаграждението с необходимите за отстраняването на недостатъка разходи или с обезценката на изработеното с оглед неподлежащия на отстраняване недостатък. В настоящия случай възложителят се е възползвал именно от тази предоставена от закона възможност, като е поискал намаляване на възнаграждението на ищеца по сключения договор за консултантски услуги поради недостатъци на изпълнената работа по см. на чл.265, ал.1 ЗЗД до размера на вече заплатеното авансово възнаграждение в размер на сумата от 92 917, 28 лева. Видно е от представеното по делото уведомление, получено от ищеца на 25.03.2024г., ответникът своевременно е упражнил правата на възложителя да иска намаляване на възнаграждението на ищеца по сключения договор за консултантски услуги поради недостатъци на изпълненатата работа до размера на вече заплатеното авансово възнаграждение по договора. Правото по чл.265, ал.1, предложение трето ЗЗД е упражнено в срока по чл.265, ал.3 ЗЗД и се счита за възникнало от момента на получане на Уведомителното писмо на ДФ, тъй като с него за пръв път възложителят е узнал за негодната част от проекта, която е станала причина да не му бъде отпуснато финансирането в искания от него размер. Тъй като по делото няма данни кога ответникът е уведомен за наличието на недостатъци в проекта за начало на срока следва да се приеме изходящата дата на писмото на ДФ „З.“- 11.09.2023г. като възможно най-ранния момент от който ответникът е узнал за съществуващите недостатъци, поради което и упражняването на правото му по чл.265, ал.1 ЗЗД да иска намаляване на възнаграждението при всички положения е било упражнено преди изтичането на срока по ал.3 ЗЗД, който срок е давностен и поради това за спазването му съдът не следи служебно, а само по възражение на другата страна, каквото възражение в случая е упражнено с допълнителната искова молба. Предприетото от ищеца оспорване на това, че правото по чл.265, ал.1 ЗЗД не е упражнено в срока по чл.265, ал.3 ЗЗД остана недоказано. Установява се от събраните в хода на производството пред първата инстанция писмени и гласни доказателства, че уведомението чрез което възложителят е упражнил правата си по чл.265, ал.1 ЗЗД е подписано от служителя на „Р.“ООД- Е. Г., която е била изрично упълномощена от управителя на ответното дружество да го представлява в това си качество при отношенията му с клиентите на дружеството, вкл. и с права да приема или да възразява против приемане изпълнение в договорните отношения с контрагентите на дружеството и поради липсата на изрични ограничения в пълнощното в тази връзка следва да се счита, че няма пречка тя от името на дружеството, което е страна по договора, да може да възрази против приемането на работата по договора за консултански услуги, вкл. и да упражни правата по чл. 265, ал.1 ЗЗД. Но дори и да се приеме, че тя не е имала надлежна представителна власт по отношение на ответника, действията й следва да се считат потвърдени съобразно правилото на чл.301 ТЗ с факта на подаването на отговор на исковата молба, с който управителят на ответното дружество не само, че не се е противопоставил, а напротив позовал се е на действията насочени към неприемане на резултата на договора, предприети от неговия служител Е. Г.. Наред с това по делото са налице данни, като напр. кореспонденция по електронната поща на 26.09.2023г., в което се съдържа изявление лично от представителя на ответното дружество, с което той възразява против приемането на работата, позовавайки се на констатациите в уведомителното писмо за неточно изпълнение в качествено отношение и в която кореспонденция също се съдържа изрично изявление за това, че възнаграждението на консултанта следва да бъде редуцирано съобразно това неизпълнение, като се вземе предвид одобрената стойност на проекта. При това положение са верни изводите на първата инстанция, че ищецът има правото да получи само такава част от възнаграждението, която отговаря на вече заплатените авансово суми, като в противен случай всяка друга сума би била несъответна на предоставеното от консултанта частично изпълнение. Правилни са и правните изводи на съда, че на заплатените от него суми в размер на 92 917, 28 лева не може да бъде придадено значението на одобряване на изпълнението чрез конклудентни действия. Макар и в договора да не е изрично упоменато, че възложителят дължи извършване на авансово плащане заплатените от него суми имат именно такъв характер тъй като плащането им предхожда по време самото изпълнение, поради което и на тях не може да се придаде това значение за приемане на изпълнението, което се опитва да им придаде и ищецът. По изложените съображения следва да се приеме, че доколкото с иска се претендира присъждане на възнаграждение извън авансово заплатените по договора суми, то правилно е бил отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за претендираната от ищеца „Е. Г.“ООД сума в размер на 132 343, 89 лева, както и акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за лихва за забавено плащане в размер на 5 474, 04 лева за периода от 11.12.2023г. до подаването на исковата молба. Предвид горното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на въззивната жалба на „Е. Г.“ООД първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно. По въззивната жалба на „Р.“ООД въззивният съд приема следното: Решението като краен извод в обжалваната от въззивника ответник част е правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към фактическите и правни изводи, съдържащи се в мотивите на окръжния съд. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора на исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден подробен и изчерпателен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното: След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните въззивният съд по-горе е приел, че е налице неточно изпълнение на ответника, което е приело формата на „лошо изпълнение“, вследствие на което обаче, отклонението от поръчката не се явява пречка за договорното предназначение на изработения от ищеца проект въз основа на договора за консултантски услуги. Както се посочи по-горе, одобреният от ДФ „З.“ процент на безвъзмездно финансиране, съответстващо само на 35 % от инвестиционните разходи, не може да бъде приравнен на пълна негодност на проекта, а ако той действително е бил такъв на възложителя изобщо е щяло да бъде отказано финансиране. Съобразявайки размера на предоставеното финансиране с икономическата ефективност и целесъобразността на проектираните инвестиционни разходи и едновременно с това вземайки предвид и стойността на собственото финансиране, което е в състояние да си осигури, възложителят е свободен в преценката си дали и в какъв обем да реализира инвестиционото мероприятие за осъществяването на което е искал финансиране. Пропуските в проекта не се отнасят автоматично до неговата негодност съобразно предвиденото в договора предназначение още повече, че те се отнасят преимуществено до извършване на дейности, които са извън основната цел на инвестицията, насочена към изграждането на В. и., която да отговаря на технологичните, санитарно-хигиенни и противопожарни изисквания за производство на вина. Част от дейностите за които е отказано финансиране- като напр. за изграждането на фотоволтаичен парк, нямат никакво отношение към основната инвестиция, поради което и тя спокойно би могла да бъде реализирана и без тях, като това е въпрос на икономическа целесъобразност. Ето защо и прекратяването по инициатива на „Р.“ООД на административното производство пред ДФ „З.“ за отпускане на безвъзмедно финансиране няма никакво отношение към преценката дали проектът отговаря на предвиденото в договора предназначение тъй като както се посочи това е въпрос на икономическа целесъобразност. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице такова неизпълнение при което отклонението от поръчката или недостатъците да са толкова съществени, че работата да е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, предвид факта, че недостатъците на предоставените консултантски услуги не се отличават с толкова съществена значимост, която да обуслови правото на възложителя да развали договора на основание чл. 265, ал.2 ЗЗД. Независимо от изложеното по-горе и за пълнота на изложението следва да се посочи, че са принципно правилни и следва да бъдат споделени правните изводи на първоинстанционния съд, че несъмнено изявлението на възложителя за разваляне на договора по чл.87, ал.1 ЗЗД са достигнали до ответника най-късно с получаването на препис от исковата молба, като тези изводи са изцяло в съответствие с константанта и напълно безпротиворечива съдебна практика, вкл. и на касационната инстанция по този въпрос. При липсата на предявени мораторни обезщетения е без всякаква правна стойност и значение обстоятелството от кой момент е прекъсната съществуваща облигационна връзка между страните- дали с нотариалната покана или с получаването на препис на исковата молба от ответника. Предвид горното насрещната искова претенция, основана на искане до съда ищецът да бъде осъден да върне на ответника сума в общ размер на 92 917, 28 лв., представляваща получено на отпаднало правно основание възнаграждение се явява неоснователна, тъй като упражненото от ищеца по насрещния иск изявление за разваляне на договора не е породил целения парвен ефект, който да породи като последица отпадане с обратна сила на основанието въз основа на което са разменени възмездните престации. Неоснователна е и заявената при условията на евентуалност насрещна искова претенция на „Р.“ООД, основана на твърдението му, че изпълнението е станало невъзможно поради причина, за която никоя от страните не отговаря. Както правилно е съобразил и първостепенният съд тази хипотеза на неоснователно обогатяване ще бъде налице, когато изпълнението е изцяло невъзможно. В случая обаче такава пълна невъзможност не е налице, тъй като както се констатира по-горе е налице частично неизпълнение по вина на консултанта, като приетите за установени по делото факти не покриват хипотезата на чл.55, ал.1 ЗЗД на която ищецът по насрещния иск е основал претенцията си.Задължението на ищеца не е погасено поради невъзможност, тъй като предоставянето на консултантските услуги е било обективно възможно и те са предоставени, макар и с отклонения в качеството, което обуславя съвсем различни правни последици от целените от ищеца по насрещния иск. Не може да се обосновава извода, че в случая е налице неосъществено основание поради действията на ДФ З., защото с неговият акт на одобряване само се посочва какъв размер на безвъзмездна финансова помощ, която може да бъде предоставена, а дали ще ще възполва възложителят от нея или не, това е въпрос на икономическа целесъобразност. Следователно, както е приел и съдът, в случая основанието е осъществено, имало е отговор на одобряващия орган, но този отговор не е удовлетворил ответника и това е довело до неговото искане за прекратяване на процедурата по взаимно съгласие, която обаче е ирелевантна за отношенията между страните по повод на консултантския договор. Предвид горното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение и на главния и на двата предявени при евентуалност от ответника насрещни искове, и двете въззивни жалби – на ищеца „Е. Г.“ООД и на ответника „Р.“ООД следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни, а обжалваното с тях решение- потвърдено като правилно в обжалваните от страните части. Воден от горното, Пловдивски апелативен съд