Решение № 427 от 12.3.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 493/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО. Производството е образувано по жалба на Д. В. А., адрес: гр. Омуртаг, обл. Търговище, [улица], действащ чрез адв. А. Д. от АК – Търговище, против Решение № 2153-25-36/ 06.10.2025 г. на Директор на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-25-346/ 26.08.2025 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Търговище, с което на основание чл. 98, чл. 90а във връзка с 101, ал. 1, т. 4а от КСО е отказано да бъде отпусната социална пенсия за инвалидност на Д. В. А.. С жалбата се изразява несъгласие, срещу така постановения административен акт, като оспорващия счита решението за незаконосъобразно, поради което е депозирал жалба срещу него. В жалбата се сочи, че същият е инвалид, с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като му е определена 100% неработоспособност. Заявява, че е болен неизличимо от карцином в стомаха – заболяване и има нужда за закупуването на допълнителни средства и лекарства. Позовава се на доводите изложени в разпореждането, че е налице пречка за получаване на исканата пенсия за инвалидност, тъй като в пункт 1 е обективирано, че получава пенсия за старост, както и като втори аргумент - невъзможността да бъде променено това обстоятелство, т. е., пенсията не можело да бъде спряна или прекратена. Намира тези изводи за незаконосъобразни и противоречащи на целта на закона. Сочи, че ако социално слабият е на нужната възраст и е здрав, ще получава социална пенсия за старост, но ако той е болен и инвалидизиран, трябва да получава социална пенсия за инвалидност. Счита, че право на социална пенсия за инвалидност имат лицата навършили 16 годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71%, на които не е отпусната друга пенсия. Трябва да се разбира не буквално, а че от 01.01.2015г. е отпаднала възможноста социалната пенсия за инвалидност, която е един вид пенсия, несвързана с трудова дейност, да се получава с друг вид пенсия, като втора пенсия. Излага твърдения, че е изпълнил всички указания на ответника, като намира, че в случая е нарушена целта на закона, доколкото ясно е прокламирано, че лицето има право да получи по благоприятния размер на пенсия, щом има право на два вида социални пенсии, като се позовава на разпоредбите на чл.90а, ал. 2 от КСО. Заявява, че целта на КСО, е да зачете различната нужда на гражданите и да обезпечи различно лицата спрямо това, дали те са здрави или болни. На следващо място заявява, че в оспорения акт не му се отрича правото да заяви социална пенсия за инвалидност, както и позоваване на злоупотреба с право, доколкото бил подал заявление и е поискал пенсия за осигурителен стаж и възраст да бъде заменена с пенсия за инвалидност. Счита, че основен принцип е, че социална пенсия за старост се получава само, ако лицето няма право на друг вид пенсия, като следва да се направи разлика между това, какво лицето има право да получи и какво получава. Излага твърдения, че след като социалната пенсия за инвалидност е основание по чл. 96, ал.1, т. 4 от КСО за отпадане на правото му на социална пенсия за старост, ръководителят по „Пенсионно осигуряване“ е следвало да спре или прекрати социалната пенсия за старост, след което да разпореди получаване на исканата пенсия за инвалидност, доколкото оспорващия е депозирал заявление и отговаря на изискванията. С оглед изложеното е отправено искане до съда за отмяна на процесното решение като незаконосъобразно. В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощения от него процесуален пълномощник адв. А. Д., който поддържа жалбата. В ход по същество акцентира върху подаденото заявление с искане за спиране на пенсията за старост като излага мотиви, че въз основа на него е следвало да бъде прекратена тази пенсия и да му бъде отпусната социална пенсия за инвалидност. Цитира нормите на чл. 95, ал. 1, т. 4 и чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО в подкрепа на изложените искания. Претендира разноски. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Търговище, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.Постъпила е писмена защита от Г. С. - Т. - ст. юрисконсулт в ТП на НОИ - Търговище, която счита жалбата за недопустима, неоснователна и недоказана, съгласно подробно изложени в писмената защита съображения. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък на разноските. С Определение № 120/ 26.01.2026 г. съдът е конституирал е страните по делото като им е указал разпределението на доказателствената тежест. След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти: Със заявление вх. № 2178-25-28/ 06.07.2023 г. Д. В. А. е направил искане да му бъде отпусната лична социална пенсия за старост. След извършена проверка в информационните системи на НОИ е издадено Разпореждане № 5306258266 по Протокол Y0101K/ 15.07.2023 г., с което на жалбоподателя е отпусната социална пенсия за старост в размер на 276,64 лв. По преписката липсват данни разпореждането да е обжалвано. С ЕР на ТЕЛК № 90464 от 39/ 25.02.2025 г. на Д. А. е определено 40% ВСУ, с водеща диагноза „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“. С ново ЕР на ТЕЛК №92235 от 107/ 09.06.2025 г. на А. е определено 100% ВСУ с водеща диагноза „Злокачествено новообразувание на стомаха“. Решението е потвърдено от медицинска комисия към ТП на НОИ – Търговище с Решение № 2113 от 082/ 20.06.2025 г. Със заявление до НОИ вх. № 2177-25-75/ 07.08.2025 г. жалбоподателят е поискал отпускане на социална пенсия за инвалидност. Към заявлението е приложено ЕР на ТЕЛК №92235 от 107/ 09.06.2025 г. На 15.08.2025 г. Д. А. е подал Заявление вх. № 2177-25-75#1/ 15.08.2025 г., с което е поискал спиране на социалната му пенсия за старост на основание чл. 95, ал. 1 от КСО. С Разпореждане № 2140-25-346/ 26.08.2025 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Търговище, на основание чл. 98, чл. 90а във връзка с 101, ал. 1, т. 4а от КСО е отказано да бъде отпусната социална пенсия за инвалидност на Д. В. А.. В мотивите на разпореждането е посочено, че А. не отговаря на едно от трите изисквания на чл. 90а, ал. 1 от КСО, а именно че лицето има отпуснат друг вид пенсия на 15.07.2023 г., с което са налице придобити положителни права, които не могат да бъдат прекратени. Съгласно мотивите на разпореждането в разпоредбата на чл. 96 от КСО нямало предвиден ред, по който лицата да се отказват от придобити и упражнени права по свое желание. В разпоредбата били изброени случаите, в които пенсията се прекратява, като липсвала възможност това да става по искане на лицето. Разпореждане № 2140-25-346/ 26.08.2025 г. е обжалвано по административен ред, като в тази връзка е издаден оспорения административен акт - Решение № 2153-25-36/ 06.10.2025 г. на Директор на ТП на НОИ – Търговище, с който разпореждането е потвърдено. Административният орган се е мотивирал, че А. не отговаря на едно от условията на чл. 90а, ал. 1 от КСО, а именно – да не му е отпусната друга пенсия, включително от друга държава. Посочено е, че чл. 96, ал. 1 от КСО уреждала основанията, на които пенсията може да бъде прекратена, но нямало ред, по който лицата да се отказват от придобити и упражнени права по свое желание. Изложено е, че подаденото заявление за спиране на социалната пенсия за старост, касае единствено изплащането на пенсията, а не нейното прекратяване. Органът се е мотивирал, че нормата на чл. 90а от КСО е императивна по своя характер като в допълнение на това била и разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от КСО, която уреждала кои видове пенсии не могат да се получават едновременно. Според мотивите на решението, жалбоподателят вече имал отпусната пенсия за старост и в случая не можело да избира коя от двете пенсии да получава, предвид формулираната забрана. Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в 14-дневния преклузивен срок и изхожда от лице, чиито права са неблагоприятно засегнати от административния акт, поради което се явява процесуално допустима. Оспореното Решение №2153-25-36/ 06.10.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане № 2140-25-346/ 26.08.2025 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Търговище са постановени от материално и териториално компетентни органи съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, респ.