Решение № 296 от 18.3.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1117/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 11887334, с който на Р. С. В. е наложена глоба с еврова равностойност 204.52 евро за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и с допълнителна молба се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски. По-конкретно се сочи, че :

-по делото не било доказано, че за процесното място на извършване на нарушението важало общото ограничение на скоростта 50 км/час в населено място;

-от представената преписка оставало недоказано вмененото нарушение на режима на скоростта;

-наложеният размер на санкцията бил незаконосъобразен;

• нарушението не било установено по несъмнен начин, доколкото снимката не била достатъчно ясна (заснета през нощта), а и на нея се забелязвали светлини и отблясъци, които можело да са на друг автомобил, чиято скорост да е засечена;

-не било надлежно описано мястото на извършване на нарушението;

-в протокола по чл. 10 от Наредбата имало редица непопълнени полета, включително и досежно наличие на пътни знаци и разстояние до тях.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 15.01.2026 г. в 04:25 часа в село ТРУД, улица „Карловска“ № 48, при извършен контрол на скоростта на:

• приближаващи се МПС, движещи се в посока от гр. Пловдив към гр. Карлово

-отдалечаващи се МПС, движещи се в посока от гр. Карлово към гр. Пловдив

и при въведено общо ограничение на скоростта 50 км/час, МПС с рег. № •••••• при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с установена наказуема скорост 85 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 35 км/ч.

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1.

Противно на възраженията от жалбата, изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от надлежно приложените по преписката 5 броя

статични изображения № 11743CA/0063644, 11743CA/0063645, 11743CA/0063646, 11743CA/0063647, 11743CA/0063648 които съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. са годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

На посочените статични изображения по достатъчно ясен начин се вижда номерът на заснетия автомобил, като следва да се отбележи, че въззиваемата страна е представила не едно, а всички налични по преписката статични изображения, с различен оптичен зуум, за да няма никакво съмнение в достоверността на разпознаването на номера.

Обстоятелството, че скоростта на автомобила не е отразена на всички статични изображения е без значение, при положение, че на всички тях изрично е отбелязано, че са издадени във връзка с ЕФ № 11887334, тоест доказана е по несъмнен начин връзката им с процесното нарушение.

По-важното обаче е, че статичното изображение по смисъла на чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. всъщност се състои от два взаимно свързани компонента:

-снимкова част и -текстова част, която съдържа словесно описание на заснетото нарушение.

В процесния случай по преписката са надлежно приложени, както снимковия материал в тесен смисъл, така и словесната част (на гърба на снимковата) за всяко едно от представените статични изображения, в която словесна част изрично е посочен разпознатия от техническото средство регистрационен номер •••••, като е налице пълно съответствие между разпознат от АТСС регистрационен номер и този отразен в ЕФ.

Следва да се съобрази и че в случая нарушението е заснето с техническо средство ARH CAM S1. Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с лазерен радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС в реално време. От изложеното се прави извод, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването.

Същата информация се черпи и от служебно известната на съда и на страните инструкция за експлоатация на АТСС /приложена по делото в разпечатка от ЕИСС за онагледяване/, от която е видно:

-според т. 5.1 и 5.2 от инструкцията, че АТСС автоматично генерира списък в табличен вид на заснетите нарушения, като към всяко заснето нарушение се визуализира и автоматично разпознатия регистрационен номер;

-според т.5.4 при издаването на ЕФ разпознатия от АТСС регистрационен номер автоматично се генерира в зададената бланка на ЕФ;

-пак според т.5.4 от инструкцията, всяко статично изображение се състои от две компоненти: снимка и текстова част, съдържаща информация за автоматично разпознатия номер и метаданни за нарушението.

Обстоятелството, че на снимката се виждат очертанията и отблясъци на фарове и на друг автомобил по никакъв начин не поставя под съмнение на кое МПС е установената скорост. Тук отново следва да се съобрази, че АТСС функционира с лазерен лъч и автоматично разпознаване на номер на МПС, с което е извършено нарушението.

Ч е наличието на друг заснет автомобил на снимката (при положение, че АТСС е боравещият с лазерен лъч ARH CAM S1) не внася съмнение в установеността на фактическата обстановка е трайната практика на Административен съд-Пловдив. Така Решение по КАНД № 2378 по описа на съда за 2023 година, Решение № 2387 от 14.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2318 / 2022 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 866/16.05.2022 на Административен съд Пловдив, ХХІ състав, КАНД 541 по описа за 2022 година, Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1655/ 2022, на Административен съд – Пловдив, ХХІ състав по к. адм. дело номер 1893 по описа за 2022 Решение № 176 от 04.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 2877 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2351 от 29.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2422 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив.

