Решение № 44 от 18.2.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 629/2025 г.

С присъда № 34 от 07.05.2025 г., постановена по НОХД № 599/24 г. на РС – Пазарджик, подсъдимият М. О. Т. П. е признат за виновен в това, че на 05.07.2023 г., в П., при управление на товарен автомобил марка „••••“ с per № ••••••, нарушил правилата за движение по чл. 104, ал. 1 от ЗДвП и чл. 158, ал. 1 от ППЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно на Б.А.Ф. и Й.А.Д., поради което и на осн. чл. 343, ал. 3, предложение 3-то, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДвП, чл. 158, ал. 1 от ППЗДвП и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл. 343Г от НК е лишен подсъдимият М. О. Т. от правото да управлява МПС за срок от шест месеца. Осъден е подсъдимият М. О. Т. да заплати направените по делото разноски, съответно в размер на 1170 лева по сметка на ОДМВР – Пазарджик и в размер на 1306.40 лева по сметка на Районен съд - Пазарджик. Против така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия, чрез неговия защитник. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан. Поддържа се, че вина за настъпването на ПТП имал водачът на ••••та. Същият нарушил разпоредбите на чл. 91, ал. 2, чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, без да има право да използва специалния режим на движение. Случаят не бил спешен с оглед съС.ието на транспортирания пациент. Твърди се и че е допуснато съществено, отстранимо процесуално нарушение – на подсъдимият не било дадено право на последна дума в нарушение на чл. 297 от НПК. В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба, както и релевираните със същата отменителни основания. Прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата. Поддържа, че същата е обоснована и законосъобразна. Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична защита и последна дума, се придържа към доводите на защитника си и прави искане за постановяване на оправдателна присъда. Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314 от НПК. Фактите по делото. За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 05.07.2023г. преди обяд свидетелят Б.Ф., в изпълнение на служебните си задължения като дежурен лекар в Спешно отделение при МБАЛ П., заедно със свид. Г. Г., в качеството му на шофьор на автомобил със специален режим на движение марка „•••••“ модел „•••• ••••• ЖС“ с рег. № •••••• /••••/, в района на село В. оказали помощ на дете по сигнал за получен гърч. На мястото били майката на детето и още една жена. Свидетелят Ф. осъществил първа помощ на детето, като преценил, че същото следва да бъде транспортирано до Спешна помощ в гр.П.. Така ••••та потеглила към гр.П., с включен светлинен и звуков сигнал. Свидетелят Ф. пътувал на предната седалка до водача - свид. Г., без поставен предпазен колан, като имал възможност за пряка видимост към задното отделение на ••••та, където били детето, неговата майка и другата жена. Движението на спешния автомобил към гр.П. се извършвало в светлата част на денонощието, при суха и чиста асфалтова настилка. В П. ••••та започнала движение по ул. „••••••“, в посока от Запад на Изток, с включена звукова и светлинна сигнализация. По същото време автомобил марка „••••“, рег. № ••••••••••, управляван от подсъдимия М. Т., бил спрял в лявата лента зад товарен автомобил преди кръстовище, образувано от ул. „••••••“, ул. „••••“ и ул. „•••••“, регулирано от светофарна уредба. В автомобила „•••„ на предна седалка, бил свидетелят Й.Д, без поставен предпазен колан. Подсъдимият М. Т. възприел звуковата сигнализация на ••••та, но въпреки това, след като светофарната уредба подала зелен за него сигнал, Т. потеглил, извършвайки маневра „завой на ляво“ към ул. „••••“, каквато маневра безпроблемно извършил намиращият се пред него микробус, но без подсъдимият да се убеди къде точно се намира ••••та. В момента, в който автомобил „•••“ потеглил, автомобил „•••••“ отстоял на 106.22 метра от зоната на последвалия удар и водачът Т. нямал техническата възможност да възприеме зрително приближаващата се •••• поради това, че пред него имало друг товарен автомобил. След като автомобил „•••“ навлязъл по кривата на левия завой автомобилът, движещ се пред него вече бил променил траекторията си на движение и водачът Т. имал техническата възможност да възприеме визуално приближаващия автомобил със специален режим на движение, който в този момент отстоял на около 34.41 метра от зоната на удара, в лявата лента, предназначена за завиващи наляво и при червена за него светлина на светофарната уредба, а автомобилът „•••“ отстоял на 12.75 метра от зоната на удара, достигайки скорост от около 16.06 км/ч. Водачът Т. не възприел приближаващия се автомобил „•••••“, движещ се със скорост от около 53.86 км/ч. и продължил равноускорителното движение по кривата на завоя. Така автомобилът „•••“ навлязъл в южното платно