Решение № 8521 от 10.7.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1299/2026 г.

І. За характера на производството, оспорването и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Трети от АПК.

2. Образувано е във връзка с Решение № 4729/29.04.2026 г., постановено по административно дело № 559 по описа за 2026 г. на Върховен административен съд на Република България, с което Решение № 9175/24.10.2025 г., постановено по административно дело № 2227/2024 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно дадените указания с решението на ВАС.

При новото разглеждане на делото, съобразно указанията на висшия по степен съд, изложени в постановеното от него решение, Пловдивският административен съд намери за установено следното от фактическа и правна страна:

3. Предмет на разглеждане в настоящото съдебно производството са оспорените от П. Т. З., [ЕГН], с адрес гр. Димитровград, [улица]-21, чрез адвокат Б. Г. Б., разпоредби на т. 1, т. 2 (без подт. 2.5), т. 3, т. 4, подт. 4.1, подт. 4.2.1. и подт. 4.3.1. от Приложение № 8.1.7 към чл. 57 /2/ от Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, В ЧАСТТА на включеното в цената на услугите 20% ДДС.

Оспорващият твърди, че има пряк, личен и непосредствен правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК да обжалва оспорената част от Наредбата, тъй като многократно е заплащал цени за платено паркиране на общинските паркинги и паркоместа на територията на гр. Пловдив, в които незаконосъобразно бил включен ДДС. Твърденията са, че същият е жител на гр. Димитровград, но много често идва в гр. Пловдив, където посещава опера, постоянен и почетен читател е на РНБ ”Иван Вазов”, където проучва краеведска литература, активно посещава пловдивските музеи и галерии, води дела в АС Пловдив, посещава магазин „Декатлон”, гостува на свои братовчеди в Пловдив, при което неминуемо заплащал порочната цена за паркиране с 20% ДДС, което било видно от приложените множество фискални бонове, талони и Фактура № 0003730739/06.06.2024 г. за паркиране, с вкл. 20 % ДДС. Активен водач бил на МПС по пътната мрежа в цялата страна, вкл. и на територията на Община Пловдив, притежава собствено МПС и СУМПС. Оспорващият твърди, че обжалваната част от Наредбата била незаконосъобразна, защото в определения размер на цените за паркиране и абонамент за паркомясто и поставяне на техническо средство за задържане на МПС и репатриране ответникът противозаконно включил и 20 % ДДС, който налог бил недължим по аргумент на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС. Нещо повече – недопустимо било такива дейност като поставяне на техническо средство за задържане на МПС (скоба) и репатриране и на МПС и таксата за пазене на преместения автомобил, които представлявали принудителни административни мерки по смисъла на чл. 167 и чл. 171 от ЗДвП, да се облагат с 20 % ДДС. Счита, че в тези случаи Община Пловдив имала правото по чл. 129 ДОПК да поиска от НАП връщане на недължимо платения налог и да го използва за благото на общината. В обобщение оспорващият излага съображения, че с 20 % ДДС, начисляван в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 5 и чл. 42 от ЗДДС, били облагани множество общински услуги в цялата страна, както било направено и от ответника в случая. На следващо място се навеждат доводи, че не били спазени предвидените в чл. 26 и чл. 28 ЗНА правила. Твърди се също, че процесната Наредба и оспорената част от същата били нищожни, защото Наредбата не била влязла в законна сила, тъй като не била разгласена по трите кумулативни способа: в местния печат, на интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, така както е предвидено в чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА, вр. чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, а само била обявена на интернет страницата на Община Пловдив.

Сочи, че оспорената част от Наредбата следва да бъде прогласена за нищожна, алтернативно – да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на разноски.

4. С Определение на съда от 07.05.2025 г. и Определение от 01.10.2025 г., на основание чл. 189, ал. 2 от АПК, към оспорването на П. Т. З., насочено срещу цитираните по-горе разпоредби на Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, В ЧАСТТА на включеното в цената на услугите 20% ДДС, е присъединена съответно Т. И. Д. и Н. Р. Н.. В депозираните молби за присъединяване са изложени възражения за незаконосъобразност на Наредбата в оспорената част, респективно нейната нищожност, които са идентични с изложените от жалбоподателя П. Т. З.. Претендират разноски.

5. Ответникът - Общински съвет Пловдив, представляван от адв. Й., изразява становище за недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес от страна на жалбоподателя и на присъединилите се към оспорването страни да оспорват процесните нормативни разпоредби. Алтернативно изразява становище за неоснователност на оспорванията. Претендира присъждане на направените по делото разноски и възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя и на присъединилите се страни. Подробни съображения в тази насока са изложени в писмени бележки приложени по делото.

6. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на жалбата.

ІІ. За фактите:

7. Наредбата на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив е приета с Решение № 80, взето с протокол № 6 от 04.03.2003 г. (л. 151 - л. 167, том 1 по адм. дело № 2227/2024 г.).

Към административната преписка са представени последващи решения на Общински съвет - Пловдив за изменение на наредбата, взети въз основа на предложения, одобрени от съответните постоянни комисии към общинския съвет и след обсъждане и проведено явно гласуване, обективирано в съответните протоколи от проведените сесии на административния орган. Оспорените разпоредби от процесната наредба са приети с Решение № 105 (п), взето с протокол № 8 от 27.04.2023 г. на Общински съвет – Пловдив (л. 827 - л. 846 по адм. дело № 2227/2024 г.) по предложение на кмета на общината (л. 847 - л. 868, том 3 по адм. дело № 2227/2024 г.). В частта, с която е обосновано предложението за приемане на разпоредбите е посочено писмо с вх. № 22ОПР-1447–10.11.2022г. Според приетия по делото Протокол № 8 от 27.04.2023 г., след проведено поименно гласуване от общинските съветници, проектът за изменение и допълнение на процесната наредба е приет с 29 гласували „за“, 7 - „против“ и 4 - „въздържали се“. Спорната наредба е приета при нормативно установения кворум и с необходимото мнозинство, което обстоятелство не е спорно между страните, а и се установява от приложените към административната преписка доказателства. Налични са данни за публикуване на текста на оспорвания нормативен акт на 24.03.2023 г. на интернет страницата на общината и справка за отразяване на постъпилите предложния от обществените консултации от 25.04.2023 г. (така писмо на л. 889, том 3 по адм. дело № 2227/2024 г.), съгласно чл. 26, ал. 2 и ал. 5 от Закон за нормативните актове (ЗНА). Съобразно данните в посоченото писмо Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, приета с Решение № 105 (п) на Общински съвет Пловдив, взето с протокол № 8 от 27.04.2023 г. и частичната оценка за въздействието с мотиви към него са публикувани на интернет – страницата на Община Пловдив www.plovdiv.bg, категория „Проекти на нормативни актове на 24.03.2023 г.; Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗНА е спазен 30 - дневният срок; Справката за отразяване на постъпилите предложения от обществените консултации е публикувана на интернет – страницата на Община Пловдив www.plovdiv.bg, на 25.04.2023 г. Налични са и данни по преписката за разгласяване на решенията за приемане и изменение на подзаконовия нормативен акт в местния печат, на интернет страницата на Община Пловдив и в информационното табло на Община Пловдив – пл. С. С. № 1.

Отделни разпоредби от Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив са изменяни във времето с представените по делото решения на Общински съвет – Пловдив, съответно отменяни с последователно изброени в нея решения на съда, като видно от приложения актуален текст на наредбата (л. 38 - л. 90, том 1 по адм. дело № 2227/2024 г.), съдържанието на обжалваните разпоредби също е променяно в отделни точки, съответно към момента на оспорването, имат следното съдържание:

ОП „ПАРКИРАНЕ И РЕПАТРИРАНЕ“

ВИДОВЕ УСЛУГИ

ЦЕНА лв. с ДДС

1.

Монтаж и демонтаж на техническо средство (скоба) за блокиране на колелата на МПС, което е в нарушение на режима на паркиране.

40.00

2.

Цени при репатриране на МПС

2.1.

Принудително репатриране на МПС, което е в нарушение на режима на паркиране или правилата на движение.

80.00

2.2.

При започнато преместване /репатриране/ на неправилно паркирано ППС и собственикът му се яви на място с желание да го освободи

40.00

2.3.

2.4

Преместване на аварирало МПС в рамките на населеното място, когато собственика му желае това /пътна помощ/

Преместване на аварирало МПС по желание на собственика му, на кратко разстояние от едно паркомясто до друго, заплаща се 50% от цената по т.2.3

90.00

45.00

3.

Цени за съхранение на репатрирани автомобили на наказателен паркинг, според времето на престоя:

3.1.

До 1 час след репатрирането

2.00

3.2.

До 2 часа след репатрирането

4.00

3.3.

До 3 часа след репатрирането

6.00

3.4.