чл.98 ал.1 КСО. Обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в законовата писмена форма като решението отговаря на изискването за мотивираност по чл. 117, ал. 3 от КСО. При съобразяване на установените данни за движението на административното производство съдът прави извода за липса на допуснати в хода му съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Длъжностното лице по чл. 98 ал.1 КСО се е произнесло по подадените заявления за отпускане на пенсия в законовия 4-месечен срок по чл. 98 ал.1 КСО. В хода на административното производство в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 и ал. 4, предл. първо АПК, като и на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото заявление, вкл. е налице решение по чл. 98, ал. 4 от КСО на медицинска комисия към ТП на НОИ – Търговище. Спазен е и едномесечният срок за произнасяне на решението на директора на ТП на НОИ съгласно чл. 117 ал.3 КСО. При така изложените изводи не са налице отменителните основания по чл. 146 т.1, т.2 и т.3 АПК. Относно спазването на материалния закон и съответствието на оспорения акт с целта на закона, съдът прецени следното: Спорът между странитесе свежда до отговор на може ли жалбоподателят, който получава социална пенсия за старост и е подал заявление за спирането й на основание чл. 95, ал. 1 от КСО, да получава социална пенсия за инвалидност, като подаденото от него заявление за спиране на социалната пенсия за старост, да се тълкува като волеизявление за прекратяване на същата и за отпускане на социална пенсия за инвалидност. За да отхвърли като неоснователно заявление вх. № 2177-25-75/ 07.08.2025 г. с искане за отпускане на социална пенсия за инвалидност, органът издал Разпореждане № 2140-25-346/ 26.08.2025 г., с което приел, че Д. А. не отговаря на изискването на чл. 90а, ал. 1 от КСО, тъй като от 2023 година получава социална пенсия за старост, като това обстоятелство не е спорно между страните. Съгласно чл. 90а, ал. 1 от КСО, право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 71 на сто или повече, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава. Посочената правна норма по своята същност е с императивен характер и е с безусловно задължителни правила за поведение, установени от законодателя, които не допускат отклонение от субектите на правото. Разпоредбата на чл. 90а, ал. 1 от КСО включва три предпоставки, две от които са положителни – наличието на определена възраст и процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане и наличието на една отрицателна предпоставка – лицето да не получава друг вид пенсия, включително такава от дружа държава. Наличието на тези предпоставки е предвидено в условията на кумулативност и липсата на която и да е от тях води до неизпълнение фактическият състав на тази правна норма. В случая правилно административният орган е съобразил, че получаването на друг вид пенсия възпрепятства отпускането на социална пенсия за инвалидност. Изложените от жалбоподателя доводи във връзка с разпоредбите на чл. 95, ал. 1, т. 4 и чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО са неоснователни. В разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от КСО изчерпателно са изброени случаите, при които правото за получаване на пенсия се прекратява. Цитираната в жалбата хипотеза на чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО визира отпадане на някоя от предпоставките въз основа, на които лицето е получавало определен вид пенсия. В случая А. получава социална пенсия за старост на основание чл. 89а, ал. 1 от КСО, следователно за да е налице основание за прекратяване на пенсията в хипотезата на чл. 96, ал. 1, т. 4, трябва да е отпаднала някоя от предпоставките по чл. 89а, ал. 1 от КСО, което в настоящия случай не е налице. Доводите в жалбата, че щом е налице право на социална пенсия за инвалидност, това е основание по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО за отпадане на правото на социална пенсия за старост, обосновават извод за превратно тълкуване на закона от страна на жалбоподателя. Това от своя страна е недопустимо и съдът напълно споделя изводите на административния орган, че подобни действия биха били в противоречие с целта на закона. Предвид изложеното съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на законовите му правомощия, и в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Относно отговорността за разноски – С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК оспорващият следва да заплати в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 102, 26 евро (200 лева), определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът