Решение № 211 от 20.5.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 516/2023 г.

Предявени са обективно съединени искове от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, София, ул.“Московска“ 19, със съдебен адрес: София, •••, против Н. А. /N./, роден на 27.04.1995 г., гражданин на Великобритания, паспорт № •••••••••, издаден на 23.03.2014 г., идентификатор GB••••••••••, със съдебен адрес: Пловдив, ••• – адв.С. Ш., с правна квалификация чл.430 ТЗ във връзка с чл.17, ал.2 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти.

Твърди се в исковата молба, че на 17.02.2015 г. между страните по делото е сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по силата на който Банката е предоставила на Н. А. /N./ кредит в размер на 70 409.88 лв, предназначен за заплащане на такси за обучение в Медицински университет – гр.Пловдив. Съобразно условията на договора кредитът е усвояван на части, чрез преводи по банковата сметка на Медицински университет – Пловдив, като всеки превод е в размера на дължимата такса за обучение за съответния семестър и се извършва след представяне на доказателства в подкрепа на обстоятелството, че кредитополучателят има качеството студент с право да се запише в следващ семестър. Изключение прави първото усвояване, извършено на 18.02.2015 г. по сметка на кредитополучателя при условията на чл.21, ал.4 ЗКСД и чл.4.2 от договора за кредит – за възстановяване на таксата за първия семестър на първата година от обучението /7 823.32 лв/; последващи усвоявания са извършени с преводи към Медицински университет – Пловдив в размер на по 7823.32 лв както следва: на 25.09.2015 г., на 02.03.2016 г., на 31.10.2016 г., на 10.03.2017 г., на 19.10.2017 г., на 21.03.2018 г., на 18.10.2018 г., на 13.03.2019 г., като общо усвоената сума е в размер от 70 409.88 лв. Срокът за издължаване на главницата и лихвата започва да тече след изтичането на гратисния период, като кредитът следва да се погасява на 120 равни месечни вноски съобразно изготвения погасителен план в размер на по 1095.91 лв на падежна дата – 28-мо число на всеки месец.

Крайният срок за полагане на последния държавен изпит на Н. А. е

30.06.2020 г., т.е., гратисният период по договора изтича на 30.06.2021 г. и първата падежна дата след изтичането на гратисния период е 28.07.2021 г. След изтичането на гратисния период кредитополучателят не е заплатил нито една месечна вноска, като към подаването на исковата молба е настъпил падежът на повече от три месечни погасителни вноски. С настоящата искова молба Банката заявява, че поради забавяне в погасяването на задължението по договора за кредит обявява целия кредит за предсрочно изискуем. Размерът на задължението е както следва:

• изискуема главница в размер на 94 386.67 лева, представляваща

предоставена сума за заплащане на семестриални такси в Медицински университет - Пловдив по силата на Договор от 17.02.2015 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане;

• сумата 13 636.25 лв, представляваща дължима договорна

(възнаградителна) лихва за периода от 28.07.2021 г. до 20.07.2023 г.;

-сумата 1340.25 лв, представляваща лихва за забава за периода от 28.07.2021 г. - 20.07.2023 г.

Иска се да се постанови решение, с което да се осъди ответникът

да заплати на „БАНКА“ ДСК АД:

• изискуема главница в размер на 94 386.67 лева, представляваща

предоставена сума за заплащане на семестриални такси в Медицински университет - Пловдив по силата на Договор от 17.02.2015 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане;

• сумата 13 636.25 лв, представляваща дължима договорна

/възнаградителна/ лихва за периода от 28.07.2021 г. до 20.07.2023 г.

-сумата 1340.25 лв, представляваща лихва за забава за периода от 28.07.2021 г. до 20.07.2023 г.

-разноските по делото.

Ответникът Н. А. /N./, роден на 27.04.1995 г., гражданин на Великобритания, паспорт № •••••••••, издаден на 23.03.2014 г., идентификатор GB••••••••••, чрез пълномощник адв.С. Ш., оспорва исковете.