До 4 часа след репатрирането

10.00

3.5.

До 24-ти час след репатрирането

12.00

3.6.

За всяко започнато следващо денонощие след първото

12.00

4.

Цени на услуги за ползване на терени за паркиране

4.1.

Паркиране в зона за платено паркиране (за 1 бр./час) на паркиране.

2.00

4.2.1

Паркиране в паркинги в Зона за платено паркиране(за автомобил )

За 1 час

2.00

За нощувка от 20.00 часа до 08.00 часа

10.00

За 1 месец

200.00

4.3.1

Паркиране в паркинги извън зоната за платено паркиране (за 1 бр. автомобил)

За 1 час

2.00

За нощувка от 20.00 часа до 08.00 часа

10.00

За 1 месец

60.00

С Решение № 509, взето с протокол № 21 от 19.12.2024 г. на Общински съвет Пловдив (л. 1014 - л. 1020, том 3 по адм. дело № 2227/2024 г.) са отменени т.2.3 и т.2.4 от Приложение № 8.1.7, като промените са в сила от 01.01.2025 г.

С решение № 152 взето с протокол № 9 от 15.05.2025 г. (л. 1026 - л. 1066, том.3 по адм. дело № 2227/2024 г.), е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, като обжалваните т. 1, т. 2 (без отменените подт. 2.3, 2.4), т. 3, т. 4, подт. 4.1, подт. 4.2.1. и подт. 4.3.1. от Приложение № 8.1.7 към чл. 57 /2/ имат идентично съдържание, с това, което са имали към момента на оспорването, като изменението и допълнението касае посочване и на цените в евро.

По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка и документи, представени от жалбоподателите, в това число фактури, талони и касови бележки в уверение на платените от жалбоподателя З. и от Т. Д. и Н. Н. суми за паркиране в определените в гр. Пловдив зони за това.

По делото е представена в актуалната и действаща редакция на Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив (Наредбата), към момента на подаване на жалбата. В § 3 от ПЗР на Наредбата е посочено, че същата се приема на основание чл. 9 от Закона за местните данъци и такси. Представени и приобщени към доказателствения материал по делото са и измененията и допълненията на същата, включително и тези, действащи към момента на приключване на устните състезания.

ІІІ. За допустимостта:

8. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения, а съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.

Следва да бъде съобразено също така, че правен интерес от оспорването е налице, не само когато има засягане на права, но и когато могат да бъдат засегнати права, свободи и законни интереси, съобразно твърденията на жалбоподателите. При това положение и доколкото жалбата е подадена от лица, имащи право на оспорване, същата се явява процесуално ДОПУСТИМА за разглеждане. Впрочем този въпрос вече е разрешен с окончателно Определение № 2277 от 06.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1294/2025 г., приложено по настоящото дело.

9. Все в тази насока следва да се добави, че доводите за допустимост на заявеното от З., Д. и Н. оспорване на т. 1, т. 2 (без подт. 2.5), т. 3, т. 4, подт. 4.1, подт. 4.2.1. и подт. 4.3.1. от Приложение № 8.1.7 към чл. 57 /2/ от Наредбата, при последвалата отмяна на част от оспорените разпоредби – подточки 2.3 и 2.4 от точка 2, изцяло съответства на възприетото в националната съдебна практика разбиране, че правният интерес, който следва да е личен, пряк и непосредствен, е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и при липсата на която съдебното производство е недопустимо, като същият следва да бъде преценяван конкретно и съобразно данните по делото. В тази насока правният интерес правилно се обосновава с оглед обстоятелството, че оспорващия З. е предявил иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за вреди от оспорените разпоредби от Наредбата, във връзка с което е образувано адм. дело № 2904/2024 г. по описа на съда, производството по което е спряно до приключване на настоящия преюдициален правен спор. Правният интерес на Д. и Н. пък се обосновава с намерението да предявят иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, след евентуална отмяна на оспорените разпоредби.