Нещо повече, предвид ноторно известната интензивност на трафика в област Пловдив, включително и с. Труд, на главен път Пловдив-Карлово е изцяло нормално и очаквано в близост до заснетия автомобил да има и други движещи се МПС. Именно, поради тази особеност на обективната действителност в дейността на контролните органи се налага употребата на все по-съвършени АТСС, като за процесното вече се каза, че използва технология, която в максимална степен гарантира несъмнената установеност на нарушението.

Да се приеме обратната логика и да се постави като изискване на клипа на нарушението или на снимковия материал да се вижда само един автомобил би довело напрактика до невъзможност реално да се осъществява контрол на скоростта в градски условия, което е идея чужда на законодателя.

Действително снимките не са с много добро фотографско качество. Това, обаче е изцяло логично с оглед часа на заснемане на нарушението-в тъмната част от денонощието, което обективно оказва влияние върху качеството на заснемането. Същественото обаче е, че на представените от въззиваемата страна статични изображения по достатъчно ясен начин се забелязва регистрационния номер- •••••.

От особено значение е посоченото в инструкцията за експлоатация на АТСС, че в случаите на използване на АТСС от вида ARH CAM S1 разпознатият от АТСС регистрационен номер автоматично се генерира в зададената бланка на ЕФ, поради което са изключени всякакви грешки на човешкия фактор, свързани с неправилното разчитане.

В този изричен смисъл решение по КАНД № 20257180702506/ 2025 на Административен съд-Пловдив.

По преписката е представена справка за регистрация на МПС, видно от която именно жалбоподателят е вписан собственик на МПС, поради което именно той следва да понесе отговорност за извършеното нарушение при липса на подадена декларация по смисъла на чл. 189, ал.5 ЗДвП.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат именно толеранс от -3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до 100 км/час е именно 3 км/час.

Неоснователно е искането, отправено с допълнителната молба, за изискване и прилагане по делото на оригиналния цифров файл на статичните изображения, а не хартиено тяхно копие.

Съгласно чл. 16, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.: „ Данните за нарушенията се съхраняват до приключване на административно наказателната преписка във формата и вида, изготвен от АТСС. При необходимост същите могат да се отпечатват.“

От друга страна според чл. 16, ал.3 от същата Наредба: „ Информацията по ал. 1 се предоставя като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер по искане на органи на съдебната власт и на лица, участващи в административния процес.“

Видно е, че по нарочната законодателна воля годно доказателствено средство за установяване на обстоятелствата, свързани с упражнения видео контрол, е отпечатаното на хартиен носител статично изображение.

По делото са представени достатъчен брой отпечатани на хартиен носител статични изображения, от които по несъмнен начин се разчита засечения регистрационен номер, поради което не е налична каквато и да било необходимост да се изискват допълнителни доказателства за установяване на нарушението, още повече такива, които не са предвидени в Наредбата.

Противно на твърденията от допълнителната молба, по делото не е необходимо да се изисква Електронен лог, списък на всички записи за периода на работа по протокола за използване на АТСС, така че да се установи безспорно, че конкретните снимки са част от измерванията, описани в протокола (вкл. номера на нарушенията/записите).

В приложения по преписката протокол по чл. 10 от Наредбата изрично са посочени номер на първо и последно статично изображение. Представените по преписката попадат като номера сред тях, което е гаранция, че посочените заснемания са направени именно при използването на АТСС, за което е издаден протокола.

По изложените съображения направените доказателствени искания от допълнителната молба не се явяват относими и необходими за установяване на обективната истина и бяха оставени без уважение.

