Решение № 430 от 9.4.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 1004/2026 г.

Постъпило е предложение от РП Варна по чл.157, вр. чл.155, вр. чл.146, ал.1, т.2 ЗЗ, за настаняване на К. С. Д., ЕГН ••••••••••, на задължително лечение в специализирано здравно заведение, поради данни за психично заболяване и поведение, представляващо опасност за собственото й здраве и за околните. В с. з. прокурорът поддържа искането. Освидетелстваното лице, редовно призовано, се явява лично. Отрича да страда от психично заболяване, проявява превъзбудено и несдържано поведение. Упълномощеният защитник на освид. лице, след изслушване заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза, не оспорва искането и изразява становище, че в интерес на лицето и на обществото би било настаняването му за принудително лечение. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от кредитираните като дадени в резултат на непосредствени преки възприятия, показания от свид. М. Д. – кметски наместник в с. Слънчево, обл. Варна, през последните месеци освид. К. Д. пребивава редовно в съответното населено място като обитава различни чужди, нестопанисвани жилища, редовно употребява алкохол в сериозни количества, при което проявява арогантно и агресивно поведение и многократно (шест пъти за последните две години) е предизвиквал пожар в различни изоставени жилища, които е обитавал. Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено заключение по назначената съдебно-медицинска психиатрична експертиза при стационарни условия, освид. лице К. С. Д. отдавна страда от психично заболяване СИНДРОМ НА АЛКОХОЛНА ЗИВИСИМОСТ. УСЛОЖНЕНА АБСТИНЕНЦИЯ С ПРИПАДЪЦИ С ХАРАКТЕР НА ГТКГ., като е констатирано изцяло болестно мотивирано поведение, липса на критично отношение към заболяването и отказ от амбулаторен прием на медикаменти и доброволно стационарно лечение, констатирано абстинентно състояние с ГТКГ на фона на алкохолна злоупотреба, личностова промяна с апатия и загуба на инициативност, както и тенденция към занемаряване на социалното и семейно функциониране без трудова ангажираност, емоционална неустойчивост с възбудно-агресивни прояви в състояние на алкохолно опиянение, хипобуличност, физическа и психическа зависимост към алкохол, болестно трансформирани памет и интелект, тежко занемарена лична хигиена - опаразитен, с мръсно и обилно напоено с урина облекло, поради което би могъл да представлява опасност за себе си или за околните и е налице необходимост от провеждане на задължително стационарно лечение за срок от три месеца в ДПБ „Карвуна“, общ. Балчик. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че спрямо освид. лице К. С. Д. са налице към настоящия момент както медицинския, така и юридическия критерии, предвидени в разпоредбата на чл.146 ЗЗ – той страда от психично заболяване, с изцяло болестно мотивирано поведение и е в състояние на усложнена абстиненция с припадъци с характер на ГТКП като същевременно, липсва критичност към болестното състояние и осъзнавана необходимост за провеждане на лечение. При тези констатации, съдът намира, че е налице основание за провеждане на принудително стационарно лечение в специализирано здравно заведение. Съобразно необходимия период на лечение, освидетелстваният следва да бъде настанен в ДПБ „Карвуна“, общ. Балчик. Водим от гореизложеното, съдът