Основателно е позоваването на оспорващите на тълкуването, дадено от СЕС с решението от 24 ноември 2022 г. по дело С-289/21, според което принципът на ефективност, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което — когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред — се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид. В т. 42, 43, 44 и 45 от една страна и т. 46 и следващи от друга, в мотивите на това решение се прави разграничение между две хипотези, при които се дава различен отговор на поставения въпрос за тълкуване на чл. 47 от Хартата на основните права в ЕС. Относима към настоящия спор е т. 46, в която се разглежда възможността с обжалването на национална разпоредба по съдебен ред жалбоподателят да цели да се премахнат и правните последици, които са породени от прилагането на тази разпоредба и които го увреждат. В подобна хипотеза сама по себе си отмяната с последваща норма на посочената разпоредба не би довела до отпадане на тези вече настъпили последици и прилагането в подобно положение на национална процесуална разпоредба, по силата на която се прекратява производството, тъй като е отпаднал предметът на оспорване, би могло да лиши оспорващите от ефективна съдебна защита. В този смисъл е Решение № 4166/17.04.2025 г. постановено по адм. дело № 1831/2025 г. на ВАС, Първо отделение. Изцяло в този смисъл е и разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от АПК (Нова – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.), съгласно която при отмяна на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него след подаване на жалбата, съдът се произнася по оспорването, когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните. В този случай съдът може да обяви нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, да установи изцяло или отчасти незаконосъобразността му или да отхвърли оспорването.

ІV. За правото:

10. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ Наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени с тях обществени отношения с местно значение. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 3 от АПК. Като компетентни да издават нормативни /подзаконови/ административни актове разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от АПК сочи изрично овластените от Конституцията или закон органи, в какъвто смисъл впрочем е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение. В чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА са изброени правомощията му, а съгласно ал. 2 на чл. 21 от ЗМСМА в изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Според чл. 6, ал. 3 от ЗМДТ ползването на общинските тротоари, площади и улични платна или на части от тях като зони за платено и безплатно паркиране по Закона за движението по пътищата се определя с наредба на общинския съвет, каквато в случая се явява Наредбата на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив. В чл. 9 от ЗМДТ пък е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги", каквито правила създават оспорените разпоредби. Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, а нормата на ал. 3 от с. з. гласи, че общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите. Анализът на тези разпоредби във връзка с чл. 8 от ЗНА и чл. 76, ал. 3 от АПК сочи, че общинският съвет е компетентният орган да приема наредби от местно значение, и в частност да приеме наредба, с която да определи местните такси и цени на услуги, каквато е процесната Наредба. Ето защо, наредбата, чиито разпоредби се оспорват, е приета от компетентен орган – Общински съвет – Пловдив, съобразно чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, вр. чл. 9 от ЗМДТ, вр. чл. 99, ал. 3 от ЗДвП.

11. Съдът намира, че заседанията, на които е приета както първата, така и последващите редакции от оспорените разпореди на Общински съвет Пловдив са законно проведени, като са били спазени изискванията на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА. Решенията по приемане на Наредбата както в първоначалната й редакция, така и при всяка следваща, чрез изменения са взети с необходимото мнозинство, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА и при поименно гласуване (след 2006г., когато това изискване е въведено), отразено в протоколите от съответното заседание. Формално е спазено и изискването по чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Докладната записка, съдържаща проекта на Наредбата е публикувана на интернет страницата на Община Пловдив, като до датата на приемане на оспорените разпоредби, са изтекли повече от 30 дни.

С оглед представените по делото доказателства, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на правилата, по които се приемат подзаконовите нормативни актове от общинските съвети, действали към датата на приемане на Наредбата и последващите изменения на същата, поради което наведените в жалбата възражения в тази насока се явяват неоснователни.

12. Независимо от изложеното обаче, оспорените разпоредби са в явно противоречие с материалния закон.

Разглежданата Наредба е приета на основание чл. 9 от ЗМДТ. Общият принцип, регламентиран в чл. 15, ал. 1 от ЗНА предвижда, че всеки нормативен акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Това означава, че съдебният контрол за законосъобразност на оспорените текстове на Наредбата, следва да обхване преценката дали регулираните с тях обществени отношения са в съответствие с нормативните актове от по-висока степен. В случая нормативен акт от по-висока степен е ЗМДТ и ЗДДС.

С оспорените части на т. 1, т. 2 (без подт. 2.5), т. 3, т. 4, подт. 4.1, подт. 4.2.1. и подт. 4.3.1. от Приложение № 8.1.7 към чл. 57 /2/ от Наредбата на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, се определят цени за предоставените от Община Пловдив услуги по монтаж и демонтаж на техническо средство /скоба/ за блокиране на колелата на МПС, за съхранение на репатрирани автомобили на наказателен паркинг и за паркиране на автомобили в зони за платено паркиране и паркинги извън зоните за платено паркиране, като оспорването е насочено срещу включената в така определените цени ставка от 20 % ДДС.

