Решение № 65 от 12.2.2026 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 86/2026 г.

наказателно дело № 20265600200086 по описа за 2026 година Производството е по чл.32 във вр. чл.16 ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. Образувано е по изпратено от Centraal Justitieel Incassobureau – Кралство Нидерландия за изпълнение: Решение на несъдебен административно-наказващ орган в издаващата държава Решение на несъдебен орган в издаващата държава – Adm. verwerking flitsgegevens CJIB - Леуварден от 6.08.2025 год., влязло в сила на 17.09.2025 год. за налагане на финансова санкция, с което за административно нарушение на чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на лицето С. Е. А. от гр.•••, област Хасково е била наложена финансова санкция /наказание „глоба”/ в размер на 180 евро. Решението се придружава от Удостоверение по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС, издадено на 20.01.2026 год. от Centraal Justitieel Incassobureau – Кралство Нидерландия, в което е описано, че на 10.05.2025 год. в 02:08 часа в Хага засегнатото лице С. Е. А. превишила максимално разрешената скорост на магистрала А12 в района на Хага със 17 /ч, за което е наложена глоба от 180 евро Прокурор от Окръжна прокуратура-Хасково намира, че изпратения акт отговаря на всички формални изисквания и не са налице основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение, поради което такова следва да се допусне. Засегнатото лице С. Е. А. от гр.Харманли,••• област Хасково не се явява, редовно призована и не взема становище по делото. Хасковският окръжен съд, като се запозна с всички събрани по делото писмени доказателства и след преценката им поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, както и като анализира приложимите национални и международни норми по настоящия казус, отчитайки и становищата на страните в процеса, намира за установено следното: С Решение на несъдебен орган в издаващата държава – Adm. verwerking flitsgegevens CJIB - Леуварден от 6.08.2025 год., влязло в сила на 17.09.2025 год. за налагане на финансова санкция, за административно нарушение на чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, на българската гражданка С. Е. А. от гр.•••, област Хасково е била наложена финансова санкция /наказание „глоба”/ в размер на 180 евро. Решението се придружава от Удостоверение по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС. Същото е по образец - Приложение №2 съгласно чл.4 ал.1 от закона, притежава всички, установени от същия реквизити, издадено е от Centraal Justitieel Incassobureau – Кралство Нидерландия, компетентният затова орган на 20.01.2026 год., а видно от съдържанието му, финансовата санкция е била наложена за нарушение на установени за Кралство Нидерландия правила за движение – превишаване на максимално допустима скорост на магистрала със 17 км/ч, извършено на 10.05.2025 год. в 02:08 часа в района на Хага. Не е отбелязана дата на връчване на решението за налагане на финансова санкция, но е отбелязано, че производството е било писмено и лицето е било уведомено за правото си да обжалва пред съд с наказателна юрисдикция съгласно законодателството на издаващата държава, както и за сроковете за обжалване. Посочено е, че е влязло в сила на 17.09.2025 год., а давността за изпълнението му изтича на 17.09.2030 год. При така събраните доказателства, съдът достига до следните изводи: Отнася се за акт, издаден от административно-наказващ орган, постановен в административно-наказателно производство по реализиране на също такава отговорност. Наложено е административно наказание - парична глоба в размер на 180 евро. Приложено е Удостоверение по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС, което съдържа всички формални реквизити и отговаря на формалните изисквания, установени от същия закон - чл.4 ал.1- в случая Приложение № 2. Следователно се отнася за искане за признаване, изпълнение и изпращане на решение за налагане на финансова санкция, което подлежи на преценка по критериите на глава ІІІ- чл.30 и сл. от ЗПИИРКОРНФС. Относно условията за признаване и изпълнение по чл.30 ЗПИИРКОРНФС: Решението е издадено във връзка с деяние, което съставлява такова административно нарушение, за което двойна наказуемост не се изисква на осн. чл.30 ал.2 т.1 ЗПИИРКОРНФС. Подобно нарушение на правилата за движение е установено и в разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Лицето, срещу което е издадено, има постоянно местоживеене на територията на Република България. Разглеждането на искането е подсъдно на ОС- Хасково с оглед данните за постоянен и настоящ адрес на засегнатото лице. По отношение факултативните основания за отказ за признаване и изпълнение, установени от чл.35 от закона: Представено е Удостоверение по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС, което съдържа всички формални реквизити и отговаря на формалните изисквания. Не са събрани доказателства, че срещу санкционираното лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата /Кралство Нидерландия/ и изпълняващата /Република България/ е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция; изпълнението на решенето не е с изтекла давност по българското законодателство и същото не се отнася за деяние, подсъдно на български съд; не са налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно преследване по отношение на такива деяния; решението не е постановено срещу лице, което не носи наказателна отговорност по българското законодателство поради възрастта си и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което обосновава решението. С оглед изложеното, съдът намира искането основателно, поради което същото следва да бъде уважено. Иска се изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, издадено от орган на държава- член на ЕС. Идентичността на засегнатото лице се установи по несъмнен начин в настоящото производство. Размерът на наложената финансова санкция възлиза на 180 евро. Мотивиран от изложеното, съдът