за движение на ул. „••••••“, като в този момент автомобил „•••••“ отстоял вече на 18.55 метра от зоната на удара, а автомобила „•••“ отстоял на 7,5 метра от зоната на удара и достигнал скорост от около 19.61 км/ч. Дължината на зоната на пълния спирачен път на автомобила „•••••“ при движение със скорост от 53,86 км/ч е 28,71 метра, а дължината на зоната на пълния спирачен път на автомобила „•••“ при движение със скорост от 19,61 км/ч е 7,89 метра. В момента, в който „•••та“ навлязъл в южното платно за движение, водачът Т. не е имал техническата възможност да спре движението на автомобила преди зоната на удара и попаднал в зоната на пълния спирачен път на автомобила „•••••“. Траекториите на автомобилите се пресекли и настъпил кос удар, като в момента на удара скоростта на автомобила „•••“ била около 23.84 км/ч, а скоростта на автомобила „•••••“ около 53.86 км/ч. След удара, от създалата се кинетична енергия и ударен импулс, автомобилът „•••“ придобил ъглова скорост и се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка, гледано от горе, след което продължил движението си около 40 метра. След удара от създалата се кинетична енергия и от действията на водача Г., автомобил „•••••“ се завъртял частично в посока по часовниковата стрелка, гледано от горе, след което продължил движението в посока Югоизток, възкачил се върху тротоарните площи с предните колела през обособен бордюр и спрял движението си след около 12.6 метра в основа на пътен знак. Причина за възникналото ПТП е това, че подсъдимият Т. не е възприел и не е пропуснал приближаващият се автомобил със специален режим на движение, който бил с включена светлинна и звукова сигнализация. На мястото на настъпилия инцидент била изпратена оперативно следствена група, като бил извършен оглед на местопроизшествието и изготвен и фотоалбум. Свидетелят Ф., който пътувал в ••••та, бил откаран по спешност в ЦСМП гр.Пазарджик, заедно със свид. Д., който пътувал с товарния автомобил марка „••••“ с per № ••••••. Двамата водачи на МПС, свидетелят Г. и подсъдимият Т., били изпробвани за наличие на алкохол и наркотични вещества в кръвта им. Пробите им били отрицателни. В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие на пострадалия Б.Ф. били причинени две средни телесни повреди. Едната се състои в ••••••••, наложило оперативно намесване и метална фиксация, с което е причинено трайно затрудняване движението на левия долен крайник, по смисъла на чл. 129 от НК, за около 8 -10 месеца от датата на травмата, при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес. Втората средна телесна повреда се изразява в травматично •••••••• /•••/ и т•••••••• /••/, което представлява *, без които се затруднява дъвченето и говоренето, по смисъла на чл. 129 от НК. Отделно са му причинени и леки телесни увреждания по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК. Видно от заключението на извършената съдебномедицинска експертиза н а пострадалия Й.Д е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в ••••, причинило ••••• за около 3 месеца. Отделно са му причинени и травматични увреждания по смисъла на чл. 130, ал. 1 и 2 от НК. Телесната повреда е пряк резултат от настъпилото пътнотранспортно произшествие. Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд приел за установена от обясненията на подсъдимия, свидетелските показания и заключенията на вещите лица. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно показанията на всички разпитани свидетели, като е аргументирал на кои дава вяра по определени обстоятелства, а на кои не. Изложени са убедителни доводи защо съдът възприема заключението на автотехническата експертиза, назначена на съдебното следствие. В това заключение скоростите на участниците в ПТП са определени при съобразяването на повече фактори, отколкото при експертизата от досъдебното прозводство. Такива са били исканията на защитата и съдът правилно ги е взел предвид, допускайки проверка на изводите на предходната експертиза. Неоснователни са доводите на защитата пред настоящия съд, че скоростта на ••••та на практика била по-висока, но не била правилно определена от експертите. Позовава се на различни стойности на ъгли, използвани за определяне скоростите на движение на участниците в процесното ПТП от автотехническите експертизи, обсъдени от районния съд, които, според защитата, следвало да са едни и същи. За проверка на това твърдение на второинстанционното съдебно следствие беше допусната допълнителна автотехническа експертиза, чието заключение съдът възприе като обективно и компетентно. Видно от заключението /л. 56 от настоящето дело/, за определяне скростите на движение на автомобилите, при едната експертиза е използвана методиката „Теория на удара“, а втората автотехническа експертиза е използвала методът „Моментум 360“.