13. От фактическа страна между страните няма спор, че така определените цени са с включен в тях 20 % ДДС, а последното обстоятелство се установява и от събраните в производството писмени доказателства. Спорът между страните се свежда до това, дали за съответните услуги, които по естеството си представляват предоставяне на платена възможност на гражданите, в изрично определени за това зони в гр. Пл

овдив и извън тях и поставяне и премахване на скоба при паркиране без заплатена такса за това, Община Пловдив следва да начислява ДДС върху определената за услугата цена или такова не следва да се дължи от ползващите услугата лица.

14. За да се отговори на този въпрос, следва да се обсъди в какво качество Община Пловдив предоставя съответните услуги.

Според чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на изчерпателно изброени дейности в две точки.

Според разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗДДС, "Дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт" са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато: а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон; б) е установена такса с нормативен акт.

Дейността на общината във връзка с организирането на паркоместа в конкретно определените зони е с цел задоволяване на потребностите на населението на общината, поради което същата следва да се счита за такава в обществен интерес. Обстоятелството, че предоставянето на услугите е основание за заплащане на определена цена, не е основание за приемане на тези дейности като икономически. Цените за предоставяните от Община Пловдив услуги се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи за предоставянето на услугата. Независимо от това обаче, върху тези цени, с изключение на наемите за общински обекти и терени, е предвидено заплащане от гражданите и на ДДС в размер на 20%. Последното обстоятелство е в разрез с нормата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС. С оглед, че дейностите на общината, за които се заплаща съответната цена за ползване на паркоместа, како и за поставяне и премахване на скоба при паркиране, без да е налице заплатена такава цена, се осъществяват от нея в качеството й на орган на местната власт, същите дейности попадат в хипотезата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС. Такова тълкуване е дадено с решение по дело С-446/98 г. на СЕС, в което се приема, че дейността по наемане на места за спиране (паркиране) на коли е дейност, която когато е осъществявана от публичноправен субект, е осъществявана от него в качеството му на публичен орган по смисъла на чл. 4, § 5, ал. 1 от Шеста директива, ако тази дейност е осъществена в рамките на специфичен юридически режим за публичния субект. Такъв е случаят, когато осъществяването на тази дейност съдържа използването на прерогативите на публичната власт. В т. 2 от мотивите на решението като възможни прерогативи на публичната власт са посочени - позволяването или ограничаването на спирането на път, отворен за движение (обществен трафик), или санкционирането чрез глоба при превишаване на позволеното време (времетраенето) за спиране.

Цената за монтаж и демонтаж на техническо средство (скоба) за блокиране на колелата на МПС, което е в нарушение на режима на паркиране, цените при репатриране на МПС, за съхранение на репатрирани автомобили на наказателен паркинг, цени на услуги за ползване на терени за паркиране, са ясно определени с решение на компетентния общински съвет довело до приемане на процесната наредба по чл. 9, ал. 1 ЗМДТ. Заплащаната от гражданите цена не е наем по смисъла на ЗЗД и на чл. 14 и сл. от Закона за общинската собственост и не представлява икономическа дейност на общината. Събираната цена се определя въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи за предоставянето на услугата и не е свързана с търсене на печалба, каквато икономическата дейност предполага. При отдаването под наем се прилагат други специфични правила, които са уредени от ЗОС и местните наредби, но в тези отношения общината не участва като орган на власт. За разлика от отдаването под наем при събирането на определена цена за извършена от общината услуга, последната изпълнява функциите си на публично правен субект и не е в равнопоставени отношения с ползвателите на предоставяните услуги.

Обстоятелството, че само общината разполага с правомощие да предоставя срещу заплащане паркоместа и да поставя и премахва скоби при паркиране на тези места без заплащането на определената за това цена, изключва възникването на конкуренция между нея и регистрираните по ТЗ лица. Дейността на общината във връзка с организиране ползването на паркоместа и по монтаж и демонтаж на техническо средство при паркиране на тези места, без да е заплатена съответната цена е с цел задоволяване на потребностите на населението на общината, т. е. в обществен интерес. Ето защо тези дейности се осъществяват от общината, именно в качеството й на орган на власт и не могат да бъдат осъществявани от други субекти.

15. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод на съда, че дейностите, за които са определени цени в оспорените части на т. 1, т. 2 (без подт. 2.5), т. 3, т. 4, подт. 4.1, подт. 4.2.1. и подт. 4.3.1. от Приложение № 8.1.7 към чл. 57 /2/ от Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, са такива освободени от начисляване на ДДС по смисъла на чл. чл. 3, ал. 5 от ЗДДС. Включването на 20 % ДДС в цената на услугите по т. 1, т. 2 (без подт. 2.5), т. 3, т. 4, подт. 4.1, подт. 4.2.1. и подт. 4.3.1. от Приложение № 8.1.7 към чл. 57 /2/ от Наредбата, е в противоречие с материалния закон.

Ето защо нормите на т. 1, т. 2 (без подт. 2.5), т. 3, т. 4, подт. 4.1, подт. 4.2.1. и подт. 4.3.1. от Приложение № 8.1.7 към чл. 57 /2/ от Наредба на Общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, в частта им на включения в цената на услугите 20 % ДДС, се явяват незаконосъобразни.

В този смисъл е Решение № 5386/22.05.2025 г. на Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, постановено по административно дело № 2817/2025 г. и други.

V. За разноските:

16. С оглед изхода на спора, на оспорващите следва да бъдат присъдени, сторените в производството разноски.

17. Преди да се произнесе по техния размер, обаче, съдът следва да обсъди, направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения.

17.1. За процесуално представителство, защита и съдействие пред Административен съд Пловдив по делото са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. (613,55 евро) от П. Т. З. и по 1000 лв. (511,29 евро) от Т. И. Д. и Н. Р. Н.. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. (511,29 евро), поради което настоящият съдебен преценява възражението за прекомерност на адвокатските хонорари като неоснователно, тъй като същите са съответни на фактическа и правна сложност на делото, и осъществената процесуална защита от страна на процесуалния представител.

17.2. За процесуално представителство, защита и съдействие пред Върховния административен съд по адм. дело № 559/2026 г. по описа на същия съд, са налични доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер по 1500 лв. (766,94 евро) от тримата оспорващи. С оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, настоящият съдебен състав намира, че претендираните адвокатски възнаграждение в размер по 1500 лв. (766,94 евро) за всеки един от оспорващите, се явява прекомерно и на същите следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер от по 300 евро, при съобразяване с процесуалните действия, извършени от адв. Б., които са еднакви и за тримата оспорващи.

17.3. За процесуално представителство, защита и съдействие пред Върховния административен съд по ч. адм. дело № 1294/2025 г. по описа на същия съд, са налични доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. (255,65 евро) от П. З.. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., според която в производства по частни жалби адвокатското възнаграждение е 1/3 от размера за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, а когато жалбата е срещу определение, преграждащо развитието на производството – 1/2 от размера за една инстанция (т.е. 500 лв.), настоящият съдебен състав намира, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение се явява обоснован и справедлив и отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото.

18. При това положение, разноските които следва да бъда присъдени на оспорващите са, както следва:

18.1. В полза на П. Т. З. те се констатираха в общ размер на 1189.65 евро за всички съдебни инстанции - 255.65 евро адвокатско възнаграждение пред ВАС по ч. адм. дело № 1294/2025 г. по описа на същия съд, 613.55 евро адвокатско възнаграждение пред Административен съд Пловдив, 300 евро адвокатско възнаграждение пред ВАС по адм. дело № 559/2026 г. по описа на същия съд, ДТ в размер на 5.11 евро (10 лв.), ДТ за обнародване в ДВ в размер на15.34 евро (30 лв.);

18.2. В полза на Т. И. Д. разноските се констатираха в общ размер на 816.37 евро за всички съдебни инстанции - 511.29 евро адвокатско възнаграждение пред Административен съд Пловдив, 300 евро адвокатско възнаграждение пред ВАС по адм. дело № 559/2026 г. по описа на същия съд, ДТ в размер на 5.11 евро (10 лв.);

18.3. В полза на Н. Р. Н. разноските се констатираха в общ размер на 816.37 евро за всички съдебни инстанции - 511.29 евро адвокатско възнаграждение пред Административен съд Пловдив, 300 евро адвокатско възнаграждение пред ВАС по адм. дело № 559/2026 г. по описа на същия съд, ДТ в размер на 5.11 евро (10 лв.).

Действително тук следва да се констатира, че по делото е приложена квитанция за внесена държавна такса от Н. в размер на 100 лв., същата обаче, не може да бъде призната като разноски по производството в пълен размер, доколкото сумата над 10 лв. (5.11 евро) се явява недължимо внесена, с оглед разпоредбата на т. 2б, буква „а“ от ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието.

Така мотивиран, на основание чл. 193, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,