По повод посочените доказателствени искания съдът съобрази трайната практика по наказателни дела, че съдът не е длъжен да уважава всички доказателствени искания на страните:

-ако те са насочени към установяване на неотносими обстоятелства, невключени в предмета на доказване

• или ако обстоятелствата, за чието установяване се правят доказателствените искания, макар и съставомерни, вече са били установени по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

Така Решение №276/08.05.2024 по дело №211/2024 на ВКС, Решение №270/07.05.2024 по дело №272/2024 на ВКС, Решение №229/11.04.2024 по дело №943/2023 на ВКС, Решение №50157/21.04.2023 по дело №498/2022 на ВКС , Решение №50168/04.08.2023 по дело №707/2022 на ВКС, Решение №105/13.03.2023 по дело №937/2022 на ВКС Решение №179/15.02.2021 по дело №747/2020 на ВКС, Решение №150/11.12.2020 по дело №677/2020 на ВКС. , Решение № 276 от 09.03.2018 г. по н. д. № 1045 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 378 от 04.12.2013 г. по нак. д. № 1473 / 2013 г. на Върховен касационен съд, Решение №101/25.08.2020 по дело №351/2020, Решение №51/10.06.2020 по дело №1189/2019 на ВКС.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С МЯСТОТО НА ИЗВЪРШВАНЕ НА НАРУШЕНИЕТО.

Неоснователно остана възражението, че не било установено по несъмнен начин, че мястото на контрол попадало в границите на населено място.

От полученото по настоящото дело писмо от Община Марица се установява, че улица „Карловска" №48 в село Труд е част от Републикански път /Карлово-Пловдив/. Улицата се намира в урбанизираната територия на с. Труд, Община Марица. Пътни знаци Д11 и Д12 за начало и край на населеното място са разположени преди №48 в посока на движение от гр. Карлово към гр. Пловдив, а именно срещу номер №56. Към дата 15.01.2026г. пътните знаци Д11 и Д12 са били налични и не е имало причина да са били премахнати.

Данните от полученото писмо се кредитират, доколкото съответстват на приложената схема за организация на знаковото пространство.

Същевременно от служебно достъпното чрез ЕИСС писмо от ОПУ на АПИ (приложено в кориците на делото за равнопоставеност на страните) се установява, че: „Съгласно Закона за пътищата и Правилника за неговото прилагане, организирането на дейностите по поддържане на републиканските пътища в чертите на населените места е ангажимент на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), респективно ОПУ Пловдив, само за пътното платно (от бордюр до бордюр). Поставяне и поддържане на всички елементи, разположени върху тротоарите като пътни знаци, пешеходни парапети, улично осветление и др. са задължение на съответната община, в случая на община Марица.“

Тоест надлежния орган, който да предостави нужната на съда информация е именно община Марица, както е и в процесния случай.

На следващо място, както в ЕФ, така и в протокола по чл. 10 от Наредбата е отбелязано, че контролът е бил двупосочен:

• контрол на скоростта на приближаващи МПС, движещи се в посока от гр. Пловдив към гр. Карлово;

-контрол на скоростта на отдалечаващи се МПС, движещи се в посока от гр. Карлово към гр. Пловдив.

Същевременно от представените статични изображения се установява, ч е процесният автомобил е заснет, докато се отдалечава от камерата, тоест в посока на движение от гр. Карлово към гр. Пловдив.

При съпоставка с изисканото по служебна инициатива на съда писмо от администрацията, стопанисваща пътя, се установява, че автомобилът всъщност е заснет след като е подминал камерата ( отдалечаващ се) при движение, насочено към вътрешността на село Труд, а не в посока излизане от селото, доколкото знаците Д11 и Д12 са били разположени на номер 56, още преди камерата.

С оглед горното и при положение, че и самата камера е била разположена в границите на населено място, то не остава никакво съмнение, че приложимият скоростен лимит за жалбоподателя е бил именно общото ограничение на скоростта 50 км/час.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил общото ограничение на скоростта в населено място, с което е реализирал състава на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В ЕФ подробно са описани обективните признаци на нарушението, съгласно правните норми, за което е санкциониран дееца- чл. 21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182 ЗДвП, от които е видно, че съставомерната форма на изпълнителното деяние е превишаване на пределно допустимите скорости на движение в населено място.

Всички относими признаци към посоченото изпълнително деяние са надлежно описани в ЕФ- разрешена скорост, наказуема скорост (получена като от установената скорост на снимковия материал е приспаднат законоустановения толеранс), наказуемо превишение, рег.№ на МПС, с което е допуснато нарушението, лице, което е пасивно легитимирано да понесе отговорността по издадения ЕФ.

В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП, ЕФ се издава съгласно образец утвърден от министъра на вътрешните работи, който в случая се явява спазен.

В този изричен смисъл Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 791 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 791 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

В ЕФ изрично е посочено, че процесният автомобил е лек. От значение в тази връзка е легалната дефиниция за „лек автомобил“, дадена в т.12, от пар. 6 от ДР на ЗДвП „недвуколесно МПС за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8“.

