Решение № 359 от 19.3.2026 г. на Административен съд - Смолян по дело № 26/2026 г.

Определя 50% от стойността на налога за таксата за читалищата в Община [област]“. Мотивите за оспорването се свързват с нарушения на процедурата по изменение и допълнение на подзаконов нормативен акт. Посочва се, че няма сходство между предложения с процесното решение текст на създадената нова алинея 9 на чл. 23 от Наредба № 2 и съдържанието на текста, публикуван на интернет страницата на Община [област]. Поради установено нарушение на императивни изисквания за провеждане на обществено обсъждане, с предходна Заповед № АП-03-14-1/05.01.2026 г. Областният управител е върнал Решение № 719/18.12.2025 г. в частта по т.1, § 1 на Общински съвет-[област] за ново обсъждане. Установено било от интернет страницата на община [област], че направеното в хода на заседанието на общинския съвет предложение не е било предмет на обществено осъждане по реда на чл.26 от ЗНА и като резултат съветът е приел текст, различен от съдържащия се в публикувания на интернет страницата на общината проект. Твърди се, че е нарушена процедурата по приемане на нормативен акт, тъй като не са спазени императивните правила по чл. 26, ал.2 ЗНА, вр. чл. 77 АПК, задължаващи компетентния орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта с постъпили становища, предложения и възражения. Според оспорването, с текста на новата разпоредба на ал. 9 се освобождават частично от заплащане на такса читалища на община [област], а е могло и други лица да проявят интерес и в хода на общественото обсъждане да направят своите предложения и искания в посочения смисъл. Твърди се, че органа е следвало да отложи решението си до изпълнение на законовата процедура и необходимостта от повторното публикуване, която е обусловена от различното съдържание текста, който се предлага за приемане с публикувания проект за обсъждане. Посочва се, че заповедта за връщане на Решение № 719 за ново обсъждане е получена от ОбС-[област] на 06.01.2026 г. В дневния ред на заседанието на 21.01.2026 г е включено под т.1 и Общински съвет - [област] е гласувал с 0 гласа „за“, 17 „против“ и 8 „въздържали се“, затова решение не се приема. Оспорващият счита, че е налице неизпълнение на указанията, дадени със Заповед № АП-03-14-1/05.01.2026 г. и отнася процесното решение за отмяната му пред съда, като незаконосъобразно. В съдебно заседание оспорващият - Областен управител на [област] се представлява от процесуалния представител , който поддържа заповедта и моли съда да отмени решението на Общински съвет - [област]. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Общински съвет [област], чрез процесуален представител в с.з. счита оспорването за неоснователно. Твърди се, че органа е спазил законовата процедура за приемане на текста и изменената наредба е приета в съответствие с разпоредбите на чл. 21, ал.2 ЗМСМА, както и в съответствие с правомощията на общинския съвет да приема изменения и допълнения на подзаконови нормативни актове. Претендира присъждане на разноски. Участващият по делото прокурор при ОП-[област] дава заключение за основателност на оспорването. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява нарушение на административнопроизводствените правила при приемане на новият текст на наредбата, което нарушение не е било санирано, въпреки заповедта за отмяна от 05.01.2026 г. По делото не са подадени молби за присъединяване или встъпване от заинтересовани лица (оспорването е съобщено от съда чрез обявление, публикувано в ДВ бр.18/17.02.2026 г., л. 326-327). Съдът счита, че оспорването е допустимо. Оспорват се промени в Наредба № 2 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община [област], подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК и чл. 7, ал. 2 във връзка с чл. 8 от ЗНА. Обект на оспорване в настоящото производство е Решение № 719/18.12.2025 г. на Общински съвет [област], разгледано повторно на заседание на съвета на 21.01.2026 г. след отмяна в частта по т.I, § 1, по реда на чл. 45, ал.4 ЗМСМА от Областен управител на област - [област] със Заповед № АП-03-14-1/05.01.2026 г. В оспорената част Общински съвет-[област], приема Наредба за изменения и допълнения на Наредба № 2 и към чл. 23 се създава нова ал. 9, която е със следното съдържание: „Определя 50 % от стойността на налога за таксата за читалищата в Община [област]“. С оглед изложеното, на основание чл. 132, ал. 1 и ал. 2, т. 1, предл. второ във връзка с чл. 191 от АПК, делото е родово и местно подсъдно на Административен съд [област]. След връщане в процедура за ново обсъждане Общинският съвет [област] взема решение № 749, обективирано в протокол № 29/21.01.2026 г. /л.292; л.310-315/, с което не приема предложения проект на решение за отмяна Решение № 719/18.12.2025 г. Нормата на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА оправомощава Областния управител да върне за ново обсъждане незаконосъобразните актове на Общинския съвет или да ги оспорва пред съответния административен съд. В разглеждания случай заповедта, с която пред настоящия съд е оспорено процесното решение, е издадена от Областния управител на [област]. Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях:

Определя 50 % от стойността на налога за таксата за читалищата в Община [област].“ Както се посочи по-горе решението в тази част е върнато със Заповед № АП-03-14-1/05.01.2026 г. на Областен управител на [област] /л.297-300/ за ново обсъждане. В изпълнение на заповедта, с Докладна записка вх. № ОБС000009/09.01.2026 г. /л.295 и сл./ председателят на ОбС-[област] внася за ново обсъждане процесното Решение № 719/2025 г. с предложение за неговата отмяна в обсъжданата част - т.I, пар.1. Няма данни дали са провеждени обществени консултации по реда на чл. 26, ал.2 ЗНА, в смисъла вложен в заповедта на областния управител на [област]. Новото обсъждане на решението е включено в дневния ред на свиканото заседание на ОбС-[област] на 21.01.2026 г. в т.1 /вж. писмо изх.№ ОбС-000023, л.293-294/. Постоянната комисия по законност към ОбС-[област] на 16.01.2026 г. е изразила отрицателно становище по предложената докладна записка /л.308-309/. В последвалото заседание Общинския съвет – [област] с Протокол № 29, при гласували 0 гласа „за“, 17 „против“ и 8 „въздържали се“ не приема предложения проект на решение за отмяна на Решение № 719 от 18.12.2025 г., в частта му по т.I, §1. Разгледано по същество, оспорването е основателно. Съгласно чл. 8 от ЗНА и ал. 3 на чл. 76 АПК, общинските съвети имат право да издават нормативни актове, с които да уреждат съобразно нормативни актове от по-висока степен, неуредени от тях обществените отношения от местно значение. Областният управител по силата на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, освен ако в закон е предвидено друго. Правно установена за областния управител възможност е да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет или да ги оспорва пред съответния административен съд. Връщането на акта на общинския съвет за ново обсъждане, има за последица възстановяване или запазване на състоянието на висящност на административната процедура по приемане на съответния акт от общинския съвет. Ето защо, в чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА изрично е предвидено, че върнатият за ново обсъждане акт не влиза в сила, а разглеждането на административния въпрос продължава от общинския съвет в посочените в нормата процесуален срок и изискване за вземане на решение с абсолютно мнозинство (повече от половината от всички общински съветници). Нормата на чл. 45, ал.8 от ЗМСМА гласи, че на съдебен контрол подлежи върнатия за ново обсъждане акт, ако в срока по чл. 45, ал.7 от ЗМСМА общинския съвет не се произнесе по него, т.е. (по ал.9) като отмени, измени или приеме повторно върнатия за ново обсъждане акт със съответното квалифицирано мнозинство. Според т.1 на Тълкувателно решение № 3 от 25.07.2023 г. на ВАС по т. д. № 5/2022 г., ОСС, в производството по оспорване на решение на общински съвет по смисъла на чл. 45, ал. 11 във връзка с ал. 8 от ЗМСМА предмет на съдебен контрол е второто решение на общинския съвет, с което се изменя или потвърждава първоначално приетото решение. В случая повторно решение, което изменя или потвърждава процесното решение № 719/18.12.2025 г. няма. Както твърди оспорващата страна и видно от протокола на Общинския съвет, за вземане на решение на върнатия за ново обсъждане акт, „за“ са гласували 0 гласа, „против“17 гласа и „въздържали се“ 8 общински съветници и като краен резултат с взетото решение № 749/21.01.2026 г. ОбС-[област] не приема предложения проект на решение за отмяна на решение №719/18.12.2025 г. в частта му по т.I, пар.1. Изложеното обосновава извод, че предмет на съдебен контрол в това производство е решение№ 719/18.12.2025 г. на Общински съвет – [област]. Съгласно чл. 76, ал. 3 от АПК, чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, общинските съвети имат нормотворческа компетентност, като приемат нормативни актове - правилници и наредби, с които уреждат обществени отношения с местно значение. От процесуалноправна гледна точка, сложния фактически състав включва най-малко внасяне на предложение в общинския съвет по надлежно установения за това ред; евентуално обявяване на предложението и мотивите към него; обсъждане на предложението по съответно установения за това ред, включително в комисиите към съвета; приемане на административния акт, посредством обективиране на властническото волеизявление във формата на решение на общинския съвет; упражняване на правото на вето от областния управител и повторно приемане или изменяне на административния акт, посредством повторно властническо волеизявление, обективирано във формата на решение, прието от представителния орган. Едва със завършване на този състав, като последица в правния мир е налице акт, който е годен да породи права или задължения или да засегне права, свободи или законни интереси на правни субекти. В случая този ред не е спазен. Към момента на приемане на Решение № 719/18.12.2025 г. на Общински съвет – [област] е било задължително спазване изискването на чл. 26, ал. 2 ЗНА - Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Доказателства за спазване на посоченото изискване, касаещо проекта на приетия текст на Наредба № 2 на са представени по делото. Обективно текста на решение № 719 в своята точка I. П. Н. за изменение и допълнение на Наредба № 2 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община [област], но липсва съвпадение в приетия с решението §1, чието съдържание е „В чл. 23 се създава нова ал.9 със следното съдържание – Определя 50% от стойността на налога за таксата за читалиата в община [област].