Възразява, че договорът е нищожен поради неспазване

изискванията на специалния закон при сключването му – чл.17, ал.4, чл.18, ал.3, чл.24, ал.1, т.1 и т.2 ЗКСД. В нарушение изискванията на закона с процесния договор и Общи условия към него е уговорено капитализиране на главница чрез добавяне на лихви и олихвяване на капитализирана главница, като по този начин главницата, която кредитополучателят следва да върне, е по-голяма от заплатените семестриални такси. Капитализирането на лихви съставлява анатоцизъм, което е недопустимо.

Твърди, че е нарушено е изискването за предоставяне на договорна

информация на ясен и разбираем език.

Възразява се, че в договора за кредит липсва фиксиран размер на възнаградителната лихва, както и че неустойката за забава не е уговорена в договора чрез постигане на съгласие, материализирано в документ, а е предвидена в Общите условия.

Възразява се, че размерът на санкцион ната лихва – 17 %,

противоречи на разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗКСД.

Така изложените възражения на основание чл.17, ал.6 ЗКСД

обосновават недействителността на процесния договор.

Посочва се, че клаузата на чл.7 от договора е неравноправна, тъй

като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. В договора не е посочен ГПР, неясна е методиката за изчисляване на ГПР, посочен в погасителния план, който не е предоставен на ответника преди подаването на исковата молба. Това също обосновава нищожност на договора.

По изложените съображения ответникът моли исковете да бъдат

отхвърлени.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,

поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото препис от Договор за целеви

потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 17.02.2015 г. се установява, че страните са се уговорили за следното:

-„БАНКА ДСК“ АД предоставя на Н. А. /N./кредит за заплащане

на такси за обучение в размер на 70 409.88 лв /т.1/ със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период /т.2/;

-Гратисният период за издължаване на главницата и лихвата

обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно – квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата /т.3/, като кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ и сумата за всяка държавна такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение, посочено в документа, удостоверяващ качеството студент /т.4/;

-В договора е посочена банкова сметка, по която кредитът се

погасява; предвидено е, че кредитът се погасява по банковата сметка на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период, като погасителният план съдържа и информация за общата сума, която се дължи /т.5/;

-Падежната дата за издължаване на месечните вноски след

изтичане на гратисния период е 28 – мо число на месеца /т.6/;

-За предоставения кредит се заплаща фиксирана лихва, която не

може да надхвърля 7% на годишна база /т.7/;

-Страните са се съгласили, че неразделна част от договора са

Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които

кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора /т.10/.

Договорът и Общи условия за предоставяне на целеви

потребителски кредит за финансиране на струденти и докторанти по реда на ЗКСД са изготвени двуезично – и на български, и на английски език, подписани са от ответника. Съобразно разпоредбата на т.10.2 от Общите условия лихвата по договора се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. Според т.11.1 от Общите условия срокът за издължаване на главница и лихва започва да тече след изтичане на договорения гратисен период, като плащане на първата вноска може да се изисква не по-рано от 1 месец след изтичане на гратисния период. Предвижда се също, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процента пункта, а след подаването на молбата за събиране на вземането по съдебен ред – с лихва по чл. 86 от ЗЗД /т. 17.2/.

Уговорено е и при неизпълнение на кои задължения по договора

кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, първото от които е неплащане на падежа на три последователни погасителни вноски /т.18.1/. Правото да се обяви кредитът за предсрочно изискуем се упражнява чрез отправяне на покана за отстраняване на неизпълнението в срок от две седмици от получаване на поканата, като след изтичане на този срок настъпва предсрочната изискуемост на кредита /т.18.2/.

От представените по делото преписи от Уверения 424/11.02.2015 г.,

218/17.09.2015 г., 725/26.02.2016 г., 244/05.10.2016 г., 524/27.02.2017 г., 198/16.10.2017 г., 409/12.03.2018 г., 163/10.10.2018 г. и 272/19.02.2019 г., издадени от Медицински университет – гр.Пловдив във връзка с условието на чл.10, ал.3 от ЗКСД, се установява правото на ответника да запише всеки един семестър /зимен и летен/ от курс на обучение в редовна форма на обучение. В посочените уверения, съобразно изискването на чл.10, ал.3 ЗКСД, е посочено, че срокът за полагане на последния държавен изпит е месец юли 2020 г.

От заключенията на ССЕ с вещо лице Д. С., които Съдът

кредитира като неоспорени от страните, се установява, че:

-Кредитът е усвоен чрез девет вноски, всяка в размер 7 823,32 лв,

направени в периода от 20.02.2015 г. до 13.03.2019 г. Общият размер на усвоената сума е 70 409.88 лв.

-През гратисния период /периодът от сключването на договора до изтичането на една година от първата дата на провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност/ не са извършвани разплащания от страна на кредитополучателя, като е генерирана лихва в размер 23 976.79 лв, която е капитализирана – добавена към главницата при изготвяне на погасителния план.

-От страна на кредитополучателя след изтичане на гратисния

период не са извършени плащания. Към датата на подаване на исковата молба с настъпил падеж са 24 погасителни вноски за периода 28.07.2021 г. – 21.07.2023 г.

-Прилаган е лихвен процент в годишен размер 7 %.

-Задължението към датата на исковата молба включва:

1.главница в размер 94 386.67 лв;

2.просрочена възнаградителна лихва за периода 28.07.2021 г. –

21.07.2023 г. в размер 13 636.25 лв;

3.лихва за забава за периода 28.07.2021 г. – 21.07.2023 г. в размер

1340.25 лв.

• задължението по договора, без да се прибавя капитализира ната

лихва към размера на главницата, е следното:

1. главница - 70 409.88 лв;

2.договорна лихва за периода 18.02.2015 г. - 28.06.2021 г.

/гратисния период/ - 21 000.18 лв;

3. договорна лихва за периода 28.07.2021 г. – 20.07.2023 г. /исковия

период/ - 9857 лв ;

4 . наказателна лихва за периода 28.07.2021 г. – 20.07.2023 г.

/исковият период/т- 1041.64 лв.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира

от правна страна следното:

С Определение 1470/21.11.2024 г. Съдът е разгледал

копметентността на Българския съд по спора.

ЗКСД предвижда, че:

-с договора за кредит Банката предоставя на студента или докторанта, наречен кредитополучател, целеви кредит за заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка, а кредитополучателят се задължава да върне заетата сума в срока и при условията и по реда, предвидени в договора - чл.17, ал.2 ЗКСД;

-кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не

са включени в условията на сключения договор, който трябва да бъде писмен и написан на ясен и разбираем език; всеки паричен превод е в размер на дължимата такса за обучение; когато не са спазени изискванията за писмен договор или се изисква плащане, невключено в условията на договора, както и когато преди сключването му Банката не уведоми кредитополучателя за всички условия на договора, той е недействителен и в този случай се връща само чистата стойност на кредита, но не и лихви, такси и други разходи - чл.17 ЗКСД ;

-кредитополучателите не дължат заплащане на такси, комисиони

или други разходи, непосредствено свързани с отпускане и управление на кредита, като такива уговорки са нищожни - чл.19 ЗКСД;

-лихвата, която кредитополучателят дължи на Банката, не може да

надхвърля 7% и уговорка за по-висока лихва е нищожна - чл.20 ЗКСД (ДВ 107/24.12.2014 г. в сила от 01.01.2015 г./;

-кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите

по кредита по време на гратисния период, обхващащ времето от сключване на договора до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломната работа съгласно учебния план за съответната специалност - чл.23 ЗКСД ;

-общият размер на задълженията на кредитополучателя се

формира след изтичане на гратисния период и включва главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси, и лихвата, дължима за срока на договора, като изплащането започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между страните, при което погасяването на общия размер на кредита на равни месечни погасителни вноски става в 10- годишен срок, считано от края на гратисния период - чл.24 ЗКСД.

Между страните е сключен Договор за студентски кредит в полза на физическо лице /студент/ с цел плащане на семестриални такси при обучение в Медицински университет – Пловдив по реда на ЗКСД. Съдът констатира, че процесният договор съответства на нормите и изискванията относно неговата форма и съдържание, въведени със ЗСКД. Договорът е в изискуемата писмена форма, изготвен е на ясен и разбираем език, като неразделна част от него са и Общите условия на Банката, с които кредитополучателят е надлежно запознат. Възраженията на ответника в тази насока Съдът намира за неоснователни. Договорът и Общите условия са изготвени и на английски език, като от съдържанието им ясно произтичат уговорените права и задължения на страните. Уговорена е възнаградителна лихва, която не надхвърля максимално предвидения в закона размер. Възраженията на ответника, че липсва фиксиран размер на лихвата, са неоснователни, тъй като в общите условия изрично е посочено, че лихвата е фиксирана и тъй като от всички доказателства се установява, че е прилаган единствено посоченият в договора максимален размер от 7 %, който не противоречи на изискванията на закона. В съответствие със закона в договора е уговорено, че през гратисния период кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва. Допустимо и в съответствие със закона обаче през гратисния период се начислява лихва. Неоснователни са възраженията на ответника, че не му е предоставен погасителен план, тъй като клаузите на договора и общите условия, подписани от кредитополучателя, предвиждат активност от негова страна за получаване на плана след изтичане на гратисния период, каквато не се установява да е проявена.

Страните, съобразно т.11 от договора, приемат, че Общите условия

са част от договора, а според т. 10.2 от Общите условия изтеклите за гратисния период възнаградителни лихви се прибавят към главницата /капитализират се/ и по този начин размерът на главницата се увеличава. В резултат на това след гратисния период в размера на главницата се включват не само усвоените суми за платени такси за обучение, както изисква чл.24, ал.1 т.1 и т.2 ЗКСД и чл.17, ал.3 и ал.4 ЗКСД, а се включва и сумата на възнаградителната лихва за гратисния период, което води до това, че договорната лихва след гратисния период се начислява и върху размера на изтеклите договорни лихви за гратисния период.

Тази клауза е нищожна поради противоречие със Закона - чл.10, ал.3

ЗЗД и не поражда действие. Категорична и непротиворечива е практиката на ВКС, че уговорката в договор за кредит за прибавяне към размера на главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява

възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10,ал. 3 33Д, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ, каквото качество кредитополучателят няма. Клаузата е нищожна, доколкото начисляване на лихва върху дължими лихви не е допустимо от Закона, освен при изрично предвиден в наредба на БНБ ред и механизъм /в този смисъл са: Решение № 50053/18.07.2023г. по т.д. №614/2022 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 66/29.07.2019г. по т.д. № 1504/2018 г., ІІ т.о., на ВКС; Решение № 30/20.05.2020 г. по т.д. № 739/2019 г., І т.о., на ВКС; Решение № 112/28.10.2020 г. по т.д. № 2029/2019 г., Іт.о, на ВКС/. Така договорената капитализация на изтекли лихви към главницата съгласно т.10.2 от Общите условия във връзка с т.11 от договора противоречи и на императивната норма на чл. 24, ал.1 ЗКСД, съгласно която общият размер на задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния период включва: 1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка; 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит.

В случая от заключението на ССЕ се установява, че при формиране на претендираната от ищеца главница по време на гратисния период към усвоената сума, предназначена за заплащане на учебни такси, веднъж годишно Банката е прибавяла и начислената възнаградителна лихва за предходния едногодишен период, върху която сума като цяло е начислявана възнаградителна лихва през последващия гратисен период.