Точно такова се явява и процесното МПС, видно от приложената справка за регистрация на МПС, което обуславя извод, че приложимото скоростно ограничение според таблицата, поместена в чл. 21, ал.1 ЗДвП, е именно 50 км/час.

ОТНОСНО РЕДА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА НАРУШЕНИЕТО.

При извършена служебна проверка, съдът констатира, че са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол:

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в удостоверението за одобрен тип;

• техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

• техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка с Протокол от проверка № № 339-СГ-ИСИС/31.07.2025г., като проверката е извършена от институт извън системата на МВР, а именно БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ. Представеният протокол

касае конкретно използваното АТСС № 11743CA, като са посочени конкретно издадените за него: знак за проверка № 00102 и издадени защитни стикери № 01282; 01283; 61495; 61496; 61663; 61664; 61665, поради което не възникват каквито и да било съмнение относно техническата годност на АТСС;

-приложена е снимка на техническото средство, от която е видно временното му разполагане на участък от пътя. Действително на същата няма номер и дата. Изготвянето на дигитална снимка на АТСС, обаче е изрично отбелязано в Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС именно на процесната дата, на посочените в ЕФ време и място, поради което в достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков материал и конкретното разполагане и използване на АТСС.

Така Решение № 2099 от 21.11.2022 г. по к. адм. н. д. № 2156 / 2022 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2336 от 09.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2097 / 2022 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 839/11.05. 2022 год. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, к.а.н.дело № 664 по описа за 2022 год., Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив;

-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити;

-в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата;

-в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично са посочени номер на първо и последно статично изображение, като процесните попадат сред тях, което е гаранция, че протоколът е съставен именно за обжалваното използване на АТСС.

Съгласно трайната съдебна практика Протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

Така Решение № 1995 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив, ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г., Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Нещо повече, той се ползва с материална доказателствена сила, ако не е оборен по надлежния ред.

Така Решение № 1433 от 09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1292 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1247 от 21.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1212 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021 год.

Във връзка със служебната проверка за спазване на реда на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. следва да се посочи, съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:

а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;

б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни. Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя (преносими, тип триножник).

След приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., забраната за издаване на ЕФ въз основа на заснемане с мобилни камери е отпаднала, доколкото подробно и изчерпателно е уреден на нормативно равнище редът и условията за използването им, като в този смисъл посоченото Тълкувателно решение на ВАС в тази част е изгубило актуалност.

Нещо повече след нарочните изменения в чл. 189, ал.4 ЗДвП с ДВ бр. 54 от 2017г. изискването за отсъствие на контролен орган и нарушител се отнася само за самото издаване ЕФ, но не и за процеса на извършване и установяване на нарушението, доколкото правна конструкция, при която нарушителят не участва в дейността по извършване и установяване на нарушението е юридически нон сенс.

Така изрично Решение № 450/15.03.2022 на Административен Съд – Пловдив, ХХІ к.с., КАНД № 3134/2021, Решение № 319 от 23.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3123 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2186 от 16.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2039 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2160 /12.11.2021 год. на Административен съд – Пловдив, ХХVI касационен състав,КАНД № 2286 /2021, Решение № 1938 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1493 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1307 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1211 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1314 от 25.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1041 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 476 от 05.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 44 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 445 от 02.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3333 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1059 от 21.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 737 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1098 от 01.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 2507 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1308/ 24.06.2021 год. по дело № 1241 по описа на съда за 2021 г. на Административен съд-Пловдив, Решение № 755 от 12.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 396 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 939 от 12.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 405 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1425 от 09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив.

Поради изложеното законосъобразността на ЕФ не се опорочава от обстоятелството, че АТСС е поставено в работен режим с участието на човешки фактор.

Ноторно известно е, че при използваните понастоящем АТСС (независимо дали са стационарни или мобилни) ролята на човешкия фактор е само да се постави в действие мобилната камера, като след това процеса по отчитане и заснемане на нарушението и разпознаване на заснетия номер е изцяло автоматизиран, поради което се явяват изцяло ирелевантни за законосъобразността на ЕФ –личността на полицейския служител, който е поставил камерата в действие, неговата квалификация и компетентност.

Така Решение по КАНД № 20257180702703/2025 на Административен съд-Пловдив, Решение по КАНД № 20257180701203/ 2025 на Административен съд-Пловдив, Така Решение по КАНД № 20257180702068/2025 на Административен съд-Пловдив, Така Решение по КАНД № 20257180702330/2025 на Административен съд-Пловдив, Решение № 1516 от 16.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1297 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1493 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1425 от 09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1767 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1685 от 05.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1698 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 250 от 08.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2891 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

С оглед цитираната съдебна практика изцяло ирелевантно се явява доказателственото искане от допълнителната молба-График за дежурствата и почивките на служителя Й. П. за месец януари 2026г., за да се установи бил ли е на работа служителят на дата 15.01.2026г.

Видно от съдържанието на протокола по чл. 10 от Наредбата, АТСС е поставено в действие от служителя Й. П., като това обстоятелство е удостоверено под страх от наказателна отговорност за невярно документиране с подписа му.

Оттам нататък процесът е изцяло автоматизиран, като видно от представените по преписката статични изображения, АТСС успешно е засякло и установило нарушението. В този смисъл всякакви по-нататъшни обстоятелства, относими към личността на служителя на МВР, са изцяло ирелевантни, поради възприетия принцип на автоматизъм, еманация на който всъщност е факта, че ЕФ като властнически санкционен акт няма конкретно физическо лице за свой издател.

ОТНОСНО ОСТАНАЛИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ОТ ДОПЪЛНИТЕЛНАТА МОЛБА.

Неоснователно е възражението във връзка с начина на описание на мястото на нарушението в ЕФ. В ЕФ и в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е посочено, че контролът е осъществен в обл. Пловдив, общ. Марица, село Труд, ул. „Карловска“ № 48. Според настоящия състав посоченото описание е достатъчно точно, ясно и конкретно и в пълнота гарантира правото на защита на наказаното лице.

Още повече, че на статичното изображение надлежно са изписани и географските координати, на които е била разположена камерата. Тоест няма как разумно да се поставят каквито и да било изисквания за по-голяма конкретизация към наказващия орган.

Противно на възраженията на жалбоподателя, от текста на ЕФ става кристално ясно, че е вменено нарушение на общото ограничение на скоростта 50 км/час в населено място, в случая село-Труд, а не се касае за специални ограничения, въведени с ПЗ В26.

От значение тук е и вече споменатото по-горе, че видно от изисканите по служебна инициатива на съда писма от стопаните на пътя, мястото на контрол попада в границите на населено място-село Труд, надлежно обозначени с ПЗ Д11 и Д12.

Противно на възраженията на жалбоподателя, в протокола по чл. 10 от Наредбата не са налице каквито и да било пропуски, а още по-малко съществени такива.

В протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е отбелязано, че:

-се контролира общото ограничение на скоростта 50 км/час;

-за контролирания пътен участък НЕ е налице пътен знак за въвеждане на специално ограничение на скоростта.

При положение, че ПЗ В26 за въвеждане на специално ограничение на скоростта изобщо не е поставен, то се явява изцяло нормално и логично да няма отбелязване в полето, в което се сочи разстоянието от камерата до пътния знак.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНАТА САНКЦИЯ.

Приложена е и коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП, доколкото превишение от 35 км/час в градски условия попада именно в приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира с законоустановения размер.

С ъ гл а с н о Закона за въвеждане на еврото след 01.01.2026г. официалната валута в страната е еврото, като след 01.02.2026г. допустимо е само плащането в евро.

С оглед предвидената в закона глоба в левове се дължи служебно и автоматично превалутиране (чл. 11 от Закона) при спазване на правилата за изчисляване по чл. 12, ал.1 от Закона.

При разделяне на 400 лева на официалния курс 1,95583 на еврото към лева (чл. 12, ал.1 от Закона) се получава 204,5167524784874 евро. При спазване на правилото за закръгляне до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая (чл. 13 от Закона) се получава именно сумата отразена в ЕФ 204.52 евро.

Действително в скобки в ЕФ е посочено, че левовата равностойност на 204.52 евро е 400, 01 лева, при предвидена в закона санкция във фиксиран размер -400 лева.

Тази неточност от една стотинка, обаче се дължи на правилата за закръгляне след втория десетичен знак при превалутиране и не води до неправилно приложение на материалния закон при положение, че евровата стойност е правилно определена, а към момента единствената меродавна валута в страната е еврото.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има въззиваемата страна.

При отчитане на ниската фактическа и правна сложност на делото съдът намира, че присъденият размер следва да тангира към минималния възможен според актуалната редакция на чл. 27а НЗПП, а именно 70 евро.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.