“ При това фактически установено несходство, се приема, че в случая липсват доказателства за публикуване на интернет страницата на Общински съвет – [област]/респ.Община [област], проект за изменение и допълнение на Наредбата (в частта по точка I, пар.1 на решението), заедно с мотивите, съответно доклада със съдържание съгласно чл. 28 ЗНА. Не е предоставена възможност на заинтересованите лица в 14 – дневен срок да представят предложения и становище по проекта. Допуснатото процесуално нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение. Нарушението на чл. 26, ал. ал. 3 ЗНА е довело и до нарушаване на чл. 26, ал. 1 ЗНА тъй като не са зачетени принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност при приемане на подзаконов нормативен акт, което също е самостоятелно основание за отмяната на приетата разпоредба. В допълнение на този извод е факта, че предложения текст с Докладната записка № ОбС-001251/11.12.2025 г. на кмета на Община [област] /л.126/ касае чл. 27 от наредбата и е със съдържание, което касае цени за паркиране на ППС, а този текст е различен от приетия с решение № 719. Нормата на чл. 28, ал. 1 ЗНА поставя изискване проектът на нормативния акт заедно с мотивите, съответно доклада към него да бъде внесен за обсъждане и приемане от компетентния орган, като ал.2 към момента на представяне на проекта и мотивите, съответно докладът трябва да съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. В случая тези изисквания за новата ал.9 на чл.23 от Наредба №2 на община [област] не са спазени. Съгласно чл. 28, ал. 4 ЗНА,проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган. Общински съвет – [област] е приел новата ал.9 към чл. 23 от Наредба № 2, при пълна липса на проектно предложение, доклад и мотиви от кмета на Община [област]. Това е съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената разпоредба. Не е изпълнена процедурния ред по чл. 26, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗНА и при проведеното /след връщане за ново обсъждане/ заседание на Общински съвет – [област] на 21.01.2026 г. При новото разглеждане не е направено предложение с конкретни мотиви за приемане на разпоредба на новата ал.9 на чл. 23 от Наредбата, което е видно от Протокол № 29/21.01.2026 г. Необходимостта от изработване на мотивирано предложение и доклад с коректен текст /на ал.9 на чл. 23 от Наредбата/ и тяхното оповестяване посредством публикуване по надлежния ред е обусловено от различно съдържанието на нормите, които се предлагат за приемане от действително приетите. Ето защо като краен резултат колективният местен орган по своя преценка е взел решение, което не е било предмет на обсъждане и не е било предложено от компетентния орган. Последното обосновава противоречие с принципите за обоснованост, предвидимост, откритост и съгласуваност, тъй като, както сочи оспорването е ограничило правото на заинтересованите граждани и организации да вземат участие в процеса на изготвяне на нормативните актове. Допуснатите процесуални нарушения на чл. 26, ал. 1, ал. 2 и ал.3 от ЗНА и чл. 28, ал. 1 и ал.2 от ЗНА са съществени и съобразно чл. 146, т. 3 АПК са основание за незаконосъобразност на оспореното решение.В този смисъл е решение № 8799 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15152/2018 г.; Решение № 10549 от 21.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6842/2022 г., 5-членен с-в, Решение № 13811 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1164/2019 г., [Наименование]о., Решение № 2295 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 250/2015 г., 5-членен с-в, Решение № 1577 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6628/2012 г. и други. Настоящият съдебен състав счита, че посочените по горе нарушения на процесуални правила са толкова съществени, че водят до незаконосъобразност на оспореното решение и същото следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора, и като взе предвид направеното искане за разноски за юрисконсултско възнаграждение съдът амира, че на Областна администрация - [област] следва да се присъди възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минималния размер от 102,26 € /равностойността на 200 лв./ Мотивиран от изложеното Административен съд – [област] в