При анализ на ъглите, използвани в методиките, взети при първата и втората експертиза, разликите се дължат на това, че при използване на методиката „Теория на удара“ за посока на директриса или ос, към която са измерени ъглите, е приета оста на ул. „••••••“ в посока изток – запад. При пресмятане с методиката „Теория на удара“ за „първо тяло“ е приет автомобилът „•••“, а за „второ тяло“ автомобилът „•••••“. При пресмятане с методиката „Моментум 360“ за „първо тяло“ е приет автомобилът „•••••“, а за „второ тяло“ автомобилът „•••“. Това заключение обяснява разликите, мотивирали защитата да постави под съмнение изчисленията на експертизите за скоростите на двата автомобила. Същото заключение установява, че в процесната пътна ситуация водачът на ••••та е можела да избегне удара с „•••та“, ако се е движел със скорост не по-висока от 33.48 км.ч. Ново обстоятелство, прието за установено от настоящата инстанция. Възоснова на доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, настоящата инстанция прие за установено ново релевантно обстоятелство, което липсва както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и измежду фактите, приети за установени в мотивите към първоинстанционната присъда. Каса е се за факта, че след като преценил, че пациентът следва да бъде транспортиран до Спешна помощ в гр.Пазарджик, свидетелят д-р Ф. казал на шофьора на ••••та да включи светлинния и звуков сигнал и да кара максимално бързо натам. Това се установява от показанията на свид. Ф. от досъдебното производство, дадени на 12.07.2023г. /л. 23, гръб от ДП/ и прочетени на съдебното следствие пред районния съд в съдебно заседание на 27.11.2024г. /л. 88 от НОХД 599/24 на РС Пазарджик/. По приложението на закона. При така установената фактическа обстановка, контролираната съдебна инстанция е приела, че от обективна и субективна страна подсъдимият М. Т. е осъществил престъпния състав на чл. 343, ал. 3, предложение 3-то, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДвП, чл. 158, ал. 1 от ППЗДвП, като на 05.07.2023 г., в П., при управление на товарен автомобил марка „••••“ с per № ••••••, нарушил правилата за движение по чл. 104, ал. 1 от ЗДвП, като не спрял за да осигури безпрепятствено преминаване на моторно превозно средство със специален режим на движение и чл. 158, ал. 1 от ППЗДвП, вследствие на което, по непредпазливост, причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно на Б.А.Ф. и Й.А.Д.. Настоящият съдебен състав принципно споделя обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия М. Т., но констатира две неточности в правната квалификация на деянието. На първо място е пропуснато да се посочи буква „а“ от третата алинея на чл. 343 от НК. В тази разпоредба се съдържа санкционната част на квалифицирания състав на транспортното престъпление по чл. 343, ал. 3 от НК, а именно когато с деянието са причинени тежка или средна повреда на повече от едно лице. На второ място, в квалификацията неправилно е включена разпоредбата на чл. 158, ал. 1 от ППЗДвП . Същата дефинира понятието моторни превозни средства със специален режим на движение, без да съдържа правило за поведение и да предвижда права или задължения, поради което следва да се изключи от правната квалификация. Точната правна квалификация на деянието е по чл. 343, ал. 3 предложение 3-то, буква „А“ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна подсъдимият е имал качеството на водач на моторно превозно средство. Същият не спрял за да осигури безпрепятствено преминаване на моторно превозно средство със специален режим на движение – •••• с включена светлинна и звукова сигнализация. От субективна страна подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава, не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди, тоест действал е по непредпазливост под формата на небрежност. Подсъдимият Т. не е имал представа за посоката, от която приближава ••••та и поради това не предвидил настъпването на сблъсъка. Тази липса на представи, обаче, се дължи на виновно поведение от негова страна. Въпреки законово вмененото му задължение да пропусне превозното средство със специален режим на движение, чл. 104, ал. 1 от ЗДвП, след като чул сирената на ••••та, Т. не положил нужните грижи да се убеди къде се намира същата, за да бъде в съС.