Следва да се отбележи, че в случая не се касае за недействителност по смисъла на чл.17, ал.6 ЗКСД, при която дължима би била само чистата стойност на кредита. Касае се за нищожност на конкретна клауза от договора, която не влече нищожност на целия договор по смисъла на чл.26, ал.4 ЗЗД. Съгласно ТР №1/27.04.2022 г. по тълк.д.№1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, както е в настоящата хипотеза. Ето защо Съдът намира, че поради посочената частична нищожност на договора, ответникът, като кредитополучател, дължи на Банката само 7% на годишна база договорно възнаграждение върху ползваната сума на кредита за такси от 70 409.88 лв за целия срок на кредита от 120 месеца, като се прибави и гратисният период, а не върху сумата 94 386.67 лв, включваща главница и капитализирана лихва, както претендира ищецът.

С оглед нищожността на клаузата на чл. т.10.2 от Общите условия във връзка с т.11 от договора Съдът приема, че същата не следва да се взема предвид при определяне размера на вземането за възнаградителна лихва. С изключение на клаузата на т.10.2 от Общите условия във връзка с т.11 от договора в останалата си част договорът за студентски кредит е действителен.

Установено е безспорно, че към датата на предсроч ната изискуемост – уведомяването на ответника, че Банката упражнява правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем поради неплащане на повече от три вноски, кредитополучателят не е погасил двадесет и четири вноски за периода 28.07.2021 г. – 23.07.2023 г. В т.18.1 от Общите условия във връзка с чл.11 от договора за студентски кредит е предвидена възможност на Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на три последователни погасителни вноски. С неплащането на двадесет и четири последователни погасителни вноски от страна на ответника в полза на Банката – ищец е възникнало правото на основание т.18.1 от Общите условия във връзка с чл.11 от договора да обяви кредита за предсрочно изискуем, като упражни правото си да предяви осъдителен иск срещу неизпълнилия задължението си длъжник.

Съгласно дадените разяснения в ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. №4/2013 г. предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването и. В исковата молба се съдържа изявление на Банката - кредитор за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем. Трайна е съдебната практика, че в хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т. е., това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост /Решение 86/27.10.2020 г. по т.д. 2118/2019 г. I ТО ВКС, Решение 118/19.07.2024 г. по т.д. 1580/2023 г. II ТО ВКС/. Установено е също, че ответникът е получил съдебните книжа – искова молба и доказателствата, приложени към нея, на 11.07.2024 г. и от този момент волеизявлението на Банката-кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост на всички задължения по договора за кредит е породило своето действие, поради което цялото задължение за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава е станало изискуемо.

При съобразяване датата на настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на Банката и изложените аргументи за нищожност на клаузата на т.10.2 от Общите условия във връзка с чл.10 от договора за кредит, Съдът счита, че относно размера на дължимите суми следва да бъде съобразено заключението на ССЕ с в.л. С. във варианта, при който към главницата не се приобщава лихвата през гратисния период. При този вариант се установява, че искът за заплащане на главницата се явява доказан и основателен за сумата 91 410.06 лв /46 737.22 евро/, която включва падежирала главница в размер 70 409.88 лв /36 000 евро/ и непогасени лихви, начислени през гратисния период, в размер 21 000.18 лв /10 737.22 евро/. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли за разликата над сумата от 91 410.06 лв /46 737.22 евро/ до пълния заявен размер от 94 386.67 лв /48 259.14 евро/. Договорната лихва върху реално предоставения кредит след гратисния период от 28.07.2021 г. до 20.07.2023 г. е 9857 лв /5039.80 евро /; претендират се 13 636.25 лв /6972.10 евро/ и искът за разликата над 9857 лв следва да се отхвърли като неоснователен.

Неустойката /лихва за забава/ за периода от 28.07.2021 г. до 20.07.2023 г. е 1041.64 лв /532.58 евро/; претендират се 1340.25 лв и за разликата над 1041.64 лв искът следва да се отхвърли.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 4843 лв /2476.19 евро/.

Ето защо Съдът