ие да изпълни задължението си да осигури безпрепятственото й преминаване. Затова, по силата на чл. 14, ал. 2 от НК, липсата на представи в горния смисъл не изключва непредпазливата форма на вина под формата на небрежност. Неоснователни са доводите на защитата, че вина за настъпилото ПТП има водачът на ••••та. Виновен за причиняването на пътнотранспортно произшествие винаги е водачът, който виновно е създал опасност за движението, довела до настъпването на ПТП. Когато другият участник в произшествието е можел да предотврати същото, но поради виновно неизпълнение на свое задължение не е сторил това, същият е съпричинител. В процесния случай опасността е причинена виновно от подсъдимия. Същият е предприел маневра завой наляво в нарушение на задължението си по чл. 104, ал. 1 от ЗДвП да пропусне превозното средство със специален режим на движение. Така Т. навлязъл пред ••••та в опасната зона за спиране, когато водачът й не е можел да предотврати сблъсъка. При това шофьорът на ••••та се е движел правомерно. Противно на поддържаното от защитата, съдът приема, че водачът на ••••та е имал право да използва специалния режим на движение и не е нарушил изискването по чл. 91, ал. 2 от ЗДвП. Това е така, защото по преценка на лекаря транспортираният пациент е следвало спешно да се откара в болницата, тоест случаят е бил спешен. Съдът отклони исканията на защитата да се провери експертно правилността на тази преценка на лекаря. Това обстоятелство е ирелевантно към въпроса дали водачът на ••••та основателно се е движел с включени светлинен и звуков сигнал, тоест дали е ползвал специалния режим на движение в съответствие с изискването на чл. 158, ал. 2 от ППЗДвП. За да прецени дали случаят е спешен, водачът на ••••та се ръководи от мнението и указанията на лекаря. В процесния случай лекарят, свид. Ф., изрично разпоредил на шофьора да включи светлинния и звуков сигнал и по най-бързия начин да кара към здравното заведение. Евентуално грешната преценка на медика за съС.ието на пациента по никакъв начин не влияе на правния извод дали водачът е спазил задължението си по чл. 158, ал. 2 от ППЗДвП да ползва специалният режим на движение само при необходимост. По делото обект на преценка за законосъобразност е поведението на водачите, участници в произшествието, а не на лекаря. За да се прецени спешността на случая са нужни специални познания, каквито водачът на ••••та няма и същият се ръководи от преценката на лекаря, който има съответната квалификация. Изключение би било, ако лекарят дава очевидно необосновано разпореждане да се използва специалният режим, например ако няма пациент в ••••та. В случая е била оказана помощ на непълнолетно лице, намиращо се в безсъзнание и лекарят е разпоредил незабавно и спешно откарване на същото в центъра за спешна медицинска помощ. Водачът на ••••та не само е имал право, но е бил длъжен да изпълни разпореждането за спешно придвижване, при ползване на светлинен и звуков сигнал. Затова са неоснователни и всички доводи на защитата, оспорващи преценката на свид. Ф.. Поддържа се, че ако случаят бил спешен, лекарят трябвало да е в санитарната част на ••••та, а не в кабината на водача. Твърди се също, че в санитарната част пътували майката на пациента и трето лице. Тези обстоятелства са без правно значение за изхода на делото. От изложеното следва, че свид. Г. Г., водачът на ••••та, правомерно е ползвал специалния режим на движение, тоест без да е налице законовата пречка по цитирания чл. 158, ал. 2 от ППЗДвП. Това, от своя страна, означава че е налице правопораждащият юридически факт, даващ правото на този водач да премине при червен сигнал на светофара по силата на чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Възражението на защитата в противния смисъл не може да бъде споделено. Защитата поддържа също, че водачът на ••••та нарушил и правилото на чл. 92, ал. 2 от ЗДвП, като се движел по опасен начин. Мотивите за това са, че последният нямал право да премине на червен сигнал на светофара, движел се в лентата за завой наляво, въпреки че продължавал движението си направо и с превишена скорост, която лишила подсъдимия от възможността да възприеме ••••та и да осигури предимство. Съдът прие за неоснователен и този довод. Не може да не се отбележи принципната приемливост на твърденията на защитата, че превишаването на скоростта, преминаването на червен светофар и несъответстващото на правилата разположение пътното превозно средство върху платното за движение по принцип, в общия случай, представляват опасност. Но се касае за една предвидима за останалите участници в движението опасност. Това е така, доколкото самият закон дава право на водачите на превозни средства със специален режим, когато основателно използват същия, да не съобразяват поведението си с цитираните правила, касаещи скоростта, предимството и разположението върху пътното платно. Всеки правоспособен водач е длъжен да знае това правило, а при конкретна пътна ситуация светлинният и звуков сигнал предупреждават всички намиращи се в близост участници в движението за наличието на МПС движещо се със законоустановения специалния режим, дерогиращ общите правила за скорост и предимства. В случая се касае за минимално превишение на разрешената в градски условия скорост - 53.86 км/ч. при разрешена 50 км.ч. При това водачът на ••••та не е бил длъжен да очаква неправомерно поведение от страна на подсъдимия. При положение, че е имал правото да премине безпрепятствено, предимство, по правилото на чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, Г. нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че подъсдимият ще предприеме ляв завой пред движещата се с предимство ••••, при това навлизайки дълбоко в опасната й зона за спиране. При дължина на пълния спирачен път на ••••та от 28.71 метра, •••та навлязла в лентата й за движение на разС.ие около 18.55 метра. И докато за Г. не е съществувало задължение да предвиди неправомерното отнемане на предимството му, то за подсъдимия е съществувало задължението да пропусне движещата се с предимство ••••. При това безспорно установено е по делото, че Т. е чувал звуковия сигнал на превозното средство със специален режим на движение. Двамата водачи не са имали видимост един към друг, поради наличие на друго, обемно МПС пред „•••та“, което предприело завой наляво. Такава е била налична едва когато подсъдимият започнал да завива наляво. След като не е виждал ••••та, той е бил длъжен да спре, за да разбере къде е същата. Дори да не я е виждал, същият, чувайки звуковия й сигнал, е можел да предположи, че тя приближава кръстовището, на което той имал намерение да завие наляво, и като правоспособен водач е следвало да знае, че трябва да я пропусне да премине, дори на червен за нея сигнал на светофара. Както вече беше казано, първоначалната опасност е създадена от подсъдимия, който без да се убеди къде се намира автомобилът със специален режим на движение и без достатъчно видимост към насрещните ленти за движение, предприел завой надясно. Относно твърдяното процесуално нарушение. Според изложеното в жалбата, на подсъдимия не било предоставено правото на последна дума, в нарушение на чл. 297, ал. 1 от НПК. Това твърдение не намира опора в доказателствата по делото. В съдебния протокол от последното открито съдебно заседание по делото, когато е постановена присъдата, е отразено, че на подсъдимият е упражнил правото си на последна дума. Защитата е поискала поправка на протокола, като се отрази, че това не е сторено, но съдът е оставил без уважение това искане. Разпитът пред настоящата инстанция на съдебния секретар, участвал в това съдебно заседание не допринесе за установяване на оспорения факт. Свидетелката К. заяви, че няма спомен за конкретното дело, като установи обстоятелството, че на същата дата не бил извършен звукозапис на никое от съдебните заседания по насрочените дела. Последното твърдение се потвърждава и от писмения отговор на председателя на Пазарджишкия районен съд. При тези данни, настоящата инстанция няма на базата на какви доказателства да приеме за установено, че правото на последна дума на подсъдимия е било нарушено от районния съд. Отразяването в протокола е доказателство, че подсъдимият е упражнил това свое право. Относно наказанието. При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, първоистанционният съд се е съобразил с разпоредбите на чл. 36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация. Съдът е изложил обосновани и законосъобразни доводи относно обществената опасност на деянието, на извършителя, причините за извършването на престъплението и смекчаващите отговорността обстоятелства. Отегчаващи отговорността обстоятелства по делото не са констатирани. При това районния съд приел наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия М. Т. обстоятелства, поради което дори минимално предвиденото в закона наказание от една до шест години лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко. Този извод на контролираната инстанция също се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Правилно районният съд е определил на подсъдимия наказание под така предвидения минимален размер от една година, а именно наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. В съответствие с релевантните факти за личността на подсъдимия е приложена и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като изтърпяването на така определеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години. Разноските по делото. Предвид осъдителната присъда и в съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК правилно разноските за първоинстанционното производство са възложени в тежест на подсъдимия. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият М. О. Т. следва да бъде осъден да заплати разноските пред настоящата инстанция за експертиза в размер на 111.72 /сто и единадесет цяло и седемдесет и две/ евро в полза на държавата, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд. При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция. В обобщение на казаното дотук, доколкото се установи основани за изменение на обжалваната присъда по правната квалификация, същата следва да се измени, като в правната квалификация на деянието се добави буква „а“ от третата алинея на чл. 343 от НК и се изключи нормата на чл. 158, ал. 1 от ППЗДвП. В останалата част присъдата е обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд